201. „Акоговоря.” – Как трябва да се говори?Разумното трябва да се говори.

Павел казва: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.” То значи: ако езикът ми не е пълен с любов, ще бъда неорганическо вещество, каквото е медта, без разумност в себе си. [...] Съвременните учени, като слушат някого да говори, казват: „В думите на този човек няма никаква логика, никаква мисъл”. Същото казват и за мен. Чудни са хората! Тогава какъв смисъл намират те в избиването и осакатяването на милиони хора във време на война? [...] Днес навсякъде в света говорят само за огорчени, за скършени сърца. Щом се говори за огорчени, за скършени сърца, това подразбира, че говорим на человечески и ангелски езици, а Любов нямаме.

Ако говоря – 24 октомври 1926 г.

 

202. Когато музикантът свири, той трябва да изразява нещата, такива каквито са. Ако свири нещо от Бетовен, той трябва да го изпълни както самият Бетовен. Всеки трябва да прилича на себе си. Ако представяте Бетовен, така трябва да го изразите, че той сам да се познае.

Човешкият дух – 3 ноември 1926 г.

 

203. Не е достатъчно само да изслушаш някого, но трябва да се вслушаш, да влезеш в положението му и да разбереш защо страда.И за това казвам: „Малко говори, повече мълчи; малко се тревожи, повече мисли!”. [...] Ако говорите с Любов, искрено и чистосърдечно на най-лошия, и той ще ви разбере и обикне.

 [...] Като ме слушате да говоря така, някои ще кажат: „Този човек говори така, защото зад него има нещо друго.” Да, зад мен има нещо, но какво? Зад мен седи Господ, зад мен седи Истината, зад мен седят ангелите, зад мен седят идеите на всички добри хора.

Мойсей и Христос – 7 ноември 1926 г.

 

204. Когато говорите, малко говорете, но красиво и смислено. Откъде знаете, може би някои от вас да станат велики оратори, да държат речи пред народа? Има оратори, които издържат да говорят по пет-шест часа без умора,обаче обикновеният човек не трябва да говори повече от 15 минути. Когато някой иска да предаде идеите си на други, той казва: „Азще говоря много, да напълня главата му”. Да, ти ще напълниш чуждата глава, но твоята ще изпразниш. Ти не си извор, който непрестанно извира; ти си стомна, която се пълни и изпразва. [...] Изкуство е да се говори добре. Да говори човек както трябва, подразбира всякога да дава нещо оригинално. Иначе, ако той говори и повтаря нещата, това е лесна работа. Според законите на говора права е само онази мисъл, която задоволява както говорителя, така и слушателите; говорителят се ползва по един начин, а слушателите – по друг. Всяка реч, която не задоволява нито говорителя, нито слушателите, е обикновена.

 [...] Учениците на Новото учение трябва да се вслушват в гласа на Доброто сърце, в гласа на Божественото начало в себе си.

Доброто сърце – 10 ноември 1926 г.

 

205. По окото на човека се познава дали говори Истината, или не. Като лъже, човек гледа към земята. Иска ли да си въздейства, той трябва да отправя погледа си нагоре. Докато отправя погледа си нагоре, към Небето, човек всякога говори Истината. Отправя ли погледа си надолу, той не може вече да говори Истината. В това отношение окото никога не лъже. Когато има лоши замисли, човек всякога гледа надолу. И ако вие имате един приятел и му разправяте нещо, а той все гледа къмземята, иска да каже: „Ти си говори колкото искаш, аз си зная моето”.

Поглед и движение – 14 ноември 1926 г.

 

206. Нервната система на съвременния човек не може да издържа абсолютна хармония в тоновете, в звуковете, вследствие на което и в речта, и в музиката се допуска поне един дисонанс. Всички поети и музиканти, които са писали произведения, издържани в хармонично отношение, млади са умрели. Животът може да се продължи благодарение на дисонансите.[...] Абсолютната хармония създава голямо напрежение върху нервната система на човека, а дисонансът е почивка, той е необходим за смяна на състоянията. Ако дисонансите са много на брой и на малки разстояния един от друг, те предизвикват разпокъсване в нервната система,обаче, ако са бързи, т.е. кратки, и на голямо разстояние един от друг, те са необходими за смяна на състоянията в живота. [...] Сега аз забелязвам, че вие малко пеете, вследствие на което губите гласа си. Човек трябва да пее, за да се научи правилно да говори. Правилният говор трябва да бъде музикален. Значи пеенето е музикален говор, а говорът е пеене. Човек не може да пее, докато не се научи да говори музикално. И обратно – той не може да говори, докато не се научи да пее. Но човек все трябва да има на кого да пее и да говори. На кого ще пее? На висшето в себе си.

Устой на съзнанието – 17 ноември 1926 г.

 

207. Като ученици вие трябва да знаете закона, че в мълчание работите стават по-добре, отколкото при говорене. Речете ли много да обяснявате една работа, вместо да помогнете за разбирането ѝ, вие внасяте повече спънки. Според окултните закони за една работа се говори само когато се свърши.[...] Свършия, тогава говори за нея.

Освобождаване – 21 ноември 1926 г.

 

208. Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира от музика, тя може даже да попречи на музиканта. Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го е разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови. Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях.[...] Когато човек говори, всяка изказана дума от него трябва да е в съгласие със смисъла, със съдържанието и с интонацията. Няма ли това единство между думите и начина, по който те се изказват, ще се яви голям дисонанс, какъвто съществува и в пеенето. Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична.

Любов – колективност – 24 ноември 1926 г.

 

209. Пението и говорът представят голямо изкуство. Те се дават даром, но не се налагат. Изобщо за характера на човека се съди по степента на неговата музикалност: колкото е по-музикален, толкова и характерът му е по-издържан; колкото е по-малко музикален, толкова и характерът му е по-неиздържан. Да бъде човек музикален, това не значи да знае да свири и пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.[...] Казвам: когато пението и свиренето станат еднообразни, ние се намираме пред механични процеси. Музиката трябва да бъде жива, разнообразна.[...] Когато човек пее от душа, с дух, в него се явява изблик на чувства, които предизвикват разширение на сърцето, а в ума – повече мисъл, повече сила. [...] Музиката внася в душата на човека разширение, в духа – сила и мощ, в сърцето – мекота и топлина, а в ума – светлина и свобода. Говорът на музикалния човек е мек, приятен. За такъв човек казват, че говорът му е задушевен, топъл. Който иска да придобие това качество, той трябва да обича музиката. Който не обича музиката, той не може да говори правилно, музикално. Когато човек носи в себе си Божествената Любов, той говори музикално и пее хармонично, правилно.

Той никога не мисли за смъртта, за противоречията в живота. За него съществува само една идея: живот и безсмъртие! Който пее и свири от любов, той се намира в общество на музикални хора, които го вдъхновяват. Ако човек пее без любов, той остава сам, не може да привлече музикални хора около себе си. Щом не е заобиколен от среда на музикални хора, той не може да се вдъхнови. [...] Музиката е почивка за човека. Когато се уморите, попейте малко, за да си починете, и след това продължете работата си. Правилното пение подразбира изразително пение. Истинското пение включва живот, подвижност в гласа. В мелодията на песента Любов ме озари трябва да има нещо, което грее, което съживява човека. Значи мелодията всякога трябва да отговаря на думите. [...] Казвам: пение има и на този, и на онзи свят, само че на онзи свят ще пеете по особен начин. Някои мислят, че като вземат перото в ръка, с един замах ще напишат песента. Не, работите не стават така лесно. [...] Също така, ако пеете една песен няколко пъти наред, най-после ще се отегчите. Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което, колкото повече се пее песента, толкова повече да я осмисля. Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее. Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава. Песните са резултат на чувствата в човека. Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните. На това основание всеки човек може да има своя песен. Истинският певец трябва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувства. Понякога певецът плаче, а хората не плачат. [...] Певецът е обичан не за своята красота, нито за своето богатство и знание, а за пението. Гласът на певеца е неговото съдържание. Певецът може да е красив, може и да е грозен, важното е какъв глас има. [...] Ако в Невидимия свят търсите приятеля си, няма да го познаете изведнъж. Голямо усилие, голямо прозрение се изисква от вас, за да го познаете. Най-лесно ще го познаете по говора. Сега хората говорят за онзи свят, за неща, далеч от тях, които не ги ползват много, а най-важното за сегашния им живот – музиката и пението – оставят настрани. Аз бих желал всички да пеете и свирите по най-новите правила на изкуството. Всички трябва да пеете така, че в песента ви да има чувство, мисъл, да има светлина и топлина. Една от задачите на ученика е да знае да пее. Ако не може да пее, той трябва да изучава пението като пръв и необходим предмет в Школата. Който не знае да пее, той не може да бъде ученик. За окултния ученик музиката е един от важните елементи, който му служи като броня, да го предпазва от външните и вътрешните неблагоприятни условия. Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича в лошите страни на живота. Музиката същевременно закрепва човека. Където и да ходи човек, щом пее, той се намира в безопасност. Между музикалното чувство и разсъдливостта на човека има известно съотношение. Колкото по-музикален е човек, толкова и разсъдителните му способности са по-силно развити. [...] Когато военният отиде на бойното поле и се върне като победител, той започва да пее и свири на мажорна гама. Ако военният се върне победен, започва да пее и свири на минорна гама. Победителят пее и свири с диези^*, защото е спечелил нещо; победеният пее и свири с бемоли^**, защото е изгубил нещо. Мажорната гама внася разширение в човека, а минорната – свиване. Ето защо винаги трябва да става преливане, смяна между мажорната и минорната гама. [...] Някой иска да каже нещо, но мисли, обикаля, не знае откъде да започне. Когато искате да кажете нещо, изкажете се свободно, както мислите, без да имате предвид ще ви разберат ли другите, какво ще кажат хората за вас и т.н. Говорете направо по въпроса без никакви смущения, без никакви съображения. Когато говорите пред Бога, говорете свободно, направо, без заобикалки. Когато говорите пред хората, говорете както намирате за добре. Изобщо –вие трябва да имате високо мнение за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си; само така може да се създаде силна връзка между вас.

диез^* – знак, който се поставя до определена нота, за да означи повишение с половин тон.

 

бемол^** – знак, който се поставя до определена нота, за да означи понижение с половин тон.

Говор и пение – 1 декември 1926 г.

 

210. Ние не говорим на сухите дървета, на изсъхналите растения; ние говорим на разумните хора, които могат да растат и да се развиват, които могат да прилагат. Някой казва: „Азне разбирам тия работи”. Който разбира, ще му се говори; който не разбира, той ще се учи от своите опитности.

Последната постъпка – 8 декември 1926 г.

 

211. „глас на Едного, който вика в пустинята: „Оправетепътя Господен”. (Матей 3:3)

„Глас в пустинята”. Гласът e външната страна в човека, чрез която той изразява своята реч, т.е. своето разумно слово. Освен с гласа, човек си служи още и с движенията като съществени символи за изразяване на онова, което е дълбоко скрито в него. В това отношение гласът, както и движенията в човека, трябва да станат разумни, защото те не са всякога израз на разумното. Всеки неразумен глас ние наричаме шум. Ако бихте се върнали с хиляди години назад, когато се е създавала човешката реч, бихте видели, как човекът се е учил да говори, като малко дете. [...] Глас в пустинята. Значи, за да има резултат, гласът трябва да се превърне в разумен вътрешен израз. [...] Как мислите, коя е причината малкото дете да издава глас? Дали то е някакъв голям философ или оратор? Не, детето издава глас или за това, че има някаква нужда, или защото му е причинена някаква болка. Неговият глас е глас в пустиня. Мислите ли, че пророкът, който иде в света да говори на хората, прави това от някакво голямо удоволствие? Той иска да се изкаже и затова иде между хората да им поговори малко. [...] Казвам: вътрешният глас у хората не се дължи на тяхната мисъл, а на техните чувства. Първоначално човек е започнал със сърдечния си живот. В това отношение животът на сърцето предшества живота на ума, т.е. първо човек е започнал да чувства, а после – да мисли. [...] „Гласът на Едного” – под думата глас се разбира разумното начало. Като се каже „глас на Едного”, това подразбира разумния глас на Единия, Който живее във всеки човек.

Глас в Пустинята. Пустинята е символ, който представлява чист, възвишен живот. В пустинята няма птички, няма животни, няма разлагащи се, гниещи вещества. Следователно в духовно отношение пустинята се взима като символ на чистота. [...] Когато човек иска да разреши някой важен проблем в своя живот, той се бори ден и нощ, не може да заспи, чува един глас, който му говори в полза на този проблем, друг глас му говори против, докато най-после той се присъедини към един от тия гласове и разреши въпроса. Ако този човек не е благороден, не е високо просветен, той ще реши да служи на своята Любов и ще избере левия път; ако е благороден, той ще реши да служи на Бога и ще избере десния път.

Глас в пустинята – 12 декември 1926 г.

 

212. В обикновената музика тоновете са като отмерени слогове, а ритъмъте подобен на този, който се произвежда при удряне с камшик. Окултните музикални упражнения почиват на друга основа. Наистина,има някои допирни точки между тях и обикновените музикални упражнения, но има и голямо различие. Окултната музика още не е достъпна за цялото човечество. Един ден, когато хората се развият музикално, тази музика ще стане достъпна за всички. Вземете, например упражнението Киамет Зену; то има източен характер и не е понятно за всички. Ако можете да изпеете това упражнение както трябва, то би произвело необикновен ефект. Силата му седи в неговите тонове, в тяхното съчетание. Изобщо всяко упражнение или всяка песен може да се изпее по два начина: силно и слабо, меко. Когато пеете високо, натъртено, вие ще привлечете около себе си съответни сили, съответни същества. Ако пеете тихо, меко, ще привлечете около себе си същества от по-висока култура. Човек трябва да пее с убеждение. Когато умът на човека не работи, той не може да пее меко. Където има разумност, там има ритмус^*, има съответствие между всеки тон и слог. Това се забелязва и в поезията, и в музиката, и в говора. Всяка дума, която произтича от Духовния свят, носи в себе си и ритъм, и мекота, и благост. Често от устата на някой човек излизат благи думи, но сърцето му не е благо. Случва се и обратното – думите са груби, а сърцето е меко. Това показва, че вътрешните подбуди на този човек са благородни. Щом побудите на човека са добри, благородни, те са в сила да смекчат неговия глас. [...] И тъй пеенето трябва да изразява права мисъл и благородни чувства, които да смекчават и облагородяват характера на човека. Пение без говор и чувство без мисъл не могат да съществуват. Истинското пение трябва да включва в себе си три елемента: първо, то трябва да се подтиква от разумната Любов; второ, то трябва да се придружава с Вяра, която дава ширина, простор на гласа; трето, в пението трябва да има Надежда, че това, което се пее, трябва и може да се реализира. Щом в пението има Вяра, Надежда и Любов, и Животът се проявява. Някой казва: „Защо ми трябва да пея? До песен ли ми е сега?”. Когато човек е неразположен духом, той трябва да пее. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека. „Пейте и хвалете Господа!” – е казано в Писанието. Всеки трябва да пее! Без песен сегашният живот на хората би заличил красивото в него. Пейте докато е топло вън! Щом студът дойде, човек и да иска, не може да пее. Когато гърлото на човека пресипне, може ли да пее? Когато ръцете му измръзнат, може ли да свири? Когато цялото му тяло измръзне, може ли той да съчинява поезии или да държи речи? За пение, за свирене, за съчинения се изисква топлина.

^* (ритмус – ритъм)

Обективен и субективен ум – 22 декември 1926 г.

 

213. Пението и музиката са дадени на човека като метод за трансформиране на енергиите в него, а не като професия, като средство за прехрана.[...] За да може човек да пее или да свири, той трябва да има някаква идея, някакъв дълбок вътрешен импулс. Без идея няма песен.[...] Едно нещо трябва да имате предвид – музиката, пението имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. [...] Всички хора, у които чувствата са загрубели, нямат музика в себе си. Онези хора пък, които имат нежни чувства, те имат музика. Те могат да пеят, да свирят и по съзнание седят по-високо от първите, които не пеят, нито свирят. Между музикантите и певците можете да срещнете пияници, но никога няма да срещнете крадци и разбойници. [...] Ако сравнявате американеца с българина, в музикално отношение българинът седи по-високо от американеца. Изобщо, българинът е антипод на американеца в много отношения. В музикално отношение и българите трябва много още да работят. Те имат желание да бъдат музикални, но работите не стават само с желание – изисква се работа, упражнение. [...] Например песента Фир Фюр Фен. Какво ще кажете за тази песен? Ритъмът, темпът, съчетанието на звуковете в тази песен са такива, че малцина могат да издържат на тях. Даже и класическите музиканти не могат да издържат на тия тонове. [...] За да се създаде каквато и да е песен, тя се нуждае от съответна среда, която да ѝ послужи като екран за проектиране.

Проява на музиката в съзнанието – 28 декември 1926 г.

 

214. Давай, давай трябва да се пее с движения. Когато дойдете до паузите в една песен, те винаги изразяват едно засилване. Паузата засилва съдържанието на песента. Песента Давай, давай е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе. Когато пеете, вие не трябва да мислите за външната публика, нея да задоволите, а трябва да мислите за вътрешната публика, която е в самите вас. Ще пеете на себе си, докато сами бъдете доволни. [...] Бъдещият говор ще бъде музикален, отмерен.[...] Сега, ако искате да изговорите думата Любов музикално, вие не бихте могли, защото ударенията на тази дума препятстват самия музикален ритъм. Всяка дума има известен брой вибрации, известно количество трептения. Ако не чувства тия трептения, човек може да говори за Любовта, но ни най-малко няма да предаде идеята за Любовта. На същото основание човек може да говори за Мъдростта, за Истината, но ако не чувства техните вибрации, той няма да предаде идеята, която те съдържат в себе си. Един тон може да се вземе правилно, а може да се вземе и неправилно, криво. Следователно,ако искате да живеете добре, т.е. да взимате правилно тоновете, вие трябва да се обичате, да живеете в мир, езикът ви да бъде музикален, да се подчинява на правилата на новата музика. Например вие можете да извикате някого с висок, груб глас, а можете да го извикате тихо, нежно. И в двата случая изразявате две различни неща. Вие трябва да знаете, че при изговарянето на всяка дума, в мозъка стават известни промени. Според начина на произнасянето думите произвеждат или хармонични, или разрушителни форми. Също така и мислите на човека или създават нещо, или разрушават. Ето защо в окултната наука на първо място се изучават законите на говоренето. Когато говори, човек трябва да бъде тих и спокоен. Това са качества, с които се регулират вътрешните сили на човешкото естество.

Право разбиране – 5 януари 1927 г.

 

215. Кое е по хубаво – да следваш в някоя италианска академия по пеене, или да следваш пеене между ангелите? Ако една наша певица отиде да пее между ангелите, те трябва да турят на ушите си няколко тръби, с които да намалят силата на нейния глас. Този глас за тях е викане, крякане. Когато някоя съвременна певица излезе на сцената да пее, тя следи, наблюдава какво впечатление произвежда пеенето ѝ върху публиката. Велика певица е тази, която пее само за себе си; велик музикант или художник е този, който свири само за себе си; велик проповедник е този, който проповядва само за себе си; велик поет е този, който пише само за себе си. Само такива хора познават Истината.

Сам с ума си – 9 януари 1927 г.

 

216. Всеки може да пее и трябва да пее,без да се обезсърчава. Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи. Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете. При пението голяма роля играе вдъхновението. Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява. Където има идейност, там има и свобода. За да може човек да пее, той трябва да бъде свободен. Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене. Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл. Под музика и пение в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство.

Предназначение – 12 януари 1927 г.

 

217. Обикновено, когато обичаме някого, ние харесваме всичко, каквото той прави: пее ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добро и хармонично. Закон е това!

Справяне с мъчнотиите – 23 януари 1927 г.

 

218. Съвременната музика е механична. Музикантите пък още не са дошли до положението да схващат онези тънки вибрации, онези духовни преливания на тоновете. Засега те схващат само обикновените вибрации на тоновете. С това ние не правим никакъв упрек къмсъвременната музика, но изнасяме положението, до което тя е достигнала. Аз наричам духовен човек онзи, чието пеене може да се чуе на километри разстояние, а дори и в Америка. Неговият глас е мек, приятен, но същевременно толкова силен, че никакво разстояние не е в сила да го заглуши, той се разнася далеч в пространството. Сега казват за някого, че пее с душа, но гласът му се чува на разстояние едва стотина метра. Велик певец е онзи, който може да преобрази човека. Ако някой търговец чуе един велик певец и разбере неговото пеене, в него моментално трябва да стане голям преврат.

Дело свършено – 30 януари 1927 г.

 

219. Забелязано е, когато човек говори с жена, той слуша с лявото си ухо, защото това ухо има вибрации, подобни на жената. Когато говори с мъж, той слуша с дясното си ухо, понеже вибрациите на това ухо съответстват на тия у мъжа. Обаче има изключения и от това правило. [...] Като пеете, наблюдавам ви, че не сте свободни. Никой няма свобода да излезе пред всички да изпее една песен с движения. Всеки трябва да пее за себе си и да прави движения,всичко в живота е движение. [...] Ако влезете в някое общество и започнете да пеете с движения, ще ви се смеят. Защо? Има нещо дисхармонично във вашите движения. Ако движенията ви са хармонични и съответстват на пението, те не могат да предизвикат никакъв смях. Когато човек върши нещо под импулс на Духа, всичко в него е красиво. Засега нито движенията, нито говорът на хората е както трябва.

Стари и нови възгледи – 2 февруари 1927 г.

 

220. Псалмопевецът казва: „Божият образ между хиляди образи като го видя, отличава се между всички”. И гласа Му като чуеш, навсякъде се отличава Неговият глас. Божият глас е най-мекият глас. По мекота, по израз – Той,като проговори, всичко става. Когато Господ слезне някой път и проговори на ада, знаете ли какво става? Той като проговори, образува се страшен студ и всички духове, които мислят да правят зло, започват да треперят, тракат зъбите им, забравят да правят зло и започват всички да се молят, на колене.

Меки и твърди вещества – 6 февруари 1927 г.

 

221. Човек може да пее по два начина: по обикновен начин и второ – с разположение на Духа, т.е. с вдъхновение. За да има вдъхновение, той трябва да обича музиката, да слуша добри певци и музиканти. Само при такива условия може да се вдъхнови и да пее хубаво. Щом пее хубаво, той ще мисли правилно, ще възприема красиви и светли мисли. Като слушате някой голям талант, бил той певец или музикант, вие се свързвате с него, а с това заедно и с ред още същества, свързани с певеца или с музиканта. Всеки талантлив певец или музикант е колективен израз на много Души, които се проявяват чрез него,с цел да възпитават хората. Вибрациите на тия Разумни възвишени Същества се носят далеч в пространството чрез гласа на тия певци и с това оказват благотворно влияние върху човешкия характер. Човек може да изпее една песен така вдъхновено, така прочувствено, че тя да създаде преврат във всеки, който я чуе. Вибрациите на тази песен ще се носят из пространството, ще се преповтарят от хората и ще останат за вечни времена. Същата песен може да се изпее и по такъв начин, че да не остане и помен от нея – зависи как се пее. Малко песни има, които се разнасят из пространството. Досега например редки са случаите, когато може да се улови в пространството някоя египетска или индуска песен. Изобщо музика, която не остава за вечни времена в пространството, не е истинска музика.

Свещеният олтар – 9 февруари 1927 г.

 

222. Музиката е ключ за тониране!Който не е музикант, не може да влезе в Царството Божие. На това основание в Питагоровата школа не са приемали за ученици ония, които не са музиканти. Някой казва: „Аз не искам да свиря”. Казвам: който не иска да свири и пее, ще остане за дълго време на Земята; такъв човек не може да влезе в Царството Божие. Като говорим, че всеки човек трябва да свири и да пее, ние не разбираме да стане музикант или певец като съвременните музиканти и певци. Ние говорим за музика и за пеене, в които душата се излива. Такива музиканти и певци се срещат много рядко на Земята. Те са извънредни таланти, които идват на Земята да свирят и пеят на хората, за да ги повдигат и по този начин да изкупят греховете си. Ако те не изпълнят своето предназначение както трябва, Невидимият свят ще ги изпрати отново на Земята, но вече като обикновени хора. Дойде ли един велик музикант на Земята, той трябва да съзнава своята мисия, да свири, да работи със своя талант за облагородяване на човечеството. Неговата музика трябва да вдъхва Вяра между хората и да ги примирява.

Един американец, мой познат, ми разправяше за едно свое силно преживяване, предизвикано от музиката на Камила Русо, ученичка на Паганини. Той разправяше: „Когато слушах Камила Русо да свири „Сънят на живота“, в мен стана цял преврат. От този момент аз бях готов да се примиря с всички хора, да раздам имането си на бедните и да започна чист и свят живот”. Това значи да свири човек с вдъхновение. Само такава музика може да внесе нови импулси в живота на човека. Без музика животът губи смисъла си и постепенно се изхабява. 

 [...] Не само на млади години, но и 120-годишни да сте, пак играйте и пейте – такъв е Божественият закон. Сега човек, като остарее, казва: „Като бях млад, играх и пях, но за моите години е срамно да пея и да играя”. Този човек мисли, че не е благочестиво да играе и да пее сега. Ако той на млади години е играл и пял от любов, това е било от Бога. Ако и сега, на стари години, пак играе и пее от любов, и то е пак от Бога. Вие казвате: „Стар човек съм вече, какво ще кажат хората, като видят, че съм се разиграл и разпял?”. Съвременните хора остаряват от такива мисли. От думите и мнението на кои хора се безпокоите вие? От тези хора, които не разбират живота нито на Земята, нито на Небето и са обезсмислили всичко, от тях ли се смущавате?

Новата Земя – 13 февруари 1927 г.

 

223. Когато някой човек ви говори от гледището на земната правда, той ви казва само една трета от Истината; когато ви говори от гледището на духовната Правда, той ви говори две трети от Истината и най-после, когато ви казва нещо от гледището на Божествената Правда, той ви говори цялата Истина.

Праведният – 20 февруари 1927 г.

 

224. Велика наука е след като говорите цяла година, да знаете колко пъти сте произнесли буквата апрез това време. Знаете ли, че от това колко пъти сте произнесли буквата азависи вашето щастие или нещастие? От това пък колко пъти в годината ще произнесете буквата б зависи вашето поумняване или оглупяване. От произнасянето на буквата в пък зависи вашето благородство.

Природните звукове – 23 февруари 1927 г.

 

225. Когато някой виден цигулар свири на сцената, около него има десетина музи от Невидимия свят, които му помагат. Публиката, която го слуша да свири така хубаво, казва: „Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение!”.Да, отлично свири той, защото музитего вдъхновяват.

Слънцето не ще зайде – 27 февруари 1927 г.

 

226. Ако иска да пее хубаво, той трябва да бъде съвършен. Когато умът и сърцето на човека не са свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчите вълни, които му препятстват да пее хубаво. Пък и другите, като го слушат да пее, ще кажат: „Итой ли се намери сега да пее?”. Който иска да пее хубаво, трябва да бъде вътрешно свободен, да се радва, че пее. Ако видите някоя стара сестра или стар брат да пее, вие ще се смеете. За пеенето смях няма. Който се смее, който се радва, само той може да пее. Не е лесно човек да пее. Школуване, дисциплина се изисква, за да може човек да пее. Колко години трябва да се упражнява човек, докато дойде до положение да контролира гърлото си, за да пее както иска, да развие мекота, магнетична сила в себе си! Който може да разбере и приложи законите на пеенето, той става отличен певец; който не може да разбере тия закони, остава обикновен певец.

Възможни постижения – 2 март 1927 г.

 

227. Голяма философия се крие в пеенето! Ако болният иска да оздравее, той непременно трябва да пее; от неговото пеене зависи дали той ще оздравее, или не. Който не обича да пее, от него човек не може да стане. Ако детето никога не пее, от него човек не може да стане. Ако някой свещеник не пее в църква, от него човек не може да стане. И най-после, ако и професорът не пее, от него човек не може да стане.[...] Пее ли някой с трепетлив, или с прекалено силен глас, това говори за известни дисхармонични състояния в неговия организъм – това не е пеене. Музикалните тонове са свързани с човешкия организъм. Мозъкът има свои определени тонове и вибрации; сърцето има свои определени тонове и вибрации; стомахът има свои определени тонове и вибрации; черният дроб има свои определени тонове и вибрации; мускулите, костите на човека също така имат свои определени тонове и вибрации. Тъй щото за в бъдеще музиката ще служи като средство за лекуване. Болният през целия ден трябва да пее, да взима разни тонове, които се отразяват лечебно върху неговия организъм. Здравият пък, ако иска да запази здравето си, също така трябва да пее. Например колкото по-правилно човек взима тона ре, толкова и състоянието на неговите дробове се подобрява. Ако искате да познаете дали сте взели правилно този тон, трябва да се справите с тона на цигулката,ако вашият тон и този на цигулката звучат еднакво, вие сте взели правилно тона. [...] Как трябва да се лекуват хората? За в бъдеще лекарите трябва да бъдат добри певци и музиканти, за да могат чрез музиката да лекуват своите болни. Който не знае хубаво да пее и да свири, той не може да бъде лекар. [...] Чрез музиката могат да се премахнат всички лични, семейни и обществени противоречия.

[...] ^*Когато имате голямо неразположение и дойде някой при вас, изпейте звука и-и-и, а след това изговорете думата Истина. 

^*(метод срещу неразположение.)

Няма тайно – 13 март 1927 г.

 

228. Който пее, той е здрав човек!Който иска да бъде здрав, трябва да пее: и като тъжен, и като скръбен, и като неразположен. Казано е: „Пейтеи възхвалявайте Господа в душата си!“. В това се състои истинският живот, който носи радост и веселие за човешката душа.

Спасителни положения – 16 март 1927 г.

 

229. Аз наричам първокласен, виден музикант или певец този, който е готов да отиде в дома на някоя бедна вдовица, да събере децата ѝнаоколо си, да извика след това още няколко бедни семейства и да започне да им свири или пее най-хубавите си номера. Сега какво правят видните музиканти? Те определят някой ден или някоя вечер за концерт, събират хора от висшето общество, които ще им платят добре, и започват да свирят.[...] Истински музикален човек е този, комуто сърцето трепва при слушане на музика или на пеене. Ако търсите истинския музикант, или певец, вие ще го намерите в кроткия човек. Каквото и изкуство да има, той ще го посвети за благото на своите ближни. Ако кроткият човек е музикант той ще вземе цигулката си неделен ден и ще отиде поне при две-три бедни вдовици, за да им посвири малко.

Кротките – 20 март 1927 г.

 

230. Като пеете, мнозина от вас се смущавате, не сте свободни. Защо? Много причини има за това, но една от тяхсе дължи на обстановката, на местата, на които седите. Много от вас седят между хора, с които не си хармонират. Всеки трябва да седне там, където той си хареса, до лица, с които си хармонира.

Малкият повод – 23 март 1927 г.

 

231. Ако има някаква повреда в дихателната система, човекще пее или свири повече такива песни, в които често се повтаря тонътдо. Жлъчката се лекува с тона ла. Когато пее, човек трябва да вложи в песента и душата си, и духа си. Душата и духът са гами, които лекуват. Те изменят трептенията, повишават ги, а всяко повишаване на трептенията се отразява здравословно върху организма.

Една стъпка – 13 април 1927 г.

 

232. Днес навсякъде се чува музика. В това отношение тя е предвестник, глашатай, който оповестява на всички идването на новото човечество. Музиката облагородява и развива чувствителността на човека. Тоновете в музиката се отличават с три измерения. Те имат дължина, ширина и дълбочина. Истинските музиканти различават в музиката и тонове на вдъхновение. Някои певци пеят само по тоновете на продължението, други пеят само по тоновете на разширението, а малко засягат тоновете на дълбочината. Що се отнася до вдъхновението, срещат се малко певци или музиканти, които пеят или свирят с вдъхновение. В света има велики адепти на музиката. Ако човек присъства само един път на един от техните концерти, този концерт ще остане за него паметен през целия му живот. Не само това, но каквито и слабости е имал този човек, в един миг те ще изчезнат от него. Това показва, че в музиката има запалки, както музикални, така и физически.[...] Някое дете се разсърди, започва да плаче, да вика, да удря. Майката не трябва да го бие, но нека го застави да изпее една песен, каквато детето пожелае. Някой ученик се раздразнил, ядосал се от нещо, не може нито да мисли, нито да внимава. Учителят не трябва да му се кара, но нека го застави да изпее една песен. Ако ученикът изпее песента, и мисълта му ще започне правилно да функционира.

 [...] Нека учителят накара най-напред учениците си да изпеят една песен, а после да започне работата си. Знанието, което съвременните ученици придобиват, било в гимназиите или в университета, го изгубват скоро като влязат в живота. За дълго време в живота остава само това знание, което, почива на истинската музика и на правилното хранене. Докато мисълта е музикална, тя е мощна; докато чувството е музикално, то е мощно. [...] Някой се отчаял от живота, иска да се самоубие. Преди да пристъпи към реализиране на това си желание, нека изпее една песен за последен път. Щом изпее песента, ще си каже: „Ще поживея още малко”^*. (^*Формула против самоубийство – бел. съст.) Откаже ли се от това желание, всички мрачни мисли ще го напуснат и той ще изтрезнее. 

 [...] Една наша позната заболяла доста сериозно, имала силна кашлица, висока температура, вследствие на което била принудена да легне. Като размишлявала известно време върху болестта си, най-после, ѝ дошла мисълта да съчини една песен за своята болест. Тя съчинила следната песен: „нямам вече кашлица, нямам вече температура”. Така пяла тя на болестта си около една седмица и духът ѝ започнал да се ободрява, да се повдига. След една седмица била съвсем здрава. [...] Животът сам по себе си е музика. Който пее или който свири за самата музика или за самия живот, той ще влезе в Божественото пеене и в Божествената музика, където истинският живот започва. Който пее или свири правилно, той е правдив човек. Който има ширина в тоновете си, той е пластичен човек и лесно може да се приспособи към всички условия на живота. Каквито и мъчнотии да срещне, той ги преодолява. Който има дълбочина в тоновете си, той съзнателно може да се справи с мъчнотиите в своя живот. [...] Докато петлите пеят в двора ти, не бой се, а и ще ти върви. Всичко ще се оправи тогава и здраве ще имаш; престанат ли петлите ти да пеят, напусни тази къща. Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; престанат ли да лаят и избягат, и ти избягай от тази къща. Това са закони! Когато горите изсъхват, когато изворите се пресушават, напусни тази местност.
Раб и син – 17 април 1927 г.

 

233. Като пеете, вие трябва да различавате такт от ритъм. Един ритъм се различава от друг, вълните им са различни. За да пее добре, човек трябва да има търпение. Търпението се култивира в страданията.

 Посоки и възможности – 20 април 1927 г.

 

234. Някой човек има двояк език: говори едно, а в сърцето му друго има. Иска добро да каже, а говори съвсем обидно. Един брат казва на жена си много обидни думи, а на другия ден ѝказва, че не бил ѝрекъл нищо. Будно съзнание трябва.

Бележки от разговори с Учителя – 22 април 1927 г.

 

235. Днес учените знаят, че обикновеният звук има най-много 35,000 трептения^*( ^*херца –бел. съст.); обаче в последно време са открити още около 200– 300 хиляди звукови трептения, наречени „глухи”, понеже не могат да се схващат с обикновено ухо. Който може да схване тия трептения на звука, той ще се намери в свят, съвършено различен от физическия. Ако се спрете върху изговарянето на думата Любов от всички народи, ще забележите, че коренът на тази дума във всички езици е един и същ. Обаче ако можете да схващате глухите звукови вълни, ще видите, че всеки народ, както и всеки човек поотделно, изговарят тази дума съвършено различно. [...] Казано е в Писанието: „В последния ден ще чуя гласа ти”. Този глас е гласът на Божията Любов. Който чуе този глас, той ще оживее. Днес всички хора очакват този глас, тази свещена дума – само тя е в състояние да подмлади човека, да го възкреси, т.е. да го въведе от смърт в живот.

Забравената дума – 27 април 1927 г.

 

236. Когато се излагате на дъжд, добре е вътрешно да пеете. В този случай пеенето подмладява човека. Благословение е дъждът. Дъждовните бани, които ще направите в продължение на 10 месеца, струват повече от всякакви минерални бани.

Принципи на нещата – 4 май 1927 г.

 

237. Когато кажем, че устата на някой човек е голяма, това показва, че той е лаком, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия свят. Голяма уста иматкитът, акулата. Хора, които имат голяма уста, говорят много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч. Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. Например, някой казва: „Ние трябва да живеем по Любов”. Той говори за Любовта, а не живее според нея. Каква полза от това? Друг някой говори за Истината, а не живее според нея. В такъв случай колкото по малко се говори за Любовта, за Истината, а се живее според тях, толкова по-добре.[...] Забележете, музиката се движи около седем тона, с техните повишения и понижения. Значи музиката си служи със седем тона, математиката – с десет числа, а речта – с 22 букви най-малко. Кое от трите изкуства е най-богато? Най-богата е речта. Колкото повече пособия са в услуга на едно изкуство, толкова и то ще бъде по-богато. В това отношение музиката седи по-долу и от математиката. Още три тона са нужни на музиката, за да се изравни с математиката. Тия три тона съществуват, но хората не са в състояние още да ги възпроизведат. Един ден, когато се развият повече, те ще си служат с десет тона. [...] Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на Волята Божия устата трябва да бъде свободна, във всички други случаи трябва да бъде затворена. Българската пословица казва: „Говоренето е сребро, а мълчанието – злато”. Това не значи, че човек постоянно трябва да мълчи, но намясто да мълчи, намясто да говори. [...] Ако носът е много широк, той е преувеличен, както има преувеличаване и в речта. [...] Красивата, правилно развита уста говори за добре развита реч.

 [...] Окултната наука препоръчва пеенето, като метод за превръщане на отрицателните енергии в положителни!

 [...] И когато се молите, не говорете излишни думи! Молитвата ви трябва да бъде кратка, ясна и да се отнася точно за това, което искате. Какво ще говорите на Бога, че е милостив, добър, любящ? Или, какво ще Му разправяте за греховете си? [...] Не, конкретно ще говорите с Бога!

Общи упътвания – 18 май 1927 г.

 

238. Съвременната наука е изчислила броя на трептенията на високите и на ниските тонове, но не е изчислила колко трептения има думата Любов; всички говорят за Любовта, но никой не знае на кой тон по трептения отговаря тя. Като сравнявате броя на трептенията на думите, можете да стигнете до положение, при което музиката да се превърне в говорима реч – някои музиканти са постигнали това. Като слушате някой виден цигулар, вие казвате: „Цигулкатаму не свири, но говори”– постижение е това. Когато музикантът свири добре, свиренето му се превръща в говор; когато ораторът е красноречив, говорът му се превръща в музика следователно между музиката и говора не трябва да има разлика. 

 [...] Изберете си една дума, произнасяйте я, докато сте доволен от тази дума. Сега може да ви кажа, че не знаете да говорите български. Аз съм присъствал на [речта на] професори и прависти, но това не е говорене. Когато един професор е запознат добре, не само теоретично, но и от опит, думи има в неговата реч – има една самоувереност, последователен е той, много не говори.

Седмият кръг на живота – 22 май 1927 г.

 

239. Пението е наука и който не знае да пее, ще остане голям простак![...] Музиката е способност, тя не спада към областта на сърцето. Казват никому: „Ще пееш от сърце!”.Не, със сърце не се пее, с мозък се пее.

Що искате? – 22 май 1927 г.

 

240. В прав, в абсолютен смисъл на думата, само онзи може да говори Истината, който е съвършено чист, свят, добър и любящ човек. Вън от това положение, всеки обикновен човек говори факти, но не Истината. Някой казва: Аз изнасям голата истина по еди-кой си въпрос. Апостол Павел пък казва: „Дасе не намерим голи”. Това значи: „На Небето трябва да бъдем облечени”. Който говори голата истина, той говори факти на Истината. Някой казва, че говори Истината, а при това се смущава. Който говори Истината, той по никой начин не може да се смущава;който говори Истината, тоновете на неговия глас са чисти, меки, музикални и нито другите смущава, нито сам се смущава. Докато в мисълта или в чувствата на човека съществува най-малкият дефект, това показва, че той още не може да говори Истината.

Постъпки – 25 май 1927 г.

 

241. И думите в речта се подчиняват на известни психологически закони. Следователно, ако една дума е граматически правилно поставена, логически правилно изказана, а не е съгласна с Божествените закони, тя е в състояние да наруши мира на човека, вследствие на което той изгубва своята топлина и светлина. Всяка дума, която не е съгласна с Божествените закони, произвежда мрак, тъмнина в съзнанието на човека.Всички сте забелязали например какви пресичания стават в мисълта на човека. Започвате да говорите нещо, но без да мислите много:кажете някоя дума не намясто и веднага мисълта ви се прекъсва. Защо? Станало е някакво нарушаване в Божествения свят. Когато съзнанието на човека е будно, той всякога ще нарежда своята мисъл, своята реч според Божествените закони. Тогава нито мисълта му ще се прекъсва, нито говорът му ще бъде дисхармоничен.

Съзвучно движение – 1 юни 1927 г.

 

242. Питам: какво прави Христос от две хиляди години насам? Той никога не е мълчал, както и сега не мълчи, Христос постоянно говори и продължава да говори. Ако съвременните хора могат да възстановят знанието, което Христос е проповядвал на учениците Си в продължение на три години, и това, което е говорил от две хиляди години насам, те щяха да придобият ценна наука. Същевременните християни живеят от това, което Христос е говорил преди две хиляди години. Малко християни живеят с това, което Христос говори в последните времена.

Дойде на себе си – 12 юни 1927 г.

 

243. Съвременните хора трябва да бъдат много внимателни в думите, в езика си. Говори ли човек, особено пред общество, той трябва да изпитва, да проверява думите си, да следи каква сила и значение влага в тях. Защо? Защото всяка дума може да се тълкува двояко. Говори ли човек лично, той трябва малко да говори. Всяка дума, която изговаря, предварително трябва да я прецеди през девет решета и тогава да я пусне в обръщение. Забелязано е, например, че когато човек иска да каже нещо идейно, именно тогава мълчи; когато говори лично за себе си, много неща разправя.

Ще оздравее – 19 юни 1927 г.

 

244. Аз правя разлика между говоренето на Господа и говоренето на различните Разумни същества. Няма по-хубаво говорене от това на Бога! При Неговото говорене всички въпроси в света лесно се разрешават. Когато Господ говори, ти ще забравиш и себе си, и всички, ще освободиш сърцето си от всичко отрицателно.

Мислещият човек – 14 август 1927 г.

 

245. Малко певци има в света, които могат да пеят хубаво. Почти всички имат по един малък дефект. Онези хора, които са свикнали да слушат оперно пеене, мислят, че е много красиво. Не, в оперното пеене няма онази дълбока, възвишена музика.

 [...] Има гениални певци, които пеят много хубаво, но случи се, някой от тях отива вечерно време с компания тук-там, пие студена вода, простудява гърлото си и после не може да го контролира, не може да пее. Той знае как трябва да изпълни дадено парче, но не може да контролира своето гърло, не може да владее своя ларинкс. Защо? Пил винце, пил ракийца, ял сладолед и други подобни.

 [...] Много пъти, като засъхне гърлото на някои оратори, те загубват своята мисъл. Засъхването на гърлото показва, че мисълта е пресъхнала. Човек, който мисли право, вода не пие. Докато пием вода при говоренето, това показва, че нашата мисъл не е права.

 [...] Христос казва: „Когато се научиш да мислиш правилно, живата вода ще потече”. Тогава пиенето на вода няма да бъде механичен процес, да се приема само външно. Когато мисълта ви стане правилна, тя ще донесе живата вода, от която трябва да пием.

Правата мисъл – 15 август 1927 г.

 

246. По какво се познава ученикът? Вие ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите. Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото.[...] Питам: кой е най-правилният начин, по който трябва да говорите на някой човек? Вие ще му говорите, както говорите на себе си. Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си.
     Пътят на ученика– 19 август 1927 г., Съборни беседи, София

 

247. Някой певец, например, пее хубаво, но няма вдъхновение, нищо не го интересува в живота. По едно време той се влюбва в една красива мома и се вдъхновява, насърчава се вече. Като излезе на сцената, и 10000 души да го слушат, това не е важно за него. Той има пред себе си един образ и за него пее. Всички казват: „Многохубаво пее този певец”. Наистина, той има вече успех. Отнемете този образ от него, този певец изгубва вдъхновението си, отникъде помощ не иде, не му се пее вече. Аз наричам този образ „вътрешенцентър“, който привлича мисълта и в който всички части намират своето единение. Този образ не е някаква външна представа, но едно съзнание в нас, което може да регулира живота ни. Този образ изразява вътрешното състояние на нашите чувства. Той изразява идеята, която ни движи. Ето защо трябва да пазите този Образ в себе си! Вие може да го намерите в някой по-напреднал човек от вас, а може да го намерите и в лицето на Бога. Където и да го намерите този Образ, пазете го. Той носи живот за вас.

 [...] Когато Цялото говори, частите трябва да мълчат, да слушат, защото тогава Господ говори. Когато частите говорят, т.е. когато ние говорим, трябва да се редуваме, да пазим реда, последователно да говорим. Най-първо ще говори един, после втори, трети, четвърти и като се изкажем всички, ще оставим Цялото да даде заключението си. Ние по някой път говорим по цели часове, пререждаме се, бързаме да се изкажем, не се изслушваме спокойно и Цялото не може да даде никакво заключение. Следователно всеки от нас каже ли урока си, който му е зададен, трябва да остави Бог да даде своето вътрешно заключение.

 [...] Христос казва: „Иде ден и сега е, когато онези, които чуят гласа ми, ще излязат вън от гробовете и ще възкръснат“. Кои ще чуят този глас? Само учениците. Само те ще се обновят, само те ще възкръснат. Новият живот, Възкресението е само заради тях. Възкресението не е за старозаветните, не е за новозаветните, не е и за праведните. То е само за учениците, за хората на бъдещето, за хората на Новата култура. Те са работници в Царството Божие, те са хората на новата раса.

Братя в единомислие – 20 август 1927 г., Съборни беседи, София

 

248. 248. Природата не говори като нас. Тя има приятен, хубав глас и приятна усмивка.

 [...] Адептите [раждайки се], като малки деца, не се нуждаят много от майките си да ги поправят. Те ще направят най-много 2 – 3 грешки при говоренето си и скоро след това започват да говорят добре.

 [...] Като ви говоря така, ако нямате разположение да ме слушате със закона на Любовта, със закона на Светлината, със закона на Мира и със закона на Радостта, вие няма да разберете смисъла на думите ми и те ще имат за вас обикновено съдържание. И Библията да четете, пак няма да разберете дълбокия смисъл, който е вложен в нея. Днес Господ ви говори.

Ще се превърне в Радост – 21 август 1927 г., Съборни беседи, София

 

249. Защо някой път човек говори меко, приятно, апонякога грубо? Забележете, глухите хора обикновено говорят високо и грубо. Всеки човек, който говори високо и грубо, е глух. Човек, докато е млад, говори мекичко, нежничко, но щом остарее, започва да говори грубо. За такъв човек казвам: „Вашият Драганчо е оглушал малко”. Хора, у които слухът е силно развит, обикновено говорят тихо, меко. Вие трябва да проучвате тия неща, да се развивате, да дадете възможност на душите си да се проявят, да бъдете отзивчиви, да чувствате страданията на хората. Тогава, като видите един човек, ще познаете от какво има нужда той, ще познаете какъв е животът му.

Дойде глас – 23 август 1927 г., Съборни беседи, София

 

250. Някои хора мислят, че кой каквото им каже, отвън или отвътре, това е Господ, Който им говори. Не – Бог направо не говори на хората, нито отвътре, нито отвън, но посредством, чрез други: отвън Той говори чрез хората, а отвътре – чрез духовете. [...] Следователно,когато се казва, че Бог говори, трябва да знаете, че говори или човек, или дух, но пак чрез човека. Обаче направо Бог никога не говори. Понеже е приятно да ни се каже нещо от Името Божие, ние считаме, че Той ни говори. Но трябва да се знае как седи Истината по всеки даден въпрос.

Малките резултати – 31 август 1927 г., Общ окултен клас, София

 

251. 251. Колкото и да е добър един певец, докато се движи в кръга на установените песни, той не може да възприеме новата песен и музика. Когато възприеме новия живот, писателят започва да твори; той излива мисълта си в нови, стройни форми; певецът и музикантът изливат песента си в нови форми и образи. Пазете се от правилата на стария живот, които са вече изтъркани грамофонни плочи. Не ставайте грамофони, но проводници на новата мисъл, на новите чувства и на новата песен.

Божествената мисъл – 4 септември 1927 г., Младежки окултен клас, София

 

252. 252. Мнозина казваха: „ Луд е, бяс има, що го слушате?”. Първо, човек трябва да се освободи от бесовете в себе си, т.е. от света. Бесът–това е гласът на света. След това той трябва да си каже: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Когато човек произнесе тия думи с дълбочина, със смисъл, той ще чуе гласа на Бога, Който ще му каже: „Твоят път – това Съм Аз, твоята Истина – това съм Аз, твоят живот – това Съм Аз. Ти ще ходиш по този път, ти ще живееш с Истината, която си намерил. Тогава моят живот ще се прояви в теб!”.

Желая на всички да чуете този Глас! Щом Го чуете, душата ви ще се изпълни с живот, с радост и веселие. Тогава ще разберете, че сте човек в пълния смисъл на думата. Това значи да чуете гласа на Бога, Който от хиляди години сте очаквали! Това значи Бог да ви проговори!

Мнозина казваха – 4 септември 1927 г., Неделни беседи, София

 

253. Стремете се към чистите извори, вслушвайте се в тяхното клокочене, в духането на вятъра. Наблюдавайте изгряването на Слънцето, пеенето на птичките. Цялата природа е пълна с красота и хармония, с песен и живот. Влезте в съгласие с Природата, за да се ползвате от нейната красота.

Качества и линии нα красотата – 18 септември 1927 г., Младежки окултен клас, София

 

254. Силният, умният човек, който разбира законите, съзнателно предизвиква лошите хора да изкажат всичко, което крият дълбоко в себе си, и по този начин той ги обезоръжава. Забележете–когато лошият човек се разгневи, той започва да говори всичко, каквото му дойде на ум, и като мине известно време, поолекне му малко и тогава казва: „Стига вече! Казах си всичко, което бях събрал от толкова време в себе си”. Този закон се потвърждава навсякъде в живота. Ако имате някой неприятел, който говори лоши думи по ваш адрес, ще дойде ден, когато ще ви стане най-добър приятел, но той непременно трябва да изхвърли всички ония снаряди, които е приготвил срещу вас. Такъв пример имаме в Писанието за апостол Павел, който отначало е гонил Христа и Неговите последователи.

 [...] Когато Божественото говори, то говори само веднъж, никога не повтаря едно и също нещо. Следователно, ако Бог ти казва нещо, ще повярваш, и втори път няма да задаваш същия въпрос. Някой е болен и запитва Бог ще оздравее ли, или не. Ако Бог му каже, че ще оздравее, той трябва да повярва. Хиляди хора могат да твърдят противоположното, но той трябва да вярва на Божиите думи. Бог е Онзи, Който върши чудесата в света. 

 [...] За кого трябва да работим, да учим и да се трудим? За Бог. Каквото Той ни говори, каквото Той ни учи, трябва да Го слушаме.

 [...] Аз не говоря за онези „богове”, които са заблудили и заблуждават хората, които са ги измъчвали и терзали, но говоря за Единия Бог, Който е говорил на душите ни и в миналото, говори и в настоящето, ще говори и в бъдещето. Той внася в човека твърдост, издръжливост, Той внася и мекота. Той внася в умовете Светлина, а в сърцата – Топлина. Той внася в душите на хората всичко възвишено и благородно. Отличителното качество на Бог е, че всичко дава, а нищо не взима.

Оскърбените – 25 септември 1927 г., Неделни беседи, София

 

255. „Сърцетона праведния преговаря да отговаря; а устата на нечестивите отригват^* зло.” (Притчи 15:28)

„Праведният преговаря” – това значи, че той дълго време мисли, изслушва, докато започне да говори. Той не бърза да говори. Добре щеше да бъде, ако човек не бързаше, но предварително обмисляше нещата и тогава действаше.

(отригват^* – изговарят, произнасят)

Мек ответ – 9 октомври 1927 г., Неделни беседи, София

 

256. 256. Казвам: не говори на хората това, което и те знаят. Говори им по това, което не знаят.

 [...] Не е само да се говори на хората, но право трябва да им се говори.

Призови Симона! – 16 октомври 1927 г., Неделни беседи, София

 

257. Разправят за една жена, че когато се карала със съседите си, ставала много красноречива, като ораторка. Когато била тиха и спокойна, езикът ѝ се преплитал, не можела да говори. Щом се възбуждала и разгневяла, езикът ѝ се развързвал и тя можела да говори по 2–3 часа непрекъснато. Всички ѝ се чудели как може да говори толкова много. Но и това е болезнено състояние. Човек трябва да бъде енергичен, но да не се гневи. Ако иска да направи някаква забележка на някого, ще я направи смело, с енергия, без да се гневи, без да внася отрова в организма си.

Научни изследвания – 23 октомври 1927 г., Младежки окултен клас, София

 

258. Така мисли ученикът: щом се натъкне на някакво страдание, той пее и благодари на Бога за привилегията, с която го е удостоил. И обикновеният човек пее, но минорна гама. Следователно хората могат да се разделят главно на две категории: обикновени хора и ученици. Докато човек плаче, роптае, скърби при страданията, той минава за обикновен човек. Щом започне да пее, да се моли и да благодари на Бога за страданията, които го сполетяват, той влиза вече в Школата като ученик.

 [...] Герой е онзи учител, който учи децата без пари, герой е онзи музикант, който събира около себе си хора и свири без пари.

 [...] Казвам: задачата на ученика седи в това да подмладява всички клетки на организма си, а не само частично. За тази цел той трябва да се научи да говори на своите клетки. Всеки ден, преди да започне своята дневна работа, ученикът трябва да поздрави клетките на тялото си, като започне от клетките на мозъка, на очите, на носа, на ушите и постепенно да слиза надолу. След това ще поздрави клетките на дробовете, на сърцето, на стомаха, на червата и най-после ще поздрави себе си и ще започне работата си. Под думата себе си разбирам своя ръководител.

По-долен от ангелите – 23 октомври 1927 г., Неделни беседи, София

 

259. На кого трябва да се говори Истината? Истината трябва да се говори само на разумните, на истинолюбивите хора. На лъжците, на крадците Истината не трябва да се говори. И да им кажете Истината, те няма да вярват. Всеки човек търси Истината, но някоиот тях я търсят по крив път. Истината с лъжа, с кражба не се намира.

Посред тях – 30 октомври 1927 г., Неделни беседи, София

 

260. 260. Ние не говорим за някакъв Бог, създаден от хората, принадлежащи към разни черкви, но говорим за Единия Бог, в Когото живеят всички хора и от Когото зависи благото на всички хора. Ние говорим за онова Първо Начало в живота, което ражда в нас знанието, Любовта, което създава в нас вътрешен подтик към освобождаване от мъчнотиите, от злото в света.

 [...] Нека всеки се научи по-малко да говори, а повече да прилага Божествените идеи в живота, за да ги провери. Не разказвайте на хората, какво мислите да правите, но прилагайте!

И рече Бог – 6 ноември 1927 г., Неделни беседи, София

 

261. Христос казва: „Не противи се на злото!”. Това значи: „Не противи се на стария Адам, който живее в тебе!”.Това е една от великите тайни на живота. Започне ли старият Адам да ви говори, слушайте го, нищо не му възразявайте. Той ще ви говори много умни работи. Слушайте го какво ви говори, но по неговия път не вървете.

Космически възприятия – 9 ноември 1927 г., Общ окултен клас, София

 

262. 262. Оставете знанието само да говори за себе си. Ако сте велик художник, няма защо да говорите за себе си: вземете четка и бои и започнете да рисувате. От вашата работа хората ще ви оценят. Ако сте знаменит писател или поет, не говорете за себе си: вземете перото и започнете да пишете–вашата работа ще говори за вас. Ако сте прочут по силата си, не говорете за нея: започнете някаква работа, и тя сама ще ви препоръча пред хората.

 [...] Истинският човек не говори много и не обещава много. Той мълчи, разсъждава, обмисля и тогава говори. Някои хора обичат много да говорят. Красиво е да се говори, но ако говорите, изберете такова място, където всички могат да ви слушат. Ако не могат всички да ви слушат, по-добре не говорете. Ако си извор или чешма, от която извира чиста, хубава вода, нека кранът ти бъде широк, голям, водата да се излива изобилно навън, та като дойдат хората да черпят от тази вода, всеки да си налее колкото иска, да не става нужда хората да се карат и бият помежду си. В изобилието е смисълът на Божествения живот.

Така е писано – 13 ноември 1927 г., Неделни беседи, София

 

263. И най-после Илия чу тих глас от Небето, който му говореше: „Научи ли вече урока си? Разбра ли как светът ще се оправи?”.Светът няма да се оправи нито чрез буря, нито чрез огън, но чрез тихия глас, т.е. чрез разумното начало в човека.

 [...] И тъй, бурята, огънят – това са методи, които се прилагат в низшите светове. Обаче, когато е необходимо да познаем Божествения свят, Божественото, тогава ще чуем тихия, мекия глас. Докато се интересувате от това защо двама души се карат помежду си или изживяват някакво съмнение, вие сте в метода на бурята. Какво правеше Илия, когато дойде бурята? Той се молеше, но същевременно разбра, че Бог не е в бурята. Бурята е метод, който се прилага от хората. Бог не е в бурята, не е в огъня, не е в омразата, в съмнението, в отмъщението, в осъждането. Бог е в тихия глас у човека. Той е разумният живот. Той е в тишината. Когато тихият глас проговори на човека, той ще разбере какво нещо е Божественото и какво – човешкото, и ще си каже: „Едно време живях в бурята, във ветровете като птица, но сега разбрах Великото. Едно време живях в омразата като риба, но сега разбрах Великото”.

Превръщане на киселините – 16 ноември 1927 г., Общ окултен клас, София

 

264. Всеки тон има известно съдържание. Ако цигуларят свири, без да знае, какво съдържание да влее във всеки тон, неговото свирене представляваудряне върху кюнците на празна канализация. Никой не обича такова свирене. Този цигулар свири без вдъхновение. Това е мъртво свирене. Значи има мъртва, има и жива музика. Жива музика е тази, на която тоновете са пълни със съответно за тях съдържание.[...] Има хора, които не могат да търпят високите тонове. Тяхното ухо не е свикнало към вибрациите, към енергиите на високите тонове. В това отношение всеки музикален тон представлява цев, тръба, през която минава неговата енергия.

[...] Имайте готовността да изпълните всичко, каквото ви се каже. Няма да мине много време, вие ще чуете в себе си тихия глас на Любовта. Не само ще чуете гласа на Бога, но ще можете и да Го видите. Много примери из живота потвърждават тази истина.

Ни мъж, ни жена – 20 ноември 1927 г., Неделни беседи, София

 

265. Богатият се нуждае от музика, от песен. Музиката, песента ще отворят сърцето му, а сърцето – кесията му, и той ще си създаде отношения с хората. Бедният пък се нуждае от пресен хляб. Като му дам един топъл хляб, после мога да му изпея някоя песен. Щом се нахрани, той може да прецени какво нещо е хубавата песен и ще благодари.[...] Знаете ли какво нещо е една чиста, светла мисъл или едно възвишено чувство? Знаете ли какво нещо е песента? Това са Велики светове, но за да се разберат, трябва да се намерят техните еквивалентни стойности.

 [...] Знание се иска от всички хора, а не само говорене. Всяко нещо, което се говори, трябва да е изпитано, проверено.

Свещ, която не гасне – 23 ноември 1927 г., Общ окултен клас, София

 

266. „Кажисамо реч и ще оздравее момчето ми!” Тези думи показват силата на човешката реч, както и силата на човешката мисъл. Може да каже една дума, която да има сила и мощ в себе си само онзи, който разбира законите на Природата. Всеки може да каже една дума, но ако тази дума се придружава с велика мисъл, със сила в себе си – тя е Божия дума. Когато Моисей беше в пустинята, където пасеше овце, той видя, че къпината гори и чу глас, Който му казваше: „Събуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято!”. Сила имаха тия думи!

 [...] Сега ще ви дам следното правило: като ставате сутрин, проникнете се от онази абсолютна, положителна Вяра, каквато имал стотникът, и си кажете: „Господи, кажи само една дума, само една реч на момчето ми, т.е. на моя ум, и то ще оздравее”. Повярвате ли в това, което казвате, нова светлина ще дойде в ума ви.

 [...] Някои от учениците запитваха Христа защо не говори на хората направо, да Го разберат, но им говори в притчи. Христос казваше, че не е време да им се говори открито. Обаче на учениците си Христос е обяснявал много неща за живота, като им казвал, че за да разберат Неговото учение, те трябва да минат през голям огън, през големи изпитания. Само по този начин ще дойде Новата епоха.

Ще оздравее момчето ми – 27 ноември 1927 г., Неделни беседи, София

 

267. Всеки може да плаче – това е най-лесно. Мъчно е обаче в най-големите страдания да пееш– това значи силна воля,това значи усилия. Наистина мнозина плачат във време на скръб, обаче малцина пеят в скръбта си.

 [...] Мнозина нямат желание да пеят, нямат никакъв импулс, никакво вдъхновение. Обаче всеки ще пее, ако чуе, че се плаща по десет английски лири на час на онзи, който пее. Тогава и бедни, и богати ще пеят; и който знае, и който не знае ще пее. Пейте и се насърчавайте едни други в пеенето! Истинските певци са дошли на Земята с определена задача – да утешават и да повдигат скръбните, страдащите и падналите души.

 [...] Съвременните хора се оплакват, че мислите и желанията им не се реализират. Защо не се реализират? Защото мислите и желанията им са лишени от музика и поезия. Ако в мислите и желанията на хората има музика и поезия, те непременно щяха да се реализират. Всеки човек не може да има музика, не може лесно да стане певец – дълго време трябва да се упражнява, за да разработи своя ларинкс. Обаче вътрешно той може да бъде музикален и да излива тази музика в своите мисли, чувства и желания. Не е лесно човек да пее правилно, чисто. Малко певци вземат верни, чисти тонове. За да познаете дали един тон е верен, трябва да го поставите в съгласие с друг тон. И в Природата има съгласуване на тоновете. Когато човек е тъжен, ритъмът на сърцето му се изменя. Той може да превърне скръбта си в радост само чрез пеене, като съгласува тоновете на своята душа. Достатъчно е да запее тоновете до – ми, за да се измени състоянието му най-много в продължение на десет минути.

За да не се обезсърчавате, когато пеете, пазете следното правило: Никога не се стремете да предадете съвършено чист тон. На физическия свят това е невъзможно. Същият закон се отнася и до мисълта – невъзможно е човек да има съвършена мисъл. Ако пеенето и мисълта ви бъдат съвършени, вие ще се обезсърчите, ще мислите, че никой не може да ви разбере. Добрият певец се обезсърдчава, ако няма хора, които да го разбират. Великият певец, великият поет трябва да бъдат заобиколени от хора, които да ги разбират.
Допуснете сега, че искате да изпеете една нова песен. Какво се изисква за това? На първо място се изисква разбиране. Без разбиране всеки ще изпее песента по различен начин. Всъщност един е правилният начин за изпяване на дадена песен. Тъй както вие изпяхте песента Духът Божий, това е обикновено пеене, вън от правилата на истинското пеене. При такова пеене песента изгубва всякакво значение. Като изпеете песента така, тя става обикновена и у вас изчезва желание да я повторите, искате да минете на друга песен.

 [...] Изпя се новата песен: Синът Божий. Тя започва с думите: „Имаше человек [...]” (текст от Евангелието на Йоан, 1. гл.). Засега ще оставим тази песен, няма да я пеем известно време, за да потъне в съзнанието на добрите певци. След време ще я пеем пак, ще направим в нея малки корекции. Вие трябва да се занимавате със сегашната музика и от нея постепенно да минавате към свободната музика. За тази цел съзнанието на човека трябва да бъде будно, лесно да възприема. Като се упражнявате в пеенето, вие ще станете добри певци. Какво става всъщност? Като пеете известно време, вие започвате да отстъпвате на младите, те да пеят, и казвате, че сте стари вече, че пеенето не е за вас. Мислите ли така, вие сте на крив път. На каквато и възраст да сте, пейте и не мислете за възрастта си! Докато не заминете за онзи свят, вие сте деца още и трябва да пеете! Защо ще се лишите от способността си да пеете? Какво ще правите, ако отидете на Онзи свят и пред вратата на Рая ви спрат, за да изпеете една песен? Ако изпеете една песен добре, ще ви пуснат в Рая; ако не я изпеете добре, няма да ви пуснат. Или представете си, че ви накарат да напишете едно хубаво стихотворение, или да направите едно добро. Невидимият свят разполага с много възможности и вероятности, чрез които ще провери всеки човек дали е готов да влезе в Рая, или не. Следователно трябва да пеете, за да бъдете готови, защото, като се намерите пред вратата на Рая, ще ви накарат да изпеете една песен.

 [...] Пейте за Господа, а не за себе си! Работете за Господа, а не за себе си! Бъдете готови, че като се намерите пред вратата на Рая и ви накарат да пеете, да останат доволни от вас.
Вероятности и възможности – 30 ноември 1927 г., Общ окултен клас, София

 

268. Нека всеки се опита да създаде мелодия на дадения текст. Това се изисква главно от музикантите. Добре е човек да привикне да пее, да трансформира състоянията си, да издържа, да подобрява здравето си. Чрез пеене и свирене човек става по-здрав, калява волята си. Волевите хора могат да пеят. Новата култура изисква певци и музиканти. Който не може да пее и да свири, не може да влезе в новата култура. Човек трябва да пази гласа си, да не огрубее. Грубият глас се отразява вредно върху мислите и чувствата на човека. Затова е казано в Писанието: „Пейтеи веселете се в Господа!”. Който пее, не огрубява и не остарява. Той носи изкуството в себе си. Стремете се да придобиете някакво изкуство. Живописта, музиката, поезията са изкуства, които облагородяват човека. Изкуство, наука и занаят са условия за развиване и обработване на човешкия ум, на човешкото сърце и тяло.

Лъч на пробуждане – 4 декември 1927 г., Младежки окултен клас, София

 

269. Когато някой говори и гърлото му пресъхва, това говорене не е на мястото си. На много от съвременните оратори гърлото пресъхва при говорене, затова те пият вода, да го понамокрят. Жива вода трябва на тия оратори! Ако пък искат да не пресъхва гърлото им, нека изпият няколко чаши гореща вода, преди да са започнали да говорят.

Седем кошници – 4 декември 1927 г., Неделни беседи, София

 

270. Тази вечер ще ви дам следната песен: „Тъги, скърби са богатства за живота в душа скрити; за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни – (3 пъти) дни, дни, дни.”

Щом имате някаква скръб, изпейте тази песен. Важно е човек да може да я изпее. Лесно е да се говори, но мъчно е да се изпълни. Някой казва:" Като видиш мечка, цъкни една клечка кибрит и не се безпокой”. Лесно е да цъкнеш клечката, но мъчно е да ти дойде наум, че трябва да цъкнеш. Когато пеете тази песен, имайте предвид закона на контрастите. Затова пейте я веднъж по-слабо, после – по-силно. Ако я пеете няколко пъти по един и същ начин, тя ще изгуби своята сила и значение. В ирационалната музика по никой начин не можете да изпеете един и същ тон два пъти – там няма повторение на тоновете.

С нашите песни ние внасяме обновяване в българската народна музика. Българските песни са крайно материалистични. Няма да намерите българска песен, която да изразява молитвата на българина. Чрез своите песни българинът е изразил скръбта, веселието, но никъде не е представил молитвата на своята душа. Като запее, той удря калпака си и казва: „Дай тук половин кило вино!”.

Думите в песните трябва да бъдат наредени така, че да смекчават тоновете. Има известни енергии в човека, които могат да се трансформират само със скачане, с тропане, с игра, с викане. След това в него настава тишина, спокойствие. Такова е състоянието на човека, когато спечели много пари – първо той е весел, скача, вика, играе, пее, докато се успокои и улегне в себе си. Но веселието и скръбта не представят живота; те водят само към него. Те са само условия за живота, но не и самият живот. Радостта не показва, че човек е придобил живота; скръбта не показва, че човек го е изгубил живота. Радостта и скръбта са условия да се прояви животът в човека.

Вечно обновяване – 7 декември 1927 г., Общ окултен клас, София

 

271. Да пееш, да свириш–това е в реда на нещата, но да обясняваш на хората как пееш или как свириш – това не е нужно. Всякакви обяснения тук са излишни. На същото основание казваме и за Любовта, че тя не е нищо друго, освен Божествена симфония, за разбирането на която се изисква само тънко музикално ухо – да слуша и да възприема; Любовта не се нуждае от обяснения. Тя съществува в душата на всекиго, но чака само момент да се прояви, както всеки музикален тон чака да дойде музикантът, да удари на клавишите и той да прозвучи. Казваме, че някой човек не е взел чист тон. Това значи, че този тон не е в съгласие с друг някой от по-велика гама. Сам за себе си този тон може да бъде чист, правилен, но понеже той е попаднал в съзвучие с тон от друга гама, с която не хармонира, явява се някакъв дисонанс. Обаче отделно и двата тона са чисти, правилни. В такъв случай един от двата трябва да отстъпи, да даде място на другия, само той да се прояви.

За приятелите си – 11 декември 1927 г., Неделни беседи, София

 

272. Нека всеки от вас прочете първа глава от Евангелието на Йоан и да спре вниманието си върху стиховете от 6 до 14, които са наредени музикално. Шестият стих е: „Имашечеловек, проводен от Бога, името му бе Йоан“. Както виждате, Словото е предадено в музикална форма. Това показва, че всяка реч може да се изрази музикално. В бъдеще хората ще могат да си говорят музикално; вместо да говорят, ще пеят. Това е нов начин на отношения между хората. Операта не е ли музикално говорене? На каква гама ще разговарят хората, не е важно – може и на мажорна, може и на минорна. Мажорната гама е по-ограничена, а минорната – по-богата на изрази. Като пее, човек прави движения, както в операта.[...] Думите могат да се степенуват, както и числата.

Естествена среда – 18 декември 1927 г., Младежки окултен клас, София

 

273. „Атвърдата храна е за съвършените, които по навикновение имат чувствата си обучени да разпознават Доброто и злото.”(Посл. към Евреите 5:14)

 [...] В прочетената глава се казва, че на жените е забранено да говорят в църква. Питам: вечен принцип ли е този? Наистина, докато е болен, човек не трябва да говори, но като оздравее, ще говори.

 [...] Значи във времето на Апостол Павел е било забранено на жените да говорят в църква, понеже не са знаели какво да говорят. Може да говори само онзи, който знае, какво да говори, който дълго време се е учил. Той трябва да е завършил поне един факултет в университета, но не в университети като сегашните. Той трябва да е учил във Всемирния университет, че като излезе да говори, да знае къде, какво и как да говори. Говорителят не трябва да бъде като онези продавачи на симити^* по улиците, които купуват от фурните и ги препродават. Добре е да търгува човек, но да бъде сам и производител, и продавач.

[...] Бог говори на човека чрез страданията, а ангелите – чрез радостите.

[...] Писанието казва: „Никого не одумвайте”, т.е. не говорете лошо за никого. Следователно не говорете лошо и за този, падналия дух, както мнозина го наричат. 

 [...] Няма по-красиво нещо за човека от това да знае кога какво да говори. Всяко нещо трябва да се казва на своето време. Що се отнася до погрешките на хората, не се занимавайте с тях! Има кой да се занимава с погрешките на хората. Първо човек сам се занимава с погрешките си, а след него цяла Йерархия от Същества изучава неговите погрешки, като прави ред математически изчисления.

^*(семит – вид малък хляб; хлебче)

Твърдата храна – 18 декември 1927 г., Неделни беседи, София

 

274. Един българин изпаднал в някакво тежко състояние и решил да се самоубие. Като размишлявал, по какъв начин да свърши с живота си, той чул в съседната стая един тих глас да пее: „Азвсякога мисля за тебе." Като чул този тих глас, съзнанието му се прояснило, и той казал: Няма да се самоубия, аз имам достатъчно сили да преодолея мъчнотията, в която съм изпаднал. Ще се заловя за някаква работа, макар и най-проста, за да изляза от трудното положение, в което се намирам. Казвам: такава сила е вътрешният глас! Такъв преврат може да произведе той в човека! Сила е този глас – „Аз всякога мисля за тебе."
     Казвате: „Ние не сме толкова чисти, да долавяме и разбираме този глас”. Ще бъдете чисти! „Ние не сме толкова учени”. Ще бъдете учени! „Ние не сме толкова силни”. Ще бъдете силни! „Ние не сме толкова богати”. Ще бъдете богати! „Страданията ни са големи”. Те са за ваше добро!  „Живота ни е непоносим”. Ще го носите!

Идват дни – 25 декември 1927 г., Неделни беседи, София

 

275. Сега да се върнем към изкуството като възпитателно средство в живота. Чрез изкуството човек възпитава и своя дом. Като говоря за изкуството като възпитателен метод, разбирам не само рисуването, но изкуството в най-широк смисъл на думата. Само рисуването не помага за възпитанието на ученика. Към него трябва да се прибавят още ред изкуства: музика, пеене, поезия и т.н. Като дойдете до художеството, прибавете към него и музиката. При картината, която сте създали – своята градина, започнете да свирите и пеете. Ако не можете да свирите и пеете, започнете да поетизирате, да декламирате. Ще декламирате на цветята, на дърветата. По-добри слушатели от дърветата и цветята няма. Те ще слушат, без да ви критикуват. Свят, в който съществува критика, е анормален.

 [...] Изкуство има в нареждане на буквите, изкуство има в нареждане на тоновете при музиката и пеенето, изкуство има и в говоренето. Хората могат да ви слушат, като говорите, свирите и пеете само ако видят някакво изкуство у вас, което може да ги задоволи.

Нови възгледи и методи – 11 януари 1928 г., Общ окултен клас, София

 

276. И децата знаят да пеят и да свирят като вас. Това не е пеене още. Добрият певец влага нещо от себе си, от душата си. За него се казва, че пее с душа. Има певци, които не влагат нищо от себе си. Това пеене е мъртво. То умъртвява, приспива човека. Такова пеене действа хипнотично върху него. Доброто пеене съживява, ободрява. Някой пее любовна песен и унася човека. Защо? Защото събужда образи, които го упояват, и той забравя песента. Истинското пеене събужда мисъл. Който веднъж чуе такава песен, той никога не я забравя.
     Каквото е истинското пеене, такова нещо представя и истинската Любов. Който не познава тази любов, той казва,че обича някого, че е готов да умре за него. Днес се кълне в Любов, готов е да умре за любимия човек и след две години не иска да го види. Това не е любов. Любовта не е играчка. Ако е Божествена, Любовта всякога остава една и съща, тя не може да се мени.

 [...] Добре е да помислите малко върху въпроса по какво се отличава човек, на когото Бог говори, от този, на когото ангелите и светиите говорят. Такъв човек коренно се отличава от другите. Когато понапреднете още повече във вашата вътрешна душевна опитност, ще придобиете тази необходима мъдрост, която ви е потребна, ще дойде и това състояние.

Малки и големи придобивки – 18 януари 1928 г., Общ окултен клас, София

 

277. Истински музикант е онзи, който свири идейно, за Божественото в себе си. Който не е музикант, той не може да влезе в Небето.

 [...] Ако искате да бъдете приети в рая, вие трябва да бъдете готови да изпеете някаква идейна песен, и то добре, по всички правила на музиката. Българските народни песни крият известна идея в себе си. Дали разбирате това, или не, то е друг въпрос. Например, каква е идеята в песента „Стоян мама си думаше”? Когато синът разговаря с майка си, това показва, че той иска да сподели нещо с нея. Синът се е влюбил в някоя мома и я описва на майка си, като я пита харесва ли я за снаха. Майката отговаря: „Стояне, синко, Стояне, понеже вечер си харесал момата, не е, синко, булка за тебе. Ти трябва денем да видиш своята избраница, да видиш как вода носи, как хляб меси, как лозе копае и как се с майка и с татко обхожда. Твоята избраница, синко, от род знатен и богат трябва да бъде”. Такъв е бил разговорът между майката и сина. Следователно първоначално народните песни са били идейни, одухотворени, но след като са слезли на физическия свят, те са изгубили своята духовност. Първоначално хората са живели в пълен мир и съгласие помежду си, но станала е някаква голяма катастрофа между тях, вследствие на което те са се отклонили от истинския живот. И днес навсякъде, от най-малките до най-големите същества, виждаме само войни и изтребления.
Никодим – 22 януари 1928 г., Неделни беседи, София

 

278. Всяко разумно движение е музика, хармония. Следователно всяко разумно движение на листата на дървото представлявапеене, музикален говор. В този смисъл ние можем да кажем, че растенията разговарят помежду си музикално. Тяхната реч е като тази на поета. Най-хубавите опери се изпълняват от растенията.

 [...] Kато пеете хорово, песента излиза добре, но ако пее един само, песента няма да излезе добре. От кого зависи това – oсвен от певеца, и от слушателите. Ако публиката не е музикално настроена, и най-добрият певец или музикант няма да изпълни програмата си добре. С ума, с мисълта си слушателите трябва да подкрепят музиканта. Те трябва да вземат такова участие, че мислено да придружават певеца или музиканта. Като слушат музиканта, всеки за себе си да чувства, сякаш хор пее. Мислите на всички трябва да се отправят към певеца и да го придружават. Мисъл се изисква и от певеца, и от слушателите. Не само философът трябва да мисли, но и музикантът. Не е музикант този, който не мисли, но и философ не е този, който не пее. Гениален музикант е онзи, който едновременно пее и мисли.

 [...] Живот без музика не е живот. Музиката въздейства на човека във всяко направление. С музиката аз изучавам света, изучавам хората, гадая с нея. С музиката изследвам мисълта на човека. Когато правя тия изследвания, аз свиря тихо, никой не чува. Като се свържа с великия свят, създаден от Бога, свиренето ми има отзвук. Ако някой слуша, няма да чуе една цигулка, а множество цигулки. Тоновете на тия цигулки се сливат с моята в един величествен акорд. Това показва, че Божият свят е хармония и музика. [...] Следователно, когато мислите на хората са хармонични, те се сливат в общ акорд. Работите на хората вървят добре и те се чувстват разположени. Тогава и песента им е хармонична, и свиренето им е хармонично – всичко излиза вдъхновено. Когато умовете на хората са в съгласие с Божествения живот, всичко е хармонично.

 [...] Стремете се всички да бъдете добри нови певци, нови музиканти! И стари, и млади – всички да пеят, да разработват гласовете си. Вложете нова идея, нов подтик, нов импулс в пеенето. Старите желания, старите подтици оставете настрани. Когато един свири или пее, всички вземайте участие, подкрепяйте го с мисълта си. И тогава, който пее, ще пее вдъхновено; който слуша, и той ще бъде вдъхновен. Това значи музикално общество, това значи общество от хора, които имат велик идеал, които имат за допирна точка в живота си Любовта.

Равнодействие на силите – 25 януари 1928 г., Общ окултен клас, София

 

279. Eдин от новите начини за лекуване на хората е музиката. Има болни, които се лекуват,като им се свири на цигулка; други – като им се свири на китара; трети – на флейта и т.н. Различните инструменти оказват специфично влияние върху отделните хора. Ако болният обича да слуша цигулка, ще му посвирите нещо, но с възходящи вибрации, а не минорни песни. Сърцебиенето например се лекува с песни, които започват с тона до, ноне тонът до, взет по камертон, а естественият тон до. Малцина от съвременните музиканти вземат вярно основния тон до. Ако вземете този тон вярно, веднага ще почувствувате в себе си успокояване, малка радост, сякаш сте придобили нещо. Колкото и малка да е тази радост, тя внася в душата ви светлина, проблясък, като че Слънце е изгряло. Основният тон до е ключ за живота.

Всеки тон има определено число вибрации по сила и по височина. Когато иска да пее, човек предварително трябва да се настрои, за да попадне в естествения тон, в естествения ключ. Той ще се изправи, ще постои спокоен 10 – 15 минути, докато се освободи от всички мъчнотии и противоречия, които съществуват в ума му, ще помисли за Разумността в живота и ще запее. Това значи, че този човек е успял да завърти правилно един от музикалните ключове, който му е даден. Това значи още да изгрее Слънцето в него и разумната енергия да потече в организма му. От него се изисква да знае как да използва тази енергия. Ако тонът до е правилно взет, човек може да възприеме животворната енергия от Слънцето и да я предаде на всички удове^* в своя организъм. При това положение той може и цял ден да пее вдъхновено и без умора. Когато болният пее, той има условия в себе си да се лекува и да оздравее; когато не пее, той е сериозно болен, лишен от условия да се лекува. Ето защо, когато сте духом неразположени или болни, помъчете се да възпроизведете истинския тон до. Как ще познаете, че сте взели истинския тон до? Ако сте взели вярно тона до,а сте болни, веднага ще станете от леглото си и ще направите малка разходка из стаята си. На другия ден ще излезете вън от стаята си. Така ще продължавате ден след ден, докато в продължение на една седмица най-много ще можете да правите разходки вън от къщата си, на разстояние един-два километра най-малко. За това се изисква воля, а не усилие. Сегашните хора се лекуват по пътя на науката. И този път е добър, само че науката си служи с минорната, а не с мажорната гама. Горчивите хапове, с които медицината си служи, са минорните гами в музиката. Който не приема мажорната гама – гамата на живота, той ще дойде до минорната гама – гамата на болните хора; ако не иска да приеме и минорната гама, ще се натъкне на друга – гамата на умиращия човек, т.е. гамата на смъртта. Минорната гама е гама на сърцето. Тя има две степени: низходяща и възходяща. И мажорната гама има такива степени. Низходящата степен ограничава, а възходящата – освобождава, разширява.
 [...] Казвам: музиката е необходима в живота като метод за растене, за развиване, за лекуване. Като четете живота на великите хора, ще видите, че всички са били музикални. Давид знаеше да свири. Същевременно той пееше. От него има много псалми – псалмопевец беше. Саул не знаеше да свири, но когато го нападаха лоши духове, той викаше Давид да му свири, и по този начин ги укротяваше. Тъй щото и вие се нуждаете от музика. Трябва да знаете поне най-елементарните правила на музиката. Който пее, той всякога ще бъде здрав. Който пее и свири за себе си, без да мисли за обкръжаващите, той ще може да въздейства добре върху тялото, върху чувствата и мислите си. Това значи здрав човек. Да пееш за себе си не подразбира да те чува цял град; това не е пеене, то е шум, вик. Бученето на вятъра още не е пеене. Истинското пеене съдържа в себе си мекота. Такова пеене е в състояние да спре всеки минувач, да го застави да слуша. Преди години във Варна живееше една туркиня, която пееше толкова хубаво, с такъв мек и проницателен глас, че всички хора, които минаваха по улицата, спираха да я слушат. Хората от съседните къщи отваряха прозорците си да слушат. И вие трябва да изливате душите си така, че Ангелите от Небето да отварят прозорците си, да слушат кой пее толкова хубаво. Кога пеят хората? Когато са млади. Тогава те пеят най-хубаво. Когато очаква своя избраник, младата мома пее; щом го срещне, тя престава вече да пее. Там е погрешката.

 [...] Първото правило: човек трябва да пее. За кого? За брата си и за сестра си. За кого пее майката? За сина или за дъщеря си. Има майки, които пеят много хубаво. Те пеят от Любов към своите деца. Христос казва: „Които се сподобят с Възкресението и се свържат с ангелите, те са Синове Божии”. Да възкръсне човек, това значи да се върне дома у си, да разбере какво нещо е братство и сестринство, какво нещо е музиката.

^*(уд – крайник)

Синове на възкресението – 29 януари 1928 г., Неделни беседи, София

 

280. Днес се говори за класическа и модерна музика. Класическа музика е тази, която е в сила да измени състоянието на човека, да превърне скръбта му в радост. Когато сте скръбни, помолете някой музикант да ви изсвири нещо от Моцарт, от Бетовен или от Бах. Ако това парче може да смени състоянието ви, тази музика е наистина класическа. Класическата музика трябва да оказва възпитателно влияние върху човека. Ако не окаже възпитателно въздействие или не може да лекува, тогава или музикантът не е изпълнил добре парчето, или музиката не е класическа. Бах е писал своите произведения с вдъхновение. Следователно,който свири неговите произведения, и той трябва да има същото вдъхновение.

И тъй, Божествената наука, за която говорим, включва в себе си съвършената музика. Тази музика се отличава по това, че е проникната от любовни чувства и светли, възвишени мисли. В нея чувствата и мислите са хармонично съчетани. За да се изрази тази музика, човек трябва да има добре развито въображение.

 [...] Някои казват, че не могат вече да пеят. Те сами се лъжат. Всеки може и трябва да пее, защото пеенето е Божие благословение. Музиката е дошла на Земята три-четири хиляди години преди Христа. До това време музика не е съществувала. Атлантската раса например не е била музикална. Ако разглеждате черепи на човешки глави от това време, ще видите, че малко от тия черепи са добре оформени. Много от тях са престъпни типове. Изучавайте хората, изучавайте себе си, за да можете правилно да се развивате. Каквото и да правите, пейте! Музиката, пеенето влияят добре върху психиката на човека. Няма да пеете цял ден, сутрин ще пеете по половин или един час. Който иска да живее дълго време, той трябва да пее.

Къси и дълги линии – 15 февруари 1928 г., Общ окултен клас, София

 

281. В човека има скрити, потенциални сили, които чакат времето си да се проявят. Например косите, космите в човека отговарят на цигулката. Той трябва да разбира музикалните тонове, които те съдържат, за да произведе от тях първичния, Божествения живот, който се намира в него в потенциално, в затворено състояние.

Сега аз няма да говоря за музиката като изкуство, но ще говоря за музиката като идея. Като изкуство, музиката е едно нещо; като идея тя е друго нещо. Който владее музиката като изкуство, той свири с техника; който разбира музиката като идея, той свири с душа, вдъхновено. За да свири с душа, цигуларят трябва да познава законите, да извади своя двойник и да го вложи в цигулката и в лъка си. Само при това положение ще може да изкарва от цигулката си каквито тонове желае. Същият закон се отнася и до човешкото тяло.

 [...] Докато не развиете своето музикално чувство, вие не можете да мислите право. Без музика права мисъл не съществува. Аз имам предвид вътрешната, реалната музика, а не външната. Реалните неща се отличават по това, че растат; нереалните неща пък се увеличават външно, но без да растат.

Изпейте сега песента „Стани”, да се внесе музикалност в настроението ви. Сила, магия е музиката! Тя превръща енергиите, тя твори, тя създава. За една вечер с една малка цигулка великият майстор може да изкара 50 – 100 000 лева. Каква по-голяма магия от тази? [...] Българите казват: „Цигулар къща не храни”. Така е било някога. Днес обаче цигулар къща храни. Когато дойде някой добър цигулар да свири, всички го приемат много добре.

Възкресение – 22 февруари 1928 г., Общ окултен клас, София

 

282. Под думата художество, изкуство, аз разбирам метод, чрез който човек може да видоизмени своите душевни състояния. Който не знае да рисува, да пее, да свири, той мъчно ще прекара живота си. Когато сте неразположени духом, започнете да рисувате нещо хубаво или да свирите, или да пеете някоя хубава песен. Това не значи, че човек може да рисува, да пее, да свири само външно;той може и вътрешно да изпълни този номер. И в космоса има вечна хармония, вечна музика и песен. Гениите на човечеството, които управляват Космоса, постоянно слушат тази хармония, тази музика.

 [...] Радвайте се на птичките, които пеят! Радвайте се на здравето си, на разположението си! Всичко, което ви е дадено, струва повече от милиони.

Дванадесетте племена – 26 февруари 1928 г., Неделни беседи, София

 

283. Срещате двама души, единият от които знае цялата Библия и Евангелията, но не ги прилага в живота си, а другият знае само стиха „Боге Любов”и го прилага в живота си. Как мислите, кой от двамата се ползва повече от знанието си? Кой от двамата е по-силен човек?
     Ще представя други две положения. Имате пред себе си човек, който знае теорията на музиката отлично, с всичките ѝ тънкости в съчетание на тоновете, с всички знаци за изпълнение, с всичката хармония, но няма ръце и не може да свири. Казвате: „Може и да пее добре”. Представете си, че и гласът му е гъгнив, има някаква повреда в ларинкса, вследствие на което не може и да пее. Какво се ползва този човек от многото знание на музиката? Срещате след това друг човек, който не знае теорията на музиката, но има усет към нея и какъвто инструмент да хване, може да свири. От друга страна, и гласът му е хубав, пее добре. Кой от двата случая представя по-щастливо съчетание на възможности и сили в себе си? Това не значи, че теорията не е нужна. И теорията е необходима, но животът започва първо с факти, с практика, а след това иде теорията. Дългият живот създава теорията. Теориите в живота представляват нещо старо, архаично, изостанало.

 [...] Когато някой говори за морален живот, а не го живее, това показва, че този живот за него е неразбран.

Изново – 4 март 1928 г., Неделни беседи, София

 

284. Някой се оплаква, че го обидили.Обидата е неизползвана енергия. Който се обижда, той има излишна енергия в себе си, която не знае как да използва. В Божествения свят обида не съществува. Обидата е човешко произведение. Всяка обидна дума съществува за сметка на онзи, който я казва.

Казано е в Писанието: „За всяка празна дума ще отговаряте”. Не е позволено да се говорят празни думи.

 [...] За да уравновеси своя характер, за да образува вътрешна връзка между Бога и своята душа, човек трябва да бъде музикален. Да бъде човек музикален, това не значи само да знае да пее и да свири – това е външна музика. Истински музикален човек е онзи, който при всички условия на живота си, казва: „Такава е Волята Божия, всичко е за добро”. Това значи музика, това значи хармония на мисълта. Трептенията на думите в този човек не са нищо друго, освен музика и хармония. Който прави добро, той е музикален човек, той е напълно хармонизиран в своите мисли, чувства и действия. Който не прави добро и се отказва от него, той не е музикален. В него няма никаква хармония. Добрият човек е музикален, лошият не е музикален. Когато казваме, че човек трябва да бъде музикален, подразбираме в него да се поддържа свещеният огън на Любовта, т.е. да се поддържа и засилва в него стремежът на душата към Бога. Музиката има смисъл дотолкова, доколкото е в състояние да разпали свещения огън на Любовта в човешката душа. Вън от това изкуство музиката няма никаква цел.

 [...] Казано е в Писанието: „Човек трябва да пее и да хвали Господа и в мислите, и в чувствата, и в постъпките си”. Това значи да бъде човек музикален!

Двете точки – 7 март 1928 г., Общ Окултен Клас, София

 

285. Oпределено e за всеки човек кога трябва да пее, кога–да свири, да учи, да работи, да почива и т.н. Наука е това! Какво правят съвременните хора? Когато трябва да пеят, те разговарят, а когато трябва да разговарят, тогава пеят. Когато трябва да се молят, те играят, а когато трябва да играят, те се молят. Хората са разместили нещата в своя живот, вследствие на което са объркали работите си.

 [...] Бог външно не говори. Той се проявява главно вътрешно. Какво разбирате под думата вътрешно? Думата вътрешно означава безпределно, безконечно пространство.

Живата наука – 14 март 1928 г., Общ окултен клас, София

 

286. Разумната природа говори на всички езици, разбира всички същества. Няма език, който да не знае, но и тя има свой[език]. Когато посещава децата си в пансионите, където ги е поставила, говори на техния език – в този случай е много внимателна към тях; но щом те отиват при нея, тя изисква да ѝговорят на нейния език – говорят ли ѝ на този, който са изучавали в пансиона, тя ще мълчи, докато научат нейния.

Сфинксът. Начало и край на нещата – 21 март 1928 г., Общ окултен клас, София

 

287. Сега ние идваме до една фаза, според която всеки трябва да бъде справедлив, не само да не говори за лошото, но ако говори за лошото, да говори и за Доброто. Всеки трябва да държи в себе си тези два принципа паралелно, те работят само при това положение. Когато чуете, че някой лош човек е направил добро, говорете за това добро–това е един начин за изправяне на погрешките в човека. Ако не се спрете върху Доброто в човека, колкото и да се извинявате, че сте говорили за него лошо, той няма да ви извини. Обаче, ако чуе, че сте говорили за него добро, той ще се зарадва и ще ви извини.

Остани с нас! – 25 март 1928 г., Неделни беседи, София

 

288. Не е достатъчно човек да знае да свири, да пее или да говори, но неговата песен, неговият говор трябва да отварят сърца. В това отношение всеки ще бъде поставен на изпит да се види, да разбере докъде е достигнал в знанията си.
     Вие сте например добър цигулар или добър говорител. Дават ви следната задача: да отидете при един милионер, но голям скъперник, да му посвирите и по този начин да въздействате на сърцето му да отвори касата си, да даде част от богатството си на нуждаещите се. Вие отивате при милионера и започвате да свирите. Той ви изслушва, но както сте дошли, така ви изпраща. Какво показва това? Че вашата музика не е подействала върху сърцето на скъперника. Тогава изпращат втори, трети цигулар, докато се намери един, който може да му въздейства. Щом този скъперник отвори касата си и започне да раздава на нуждаещите, той е отворил и сърцето си. Така трябва да действа всеки музикант, всеки говорител върху човешките сърца.

Един знаменит певец отишъл в Америка да дава концерт. След концерта си той бил поканен да пее в дома на един милиардер. Като получил поканата, певецът се приготвил да посети милиардера. Той се облякъл със специални дрехи за концерт, понеже мислел, че ще свири пред публика. В определения ден и час певецът се явил в дома на милиардера. Като влязъл в залата, където трябвало да свири, той останал изненадан – в залата бил само милиардерът със своето малко кученце, което дремело около господаря си. – „Заповядайте, господине, започнете да пеете”. Певецът започнал да пее, но щом чуло гласа му, кученцето скочило на крака и започнало да лае, да скача. Тогава милиардерът казал: „Достатъчно, господине”. Той взел в ръката си един чек, дал го на певеца и го изпратил. Какъв урок извлякъл певецът от този случай? В първия момент той се почувствал обиден от милиардера, обаче милиардерът искал да му каже, че щом кученцето се е събудило от песента и е започнало да скача, да играе, да лае значи, той е добър певец. Същевременно милиардерът искал да достави удоволствие на своето кученце, да послуша хубаво пеене и от това как реагира срещу песента, да извади заключение добър ли е певецът, или не. Това кученце е било едно от най-привилегированите кучета из целия свят. То е единственото в света, което се е ползвало от щастливия случай да слуша такъв виден певец.

Каква е практическата, реалната страна на този пример? Реалната страна е тази, че след хиляди години, когато кученцето мине в по-висока форма на развитие, тази песен ще изпъкне в съзнанието му и ако се е явило в човешка форма, този човек ще пожелае да се прояви като певец. Казано е, че нищо в Природата не се губи. Значи и тази песен, попаднала дълбоко някъде в съзнанието на кученцето, ще изпъкне някога наново тъкмо когато то се яви на Земята като човек, който ще пожелае да работи в областта на музиката.

 [...] Ако някой музикант е написал една песен, но не се решава да я изнесе пред света, нека първо я изсвири пред няколко музикални деца, 4 – 5-годишни, и да следи какво впечатление ще им произведе. Ако децата харесат песента и се въодушевят от нея, и възрастните ще я харесат. Често децата могат да служат за мярка на нещата. Така са правили много видни писатели, поети и музиканти – преди да изнесат произведенията си пред света, те ги изпълняват пред няколко интелигентни деца и по ефекта, произведен върху тях, са предвиждали ефекта, който ще имат пред света. Когато пишете нещо или разказвате нещо, внимавайте да няма нито една излишна или двусмислена дума.

Полюси на съзнанието – 28 март 1928 г., Общ окултен клас, София

 

289. Когато Божественото в човека говори, той изпитва известен подем в своите мисли, чувства и постъпки. Когато човешкото в него говори, той се натъква на противоречия, които внасят в душата му смут, раздвояване. Всякога слушайте Божественото в себе си, за да можете правилно да се развивате.
     Ще бъдат предупредени– 25 април 1928 г., Общ окултен клас, София

 

290. От всички се иска да бъдете справедливи по ум и по сърце, да прилагате Божията Правда. Вие трябва да бъдете будни, за да можете правилно да възприемате и разбирате Волята Божия. Прилагате ли тази Висша Воля, вътрешно ще чуете гласа на Бога – тих, красив и насърчителен. Чуете ли този глас, болен да сте, ще станете от леглото си; сиромах да сте, ще забогатеете; невежа да сте, умът ви ще се проясни. Пред този глас всякакво недоволство изчезва. Чуете ли гласа на Божественото в себе си, вие можете вече да се надявате на всичко.

Добри и лоши условия – 2 май 1928 г., Общ окултен клас, София

 

291. „Глас на метеж иде от града; глас от храма; глас на Господа, Който прави въздаяние на неприятелите си.” (Исая66:6; Цариградски превод на Библията, която Учителя е ползвал – бел. съст.)

 [...] „Глас на метеж иде от града.” Градът представлява материалният свят, съвкупност от всички материални нужди, които произвеждат сегашното стълкновение между хората. [...] Това е гласът на човешкия стомах, който разрешава икономическия въпрос: какво ще ядем и какво ще пием, как ще се обличаме, в каква къща ще живеем и т.н. Всичко това е необходимо, но тия въпроси са външни. Има важни, съществени въпроси, които стомахът не може да разреши.

 [...] „Глас от храма” – това е гласът на различните религии в света, които са разделили човечеството. Това е гласът на хора с разни религиозни убеждения, които разискват върху въпроса кое верую в света е най-право.

 [...] Това е гласът на човешкото сърце. Всеки човек иска да бъде обичан. Право е това. Защо? Когато човек е обичан, животът му добива смисъл.

 [...] „Глас от Господа, Който прави въздаяние на неприятелите си” – този е гласът на Възвишеното, на Божественото, което туря нещата в ред и порядък. Сега например Господ говори в България. По какъв начин? Чрез земетресенията. Който се интересува какво представляват земетресенията, ще знае, че Господ говори чрез тях. [...] Това е гласът на Божественото, което говори във всеки човек. Най-първо човек трябва да бъде честен и справедлив. [...] Днес българите, както и всички народи по целия свят, трябва да се научат да разбират този глас и да Го слушат. Тъй щото всички хора, които още се осмеляват да лъжат и да крадат, или да не извършват службата си към своя народ честно, ще бъдат като сатаната вързани от ангела за хиляди години. Които не вярват, ще се уверят. Те ще бъдат свидетели на тия времена и ще видят, че Бог не позволява да се вършат престъпления в Неговия дом. Брат брата си не може да убива!

 [...] „Глас на метеж иде от града” – този глас на метеж постоянно се чува от някои хора, но не от добрите. Нека престане вече да се чува този глас на метеж от града!

„Глас от храма” – нека и този глас от храма, глас на неразбории и смут в сърцата, глас на разни религиозни възгледи, престане да се чува!

„Глас на Господа, Който дава въздаяние на неприятелите си” – нека се чува гласа на Господа, Който туря всичко в ред и порядък. Всички страдания на нашите физически тела, всички изпитания и противоречия на нашите сърца и умове – това е гласът на Господа, Който казва: „Нека всички ваши мисли, чувства и желания в живота ви вървят успоредно с Моя живот! Прави правете пътищата Господни!”.

Глас от града – 6 май 1928 г., Неделни беседи, София

 

292. Като дадете нещо на човека, не му говорете за това, което сте направили–оставете Доброто да говори само за себе си. Речете ли вие да говорите за него, ще развалите хубавото, което сте направили. Да говорите с думи за Доброто – това е външна страна на живота, която разваля красивата, вътрешната страна. Пазете се от празни думи, с които можете да престъпите Божиите закони. Когато човек престъпи някой от великите закони на живота, Духът се оттегля от него, докато изправи грешката си.

 [...] Ако музикантът свири за пари, той има право да задържи за себе си само толкова, колкото са му нужни за прехрана, а останалите да – раздаде. Рече ли да задържи всичко за себе си, той ще изгуби и онова, което Природата му е дала. Същото се отнася и до поета, до учения, до философа. Има дарби и способности в човека, с които не е позволено да злоупотребява. Има хора, на които не е позволено никакво отклоняване от Божествения закон. Като знаете това, вие ще разберете защо идват противоречия и нещастия в живота ви.
Разумни отношения – 16 май 1928 г., Общ окултен клас, София

 

293. За Бога може да говори само този, който има велик ум и възвишено сърце. Това не е за обикновените хора, но сега и тия хора казват, че Господ им говори. Това не е вярно. Ако Земята се разтопява пред лицето на Бога, какво ще стане с обикновения човек, като се яви пред Него?

 Бог е Дух – 27 май 1928 г., Неделни беседи, София

 

294. Външният живот на атомите е подобен на говора, на звуковете, които се чуват от грамофонните плочи. Те говорят нещо, без да разбират какво говорят; декламират или пеят нещо, без да го разбират.

Знанията, които сега ви давам, са нови. Те се отнасят до Шестата раса, а не до Петата. Петата раса ще си замине със своите стари възгледи. Шестата има нов морал, който почива върху закона на Любовта. Новият човек ще разговаря с атомите и молекулите на тялото си като с приятели.

Придобиване на щастие – 30 май 1928 г., Общ окултен клас, София

 

295. Един проповедник, известен между своите слушатели катодобър и кротък човек, чул едного да говори лоши думи за Господа. Проповедникът се приближил до него, ударил му две плесници и го повалил на земята. – „Защоме биеш?“ – „Да знаеш какво говориш! Бог те създаде, за да мислиш право и всякога да говориш Истината. В мое присъствие не позволявам да се говори лошо за Господа!“ Истината трябва да се говори! Не се ли говори Истината, всеки ще получи това, което му се пада. Дойде ли до Истината, не само човек може да ви удари две плесници, но сам Христос може да направи това.

Един млад момък често говорел лоши думи за Христос. Щом се събирал с другари, първата му работа била да се гаври с Името на Христос. Една вечер сънувал, че бил на черква. По едно време видял, че Христос излязъл от олтара, отправил се към него, ударил му две плесници и го повалил на земята. На сутринта, като се събудил, спомнил си съня и започнал да плаче. Майка му го запитала: „Защо плачеш?“. Той разправил съня на майка си и казал, че предчувства нещо лошо. Наистина, след две седмици този момък умрял.
Какво показва този случай? Човек трябва да държи съзнанието си будно, да не се колебае във Вярата си, да не говори лошо за своя Създател.

Задна стража – 20 юни 1928 г., Общ окултен клас, София

 

296. Каквото правиш, на никого не казвай!За миналото, било то добро или лошо, не говори. Говори само за настоящето!

Началото на добродетелта – 4 юли 1928 г., Общ окултен клас, София

 

297. Гласът на Бога е толкова силен, че всякога произвежда пертурбации^*вън и вътре човека. Обаче, тия пертурбации не са нищо друго, освен наместване на всички изместени, отклонени части от технияпът.

 [...] Учителят се явява само като вътрешна, разумна проява в човека. Често много хора приемат по внушение някои мисли и считат, че това е техният Учител, който им говори отвътре. Не, това са мисли, приети по внушение; има разлика между говоренето на Учителя и внушението. Внушението е физически акт на насилие. Когато Учителят говори, ученикът се вдъхновява. В това говорене има винаги свобода: ученикът може да приеме или да не приеме съветите на Учителя – той не насилва никого. Всеки човек, който иска да се наложи, си служи с насилие.

 [...] И тъй, ако държите в ума си свещения образ на Първичната Причина, вие ще бъдете във връзка и с вашия Учител, който ви говори отвътре всеки ден и час.

^* (пертурбация – промянα , обрат ,разбъркване, изменение)

Без окови! – 9 юли 1928 г., Младежки събори, София

 

298. Мнозина си правят заключения, като казват: „Неструва да се говори Истината”. Питам: трябва ли жадният да каже, че не си струва да се ходи при извора? Не, жадният човек, като намери извора, трябва да се напие от неговата чиста, нектарна вода и да благодари, че го е намерил. И затова,когато някой казва, че не трябва да се говори Истината, той не разбира същността на Истината. Тъй както жадният, като отиде при извора и пие от неговата вода, се чувства свободен от жаждата и безсилието, така и Истината прави човека свободен.

Към свобода! – 10 юли 1928 г., Младежки събори, София

 

299. Казвате: „Невежасъм“. Не говорете за невежество. – „Грешенсъм”. Не говорете за греха. – „Слаб съм”. Не говорете за слабостта.

 [...] Кога пее човек? Когато свърши работата си. Кога пеят жътварите? Когато отиват и се връщат от жътва, но не и когато работят. Когато отивахте на работа, вие пеехте. Сега сте на работа вече. Който работи, той не пее. Като свършите работата си, пак ще пеете. Всякога не се пее. Ако в някой горещ летен ден ви накарам да отидете на Витоша за някаква работа, можете ли да пеете? Като се качвате нагоре, можете да пеете само в душата си, но като се качите на Витоша и свършите определената работа, можете свободно да пеете. За всяко нещо има определено време, следователно и за пеенето има определено време.

Ключът на живота – 22 август 1928 г., Общ окултен клас, София

 

300. Бог е това, което не може да се изкаже, за което не може да се говори. Животът е това, за което не може да се говори, не може да се изкаже. Живот е това, в което ти само можеш да живееш.

Планински върхове – 5 септември 1928 г., Общ окултен клас, София

 

301. Сега, като слушате да се говори по този начин, казвате, че всичко разбирате. Разбирането се основава на опити. Човек трябва да преживее, да опита нещата и тогава да говори за разбиране.

 [...] Обикновеният музикант знае няколко парчета и постоянни ги повтаря. Няма нищо по-лошо в света от повторението на нещата. Повторението уморява човека. Природата никога не повтаря себе си. Бог говори на човека за едно и също нещо най-много три пъти, и то по три различни начина. Първият път ще го каже на ума на човека; вторият път – на сърцето му; третият път – на волята му. Като проговори три пъти на човека, Бог спира вече да му говори. Когато говори на ума, Бог казва: „Слушай, това, което мислиш, не е право“. Ако не послуша думите на Бога, човек си изработва някаква крива форма в ума, която се възприема от сърцето му и той започва да страда. За да предпази човека от страдания, Бог идва до сърцето му и започва да говори: „Слушай, в умствения свят ти изработи една изопачена форма, която възприе със сърцето си, но тя ще ти причини страдания. Внимавай да не реализираш тази форма на физическия свят, защото нещастия и страдания ще те сполетят“. Като не послуша и този глас, човек започна да реализира своята мисъл, но веднага се натъква на ред страдания, физически и психически. След това той се чуди откъде идват тия страдания.

Много знания – 12 септември 1928 г., Общ окултен клас, София

 

302. Aко искате да бъдете разбран от хората, говорете им на прост език, който те знаят. Една от грешките на религиозните хора е, че те говорят на класически език, неразбран за тях. Трябва ли синът, който се връща от странство, да говори на баща си за законите на гравитацията, на действие и противодействие? Както и да му говори, бащата не може да го разбере. Десетки години той само е орал, копал и сял, не познава друга наука. Ето защо, за да се разберат двамата, синът трябва да говори с баща си само върху онова, което той знае.

Закон за постижение / Метод за реализиране на желанията – 12 октомври 1928 г., Младежки окултен клас, София

 

303. Едно се иска от човека: всичко, което става в неговото съзнание, в неговия ум или в неговото сърце,да се предава точно. Точността на нещата, точността на речта води човека към правилен живот.

 [...] Когато говори, човек трябва да предава мисълта си точно, без никакво двусмислие! Всяка дума, всяка мисъл, всяко чувство трябва да се изказва с думи, които точно отговарят на съдържанието им.

 [...] Някой човек говори плавно, отмерено, красиво. Изведнъж речта му се отклонява, взима крива посока. Защо? Това става по две причини: или в него е станала някаква промяна, или се е явило някакво външно влияние.

Накъде – 31 октомври 1928 г., Общ окултен клас, София

 

304. Като говорите за Любовта, вие трябва да научите нейната песен. Думата Любовима своя песен и свои движения. Истински музикалният може да изпее думата Любовс движения. Изпее ли я по този начин, тя ще произведе нужния ефект. Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Представете си, че един човек излиза на сцената да говори, но стои изправен и неподвижен като дърво, без никакъв израз в думите, без никакво движение. Знаете ли какво впечатление би произвел този човек в публиката? Един след друг хората ще започнат да излизат и ще го оставят сам. Ние не сме за живот без движения. Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста.

Смени в Природата – 14 ноември 1928 г., Общ окултен клас, София

 

305. Фигурите, хиперболитена речта показват, че човек понякога е склонен да преувеличава нещата, а понякога – да ги намалява. Някой казва за себе си, че от него нищо не може да излезе. Друг пък казва, че всичко може да постигне.И двете неща не са верни.

Разбиране на живота – 12 декември 1928 г., Общ окултен клас, София

 

306. Добрият музикант не си служи с камертон^*, защото и с него не може да получи чист тон. Материалът,от който е направен камертонът, се изменя: ту влагата му влияе, ту сушата. Верният тон е в самия човек. Като пее или свири по този тон, той е доволен от себе си. Аз не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката. Когато някой пее или свири, всичките му способности трябва да участват, да подкрепват неговия тон. Не е пеене това, когато умът и сърцето не взимат участие в самите тонове. Човек трябва да пее, за да привлече живота в себе си. Като падне духом, като се обезсърчи, човек трябва да пее, да свири. Колкото по-добре разрешава задачите си, толкова по-добре пее.
     [...] Следователно музиката се препоръчва като метод за трансформиране на състоянията, за премахване на известни недъзи в човешкия живот. Всички животни и птици, които могат да пеят, си служат с пеенето. Които не могат да пеят, скачат, играят. Когато някое животно, например куче или котка, не е разположено, то не позволява да се докосват до него; щом е разположено, то скача, играе. И животните търсят начин да трансформират състоянията си.

^* (Камертон – Малък музикален уред, който издава чисти тонове с определена височина и служи за даване на тон.)

 

Направление на истинския живот – 26 декември 1928 г., Общ окултен клас, София

 

307. Казвам: когато човек говори, няма правила по кой начин трябва да говори.

 [...] Тази година аз ви пожелавам да чуете тихия глас на Господ във вас. Той носи красивото, великото, мощното в света. Когато тихият глас дойде в човека, тогава неговият характер е създаден вече, тогава се проявява и неговата сила. Тихият глас прави човека силен и богат.

Тихият глас – 1 януари 1929 г., Извънредни беседи, София

 

308. Истински учен е онзи, който твори. Той е майстор в областта на пеенето, на науката, на художеството;той твори, а другите изпълняват. В първия ден човек твори. Тогава той е майстор. На втория денприлага, реализира създаденото – тогава пее, свири, чете, работи. Природата върши най-хубавите си работи на втория ден. Същото трябва да прави и човек; не започне ли една работа на втория ден, нищо няма да излезе от нея. Първият ден той ще замисли тази работа, идейно ще се подготви, а вторият ден ще пристъпи към реализирането ѝ.

Вторият ден – 2 януари 1929 г., Общ окултен клас, София

 

309. Каква е обидата на някой певец, който излиза да пее на сцената и публиката го освирква? Той се чувства кръвно обиден и решава никога да не излиза на сцената да пее. Минават месеци, но обидата не се маха. Какво да прави той? Да не пее–не може, друг занаят или друго изкуство не знае. При това обича работата си. Най-после решава да направи втори опит - да се яви пред публиката да пее, да им покаже, че е добър певец. Като излезе повторно на сцената и задоволи публиката, обидата му се сменя с друга енергия. Едно по-високо, морално чувство, му помогнало да пренесе енергиите от задната част на мозъка в предната част.

 [...] Защо певецът да не си признае, че не пее хубаво? Защо да не е готов да се яви десет пъти на сцената? Истинският певец се явява дотогава, докато публиката остане доволна от него и му ръкопляска. Тя вече преценява неговите дарби и му благодари. В първо време той беше горд, самонадеян, но след освиркването се смири, стана духовен. Сега публиката го харесва и му благодари.

 [...] Всички видни певци и музиканти, всички видни учени и писатели са минали по този път – пътят на чистилището. И те не са постигнали всичко изведнъж, а впоследствие стават знатни и придобиват голяма увереност в силите си. Докато не пропаднат няколко пъти на изпит и не се смирят, те не стават знаменити. Мъчнотиите и изпитанията, през които минават и великите хора, имат възпитателно въздействие върху тях.

Значение на смените / Смяна на състоянията – 1 февруари 1929 г., Младежки окултен клас, София

 

310. Който мисли, че Бог отвън му говори, той е в голямо заблуждение. Бог никога не говори на човека отвън!Само хората говорят помежду,си външно. В Божествения говор има нещо особено, мощно, нещо магическо. Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества. При това положение, неговият и техният живот се сливат в общия, в целокупния живот. Това не значи, че човек ще изгуби себе си. Не, именно тогава човек намира и себе си, и ближните си в един общ център – в Бога. Това значи човек да живее във вечна хармония, в хармонията на Божествения живот.

 [...] Ако човек не се преобрази от този говор, значи някой друг му е говорил, а не Бог.

На Бога Живаго – 10 февруари 1929 г., Неделни беседи, София

 

311. Пророк Йеремия пък казва: „Зарекохсе вече да не говоря“. Защо? Защото намира, че хората няма да послушат думите, които Бог говори чрез него.

Силни и слаби желания – 13 февруари 1929 г., Общ окултен клас, София

 

312. ВПисанието се казва: „Като каже Бог нещо,става”. Ако ние говорим, без да имаме сила в нашите думи и в нашите мисли, ние не говорим. Всяка една дума, която кажеш, трябва да се превърне в сила. Като кажеш: „Ще направя това“, направи го!

Закон за действие и противодействие / Силите на противодействието и законът на съпротивлението – 22 февруари 1929 г., Младежки окултен клас, София

 

313. Ако орачът, като оре нивата, не каже нито една лоша дума, работата му ще бъде благословена. Всяка лоша дума, всяка нечиста мисъл влиза в житото като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който яде това жито. Обаче ако орачът оре и пее хвалебни песни на Бога, всеки, който яде от това жито, ако е болен, ще оздравее,ако е здрав, ще се подмлади.

Във всяка работа човек трябва да пее и славослови Бога!

 [...] Казвате: Ако човек всякога говори Истината, знаете ли, какво ще мислят хората за него? Ако не говори Истината, знаете ли, какво ще мисли Бог за него? Ако човек говори Истината, хората ще кажат за него едно, но ако не говори Истината, Бог ще каже друго. От една страна хората ще говорят, от другата страна – Бог ще говори. Дадена е свобода на човека да избере или едното, или другото. Избере ли първото, той трябва да говори Истината, каквато е всъщност.

 [...] Достойнството на човека пада само тогава, когато не говори Истината.

 [...] Христос, на времето Си е казал на учениците Си, че много още има да им говори, но сега не може. След Него други ще дойдат, които ще говорят на човечеството. И сегашните хора не са още готови да чуят всичко онова, което има да им се говори. Новата епоха, която иде, носи по-добри условия за разбиране и за приложение.

Даде плод – 3 март 1929 г., Неделни беседи, София

 

314. Някой казва, че Господ му говорил. Господ му говорил, а той е последен сиромах и се оплаква от положението си. Господ му говорил, а боледува. Господ му говорил, а работите му не вървят добре. Каква е тази Вяра? Господ му говорил, но той не слуша този глас. По-право, той говори на Господа, но Господ не му отговаря. Това, което хората наричат „разговор с Бога", не е нищо друго, освен отглас на тяхното съзнание. Запитвам тези, които казват, че Бог имеговорил; какъв е Божият глас и те казват, че бил като техния. Не, Божият глас не е като човешкия. В гласа на Бога има нещо особено. Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното. Който веднъж само е чул Божия глас, той никога няма да го забрави. Някой казва: „Господ ми говори всеки ден”. Възможно е; обаче аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адам, когато беше в Рая. Тъй щото, всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в Рая. Според мен те сами си говорят.

Аз съм слушал хора, които сами със себе си разговарят. Ако вярват в духове, те ще кажат, че духовете им говорят. Ако са религиозни, ще кажат, че Бог им говори. Не, Бог не говори на хората. При това сегашните хора нямат още онези органи, чрез които да възприемат Божия глас направо. За да се възприеме енергията от Божия глас, той трябва да мине през девет сфери, т.е. през девет превода. Не се разбира лесно този глас!

 [...] Гласът на Господа не прилича на никой друг глас: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти. Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред. Подчини се на този подтик! Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва. От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар – такова нещо е Божественият глас. От малка искра той създава цял пожар.

 [...] Христос каза: „Лазаре, излез вън!”. С тези думи Христос искаше да каже на Лазар, че е готов да му услужи.

 [...] Лазар мина през четвъртото посвещение, след което беше абсолютно готов да се подчини на Божествения глас. Ако не беше се подчинил на този глас, Лазар и досега щеше да лежи в гроба. Когато чу гласа на Христа, Лазар не запита защо трябва да излезе, как да излезе и т.н. Той разбра смисъла на тия думи и веднага излезе от гроба. Той слушаше, разбираше гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше. Гласът му казваше: „Иди!” – и той отиваше; „Ела!” – и той дохождаше.

 [...] Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба.

Лазаре, излез вън! – 10 март 1929 г., Неделни беседи, София

 

315. Много езици има, на които хората разговарят и се разбират. Те са: английски, немски, френски, италиански и др. Обаче, има един език, който всички хора трябва да изучават и на който трябва да разговарят–той е езикът на Живата природа, той е ангелският език на Любовта. Който не знае този език, той е осъден на големи страдания.

Сам Отец – 24 март 1929 г., Неделни беседи, София

 

316. Сега да се върнем към закона на втръсването. Забелязано е, че и най-хубавите неща могат да произведат втръсване в човека. Например, ако много пъти човек пее някоя хубава песен, в края на краищата и тя ще му се втръсне.

Сега ще ви дам една нова песен: „Хади ензи“ (Хади х'ензи). Заглавието ѝ е на чужд, непознат на вас език. Едно време тази песен се е пяла от хора с високо съзнание. Тези хора са вървели по друг път на еволюция, а не по пътя на обикновените хора. Днес тази песен не се пее на езика, на който някога са я пели, защото ще изгуби смисъла, който е вложен в нея. На български език тя се превежда с думите: „Благата песен”. Съдържанието ѝ е приблизително следното:

Ти съзнавай, ти люби
безспирно сей, гради,
и в живота всичко давай,
тази истина в Бога ти познавай!

Под думите всичко дαвай, разбираме даване от изобилието. Който няма, той не може да дава. Освен това има неща, които по никой начин не могат да се дават. Който дава, и на него се дава. Не дава ли, и на него не дават. Преведена на български, тази песен става разбрана за всички. Щом е разбрана, тя може да храни човека. Всяко нещо, което човек разбира, лесно се усвоява.

Втръсване – 27 март 1929 г., Общ окултен клас, София

 

317. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти кажа какво говорят твоите избрани ученици”. Казвам: „И те са като теб – нито ти, нито те са ме разбрали”. Нима някой, който говори лошо за мен, ми е ученик?Пигмей е. Мен не ме интересува какво ще говорят учениците за мен,аз си имам мнение за себе си. Лошият човек не искам да зная какво ще мисли за мен, нека остане това богатство з него, халал да му е. Казвам: мен не ми трябват тия работи. И на вас казвам: какво мислят хората за вас – не се интересувайте, обаче интересувайте се от онова, което Бог мисли за вас, от онова отношение, което Бог има към вас.

Противоположни процеси – 3 април 1929 г., Общ окултен клас, София

 

318. Освен вокална и инструментална музика, съществува още и музика на живота, която е различна за различните хора според гамите, в които се движат. Има гами на живота, в които, попадне ли човекведнъж, мъчно може да се освободи от тяхното вредно влияние. И като пее или свири, всяка песен е в сила да освободи човека от неговото тежко положение, или да смени състоянието му. Песните на птиците, пението на славея например внасятнякаква поезия в душата на човека. Има певци, чиято песен внася радост, подем в човешката душа. Който се занимава с музика и пеене, той има възможност да се натъкне на източната и западната музика, да ги сравнява и да се ползва от тях.
      [...] И говорът е музика, песен. Колкото по-музикален е човек, толкова по-музикално говори. Казват за някого, че говори сладко, че говорът му е песен. Разумното говорене е музика, песен. Някой казва, че не се нуждае от музика. Не, без музика човек не може да съществува. Яденето, говорът, писането, ходенето, движенията са все музика. Българинът се движи между две гами: мажорна и минорна. В българските народни песни преобладават минорните гами. Тези гами не се отразяват добре върху възпитанието на българина. Той трябва да измени нещо в своята песен, за да придобие онзи елемент, който му липсва. За да разбере, какво му липсва, той трябва да изучи добре физическия свят. Този свят е предговор към духовния. Не познава ли физическия свят, човек няма да разбере и духовния.

 [...] Сега ще ви дам една нова песен – „Нева-санзу“^* *(в други източници позната като: „Нева-сензу”) – на чужд, източен език. Тя не може да се преведе на български език, понеже сричките няма да съвпаднат. Освен това, ако думите ѝ се преведат на български, те ще изгубят силата си. Като пее вдъхновено, човек твори. В този смисъл пението е творчески процес.

 [...] Музиката е по-добро средство за лекуване от всякакви лекарства и инжекции. И когато не може да реши някоя задача в живота си, човек пак трябва да пее. Пеят не само обикновените хора, но и най-великите адепти и светии. Тяхната музика съществува по-отдавна от тази на Земята. Музиката на съвременните хора представлява малка светлинка всред голяма тъмнина. Колкото и малка да е тази светлинка, един ден тя ще се усили. Тя е начало на бъдещата музика, без която новата култура не може да дойде на Земята.

 [...] Седиш, мъчно ти е, загазил си някъде, мислиш какво да правиш. Като попееш малко, ще ти олекне, ще въздъхнеш. Музикалността като професия е едно нещо, а като сила, която съществува в Природата, като една дарба, ще я развиваш, като един център, ще използваш неговите сили. Чрез музиката ще дойдат сили да ни помогнат.

 [...] Една песен е добре изпята или една идея е правилно приложена, когато може да създаде нещо в човека.

 [...] Музиката – това е наука, наука, чрез която в миналото са разрешавали важни проблеми на живота, понеже промяна става на човешките състояния.

 [...] Песента е един процес. Това, което не можете да схванете, ще го оставите. Песента е процес, с който започва едно творчество. Като се пее песента, тя постепенно ще се оформи.

 [...] В себе си ти не може да пееш една песен тъй, както учителят пее. Ще я заучиш по своему. Като пееш, ще имаш една особеност и в гласа, и в разбирането, и в тона, все ще приложиш нещо от себе си. Ти ще я заучиш по правилата, но пак ще дойде твоето, то само по себе си ще дойде. Може да пееш една песен с една прибавка – това не е грях. Най-първо ще се учите на отривисто пеене, без никакви украшения. Вие трябва да пеете вътре в себе си. В тази песен същината не е в смисъла. Силата е и в слоговете. Всичките слогове са така наредени, че имат сила, произвеждат сила. Вие сега мислите какво ли има. То е в звуковете, в съчетанието на думите, които произвеждат. Тя е една окултна песен. Окултните песни не се превеждат.

 [...] Ако не можете да пеете, показва, че не сте хармонизирани. Тъй като останете смачкани, да си попеете! Пеенето е заради вас. Пейте сега, аз съм много мераклия да ви слушам! Песента показва колко може да разрешите всичките въпроси в света.

Пътят на слабия и на силния^* / Двата свещени пътя^* – 1 май 1929 г., Общ окултен клас, София

*(в цитата са използвани текстове от две издателства, заради допълващите се различия помежду им)

 

319. Даде ли път на Божественото, човекможе да каже, че е чул Божия глас в себе си и да цитира стиха от Евангелието: „Коиточуят гласа на Господа в себе си, ще оживеят”. Пак в Евангелието е казано: „И ще вложи Духа си в тях”. В кои тях? В ония, които са чули гласа на Бога.

Ела след мене! – 5 май 1929 г., Неделни беседи, София

 

320. Едно от условията за влизане в Царството Божие е да знае човек да пее и да свири. Кракът на онзи, който не знае да пее, не може да стигне до вратата на Царството Божие. Който не може да пее, той непременно ще бъде върнат назад. За да бъдете приети в Царството Божие, вие трябва да се учите да пеете. Всеки ден трябва да пеете, да благодарите за всичко и да славите Бога.
     [...] Новата песен Невасензу, която ви дадох, изисква пълно участие на ума, на сърцето и на волята.

Аксиома на живота / Една аксиома – 8 май 1929 г., Общ окултен клас, София

 

321. Сега, като пеете новите упражнения – Тисъзнавай, ти любѝи Нева-санзу, вие трябва да влагате нещо дълбоко в тях, да не пеете механически. Пеете ли Ти съзнавай, ти люби, трябва наистина да любите, да се проникнете от Любовта, да повдигнете съзнанието си поне една степен по-високо от обикновеното. Като пеете по този начин, ще въздействате както на себе си, така и на ближните си, ще събудите в тях желание да пеят. Добър певец е този, който преживява това, което пее. Истински поет и музикант е този, който пее и свири без пари, от Любов към пеенето и свиренето. Този певец или музикант се вдъхновява от Любовта на публиката, от вниманието, с което тя го слуша а не от парите, които ще събере. Не го ли обича публиката, не го ли слуша, както трябва, той напуска сцената.

 [...] Какво ще правите, ако животът на някой ваш ближен зависи от умението ви да пеете или да свирите? Ако пеете добре, ближният ви ще бъде помилван. При това положение вие ще пеете, ще вложите всичката си Любов, Знание, Сила. Следователно ще знаете, че всяко ваше недоволство и неразположение се дължат на факта, че някой ваш „ближен”, в самите вас, е осъден на смъртно наказание. От вашето пеене зависи да бъде ли помилван той или не. Щом неразположението ви изчезне, това показва, че вашият [вътрешен] ближен е помилван. Много певци и музиканти има в света, но те са в областта на относителното пеене. Малцина са влезли в областта на абсолютното пеене. Може да влезе в тази област само онзи, който има Любов в себе си – той пее с душата си. Каже ли човек, че не може да пее, че е остарял, той е влязъл в областта на относителното пеене.

 [...] Хубавите песни са ония, които човек има един установен мир в душата си.

 [...] Обикновените песни в света – това е едно механично пеене, те са за деца. Но ако един опитен човек изпее една песен, има грамадна разлика, има нещо ново, което той внася в песента. Истинският певец внася нещо ново в песента. Има желание и другите да станат музикални, да няма противоречие.

 [...] Аз не искам да ви пея някой път, защото, ако пееш една песен на Любовта на хора, които нямат Любов, те се опорочават.

 [...] Вие може да пеете, както искате, но щом дойдем до Първото начало, веднага отношението ни ще се измени. Ще минем от едно състояние в друго.

Абсолютна реалност – 16 май 1929 г., Общ окултен клас, София

 

322. Човешкият глас няма да спре само отчетири и половина октави. Новите научни изследвания са доказали, че в мозъка на човека има един център на музиката, който разполага с 35 хиляди тона, подобни на клавишите в пианото. Някои пиана имат повече клавиши, а други – по-малко. Това зависи от системата и качеството на пианото. Същото може да се каже и за човека.

Голямото благо – 19 май 1929 г., Неделни беседи, София

 

323. Когато един учител каже една дума, той говори музикално. Езикът сам по себе си е най-голяма музика. Музикално трябва да говори човекът. Тоновете трябва да имат тия модулации вътре. Като произнесеш, да знаеш колко тона има. Всяка дума [сесъстои] от по няколко тона.

Битие и откровение – 22 май 1929 г., Общ окултен клас, София

 

324. Не е лошо човек да говори за погрешките на хората, нотой трябва да е готов да плати за тях. Да плащате за погрешките на хората подразбира да имате готовност да помагате. Когато говорите за болните, трябва да ги лекувате. Следователно, ако не сте готови да помогнете на болния, по-добре не говорете за болестта му, щом говорите за болестта му, вие трябва да вземете участие, да го излекувате. Същият закон се отнася и за злото, и за Доброто в света. Ако си добър човек и говориш за злото, гледай да премахнеш това зло; ако си добър човек и говориш за Доброто, гледай да усилиш това Добро.

Другата събота – 26 май 1929 г., Неделни беседи, София

 

325. Който иска да страда, той може да говори каквото му дойде на устата. Обаче, който не иска да страда, той трябва да живее според разумните закони на Природата и да говори само върху онова, което е съществено.

 [...] Съществено нещо е пеенето, но когато е придружено с мисъл. Може ли да изпее тона до, когато е обхванат от някаква сериозна мисъл, човек е разбрал силата и значението на този тон. Когато някой от близките в един дом умре, никой не пее, обаче, роди ли се в този дом дете, всички пеят и се веселят. Майката взема детето си на ръце, потупва го и пее. Песента на майката не е класическа, нито модерна, но чрез нея тя изказва своя идеал. Майката пее чисто, безкористно, докато не е излязла на сцената. Всяка певица, която излиза на сцената, крие в себе си нещо користно. Тя пее или за пари, или за някой човек. Често певицата търси между публиката своя възлюбен. Щом го намери, престава да пее; тя пее вече само за него, защото той най-добре я разбира. При това певицата не пее всички свои песни пред публиката. Има песни, които задържа само за своя възлюбен. Идея има тази певица. Щом има идея, тя пее отлично, без никакви правила. Гласът ѝ звучи меко, естествено, без никаква принуда.

 [...] Като не разбират законите на Природата, хората се произнасят бързо за нещата и по този начин грешат. Щом чуят някой да говори бързо, високо или нервно, те веднага започват да разправят, че е сприхав, нервен, лош човек. Да говори човек високо или тихо – това зависи от неговия слух.

 [...] Хубавото и лошото говорене е един психологически момент на вашето разположение отвътре. Казвате: „Той не говори добре”. Вие трябва да знаете говорите ли Истината. Не трябва да се произнасяте. От какво гледище вие съдите, че той не говори добре?

 [...] Когато някой проповядва Истината, той не може да говори лошо.

 [...] Реч, от която хората се възхищават, ангелите не ѝ обръщат никакво внимание. Някой прави усилие да говори красноречиво. Щом прави усилие, речта му е обикновена. Прави ли усилие водата да тече?

 [...] Каквото и да се говори, Божественото не се опетнява. Хвърля ли някой кал върху него, то лесно се измива. Върху него не може да се задържи нищо нечисто. Няма сила в света, която е в състояние да опетни Божественото в човека.

 [...] Някой път казвате: „Учителят трябва да ни каже”. Прави сте, че трябва да ви кажа, но и вие трябва да разбирате. Казвате: „Учителят трябва да ни говори. Толкова години вървим по този път, да ни упъти”. Но вие, като не искате да се упътите?

Определени движения / Любовният поглед – 29 май 1929 г., Общ окултен клас, София

 

326. Като изучавате Писанието, виждате, че всички стари пророци са знаели Божествения език на нещата и са живеели според Божиите Закони.

 [...] Kогато изнасяте погрешките на хората, вие трябва да им говорите на Божествен език.

 [...] Бог казва на всяка душа: „Стани рано сутринта и запей песента на живота...”.

Стари навици – 12 юни 1929 г., Общ окултен клас, София

 

327. Не е достатъчно само да се говори, но каквото човек говори, всичко трябва да бъде обосновано.

 [...] След като знаете, че Бог се е явявал на пророците преди две, или три хиляди години, дохождате до днешните времена и казвате: „Днес Господ не говори на хората”. Казвам: ако е вярно, че Господ сега не говори на хората, и в миналото не е говорил. И ако сега не говори на хората, и в бъдеще няма да им говори. Обаче, ако Господ в миналото е говорил на хората, и днес им говори, и в бъдеще ще им говори. Ако сега им говори, и в миналото им е говорил, и в бъдеще ще им говори. Така седи въпросът. Всеки човек може да провери тази истина. Щом я провери, той ще разбере, говори ли Господ на хората, или не. За кой Господ говорим ние? Не за Господа на заблужденията и на лъжите, но за Онзи Господ, Който отваря сърцата на богатите към сиромасите, за Единия Господ, Който смекчава сърцата на хората, кара ги да се вглеждат в страданията на своите братя, да се примиряват помежду си.

Да изпълня – 16 юни 1929 г., Неделни беседи, София

 

328. Говори някой човек, слушам го в даден момент, зная къде говори право. Щом в него има усилие да ми се представи повече,отколкото е, той не е сериозен човек.

 [...] Говори ли ви някой, имайте търпение да го изслушате. Чакайте да се изкажат всички по известен въпрос, а вие последен дайте мнението си. Не мислете, че вашето мнение е най-важно.

Външните линии на красотата – 26 юни 1929 г., Общ окултен клас, София

 

329. Kато ви заболи зъб, не бързайте да търсите лекар; концентрирайте мисълта си към Разумната природа и започнете да пеете на болката си. След известно време болката ви ще престане. Песента и музиката лекуват всички болести. Те са сили, чрез които човек уравновесява енергиите в своя организъм. Щом енергиите на човека се уравновесят, с това се подобрява и кръвообращението му.

 [...] Един беден, скромен обущар живеел на края на града със семейството си. Той бил благочестив човек, молил се редовно на Бога и благодарил за всичко, което му било дадено. Който минавал край дюкянчето му, с удоволствие спирал пред него да чуе песента му. Той всякога пеел, когато кърпел обувките на своите клиенти. Един богат човек минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: „Ако този човек при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение? Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума, да подслади живота си”. Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил. Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега. Голяма била изненадата му, когато не чул никаква песен! Защо? Защото с парите, които получил от богатия, обущарят приел и един трън в себе си. Като се почувствал осигурен, той престанал да се моли на Бога. Щом престанал да се моли, с това той изгубил мира и разположението си.

Двата стълба – 3 юли 1929 г., Общ окултен клас, София

 

330. Когато не харесваш погледа или говора на някой човек,то е, защото нито ти го обичаш, нито той те обича.

Първите стъпки – 7 юли 1929 г., Младежки събори, София

 

331. Добрият, разумният говор е вътрешен и невидим. Този говор е истински, реален. Оттук вадим следното заключение: реални неща са тези, които предизвикват вътрешен говор в човека. Между тях всякога се образува духовна връзка.
     Верният образ– 26 юли 1929 г., Младежки окултен клас, София

 

332. Всички хора говорят, но говорът на всички не е еднакъв. Колкото по-високо седи човек в умствено и духовно отношение, толкова и неговият говор се отличава с по-голяма мекота и точност в думите. Много хора могат да свирят и да рисуват, ноневсички свирят и рисуват еднакво. Достатъчно е музикантът да вземе лъка в ръката си и да започне да свири, за да познаете кой е майстор и кой – обикновен цигулар.

 [...] Любовта е Божественият език. Ако човек говори с ангелски език, но Любов няма, той е мед що звънти, и кимвал, що дрънка. Който владее езика на Любовта, само той е готов да буди човешкото съзнание. Всеки човек трябва да изучава този език и да си служи с него. Който владее езика на Любовта като език на Разумната природа, той е силен, велик човек. Не знае ли този език, той е хилав, слаб човек. Като четете Свещеното Писание по механичен начин и цитирате различните стихове, вие си служите с човешкия език. Когато започнете да чувствате смисъла на тия стихове, вие сте дошли до ангелския език. Но има и друг, на който Бог и Природата говорят – той е Божественият език, Който и вие трябва да изучавате. Колкото и малко думи да научите, започнете да ги съчетавате, да образувате от тях цели изречения. Научите ли да ги прилагате намясто и навреме, вие сте влезли вече в правия път на живота. Това значи да дойде човек до Новата наука, която обяснява нещата по вътрешен път.

Постоянни и преходни неща. Козметика – 31 юли 1929 г., Общ окултен клас, София

 

333. Човек мълчи при различни случаи, а това зависи от степента на неговото развитие. Някой казва, че не иска да говори. Защо не иска да говори? Или защото не може, или защото е неразположен. В това мълчание няма никаква философия. Човек не може да говори още при два случая: когато се намира в безвъздушно пространство или когато пространството е крайно наситено. Между говоренето и сеенето има известно отношение. Всеки казва: „Аз мога да говоря”. Това е все едно да кажеш, че можеш да сееш. Можеш да говориш, ако има условия за говорене. Можеш да сееш, ако има условия за сеене.

 [...] Казват, че живите говорят, а умрелите мълчат. Обаче и живите могат да мълчат. Кога мълчи живият и кога – умрелият? Умрелият казва на живия: „Ако говориш много, както аз съм говорил, ще легнеш на гърба си и ще образуваш основата”. Живият казва: „Ако говориш много, ще израстеш много”. Турците казват: „Който много говори, много знае; който много знае, много страда”. Мълчанието на умрелия показва, че нищо не го смущава. Той си е изработил особена философия за живота. Живият пък мълчи и с това иска да каже да не го предизвикват, защото ще избухне.

Какво е значението на мълчанието в Природата? Кога мълчи ученикът? Когато слуша как учителят преподава. Кога мълчи учителят? Когато изпитва ученика. Мълчанието на ученика е резултат на възприемане, а мълчанието на учителя – резултат на пресяване, преценяване на нещата.

 [...] Кога човек не може да мълчи? Когато са засегнати чувствата му. Колкото по-силно са засегнати, толкова по-голямо е напрежението му да говори. За да мълчи, той трябва да успокои чувствата си, да утихне вълнението на сърцето му. Какви методи прилагате за мълчание? Когато учителят иска да застави учениците си да мълчат, той приковава вниманието им към нещо важно. Когато се качвате по планинските върхове, също се налага мълчание;  когато слизате от планината, също е нужно мълчание.

Ако ораторът, преди да говори, мълчи пет минути, публиката също изпитва голямо напрежение. Ето защо, които са изпитвали напрежение при мълчанието на някой човек, казват, че мълчанието е страшно нещо. Страшно е за онези, които не го разбират. Който разбира езика на мълчанието, знае, че когато човек мълчи на физическото поле, той е крайно активен. Малцина се интересуват от мълчанието, но ако от него зависи щастието на хората, всички ще се интересуват от този въпрос. Някой казва, че не обича да мълчи. Не обичаш да мълчиш, защото не знаеш цената на мълчанието. Ако знаеш цената му, ако от мълчанието зависи твоето щастие, ще мълчиш. Важно е да знае човек кога да мълчи и кога да говори. Ти се оплакваш от съдбата си, но един твой приятел ти казва да мълчиш една минута. Ако мълчиш, съдбата ти ще се подобри. При това положение ти ще послушаш приятеля си и ще млъкнеш. Значи има моменти в човешкия живот, когато мълчанието произвежда преврат в съдбата на човека. Както музикантът трябва да знае кога да мълчи, т.е. да поставя паузи, така всеки човек трябва да знае кога да мълчи. Паузата е необходимост в музиката. Чрез нея се отделя една музикална мисъл от друга. Певецът използва паузата за поемане на въздух. Законите на организма налагат на певеца естествено прекъсване на песента. Това прекъсване е намясто, когато се диктува от дишането.

 [...] В Питагоровата школа са изисквали от учениците четири години мълчание. Не е лесно да мълчиш четири години. Това не е за обикновените хора. Чрез мълчанието човек изучава вътрешните закони на Битието. Чрез мълчанието той разбира вътрешния смисъл на живота. Чрез мълчанието той разбира двата полюса на нещата.

 [...] Сега изпейте думата говори на срички. И трите срички са силни, действат върху нервната система. Така човек може да се лекува. Затова от най-стари времена до днес, окултните школи са прилагали музиката като метод за трансформиране на енергиите и за лекуване. Думата говори е енергична, силна, отпушва човека и го повдига. Ще кажете, че не всички хора са родени за пеене. Обаче, ученикът трябва да пее. Ако не пее, сам ще си причини нещастие.

Мълчание и говор – 2 август 1929 г., Младежки окултен клас, София

 

334. Правилният живот представляваистинско свирене. В този смисъл истински музикант, истински оратор или говорител е този, който не губи своята музика. Пред каквато и публика да свири, той нищо не губи. Ако музикантът губи своето изкуство и всеки ден отпада, като се оправдава с немузикалността на публиката, той не е истински музикант.

Който слуша моите думи – 4 август 1929 г., Неделни беседи, София

 

335. „Моитеовце слушат Моя глас.” Тук Христос прави сравнение между човешката душа и овцата. Значи както овцата слуша гласа на своя пастир, така и човешката душа слуша гласа на Бога, познава Го и тръгва след Него.

 [...] Значи само онази овца може да се ползва от своя пастир, която слуша неговия глас. Може да се ползва от своя учител, само онзи ученик, който слуша неговия глас.

 [...] Когато се казва, че овцата слуша гласа на своя пастир, това показва единство, единение между овцата и нейния пастир. Следователно човек може да бъде силен само когато има единство между човешката душа и Бога. И ако овцата винаги слуша гласа на своя пастир, никога вълк не би я нападал. Като я срещне, той само ще я поздрави и ще замине. Когато овцата не слуша гласа на своя пастир, вълкът я среща и одира кожата ѝ.

Моите овце слушат Моя глас – 11 август 1929 г., Неделни беседи, София

 

336. Как се познава кога Бог говори на човека? От книга това нещо не може да се научи. В това отношение всеки човек има своя специфична, вътрешна опитност;чрез тази опитност той е дошъл до познаване на Божия глас в себе си. Много са начините, по които човек може да разбере Природата, но един е пътят, по който може да влезе в света на Истината.

Абсолютна чистота – 21 август 1929 г., Съборни беседи, Общ окултен клас, Рила – Пето езеро

 

337. Светията трябва да знае всичко: и да свири, и да пее, и да рисува, и да гради, и да тъче, и да готви; той трябва да знае къде има хубава вода, къде има високи планини, къде има най-хубави места в Природата. Знае ли човек всичко това, той има правилни отношения с Първичната Причина.

 [...] Когато слушате някой идеен певец или музикант, гласът му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрез тоновете, чрез гласа му. Мнозина отиват да следват музика или пеене в Италия, Франция и другаде. Добре е да имаш за учител някой велик талант, но важно е и това, което криеш в себе си. Ако поставите един немузикален човек в музикално общество, и той ще започне да се развива музикално. Ще ви приведа един подобен пример. Имало някъде в Европа един господин, необикновено музикален, с тънко разбиране на музиката и със силно желание да пее, но голямото му нещастие се заключавало в това, че ларинксът му бил повреден, не можел да пее. Тогава той среща една красива мома, която нямала музикални дарби, не можела да пее, но имала здрав ларинкс. Той направил следния опит: тя излизала на сцената, а той седял зад нея и силно съсредоточавал мисълта си към момата, за да пее. И действително, тя пеела отлично. Обаче един млад момък се влюбил в нея заради пеенето ѝ, като мислел, че тя самата пее тъй хубаво. Младият момък, от ревност към диригента, който я направлявал, гръмва един ден срещу него и го убива. От този момент момата изгубва способността си да пее. Тя сама не можела да си обясни, какво търси на сцената без глас, без дарби към пеене.

Линиите на Природата – 27 август 1929 г., Съборни беседи, София

 

338. Каква песен трябва да свирим? Според случая. Ако сте в църква, ще свирите някоя религиозна песен; ако сте на площада, ще свирите една обикновена песен, да развеселите хората; ако сте на хорото, ще изсвирите едно хоро, да си поиграят хората; ако сте на сцената на някой голям салон, ще свирите класически парчета. – „Имам ли право да свиря?”.Щом си майстор и знаеш да свириш, имаш право да свириш. Каквото свириш, всичко е на място. Който може да играе на хорото, той може да се моли и в църква.

 [...] Някой казва: „Не зная какво да правя”. 

– Щом не знаеш какво да правиш, пей и свири! 

– Нямам тъпан.

– Щом нямаш тъпан, ори и копай! Орането и копането е пак музика.

– Право ли е да пея и да свиря?

– Право е, разбира се.

– Какво ще кажат хората?

– Важно е какво ти ще кажеш за себе си. Щом нямаш работа, пей и свири. За предпочитане е да пееш и да свириш, отколкото да останеш без работа.

Служене, почит и обич – 30 август 1929 г., Младежки окултен клас, София

 

339. Няма защо да се говори само за онова, което Христос е говорил преди две хиляди години. То трябва да се прилага, а ще се говори за онова, което Христос днес проповядва. Христос не е престанал да говори на човечеството. Той и днес говори, и в бъдеще ще говори. Аристотел, Платон и до днес продължават да говорят, но съобразно новите условия, съобразно новите времена. Днес светът е изменен. Той не е такъв, какъвто е бил преди хиляди години. Полярната звезда, която са изучавали преди хиляди години, днес не е същата. Христос днес говори на хората другояче, а не както е говорил преди две хиляди години.

Крадецът и пастирят / Да имат живот – 1 септември 1929 г., Неделни беседи, София

 

340. Не е въпрос само да говорите. Всяка дума, която излиза от устата ви, трябва да е проверена;говорите ли за Любов, всеки трябва да я почувства. Говорите ли за Свобода, дайте свобода на себе си, дайте я и на другите. Не прилагате ли сами това, което говорите, вие лъжете себе си, лъжете и другите. Бъдете искрени в чувствата си!

Правилни връзки – 4 септември 1929 г., Общ окултен клас, София

 

341. За10 години вие можете да станете отлични музиканти. Най-първо ще си представиш, че си познат с един отличен първокласен музикант. Ти,като гледаш, че той свири и го наблюдаваш, винаги ще го държиш в ума си той как свири. Тази идея за този музикант или наблюдаването как свири ще събуди и в тебе тази музикална способност и тя ще започне постепенно да расте.

Сменяне на състоянията – 6 септември 1929 г., Младежки окултен клас, София

 

342. Да кажем,ченякой от вас иска да пее или да свири, но криво пее или криво свири. Какво трябва да правите в дадения случай? Вие трябва да намерите някой, който знае да пее хубаво. Но няма кой и ти си сам в стаята си, тогава, ако разбирате, турете си двата пръста при слепоочията върху центъра на музиката. Концентрирай се към средата на челото, до края на веждите. Искаш [ли] да пееш или да свириш, разбутай този център. Защото, ако човек разбира законите, може да разбута деятелността на всеки един мозъчен център.

 [...] Kазвам: колко е хубаво човек да се самовладее. В дадения случай, когато говориш, ти сам да се радваш на речта си. Като изказваш думите си, ти сам да ги чувстваш и да се коригираш в дадения случай, да не оставяш друг да те коригира. Умният човек сам се коригира, и когато говори, той трябва да регулира своята мисъл.

Отношения към Природата / Правилни физически отношения с Природата – 13 септември 1929 г., Младежки окултен клас, София

 

343. Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори. Срещате един човек слаб, изнемощял, гладен, три дена не е ял. Вие носите пълна торба с хляб. Трябва ли да му говорите да вярва в Бога, да се моли? В дадения случай, каквото и да му кажете, вашите думи не хващат място. Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хляб от торбата си и да го сложите пред него–това ще бъдат най-силните думи.

Три идеи / Последният опит – 27 септември 1929 г., Младежки окултен клас, София

 

344. Това, което е излязло от човека при пеенето, ще пропътува пространството, но по-далеч от Слънцето няма да отиде. Един ден това нещо пак ще се върне при човека, от когото е излязло,и ще повдигне неговия дух. Докато гласът на човека се върне обратно при него, той ще бъде нетърпелив, неспокоен, като чели очаква нещо. Ако гласът на човека стигне до Слънцето, той ще стане певец на Слънцето. До която планета стигне гласът му, такъв певец може да стане той: ако гласът му стигне до Марс, той ще стане певец на Марс; ако стигне до Юпитер, ще стане певец на Юпитер; ако стигне до Меркурий, до Венера или до Сатурн, такъв певец ще стане. Певецът на Венера обича да пее вечер, пред прозореца на някоя млада мома. Той взима китара в ръце, пее и свири на младата мома, докато се ожени за нея. Щом се ожени за нея, захвърля китарата настрани и престава да пее. Други певци се явяват на сцената: сопрани, алти и тенори. Бащата е главният капелмайстор, майката – концертмайсторът, тя свири първа цигулка. Децата пък са оркестрантите. Така върви животът, ден след ден.
     Дух Господен / Духът Господен – 29 септември 1929 г., Неделни беседи, София

 

345. На какво се дължи способността на човека да говори? Коя планета оказва влияние върху говора?Меркурий. Като секретар на боговете, той всякога дава отчет за направеното. Живакът има отношение към Меркурий.Когато в кръвта на човека има достатъчно живак, той говори много. Защо? Защото живакът търси място да излезе вън.

 [...] Природата говори със символи. Топлото и дъждовно време говори на чувствата в човека, вятърът – на неговия ум. Дъждът казва на човека, че чувствата му трябва да се пречистят. Вятърът говори същото на мислите в човека.

Златото в кръвта / Органическо злато – 4 октомври 1929 г., Младежки окултен клас, София

 

346. Едно нещо трябва да имате предвид: когато говорите върху даден въпрос, вие трябва да бъдете последователни и логични.

Забранихме му – 6 октомври 1929 г., Неделни беседи, София

 

347. Всяка реч, която не е прогресивна, е еднообразна. [...] Влезете ли в дом, където живеят хора на еднообразието, навсякъде ще чуете все една и съща песен: Цветемило, цвете красно.Който не знае да свири и да пее, а като грамофон повтаря все една и съща песен, той нищо не се ползва. [...] За човека е важна прогресивната реч, в която има разнообразие. [...] Ако между думите на речта няма никаква връзка, тази реч ще ползва човека толкова, колкото вкусното ядене, което той не може да опита, и колкото красното и мило цвете, чийто аромат не може да възприеме.

Вечното благовестие – 13 октомври 1929 г., Неделни беседи, София

 

348. Какво нещо е човешката душа? Иди, послушай как тя пее и ще разбереш какво е душата. Душата е велика певица. В нейното пеене има и музика, и говор, и мисъл. В свиренето има само музика. Когато слушате велика певица да пее, вие разбирате какво иска тя да каже. Ако слушате велик цигулар, вие се наслаждавате намузиката му, но не разбирате какво иска да ви каже. При свиренето е нужно гадание; при пеене гаданието е излишно. Искате ли да чуете как пее душата, вземете си билет, колкото и да е скъп,и идете в някой от световните салони да я чуете. За да чуе песента на душата, заслужава си човек да работи цял живот, да спечели пари за един билет. Скъпо струват билетите за влизане в салон, където пее царицата на света – човешката душа.

 [...] За да говори за душата, човек първо трябва да я чуе да пее. Щом я чуе да пее, той може вече да говори за нея.

 [...] Как познаваме Истината? Истината говори сама за себе си. Тя не се нуждае от доказателства. Един ден прочутата певица Аделина Пати отишла в пощата в Ню Йорк да получи едно препоръчано писмо, в което имало чек за пари. Началникът на пощата я погледнал и казал: „Ще ме извините, не ви познавам. Трябва да намерите някой познат, който да засвидетелства вашата личност”. Тя погледнала началника, изправила се и започнала да пее. Като я чул да пее, началникът веднага я познал и казал на чиновника: „Дайте ѝ препоръчаното писмо! Тя е Аделина Пати. Никой друг не може да пее като нея. Освен Аделина Пати, никой не може да взима три и половина тона по-горе от цигулката”. Следователно, ако не можете да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката, вие не можете да си получите препоръчаното писмо от Божествената поща. Ако нямате морал с три и половина тона по-висок от сегашния, вие не можете да се наречете човек с велик морал.

Тази сирота вдовица тури от всичките най-много / От всичките най-много – 20 октомври 1929 г., Неделни беседи, София

 

349. Когато чуете, че в града ви е пристигнал някой знаменит артист, музикант или певец, вие веднага тръгвате да търсите билети,зада посетите концерта, който ще се даде. Какво печели човек, че ще чуе някой виден музикант или певец? В случая, най-много печели музикантът или певецът, а ония, които са го чули, печелят малко. Колкото и малко да печели човек, когато слуша речта на някой виден философ или музиката на някой виден музикант, добре е той да слуша красиви работи, и то не само един път, но по няколко пъти.

Чуха, че иде Исус – 3 ноември 1929 г., Неделни беседи, София

 

350. Как говори Господ на човека? Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памти-века досега речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира свещения език на Бога, той разбира вече същината на нещата. Как можем да познаем кой човек е дошъл до това положение? Как можете да познаете свещта,по какво ще я познаете– по светлината ѝ.

 [...] Много от погрешките на съвременните хора се дължат на факта, че те говорят за неща, които още не са написали. Запали свещта и я остави сама да говори за себе си. Запали огъня и остави го, сам да говори за себе си. Пий вода и я остави сама да говори за себе си. Прояви Любовта и остави я, сама да говори за себе си. Всички говорят за Любовта, без да знаят, какво представлява.

Сам се опасваше – 17 ноември 1929 г., Неделни беседи, София

 

351. От всички писатели и поети досега най-богата реч имал Шекспир. Той разполагал с 15000 думи в речта си. Останалите писатели, поети и учени си служили с по-малко думи от него. Бедността на думи в човешкия език е причина да не могат да се предадат деликатните чувства.

 [...] Между всички явления в Природата има тясна, неразривна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Значи явленията в Природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност между явленията наричаме природни гами. Измени ли се мястото на един от тия тонове, цялата гама се изменя. Попадне ли в една от тия гами, човек се повдига както от музиката. Кога човек може да попадне в една от гамите на Природата? Когато хармонизира силите на своя организъм. Така нагласен, той влиза в Природата и се въодушевява от обстановката, която го заобикаля. Неусетно той започва да пее от дълбочината на душата си и се чуди, че пее толкова хубаво. Това показва, че е влязъл в хармония с природната музика; той приглася на Природата.

 [...] Същото става и в областта на мисълта и на чувствата – достатъчно е човек да се хармонизира с мисълта на Природата и с пулса на нейното сърце, за да ѝ приглася. Това значи да бъде в хармония с Божественото в Природата. Няма по-велико изкуство, по-велика музика от изкуството и музиката на Природата. Великите астрономи са слушали песента на небесните тела. При такова велико тържество на Небето хората пак страдат, измъчват се, плачат и казват, че животът няма смисъл. Защо – защото не го разбират. Те могат да свалят Небесната музика на Земята, т.е. да я преведат. За тази цел те трябва да попаднат на същото място и време, когато тя се е произвеждала.

Природни гами / Природни гами в живота – 22 ноември 1929 г., Младежки окултен клас, София

 

352. Добре е да се говори на хората, но как трябва да се говори? Истинско говорене е онова, когато човек може да убеди хората в Истината, да ги запознае с Истината. Да говори човек по този начин, това значи да бъде първокласен музикант. Това не е обикновено говорене. Съвременните хора говорят, но малцина говорят музикално. Те едва са започнали да изучават музиката.

 [...] Много неща е казал Христос и още продължава да говори. Между това, което Христос е говорил, и това, което хората говорят, има голяма разлика. Човек не може да говори всякога както и каквото иска. И великите хора даже не са говорили всякога еднакво. Казват, че някой човек говори по Бога. Той може да говори по Бога, но по задължение. Свещеникът, патриотът, майката и бащата могат да говорят по Бога, но по задължение. Това още не е истинско говорене. Да говори човек по Бога, това значи да говори без никакво задължение.

Влязоха в ладията – 24 ноември 1929 г., Неделни беседи, София

 

353. Някои се страхуват да говорят Истината, за да не се изложат пред хората. Те са прави за себе си. Ако говори човек Истината, ще се изложи пред хората, но ако си служи с лъжата, ще се изложи пред Бога. Кое от двете е за предпочитане? За предпочитане е човек всякога да говори Истината.

Което става – 4 декември 1929 г., Общ окултен клас, София

 

354. И старият музикант и старата певица могат да пеят и свирят, но ако не са преставали да работят.

Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата – 6 декември 1929 г., Младежки окултен клас, София

 

355. Ще каже някой, че е истинолюбив човек, че всякога говори Истината. Коя истина говори той: Истината на мравките, на пчелите, на растенията или на минералите? Истината може да излиза от устата на различни същества и да се изказва по различни начини.

 [...] Тщеславният говори много, горделивият – малко или почти никак.

 [...] Когато Природата или Бог говори на човека, Той не взима предвид ничие мнение – нито на държавите, нито на обществата, нито на учените. Когато Истината се изявява, тя не взима под внимание мнението на хората. Дъждът ли трябва да бъде в съгласие с дърветата или дърветата – с дъжда?

 [...] Онзи, който може да говори Истината, е умен човек.

 Да ида да го събудя – 8 декември 1929 г., Неделни беседи, София

 

356. Като изучавате науката за езика, приложете я първо към Бога. Обикнете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила и се учете от Него. Той ще ви учи как да говорите, какви думи да избирате, как да движите езика си и т.н. Като обикнете Бога, тогава можете да обичате и хората. Постъпите ли обратно, постоянно ще губите Любовта си.

 [...] Бог каза: „Да направим човека по образ и подобие Свое“. Той вложи в човека особена способност – да говори. Говорът е присъщ само на човека. Никое друго животно не може да говори. Само на човека е дадено разумното слово, да говори съзнателно. Затова е казано в Писанието: „По думите си ще се оправдаеш и по думите си ще бъдеш съден“. От езика на човека зависи неговото щастие или нещастие.

Следователно, иска ли да говори с него, човек първо трябва да очисти езика си. Ако при разговора си със своя ближен човек трябва да чисти езика си, колко повече трябва да бъде езикът му чист, когато отправя молитвата си към Бога. Ще каже някой, че при Бога човек може да се яви такъв, какъвто е. Не, човек ще застане на молитва само тогава, когато е изчистил и измил езика си добре. Трябва ли синът да се яви при баща си такъв, какъвто се е върнал от веселбите си със своите приятели? Той ял, пил, цяла нощ не спал и мисли, че като се яви при баща си, последният ще му се зарадва. Не, той първо трябва да си отспи, после да се измие, изчисти и така да се яви при баща си, разумно да разговаря.

Достойнството на човека се заключава във владеене на науката за езика. Владее ли тази наука, той знае как да говори. Той никога няма да се оплаква от живота си, от положението, което заема в обществото. Каквото и положение да заеме, лесно се справя с него.

 [...] Не е достатъчно само да ви говори Духът, но вие трябва да бъдете готови каквото Той ви каже, да го изпълните. „Ами ако ни каже нещо, което не ще можем да направим?”. Каквото Духът казва на човека, той може да го направи. Чуете ли да ви се казва нещо, което не можете да направите, ще знаете, че това не са думи на Духа.

Наука за езика – 18 декември 1929 г., Общ окултен клас, София

 

357. Не говорете за вашата ученост и святост. От вас има много по-учени и по-свети хора. Ако отидете на Небето с вашата ученост и святост,нищо не можете да направите.

Имам власт – 22 декември 1929 г., Неделни беседи, София

 

358. Онзи човек, който е намерил Божественото, когато миговори, всякога говори Истината и гласът му за мене като музика, приятно ми е да го слушам. А онзи, който не е намерил този свещен момент, ще умува, ще предпоставя, ще приказва и като го видя, че не е готов да говори Истината, казвам: ще ме извиниш, аз имам доста много работа, зает съм. Втори път като ме срещнеш, ще ми разправиш недоизказаното.

Аз живея и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете – 29 декември 1929 г., Неделни беседи, София

 

359. Когато пее, човек трябва да се съобразява с основния тон. Основният тон не се определя от камертона. В човека има едно вътрешно чувство, с което може да схваща основния тон. За да развие това чувство в себе си, той трябва да се упражнява. При това, ако певецът пее сутрин, по-лесно може да схваща основния тон. Пее ли на обяд или вечер, условията за музика са по-трудни. Който иска да стане добър певец, трябва да пее сутрин. След това може да пее и преди обяд, и преди вечеря. Той трябва да пее най-малко по 3 часа^*(или пъти^*– бел. съст. – думата „часа” е предполагаема стенографска неточност) на ден: сутрин, преди обяд и преди вечеря.

 [...] Мнозина не успяват в живота си, понеже отлагат реализирането на своите желания за благоприятни времена. Вземете пример от Орфей, безсмъртният певец на вълшебната песен, който със свирката си превръщаше цялата природа в слух. Той не търсеше благоприятни моменти за свирене, но свиреше между овцете. Той пасеше овце и свиреше. Овцете му се спираха да го слушат с благоговение. Следователно, ако със своя живот човек не може да застави овцете да престанат да пасат, лошите хора да се откажат от престъпленията си, а добрите – да го последват, той не живее добре. Вълшебната свирка на Орфей представя Божественото начало в човека. Всеки човек трябва да извади тази свирка вън от себе си и да започне да свири с нея. Засвири ли веднъж, всички, които чуят това свирене, ще се съберат около него: ще пеят, ще скачат, ще играят.

 Проява на Любовта / Чувството на Любовта – 8 януари 1930 г., Общ окултен клас, София

 

360. Посредствени музиканти и певци в света има много, но истинските музиканти са малко. Това не значи, че човек не трябва да свири. Всеки трябва да свири и да пее, да постави основа, върху която да работи в бъдеще.

 [...] Колкото по-малко трептения има даден тон, толкова по-нисък е той. Същото се отнася и за проявите на живота – ако проявите на живота имат малко трептения, те отговарят на ниските тонове на живота; ние казваме, че тия прояви имат физически, или материален характер. За да увеличи трептенията на своите прояви, да мине в по-високи тонове на живота, човек трябва да има стремеж към музиката. Ето защо, каквото и да правите, стремете се към музиката. Яде ли, работи ли, човек трябва да има вътрешен импулс към свирене и пеене. Ако човек яде и вътрешно си припява нещо, той яде сладко. Това значи музикално ядене. Ако работи и пее в себе си, работата му ще бъде резултатна. Ако е ял и работил сладко, човек пак има желание да пее и да свири. По това познавате кой човек яде и работи музикално. Следователно, който пее и свири, той всякога успява. Чуете ли, че болният пее, знайте, че той непременно ще оздравее. Невъзможно е човек да пее и да свири и да няма успех. Затова е казано: „Който пее, зло не мисли”.

 [...] В каквото и положение да се намирате, пейте! Дали ще имате добър резултат в работите си не мислете. Пейте и свирете! Покрай всички работи, които имате, покрай всички сгоди и несгоди, мъчнотии и радости, пейте! И болен да сте, пейте! Пеенето е зов на човешката душа към Природата. Като отзивчива, Природата изпраща своите разумни, съграждащи сили към човека, за да му помагат. Като пее и свири, като мисли, чувства и постъпва право, човек предизвиква разумните сили на Природата да му помагат. Някои мислят, че болният трябва да бъде сериозен, постоянно да се моли. Нима певецът не е сериозен? Когато пее на сцената, певецът е сериозен. Той е съсредоточен в себе си, пази се да не направи някаква погрешка. Сериозен е, но пак пее. Пеенето е метод, чрез който Природата регулира силите на физическия и на духовния живот на човека. Музиката изобщо е спомагателно средство на човека. Без музика животът е пустиня. Който пее и свири, става разумен. Не може да бъде поет и мъдрец онзи, който не пее и свири. Всички талантливи, гениални и свети хора са били музикални. Немузикалният може да бъде учен, но идеен човек в широк смисъл на думата не може да бъде.
 [...] Не можете да пеете минорна песен с такта на мажорната, нито мажорната – с такта на минорната. Игривите, веселите песни имат бърз темп, а минорните – бавен. Минорните песни са за богатите хора, а мажорните – за сиромасите. Рядко ще срещнете богат човек да играе и скача. Той се чувства тежък, сериозен. Богатият обича да се излежава.

 [...] Искате ли да регулирате силите на вашия организъм да функционират правилно, поставете като методи в живота си пеенето и работата. Като пее и работи, човек помага за развиване и усъвършенстване на своите дарби. Щом не пее и не работи, той се натъква на отрицателните сили в Природата и загубва всичко, което е вложено в него. Отрицателните сили в човека събуждат отрицателни прояви – съмнение, недоволство, завист, омраза, които не са нищо друго, освен паразити за човешкия ум и за човешкото сърце. Като паразити, те изсмукват всички жизнени сокове на неговия организъм и го изсушават. Като пее и работи, човек лесно се справя със страданията. Това не значи, че няма да страда. Всеки човек минава и ще минава през страданията, но ще избегне ненужните страдания.

 [...] Природата е отзивчива и пеенето е зов на Природата. Ти, като пееш, ще предизвикаш Природата.

 [...] Та казвам: ще внесете в ума си онзи метод – песента, после работата. Това са два метода, които оправят човека, неговите функции. Пението трябва да служи като една норма вътре в живота ви, за да могат да се развият дарбите, които съществуват у вас, правилно.

 Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека – 10 януари 1930 г., Младежки окултен клас, София

 

361. Песента на зората

В тази песен има две идеи. В първата част на песента влиза Природата. „Зора се светла зазорява.” Това не е за нас. Съвсем обективно е. Във втората част вие взимате пълно участие. Ако можете да използвате това, което Природата направи, „Мъдрите ще добруват, младите ще благуват”. И след това накрая пак иде Природата. Започва с Природата, вие влизате в Природата, и пак се свършва с Природата.
Та казвам: идейно ще я пеете тази песен. Можете да кажете: „ Има нещо и за мен”. Зора се светла зазорява за кого? За мен се зазорява тази зора и аз ще измисля тази лампа. Ще казвате така: „Ще измисля. Ще стане нещо от нас”. Вие сте влезли в Природата и не може да не стане, трябва да стане нещо, защото другояче ще бъде просто една бракувана стомна, а трябва да се опече тази стомна, и след като се опече стомната, да влезе в употреба. Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли. Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си Песен на зората, или песен на възможностите, които са необходими за зората. Ако я научите както трябва, всички изобретения, които са необходими, може да дойдат. А ако не я научите както трябва… хайде, няма да говорим за това. Можем да говорим само за реалността. Да губи може само онзи, който е забогатял, а не онзи, който нищо не е придобил.

Самосветещата лампа – 17 януари 1930 г., Младежки окултен клас, София

 

362. Илия, който беше един от видните пророци, отиде в пустинята и след като пости 40 дни, мина през ред изпитанияинай-после той позна Божия глас. Той чу един тих глас, който му проговори, и закри лицето си.

Богове сте – 26 януари 1930 г., Неделни беседи, София

 

363. Като се намерят в известно затруднение, хората се питат какво трябва да правят, как да се освободят от мъчнотията, в която са изпаднали. Не е там въпросът. Важно е кои методи трябва да приложат, за да се освободят от затруднението. Един от методите, с който и Природата си служи, е пеенето. Чрез пеенето хората се тонират, примиряват, улесняват. Пеенето помага за здравословното състояние на чувствата. Който пее, той нарежда живота си добре. Всички хора, светски и духовни, пеят. Без песен животът няма смисъл!

Като говоря за необходимостта от пение и музика, мнозина остават доволни. Защо? Защото обичат музиката – за тях музиката представлява благодатен дъжд. Каквото представлява този дъжд за нивата, такова нещо представлява пеенето за човешката душа.

Махалото – 29 януари 1930 г., Общ окултен клас, София

 

364. Ще пеете не като музиканти, а като любители на музиката. Мнозина се оплакват, че не могат да пеят. Защо не могат? Има причини за това.

Във времето на Руско-турската война един капитан заповядал на барабанчика да бие барабана.

– Господин капитан, барабанът не издава звук.

– Защо?

– Не зная.

– Все трябва да има някаква причина. Отвори тъпана, да видим къде се крие повредата! 

Барабанчикът отворил тъпана и останал силно засрамен пред капитана. Защо? В тъпана имало около десетина кокошки, заклани и изчистени. Разбира се, че при това положение тъпанът не може да бие. Как са влезли кокошките в тъпана? Когато минавал през едно село, барабанчикът откраднал кокошките, заклал ги, изчистил ги и, като нямало къде да ги тури, набързо ги скрил в барабана. Той не предполагал, че капитанът ще го накара да удря тъпана.
И съвременният човек се намира в положението на барабанчика – често пълни ума и сърцето си със заклани и изчистени кокошки. Той страда от наслояване в ума и в сърцето си, предизвикани от закланите кокошки, вследствие на което не може право да мисли и да чувства. Струните на неговия ум и на неговото сърце не издават тон. Щом барабанът не издава тон, човек не е разположен, не може спокойно да работи.

Навреме и намясто – 31 януари 1930 г., Младежки окултен клас, София

 

365. Разумното трябва да дойде в света. Всеки един трябва да чуе Този[Божествен] глас. Аз не казвам, че не сте го чули, че сега трябва да го чуете. Вие сте го чували. Не трябва да се съмнявате в него. Всички сте чували този глас. За някои той е илюзия, а за някои – отражение. Този глас се явява само тогава, когато всички други гласове престанат. В него има особена мекота. И ако човек наблюдава, той е особен,и човек тогава е толкова буден, че между десет хиляди гласа да го чуе, ще го различи.

Та казвам: за в бъдеще нито един поет, който е натопил перото си да пише, не трябва да пише, докато не чуе този глас да му каже: „Хайде, пиши сега!“. Докато не чуе, да чака! Ако не чака, пак ще напише нещо, но няма да бъде това, което трябва. Ако чуе гласа и тогава пише, той ще излее чрез перото си най-хубавите струи. Перото е един израз на поета. От него ще излязат най-хубавите неща. От душата на всеки едного ще излязат най-хубавите неща. Това са капки от вечния извор на живота.

 [...] Човек може да се обнови. Обединявайте се във вашето Възвишено, Божествено, в което всички ваши стари грехове, всички ваши стари мисли и заблуждения ще изчезнат. Само така ще се освободите от всичко старо във вас и ще възстановите Божественото. И тогава всяка вечер ще чуем този глас: „Аз Съм!“. И сутрин, като се върнем от този свят, ще бъдем обновени и освежени. Затова именно не започвай никаква работа, докато не чуеш този глас! Аз говоря само за онези, които Го чуват. Другите, които не чуват този глас, да си оправят работите както знаят. Който има тази възможност – да чуе гласа „Аз Съм!“, тогава да започне своята работа.

Аз Съм, не бойте се! – 2 февруари 1930 г., Неделни беседи, София

 

366. Срещнете ли злото, проявено в някаква форма, не говорете лошо за него. Поздравете го и продължете пътя си. Чуе ли ви, че говорите лошо за него, то ще се раздразни и ще търси начин да ви отмъсти.

 [...] Какво представлява дяволът? Той е един от главните членове на изпитната комисия, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие се намирате пред тази изпитна комисия. Следователно не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа.

Новите веяния – 5 февруари 1930 г., Общ окултен клас, София

 

367. Като пеете, вие трансформирате състоянията си и се освобождавате от страданията. Колкото по-възвишена е музиката, толкова по-висока е мисълта на човека.
     Напрежение / Пружините, товарът и светлината – 7 февруари 1930 г., Младежки окултен клас, София

 

368. Колкото повече пеете, толкова по-здрави ще бъдете. Пеенето оказва влияние върху здравето на човека. Ако не станете певци, поне ще усилите здравето си. Пейте и от нищо не се страхувайте!

Човек и Природа / Единност и общност на Природата и човека – 14 февруари 1930 г., Младежки окултен клас, София

 

369. Човек трябва да пее за себе си поне по половин час на ден. Не пее ли, работите му няма да вървят добре. Стари и млади – всички трябва да пеете. Според мен младият трябва повече да мисли, а старият – да пее.

Външно или вътрешно, човек трябва да пее. По-добър метод за трансформиране на състоянието от музиката не съществува. Дали сте неразположени, скръбни, обременени, вие трябва да пеете. Без песен човек мъчно разрешава задачите си.

 [...] Като пее за себе си и е доволен от своето пение, човек може да задоволи и своите ближни. Като пее, човек трябва да мисли за своя идеал, за възвишеното, него да задоволи.
Новото в живота – 19 февруари 1930 г., Общ окултен клас, София

 

370. Някъде в гората, викни си:„Гороле, зелена!”. Пей там! Аз наричам това едно по-идеално постижение, отколкото парите. Да пееш и хората да се произнасят за тебе. Ти пей в Природата, без хората да се произнасят, да кажат: „Неговото анданте” или „Неговото пиано” или „Пианисимо”. А щом ти си пееш в Природата, няма кой да те критикува. В дадения случай ти знаеш пееш ли хубаво, или не. И на теб ти е приятно, ти си доволен от себе си. И си певец, и публика едновременно.

Разумност и Доброта / Разумност, доброта и здраве – 21 февруари 1930 г., Младежки окултен клас, София

 

371. Не е позволено да се говори за Духовния свят на хора, които не са готови да го разберат.

Доброто значение – 26 февруари 1930 г., Общ окултен клас, София

 

372. Някои казват, че речта трябва да бъде свързана,обаче, свързаната реч се дължи на разумния живот. Не е ли разумен човек, и речта му не може да бъде свързана.

Красноречието не подразбира само красиви форми на речта. Речта е красноречива, когато има красива форма, дълбоко съдържание и смисъл. Няма ли тия три качества, няма и красноречие. Ако при тези качества речта внася и живот в човека, тя е красноречива и истинна. Бог каза да бъде виделина, да израсте трева, да стане човек и каквото каза, това стана. Защо? Живот внася Словото Божие.

Както светът дава – 2 март 1930 г., Неделни беседи, София

 

373. Без пеене и музика никой не може да се домогне до музиката на Висшите Светове. Кой се стреми да отиде на концерт? Който донякъде поне знае да пее и да свири или който обича музиката. Ако това е условие за посещаване на концертите на физическия свят, колко повече се изисква от човека, за да може да слуша концерт в Невидимия свят.

С музиката са свързани ред дарби и способности. Не пее ли човек, никакви дарби не могат да се развиват. Външно или вътрешно, т.е. мислено, човек трябва да пее. Жената домакиня стои цял ден пред тенджерите и мисли, че не ѝ трябва музика. Колкото и да отрича музиката, тя пак се движи в нея.

 [...] За да подобрят яденето, сегашните жени трябва да внесат в него музикален елемент. Това се постига с музика. Като готви, жената трябва да пее. Ако няколко жени се съберат и започнат да пеят и свирят през време на готвенето, яденето ще бъде много по-вкусно и здравословно от онова, което е готвено без музика и песен.
 [...] Идеята, която искам да ви оставя, е да внасяте Божествен елемент във всичко, каквото правите. Божественият елемент се изразява в чиста, възвишена мисъл, в благородни чувства и постъпки. Тези мисли и чувства се подхранват с музика и пение. Който пее, зло не мисли. Когато плодовете узреят, в Природата всичко пее и се весели. Колкото повече са пели на един плод, толкова по-сладък е той. Същият закон се отнася и до човека – човек, който е откърмен с музика и песен, има светла мисъл и широко, отворено сърце. Той се радва на всичко. Каквото срещне в живота си, той го разглежда от добрата му страна. Иска ли да придобие красивото и великото в себе си, човек трябва да отправи погледа си към Природата. В нея се крие всичко велико: и музика, и песен, и знание, и красота. Иска ли да придобие тези качества, човек трябва да следва пътя на Природата.

Термометърът на човека / Човешкият термометър – 5 март 1930 г., Общ окултен клас, София

 

374. Ако сте нервен, неразположен, раздразнен, започнете да пеете тихо, гласно или мислено, докато смените състоянието си.

 [...] Всички велики, гениални хора, които са минали през големи страдания и изпитания, са били музикални.

За да бъде здрав и нормално развит, човек трябва да придобие вътрешно равновесие между силите на материята, от която е направено тялото му, както и между мислите и чувствата си. Музиката е едно от средствата за поддържане на това равновесие. Който знае законите на природната музика, той може да спре разрушителното действие на паразитите в своя организъм и да подобри състоянието си. Започнете ли да пеете, те престават да правят пакости.

Орфей, чудният певец, със свирката си укротявал най-свирепите зверове. Той бил овчар, но понеже в местността, където пасял овце, имало вълци, мечки, тигри, постоянно свирел и пеел, за да ги укротява. Понеже проповядвал учение на Мир и Любов, той не искал да убива животните, а свирел и пеел по цели дни. От действието на неговата песен всички животни започвали да играят и забравяли да пакостят, да нападат овцете му. Ако Орфей със своята песен можел да укротява дивите зверове, не можете ли и вие чрез своята музика и песен да се справяте с мъчнотиите и неблагоприятните условия в живота? Ще кажете, че лесно се говори, мъчно се прилага. Лесно е да свири човек, но той трябва да свири така, че да укротява зверовете в себе си. Без да правите усилия, вие казвате, че не можете да пеете и да свирите, и по този начин сами си поставяте преграда. Всеки може да пее. Ако жабата, която не е певица, започва да пее, когато змията я хване за крачето, колко повече вие можете да станете певци и музиканти. Ако осъдят човека на смъртно наказание и за да го помилват, трябва да пее или да направи едно добро, няма ли да се научи да пее и да прави добро? Пред мисълта, че ще бъде помилван, той и певец ще стане, и добро ще прави. Големи наказания налага Природата на човека, но малко нещо се иска от него, за да се отмени наказанието.

Мнозина мислят, че за да се простят греховете им, трябва да правят големи добрини или да станат видни певци и музиканти. В човешкия свят е така, но в Божествения свят не се иска много нещо от човека. Достатъчно е той да попадне в една от гамите на Природата, за да започне да пее. Истинското пение подразбира мисъл. Като мисли право, човек може да пее. Следователно, щом станете сутрин, започнете да пеете, мислено или гласно, но без колебание и съмнение в себе си. Не казвайте, че не можете да пеете. Чрез пението вие влизате в основата на живота. Сам по себе си животът е музика и хармония. Човек е изпратен от Небето с музика и песен, следователно музиката не е чужда за душата му. Той е потопен в музиката и на това основание може да пее и да свири. Той трябва да направи крачка назад, да се върне в своето първично състояние на музика и песен, на хармония и мелодия и оттам да тръгне напред. Като знаете това, дръжте в ума си мисълта, че животът е музика и песен. Всичко в живота е добро и хармонично.

Идеалният човек – 7 март 1930 г., Младежки окултен клас, София

 

375. Какво означава думата дисонанс? Кой е коренът на тази дума? Думата дисонанс е латинска, а коренът ѝе sono, което означава звучи. Какви са трептенията на звука? Какви линии образуват звуковите трептения? Вълнообразни.

 [...] Орфей бил гениален певец, но неговата гениалност не е проява на един живот. Когато Орфей свирел, цялата Природа оживявала: растения, птички, животни, реки – всичко започвало да се движи и да играе. Такъв трябва да бъде истинският поет! Такъв трябва да бъде истинският музикант!

 [...] И тъй, дисонансите в живота са възможности за развиване на човека. Те са необходими. И в музиката има дисонанси. Който разбира значението на дисонансите, знае къде да ги постави. Ако се сложат намясто, дисонансите допринасят нещо ценно. Само великият музикант разбира смисъла на дисонансите.

 [...] За да станеш певец, ти трябва да бъдеш в хармония с всички певци в света; за да станеш учен, ти трябва да бъдеш в хармония с всички учени в света. Без участието на всички певци и на всички учени ти нито певец ще станеш, нито учен. Певецът и музикантът трябва да имат добре развито ухо, което да схваща и предава тоновете вярно.

Дисонанси в живота – 14 март 1930 г., Младежки окултен клас, София

 

376. В добрия живот, в правилния живот нито крачка не може да се вземе без музика, ако не се пее. Човек, който го е срам да пее, който го е срам да свири, той добър човек не може да бъде.–„Ама как ще пея?”. Щом те е срам от хората…, нима онази река, която извира от извора, я е срам да върви към морето и казва: „Какво ще кажат другите реки?”. Нека да казват каквото искат. Реката пее своята песен.

Съзнателният живот – 26 март 1930 г., Общ окултен клас, София

 

377. За предпочитане е човек да мълчи, отколкото да говори, без да може да реализира това, за което говори.

В сила – 30 март 1930 г., Неделни беседи, София

 

378. Мислите, чувствата и постъпките на човека са тонове, които трябва да бъдат правилни. Не изправи ли един от тия тонове, човек е осъден на заравяне. Има тонове, които са крайно динамични. Не взима ли тия тонове правилно, човек може да развали целия си живот. На съвременните хора не се позволява да свирят и пеят неправилно. Всеки неправилен, нечист тон носи нещастие за човека. Който иска да бъде музикант, трябва да има вътрешно желание да учи, да свири и пее, да обича музиката. Той не трябва да гледа на музиката само като на външно изкуство, но като на изкуство, което внася живот в човека. Ако не пее и не свири правилно, човек не може да подобри живота си. Без песен и музика той не може да направи крачка напред в живота си.

 [...] И тъй, да пее и да свири човек правилно, това значи да даде израз на своя живот. Щом този израз е правилен, той е доволен от живота си.

Права мисъл / Чиста мисъл – 2 април 1930 г., Общ окултен клас, София

 

379. Наистина, срещнете ли човек, който говори малко, ще знаете, че той мисли много. Устата като единица може да изрази творчеството на духа в човека. Тази единица е поставена в хоризонтално положение, като преграда. Докато духът не е свършил работата си, устата трябва да мълчи. Щом духът свърши работата си, устата се отваря и единицата, т.е. преградата на мълчанието, се вдига. Щом устата се отвори, ние казваме, че човек говори. Отворената уста има форма на кръг. От горната устна се познава много ли ще говори човек, или малко. От дебелината на устните съдят за силите, за теченията, които минават през човека. Ако някой държи устата си малко отворена, казват за него, че е смахнат. Ако държи устата си затворена,казват че е мъдър. Човек не трябва да държи устата си много отворена или много затворена– това са крайности. Човек трябва едва да докосва устните си, но не непрекъснато. От време на време той трябва ту да отваря, ту да затваря устата си, със слабо докосване на устните – само по този начин теченията на организма стават правилно.
     Който държи устата си дълго време затворена, той си причинява известно болезнено състояние, което мъчно се лекува. Не иска ли да боледува, човек трябва да държи устата си в естествено положение, с едва докосващи се устни, за да могат теченията в организма да стават правилно. Езикът може да контролира движението на единицата, т.е. на човешката уста.

Значение на числата / Разбиране на числата – 9 април 1930 г., Общ окултен клас, София

 

380. Истински гениалниятмузикант пее и свири повсяко време. Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли. Молитвата е непреривен процес.

 [...] Силният човек се познава по това, че и при най-голямата скръб пее. Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен.

 [...] Следователно, където и да ходите, каквото и да правите, каквито и скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа. Да пее човек – това не значи да бъде певец. Никога в света не е имало и толкова много певци и музиканти, както днес. Тоа е добър признак. То говори за съзнанието на човечеството. Пеенето и свиренето не са достигнали още до онази степен на развитие, до която трябва да дойдат, но постепенно се развиват, вървят напред.

Всички хора не могат да бъдат добри певци. Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат. Ако няма кой да го слуша, той не може да пее. Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее. Пеенето подразбира реализиране на нещо, иначе е безсмислено. Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят.
Пеенето и мисълта са два процеса, които вървят паралелно. Който мисли, той може да пее, и който пее, той може да мисли. Музиката крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно. Колкото по-съзнателно пее човек, толкова повече може да се ползва от магическата сила на музиката. Без да подозира, той се свързва с всички Разумни, Възвишени същества, които му се притичват на помощ. Те се интересуват от музиката и взимат участие в пеенето или свиренето на певеца или музиканта. За да се свърже с Разумния свят, човек трябва да пее с разположение и да съзнава, че не пее само той – цялата природа пее.

„Хвалете Господа, защото е добро да пеем на Бога нашего”.

Хваление – 16 април 1930 г., Общ окултен клас, София

 

381. Талантът не е резултат на един човек. Множество Разумни същества са работили за развиване на един талант, но талантът се проявява чрез един човек, който излиза начело. Зад него стои цяло съдружие. Онзи, чрез когото талантът се проявява, трябва да е готов да дели печалбите си с всички ония, които преди него са работили за развитието на дадения талант. Например някой певец пее на сцената и получава голяма сума и много букети за концерта си. Като получи тия неща, той върви горд, напет, да го видят всички, да знаят за неговата слава. Той забравя, че успехът му се дължи на много същества, които са работили преди него.

 [...] Първото нещо, което се иска от вас, е да възстановите връзката си с Първата Причина на нещата, да чуете гласа на Онзи, Който ви е изпратил. Ще кажете като евреите, че този глас е страшен. Евреите се уплашиха от гласа на Господа и пожелаха Моисей да разговаря с Него и да предаде думите Му. Те не искаха да бъдат направо свързани с Бога, затова си послужиха с посредник. Като не пожелаха да слушат направо гласа на Бога, евреите не послушаха и Моисей, вследствие на което и до днес страдат.

Сега и на вас казвам: бъдете смели! Бъдете готови да слушате гласа на Онзи, Който от създаването на света досега е мислил за вас, грижил се за вашето добро, уреждал е вашите работи. Той е мислил и продължава да мисли за вас.

Направления в живота / Задача и отклонение в младежкия клас – 18 април 1930 г., Младежки окултен клас, София

 

382. Който истински люби, той излива Любовта си в песен и музика.

Доброто оръжие – 23 април 1930 г., Общ окултен клас, София

 

383. Когато обичате една песен, вие я пеете правилно. Колкото по-правилно я пеете, толкова повече я обичате. Ако не можете да я пеете правилно, не я обичате. Колкото по-правилно и с Любов се пее една песен, толкова по-приятно се слуша. Ние уподобяваме Любовта на песен, която се пее с разположение.

 [...] Навремето Бог говорил на Моисей по един начин, днес ще му говори по друг. Не се знае, може днес даже да не му говори. Не е лесно да говори човек с Бога и да Го види, но и мъчно не е. Много условия определят срещата на човека с Бога. Има напреднали Същества, които с хиляди години очакват да чуят гласа на Бога и да Го видят, но не могат.

 Светлина и знание / Знание и светлина – 25 април 1930 г., Младежки окултен клас, София

 

384. Поставете двама болни при различни условия: единия под грижите и надзора на лекари, а другия – сам на себе си, като го съветвате да пее по няколко пъти на ден. Вторият болен ще се излекува по-скоро от първия. Музиката повдига вибрациите на човешкия организъм, а от друга страна събужда жизнените сили.

 [...] Животът започва с музика и свършва с прекратяване на музиката. Някой пита: „Защо трябва да пея?”. За да живееш. – „Какво ще стане, ако не пея?”. Ще умреш. За да не умре, за да бъде здрав, разположен и работоспособен, човек трябва да пее.

 [...] Музиката е храна за душата.
 [...] Като разглеждам музиката като условие за справяне с мъчнотиите, виждам, че на най-големи нещастия се натъкват онези същества, които не пеят и не свирят. Например млекопитаещите са изложени на големи нещастия, понеже са лишени от способността да пеят. Оттук вадим заключението: колкото по-тежки и непоносими са страданията на даден човек, толкова по-малко пее той. Ако започне да пее всеки ден съзнателно и с Любов, страданията му ще се намалят. Ако можете да внесете в ума на страдащия една светла идея, животът му ще се осмисли и страданията ще изчезнат.

 [...] Ако гласът на една певица обхваща три октави, това е добре за нея. С това тя може да влияе и на другите, да събуди импулс за работа в тях. Обаче това още не значи, че които я слушат, могат да станат добри певци. Друг е въпросът, ако между тоновете на всички певци има известно съответствие. При това положение, ако всички вземат тона до, ще се чува, като че ли пее само един. Тъй щото, влиянието между хората е ценно само тогава, когато те си хармонират. Няма ли хармония между тях, те се натъкват на големи мъчнотии.

Доведете ми го тук – 27 април 1930 г., Неделни беседи, София

 

385. Правете опити, като пеете, да задържате тоновете дълго време. Следете по часовник колко време можете да издържате. Колкото повече издържате, толкова по-здрави сте. Колкото повече издържа човек, толкова по-дълбоко диша. Дълбокото дишане пък е във връзка с мисълта. Когато сте свободни, взимайте различни тонове и правете опити, зада видите доколко най-много издържате. Ако всеки ден увеличавате задържането на тона, вие придобивате по нещо. Работете с музиката като нещо от първа необходимост в живота ви. Всички истински учени, художници, поети, философи, духовни хора са били музикални. Преди да започнатнякаква работа, те се нагласявали музикално. Ако не можете да се нагласите музикално, работите ви не могат да се наредят.

 [...]Човек не изведнъж може да стане добър певец, да пее безпогрешно. Като сгреши няколко пъти, той ще изправи погрешката си и ще пее добре. За да пее добре, човек трябва да бъде разположен. – „Какво трябва да правим, когато сме неразположени?”.

Ще изхвърлите частицата не и ще станете разположени. Някой казва, че е неразположен да пее, но като му обещаят хиляда английски лири, започва да пее. За да пее, човек трябва да прояви детинското си състояние, да вярва, че може да пее. Никога не казвайте „не мога”.

Показване / Демонстрация – 2 май 1930 г., Младежки окултен клас, София

 

386. „Коетови говоря в тъмнината, кажете го на виделои което чуете на ухо, проповядайте го отгоре на покрива.“ (Матей 10:27)

„Кажете го на видело.” Кое трябва да се каже на видело? Което се говори. Кой може да говори? Само Разумните същества говорят. Значи говорът е метод, с който си служат Разумните същества. При това те се стремят да говорят правилно. За да говори правилно, човек се нуждае от виделина. Щом има виделина, между думите и мислите му има тясна връзка. Ако не са свързани, те произвеждат шум, бучене. Например силният вятър, буйните води, падащите камъни произвеждат бучене. Пъшкането, стененето на болния също не е говор.

 [...] Човек трябва да говори на видело, защото виделината има отношение първо към него, а после към останалите. Човек трябва да говори първо на себе си, а после на хората. Ако и в двата случая той не говори на видело, това показва, че не е приложил метода, с който Природата работи, поради което между него и близките му няма никакво разбирателство. Някой говори с часове на хората и после ги запитва дали е прав. Няма защо да задаваш такъв въпрос. Ако говориш и сам не си убеден в правотата на думите си, слушателите ти още по-малко ще бъдат убедени в твоята правота.

На видело – 4 май 1930 г., Неделни беседи, София

 

387. Говори ли за музиката, човек трябва да я чувства вътрешно. И Природата започва с музика и пеене,иПриродата започва с Любов и с Живот. Тя е жива, разумна, но човек трябва да я разбира вътрешно и външно. Много музиканти и певци има в света, но повечето свирят и пеят механически.

 [...] Какво нещо е Любовта не говорете. Колкото по-малко говорите за нея, толкова по-добре.

Претръпване и притъпяване – 7 май 1930 г., Общ окултен клас, София

 

388. Не говорете против Божественото.

 [...] Съвременните хора искат да знаят Истината. Във всичко, каквото им се говори, те търсят Истината. За да говори Истината, човек трябва да бъде прям. Истината се изразява не само с говор, но и с движение.

Добрият ден – 14 май 1930 г., Общ окултен клас, София

 

389. Не ти върви, не можеш да учиш латински, математика:Пей! После,всички математици или геометрици са били хора музиканти – такъв човек свири и пее в себе си, защото мисълта е построена върху музиката и върху известни движения. На такива хора челата им показват, че са музикални. Спре се той и пее. Набиране става върху музикалните центрове. Гледайте да ставате вътре душевно музикални, защото музикалността произвежда разширение на ума, повдигане на мисълта. За всички има възможност да станете вътрешно музикални. Защото, когато човек музикално скърби, той расте, а когато дойде отчаяние, това произвежда катастрофа. Затова изпей мажорната гама. Към коя линия ще я турите [мажорната гама] – към правата линия или към кривата линия? (Отговарят: „Към правата линия”.) Така. А минорната гама е към кривата линия.

Линията на живота / Правата линия на живота – 16 май 1930 г., Младежки окултен клас, София

 

390. Бъдещата църковна служба ще се изпълнява изключително от певци и музиканти-виртуози. Църквите ще бъдат пълни с богомолци. Кой не би отишъл да слуша една Божествена служба, изпълнена от духовни певци и музиканти?

Съвременните хора мъчно успяват в музикално отношение, понеже гледат на пеенето и на музиката като на развлечение, с което губят времето си. Да пееш и да свириш и да мислиш, че губиш времето си, това е все едно да ядеш и да мислиш, че трябва да се плаща. Пей и свири, без да мислиш за времето!

Музика и работа / Музиката като метод за смяна на състоянията. Работата – отглас на Любовта – 23 май 1930 г., Младежки окултен клас, София

 

391. За да работи,човек трябва да има здрав стомах, за пеене – добре развити дробове, а за мисъл – нормално построен мозък. Ако не може да се справи с работата, с пеенето още по-мъчно ще се справи. Пеенето е от по-висок свят. Ако човек се справя с работата, а с пеенето не може, с мисълта още по-мъчно ще се справи. Мисълта е от още по-висок свят и от пеенето. Когато работи повече със стомашната си система, човек е ученик в отделенията; когато работи със стомаха и с дробовете си, той е ученик от прогимназията и гимназията. И най-после, когато работи със стомаха, с дробовете и с мозъка, той е влязъл вече в университета.

 [...] Понеже славеят е добър певец, дихателната му система е добре развита. Щом престане да пее, той е болен. Който иска да усили дихателната си система, трябва да мисли за славея като певец. Другояче казано: за да усили и разшири дробовете си, човек трябва да мисли за пеенето, а същевременно и да пее. За каквото мисли човек, с това се свързва.

 [...] Помнете трите думи: доброта, песен и поезия. Мислете върху тях. Дръжте стомаха си в изправност, за да бъдете красиви. Дръжте дробовете си в изправност, за да пеете добре. Дръжте мозъчната си система в изправност, за да мислите добре и да се справяте лесно с мъчнотиите си.

Къртица, славей и пчела – 30 май 1930 г., Младежки окултен клас, София

 

392. Истински любещият държи огъня в ръката си, без да се изгори. Защо? Той е концентриран, мисълта му е свързана с Божественото Начало. Ако искате да знаете, носите ли Истината в себе си, направете същия опит–турете на ръката си разгорял се въглен и вижте, какво ще стане, ще се изгорите ли, или не. Само онзи човек говори Истината, на когото ръцете не изгарят от разгорели се въглени. Има такива хора в света. Слушайте ги, когато ви говорят, не се съмнявайте в тях!

С огън и сол – 1 юни 1930 г., Неделни беседи, София

 

393. Иска ли да чуе мнението на някого, човек трябва първо да се вслуша в себе си. Най-добрият авторитет за човека е той самия. Като свърши проповедта си, нека се обърне към себе си и се запита: „Добре ли проповядвах днес?”.Той ще чуе гласа на своя вътрешен слушател, който ще му каже: „Днес говори добре”, или „Днес не говори добре”. И ученият може да чуе собственото си мнение за своята книга. Не е нужно да чакаме някой отвън да се произнася за нас. За да разчита на своето мнение, човек трябва да бъде искрен в себе си: нито да се подценява, нито да се надценява.

Точност – 4 юни 1930 г., Общ окултен клас, София

 

394. Като се обръща към Бога, Ботев казва в едно от стихотворенията си: „НеТи, Боже, Който Си в Небесата, но Ти, Който Си в сърцата”.

 [...] При всички случаи в живота си се вслушвайте в гласа на сърцето си и ходете по неговите пътища. В сърцето на човека са написани Божиите закони.

Който влиза – 8 юни 1930 г., Неделни беседи, София

 

395. Човек трябва да бъде господар на своето знание. Той трябва да влезе в хармония с всички сили, за които говори. Говорите ли за въздуха, вие трябва да влезете в хармония с него.

Абсолютна Вяра / Абсолютно доверие – 18 юни 1930 г., Общ окултен клас, София

 

396. Природата говори на разумните същества чрез символи, които те трябва да превеждат правилно, да намират скрития смисъл в тях. Само разумният човек прави верни преводи. Глупавият вижда, че стават промени в Природата, но не ги разбира.

 [...] Човек е дошъл на Земята за три неща: да работи, да пее и да съзерцава. Докато е във физическия свят, той ще работи, ще заеме положението на работник, в широкия смисъл на думата. От физическия свят той ще се качи в Духовния, където ще стане певец. От Духовния свят ще се качи още по-горе – в Божествения, където ще стане мистик, ще съзерцава. Да бъдеш мистик, това значи да се занимаваш с възвишената мисъл.

 [...] Ако и с пеене не успявате, молете се и съзерцавайте. После започнете отново да работите. Щом се затрудните в работата си, започнете да пеете. Ако и с пеене не ви върви, молете се. Работа, песен или музика и мисъл са три свята, които се преплитат взаимно и образуват кръга, в който човек се движи. Като се движи в кръга на своите възможности и условия и ги използва разумно, човек развива съзнанието си, дохожда до състояние да работи, да пее и да се моли и мисли съзнателно.

 [...] Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Мислете право, приемайте само чисти мисли, за да пеете и свирите добре!

Работа, музика и мисъл / Преводи в Природата – 20 юни 1930 г., Младежки окултен клас, София

 

397. Музиката предхожда философията; музиката предхожда поезията, даже и проявената Любов на Земята. Само когато запее майката, тогава детето ѝ започва да я обича. Ще каже някой, че майката пее, защото се е влюбила. Не, майката пее, защото са я залюбили. Докато не знае какво нещо е Любовта, тя не пее;щом пее, тя пее за Любовта. Тя пее, за да покаже, че се явило нещо красиво в света. Велико нещо е музиката! Много от сегашните хора имат повърхностни понятия за музиката, за Вярата, за Любовта.

За храна – 22 юни 1930 г., Неделни беседи, София

 

398. Напримеримате ли някакво неразположение, изпейте му една песен. Неразположението не е нищо друго, освен обсадно положение. Ако сте взели правилно основния тон, неразположението ви ще изчезне;не сте ли взели правилно основния тон, неразположението ви ще си остане.
     Закон и Принцип – 25 юни 1930 г., Общ окултен клас, София

 

399. Докато вие не се научите да говорите Истината на себе си, вие всякога ще бъдете нещастни. [...] Та, казвам: първо ще се научите да говорите Истината на себе си!

Превръщане и съпоставяне / Закон на сменянето. Съпоставяне на нещата – 27 юни 1930 г., Младежки окултен клас, София

 

400. Който говори Истината, той употребява най-чистата храна.

 [...] Само адептът може да говори за тъмнината.

Морални правила / Правилно ядене – правилно служене – 2 юли 1930 г., Общ окултен клас, София