Цитати: 801 до 1039 (общо)

  1. Можеш да пееш по Божествен начин.Тогава по Божествен начин ти ще пееш за Любовта в света, ще пееш за Разумността в света, ще пееш за Свободата в света. Товаса три велики неща. Ще пееш за Любовта; ще пееш за Бога; ще пееш за Божията Мъдрост, с която светът е създаден; ще пееш за Божията Истина, от която е произлязла Свободата.

 […] Ако сте певец, ще пеете на света; ако сте разумен, ще дадете израз на пението си; ако имате Любов, всички ще останат доволни от вашето пеене. Там, където има Любов в пеенето, не остава никоя душа незадоволена. […] Та казвам: ние трябва да разберем пеенето. Ние трябва да разберем тия ангели – ангелът на Любовта, ангелът на Доброто, ангелът на Разумното. Те съставляват една тройка. И всеки ден хлопат, всеки ден те хлопат на вашата глава, на вашето сърце и на вашето тяло и пеят песента.

Доброта, Разумност, Любов 18 май 1938 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Един певец трябва да има три опорни точки, за да бъде добър певец. Като пее, трябва да пее с любов. Той като пее, трябва да пее със знание. И като пее, трябва да бъде свободен, трябва да обича Истината. Туй, което дава на хората, трябва да бъде за тяхна полза. Като пее, трябва да има желание да подигне обкръжаващите.Ако той една публика не може да повдигне, в даден случай, е певец;ако в даден случай певецът не може да хвърли светлина върху слушателите, не е добър певец. И ако не може да им даде въодушевление, няма Любов вътре. Казвам: не е лесна работа да си певец.

Опорна точка – 20. V. 1938 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Наблюдавал съм как пеят видните певци–щом излезе на сцената, той взема една свободна поза, уверен е в себе си; гласът му се излива леко, плавно, като че извира отнякъде. Някой още в първия момент се смущава, не е уверен в себе си; и той пее, но усещаш, че гласът му едва излиза от гърлото, като че ли го тегли с помпа. Истинският певец навсякъде и всякога пее, гласът му може да не се чува, но и като мисли, и като чувства, той все пее. Слушаш един виден певец и казваш: „И аз искам да пея”. Ако мислиш, че отсега нататък ще се учиш да пееш, твоята работа е загубена. Пей при всички условия и не се безпокой! Знаете ли какво се иска от бъдещите певци? Тяхното пеене трябва да отговаря на изискванията на Любовта. В Онзи свят съществата са крайно безпощадни. Там и най-видният певец от Земята може да се провали в един момент. Никой не може да разчита на миналото, да каже, че на Земята е бил добър певец. Ще му кажат: „Ако пееш добре и взимаш тоновете правилно, певец си; направиш ли една малка грешка, не си певец”. В света на Любовта не се позволява абсолютно никаква грешка.

 […] Основа на живота и начало на всяка работа са добродетелите. Без тях нищо не се постига. И като говори, човек пак трябва да изхожда от Любовта, Мъдростта и Истината. Този говор е музикален. Без тези добродетели говорът е обикновен, немузикален. Щастието и нещастието на човека зависят от неговото гърло, от това как пее и говори. Според френолозите центърът на речта се намира някъде на челото, в средата на предния мозък. Който знае как да възприема светлината, той подхранва центъра на речта. Значи този център се храни със светлина. Светлината е майка на говора, т.е. на речта, затова се казва, че между очите и говора има тясна връзка. Който е откърмил добре центъра на говора, добре говори, ако не го е кърмил добре, в говора му има известно препятствие.

Обнова на човека – 29 май 1938 г., Утринно слово, София

 

  1. Защото аз говоря сега за музиката в речта. Ти, за да произнесеш думата любов, колко ноти има там? Всяка една буква е нота. Следователно какъв тон ще дадеш на Л-то,какъв тон ще дадеш на Ю-то, какъв на Б-то, на О-то, на В-то, какъв тон ще дадеш и на Ь?Това можем да го направим. Ако аз произнеса думата любов тъй, като аз разбирам, мога да запаля чергата на всеки от вас. Като запаля чергата ти, и десет кила вода не могат да я изгасят, пожар ще стане.

 […] Един човек не може да пее, докато в душата си няма любов. Че ти, като кажеш Любов, трябва да разбираш, че излизаш от Божествения център в света, където те очакват твоите братя и сестри.

И прослави Бога – 26 юни, 1938 г., Неделни беседи, София

 

  1. Ако можетеда дадете трептенията на до, вие може да направите един тон магнетичен. В един тон можете да вложите мисъл, мисловенелемент. В един тон може да вложите чувствени елементи, може да вложите и елементи на изразителност.

 […] Като служиш на Бога, ако си музикант, другояче ще свириш, другояче ще пееш.

Основа на здравето – 29 юни 1938 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Цяло изкуство е човек да говори. Ако вие знаехте науката за говоренето,а тязависи от езика. Хиляди и хиляди начини има да огъваш езика си. Някой казва: „Аз съм строг човек“. Не че си строг човек, но езикът ти не може да се огъва, някой път дебел станал езикът ти, реже като нож.

 […] Онзи, който иска да стане певец, да знае как да бута гърлото си. Например, ако аз искам да дам една чувствителност на своя тон, на гласа си, щях да хвана гърлото си с показалеца; ако искам да дам благородно изражение, с показалеца си ще пипна гърлото си. Ако искаш да предадеш всички тия качества, тогава с цялата ръка, с всичките си пръсти ще пипаш ларинкса. Сега вие, като ме слушате, ще помислите, че като се пипнете, изведнъж ще стане. Много разочарования ще имате.

Светлина, топлина, доброта – 6 юли 1938 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Ако един певец от Земята влезе в Духовния свят, ще се види в чудо. Той едва разполага с две октави, а там ще искат да разполага с един регистър от три хиляди октави. Като се намери между певци от Духовния свят, едва тогава той ще разбере колко има да учи. Той ще види, че пеенето на Земята се намира в своето детинско състояние. Първите хиляда октави имат отношение към физическия свят, вторите – към Духовния,а третите към– Божествения. Значи добър певец на физическия свят е онзи, който разполага поне с хиляда октави.

 […] Всеки ден употребявайте по няколко минути за пеене. Изпейте няколко пъти наред тона до по различен начин – високо, ниско, меко, грубо, и наблюдавайте как ще ви се отрази този тон, изпят при различни състояния. Както от ларинкса, така и чрез езика на човека излизат различни тонове и думи, които оказват различно влияние върху ближните му. Ето защо, човек трябва да възпитава своя ларинкс, своя език, да излизат от него меки, нежни звуци и тонове. При самовъзпитанието голямо участие взима молитвата.

 […] Ще пеете, ще благодарите, че ви е дадена възможност да отваряте и затваряте устата си. Чрез устата човек изразява Любовта в себе си. Казвате: „Който пее, той зло не мисли”, Когато Любовта чуе, че пеете, тя ви посещава. Не пеете ли, тя започна да търси причината за това и се стреми да създаде у вас подтик, импулс за пеене. Щом има уста, човек трябва да говори, да пее. Ама животът ви бил тежък. От вас зависи да го направите лек. Пейте, сами си съчинявайте песни, за да превърнете недоволството си в доволство. Всеки може да стане певец – от него зависи. Като пее с Любов, той ще трансформира всичките си отрицателни състояния в положителни.

 […] И тъй, музиката е метод за трансформиране на човешките състояния. Има състояния, които без музика по никой начин не могат да се сменят. Музиката е средство, което трябва да обхване мислите и чувствата на човека. Следователно човек трябва да мисли първо за музиката, после да я чувства и след това ще се изяви на физическия свят. Същото се отнася и до Словото.

Вътрешна просвета – 15 юли 1938 г., Съборни беседи, Рилски беседи, Седемте езера, Рила

 

  1. Едно трябва да знаете: в Царството на Любовта може да влезе само онзи, който знае да пее. Днес повечето певци се движат от две до три и половина октави. Едва ли има певци, чиито гласове взимат четири октави. Такива певци не могат да бъдат бедни хора. Голямо благословение е за певеца, ако може да взима пет – шест октави. Който знае да пее, както трябва, той може да лекува и себе си, и ближните си. Има музикални парчета, с които се лекуват различни болести: главоболие, гръдобол, ревматизъм и т.н. За всяка болест е нужно специално парче.[…] Музиката може да се използва като метод за лекуване.

 […] Цялата природа пее: вятърът, водата, птичките, цветята, животните – всички по свой начин. В Природата няма стари и млади – всички пеят. Пейте и не се критикувайте!

Нови пътища – 7 август, 1938 г., Съборни беседи, Рилски беседи, Седемте езера, Рила

 

  1. Вярата, Любовта и Истината са огънят в човека, който непременно трябва да излезе навън. – „Може ли нагорещената печка да не изкаже мнението си?”.Не може. Огън има в нея, който по някакъв начин трябва да се изяви навън. Тъй щото, и без да говорите на хората, идеите, които имате в себе си, ще се изявят навън. Говорът не е единственият метод за разбиране между хората.

 […] Какво представлява човешкият живот? Нищо друго, освен песен за Ангелите. Ако живеете добре, песента ви ще бъде приятна и за хората, и за Ангелите. Не живеете ли добре, и песента ви ще бъде неприятна. Като благоволи към добрия живот на хората, Бог им изпраща Своето благословение.

Азбука на Божествения език – 14 август, 1938 г., Съборни беседи, Рилски беседи, Седемте езера, Рила

 

  1. Има певци, които, като пеят една песен хубаво, мислят, че всичките песни могат да ги пеят,ато не е така. И не е лесно да пееш една песен, не е лесно, но всяка една песен си има едно особено естество. Всяка една песен е един метод, начин за проявяването на живота. 

Сега ние специфично се занимаваме със съвременната музика, но това е една малка област. Самото Битие е започнало с една песен. Бог, когато е започнал да строи в света, е изпял творческата песен – най-хубавата. И всички онези, които са започнали да строят, са изпели тази песен и тогава светът е започнал да се строи. Вие сега схващате по човешки, но не можете да схванете онази велика идея – как са пели те. Вие не може да схванете това, а има вече резултати. Като погледнеш целия свят – небето и земята, и прочее, виждаме, че тази песен е била велика, защото онова, което е било създадено, и то е било велико направено. И нея, като са я пели, създавали са много хубави работи. И ние, като пеем, създаваме много хубави работи. Едно дете, като започне да плаче, пее.

Добрият език – 25 септември 1938 г., Утринно слово, София

 

  1. Музиката на всички наши*(т.е. *земнибел. съст.) велики музиканти представлява едно малко течение от музиката на Небесния свят, от Божествената музика. Благодарете, че са дошли тия музиканти в света, за да може през тях да протече Божествената музика. И вие можете да бъдете такива проводници. От вас зависи да станете не като Бетовен, Моцарт и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено. Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си, и като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат напред. Ако нямате хляб и запеете тази песен, хлябът ще дойде; ако децата ви са болни и запеете тази песен, те ще оздравеят; ако нямате къща и запеете тази песен, и къща ще ви се направи.

Скрих таланта – 16 октомври 1938 г., Неделни беседи, София

 

  1. Аз съм правил много опити по пеене, да пея правилно. Изучавал съм нотите една по една. И като ме заболи някъде и имам неприятност, като взема правилно тона, неприятността се маха,защото хармоничните тонове премахват всички противоречия. Например, имате една мъчна задача и ако можете да изпеете правилно тона ми, ще проблесне нещо в ума вии ще разрешите задачата. Ако вземете вярно тона фа, то всичките ви материални работи ще се оправят. Ако материалните ви работи не се оправят, това показва, че не можете да изпеете правилно фа. Ако не можете да мислите правилно, ми не можете да вземете правилно. Ако не ви се работи, ре не можете да вземете правилно. Ако нямате хубави обноски, сол не можете да вземете правилно. Ако не знаете как да постъпвате правилно, ла не вземате правилно. Ако пък не знаете как да се молите, си не вземате правилно. Никога не можете да вземете правилно си, ако нямате едно религиозно, духовно разположение. Щастливият живот е живот на музиката.

Посещение на Бога – 19 октомври, 1938 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Преди години иде един певец, казва: „Отмен нищо няма да стане”. Казвам: както сега караш, от тебе нищо няма да стане. Той пее по десетина минути на ден. Че как? В десет минути какво може да направи? За да стане певец от него и да пее по пет минути на ден, трябват му хиляда години.Не че не може, но трябва дълго време. Ако искате по десет минути да пеете на ден и за пет години искате да станете певец, казвам: лъжете се. Трябват ви хиляда години, това е четвъртото измерение това. Колко трябва да пееш – 6, 7, 8, 9, 10 часа на ден да пееш, ако искаш за пет години да станеш певец. Ще пееш по десет, по дванайсет часа. […] Казвате: „Той, Господ, ще даде. От Бога ще стане”. Хубаво очакваш от Бога. Знаеш какви са Божиите мерки. Бог ще ти [даде] възможност да станеш такъв певец след няколко милиона години. Ако започнеш сега да се упражняваш хубаво, Той сега ще ти даде.

Анализи – 21 октомври 1938 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Силата на твоята душа, на твоя дух, на твоя ум трябва да влязат в гърлото ти. Щом влязат в гърлото на човека, от него излиза един пълен тон, един отличен глас. Ако душата на човека не може да влезе в гърлото му, тогава той не може да изпее нищо, остава един обикновен певец. За да бъдат думите и тоновете муверни, от душата, от духа и от ума на човека трябва да излезе нещо и да влезе в гърлото му.

Неизбежният път – 30 октомври 1938 г., Неделни беседи, София

 

  1. Да допуснем, че вие желаете да пеете,но нямате глас. Глас нямате, понеже нямате достатъчно топлина в ларинкса. Всичкото седи, че топлина нямате. Замръзнало, студено е, ларинксът не може да функционира– тогава не могат да се образуват тия трептения, топлина няма. Най-първо трябва да внесете топлината на вашето съзнание, да носите мисълта, че можете да пеете. Пеенето има специфична топлина. Тази топлина трябва да дойде от слепоочната област, да слезе в гърлото долу и тогава ще се образуват тия трептения. Искате ли да свирите на какъвто и да е инструмент, тази топлина трябва да влезе в ръката. Ако специфична топлина не влезе в ръката ви, вие не може да свирите.
    Страдания и придобивки18 ноември 1938 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. В бъдещевтози свят, за който ви говоря, професорите ще преподават музикално – с песен. Един предмет с пеене ще се преподава, няма да се преподава, както аз ви говоря. Тук, на Земята, е така, но в онзи музикален свят се преподава музикално, но не както в операта – ще ви изгонят, ако пеете така. Трябва някой път да приготвя да ви дам пример, как да се преподава музикално.

 […] Всякога, ако вие искате да се самовъзпитавате, говорете си музикално на себе си. На ума си, ако не говориш музикално, той не те разбира; на сърцето, ако не говориш музикално, то не те разбира; на волята, ако не говориш музикално, тя не те разбира. Като започнеш да им говориш музикално – разбират те. Казват така: „Ако знаеш да пееш – Господ има; ако не знаеш да пееш – няма Господ”. Какво значи туй? Ако знаеш да пееш, идеята за Бога можеш да я предаваш; ако не знаеш да пееш, идеята за Бога не можеш да я предаваш, безверник си.

Стани ти, който спиш! – 25 ноември 1938 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Да се пее, да се свири е трудно; за да пееш и да свириш,трябва вече умът да работи. Ти трябва да си минал физическия живот и да си влязъл в духовния,да излезеш из Духовния и да влезеш в Умствения свят, в една Божествена област – тогава можеш да пееш. Само в Божествения свят има пеене, в другите светове без пеене минава. Пеенето, това е най-хубавото нещо, пеенето е най-хубавата работа. Да свириш – това е най-хубавата работа; трудът, това е по-долу. Имате труд, имате мъчение; мъчението е за физическия свят, трудът е за Духовния свят, а работата е за Божествения свят. Музиката спада към кой свят? Съединен Духовният свят с Божествения. Не може да съединиш двата свята, да ги разбираш, ако ти не пееш и не свириш. Не само да свирите на един инструмент. Сега за пример къде са забатачили българите? Всичките нещастия на българите произтичат от тона фа, когато понижават и повишават тона фа; ако не може да го туриш в съчетание с другите тонове, ти ще създадеш дисхармония.

 […] Една българска песен ми направи впечатление. В музиката на българите съм намерил едно нещо – българинът в материалните работи не е задоволен; колкото и да има, казва: „Не ми стига това”. В материално отношение не може да бъде задоволен. В материално отношение ти търсиш надолу. Щом пееш фа, много хубаво, все надолу ще слизаш. За да се избавиш от фа-то, трябва да пееш сол. Ако не започнеш да възприемаш и да даваш, сол да вземеш с фа, животът не е само във фа. Докато не започнеш да даваш, живот няма.

Физически, духовни и умствени нужди – 28 декември, 1938 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Да кажем ти си един музикант, искаш да пееш. Дайте тона до. Този тон, според сегашната мажорна гама, не е основен, защото основен тон е този, с който започва животът. Животът си има основен тон;Любовтаси има основен тон, човешката мъдрост има основен тон; човешката справедливост има основен тон. Всичко си има основен тон.

Здравословното състояние на човешката душа – 4 януари 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Всяка една дума ти можешда я произнесеш, но трябва да разбираш съдържанието ѝ. Например знаеш как се пее един тон. Трябва да знаеш как да произнесеш думата. Ако произнесеш един тон, веднага ще се образуват известни вибрации, ще се постигне целта. Например, когато кокошката мъти яйцата, тя пее до, до, дои най-после, на 21-вия ден, като пее до-то, разпукне се черупката. Тази работа така се представя – казва: „Аз само до ли ще пея!“. Тя в туй време не пее само до, но има определено време, когато дойде то, 4–5 минути пее на яйцето; всякога пее, когато се мъти.

 […] Сега, за да пеете, трябва да благодарите на Бога, че ви дал да влезете в музикалния свят. Говоренето е цяла музика. Когато човек е започнал да говори, то е най-голямото благословение. Да говориш – това е музика; да пееш е музика. Говоренето първоначално е било музика, а отпосле се е изгубило, в грехопадението е изгубило своята музика. Първоначално ангелски е бил говорът – музиката се е изявила в неговия говор. Сега ние се намираме в едно статично положение.

 […] Гледам онзи щурец – на една малка дупка излязъл, пее си. Казвам: туй, което един щурец може да направи, защо аз да не мога да направя? Като се научите да пеете, Господ направил добър салон, стига да сте добри певци, най-добрия салон ще ви дадат. После, ако нямате къща и хубава стая, ще ви дадат – само се научете да пеете.

Правилно разбиране – 11 януари 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. В Небето, когато цигуларят иде,и певецът иде – Слънцето изгрява. А когато се яви някой, който не е съвършен, ако отиде един цигулар, който не знае да свири,или един певец, който не знае да пее, Слънцето залязва. Нашите концерти стават, когато залязва Слънцето, и всичките певци са все майстори. В Небето, който иде и даде концерт; когато Слънцето залезе, нито един не отива на концерт, като изгрее Слънцето, всички отиват на концерт. Щом залезе Слънцето, той ще се намери сам в салона, вътре.

Та казвам: ако идете в Небето тъй, както мислите, Слънцето ще залезе. Тогава никой няма да ви слуша. Очаквате да има знамение, но никой няма. Казвам: за да ви посрещнат, трябва да носите една съвършена цигулка, да знаете да свирите, да пеете.

Най-малкото и най-голямото – 18 януари 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Само органическият свят пее, а неорганическият издава само шум–слаби са техните трептения.

Организиран и неорганизиран живот – 27 януари 1939 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. От първата дума ще зависи дали ще живееш,или не. Много музиканти не са записали каква е тази песен, с която започва детето. Казват: „Заплакало детето малко”,но с кой тон – те не знаят. Това е за онези, които не знаят да четат, онези, които не знаят азбуката, които не познават музиката – за тях това е право, но онзи, който знае, той трябва да запише. Защото целият последващ живот зависи от първата песен.

Изпитът на Любовта – 29 януари 1938 г., Утринно слово, София

 

  1. Петолинието го имате на ръката–пръстите на ръката представляват петолинието. Под Меркурий кой тон се намира – ре. На първата спомагателна линия е до. Между Меркурий и Слънцето е фа. На слънчевата линия е доминантата сол. Между Слънцето и Сатурн е ла; на Сатурн е си. Между Сатурн и Юпитер е до; на Меркурий е ми. Значи Меркурий се занимава с терцата, той е много практичен. Терцата е първата хармония между трима души – Меркурий е търговец. Трима души трябва да имат съдружие, триъгълник. В Слънцето втората терца от ми, от Меркурий до сол, от Меркурий до Слънцето. Трябва да разбирате закона на хармонията. Искате да имате едно хубаво разположение – тогава трябва да дойдете на слънчевата линия. Та казвам: аз поставям доминантата сол на третия безименен пръст, на слънчевия пръст. Ми е на Меркурий; ре е под Меркурий отдолу, в материалния свят. Спомагателната линия е в гъстата материя. Отгоре имаме ми. Фа е между Меркурий и Слънцето. […] Фа е всичките плодове: ябълки, круши, сливи, то е все фа. Всинца сте запознати, няма някой, който да не е ял плодове. Фа-то е череши, ябълки, след като ядете плодовете, вие имате известно разположение. …На някой способен ученик, на някой учител по музика му е приятно да му преподава. Който не знае, той се страхува. Най-първо взема само струните, учителят нагласява цигулката и ученикът прекарва лъка върху струните сол, ре, ла, ми. След туй иде другото изкуство – да вземеш да съпоставяш тия струни. Да вземеш до на спомагателната линия е доста трудна работа. В живота казват: до е основният тон. И при най-лошите условия да не изгубиш своето разположение за работа. Ре е вече при най-големите болки; да можеш правилно да вземеш ре. Тогава, като дойде Меркурий, спасява положението. До е най-трудно да го вземеш. Като дойде Меркурий, умът започва да работи. Като вземеш ми, ми-то е спасителното положение. Ти ще излезеш от две противоречия: От противоречието на до и от противоречието на ре. Какво е разрешението на противоречията на живота и на страданията в живота? Това е една разлика. Меркурий – малкия пръст, ще го хванеш, ще кажеш: „Много ти благодаря”.

Основен тон – 3 февруари 1939 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Когато човек пее, докато едновременно мисли, той дава интензивност на тона. Но на тона вие не може да придадете топлина, ако не проговори сърцето ви долу, в слънчевия възел. Как ще придадете изразителност на тона? Ако изпеете думата милосърдие, може да вземете изречение с нотата ми. Като пеете милосърдие, трябва да влезете в света на милосърдието, за да чувствате това.

Най-умни, най-чисти и най-силни – 22 февруари 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Ако знаеш как да пееш и свириш, всички хора ще те обичат и почитат, понеже те обичат пеенето и свиренето.

Божествената мярка – 22 март 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Та казвам: в цветята са турени все едни такива ангели, които са прегрешили с един поглед. Птиците, които пеят, са ангели на изкупление.

Доста е на деня – 2 април 1939 г., Неделни беседи, София

 

  1. Как бихте изпели Любовта сега? Ти не можеш да изпееш Любовта, докато няма в тебе едно разклащане, едно музикално разклащане. Трябва да знаеш какви са трептенията на Любовта. Любовта си има особени трептения, тя има най-хубавите, най-меките трептения. Щом Любовта влиза в една песен, тя има особени тремоли*игласът другояче вече пее. Другояче пее онзи човек, който има Любовта. Онзи, в когото умът е развит, той ще даде хубава форма, но онзи, в когото Любовта е силна, ще даде в тази форма едно вътрешно съдържание.

*(тремол – кратко музикално украшение; трилер)

Господари на външния и вътрешния живот – 5 април 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. От какво зависи стойността на една песен? Зависи от Дух на този народ, който е създал песента. После зависи от онзи поет, който е написал песента. После зависи от онзи, който е турил гласа на песента. Най-после зависи и от онзи, който я пее–ако можете да изпеете една песен, ще минава за една добра песен.

И можем да кажем: щастието на един певец, който има отличен глас, зависи от самия него. После зависи от самия учител, зависи от въздуха, чрез който той ще пее, защото и външният свят има известно отношение.

Симфония на щастието – 26 април 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Вие искате да станете добрипевец. Най-първо трябва да чувстваш – имаш ли глас,или не. Ще спрете мисълта си върху своето гърло.

Певецът трябва да мисли. Ще започнеш да мислиш за най-хубавото, което имаш. За всеки човек ще мислиш хубаво. Ще бъдеш толкова внимателен, ще имаш най-деликатни отношения. Ще се отнасяш много добре с ларинкса, с гърлото си. Люти работи няма да ядеш, кисели работи няма да ядеш. Ледена студена вода няма да пиеш, много гореща вода няма да пиеш, ще бъдеш много внимателен. Като станеш, ще разтриваш гърлото, ще съсредоточиш всичката си деликатност. Онези от вас, които искат да станат певци, ще пазят гърлото си, ще кажат: „Колко хубаво знаеш да пееш. Я си покажи изкуството, я ми кажи какъв ангелски глас имаш”. Погладѝ гърлото си. […]

Ти можеш да кажеш: „Колко съм неспособен, не съм даровит”. Кое е по-хубаво – добре да мислиш за себе си или зле да мислиш? Ако мислиш зле за себе си, Бог те е създал едно красиво същество, Той те е създал да станеш един ангел, да развиеш ума си, сърцето си, гениален да бъдеш. Ти седиш, вземаш мястото на едно говедо – където ходиш, с краката си ровиш земята и грешиш и после роптаеш; не е разумно. Сега аз ви казвам един начин: да говориш на гърлото, ще попееш, ще станеш първокласен певец. Aко досега бяхте употребили,  това светът щеше да знае. Който пее лошо, не мисли. Всеки един звук е стъпало на една култура, пресищане има вътре. Като плаче един човек, ще го знаеш. И като започне да плаче, и като се кара, може да знаеш ще стане ли велик човек, или гениален, или е голям простак – по гласа му ще познаеш. Като минаваш някъде вечерно време, ако минаваш и мълчиш, кучето седи далеч; щом издадеш гласа си, те познават, дали те е страх, или не.

Опитване, проверяване и прилагане – 28 април 1939 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Песен, при която не се увеличава светлината, е слаба; песен, при която не се увеличава топлината на чувствата, е слаба;песен, при която не се увеличава силата, тя не е песен.

 […] Кой от вас, като я изпее, всички да почувствуват силата като един ток, да мине през всинца ви? Един да изпее песента, че сила да мине. А пък като изпее песента, да чувствате, че вашата топлина се увеличава. И трети, като изпее, да почувствувате, че идва светлина в ума ви. Да изпеят трима певци, най-гласовитите – най-гласовитият на физическото поле, най-гласовитият в Духовния свят и най-гласовитият в Божествения свят.

Иде и идѝ – 3 май 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Ако ще чакаш вдъхновение, за да пееш, тогава причината е външна. Ако пък пееш и ако слушаш вътре, за да смениш своето състояние, тогава пеенето е отворено. Външно може да пееш механически. механичното пение зависи от някой външен, повечето материален подтик. Който и да е певец може да пее,щом му платиш хиляда лева, 10 хиляди лева– тогава той се вдъхновява и пее. А пък онези певци, които са родени и са пратени на Земята и те пеят, но те могат да пеят и без пари. Казвам сега: колко души от вас, като пеете на една болест, тя да може да се укроти малко?

 […] Като пеете, в пението има трептения. Зависи какви са трептенията му, дали са от ситните или от едрите трептения. Ако пеете на едро, нищо няма да получите. Трябва да бъдат от най-дребните трептения (къси трептения; високи тонове – бел. съст.). И като влязат, те разрушават и премахват всичките препятствия. Има някои състояния, които са твърди и трептенията на песента, нейните вълни проникват и ти след време ще усетиш едно вътрешно разположение. Сега пението не е едно чувство. Пението е една способност, и то една от способностите, която уравновесяват нещата. Пението е уравновесителна сила.

 […] Три песни: „Махар Бену“, „Давай, давай“ и „Иде, иде“. Махар е Този, Който слиза, Той носи всички тягости. Махар значи: натовареният с всички тягости на света, Този, Който носи всички тяжести в света. Махар значи: Този, Който слиза и Който Се изявява. Ти, за да пееш, трябва да разбереш идеята, иначе не можеш да пееш. Като разбереш идеята можеш да пееш добре думата Махар. А пък Бену е Този, Който въздига нещата, възкресява ги, възраства ги – значи дава красота, облича ги, благославя ги. Махар е Този Великия, Който носи тяжестите на цялото битие, а пък Бену е Който дава живот, украшение, утешение на всичко. А ако се спреш по закона на интуицията, пак ще схванеш от самите слогове, как трябва да се пее. На български Ма е много силен слог. Казваме: ма ма. Какво значи мама – тая, която обгръща, която носи тяжестите. А Бену как се разлага? Ба – бащата; майката и бащата имат същите отношения, както думите Махар и Бену. Та когато една идея не е разбрана, тя не може да се пее лесно.

 […] Щом имаш едно хубаво, нормално настроение, на тебе ти иде да се изкажеш чрез пеене. Щом не пееш, ти си в анормално състояние. Когато искаш да пееш, тогава животът е дошъл в тебе до нормата. Щом отиваш за една работа с вътрешна песен, ти ще успееш; щом отиваш на една работа без пеене, ти няма да успееш.

 […] Я, изпейте всички „Махар Бену“. (Всички пеем песента.) Втори път изпейте: Махар – Великият, Който носи тежестите; Бену – Благословенният. Ще се спреш вътрешно да схванеш трептенията, онова, което има в песента, което е скрито. В Природата има една вътрешна сила, която трябва да възприемеш, защото чрез всяка песен, която пеем, иде едно Божествено благословение, и ако не иде, тогава е безпредметно. Зависи от следното: доколкото се отваряш при пението, дотолкова благословението ще дойде, и ти ще почувстваш Божественото благословение както слънчевите лъчи се приемат от цветята и те се отварят.

 […] (Учителят пее думата Махар.) Вземете само това Ма. В дадения случай то е това, което слиза. Ти трябва да бъдеш внимателен в слизането, има опасност. Като слизаш надолу, има опасност да паднеш – туй показва а-то. И същевременно а-то показва, че така трябва да слизаш с това, което носиш, че то трябва да пази равновесие. А пък х-то е закон за успокояване. Там при х-то ще получиш това, което трябва. При х ще имаш един приятен обед, ще се възнаградиш за слизането и за носенето на товара. Като дойдеш до х-то, ще ти дадат да ядеш.

Песента „Давай, давай“ значи да дадеш от Свещеният огън. Ако можеш да дадеш, то е даване. И онова, което Бог ни е дал, то е Свещения огън, който е вложил в нас, и от този Свещен огън произтича животът в нас. Любовта е Свещения огън, който се запалва в човешката душа. Да, да! Как вземате „да“? С кой тон започва – с тона ла; ла-то е зрял плод. Това, което ще дадеш, е узрял плод, ла е плод на огъня роден; този плод е бил грян от Слънцето. В този Духовен свят значи: плод на Божествения огън, него ще дадеш. (Учителят пее само думите Давай, давай с разни мелодии.) Много певци казват: „Остаряхме вече, не можем да пеем”. Никой от вас не е остарял. Слушайте, не се лъжете, защото още не сте живели. Не казвайте, че сте остарели! Да влезе във вас подмладяването. Божественото учение подмладява. Първият признак, като вървиш в Божественото учение, е, че ти ще се подмладиш.

Слушане и чуване. Музикални упражнения – 10 май 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Който иска да бъде човек на новата епоха, 4 октави трябва да вземе. Казвам ви сега: вие по колко имате? Имате по една октава и половина. Първата октава, тя е за Бога–основна октава. Първата октава, първият тон, е за Бога, Който дава подтик. Ние казваме за до, че е основният тон в света. Основният тон на учене, първият подтик, първият тон, който е създал всичко. Първият подтик – до, е бащата на музиката; вторият тон, те го турят ре, напрежение има, то е привидно така. Вторият тон е майката, която създава формата на нещата.

 […] Когато не мога да пиша, да направя хубава форма с ръката, не мога да взимам ми-то правилно. Формата направиш ли правилно, ми-то вече е правилно. Ти не може да бъдеш мек човек, ако не можеш да вземеш ми; всеки човек, който е груб, не може да пее ми. […] Фа какво е? Българинът фа-то го взема хубаво, фа-то е добиване. Добиване – две значения има, добива нещо, но добива значи и доубива; Добива значи още и ражда.

 […] Сега кой е новият начин за умиране? Всичките тия работи ще бъдат наредени. Ти, когато умираш, ще изпееш последната си песен на Земята. Ще повикаш приятелите си и ще изпееш за сбогом, като свириш до последния момент.

 […] Научете се да дишате. Не може човек да диша – много има методи. Не може да дишаш, ако нямаш музика в себе си. Той е основният тон, равновесие има. Дотогава, докато пееш, ти живееш; престанеш ли да пееш, ти си мъртъв, защото пеенето е дишане. Ще пееш, ще благодариш на Бога. Някой път, дълбоко в душата си, благодарете музикално, че въздухът влиза и излиза от вас.

 […] Да дишаш както сърцето диша. Научи се да пееш както духът ти пее, да пееш както душата ти пее, както умът ти пее и както сърцето ти пее. Сърцето, като пее, трагично пее, в него има трагедия.

Музикалния тон на живота – 17 май 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Казвате: „Каквоще стане с мен, ако ме турят в лош живот? Дали ще бъдамежду ангели и светии?“. Казвам: ако знаеш да пееш, ще бъде между светии, а ако не знаеш да пееш, ще бъдеш между лоши хора.

 […] Вие може да кажете: „С какво да се обнадеждавам?“. По-голямо обнадеждаване от музиката няма. […] Значи тази музика представлява един свят, където няма съблазни.

 […] Умовете ви са изпълнени с дисонанси, с криви ноти. Аз страданията ги наричам следното: всеки страда по единствената причина, понеже не взима вярно тона. И като не вземаш вярно тона, капелмайсторът ти поставя глоба един лев. Като пееш два-три часа ще направиш няколко хиляди грешки, защото са много взискателни там. Значи за една песен ще те глобят 2 – 3 хиляди лева, 365 дена по 2 хиляди лева – къде ще му иде краят – в затвора, а затворът няма тези богати яденета, само сухичък хляб. Ти казваш: „Дотегна ми този хляб!”. Тогава ще пееш хубаво. Та казвам: мислете право!

 […] Сега се спрете върху мисълта: Бог е вложил музиката във вас и трябва да я развивате. Тази музика има значение към вашата мисъл, значи ще турите музиката във вашата мисъл – тя е нещо музикално. После ще я снемете в сърцето си и във физическото поле. Научете се да мислите музикално. Всяка лоша мисъл е един дисонанс – коригирайте я веднага, нищо повече. […] Гамите са връзка, пътища, методи, по които може да развиеш своя глас.

 […] В онзи свят, като мислиш право, ангелите спират да слушат песента ти. А пък щом чувстваш както трябва, щом любиш както трябва, в Духовния свят всички светии се вслушват в песента на човешкото сърце. Следователно всеки ден вие сте обект – който мине, слуша песента ви и по това познава какви са вашите мисли и вашите чувства. И най-после се спират на вашите постъпки. И музиката на вашите постъпки е в другия свят, а не в този. А пък тук, на Земята, нашето пеене седи само в размърдване на въздуха. Като разклащаме въздуха, това е песен. И музиката на постъпките е реална. Те са три реални музики. Ще учите най-първо музиката на мислите, на чувствата и на постъпките и най-после ще дойдете до музиката на вдишванията тук, на Земята. Ние учим тук музиката на вдишките, като вдишаме и издишаме. Като вдишаме, приемаме въздух, а като издишаш ще пееш. В ангелския свят това го няма. Там музикантите от единия до другия край непрекъснато следват музиката. […] Ангелите, когато ни слушат да пеем, те си почиват. Това е тяхната почивка – когато слушат нашата мисъл, това е тяхното занимание. Значи, когато дойдат от голямата работа, която са свършили, те считат за голямо развлечение да чуят малко песните на хората. Вие ще кажете: „Ангелите нямат друга работа, а да се занимават с това!“. Като мислите, ангелите идват и започват да те коригират. Той ти казва: „Не мислиш право!“. Втори път, като дойде, ти казва: „Ще мислиш по-добре”. И всеки ден те коригира.

Музика на мислите, чувствата и постъпките – 31 май 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Певците пеят а, о, и, е, у. Защо употребяват гласните букви при пеенето? Как бихте употребили, защо трябва да се употреби а? Ако искаш тоновете ти да бъдат мощни, сила да имат, ти трябва да туриш буквата а. На всеки тон трябва да се даде широчина, кръг. За да дадеш широчина на тона, трябва да употребиш гласната буква о. За да дадеш сила на движението, да падне точно на място, трябва да употребиш и. Този тон, за да има разширение в себе си, трябва да пееш е. Аза да постигне тонът своето предназначение, ще пееш у. Най-мъчно се пее у,то е крайната цел, затуй певците пеят най-мъчно у. Като дойде у, прескачат го, заместват го с е и с и. Ти трябва да изпееш това у. Законът на у-то е друг: Това е извъртян начин, когато човек слиза на Земята да си уреди работите тук. У, този е в съгласие със Земята и иска да си уреди работите на Земята. Друг иска да си уреди работите на Небето. Понеже е в противоречие, понеже има вземане и даване. Това еволюция, отдолу нагоре отива той.

Вземете всички а (до), о (ми), и (сол), е (горно до), у (ла). Изпейте с до, ре, ми гамата. В до имате [гласната буква] о; в ре имате е; в ми – и, във фа – а; в си – и, само у липсва. Но те не вървят в естествения ред. На до се определя формата на тона. На ре се определят възможностите вече в пътя на движението. Щом певецът се упражнява с а, о, и, е, у, при какви условия може да употреби а-то? При мъчните условия трябва да употребиш а. Ти, ако можеш да произнесеш а-то, този слог да бъде сръчен.

Чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки – 2 юни 1939 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. И всеки един от вас има по един инструмент в гърлото си. И вашето бъдеще зависи от вашия ларинкс, помнете това! Писанието казва: „Зависиот езика ти”. А езикът е свързан с мисълта, значи зависи от пеенето, зависи от говоренето, зависи от мисълта ти, от чувствата ти и от постъпките ти. Постъпките, това е външната страна, формата,а чувствата – това е съдържанието. Да чувстваш – това е нужда; да постъпваш – това е музика; да мислиш – това е музика. Това трябва да се изрази чрез твоя ларинкс. Ако вашият ларинкс не е така пластичен, за да може да образува тези ситни трептения, как ще можете да пеете добре? Защото една мисъл, за да бъде силна, трябва да се изрази чрез някои трептения отвън, чрез органи. И вие постоянно трябва да се молите, за да благослови Господ езика ви. Три пъти на ден трябва да се молите на Бога, за да благослови Господ гърлото ви, за да знаете как да пеете. Че и плачът е музика. Аз не съм виждал някой да плаче музикално. Пред мен мнозина са плакали – дойде и пророни сълзи, но за да пророни сълзи, трябва да има съдържание, защото, ако плачът не е музикален, сълзите горят. Сълзите без музика горят; сълзите с музика благославят. Това е едно голямо благословение – когато сълзите падат музикално.

 […] Младите употребяват музиката, докато са млади, и като остареят, не я учат вече. А жабата пее, докато умре. И старите жаби пеят, а и повече пеят старите жаби; и жабата, която престане да пее, умира. И птицата, която престане да пее, и тя умира. Умира, понеже влиза в един по-висш свят. Писанието казва: „Бог казал на Адам: „В който ден ядеш от този плод, ще умреш!“, т.е. ще влезеш в един по-висш свят. И Адам загуби своята свобода, той беше отличен певец, отличен поет, учен човек беше. И като яде от Дървото на познаване на Доброто и злото, той слезе до положението на животно.

 […] Песента е едно средство, за да се отморите. Не да станете [професионални] певци, но това благо, което ви е дадено, трябва да го употребите за себе си.

Изкуството на ангелите – 7 юни 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. [Тонът]дозначи да бъдеш свободен. Докато не си свободен в своите мисли, в своите чувства, в своите постъпки пред себе си, а не пред хората, ти не можеш да вземеш до. Но ти да си доволен от свободата, която имаш в постъпките си, после да си доволен от обкръжаващите – тогава човек може да пее до. […] Та казвам: сега ще пеете думата Свобода. До-то е равно на свобода и като пееш до, така, с такова разбиране, тогава има вече идея.

 […] Когато човек е неорганизиран, тогава пее така гръмливо и грубо. […] […]

(бел. съст. – Поради спецификата на Лекцията е необходимо цялостното ѝ прочитане.)

Езикът на седемте тона – 14 юни 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Има трептения Божествени, ангелски и човешки. Когато дружиш с хората, ще възприемеш техните трептения,но щом пееш за Духовния свят,трябва да имаш трептенията на Духовния свят, а щом пееш за Божествения свят, трябва да имаш трептенията на Божествения свят. Сърцето върви по един музикален ритъм. В Природата има един музикален ритъм. Като си туриш ръката на сърцето, виж има ли сърцето този музикален ритъм.

 […] Докато всички не станете музикални, мъчно можете да се справите със себе си. Някой път е нарушено храносмилането ви – тогава не сте музикални. Не преяждай! Вие четете ли хапките си? Знаете ли какво е разположението ви в първата хапка? Веднъж се наяжте музикално. Направете един опит. Това е потребно за здравето ви, така то ще се подобри. Вземи една хапка и изпей ѝ мислено до. Вземи друга хапка и ѝ изпей мислено ре. После ми и т.н., 20 хапки – 20 тона. Но мислено, а не да те слушат хората. Вътрешно ще пееш. Вземеш хапката – веднага изпей и глътни, изпей и глътни! Поне за една седмица направете този опит, поне веднъж! Много е мъчно да се направи този опит*. Той е много скучен. Ще кажеш: „Гладен ще остана, докато намеря тона и глътна хапката”. Но ако така ядете и вземате тоновете при хапките, скоро ще станете певци.

Та казвам сега: с това ще подобрите дишането си. Главно чрез пеенето, чрез свободното пение се подобряват дробовете и дишането. А щом се подобри дишането, човек е вече здрав. Трябва да се поддържа пеенето вътре. И поддържайте идеята за пеенето! Където и да ходиш, поддържай в себе си идеята за пеенето. Пей за Слънцето, за Небето, за буболечките, за цветята, за карамфила, за розата, навсякъде пей! Видиш нещо, мине нещо, ти кажи: „Чакай да му попея”. После видиш друго нещо, попей и на него; видиш някое дръвче – попей му! И веднага ще се усмихне животът ти. Пей за цялата природа. И от Невидимия свят онези, Мощните, като дойдат, ще видят, че вие сте от способните ученици.

*(Изреченията с удебелен текст в цитата са Опит по Учителя – бел. съст.)

Нагоре и напред – 21 юни 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Основният тон – това е Любовта на човешката душа; основният тон на вашия ду – това е Мъдростта; основния тон на самите вас–това е основния тон на Свободата.

 […] Да обичаме туй, Вечното благо – само тогава ще се научите да пеете. Аз разбирам новата музика. Вие не можете да разберете новата музика, хармонията в света, без любов.

Най-лесното изкуство – 28 юни 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. На Бога не можем да угодим без Любов. Каквото и да направиш, Господ не се нуждае от твоята работа,със знание не може да Му угодиш. Ако Му пееш не можеш да угодиш. Каквото и да направиш, не можеш да угодиш,Той всичко знае по-добре. Ако е за пеене, Той създаде пеенето – какво ще пееш за това, което Той създаде? Единственото, с което може и да угодиш на Бога, то е да Го обичаш. Без Любов не може да угодим на Бога.

Вам завещавам Царството – 2 юли 1939 г., Неделни беседи, София

 

  1. Защо хората трябва да пеят? Защото в Божествения свят нещата цъфтят, като пеят,иако не пеят, цветята не цъфтят – нищо повече. В Божествения свят хората, които искат да се събудят, ще запеят. […] Онези, които искат да знаят дали добре пеят, трябва да правят опити, според мен. Аз по някой път правя опит дали добре пея – отида при едно дърво, което е напъпило и е наближило да цъфне; като му запея – то цъфне, и аз намирам, че хубаво съм пял.

 […] Ако нямаш в света идеал, ти не знаеш да пееш ре. Ако нямаш любов, ти не можеш да пееш додо-то дава подтик, то е първият подтик. Той е основният тон на живота. Най-малката любов, с която човек може да започне в света, това е до. Това е най-малката любов, при която се пробужда човешкото съзнание. Това е първият Божествен лъч, който показва пътя, по който човешката душа трябва да тръгне. И като дойде до ми, това е границата на физическия свят – до, ре, ми, фа, сол, ла – това е Духовният свят. А при си – една нота имаме от Божествения свят, това е си. Оттам нагоре има два тона, които съвременната музика не знае какви са. И понеже тези Божествените тонове не ги знаем, ние пак повтаряме отначало до … , т.е. започваме пак оттам, откъдето сме започнали. И това са хубави работи.

 […] Ти търсиш Доброто, но Доброто иска да му пееш и ако не пееш, то не идва. Щом му запееш неговата песенчица, то идва и казва: „Какво заповядвате, аз съм на ваше разположение!”.

Новата Любов 2 юли 1938 г., Утринно слово, София

 

  1. Вие,като пеете, много тщеславно пеете. Силното пеене е тщеславно. Не чето е лошо, но се харчи много енергия, повече енергия отива. [В Песента] „Давай, давай“, но не можеш да дадеш както трябва, повече енергия харчиш. „Давай, давай“ тихо като пеете. (Учителя показва.) Кое по-хубаво? По-малко енергия, повече мисъл ще турите. Много енергия харчите, ще обеднеете. Точно да бъде, да няма нищо излишно. „Давай, давай“ Любовта; както Бог ти я дал, така да я дадеш на другите. Изпейте „Давай, давай“ и хванете средния пръст на лявата ръка с дясната си ръка. Човек трябва да мисли, ако иска да пее. Един певец, който се учи, трябва да тури ръката си на челото, на разсъдителните способности, когато пее „Давай, давай“. При „всичко давай“, – показалецът отстрани на челото. При „чисто семе пшеничено“ – пръстът на устата.

Даване, вземане и прилагане – 7 юли 1939 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Истинската Любов се отличава с вътрешна мекота. Който е придобил Любовта, ако е певец, гласът му се отличава с вътрешна мекота и пластичност.
    […] Буквата а, която е отворена, показва, че ти всякога трябва да носиш известен товар, да бъдеш натоварен с нещо. Много певци искат да пеят добре. Те не могат да пеят добре, докато не могат да произнасят звука а както трябва. Те не могат да внесат това съдържание, което е необходимо. Като пеят, те не могат да дадат форма на тона – защо? Защото не могат да произнесат правилно звука о. Някои певци не могат да придадат интензивност на тона по единствената причина, че не могат да произнесат правилно звука е. Някои хора не могат да дадат сила на тона си, понеже не могат да произнасят тона и добре. Например, ако пеете думата Махар (от песента „Махар Бену“бел. съст.) силно и ли тихо, има известна разлика в това пение. При силното пение ти казваш на онзи, който е паднал в кладенец: „Защо не си отваряш очите, но си допуснал да паднеш вътре?” Като пееш тихо, с това искаш да му кажеш: „Не бой се, аз ще ти пусна въже да излезеш”. Сама по себе си Любовта носи Божествена мекота във всички произношения.

Разнообразието в живота – 14 август 1939 г., Съборни беседи, Рилски беседи, Рила, Седемте езера

 

  1. Ако певецът не може през лявото ухо на слушателя си да внесе Любов и ценностите на живота, а през дясното – Светлината и Знанието на Мъдростта, той не е истински певец. И ако слушателят не може през лявото ухо да възприеме Любовта и ценностите на живота, а през дясното – Светлината и Знанието на Мъдростта, той нищо не е чул,той е слушал със затворени уши.

Да гледаш и да не виждаш, да слушаш и да не чуваш – това значи да живееш вън от Божествения свят. Говорът, пеенето, музиката са велики неща, с които Бог е надарил човека. Където има говор, пеене и музика, там Бог присъства. Той говори на хората чрез Словото Си, чрез песента, чрез великата хармония. Ако ушите ви бяха отворени, вие щяхте да чуете любовната песен на ангелите:

О, човеци, създадени по образ и подобие на Бога,

слушайте гласа на вашия Творец,

на вашия Баща, Който днес говори.

Слушайте, както ние Го слушаме.
Вършете волята Му, както ние я вършим.

В това седи смисълът на безсмъртния живот.

Три ценни неща / Трите неща – 26 август 1939 г., Съборни беседи, Рилски беседи, София

 

  1. Добрият живот не е живот на спокойствие, но на усилена работа. В усилената работа, в тревожната работа като работи човек, намира удоволствие.

 […] В пеенето например забелязвам, че вие като пеете, във вас има желание на покой. Пеете, но не е съсредоточена мисълта ви. Песните мислите да ги изкарате както и да е, че да се отървете. После започвате друга песен, пак гледате да се освободите от нея, като че е една тягост. Или казваш: „Аз тази песен съм я пял”. Може да си пял една песен много пъти, но дали си я изпял както трябва, то е въпрос. Може да си казал една дума много пъти, но законът е да научиш произношението на тази дума, защото всички езици са образувани от неизвестни гами. Говорът е наука за музика. Може да пееш така равномерно, монотонно с един тон. Пееш само с тона сол – това не е пеене. Трябва в говора и пеенето да има най-малко четири-пет тона в слизането. Ако има седем, още по-добре, но знаете колко е мъчно. Някой път някои от буквите, някои от слоговете изискват слизане и качване, но в туй отношение човек трябва да бъде буден.

 […] Когато учите до, всякога в основния тон трябва да турите напрежение. Мисълта трябва да е концентрирана. Щом пееш ре, започва движение. Имаш в ума си ре – трябва да го вземеш в ума си като движение, не покой. Ако е покой, то не е ре. А ми-то е моделиране, начин, мекота. Ми всякога носи мекота, начин да избегнеш противоречията в живота, да нямаш стълкновение, да закривиш. Форма се дава на нещо. В музикално отношение всичките груби работи с ми се уреждат, а при фа се дава съдържание. Когато ядеш един плод, ти имаш фа. Онова, което ти даде, то е вече сол. Онова, което приемаш, то е сол; онова, което си взел, то е сол. Разположението, което приемаш, то е ла.

[…] Когато пеете, мислете върху думите, които пеете, и върху тоновете! Мислете върху това, за да бъдете свободни. Пеене без мисъл не може. Може да пееш механически, но няма полза. Навсякъде, където умът присъства, животът се свършва добре. Пееш ли, мисли върху туй, което пееш. Защото всичките хора представят един велик певец. Като чуеш, че някой пее, да знаеш, че ти пееш – да не кажеш, че той пее. – „Как, аз да пея така хубаво”. Нали някой път вие казвате, че в къщи пеете хубаво, пък на сцената не върви. Както вкъщи, така и на сцената може да мислите. Вие се опасявате от хората, че ще ви критикуват. Няма нищо, нека ви критикуват, нищо не значи критиката. Този, който критикува, той себе си критикува. Ти сам не пееш. Ти никога не можеш да преподадеш нещо, ако сам не го знаеш. Много учители преподават пеене, а те сами не знаят да пеят. Учител, който не знае да пее, не може да преподаде пеенето. Как ще го предаде? Ако някой, който не знае да пее, научи другиго да пее, значи той не му е преподал, той сам се е научил.

Красиви движения – 1 септември 1939 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Искате да станете певци. Ти не можеш да станеш певец, докато не дружиш с певци,защото от всички хора, които са певци, излиза една сила, която подхранва твоето чувство– то ще те храни и стимулира. Ти, като се приближаваш до един човек, който обича да пее, в тебе ще се прояви подтик да пееш, а като се приближиш до други, които не обичат да пеят, ти ще мълчиш. У едни хора има чувството да мълчат. И това не е лошо. Изобщо музиката спомага за Вярата, понеже музиката спада към Духовния свят – един свят, който има повече възможности за постижения.

Организирана Вяра – 13 септември 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Аз ще ви попитам: като вземете цигулката и казвате сол, от къде намерихте сол? На цигулката на първата струна е сол. Солима двояк смисъл:сол която соли, и имате тонът сол. По какво се отличава тонът сол? Особени трептения има сол. Всичките хубави неща в света; в облеклото, в погледите, в сърцето, в постъпките се дължат на тона сол. Тия трептения, ако не дойдат в човека, той не може да бъде красив. Човек, който иска да бъде красив в света, трябва да вземе верен тон сол. Тия трептения дават красота, защото музиката в света, в този смисъл, е тонове, които хармонизират всичките движения, мисли и постъпки и чувства в хората. … Вие пяхте тази сутрин „Фир-фюр-фен“, започнахте от ре. Но ако изпееш „Фир-фюр-фен“ от сол, съвсем друг смисъл има. Казвате: „Малко да е по-високо”. Не е работата в по-високото. Може да вземеш ре-то по-ниско. Но от сол, ако се изпее „Фир-фюр-фен“, означава красота, а от ре показва движение, може да е силно. Една мисъл, която започва от ре, е силна; една песен, когато искаш да бъдеш мощен в нея, трябва да започнеш от ре; една мисъл, която започва с ре, е силна; една мисъл, която започва със сол, е красива.

Бъдете служители – 20 септември 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Ако не мисли право, човек не може да пее добре; ако не чувства право, той няма израз в пението; ако не постъпва добре, той не може да вложи сила и тон в пението. Човек не може да пее добре без участието на ума, на сърцето и на волята си. Пее ли по този начин, човек може да се самовъзпитава. Когато пеете, Любовта, Мъдростта и Истината трябва да взимат участие в пението, да дадете израз на всичко, което Бог е вложил във вас. Това е истинско пение.Желая ви сега да пеете така, че умът, сърцето, волята, душата и духът ви да пеят заедно с вас.

Нито близо, нито далече / Близо и далеч – 22 септември 1939 г., Съборни беседи, Рилски беседи, Младежки окултен клас, София

 

  1. Първото нещо сега е да откриете правилната служба на устата. Трябва да се научите да говорите. Не бързайте никога в говоренето! Като ви запита някой, не бързайте да отговорите. Тури си ръката отзад и си кажи: „Не говори!”.Тури си ръката отгоре и отпред на главата и си кажи: „Не говори!” Тури си ръката на челото и на носа и пак си кажи така. И тогава чак кажи някоя дума. Направи това, за да вложиш известна мекота в думите си. Като пипаш тези центрове, ти ще предизвикаш мекотата. Мекота трябва да има в думите ти! Но тази мекота не трябва да бъде една каша. Има мекота, която е организирана.

 […] Може да обичаш човека за хубавия му говор – сладост има в говора му. Но този човек трябва да упражнява говора си. Пет години ви трябват да се упражнявате, за да се научите да говорите така, че като кажете една дума, мед да капе; с думата ви да протече мед. Гледам някоя сестра, като дойде да ми каже нещо, текнат сълзи от очите ѝ, но от езика ѝ нищо не излиза. Сълзи да потекат – и това е хубаво. Това е един добър признак.

Което Той ви казва! – 4 октомври 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. За да постигнеш нещо, преди всичко мисълта ти трябва да бъде музикална. За това има един метод, но аз още не мога да ви кажа тайната на музиката. Ако искам да направя един човек красив, трябва да съчиня такава песен, в която тонът солда има предимство;ако искам да направя един човек силен, трябва да създам такава песен, в която тонът ре да има предимство, на такава гама трябва да я напишеш; ако искам да направя един човек музикално богат, трябва да съставя такава песен, в която тонът фа да взима надмощие, да има предимство; ако не знаеш да пееш тона фа както трябва, всякога ще носиш сиромашията на гърба си. Всички богати хора знаят да вземат тона фа правилно.

 […] И тъй, когато Бог вдъхна дихание на човека, Той вдъхна чрез носа му, като каза: „Ти ще мислиш правилно”, защото музиката не е чувство, а е мисъл. Онези чувства, които събуждат мисъл за постижение на красивите неща в света, те са музика. Хората тепърва трябва да започнат да учат музика и пение. Тъй, както сега пеят, това още не е пение, в бъдеще ще има школи, в които ще има образци за истинско пение. Ако всички хора проявят добротата си, те ще подобрят своето пеене.

Мощните сили в Природата 8 октомври 1939 г., Неделни беседи, София

 

  1. Всяко музикално движение има известно действие. Певецът, който ще пее, прави особено движение. Като го видя още, че прави движението, зная, че е добър певец. А пък друг, като направи друго движение, казвам: „Този не е от добрите певци.“

 […] При пеенето зависи каква мисъл има в човека. Ако влезе страх, има едно треперене на гласа. Ако е събудена Вярата, тонът има друго изражение. Ако е събудена Надеждата, тонът има друго изражение. Ако е събудено милосърдието, тонът има друго изражение. Ако е събудена съвестта, тонът има друго изражение. Певицата, ако иска да пее хубаво, на всеки тон трябва да даде ценност.

 […] Сега нека вземем до (всички пеят до). Ще изпеем думите: добро, движи, колело, светлина, краси, живот, земя. Ще ги изпеем в октавата от долното до до си. До е „добро, ре – „движи, ми – „колело, фа – „светлина, сол – „краси, ла – „живот, си – „земя (всички изпяха така). Като кажеш добро, ще мислиш, че Доброто е качество, от което нещата излизат. До е едно семе, което трябва да се посее. Като вземеш ре, ще знаеш, че образуваш подтик за движение. Инертен си, не искаш да работиш – вземи ре. И после, да кажем, че мисълта ти няма гъвкавост – значи гъвкавостта ти няма съдържание, вземи ми. Богатството е фа; красотата е сол; сложена е една трапеза – това е ла. Си е участието – това, в което хорала участват. Така, като се разбира музиката, има смисъл. Трябва да взема до, понеже с Доброто ще се занимавам. При ре се занимавам с движението, движа колелото – колелото е мисълта. Фа е светлината.

Към Обетованата земя! Великата песен / Към обетованата земя – 11 октомври 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Който знае да пее до, той е човек, който много работа може да свърши. Ти започваш една работа и искаш да знаеш дали ще излезе успешна,или не. В музикалния свят всеки човек, като си намисли някаква работа, трябва да търси до-то. И ако може да го изпее, да започне работата. Но ако не може да изпее до, да не я бута. Работа, където можеш да изпееш до, започни я. А където не можеш да изпееш до, не я започвай.

 […] Ако не можеш да пееш до, ти не можеш да учиш. Та казвам: цялата музикална гама [от] до – си показва пътя, по който човек трябва да мине. Ако човек не върви по този музикален път, нищо не може да постигне. Щом може да пее до, може да пее и ре; щом може да пее ре, може да пее и ми, и сол, ла, си. Ако не можеш да пееш фа както трябва, ти богат не може да станеш, здрав не можеш да станеш, майка не може да станеш, учен не можеш да станеш, светия – нищо не можеш да станеш.

Малките Божествени подтици – 18 октомври 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Ако вие певци нестанете на Земята, на Небето не [ще] ви приемат. Нито един от вас, който не е певец, няма да бъде приет на Небето. Ще ви върнат от Небето,аз мога да ви подпиша това сега. Макар и по всички други предмети да имате шестица, ще ви върнат, за да издържите изпит по пеене, и като вземете изпита, ще ви се отворят царските врати.

Казвате: „Без пеене не може ли?”. Всеки човек, който не знае да пее, мирише, има много развалени уста. И трябва да пеете – пеенето чисти човека. Човек, който не пее, не се чисти. Българинът много право казва: „Който пее, зло не мисли!“, а който не пее, зло мисли.

Оценка на Божествената Любов / Оценяване на Божествената Любов – 1 ноември 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и индуски, и санскрит, и ватански, и ангелски. И намирам три основни неща: за да говориш добре един език, в ума ти трябва да има светлина. За да говориш един език добре, трябва да имаш още топлина и сила. Силата седи в ясното произношение. Като изказваш една дума, трептенията трябва да бъдат музикални, във всяка дума трябва да има мекота. Във всяка дума, която изговаряш, трябва да има и красота. Красотата е на ума,мекотата е на сърцето,а силата е на волята – това е хубавото говорене. Ако говориш така, ще бъдеш разбран. Трябва да имаш сила в говоренето. Някой се моли на Бога – трябва да има сила. Думите ти отиват при Бога и като отиват при Бога, Бог обича да бъдат меки нещата. А меки са нещата, чрез които Любовта действа. Думите трябва да бъдат красиви. Ти, като отиваш при Бога с молитва, думите трябва да бъдат красиви.

Правилно възприемане и правилно даване – 8 ноември 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. В музиката трябва да се пее ясно, да се вложи красота в тона, а същевременно и мекота. Когато пее човек, трябва да има яснота, ясен трябва да бъде гласът. Всякога, когато човек не се тревожи, гласът е ясен;щом се тревожи, има известни трептения.Щом човек има хубаво разположение, то се отразява върху ларинкса, гласът е ясен; щом неговите чувства са естествени, тази пълнота се предава. Някой човек пее, има нещо хубаво в гласа му. Някой път изпейте една песен на ваш приятел и кажете колко пари ще ви даде за песента. Колко ще му се откъсне, като те слуша? Може да пееш, пък нищо не ти дава – значи имаш още да работиш. Ако извади, че ти даде десет, двайсет стотинки, един лев, то е нещо, защото вашият приятел не е богат.

Прави и криви линии – 10 ноември 1939 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Знаете ли колко енергия се изразходва с говоренето? Ако аз съм говорил петнадесет минути, това е енергия, която струва петнадесет хиляди златни лева.Мен ме държат отговорен за тази енергия. А какво правите вие? Някой човек ще ви говори половин час, а вие ще му дадете пет или десет лева. В този случай човекът, който ви е говорил половин час, е спечелил пет лева, а изгубил една сума от 14995 лева. Не стига това, но като не разбира закона, този човек излиза недоволен и започва отвън да говори още десетина и повече минути по негов адрес.

Кротките, миротворците – 12 ноември 1939 г., Неделни беседи, София

 

  1. Първата октава, в която обикновено сегашните хора пеят, отговаря на физическия свят, втората октава пак започва от до–тя отговаря на Духовния свят. Третата, още по-горна октава, е Божествената. Колко от вас можете да пеете в третата октава? Едвам взимате една и половина октава, някои – две октави. Има певици, които влизат в Божествения свят с няколко тона. В Божествения свят, но всъщност това е едва предисловието на Божествения свят с неговите високи трептения.

 […] Пеенето аз го препоръчвам, понеже е един трансформатор да се сменят състоянията на човека. Музиката е една възможност за подобрение на човешките състояния.

Намиране изгубената дума – 12 ноември 1939 г., Утринно слово, София

 

  1. Вие се молете, за да бъде речта ви изящна!Всяка реч трябва да бъде добра, трябва да бъде справедлива и трябва да бъде разумна – три качества трябва да има. Доброта– това значи основа. Справедливостта е процес на граденето. Мисълта показва, че всяка работа, като започнеш, трябва да бъде добре завършена.

Разумни отношения – 17 ноември 1939 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Сега може да ви кажа нещо, което е от „Хилядаи една нощ”. В древността имало един ученик, който изучавал окултните науки, и избрал музиката за своя специалност. Отива при хората, никой не иска да го слуша. Учителят му казва:

– Иди пей на хората!

– Не ме слушат.

– Aко хората не те слушат, иди пей на дърветата. Дърветата са най-добрата публика, ще те слушат. Той отишъл и пял на дърветата. След това дошъл един голям вятър, зашумели дърветата: „Шу-шу-шу”. „Това е ръкопляскането – казал учителят му. – То е ръкопляскането на вятъра. Дърветата се въодушевяват от твоето пеене”. Първият път като отишъл, имало „шу-шу-шу”. Като отишъл втори път, нямало „шу-шу-шу”, всичко било тихо. Попитал го учителят какво имало при второто пеене, той казал, че имало тишина. Учителят казал, че дърветата мислят: „Този човек веднъж пя на нас, ние само казахме шу-шу-шу, не го нахранихме, нищо не му платихме”. Сега дърветата започнали да мислят какво да направят с този певец, който за пръв път дошъл на дърветата да дава концерт. Те започнали да мислят как да му се отплатят. Всички мълчат, нищо не казват. Третият път като отишъл да им даде концерт, всички дървета проговорили, казали: „Браво!“ Третия път не ръкопляскат, не мълчат, но казват: „Браво”. Върнал се той при учителя си и му казал, че дърветата му викат: „Браво, браво, браво!“. След като викат дърветата браво, какво придоби певецът? Най-първо имаше „шу-шу-шу”, после мълчание, а сега – браво. Вие, ако бяхте певец, какво щяхте да направите? Тогава, на четвъртия път като дошъл да направи концерт, излязъл един старец с брада и казва: „Ти, синко, на тия дървета направи голяма услуга. От тези дървета излиза един нектар, от който хората имат нужда”. Завежда го при едно дърво, напълва му едно шишенце, казва: „Иди да го продадеш”.
Казвам: докато не държите четвърти концерт на дърветата, старецът няма да дойде. Най-първо, ще има „шу-шу-шу”, после ще има мълчание, след това – браво, и най-после ще дойде старецът. Нектарът, който съществува в тия дървета трябва да извадите. За да живеете по-дълъг живот, трябва да разбирате живота на растенията. Дотогава, докато човек се хранеше с ония сокове, които излизат от растенията, той беше безсмъртен.

Психологически синтез – 24 ноември 1939 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Човешкото сърце не може да се поправи без музика. Казано е: „Пейтеи възпявайте Бога в сърцето си!”. Ако не можеш да пееш сам, повикай някого и му плати да пее. После, всеки да вземе една песен, да я разучи хубаво и да я пее във всичката интонация, да спазва времето, ритъма и пр. После, да разбира какво е съдържанието вътре. Да кажем, ако ви дам тези думи за пеене:

Смели бяха мислите на душата,
смели бяха нейните стремежи,
смели бяха нейните постъпки.

Каква песен бихте направили от тези думи? И ако вие не може да направите, има музиканти в Невидимия свят, които ще направят. Съвременният свят се нуждае от музика.

В бъдеще няма да критикуваш; в бъдеще, когато намислиш да критикуваш някого, ще му изпееш една песен.

 […] Чрез добрите певци Бог изпраща Своите дарби. Всеки певец е едно благо и всички един ден трябва да пеете.

 […] Простудил се някой – нека да пее! Всеки ден пейте по три часа! Боли те кракът, стомахът и прочее – употреби музиката като сила. Не да слушат другите, но ти да се слушаш. Пей, за да дойдеш в съприкосновение, в хармония с всички хора, които пеят. Тогава ще има здраве. Там, където има музика, има здраве; там където няма музика, няма здраве.

Божествената топлина – 29 ноември 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Музиката е един велик Божествен метод, чрезкойто се внася топлина във всички мозъчни центрове. Ти не можеш да събудиш своята воля без песен. Ти не можеш да събудиш Любовта без песен;Любовта ти не може да се яви без песен. Аз считам говора за музика. Говорът е толкова деликатен, че се изисква едно ухо много деликатно, за да долови музиката в него. Като ти говори един човек, то е цяла музика. Когато Бог ти говори първата дума, всички същества са оживели в цялата Вселена. Този свят е създаден чрез музика, но ние не разбираме този свят такъв, какъвто е. Ако дойдем на някое място, където вятърът е много силен, човек още не може да долови музиката, която е скрита във вятъра. Онази, дълбоката музика в Природата, не можете още да я възприемете.

 […] И ако в Любовта вървим добре, тогава сърцето ще тупа като песен. Няма по-хубава песен от песента на сърцето!

 […] Ти, ако искаш да станеш певец, тури Любовта. Любовта ще те направи певец, учен човек, богат, красив човек. Вложи Любовта и няма да бъдеш лишен от никакви блага. Това трябва да го опитате всички. Това е още теория.

(Учителят пее следното:)
Искам аз да бъда,
искам аз да бъда
млад, млад, млад.
Млад аз искам да бъда.
Млад да бъда, да бъда.
Млад искам да бъда.

 

Предметно учение е това. Песента зависи от мисълта. Щом имаш нормална топлина, ти ще пееш хубаво. Последните думи на песента изпях силно: исках да произведа ефект. Аз го правя за някои от вас, понеже някои не слушате, а като кажа силно, слушате.

 

Аз искам да бъда млад.
Млад искам да бъда.
Млад, млад, млад.
Младост, която не остарява.
Младост, която не знае
що е старост, старост.
Стани млад. Не роптай
!
(Това Учителят изпя.)

(Пак Учителят пее: )
Здрав, здрав, здрав
аз искам да бъда.
Да съм здрав, да съм здрав,
здрав всеки ден пред Бога!
Тогаз ще бъда юнак!
Здрав да бъда, здрав да бъда,
здрав, здрав, здрав,
здрав да бъда.

 

 […] Най-първо, трябва да имате основен капитал, вярвайте, че основният капитал е вътре във вас. Някой в пеенето има един талант, друг – 5 таланта или 6 таланта. Опасността е в единия талант, работете да направите единия талант два, двата – 3 и прочее – да ги увеличавате. И 4-тия да направите на 5 таланта. И се поощрявайте с пеенето.

Търсене на изгубената дума – 6 декември 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Онзи, който не знае да пее, трябва да работи целия ден, да се упражнява. В пеенето има меки тонове, с които трябва да „намажеш”хората. Някой пее, но не може да ги „намаже”. Един тон може да бъде много чист, но да няма мекота в себе си, дава само едно отражение.

Сиромашия и богатство – 15 декември 1939 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Ако искаш да станеш певец, трябва да се свържеш с певци. Те имат в себе си известна сила, която може да се предава и на другите хора. Без тази сила никой не може да пее. Благодарете на Бога, Който е внесъл във вас сила, та имате възможност поне донякъде да станете добри певци.

Разправят за една знаменита певица, в Англия някъде, като започвала да пее, хората се захласвали в нея, всичко забравяли. Един апаш си казал: „Това място е за мен. Ще отида, когато тази певица пее, и както са захласнати хората в пеенето ѝ, от този ще взема нещо, от онзи и така ще се върна обогатен”. Като отишъл на концерта, и той се захласнал, не могъл в никой джоб да бръкне. Той си казал: „Ще отида още един път, но няма вече да се захласвам”. Отишъл втори и трети път, но пак се захласвал и нищо не могъл да вземе от джобовете на хората. Недоволен от себе си, най-после той си казал: „Повече няма да ходя, рискувам да си изгубя занаята”.

Идете в Галилея – 17 декември 1939 г., Неделни беседи, София

 

  1. Може ли да ви послужатсиромашията и богатството при пеенето? Не могатда ви служи. За да пееш, не трябва да бъдеш нито сиромах, нито богат. В пеенето е необходима сила.
    СИЛА, УСЕТ, МИСЪЛ

Усетът е основа за мисълта. Ти, ако нямаш сила, не може да имаш усет; ако нямаш усет, не може да имаш мисъл.

 […] Когато пееш, ако в пеенето нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, песента за тебе е неразбрана.

 […] Искаш да говориш – не може да говориш, защото говорът се основава на човешката мисъл. Ако ти нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, не може да говориш.

Когато пеете „Давай, давай“, то е сила. Когато пеете „Махар Бену Аба“, то е усет. Когато пеете „Фир-фюр-фен“, то е мисъл.

Сила, усет, мисъл – 22 декември 1939 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Философията на музиката е много трудна работа. Защото, зада пееш, не само трябва да събудиш твоя музикален център тук, на челото, но трябва да събудиш и ред чувства, които са свързани с музиката. Ако чувствата ти не вземат участие, ти не можеш да пееш. И ако събудиш тия чувства отгоре и пееш правилно, веднага ще почувствуваш една малка топлина под лъжичката, едно разположение и ставаш весел. Фир-Фюр-Фен“започва с ре. Но ако можахте да пеете с по-висок глас, ако можехте да приемате две и половина октави, аз бих ви препоръчал да почвате тая песен от сол. […] Ако някой е бас, може да пее от долно сол. Друг може да пее от средно сол. А някои от вас може да изпеят от горно сол.

 […] Когато ставате сутринта, правете си едно музикално упражнение. Пригответе си за сутринта един музикален репертоар, ваш. Вземете си една дума, и по нея си съчинете една мелодия. Тези песни са модели, по които трябва да си композирате песни. Всяка песен си има своето време. Понеже всички не можете да бъдете цигулари, китаристи, органисти, пианисти и флейтисти, то поне всички може да пеете, и грехота е, ако не пеете. На всеки човек Бог е дал глас. И като не пее, грехота е. Органът на гласа, ларинксът, е най-хубавият инструмент, който човек има. А пък цигулката знаете ли колко е своенравна? Някой път скрибуца, че и тон не може да издава.

Музикална задача – 27 декември 1939 г., Общ окултен клас, София

 

  1. За три месеца пейте песента: Сила, здраве е богатство!”. Развейте знамето. И като станеш от леглото, запей тези думи из стаята.Ако някой ви гледа отвън, ще каже: „Каквоправи този човек?“. Колко работи ни пържат! Много работи ни стягат. Когато имаш ставен ревматизъм или неврастения, или главоболие, това не е ли стягане? Онези, които са нервни от вас, един ден ще пеем Сила, здраве е богатство“, и ще се излекуват! Никакви церове! И онзи, който има болки в корема, той по същия начин ще пее: „Сила, здраве е богатство“ и като пее, веднага ще се излекува.

Вътрешният господар – 3 януари 1940 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Плачът е наука. Сега благодарение на плача ние имаме толкова видни певци. Благодарение на плача човек е научил всичките гами.Ако няма плач, няма да има никакви певци. Значи произходът на пеенето се крие в плача.

 […] Евангелието е цяла музика за онзи, който го разбира. Там се казва, че ангелите слизат от Небето с песен и музика.

Познаване на великото – 7 януари 1940 г., Неделни беседи, София

 

  1. Вбъдеще, когато дойде един лекар при вас, той няма да ви предписва рецепти както сега, но ще бъде певец и ще изпее една песен. Вие страдате от треска или от някаква епидемична болест като скарлатина или други. Като дойде, той ще ви изпее една песен; за половин час вие ще бъдете здрав, песента ще бъде рецептата. Значи песента ще влезе чрез ухото ви и ще ви излекува.
    Казвам: ако се съмнявате в това, може да направите опит. Ако някоя сестра от вас заболее, нека други три сестри се съберат и да изпеят една песен. Питам: каква песен бихте изпели на болния от скарлатина, каква песен бихте изпели на онзи, който страда от ставен ревматизъм; на онзи, който страда от рак, на онзи, който страда от холера? На холеричния аз бих пял за топлата вода, стоплете вода и му дайте да изпие три-четири чаши гореща вода. Ще я пие музикално, аз ще му пея като на опера. Ще кажа: „Дайте му вода”. – аз ще пея, той ще пие. Като изпие три-четири чаши вода, холерата ще си отиде. Сега вие гледате малко с недоверие на това – имате право. Слабите са недоволни, гледат към чувала, казва: „Не е за мен този чувал, тази работа не може да стане”, но силният, който дига сто и петдесет килограма, хваща чувала и го вдигна. За онзи, който знае, който има сила, нещата стават лесно.

Словото бе Бог – 18 февруари 1940 г., Неделни беседи, София

 

  1. 868. Музиката е една „дреха”, в която човек е облечен. Музиката е една „дреха”, говорът е друга „дреха”. Ти, като говориш, с тия двете дрехи трябва да бъдеш облечен. Едната дреха е поезията, с която е облечен човешкият ум. Музиката е една „дреха”, с която е облечено човешкото сърце. Тяе забавление за сърцето– музиката е създадена за забавление на човешкото сърце. Поезията е забавление за предметния ум на човека.
     […] (Изпяхме) „Духът Божи“. Както пеете сега, намирам един дисонанс между вашата любов, Любовта към ближния и Любовта към Бога. Дисонанс има, не върви. „Кой пълни“ трябва музикално да се вземе. Тази песен не може да я изпееш, ако нямаш Любов към тялото си, Любов към ближния и Любов към Бога. Не може да я изпеете както трябва, ако нямате тази любов. (– „Как трябва да се изпее, покажете ни?”.) (Учителят пее само думите „Духът Божи“.) Ще пеете ден, два, три, да го коригирате. Ще пеете песента на части: Духът Божикой пълнис любов. Трябва да почувстваш някакво вдъхновение, като пееш, да придобиеш нещо. Ако ти не чувстваш Любовта, песента не можеш да я изпееш. Първо ще се научите да пеете. Как ще направите една аудиенция на Господа? Трябва говорът ви да бъде толкова музикален, че като говорите, всичките ангели да наострят уши. Такъв музикален глас да кажат, че не са слушали. Ние, като идем при Бога, няма да кажем как сме страдали, но ще идем да благодарим.

 […] Та, по някой път се радвайте, когато страдате, когато сте болни – пейте най-вече! Когато сте здрави, [също] пейте. Сега, когато сте здрави, пеете; когато сте болни, мълчите. Щом пеят хората, когато са болни, те се лекуват. Пейте за сърцето си, най-първо пейте за тялото си. Сега заемете се да проучите тази песен – „Духът Божи“. Не цялата песен, а само думите: „Кой пълни сърцата ни с Любов“. Изучете песента, както правят в операта: поотделно, на части я разучете, после цялата песен.

Любов към себе си, Любов към ближния си, Любов към Бога – 21 февруари 1940 г., Общ окултен клас, София

 

  1. 869. Да кажем, чевземете в музиката един тон. Кой е тонът на Любовта –до, но трябва да притурите нещо на гласа си, в гласа трябва да има един свещен трепет, чувство трябва да приложите. Да кажем, че тонът е истинен, определен: да има вече определена форма – то е Истината, а този тон в себе си трябва да развива светлина, да завладява. Тон, който завладява, носи Мъдрост в себе си; тон, който дава подтик, той носи Любов; тон, който определя нещата – носи истина. Та затова, който пее, най-първо в подтика на всеки един тон трябва да има желание да внесе малко живот, малко Любов. Тогава човек може да пее. В музиката може да е завзет умът ти с всички певци, които пеят с любов, после с всички ония певци, които пеят истински, не вземат никакви фалшиви тонове; после: като пеят, че развеселяват всичките хора, които са наоколо. Това е истински певец, то значи да пееш и да се радваш, че можеш да пееш – това е Любов.

Да се радваш, че има на кого да пееш – това е Истината; да пееш, понеже светът е създаден – то е Божественото. Като пееш, че светът е създаден, да пееш за целия свят – то е Мъдростта. Най-първо, да се радваш, че можеш да пееш, че ти е дадено право да пееш; че има въздух – да се радваш, че има въздух, с който можеш да пееш; да се радваш, че има на кого да пееш, има кой да те слуша, да дава ухо, да оценява това, което пееш. После ще пееш за всички.

[Песента] „Светъл ден“

 […] В песните ритъмът трябва да се спазва. Ритъмът е вътрешно качество, той определя колко трябва да се продължи; без ритъм вие изгубвате хубавото време, без ритъм не може да предадете мощността на песента. Изпейте я още веднъж, по-бързо. Речта в тази песен е отривиста, понеже става отражение на гласа, не може да се разпростре. Трябва голяма мекота. Не че искате да правите грешка, но понеже мислите, че се намирате в голямо пространство, давате сила и гласът излиза по-рязък. Трябва да знаете, че сте в затворено място, трябва да пеете тихо. После, на широко пространство, на полето ще дадете ход на гласа си. Трябва да знаеш в каква обстановка се намираш.
Трудно е човек да се справи с музиката – тя е едно от най-мъчните изкуства.

 […] Вземете до, ми, сол, ла, си; ако пеете този ритъм, вие ще подобрите състоянието си. Пейте с движения.

Разумни основи – 23 февруари 1940 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Аз ви препоръчвам да пеете, но за да пеете, тялото ви трябва да бъде здраво, сърцето ви трябва да бъде разположено и умът ви трябва да бъде разположен–и в трите свята трябва едновременно да пеете.

В Умствения свят с песните ще произведеш светлина; в Духовния свят ще произведеш топлина, а във физическия ще произведеш сила. Та, ако ме слушате, някой път ще образувам един клас, да пеете тук. Често аз ви слушам от горе как пеете, но вие пеете като задължение. Аз считам, че в музиката човек трябва да бъде абсолютно свободен, напълно свободен, да се не плаши от никого.

Минало и настояще – 28 февруари 1940 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Има един пример за една жена, която е учила музика, тя пеела. Минава един и казва: „Невървят работите. Какво си креснала да пееш?“.–„Пея, за да стана богата”. –„То с пеене не се става богат, ти с пеене нищо не можеш да направиш”. Един ден, тя като пяла, той задига един лош кошер и го оставя при нея, да я хапят [пчелите]. Казва: „Я да ида да ѝ тръшна един лош кошер, да я нажилят пчелите, да видим ще пее ли?“. Като хвърлил кошера, избягал. Но, тя като попяла, всички пчели се превърнали в златни монети, цял един куп, вече не са хапливи. Казват: „Господарке, заповядай! Каквото заповядаш, ние ще изпълним”.

Казвам: музиката е това, което направи хапливите мухи да станат на злато. Всички лоши мисли и желания са хапливи мухи, те не са лошо нещо. Те са лоши, понеже не знаеш да пееш. Щом пееш, всички казват: „На ваше разположение сме”.

Сега ще се учите да пеете, ако искате да бъдете кандидати за богатство; ако нямате пари, трябва да знаете как да измените до в ре. […] На до-то ще му приложите сила, после ще му придадете топлина и светлина. Та сега можем ли да придадем трите качества на до-то? До-то, за да стане силно, трябва да стане ре, превръщане на тоновете има; до-то трябва да го превърнеш в ре, за да добие сила. Когато вземате до или сол в музиката, каква е идеята – до-то вече доминира, сол е цъфнало. Трябва да възприемате мислите. В ми-то се добива топлина, в сол се добива мисловна сила. Казвам: ре мълчи – защо? Защото е на работа. Вземете само до, ми, сол, другите тонове са на работа, те уреждат работата, а онези само гласуват – казват: „Да стане туй“. Ре урежда и фа урежда туй, което се печели – печели се сила; фа печели богатство, условия се печелят.

Аз да ви кажа: до е подтикът на Любовта, ми е подтикът на Истината, сол е подтикът на Божествената Мъдрост. Те уреждат сега музикално работите. До като вземеш правилно, той е основният тон на Любовта; ми е основният тон на Истината и сол е основният тон на Мъдростта.

Новото възпитание – 1 март 1940 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Някой път аз мисля, че мога да пея.Ще попея,после сам ще преценя. Чрез, пеенето аз проверявам някой път каква е моята мисъл. Чрез пеенето проверявам какво е моето сърце, чрез пеенето проверявам какво е моето тяло. Щом някой път не мога да пея, търся причината в тялото – ако ме болят ръцете, ако ме болят краката, ако ме боли вратът, зная кои тонове не мога да вземам правилно.

Съвършенството – 6 март 1940 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Вкъщи по колко минути пеете? Ако аз бях на ваше място–да кажем, намирам се в някое мъчение, тогава ще пея, когато човек е на мъчение – тогава се пее. Да кажем казваш тъй: „Мъчно ми е днес”. Пееше си: „Мъчно ми е днес”. Как ще се справиш с мъчението? Трябва да пееш, за да се справиш.

 […] Има хиляди песни, вие още не сте ги заучили, Божествените песни не ги знаете. Тези песни, които пеем, са все от човешки характер. За ангелските песни едва сега се приготвяте и за в бъдеще ще ги учите; ангелски песни на Земята няма. Една ангелска песен, за да се изпее, значи една песен на светия. Между всички хора настава вече готовност. Всички са щедри, те си помагат един на друг. По човешки като пеем, като пее някой, казва: „Я ми плати!”. В ангелските песни, като изпееш една песен, отваря кесията си човек и всичко дава.
Един ангел, като дойде в градината, не ходи като нас да полива с някоя лейка цветята, но само в градината като изпее една песен, току изведнъж всички цветя се полеят. Един ангел иска да се облече с най-хубава дреха – той не се безпокои, не ходи като нас в някоя витрина да се пъчи. Изпее една песен – облечен е в хубава дреха, каквато иска. Той няма къщица, иска някоя хубава, изпее песента и къщата дойде. Една ангелска песен е чудесна работа е. Какво нещо е ангелското пеене? Като изпееш такава песен, всичко става. Тук, по физически, болен си, не минава. И ангелите, по някой път имат болести. Мислите ли, че ангелите нямат неразположения? По някой път, като гледат хората как живеят, чувстват едно неразположение, понеже големите блага, които Бог е дал на хората, не ги използват както трябва.

Трите закона – 27 март 1940 г., Общ окултен клас, София

 

  1. В какво седи добрият музикант? Той трябва да има един отличен глас, най-малко стри октави и половина. Гласът му да бъде ясен, да има отличен тембър, да има после известна мекота и да носи в себе си физическа сила, че като изпееш една песен, болният да стане и да започне да ходи.

 […] Когато искаш да пееш, трябва да има разширение, светлина. Преди да е дошла светлината в своята пълнота, ти не бързай да пееш. Преди да е дошла топлината в пеенето, как ще пееш? Човек, който иска да пее, три качества трябва да има: изобилна светлина; трябва да има изобилна топлина; трябва да има изобилна сила. Само тогава може да пееш хубаво, тъй щото умът трябва да бъде подготвен със светлината, а сърцето трябва да е подготвено с топлината.

Светлина, топлина, сила – 31 март 1940 г., Утринно слово, София

 

  1. През гърлото ти, през твоя ларинкс трябва да минат най-хубавите думи, тях да създадеш в света, чекато отидите в другия свят, всички думи, които сте изказали, тук са филмирани. Вие,като влезете в Другия свят, ще имате един филм какво сте говорили от детство до 120 години, ако сте живели толкова. Ако си живял 70 години, ще бъде филмирано всичко, което си говорил, и тайно, през целия си живот. Каквото си казал тайно на приятеля си, каквото си казал тайно на сестра си, всичко, каквото си казал – ти ще чуеш целия твой живот, каквото си говорил. Ще чуваш каква галиматия, каква каша си направил, ще гледаш еднообразието. Ще турят, един ден ще го слушаш, целият ден ще слушаш, втория ден – пак същото, третият ден – пак същото, ще заревеш от себе си.

Към съвършенство – 10 април 1940 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Домек тон ли е? Доне е мек тон, той е бомба, която се пръска; до е семе, което пониква. Когато искаш да преодолееш някаква мъчнотия в живота, трябва да имаш импулс. До показва импулс, а който човек трябва да има. В музиката не знаят за какво да приложат закона на до-то – пее се обикновено.

 […] Пеене, което не може да повиши трептенията, не е добро, защото болките произтичат от понижение на трептенията.

 […] Има музикални тонове, които, като изпее човек, може да се простре на земята. Има известни музикални трептения, които, като изпееш, ще станеш. Вие сте обезсърчени духом, обезсърчил си се, животът няма смисъл. Може да попеете и веднага да се възстанови вашето състояние. Вие ще кажете: „Сега ми е останало да пея”. Самата мисъл е основана на закона на пеенето. Вие искате да постъпите добре, но добрата постъпка е основана върху музиката, върху музикалните трептения. Вие не може да постъпите добре, ако не сте музикални. Музикалният свят показва един добре уреден, организиран свят, разумно организиран свят. Музиката е изражение на един високоорганизиран свят и като пеете, трябва да влезете във връзка с този организиран свят, сега да влезете във връзка, не в бъдеще, но сега да се оправи.

 […] Ако искате да вземете до, какво означава до? До означава да посееш едно семе в земята, една ябълка, една круша; до означава да направиш добро, да освободиш някого от затвора; до означава да излекуваш болния; до означава да освободиш наскърбения; до означава човек, който е в тъмнината, да му запалиш свещта. Много работи означава до-то. например, като изпея до, ще запаля лампата; като изпея до, ще освободя затворника от затвора. Но туй да е в съчетание, да имате цяла една гама построена. Основният тон имате вече на цялата гама, по която този тон ще се прояви.

 […] Аз не пея заради хората, нито вие ще пеете за хората. Ти ще пееш в себе си за онзи Велик закон, който действа в теб, или ще пеете за Бога, Който те е създал. Като пееш, ще мислиш за Бога. Да пееш и да чувстваш, че имаш сила в себе си – то е хармонично пеене в ума, в сърцето и волята.

 […] Щом пееш музикално, значи си приложил закона. Музиката показва, че нещата са приложени. Защо трябва да проявим пеенето? Разбираме приложение на Божествения ред на нещата – за мен музиката е приложение. Казва: „Аз съм музикален” – музиката показва приложение. Щом прилагаш нещата, ти си музикален, щом не прилагаш, ти не си музикален.

 […] Когато човек пее, той създава нещо. Щом създаваш нещо, то става вече сила. Като направиш добро някому, този човек го имаш вече на своя страна. Сега и в музикално отношение всяка една мисъл, която вие създавате в себе си, е вече във ваша полза.

 […] Музиката, като се изучава по този начин, ще помогне да изучите духовния език и Божествения език. Ти не можеш да изучиш Божествения език, ако не разбираш музиката.

Езикът на тоновете – 19 април 1940 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Трябва да влезете вече в динамичната страна на живота;не в статичното положение, но в разбирането на живота. Щом като вземеш основния тон до, в теб трябва да се зароди желание да бъдеш един от най-добрите певци, да ходиш по целия свят да пееш на хората. Като пееш, да събуждаш идеи, да се преобрази светът. Ако с пеенето може да преобразиш целия свят, твоето пеене е намясто; aко с пеенето си не може да поправиш света, то не е намясто. Сега ще кажете: „нее намясто, не постигнах целта си”. Целта не е едно статично положение. Една жива идея, щом живее в тебе, винаги ще дава подтик.

Теория, реалност и приложение – 3 май 1940 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Вие пеете на физическото поле, чува се вашият глас, но трептенията на музиката може да минат в другия свят. Онези, които слушат там, знаят, че не пеете или не свирите хубаво. Или в говора – вие говорите без музика, говорът не е така музикален,както трябва,защото всяка дума, си има един музикален произход.

Мозъчни центрове – 10 май 1940 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Сопранът дава интензивност. Аз го наричам светлина, слиза отГоре. Басът е топлина. Човек не може да бъде басист, ако няма топлина. Онзи, който иска да пее добре сопран, трябва да има светлина. Той не може да пее добре, ако няма светлина. Тенорът дава широчина, той е сила. А алтът регулира нещата, определя границите. Питам:ако ви дам един модел, да изпеете сопран „Давай, давай“, как ще изпеете? После да изпеете „Давай, давай“ както басът пее – как ще я изпеете? После, тенорът както пее, как ще я изпее „Давай, давай“? И алтът както пее, как ще изпеете песента?

 […] Всеки глас пее самостоятелно, но знаете колко мъчно е да ги съгласувате? В музиката вие не можете да пеете, докато не хармонизирате светлината, топлината и силата в себе си. Има още един разумен елемент – четвъртото положение трябва да имаш.

 […] В музикално отношение, ако вие пеете добре сопран, може да разберете добре закона на светлината. Ако добре пеете баса, вие ще разберете закона на топлината. Ако пеете добре тенора, ще разберете силата. Ако добре пеете алта, ще знаете как да моделирате нещата, да ги хармонизирате. Алтът тепърва очаква за в бъдеще, то е разумното. В пеенето аз свързвам сопрана със светлината, баса – с топлината, тенора – със силата. Когато искам да се справя със светлината, аз пея сопран; когато искам да се справя с топлината, аз пея бас; когато искам да се справя със силата – аз пея тенор; когато искам да моделирам нещата, да ги уредя както трябва, пея алт. И алтът има свое време – да знаеш кога да пееш. Сутрин, като станеш, трябва да знаеш какво да пееш. Като ставаш, трябва да започнеш със сопран. След половин час ще дойде басът.

 […] Има разлика между моето и вашето пеене – аз внасям един елемент, който вие тепърва трябва да внесете. В съвременните певци няма мекота. Аз употребявам едновременно закона на светлината, закона на топлината и закона на силата. Най-първо трябва да мислим. Тона, за да го обичаш, трябва да го свържеш. Например в песента „Давай, давай“, ако започнем от различни тонове, различни резултати ще имаме. От кой тон най-много ви харесва? Едното давай е ниско, топлина ще внесе, другото е високо, светлина ще внесе.

 […] Вие, ако искате да пеете „Давай, давай“, ще мислите, че на вас дават. Ако мислите, че на вас се дава, тогава ще пеете хубаво. Като се научите да пеете хубаво, като имате излишно, ще кажете: „Хайде да иде и на другите”. Защото най-първо човек изисква на него да дават, но като разбере колко е хубаво да дават на него, тогава, като има излишно, той дава на другите.
Съвременната музика има две черупки като на ореха. Вие сега в пеенето ядете орехите с черупките заедно. Като снемете горната черупка и като снемете и долната, тогава ще дойдете до ореха, ще остане още една горчива, тя се ядва. Онези, външните, са вредни. На съвременната музика ще се махнат тия две черупки, ще остане йодистата част на музиката.

Светлина, топлина и сила – 24 май 1940 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. В музиката българите имат един интервал, който е затворен. Той пее и в пеенето има едно разрешение. Туй произтича от факта, че българинът иска изведнъж много да се разшири,той много иска изведнъж. Когато едно дете иска да пее, и в децата има един вид лакомия. Той иска да му се сипе в паницата много, а половината не може да изяде и остава повечето ядене. Гледам сегашните българи, казват: „Народнатамузика“. В народната музика българинът трябва да излезе из този затворен кръг – един затворен музикален кръг има. Знайте, че музиката е излязла от светилището.

Има светски, материален ритъм; има духовен ритъм; има и Божествен ритъм. Има материално време, има и духовно време и има и Божествено време.

 […] Сега сме в най-хубавите времена. Във всяка къща почти пеят и свирят; във всяка къща все крякат всичките, всичко е хубаво. Сега, че крякат, че пеят, че свирят, че криво пеят, нищо не значи. Туй желание, че всички пеят, е добро.

Двата принципа – 29 май 1940 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Каква била новата музика, каква била окултната музика? Каква е окултната музика? Окултната музика е когато двама души се карат, ти изпееш една песен и те се примирят. Ако, като се карат, ти им изпееш и те се примирят, ти пееш окултно. Аз съм виждал цигани свирят в една кръчма. Като свирят на цигулките, българинът казва: „Иване, дай едно кило вино!“;като изпият няколко чаши, погледнеш – скарат се. Казва: „Титам, Иване, на лозето какво направи?“ – намери някаква махана* и се скарат, сбият се, вземат и другите участие. Започнат чашите да хвърчат и музикантите избягат. Аз казвам: окултен цигулар е онзи, който, като засвири, да престанат да хвърлят чашите, виното и да седят – това е окултно свирене, окултно пеене.

 […] Като окултен ученик ще изпееш една песен и веднага ще дойде светлина в ума ти, топлина в сърцето ти и сила в тялото ти и онези, които те мъчат, ще си отидат.

Човешките неестествени мисли и чувства приличат на онзи прах, който пада по музикалните тъпани. Има малки и големи тъпани. Той носи тъпана, прах има на него – като удари, от голямото сътресение прахът изскача; като бият тъпана, тъпанът отгоре е чист и се чува гласът. […] Пеенето, което имате сега, е просто да се вдига прахът от тъпана; ако този прах не се вдига, човек не може да мисли.

 […] Щом Любовта иде в света, явява се говор, явява се пеенето в света. Ако в твоя живот постоянно не се явява светлината, ако не се явява топлината постоянно, това е неестествено.

(*махна – недостатък, кусур)

Двата закона – 5 юни 1940 г., Общ окултен клас, София

 

  1. По някой път,аз като ви слушам, пеете хубаво,а понякога, като пеете, умът ви е нанякъде. Аз ви казвам, че ако в България има някъде концентрирани хора, които, като пеят, са съсредоточени, то сте вие, но при вашето пеене още по-голямо концентриране трябва. […] Музиката изисква една хубава форма, в която да туриш гласа си. Говорът на човека трябва да бъде музикален. Сега аз, като говоря, не харесвам своя говор. В дадения случай трябва да ви говоря, защото след като ви говоря, аз съм недоволен – не от мислите, които ще ви кажа, туй, което ви говоря, е философия, но начинът, по който изказвам мислите си, не е музикален. Мисълта не е изказана така, както трябва, и причини има за това. Салонът не е отоплен хубаво, има 25 градуса студ – психически; после, има една разпокъсана мисъл – един мисли за едно, друг мисли за друго. Един мисли за децата си, други мисли за краката си, трети – за главата си, за ушите, за дрехите, някой мисли за някаква болка, някой мисли за безпаричието. Някой мисли какво ще стане с Франция, какво ще стане с войната в Англия, някой мисли като умре къде ще иде.

Бъдете яки – 26 юни 1940 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Вмузиката, ако знаехте как да пеете, красиви щяхте да станете;ако знаехте да пеете, здрави щяхте да бъдете; ако знаехте да пеете, богати щяхте да бъдете. В музиката всичко лесно става, но трябва да знаеш как да пееш – за да пееш, трябва да знаеш как да се отнасяш със своя ларинкс, от него зависи всичко. Да кажем, че един глас на четири октави има сила и мекота в гласа. Сега вие иждивявате* много енергия. Онзи, който разбира музиката, може да изпее една песен. Без песен ще му отнеме четири – пет часа, а с една песен за половин час ще свърши работата – съкращава се времето. Процесът се съкращава, много малко енергия се харчи.

(*иждивява – изразходва)

Хубавите неща – 5 юли 1940 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. За мен музиката е нещо реално, живо, всеки тон е жив. Когато аз говоря за тона сол, разбирам едно същество разумно, което има за специалност тона сол;то е гениално същество. Когато говоря за до, подразбирам едно гениално същество. За мен всичките7 тона на музиката, са гениални същества. Ние казваме: „Това е до, написано на дъската”. Не, до-то не е нещо, написано на дъската, това се живи същества. И казвам на седемте същества: „Я изпейте една песен“. И колко хубаво пеят те, това е ангелска песен. Като пеят ангелите, като ги чуеш, животът ти ще ти стане приятен. Когато дойде Любовта, тогава човек пее истински. Хората пеят, когато се раждат, пеят, когато се влюбят, и пеят, когато умират, само че, като умира, пее до известно време, а след като замине, не се чува гласът му. Той пъшка – това е пеене, и след като замине, другите пеят. И как му пеят? Доволни ли сте от пеенето на тези, които опяват? Аз бих му пял на заминалия така: „Колко си велик ти, братко мой, който тръгна за онзи свят, аз те виждам вече добре облечен. Напред ти вече върви!“. А той ще започне горкия да нарежда: „Олеле, отиде моят човек!“. Това песен ли е – не е песен.

Учителят изпя следните думи:

Красив е живота,

красив е живота,

пълен с добрини,

пълен с възможности,

пълен със Сила,

която Бог е в него вложил.

Това трябва всеки да придобие.

 

Добри проводници – 10 юли 1940 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Има певци, които работят, но има певци, които се трудят – гласът му не излиза. Когато певецът пее с любов, пее хубаво, най-хубаво пее. Всички добри певци пеят с любов. Пък тези певци, които се уплашат малко, започват да се мъчат, те се трудят. Който се е уплашил, съвършено закъсва.

Та казвам: искаш ли работа, трябва да пееш. Щом се страхуваш, тогава се сгъстява течението, минава едно течение през твоя ларинкс, страхът схваща гърлото.

Ако искате да станете добър певец, всяка сутрин, като станете, намерете най-добрите певци, гениалните певци, необикновени певци. Ако остане да се учите от радиото, от певците, които крякат по плочите, това е отражение. Тези певци са плочи, те са човешки плочи, вие ще намерите оригиналите. Тук по радиото слушам – това не са песни. Виждам някой тантурест, гледам – няма никакъв певец, само едно сандъче. Като слушам някоя певица, виждам тантуреста някоя, с дрехи; като гледам, виждам само едно сандъче и оттам кряска.

Мъчение, труд, работа – 19 юли 1940 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Един градинар, който обработва краставици, ако им пее, краставиците стават по-хубави, отколкото онези, на които не пее;като им се пее, стават по-дълги. И на черешите като им се пее, стават по-сочни. Това е само твърдение. Може да се направят опити. Ония деца, на които майките са им пели, са израснали по-добре, отколкото онези, на които не са им пели. Та и вашите мисли, ако не им пеете, не могат да израснат.

Най-добрият учител – 23 август 1940 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Хората правят грешки, когато не различават нещата. Например слушате някой религиозен или духовен човек да казва, че Господ му е проговорил. Възможно е, но той трябва да знае откъде идва този глас. Гласът може да идва от три места: отдолу, отстрани – от посоката на ушите, и отГоре, от центъра на мозъка; най-мощният глас идва от Горе. Както седите, някаква светлина блесне пред вас и вие чувате тих глас – гласът на Божественото; чуете ли този Глас, умът ви се просветлява и всички противоречия изчезват. Когато чуе този Глас в себе си, човек е готов на всички жертви.
    Добрата покана – 1 септември 1940 г., Съборни беседи, Рилски беседи, София

 

  1. Щом станете сутринта и сте неразположен, изпейте тези думи:

Днес какво ще направя,
какво трябва аз да правя?
Да се помоля добре,
да се помоля добре.

Ако по този начин пеете, за една година може да се научите да станете първокласен певец.

За дишането – 11 септември 1940 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Когато обичаме един човек, макар и лошо да пее, ние харесваме пеенетому,но когато не го обичаме, макар и хубаво да пее, не го харесваме. Любовта поглъща ония, несъответните, грубите вълни. Като отиде пеенето ви Горе, в Невидимия свят, Съществата Горе веднага го поправят и го връщат назад. Даже и най-лошото пеене – изпратете го Горе и като стигне там, те ще го поправят и ще го върнат. Макар и твоето пеене да не е било по правилата на музиката, те го поправят да стане по правилата и го пращат. Вие казвате сега: „Когато се научим да пеем, тогава ще пеем”. Е, как ще се научи човек да пее? Ти си религиозен и някой път си неразположен. Започни да пееш така: „Колко съм днес аз, религиозният, неразположен”. Изгорил си яденето – попей си за изгореното ядене така: „Изгоря ми яденето днес, или пей така: „Пресолих яденето днес. Хлябът е прегорял – попей за прегорелия хляб.

 […] По музиката дото е път, по който можеш да излезеш от противоречията. В първата октава ти можеш да излезеш от противоречията на физическия свят. При втората октава излизаш от противоречията на Духовния свят; в третата октава – от противоречията на умствения свят; при четвъртата октава ти излизаш от противоречията на Причинния свят. Дото е изходен пункт и ако не можеш да го вземеш правилно, няма да можеш да разрешиш въпроса.

 […] Когато имаш една мъчнотия – ще пееш до. Ще изпееш тия думи: „До е освобождение”. – то те освобождава. Ти седиш и си неразположен – попей си! Умствено можеш да пееш, някой път можеш да пееш мислено; някой път сърцето ти може да пее, а някой път волята ти може да пее; някой път се потруди да пееш на физическото поле.

 […] Попей така:

Днес имам да уча един мъчен предмет.

Не зная дали ще го науча.

Може би ще сполуча,

но кой знае какво Учителя ще каже.

А може да пееш и така:

Аз искам да бъда добър,

аз искам да бъда добър.

Аз искам да бъда,

аз искам да бъда, да бъда добър.

Всеки ден човек трябва да бъде по-добър от вчера.

Всеки ден по една добра мисъл – 25 септември 1940 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Ще се наруши ли равновесието на Земята, че фа диез в горната октава не е взет добре? Ако фа диез ще повлияе на движението на Земята, кажете на музикантите: Трябва да внимавате–ако не вземете вярно, ще стане катастрофа на Земята. Тогава разбирам. Музикално всички тонове са свързани с движението на Земята, следователно, всякога щом музикантите не пеят правилно, едно малко сътресение става на Земята. Всичките неща в света излизат все от пеенето. Ако някой не е взел фа диез тъй, както трябва, ще го заболи глава. Като дали концерт в Америка, диригентът или певецът не взели правилно фа диез, тук, в България ще ги заболи главата. Или пък той в долните регистри сол бемол не взел правилно – заболи го коремът.

Съгласуване на мислите – 29 септември 1940 г., Утринно слово, София

 

  1. В основния тон в музиката всякога влизат три качества. Първо влиза една мисловна енергия в тона,после влиза една духовна енергия на чувствата. След това тонът има и сила. Значи всеки тон, който носи светлина в себе си, носи топлина, носи и сила – този тон има три качества. Значи умът е ангажиран, сърцето е ангажирано и волята е ангажирана. В туй отношение всеки тон има три качества. Когато липсва първото качество, тонът има само сила –тонът е силен, креслив; когато тонът съдържа мисловна сила – красив е тонът. Красивият тон е ясен, съдържателен. Когато в тона се влага чувство, има топлота в него, има мекота; когато тонът е силен, прониква надалече – това е силата на тона.

 […] Например вие някой път може да вземете думата живот и да я пеете. Знаете ли откъде трябва да започнете? Животът е един основен тон, но ако вие разбирате произхода на езиците, първоначално, когато човек е създал, ще намерите във ватанския език каква дума е създал за живота. Думата живот на български не е оригинална, тя е превод.

Цяло и част – 4 октомври 1940 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Дръжте онова правило, което от памтивека имате в себе си:както Господ ви говори на вас, така и вие говорете,слушайте Го. Както Той ви говори отвътре, така и вие говорете.

Една седмица в Рая – 9 октомври 1940 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Една песен, която се пее без Любов, не е добре изпята. Вие пеете:„Вначало бе Словото“, никаква Любов няма, какво начало е? Начало аз наричам туй, което расте; началото на житното зърно е растенето. Началото на човека е, когато започне да учи, когато започне да работи, когато започне да изправя живота си.

Самоотричане – 13 октомври 1940 г., Утринно слово, София

 

  1. Красивият човек е мълчалив. В говора красота не се изявява,вговора друго нещо се изявява. За да бъдеш красив, трябва да бъдеш мълчалив, но не мълчалив като статуя. Кой човек е мълчалив – здравият, умният, добрият човек – те са мълчаливи. Ще кажете: „Много се е говорило” – има още много да се говори, това е началото на говоренето.

По пътя на Любовта – 23 октомври 1940 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Който не се е научил да диша [така], че като диша, дробовете да пеят, той ще иде в Небето (така), че никой няма да го види. Казвате: „ВНебето ще слушам“. Ти тук си глух, че там ли ще слушаш?

Дете, възрастен и стар – 30 октомври 1940 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Когато някой пее, никога не туряйте критика, да критикувате.Ако пее лошо, то причините са външни. Защо така пее– има си причини. Ти го коригирай в себе си, може всякога да помогнеш. Някой пее – ти го коригирай в себе си и като го коригираш, вторият път ще пее по-хубаво. Като го критикуваш, нищо няма да донесе. […] Може би гърлото му е простудено, може би той е неразположен или някой път го е страх какво ще каже публиката, или пък личните му чувства са силни, че иска да даде повече, отколкото може, иска да вземе по-високи тонове.

Искам да пея Тъги, скърби“. Ти си тъжен – ще туря онзи ритъм, ще изпея песента. Всяка песен трябва да ни облекчи; тя или ще вземе, или ще даде нещо. Има песни, които ни придават, има и песни, които вземат нещо от нас. Скърбен си. Като дойде и вземе скръбта, това е правилно. Нямаш нищо и като дойде една песен да ти го даде, то е правилно. Музиката е хубава в туй отношение, че правилно се дава.

Даване и вземане – 1 ноември 1940 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Ако знаеш да пееш,мисълта ти е хармонична;ако не знаеш да пееш, мисълта ти не е хармонична. Казват: „Пеенето, то е за децата работа“. Ако ти не можеш да станеш дете, не можеш да станеш възрастен. И човек, който не е бил дете, не може да стане възрастен.

 […] Да пея – това е изкуство, което Бог е създал, Той ми създал този ларинкс, Той заповядва да пея. Че как ще служиш на Господа, като не искаш да употребиш ларинкса си да пееш, да говориш? Знаете ли коя беше първата дума, която Господ е казал? Като създаде Господ Адама от земя и го направи, каза: „Адаме, стани“, и той стана. Знаете ли какво каза Адам? – „Ето ме, Господи”.

 […] Човек, който не знае да пее, не може да мисли; човек, който не е добър, не знае да пее; човек, който не постъпва добре, не знае да пее.

 […] Ако искате да пеете една песен, която не служи на мисълта, не служи на чувствата, на въодушевлението, на силата – тя няма качествата на една песен. Защото песента, това е резултат на три процеса, които стават в нас: процесът на нашата мисъл, на нашите чувствания и нашите постъпки, на силата, която се явява. Искаш да говориш, за да се проявиш. […] Всичките добри и умни хора в света, когато пеят, вслушвайте се как пеят. Виж със сърцето си ли пеят, с ума си или с волята си. Когато с волята си пеят, песента е силна, но няма мекота. Някъде песента е по-мека, отколкото трябва, а пък някъде песента е по-определена. Всяка песен, трябва да бъде облечена, светлина да има, аура да има, после трябва да има и топлина.

 […] Днес аз академичната музика не ви преподавам, нея ще я учите в академиите.

 […] Много е мъчно човек да остане свободно да пее. Ти, за да пееш добре, трябва да се хармонизираш с всичките хора; трябва да вземеш един тон, който никой не може да вземе по-долу и никой да не може да вземе по-горе, по-високо – и тогава оттам да започнете, тогава пеенето става правилно.

Я изпейте песента „Сила, живот, здраве”! (Всички изпяхме песента.) Тази песен да я научите. (Пее: „Живот, ти носиш за мене Доброто на моето сърце. Добро, ти носиш прекрасната мисъл за моя ум. Добро, ти носиш прекрасната мисъл за моя ум. О, ти – моят умдарба, която Бог ми е дал, ти носиш моята сила, в себе си скрита за мене”.)
 […] На малкото дете на 5 – 6 години, гласът му не е преправен. На някои деца на 5 – 10 години гласът е много хубав, чист, нещо хубаво и непринудено има в него. Казвам: когато пеете, пейте естествено, не се бойте какво ще кажат хората. Аз като пея, гледам какво ще кажат от Горе професорите по музика. Слушам ги какво ме коригират, те казват: „Малко измени”. Когато те ме харесват, всички отвън ще ме харесат; като не ме харесат, зная, че и отвън не може да ме харесат. Законът е за всички еднакъв. Трябва да слушате само в себе си. Пейте не да бъдете големи певци, по някой път – попей си малко.

 […] Не че всичко е в пеенето, но трябва да знаете едно от качествата – мисъл, чувствания, сила, работа.
Аз бих желал да разговаряте музикално, с песен. (Учителя пее: „Колко не ми харесват твоите постъпки, с които ти ме посрещна. Макар че не са толкова добри, искам да ги коригирам. И както виждаш, аз им пея. Колко не са добри твоите постъпки, колко не са добри твоите постъпки. За бъдеще ти ще постъпваш по-добре, за бъдеще ти ще постъпваш по-добре. Я ми се засмей сега! Какво си стиснал устата си като затворена врата”.) Аз тъй бих го критикувал. В операта така пеят; много ги харесвам, но много изкуствени неща има в операта – той за Любов говори и като че ли се кара.

Живот, сила, здраве – 4 декември 1940 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Не е лесна работа да слушаш един музикант. Казвам: братко, братко, с години човек трябва да изучава,музиката,за да може да разбира онова, което е скрито в нея. Един музикант с музиката може да ми обясни някои работи, които да ви турят в крива посока. Някой път тоновете са празни – ти може да вземеш до, но празно е до-то. Като пееш, ти може да туриш в тона, да го налееш и този тон става сочен. Има певци – пеят, но са сочни тоновете им; друг пее, но няма сочност. Може да е същата песен, същите тонове, на същото пиано единият свири – харесваш, другият свири – не харесваш.

 […] Ако кажа, че някой пее криво, много разбирам, отдалеч много разбирам от музика, чувам го хубаво. На някого, като му кажа: „Така не се пее, ами тъй се пее”. Като пея на едно сухо цвете и цветето се съживява. Казвам: „Ела да ти кажа как се пее”. И сухите цветя оживяват, който пее хубаво, но ако пее и цветята изсъхват, това не е пеене, то е безлюбие. Аз пея и цветята оживяват – то е пеене. Законът е такъв. Всеки, който пее и сухите цветя оживяват, той пее хубаво; всеки, който пее и живите цветя изсъхват, това не е добро пеене.

Две врати – 15 декември 1940 г., Утринно слово, София

 

  1. Музиката е положителна, изкуството е положителна наука. Там като дойдеш,не може да се хвалиш сработата, която вършиш; ако си артист или скулптор, или певец. От пеенето ти може да вземаш четири октави, те ти трябват. Достатъчно е и три октави да пееш, за да постигнеш каквото искаш. Изисква се да знаеш законите как да упражняваш гласа си. Много методи има за пеене, да се постави гласа за пример, гласа няма какво да се „поставя”. Аз бих ви дал един съвет: никога не вземайте урок, бих ви съветвал, от един учител по музика, който не ви обича и когото не обичаш, а когото обичаш и който те обича – вземай уроци. Никога не вземай уроци от един музикант, който има долно мнение за тебе. Който има за тебе добро мнение и ти имаш в него добро мнение, още като те види, за мен е този учител. Това правило аз го прилагам.

Едно ви не достига – 15 декември 1940 г., Неделни беседи, София

 

  1. Невидимият Божествен Разумен свят ни учи как да живеем, понеже ще участвуваме в този Божествен оркестър. Ти,щом вземеш фалшиво един тон, ще слезеш долу, на Земята. Мнозина само за едно фа, 30 – 40 – 50 години са слезли на Земята, да го учат как се пее. Има други за криво изпяване на до 60 – 70 години на Земята са слизали да го изучават. Някой път човек се преражда за много малка причина. От наше гледище нищо и никакво е – ти си взел криво тона. Трябва да вземеш вярно, точно тона. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш”.

 […] Тъй като сме излезли от Бога, да придобием онова, което Бог първоначално е вложил. Ние не сме били такива, каквито сме. За една малка погрешка, за един тон сме тук, на Земята. Ако погрешката е голяма, ще ти турят конска глава; ако е още по-голяма, рибешка глава; ако е още по-голяма, главата на някое растение; ако погрешката е най-малка, ще ти дадат човешка глава. Щом се освободиш, ще носиш ангелска глава. И в Оня свят ще бъдеш в хора. Като пееш, ще кажеш, внимавай да знаеш песента. Предварително да знаеш, преди да е дошло или до, или сол диез, или сол бемол, или изведнъж и трите да звучат, като вземеш вярно един тон. Има тонове, които никога не ги вземаме криво. Аз имам камертон, като взема този тон, веднага има светлина. Този тон като взема, винаги има топлина и като го взема, сила се явява. При други тонове мъжделива светлина се явява, при която не мога да чета, и топлина, при която нищо не се постига. Щом взема вярно един тон, кръвообращението се оправя. Според мен туй, което съм добил, опитвам. Ако вземеш един тон правилно, кръвообращението се подобрява; ако вземеш един тон правилно, силата се проявява; ако пееш правилно, мисълта се подобрява. Казва някой: „Защо ще пея?”. Ще пееш, защото кръвообращението е музикално. Ти имаш общ такт; ти си капелмайстор, ще пееш. Сърцето ти е такт, в което всички същества пеят вътре. То е такт, но капелмайсторът в сърцето ти е – „туп-туп”. Някъде сърцето ти помръдне, подскочи – не си взел правилно тона. Щом пееш правилно, животът тече; щом направиш погрешка, сърцето бие неправилно, явява се дисхармония.

Което е и което не е – 22 декември 1940 г., Утринно слово, София

 

  1. Цъфтенето на дърветата показва най-ниската любов, която съществува в света. Тази понятна музикална Любов изразяват цветята, затова всички вие ги помирисвате–за да възприемете Любовта в най-ниската ѝ степен. Хубаво е човек да възприеме, но не съветвам певиците да миришат цветята, понеже от тази Любов се отделят такива прашинки, че те развалят гласа. Даже не препоръчвам някой път да носите цветя. Не ви съветвам да късате цветя, те влияят на гърлото. Малките прашинки, които полепват, пречат на пеенето.

Ще ви бъде – 8 януари 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Когато ще стане земетресение, петлите мълчат, хич не пеят. Казват: „Страшнаработа”– щом престанат да пеят петлите, нещо лошо има; свиват се капилярните съдове, ти си неразположен. Сега казваме: „Защо петелът пее?“. Понеже от Земята се отделя голямо количество електричество от пластове, които се търкат, като влезе то в организма, свиват се капилярните съдове, изстудява се, чувства нещо страшно.

 […] Вземете един основен тон. До като основен тон можете да го пеете. До може да има по-малко трептения или повече трептения, приятно ти е. Но като пееш това до, турни разни до – изпей скръб с до; изпей: „Скърбен съм” само с до; или изпей: „Радостен съм” само с до. Наблюдавайте по какво се отличава до-то в дадения случай. С до пееш, че си скърбен, и пак с до пееш, че си радостен; ще има една разлика в до-то.

 […] Ти, за да станеш певец, непременно в съзнанието си трябва да срещнеш друг певец. Или не можеш да станеш виден певец, докато не си срещнал един знаменит певец, той да стане подбудителна причина.

 […] Вие, понеже нямате самоувереност, не можете да пеете, казвате: „Ще ми се смеят”. Пред лицето на Великия, Който е създал музиката, вие защо да не можете да пеете? Защо се страхувате? (Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Аз така бих пял. Трябва да се концентрира мисълта. Пред лицето на Бога искам да пея, че Той да бъде доволен. Щом пея и мисля как ще ме разберат, не върви. Аз, като пея, искам аз да се разбирам. Махар Бену Аба значи: ти седиш пред Великия, тих и спокоен. Фир-фюр-фен е Онзи, Който работи, Великият, Който е в движение, в работа. Махар Бену Аба – ти Го виждаш, Той си почива. Фир-фюр-фен – Той вече е станал и Той работи; ти пееш, когато Онзи, Великият артист седи; ти пееш и Той те слуша. Ще излезе нещо. Ти като попееш, и Той ще попее. Много хора, като са заедно, са герои, пеят.

 […] По сърце когато се пеят песните, имат голямо съдържание. Когато умът взема участие, има ширина, красота. Когато волята взема участие, има сила. Три съчетания има. Често вземате една дума, която обичате – изпейте я! Някоя дума, която ви прави впечатление: може да е собствено име, може да е глагол, прилагателно, някое местоимение – изпейте го. После, в музиката трябва да турите вашата надежда. Надеждата –  трябва да я материализираш. Вярата е към по-висока степен, в Духовния свят е тя. Като дойде Любовта, може да пеете в музиката, това е вече Божественият свят. С Вярата пеете, то е Духовният свят. Те са същества, които ще дойдат. С Надеждата ще предизвикате най-малките гении на Земята, по които се ръководят хората.
Ако пеете хубаво, всички Разумни същества са отзивчиви.

Чистене съзнанието – 10 януари 1941., Младежки окултен клас, София

 

  1. Kогато пеете, идете при славеите. Ако славеите се конкурират с вас, значи пеете хубаво; aко славеят не се обажда, значи не пеете. Щом славеят пее – започва състезанието, ти си от добрите певци; щом славеят не пее – не си добър певец. Идете да се учите някой път от техните трели. Славеите колоратурно пеят, но такт нямат.

 […] Онези, които обичат музиката, като пеете и като гледате червения цвят, да се даде активност на музиката; портокаленият цвят дава индивидуалност, зеленият цвят – растеж да има в музиката, жълтият цвят ще даде красота, израз.

Малки правила – 17 януари 1941., Младежки окултен клас, София

 

  1. Всеки има по един ларинкс, но на онзи, родениятпевец,другояче е устроен ларинкса. Казвам: всички имате по една дарба, която Господ ви е дал – туй го зная, която и дарба ако хванете в тоя живот – всичко ще ви тръгне напред.

 […] Ако бихте пели, да имате поне малка песен с онези тонове, които създавате, вие ще привличате известна енергия, която от никъде не можете да вземете. Ако човек пее хубаво, той винаги е здрав. Не може човек да пее хубаво и да боледува, или да му се случи някое нещастие.

Мощната сила – 22 януари 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Вие още не сте се научили да пеете–пеете, като издишате. Сега трябва да се научите да пеете и като вдишвате. Пели ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добрите певци в света са ония, които пеят, като вдишват. Който пее само като издишва, той е наполовина певец; който пее и като вдишва, и като издишва – той е истински певец. (Учителя пее при вдишване.) Онзи, който знае да пее, когато вдишва и издишва, тогава ще чувам онова, хубавото пеене. Като пее „В началото бе Словото“, тоновете ще ги чуваш. Казвам: мъчно е пеенето, като вдишва човек. Пеенето, като вдишваш, е за теб, а като издишваш, е за другите. Ако за себе си знаеш да пееш, и за другите ще знаеш. И в мисълта е същият закон.

Закон за обнова – 29 януари 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Най-лесният път, по който можем да разберем Божественият път, е музиката. Вън от музиката хиляди години се изискват. Вмузиката процесът е съкратен. Казвате: „МахарБену – какво е?” – Махар е посаждане – правя добро някому, посаждам в него. […] Бену е изникване, в цялата песен имаме един процес. Туй, което сме посели, как ще изникне, как ще се развият листата, какви плодове ще даде? Какъвто плод даде, ще го ям. Аз, в дадения момент, като изпея тази песен, накрая вече имам един обяд.

 […] Аба значи онзи, който носи. Сега ви повдигам завесата на една песен: „Махар Бену Аба”. Ако изпеем тази песен ниско и ако я изпеем високо, каква е разликата? Когато пеем ниско, има повече магнетизъм, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласът е много интензивен, работите не растат.

Слушайте съвета – 19 февруари 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Искате някой път да пеете. Ти никога не можеш да се научиш да пееш, ако не дружиш с музиканти.

 […] Една тъжна песен е хубава, понеже донася повече влага. Веселите песни донасят повече светлина. Аз имам три начина: имаме песни, които употребявам да стимулират ума; има песни, които употребявам да стимулират сърцето; има песни, които употребявам да стимулират волята, тялото, каквото и да е. Следователно, щом волята ми отслабне, подновявам я с тия песни. Музиката служи за възпитание – да събуди ума към дейност. Целият ден, щом ти вътрешно имаш хубаво разположение, това е музика в теб. Някой само пее механически. В музикално отношение има известни мотиви, които събуждат човешката мисъл. Да кажем, че някой човек поговорил и събудил една мисъл – това е музика, нещо приятно е дошло до вашите уши; то е музика. Събуди се в тебе една нова мисъл.

Трите връзки – 26 февруари 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Който не знае да пее, той винаги затлъстява. За да се избавиш от психическо затлъстяване, трябва да пееш. Знаете какво нещо е затлъстяването,топроизтича от една неорганизирана материя. […]

(бел. съст. – Поради спецификата на лекцията е необходимо цялостното ѝ прочитане)

Музикални тонове – 28 февруари 1941., Младежки окултен клас, София

 

  1. Като иде бурята, ако някой добър певец запее, тя ще се откаже. Иде някоя буря–той знае, тя ще утихне; иде някакъв град – няма какво да се страхуваме от града: ще дойде някой певец ще запее, и градът ще си замине. Искаме годината да бъде плодородна – певците ще пеят, свирците ще свирят и плодородие ще имаме: Искаме да имаме здраве. свирците ще свирят, певците ще пеят и здравето ще дойде. Толкова лесно е. Ние го търсим там, където никога няма да дойде. Господ казва: „Ако Ме потърсите с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила, ще Ме намерите”. Той ви е дал дарби, с които трябва да покажеш, че знаеш да пееш. Да благодарите! Вие не искате да пеете на Господа, вие пеете на хората, не на Господа. Колко души има, които пеят на Господа? Ще кажете: „Господ пеене не иска”. Той не иска пеене, Той иска добър живот.

Ще се наситят – 9 март 1941 г., Неделни беседи, София

 

  1. Едва сега хората се учат да пеят,много добри певци в света сега няма. …Малко добри певци има в света. Че всички пеят. Казва:”Азне мога да пея добре”. Всеки, който пее, то е крачка напред, излиза вече из тази неорганизирана материя, започва да мисли.

 […] Сега някой певец пее за пари. То е един символ, но трябва да пееш за живота. Ако ви дадат една тема да направите, една песен за живота, как ще я направите?

Музикални тактове – 12 март 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Вмузиката някои певци искат да пеят меко. Ти, за да пееш меко, трябва да знаеш как да възбудиш тия центрове. Той иска да пее. Трябва да тури ръка на главата, да предизвика вълнение в слънчевия възел и тази енергия да мине в гърлото – ще даде мекота. Ако този център на главата не се събуди, гласът ще бъде обикновен. Мекотата на гласа зависи от наличието на енергия във вас – тъй както сухата пръст, като падне [във] вода, е мека, а ако не падне – е груба. Отнякъде трябва да дойде меката енергия. Ако не знаеш да я извадиш, ти ще се покажеш такъв, какъвто не си.

 […] Пеенето лекува. На един човек, който е болен на умиране, му казвам: „Ще пееш!”. Има температура четирийсет градуса, той пее. Рекох: „Ще пееш вечер, посред нощ ще пееш”. Казват: „Изгубил си ума, пее при четирийсет градуса температура“. Рекох: „Докато пее, аз гарантирам сто и един процента, че ще е здрав, но ако престане да пее, не гарантирам!”.
Дотогава, докато един човек пее в себе си, в ума си, в сърцето си пее, той всичко може да постигне; като престане да пее, казвам: пейте в себе си, при най-лошите условия – пейте. При обикновените условия, при красивите условия всеки пее, но при най-лошите условия да пееш – тогава ще се проявиш ти, там е силата на човека. Сега разбрахте ли?
Силното число – 14 март 1941., Младежки окултен клас, София

 

  1. Щом не разбираме Божия порядък, има дисхармония. Единият взел тона по-долу, дисонанс има. Прави му се бележка: „Невземаш вярно тона” –това не е Божествен порядък, в Божествения порядък имаме добрите певци. Божественият порядък е: единият пее, другият му се радва!

 […] Казвате: „Младите да пеят, не старите”. Ако е за старост, ангелите, които пеят, са на милиони години и пеят. Милиони години живеят и не са остарели; вие на 50, на 80 години и мислите, че сте остарели.

 […] При Божественото пеене всички мъчнотии се топят тъй, както снегът и ледът се топят при слънчевите лъчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пеене. Вие пеете много добре. В Божественото пеене сте слаби; в човешкото пеене сте по майстори, там са по-високи тоновете – в Божественото пеене от 4-тата октава е нагоре, затуй хората не засягат това пеене. Да се радваме – в Божественото пеене човек се подмладява.

Божествени закони – 19 март 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Някой път седне някой ангел, до някое дете,което плаче, и тойзапочва да му свири; като свири на това дете, мисълта му започва да възлиза нагоре и престава да плаче. Някъде ангелът свири и скръбта ти на Земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станеш радостен.

 […] Някои свирят много хубаво, а някои свирят много обикновено, няма нищо музикално. Като ги слушам, виждам – свирят, за да мине времето и да им платят. Не разбира да свири, но чака да му платят. Някоя певица кряска, пее, взема високи тонове. Аз, като я преценявам, ако я викам да ми пее – едва бих ѝ дал пет лева. Бих ѝ дал 50 лева, дето се мъчи да пее, а за изкуството ще ѝ дам пет лева. Че се мъчи да пее – ще ѝ дам 50 лева за измъчването.

 […] Питат: „Какво е ангелското пеене?”, ангелите чувал ли си ги да пеят? Казват, че когато Христос се родил, дошли цял полк ангели, които пели песента. Но имате ли една ясна представа какъв е бил този хор? Не сте били там, само предполагате. Трябва да сте чули пеенето, за да знаете какво нещо е ангелско пеене.

Законът за Божествената хармония – 26 март 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Щом не искаш да пееш, щом не искаш да обичаш,ти си болен човек– то е мярката. Щом си разположен, ти тананикаш вътре, ти си здрав. Та казвам: музиката е външна страна на здравословното състояние. Вие трябва да развиете слуха, да схващате отвътре как излиза музиката.

 […] Трябва да знаеш, че ако съвсем не ти се пее, скоро ще заминеш за другия свят – туй да го знаете! […] Като престане да пее човек, подписан му е паспортът за другия свят.

 […] Изгрее Слънцето – изпей една песен! Видиш една цъфнала круша – изпей една песен! видиш една река тече – изпей една песен. […] Видиш гроздето узряло – изпей една песен, откъсни един грозд. Навсякъде в пеенето човек да изразява своята благодарност, хармонично да пее. Казвам: това е един истински начин за самовъзпитание. Ако не мислите така, не можете да имате прогрес. Аз съм правил опити, опити. Навсякъде, като вляза, чувствам, че хората не са разположени, те не пеят. Щом вляза и имам разположение да пея, тия хора са здрави. Казвам: тук трябва да пеете. Та сега аз обръщам внимание – трябва да пеете. Някой път ви слушам от горе как пеете, някой път пеете много хубаво. Казвам: добре отиват. Та и здрави, и болни като станете, пейте! После – никога не критикувайте музиката! Вие ще кажете: „Не може да пее той”. Ами и ти не можеш да пееш, ти критикуваш себе си. Научи се да пееш и свириш. Научете се поне една песен да пеете, която можете да я изпеете хубаво. Една песен, но на свят да я изпеете, може да е от три, четири реда. Може да кажем: „Вдъхновение, ти носиш Божие благословение, изобилна светлина, мирен живот”.

 […] В пеенето млади и стари няма. […] Ако за една година бихте направили един опит, тук, при болести по дърветата, някои дървета са болни, понеже не се пее, музика няма. Лекуват ги със син камък. Ако има музика, всички паразити, които има по дърветата, ще си идат. По-хубаво лекарство от музиката в света няма! Ако музиката би се приложила, всичките да пеят, учителите да пеят – 99 % щяха да се възпитат, ще остане 1%. Приложете този метод, той е най-лесният и най-ефикасният. Не само пеене, но тогава във вас ще се създаде един стремеж да учите, да работите, във всичко ще ви върви.

Музика и здраве – 2 април 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Напримередин говорител трябва да има известна дикция, говорът му трябва да бъде ясен, мек, внушителен. Гласът на един певец трябва да бъде ясен, мек, внушителен.Ако няма тия качества, той никога не може да се повдигне.

Трите извора – 20 април 1941 г., Утринно слово, София

 

  1. На физическото поле две октави сa достатъчни. В Духовния свят – три октави. За Божествения свят – 4, 5, 6, 7, но за над4-таоктава нашето ухо още не е готово, за да възприемем тия, високите трептения. Гласът не е така музикален във високите тонове и в ниските тонове. Някой път ти си се раздразнил – вземи някои тонове! Раздразнил си се – вземи няколко тона, виж ще могат ли те да ти въздействат. (Учителят пее:А-ха-ха-ха-ха”.) Вие не можете да се освободите. Мъчно е човек да се освободи от статичното състояние на нещата. Всеки е готов да пее само това, което той знае. В Божествения свят и в Духовния свят нещата никога не се повтарят. На физическото поле има повторение.

Самовъзпитание – 23 април 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Като умреш, да пеешкато мъчениците;като те горят, да пееш; като те мушкат, да пееш – то е любов! Да плачеш – то не е умиране.

В начало бе Словото – 27 април 1941 г., Неделни беседи, София

 

  1. Добър певец кой е? Който може да изпее всяка една песен. Може да е много сложна. Песните не са сложни, ние си въобразяваме, че песните са сложни. То е от неупражняване по някой път.Не че не са сложни, но онзи, който е роден музикант, като погледне песента, нотите звучат в ушите му;онзи, който не е роден, трябва да ги учи. Щом в музиката заучаваш всеки тон поотделно, сега учиш музиката; щом ги видиш и разбираш езика, защото под музикант разбираме, този който разбира езика на музиката. Който сега учи, това е друг въпрос.

Да дойде при Мене – 27 април 1941 г., Утринно слово, София

 

  1. Може да ви говоря за забавление, както в театъра. Аз съм за театъра, но театърът не е театър, тойе това, което не е. В една опера е това, което не е. Пее се, но двама пеят и се карат, но тъй не се пее– на караница. Някой път ме викат на опера, но не виждам караница в пеенето, караницата им не е музикална. Пеят за Любовта, но Любовта им не е музикална. Не се пее така на Любов – крясък е това. След това лицата им като погледнеш – не става така, лицата им мязат на карикатура.

В Него бе животът – 4 май 1941 г., Неделни беседи, София

 

  1. Човек, който няма Любов към пеенето, който няма Любов към музиката, не може да пее. Ако имате любов, и да нямате глас, пак може да пеете. Всякога, ако човек има Любов към пеенето, може певец да стане. Щом има Любов към свиренето, може да свири. Човек става това, към което има любов,то е постижимо. Без Любов нещата в света са непостижими.

Неразбраното и разбраното – 9 май 1941., Младежки окултен клас, София

 

  1. Слънцето,като пее на всичките растения, тези растения се отварят. Слънцето като им пее, светлината като им пее, растенията ухаят. Уханието е плащане за пеенето на светлината. Светлината,като пее на растенията, те дават ухание, плащат туй, което Слънцето им е дало.

Благодарност – 23 май 1941., Младежки окултен клас, София

 

  1. Като се върти Земята, тя има един ритъм,чули ли сте ритъма на Земята? Като се върти, тя пее. Знаеш ли как пее Земята? Толкова деца има по кората си, правят ѝглавоболия, ровят кожата ѝ, тя хич не им обръща внимание. Като погледне Слънцето, пее си тя, слушали ли сте гласа ѝ? Евангелистите казват за Земята: „Този плачевен идол”. Земята пее и като пее, всичко върви, като пее, всичко расте, Слънцето изгрява и залязва, ветровете веят от пеенето на Земята.

 […] Една млада сестра ми казва: „Господин Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе в живота?”. Ако го разбираш, ще те ползва; ако не го разбираш, ще ти бъде товар, няма защо да го носиш. Ако научиш песента, ще те ползва; ако една песен само я носиш, какво те ползва?

Две състояния – 28 май 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Ако искате да предадете енергия в себе си, трябва да започнете с песен, която ще даде подтик за работа. Ако искате обхода, пейте песни, които започват стонами. Вие без музика искате да се изправите. Човек без музика не може да изправи характера си. Това е един начин, за да нагласиш мозъка си – все трябва да излезеш из една песен.

 […] Ларинксът е правен някъде, не е проста ципа. (Учителят пее: Саааму”). Какво ще разберете? Една дума е разбрана в тебе, когато даде един импулс. Ти вземеш, направиш едно усилие и след туй импулсът зависи от първия. Когато ти пееш, се усилва пеенето, тия думи са прави.

Качване и слизане – 4 юни 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Отидапри един болен човек, зная известни музикални формули.На вас няма да ги кажа, то е престъпление, сами ще ги намерите: Като изпееш тази формула, веднага човек става здрав.

..Пеенето е първият подтик. Човек, който не пее, той е далече от Любовта. Човек, който пее, е близо до Любовта. Всички онези, на които им се продължава живота, стават весели, позапеят.

 […] Една песен мога да я пея по много начини, но в дадения случай има един правилен начин. Имаш свобода да измениш нещата.

 […] Човек да пее и да свири. Той с музиката внася светлина в ума си, с музиката внася известна специфична топлина, с музиката внася известна сила в организма си. Всички ония хора, които са музикални, характерите им са съзнателни. Човек, който е музикален, сам познава погрешката си, казва: „Извинете”. 

 […] Пей на крака си (Учителят пее: „Боли ме крака, боли ме крака, боли ме крака, боли, боли, боли, боли, боли ме крака”), изкуство е това. Аз пея, но мен кракът не ме боли. Ще търпиш, ще пееш и кракът ще престане [да те боли]. Ще смениш своето състояние. Трептенията се смениха, влизаш в хармония. Болките на крака показват, че сме влезли в дисхармония с някого от Висшите светове. Казват: „Основата ти не е правилна, измени камертона”. Ела в съгласие с Великия Закон и ти ще пееш.

Три основни тона – 18 юни 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Щастието на един певец зависи от неговия глас, но зависи от разположението на неговата мисъл, от разположението на неговото сърце и от разположението на неговата воля, на неговия организъм. Казвам: в какво седи разположението на мисълта? Трябва човек да има достатъчно светлина, жива светлина трябва да има.

 […] Аз ви питам: как може човек да говори? Определете ми онова, което заставя човека да говори. Вие мислите, че знаете какво нещо е говорът – онази сила, която движи твоя език, да се огъва нагоре-надолу, да подпира ту гърлото, ту опира небцето, ту устните се допират, ту се отварят. Има една сила, която подтиква – коя е тази сила? Това е Разумното, този човек с разумните начини работи.

Скръб и радост – 20 юни 1941., Младежки окултен клас, София

 

  1. Гениалните музиканти имат гениална енергия. Каквато песен да изсвирят,струва. Тя е направена не от злато, а от диаманти, от скъпоценни камъни. Тогава питам:по какво се отличава добрият човек? Човек не може да бъде добър, ако не е музикален. Пророкът казва: „Чух пеене в Оня свят. Всички пеят и свирят”. Били ли сте в оня свят да знаете какво нещо е пеене? Сега това трябва да бъде един идеал. Музиката трябва да служи като едно средство в света, то е за в бъдеще. Засега музиката трябва да бъде едно средство за здраве.

Три възгледа – 6 юли 1941 г., Неделни беседи, София

 

  1. По говора на човека можете да определите характера му. Ще кажете, че българският език е груб; колкото и да е груб, всички българи не говорят еднакво. Някои говорят меко, а други – грубо, остро, натъртено. Това зависи от силите, които крие човек в себе си. Какво представлява човек днес, как говори, как се проявява–това не трябва да ви спъва.

 […] Сега аз ще ви изпея една малка песен със следното съдържание:

Зора се чудна зазорява,

зора на нов живот,

която мен в живота призовава.

Зора се чудна зазорява;

зора що носи чудните блага.

Таз зора ме призовава на работа в живота мой*“.

 

[…] Опитайте се да изпеете песента „Зора се чудна зазорява“, но така, че зората да обхване цялото ви естество и вие да я почувствате като импулс за работа, за нов живот, за движение.

 […] Ако всички са доволни от тебе, ти си добър певец, Божествен певец, защото си дал на всички това, което очакват. Певецът трябва да раздаде Божиите блага, че да не лиши никого от Божиите блага. Тогава всички го познават. Ако на някои е дал повече, на други по-малко, хората не са доволни. В живота трябва да раздадем Божиите блага щедро.

 […] (Учителя пее):

Зора се чудна зазорява,

зората, що носи чудните блага,

зора ме мене призовава на работа в живота.*

 

*(двете различия в песните са в зависимост от различия в издателствата – бел. съст.)

Зората на живота – 27 август 1941 г., Съборни беседи, София

 

  1. – „Неможе ли да свири човек,без да приема един или друг външен израз?“ Не може.

Невъзможно е да свириш, да пееш или да говориш, без да дадеш външен израз на това, което изпълняваш. Ако говориш в голям салон, без да искаш, ще повишиш гласа си; ако салонът е малък, гласът ти ще бъде естествен, без повишаване. Силата на гласа зависи и от тембъра. Някои гласове имат такъв тембър, че се чуват надалеч; като слушате такъв глас, струва ви се, че е близо до вас, а всъщност той идва отдалеч, от два – три километра разстояние. Същото се отнася не само до гласа, но и до чувствата, мислите и постъпките на човека. Понякога те биват толкова интензивни, че проникват надълбоко и обхващат голям периметър.

 […] Някой казва, че обича музиката, има желание да слуша видни музиканти и певци, но не му се иска да губи времето си да ходи по концерти. Щом казва така, желанието му да слуша музика и обичта му към нея не са интензивни. Каквито и препятствия да срещне интензивното желание, непременно ще ги преодолее.

Трите перпендикуляра – 12 септември 1941 г., Съборни беседи, София

 

  1. Сегашните музиканти, певци, като дойдат, имаме славеи в България, които са взели човешка форма. Всички славеи певци ще станат, артисти за в бъдеще ще станат. Казвате: „Тозие един славей”. Нищо в света не се дава даром. Този славей с хиляди години е в една школа по пеене, поставили са го в тази форма да пее, че после да му дадат един човешки глас.

 […] Ще обичаш пеенето, да ти трепери душата. Човек, който пее, не оглушава, който не пее, може да оглушее.

 […] Сега, ако сте в Школата, бих ви дал какво да правите. В тази Школа трябва да се пее. Сега учите песни. Аз съм слушал църковни песни, но съвременните хора нямат песни за събуждане на способностите. Всичкото пеене става за развлечение, за почивка е хубаво. Но има песни, които, като пееш, събуждат твоята мисъл, да мислиш; има песни, които събуждат хубавото и красивото; има песни, които, като пееш, събуждат в теб чувството на справедливост. Един американец разправя, че като слушал Камил Русо да свири „Сънят на живота“ (тя е ученичка на Паганини), в дадения момент бил така разположен, че бил готов да се примири с целия свят. Бил готов всичко, каквото има, да го пожертва – това е музика! Ако ти в музиката не си готов да направиш всичко, това не е музика.

 […] Ако бих поискал някой от вас музикално да ми изпее как плачат децата. Как ще го изпеете? Някои деца имат три основни тона. Някои вземат до, някои вземат ми, някои вземат сол. Това дете, което взема до, е материалист; което взема ми, то е духовно; дете което взема сол, то е Божествено. Тези, които вземат сол, умът им хубаво ще се развие; които вземат ми, сърцето им ще се развие; които вземат до, тялото им ще се развие. Децата някой път сутрин вземат до, на обяд – ми и вечер пеят сол. Аз, без да съм бил майка, зная това, слушал съм как плачат децата, статистика имам какъв е музикалният плач.

Двама или трима – 14 септември 1941 г., Съборни беседи, Неделни беседи, София

 

  1. 9 Трябва да идеш в оня свят, да видиш какво нещо е орган, да видиш какво нещо е пиано, какво нещо е цигулка, китара, арфа, какво нещо е оркестърът. Там има оркестри от двадесет хиляди оркестранти. Има хорове от сто четиридесет и четири хиляди. Те тъй майсторски пеят, че като запеят, самата земя в туй пеене се върти и върви по своя път.
    Любов, знание и сила / Знание и сила21 септември 1941 г., Съборни беседи, Неделни беседи, София

 

  1. 9 Един отличен глас ви е дала Природата, създала е едно много хубаво гърло, послеесъздала и способности в ума ви. Зависи как ще обработите гласа си, за да станете отличен певец. Ако се занимавате, ще станете отличен певец, ако не се занимавате, ще станете обикновен певец.

 […] Онези от вас, които искат да станат певци, най-първо нека ядат сладки ябълки и хубаво да ги дъвчат. Тази ябълка дава хубаво разположение на гласа. Тонът до хубаво се взема. Това е за онези, които са родени за певци, а не за онези, които не са родени.

Доброто е основния тон на материалния живот. Ако знаеш тона на Доброто, тогава всичко иде. Доброто е основният тон до на физическия живот. Когато пееш до, ако го вземеш вярно, веднага погледнеш нивите, усещаш, че ти е приятно. Щом пееш и не чувстваш тази приятност, тонът не е до. Като вземеш до в материалния свят, тогава всичко в Природата да ти бъде приятно, всички последващи тонове са свързани.

Основният тон – 17 октомври 1941., Младежки окултен клас, София

 

  1. Като пееш,ти се чувстваш като център, като Слънце, навсякъде отиват лъчи– то е най-хубавото пеене. Сега имаме пеене само на ума и на сърцето.

Та казвам: има едно пеене, с което може да се помогне на кръвообращението на сърцето; има друго пеене, което помага на развитието на ума. Пеене, което не помага на развитието на човешката мисъл, не е добро. Музиката, която не спомага за облагородяването на чувствата, този човек не е в Рая, извън Рая е. Под думата музика разбираме, то е първата степен, да имаме желание да се обърнем с лице към Рая. Тогава сме близо до музикалната посока. Не считайте пеенето за отделна деятелност, то е спомагателна сила. Музиката е спомагателна сила за развиване на човешкото сърце и човешкия ум. Под думата музика разбираме най-добрите условия, при които сърцето може да се прояви и умът може да се прояви – това е музика, то е хармония. Колкото тия положения се влошават, казваме, че музиката им не е съвършена. Според мен тоновете са скъпоценни камъни, с които се украсява човешкото сърце. Скъпоценните камъни, които съществуват в света, това са музикални тонове. Когато ти произнесеш един тон, даваш му цена. Колкото по-правилно пееш, толкова по-правилна цена даваш; колкото по-невярно вземаш тона, толкова по-малка цена даваш. Да пееш правилно, да свириш правилно, да разбираш правилно значи да даваш цена.

 […] [Тонът] до във всички хора не е верен, зависи от степента на тяхното развитие. Всички не вземат тона до вярно. Всякога на тона до му липсват няколко трептения. Ако си концентрирал ума, като пееш до, внасяш хубав образ. […] Всякога, за да пее хубаво, певецът трябва да създаде хубава форма, със съдържание, за да се импулсира. Не си туряйте в ума, че не можете да направите нещо.

Основни отношения – 24 октомври 1941., Младежки окултен клас, София

 

  1. Аз често съм забелязвал следното, това се случис мен: вървя някъде, някой щурец пее хубаво. Не обърна внимание, не се спра да го послушам. Като мина десет– дванайсет крачки, дойде вихрушка, вдигне ми шапката и започне да я търкаля по земята. Върна се тогава да послушам онзи певец. Пее си той, казва: „Къде си се забързал?“. Някъде пее си този щурец; слушам – пее щурецът една песен: „Животът без Любов нищо не струва“. Щурецът тъй пее: „Животът без Любов нищо не струва и на път който отива без любов, нещастие добива”. Затова шапката ми пострада. И благодарение, на това че шапката пострада, видях колко хубаво пее този щурец. Сега имам едно правило: щом чуя един щурец, свалям си шапката и слушам. Казвам: вслушайте се в щурците, които пеят във вас – онази вътрешна интуиция. Казвате: „Духът”. Духът Божи се явява чрез малките работи.

Постоянна благодарност – 26 октомври 1941 г., Утринно слово, София

 

  1. Според музикантите най-ниският тон има 16 или 32 половинки, трептения. Ако трептенията са 16,8 [от тях]са положителни, а 8 са отрицателни. (фиг. 1)

(фиг.1)

 

Когато вземеш вярно един тон, става съчетание, става преплитане на вълните, те се съединяват и положителните и отрицателните вълни, като се съберат, издават звук. Значи между 8-те положителни и 8-те отрицателни вълни, като се съединят, образуват тона до. Някой път тонът е неверен. Може някои от трептенията да се съчетават, но друга част остава несъчетана. Може две да останат несъчетани и тонът не е верен. Но туй сега e философия. Има начини, по които може да се провери дали се съчетават тия вълни.
Та, казвам: добър музикант е онзи, който примирява вълните. Като пее, че отрицателните и положителните вълни се съединяват. Един тон аз го считам като зрънце. Щом изпееш един тон, той е като житеното зърно, изниква. Значи може да даде семе.

Ре е спомагателен тон на до, ми е спомагателен тон на до, фа е спомагателен, сол е спомагателен, ла е спомагателен, си е спомагателен – дохождате до [тона] до на втората октава; горно ре е пак спомагателен.
Основният тон ще даде основа, трябва да градиш. С до ти ще градиш; ре ще ти покаже посоката на градежа. Вълните на ре се отличават от вълните на до. Вълните на ми се отличават от вълните на ре и до, голямо различие има. Когато се взема мидореми, дойдеш до ми – много мек тон е, понеже минава през една област на най-малко съпротивление. Някога, когато имате голямо съпротивление някъде, трябва да пеете ми, за да се научите да намирате пътя на най-малкото съпротивление. Някъде, като се намираш в някоя разкашкана област, трябва да пееш ре, за да намериш твърда почва. В кашата някъде може да се удавиш, ре върви по една устойчива почва.

Разумна почивка – 29 октомври 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Сега всички хора пеят, но като пеят, все очакват да придобият нещо отвън– то е една голяма спънка. Например, ние пеем тук, защото [това] е един метод. Човек, който не може да пее, той е съвсем закъсал; като пее, може да живее. Който не пее, не може да живее, закъсал е, няма никакъв кредит.
    Казвам: пеенето е един Божествен метод за човека. Само човек пее. Дето пеят петлите, то е отглас на човешкото пеене.

 […] Човек иска да стане певец, да предава пеене, да му дадат пари, за да изкара прехраната си – то е друг въпрос. Пеене, което не носи живот в себе си, то не е пеене. Вие, когато скърбите, скърбите защо? Защото не пеете. Пейте, веднага скръбта ще се превърне в радост! Христос, когато очакваше да Го разпънат, учениците му пееха. Преди да излязат навън, пяха; като хванаха Учителя им, хич не им дойде да пеят, трябваше да пеят. Войниците, като тръгват на бойното поле, пеят. Като пеят, всичко върви; като не пеят, работата е малко лоша.

 […] Вие сте дошли на Земята и питате какво можете да правите. Най-лесната работа е да пееш – нищо повече! По-лесна работа от пеенето в света няма. Горко оногова, който не пее. Пеене и говор. Ще се научиш да говориш сладко. Като говориш, да те наричат сладкодумен, не да бъде нахохорен* гласът ти. Като говориш, да произнасяш думите музикално. Произнесете музикално думата Вяра.

 […] Така не се смее. Я се посмейте музикално! Кой от вас би се посмял музикално? То е много тежко. Трябва да бъдете актьори на сцената. За да пее човек, трябва да се събуди долната част на мозъка. За да бъде музикален, за да пее, трябва доста центрове да бъдат събудени. Един тон трябва да има правилна форма. После, тонът трябва да има съдържание вътре; трябва да има и място, широта; после какво направление ще вземе този тон? Нека да изпеем следното: „Аз вярвам в това, което се посажда. От него добър плод може да излезе”. Да допуснем, че ти посаждаш нещо. Ако е една дума, в мозъка трябва да внесеш съдържание, мелодия трябва да има, ако е в ума, хармония трябва да има. Най-първо, като пееш, пеенето трябва да внесе мекота, хармония, да се хармонизираш с другите хора. Аз вярвам в това, което аз съм посял.

*(нахохорен – в случая Учителя използва тази дума като разговорно-архаичен синоним на думите: наежен, нападателен, остър – бел. съст.)

Да ценим живота – 5 ноември 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. По какво се отличава един основен тон? В Природата има два основни тона:един тон, с който човек започва,и друг, с който свършва. Основният тон в музиката е неизменен. С нищо вие не може да нарушите хармонията на един основен тон. (Нищо в света не може да наруши хармонията на един основен тон.) Всички тонове, които не са основни, хармонията им може да се наруши. Под думата основен тон разбираме Божественото. С нищо не си в състояние да нарушиш един основен тон; той е независим и абсолютно свободен. В другите, последователните тонове, които излизат, на които цветовете са различни, има друг интервал, в тях може да нарушите хармонията. Под думата основен тон разбираме този, който при всичките тонове остава единен. Оттам трябва да започнете; каквато и да е работа ви, от основния тон трябва да започнете. Щом един музикант вземе основния тон правилно, пее хубаво; ако не взема правилно, пеенето не излиза направо от основния тон.

 […] Да кажем, че вие започвате с основния тон сол. Сол може да бъде основен тон, ре може да бъде основен тон. Ако вземеш ре, постоянно трябва да се празни и пълни. Щом не вземеш правилно основния тон, песента пропада. Този тон е верен и в мисловния свят.

 […] Та казвам: по какво се отличава един основен тон, признаците, по които се отличава? Щом вземеш основния тон в музиката вярно, веднага усещаш едно приятно разположение, влиза светлина; щом вземеш вярно основния тон, има светлина и топлина. От прииждането на топлината и светлината, динамика се ражда. И в теб се заражда подтик, че си силен да направиш всичко. Основният тон придава светлина и топлина, произвежда сила. Тогава певецът може да пее. Щом не вземаш правилно, няма светлина и топлина, основния тон го няма. Нищо в света не може да се постигне без музика. Ако някой мисли, че без музика може да постигне нещо, той се лъже. Има два вида музика. Два основни тона има в Природата: Божествен – положителен, който дава; [а] другия тон [минус], който възприема – плюс и минус. Това са два основни тона, с които музиканта трябва да започне. (Дали той свири, дали той пее.) Трябва да даваш правилно и трябва да вземаш правилно, между тия две. В дадения случай положителните тонове се образуват в сърцето, отрицателните в ума.

 […] Онези от вас, които не пеете, сте затворен интервал.

 […] Квартата представлява музикално човешките чувства. Щом пееш кварта в музиката, трябва да придадеш пример, съдържание на някои тонове. В квартата трябва да дадеш сила на тона, а в терцата – мекота; в секундата трябва да дадеш плътност на тоновете. Значи, ако не дадеш плътност на тоновете, не знаеш как да постъпиш. Ако в твоите постъпки няма мекота, мекотата е пластичност. Тя е една необходимост, за да се избегнат конфликтите, които се явяват в живота. Без мекота ще стане възпаление в ставите, триене. Тия, които имат ставен ревматизъм, терцата не знаят как да я вземат. Слабохарактерният не знае как да пее квартата. Онзи, който не може да взема квартата хубаво, е непоследователен в чувствата си, обеднял е. Човек с богати чувства взема квартите хубаво. Силните кварти взема хубаво и меките терци взема хубаво, и плътните терци взема – устойчив е. Значи основният тон е намясто. Аз сега ще кажа така: не вземате вярно терците – музикално си болен; секундите не вземате правилно, квартата не вземате, квинтите не вземате правилно. Минавате от квинтите в септими – не мислите правилно, прескочихме секстите. Трябва да знаеш да възприемаш Божественото.

(бел. съст. – Поради спецификата на лекцията е необходимо цялостното ѝ прочитане)

Отворен и затворен интервал – 7 ноември 1941., Младежки окултен клас, София

 

  1. Сърцето е един капелмайстор и най-хубавата песен излиза от него. Някой път мога да ви изпея песента на сърцето. И то има песен, но когато хлопа, в Онзи свят не можеш да влезеш.

Божественият и човешкият порядък – 9 ноември 1941 г., Утринно слово, София

 

  1. Ако нашата музика не може да ни издигне до Вечното, да разберем Бога, ако пеенето и музиката не могат да ни приближат към истинската наука, ако не могат да внесат в нас истинския живот, каква е тази музика и защо ни е?

Да ме очистиш – 9 ноември 1941 г., Неделни беседи, София

 

  1. Онези, които пеят, те са свободни. […] Тези, които не пеят, не са свободни.

 […] Казвам основната идея: Разумният свят е музикален. Понеже там всички неща стават лесно – изпееш една песен, всичко ще дойде лесно и ще влезеш в света на музиката. Щом си неразположен и влезеш в света на музиката, неразположението ще изчезне. Превръща се за добро. Искаш да се поразходиш някъде – като пееш, веднага отиваш; ако не пееш, на едно място седиш.

 […] Казвам: музиката е основа на истинското движение – човек не може да се движи, ако не пее. Животът не може да има смисъл, ако ти не пееш в себе си.

 […] Буквата х много мъчно се пее. Музикално тя представлява два отворени интервала в две противоположни посоки, като едните и другите се отблъскват.

 […] Щом можеш да дишаш, непременно трябва да пееш. Всеки, който диша и не пее, е в прегрешение. Всички хора днес страдат от това, че не пеят. В пеенето ще употребите дълбокото дишане.

 […] Казвам: всеки трябва да има музика. Като станеш разтревожен, поглади гърлото си. Човек, на когото гърлото не е хубаво, не върви.

 […] Като пеете, знайте, че тия вълни отиват по целия свят. В някои души, които са в хармония с вас, с пеенето си ще внесете спокойствие. Някой може да живее в Америка, но е нагласен на тази гама с вас – като пеете, той чувства, че иде нещо хубаво. Навсякъде по Земята трябва да има пеене, хубави мисли, хубави чувства и постъпки.

 […] Вие сте уморени от еднообразни мисли. Седете някой път и си пейте: (Учителят пее):
Не заспивай, не заспивай,
Слънцето изгрява,
ще изгубиш най-добрите условия,
които те чакат.
Не заспивай, буден бъди!
Когато Слънцето залезе,
под юргана може да се намериш.
То е намясто. Спи, спи.
Като мине среднощ,
в три часа се събуди
и пак стани
и работата си захвани.
*

*(бел. съст. – фраза от беседата или песен; или импровизация от самата беседа)

 […] Сега вие трябва да пеете в България, понеже се намирате при най-добрите условия. Сега ако не пеете, не зная кога ще пеете. Едно детинско състояние да имате. Всякога да ви интересува музиката.

 […] Уханието – това е песен. Хубавото ухание е песента на цветята. Когато тази музика се отнесе до пчелите, малките пчели отиват и посещават цветята. За тях това е едно благо, понеже тия пчели са по-високо в развитието си. Казвам: и вие, като цъфнете, изпратете вашата песен нагоре! Тогава ангелите ще дойдат и ще посетят вашите цветя, както пчелите посещават цветята. Ще има какво да вземат. Така и вие, като пеете, да дойдат Същества от Висшите светове, да има какво да вземат. Да има един повод да дойдат.

(бел. съст. – Поради спецификата на лекцията е необходимо цялостното ѝ прочитане)

Музикални подтици – 12 ноември 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. От пеенето, в което изживявате повече,придобивате нещо. Всякога, когато пеете, трябва да остане една придобивка във вас. Пеене, в което няма придобивка, не е естествено.

Център и периферия – 14 ноември 1941 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Сега нотите ги пишете на петолиние. Петте линии отговарят на петте сетива. Първата линия е на усета, втората – на вкуса, третата – на обонянието, четвъртата – на слуха и петата – на зрението. Линиите под и над петолинието са спомагателни. Тези са, от които музикантите се интересуват. Преди са писали нотите по друг начин.

Същественото – 21 ноември 1941 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. За да говориш, трябва да обикнеш говоренето; не можеш да говориш без обич.

Две врати за освобождение – 3 декември 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Говорът е резултат на човешкия ум, но музиката е резултат на човешкото сърце, то поддържа ритъма. Биенето на сърцето е ритъм и сърцето постоянно поддържа този ритъм. Върху него се гради човешката мисъл. От музиката вече излиза човешката реч.

 […] Казват: „Защо ни е пеенето?“. Ще се подобриш. Без пеене, без музика вътрешно е невъзможно да се задържи онова възвишено състояние на човека. То зависи от състоянието на сърцето. Казвам: първият основен тон е храна.

 […] Някои деца са слаби в движение – [тонът] ре ще ги учи да пеят. Нямат обхода, маниери – ми не дава топлина. После, харчат много, не събират – фа ще ги учи да пеят. Има някои като кокошката – влезе в крината и разхвърли всичко. Утре пак гладува, пак търси крината. Всеки ден крини не се намират. Катерицата, мравките много добре вземат фа; който иска да научи фа, да иде при мравките, при пчелите. Пчелите вземат фа, събират всичко в кошера. Пеперудите вземат много добре сол – доминантата, затова имат хубави дрехи. Сол – една пеперуда отлично взема, съвършено взема тона сол, майсторски го взема. Това са твърдения, малко хора го знаят.

 […] Музиката е на границата на челото, от двете страни по средата. Музиката е границата между физическия и Духовния свят.

 […] Най-хубавата струна е човешкият глас. На нея всички можете да пеете. Ако тази струна може да пее, всичко можете да постигнете.

 […] Не само на яденето трябва да се обръща внимание, но какви мисли трябва да изпращаме на ларинкса, за да се развие – оттам излиза музика и оттам излиза говорът. Колкото се може по-меко говорете. Когато кажеш: „Какво искаш?“, кажи го меко, не грубо. […] Говорете на себе си музикално, говорете и на другите музикално.

 […] Казвам: музиката ще влезе във вас като едно от първите хигиенни правила. Ще имате здравословно състояние. Да говориш и да пееш са два метода. Ще се учиш меко да говориш и хубаво, хармонично да пееш – това са две здравословни условия.

Отношение на ума и сърцето – 5 декември 1941 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Сърцето винаги пее фа. Ако искате понякога да имате камертон, сложете ръката на сърцето си и ще имате тона фа; ако вземете фа, пулсът ви ще бъде много редовен, няма да има прескачане. Който не пее фа, започва да се омаломощава и лекарите казват, че клапите са се разхлабили. Разхлабили са се, понеже не пее фа.

 […] Казвам: фа е най-устойчивият тон. От до до фа имате кварта. Целият живот на Земята е основан върху квартата. Съграждаш една къща – върху квартата я съграждаш. От до до фа имате четири тона. Квартата има два потенциала. Какво значи потенциал, музикален потенциал? Значи от до до фа имате ре и ми, те дават капитал на до и фа, до и фа го обработват. Ако ре и ми ги няма, няма с какво да работите. Всякога, когато имате двама души, влагат капитала според това. Във фа човек трябва да бъде много внимателен.

 […] Ако всички хора пееха, много малко болести щеше да има. Понеже не пеят, затова се раждат болестите. Щом не пееш, ти ръждясваш; щом пееш, ще ореш земята, светъл ще бъдеш; щом не пееш, ще ръждясаш, нищо повече.

 […] Казвам: няма съмнение, че християнските народи пеят много повече, отколкото другите. Другите пеят при съвсем други условия. Християните са пели доста в първите времена, много тъжни песни имаха. Казват, че на Тайната вечеря изпели няколко песни и излезли вън да се помолят. Сега онези, мрачните времена, преминаха вече, няма какво да се плашат хората.

Трите качества на тона – 7 декември 1941 г., Утринно слово, София

 

  1. Човек, който пее, се чисти. Един метод за чистене на съзнанието е пеенето. Не да пеете отвън като изкуство, като изкуство е друг въпрос. Пеенето е като един начин за усъвършенстване. Чистотата постоянно трябва да я носите. Тихо да пееш – на себе си пей.

Нов живот на пеперуда – 10 декември 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Напримервие често пеете „Махар Бену“. Не можете да го пеете хубаво, понеже не знаете какво значи, не го разбирате. В коя гама е така, както е написано? Имате три бемола: до-минор. То е с бемоли, понеже слиза надолу, слиза в условия, които са малко по-трудни. В Махар ти най-първо поглеждаш нагоре към върха, но ще погледнеш и надолу, където трябва да слизаш. Махар е слизане надолу, Бену е възлизане нагоре; Аба е вече равно. Идеята, която ви давам, каква е? Махар е естествено движение надолу, Бену е естествено движение нагоре, да се качиш, Аба – като си се качил на мястото, където може да ходиш, има простор. Давам ви идеята за песента.  Махар – слизаш в една долина, Бену – възлизаш нагоре, а Аба е мястото, където вече може да се разхождаш. (Учителят пее „Махар Бену Аба“.) Три положения имате – слизане, възлизане и естествено движение, където можете да премахнете препятствията. Препятствията произтичат от слизането и възлизането. Където ходът е естествен, там е Аба. Думата Аба означава, че отиваш на работа – не отиваш на разходка, а на работа, и то много сериозна работа; отиваш по приятна и много сериозна работа. Аба е най-приятната работа, която свършваш. Махар е естественото движение надолу, най-приятното нещо, където може да слезеш. Бену е най-приятното високо място, където може да се качиш. Аба е най-приятното равно място, където може да работиш, където може да живееш. Това значи „Махар Бену Аба“. Това е графически идеята за песента. Когато я пея, тази идея е в ума ми – слизане, качване и ходене на равно място. Когато човек няма тази идея, пеенето е обикновено и нищо не означава. При Махар – слиза от горе надолу. При Бену – колкото по-нагоре отиваш, гласът отслабва. „В мрак и тъмнота“ съответства на това слизане, но „Слънцето на живота“ съответства на Бену, възлизане нагоре. Сега ви давам графически израз. Махар е естествено слизане в най-приятното място; Бену е най-приятното възлизане, където може да се качиш; Аба е мястото, където може да се живее.

Махар Бену Аба – 12 декември 1941 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Музикално нещата се уреждат магически. Всичко това само по себе си иде. Направете един опит.

 […] Имате главоболие – попейте на главоболието; нямате пари, безпаричие е – попейте на безпаричието, ще дойдат парите. Къща нямате – попейте, къщата ще дойде; нямате нива – попейте и нивата ще дойде. Каквото и да пееш, магически става; каквото и да помислиш, става. Попей на Слънцето – ще идеш на Слънцето; попей на Марс – ще идеш на Марс; попей на Юпитер – ще идеш на Юпитер, но да знаеш как да пееш, да знаеш кой тон да вземеш, откъде да започнеш.
 […] Сега Бог ни е изпратил на Земята, за да се научим да пеем. Най-първо ще се научиш да пееш на светлината, после ще се научиш да пееш на топлината, ще се научиш да пееш и на силата. Или: най-първо ще пееш на главата си, ще пееш на сърцето си, ще пееш и на тялото си. Като станеш сутрин, на кого искаш да пееш? Ще пееш на главата, на своята мисъл; после ще пееш на сърцето, което тупти, и най-после ще пееш на цялото си тяло. Коя песен мислите, че съответства на тялото? Коя можем да изпеем? Тук доста песни имаме.Весел бъди, добър стани“

Божии блага – 24 декември 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Ако искаш да внесеш в живота си [чрез] пеенето известна мекота, трябва да вземеш ми;ако вземеш ми, можеш да произведеш известна мекота. Има известен род трептения, едно съчетание на числата. Ако искаш да внесеш активност в себе си, ако не си активен, ре произвежда активност. Ако искаш да се освободиш от неприязнени чувства, ограничен си, ако вземеш вярно до, ще се освободиш от ограниченията. Един затворник, който иска да се освободи от затвора, трябва да пее до и ще се освободи. Като посееш едно житно зърно, трябва да започнеш да пееш до. (Учителят пее до.) Като намери трептенията на ре, ре-тое път, по който може да излезе навън. Имаш някаква мъчнотия – пей до. Като намериш ре, ще излезеш от тази мъчнотия. За да се освободиш, трябва да имаш и ми. Ми е числото 123.

 […] Аз ви пея, защото съм в Божествения свят. Другояче не бих си хабил гласа. Моята песен отива и всички хора трябва да пеят.

Едно, две, три – 31 декември 1941 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Казвам: човек, който не знае да пее, не може да се изрази, той няма въображение, не може да изяви Любовта. При онзи, който разбира закона на Любовта, още като издаде първия тон, ще чуеш трептенията. Ако чуеш една песен на Любовта, веднага всичката меланхолия изчезва и в теб се явява един проблясък. Ако отвън има 30 градуса студ, щом чуеш песента на Любовта, температурата се вдига най-малко до 10 градуса над нулата, времето се стопля. Ако чуеш песента на Божията Любов, всички хора отварят сърцето си, всеки човек е готов да ти помага,ащом не си чул тази песен, която ангелите пеят, откъдето минеш, всеки затваря вратата си. Щом чуеш тази песен или ти започнеш да пееш, всички ще те слушат.

 […] Пеенето е Божествен език; по телефона казваш: „Ало, кой е там?“. След половин час, като пееш, от Невидимия свят това, което искаш, иде; като изпееш една песен, всичко, каквото поискаш, ще дойде.

Който изпълнява Волята Божия – 4 януари 1942 г., Неделни беседи, София

 

  1. Щом започнеш да говориш за Любовта, ти влизаш в друг свят, защото говорът не може да представи Любовта. Като започнеш да говориш, разклащаш въздуха. Любовта обича онзи, тихия свят, където трептенията са толкова деликатни, че листата едва се разклащат; много тих трябва да бъде. Това говорене, което сега говорим, е цяла буря. Като говориш за Любовта, казваш: „Азте обичам“ – тази буря е толкова силна, че ще разкъса всички листа. След като излезеш от нея, ти казваш: „Аманот Любовта”. Това не е Любов, то е човешкият език. Любовта е друг свят. Законите на Любовта са песента на Бога, Неговите отношения към човешките души. Това е Любовта – отношението на Бога към всички човешки души, които са излезли от Него. Това, което Бог предава на душите, то е Любов.

С малкото – 4 януари 1942 г., Утринно слово, София

 

  1. Трябва да пеете умствено. Сега някои разбирате физическото пеене,то е много повърхностно. Най-първо ви трябва умствено пеене. След това сърцето да започне да пее и тялото да пее. Ако тялото пее, тогава и устата ще пее. Сега разбирате какво нещо е да пееш, без умът да пее, без сърцето да пее и без тялото да пее. Мислено трябва да пееш; още в ума си да слушаш гласа на до, в сърцето да го слушаш и с краката като стъпиш, да слушаш до. На мен камертон не ми трябва – показалецът и средният пръст са камертонът ми,то е един фокус.

 […] Пеят най-висшите Същества, които разбират възвишения Божествен живот. Те пеят [и] като пеят, какво разположение имат само! Като пеят, създават работа. Една песен като изпеят, всичко се създава.

 […] Един тон, когато го пеете, трябва да бъде чист. Много пъти тоновете са примесени. Вие пеете и в тона ви има страх, има безверие, виждам една меланхолия, песимизъм – пеете и нещо болезнено има. Музиката трябва да бъде свободна. Като пееш, да се чувства, че Вяра има в пеенето, Любов има, знание има – всичко това. Трябва да чувствате, че пеенето носи Божиите блага. Като пеете, да лъха нещо хубаво, не страх да излиза.

Сто двадесет и три – 23 януари 1942 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Да се вземе вярно един тон не е лесно. В тоновете има морал. Човек, който не е чист, не може да пее добре.Всички онези певци, които не са чисти, са изгубили гласа си. Човек, който пее хубаво, е морален;човек, който не пее, не е морален.

Силна Вяра, силна Надежда и всесилна Любов – 30 януари 1942 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Искате да проверите дали пеете правилно. Насадете едно цвете и започнете да пеете. Ако цветето расте, пеете правилно;ако цветето не изникне, вие сте невежа. Щом сте пели на едно цвете и то расте хубаво, вие сте му пели добре; ако не расте, не сте добър певец. Захванеш една работа, не ти върви – не пееш добре. Всички работи, които не вървят, показват, че не пеете добре.

Не пренебрегвайте благата – 4 февруари 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Обикновеното пеене е на физическото поле, талантливото е в Духовния свят и гениалното – в Божествения свят, то е, което организира света. Можете ли да ми кажете по какво се отличава един обикновен тон на физическото поле? Той не е така ясен. Гласът не е ясен, пресекване има. Вълните на тия звукове не проникват. Вие сега пеете „Давай, давай“– то е обикновено пеене.

Някой път може да го вземете малко по-ниско. Давай е силна дума, „Давай, давай, всичко давай. Чисто семе пшеничено”. Как бихте го изпели според правилата на музиката? […] Песента е един психологически разбор. „Давай, давай“ – за да даваш, милосърдието трябва да е развито; тогава се изисква мекота. Да започнеш щедро, изобилно да даваш, не трябва да имаш страх. Щом не даваш изобилно, страхуваш се; значи трябва да ограничаваш страха. „Давай, давай, всичко давай. Чисто семе пшеничено.” По качество трябва да е най-хубавото, не какво да е. Всичко е в пеенето. Трябва и гласът да е музикален, и тонът да съответства. Тогава какъв е тонът на чистотата? Трябва да бъде много ясен, прозрачен и за дълго да остава, да бъде интензивен и чист. Значи съвестта трябва да действа. Това семе трябва да е най-хубавото. Във всяка песен има изражение. Трябва да събудиш милостта, трябва да събудиш разумността на човека – да мисли, после справедливост трябва да има в песента. Като пееш тази песен, ти сам да се ползваш. Като пееш: „Давай, давай“, казваш: „Аз трябва да давам”. Който дава, нему му дават.

Организиране – 6 февруари 1942 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Ако вие бихте слушали как се пее в едно събрание на Другия свят, щяхте да се обезсърчите, щяхте да запушите устата си и нямаше да пеете вече, но щяхте да се научите да бъдете най-добрите слушатели на пеенето – игла да падне на земята, ще се чуе. Сега, като пеят едни, други се въртят, говорят, чува се скърцане. Като съм ходил на концерти, гледам – някои взели нотите, проверяват като професор ще вземат ли вярно тоновете. Човекът 30 години е учил да свири, а онзи на книгата проверява дали свири правилно, да не би да вземе някой тон невярно.

 […] В пеенето не [се] иска голямо напъване.

И пак пишеше – 8 февруари 1942 г., Неделни беседи, София

 

  1. Защото всякога, когато човек не може да пее [тонът] си, пада в мрачното на живота; когато не може да пее вярно ла, той няма благородство; когато не може да пее вярно сол, той не може да бъде юнак, да се състезава за Истината; ако не може да пее вярно фа, въображение няма, всичко за него е безсмислено. Казвам: тоновете са свързани с онова, което е създадено в Природата. Ако вземеш до без Слънцето, това е безпредметно,то е само едно положение.Слънцето е тяло. Това до има отношение към всички тонове, понеже Слънцето има отношение към известни планети, които образуват вътрешната и външната система. В бъдеще тия планети, които сега се разкриват, имат съответни нови тонове, които липсват на сегашната музика. Ние имаме само 7 тона, още 5 тона са неразкрити. В бъдеще, когато хората се развият музикално, ще имаме не 7, а 12 тона. Преди хората са имали 5 тона, в ранните времена са имали само 3. Животните имат само 1 тон.

 […] Всички Божии благословения идват в душата чрез музиката, която Бог изпраща. Музиката е качество на човешкия дух. Тогава вече искате да знаете определено какво нещо е музика. Музиката е качество на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух. Тогава, като пее [човек], ще пее за ума си, ще пее за сърцето си, ще пее за душата си, ще пее за духа си. Той има още за много неща да пее, но главно 4, за които трябва да пее. Защо трябва да пееш? Ако не пееш, нищо не можеш да постигнеш; ако пееш, много можеш да постигнеш. Говорът е пеене, само че говорът още не е музикален. В бъдеще ще бъде много музикален.

 […] Казвам: за да пее и за да мисли, човек трябва да има кого да обича. Ако не обичаш никого, ще бъдеш мълчалив като риба; като обичаш, веднага ще пееш, веднага ще мислиш и движение ще има.

 […] Човек е създаден в ла. Някой не може да пее ла. В деня на Юпитер е създаден човекът. Юпитер е иносказание.

 […] Пеенето на Слънцето е до. Ако поставим още 6 радиуса в кръга, може да поставим нощните тонове. (фиг. 20.2) Поставените са дневните тонове, другите 6 са Лунните. Две гами има: едната е на Слънцето, другата е на Луната. Мажорната гама е на Слънцето, минорната е на Луната.

(фиг. 20.2)

 

Сега да остане само мисълта, че тоновете са свързани с небесните тела. От това гледище целият свят е една композиция. Земята има особен тон, Слънцето има особен тон, Луната, Марс, Юпитер, Сатурн имат особен тон. Всички безбройни светове пеят на различни гами, всичко пее; възвишените Същества, ангелите пеят. За Паганини казват, че слагал едно петолиние и поглеждал Небето – каквато звезда идела на петолинието, той композирал.
Сега вие искате без музика да бъдете щастливи, а то е невъзможно. Без музика не можете да разберете християнството. Голяма грешка на християните е, че те не можаха да разберат музиката. Тази, първата музика на евреите, беше много обикновена. Първите християни се учиха да пеят, песните им бяха много тъжни, понеже бяха гонени, не им даваха да пеят. Сега може да имат концерти, тогава пеенето не беше така достъпно.

 […]  Казвам: Слънцето е по Закона на Любовта – [тонът] до; оттам започва животът. Ако не можеш да вземеш правилно до, не можеш да разбереш закона на Любовта, защото Любовта има ония трептения в себе си, които дават организирания живот наоколо и правят всички неща приятни. Всички други тонове са живи същества в Невидимия свят. До е един специфичен тон само на известни Разумни същества – те са авторитет. Други са авторитет за ре, други –за ми, за сол, за ла, за си. Казвам: когато пеем гамата, ние сме във връзка с тия Разумни същества. Щом човек пее, те прииждат и се обменя. Любовта обича да се обменя с всички тонове, тя обича всички. Когато някой път казваме: „Трябва да се обичат хората“, разбираме: този тон до не може да обича другите, понеже съставят цялото; до може да се изрази само когато обича другите тонове – те като се съединяват с него, образува се една песен, в която човек може да изрази своята идея. Умът е основан на законите на пеенето, чувствата са основани на закона на пеенето.

(бел. съст. – поради спецификата на лекцията е необходимо цялостното ѝ прочитане)

Музика и организиране – 11 февруари 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Казвам: понякога ви газят лошите мисли. Защо ви газят? Защото не пеете. Лошите мисли никога не могат да търпят трептенията на една хубава песен. На една от най-лошите мисли изпейте една песен; като разбере– бяга.

 […] Пеем „Изгрява Слънцето“. Започва от си, аз го пея от ла. „Изгрява Слънцето“ има три коментара. Ако го взема от сол, Слънцето цъфти; ако го взема от ла, Слънцето зрее; ако го взема от си, Слънцето какво прави? […] Слънцето изгрява, движи се, праща светлина. После разцъфтява; после имате ми – тонът значи, че Слънцето мисли. Пак имате движение, после пак разцъфтява още веднъж. Си има отношение към мен. Ла значи зреене, то значи онези блага, които Слънцето носи.

 […] На който и език да пеете, ако пеете една песен с Любов, тя е разбрана. Ако пеете с Любов една турска песен, тя е разбрана; ако пеете една българска песен с Любов, тя е разбрана. Ако пеете без Любов, на който и език да пеете песента, тя си остава неразбрана и самият език е неразбран. Ако на български говорите с Любов, един англичанин ще ви разбере; ако един англичанин говори на английски с Любов, вие ще го разберете. Без Любов хората не се разбират. Любовта трансформира езиците, трептенията на езиците стават други.

 […] Някои от песните са мантри. Всички стари мантри са вложени в песните – ако ги пеете, ще се ползвате. Тези песни са създадени по законите на бъдещата музика. Понеже онези, които са ги създали от памтивека, се застъпват за тях, мен не ме интересува дали вие ще пеете. Това са песни, които не умират, те са ценни, а в Природата това не умира. Аз може да фотографирам някои, то е друг въпрос, но те са неща, които съществуват. Не е създадено сега „Изгрява Слънцето“ и гласът не е измислен сега.

 […] За мен някои от вас сте много даровити по пеене, но не пеете. Даже някои от вас можете да пеете много по-добре от мен. Аз не съм от много добрите певци. Сега, когато пея, може да държа изпит с който и да е певец, и с най-добрите. Това, което ви показвам, е нищо и понеже зная законите на музиката, като пея, аз трябва да имам някакъв мотив. Като пея по Любов, е нещо; като пея по законите на Любовта, е нещо; като пея по законите на Мъдростта, е нещо; като пея по законите на Истината, е трето нещо.

 […] Понякога на мен ми е неприятно да пея пред другите. Аз не съм от тези, които обичат да пеят на хората. За да пея, трябва да вложа Любовта, да имам уважение. Като ви пея, може да ви пея и да подигна във вас амбицията, но искам да ви подбудя да пеете. Аз пея от Любов, за да ви дам една идея, че и вие да пеете. Пея по някой път, когато имам някаква мъчнотия; пея, защото се разрешава. Казвам: по същия начин и вие може да си помогнете, пеенето всичко разрешава. То е запалка – щом се запали един, всички се запалват.

Изгрява Слънцето – 18 февруари 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Да пее човек не е лесна работа. И да свири не е лесна работа. Музиката не спада към материалния свят, тя е от Духовния свят. Изискват се големи приготовления да започне човек да говори. Вие говорите, но не знаете какъв основен тон на говора имате. Нямате еднакъв основен тон на говора, а е много важно. Вие започвате речта, но не знаете колко трептения има, какъв е тонът. Да кажем, че започвате обикновения тон до. Има 256[hZ]; 2+5+6=13; 1+3= 4. До със земни работи се занимава, има мъчнотии, ти започваш до. Ако говорът започва с до, ще имаш доста мъчнотии. Имате 4 – то е земен характер – ще срещнеш в живота условия, които трябва да преодолееш. В това отношение музиката предизвиква съответни центрове, които да дойдат да ти помагат в дадения случай.

 […] Първото нещо: не говорете, докато нямате основен тон. Никога не бързайте да говорите. Една голяма грешка правите: всеки бърза да говори.

 […] Да кажем, че сега пея „Изгрява Слънцето“. Като се покаже първият лъч, ще пея на Слънцето, докато изгрее. Като се появи главичката му, тялото и докато се появи последният пръст, песента не трябва да престава. Колко минути отнема, докато изгрява Слънцето – две минути.

 

до – 256 Hz., 2 + 5 + 6 = 13; 1 + 3 = 4

ре – 288 Hz., 2 + 8 + 8 = 18; 1 + 8 = 9

ми – 320 Hz., 3 + 2 + 0 = 5

фа – 341 Hz., 3 + 4 + 1 = 8

сол – 389 Hz., 3 + 8 + 9 = 20; 2 + 0 = 2

 

(бел. съст. – Цифрите във втората колонка са честотите на тоновете в музикални херци (Hz). Посочените тук от Учителя стойности са по-ниски от съвременните общоприети стойности на парижкия или виенския строй.)

 […] До има 4. Ре трябва да бъде енергичен. В ми имате 5, той е на Меркурий. Трябва да ви стига умът как да се справите с вземане и даване. Като идете някъде, да знаете как да си купите дрехи, да не ви излъжат. 8 е число на Сатурн и на Земята, числото 2 е на Луната. При една естествена гама, ако имате едно нормално състояние, какво можете да постигнете? Какъв е общият сбор на 4 + 9 + 5 + 8 + 2 = 28; 2 + 8 = 10; 1 + 0 = 1. Крайният резултат е единица – идвате до Слънчевата енергия.
Следователно, като се съединяваме музикално с Невидимия свят, с Разумните същества, не е необходимо да ги виждаме. Всякога, щом се съединяваме с тях, чувстваме как вземат тоновете; те веднага ще коригират.

Нови насоки – 25 февруари 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Пеенето като наука е едно нещо, като изкуство е второ, като занаят – трето и като живот – друго. Човек трябва да живее в музика,тяе едно спомагателно средство в живота, най-доброто спомагателно средство.

 […] Сега всеки казва: „Аз не мога да пея”. Никога не казвай, че не можеш да пееш, защото е лъжа. Ако птичките могат да пеят, ако щурците могат да пеят, срамота е човек да каже, че не може да пее. Трябва да се отучим да лъжем.

 […] Пеенето като наука спада към природния ум.

 […] Не искам да кажа, че с пеене всичко може да се постигне. Няма по-хубаво изкуство, с което с най-малките усилия работата може да се свърши, при това разполага ума, разполага сърцето, разполага тялото. И тялото е музикално, обича да му се пее – пейте на тялото си! Има особена музика на тялото, има особена музика на сърцето, на мозъка, на душата, на духа. Най-после, пейте на всичко!

 […] Като се молите, най-хубавата молитва става с пеене. Някой иска, като иде при Господа, да започне да плаче. Господ не иска да плачете, Той не се нуждае от плач. Господ иска да пееш, да види, че в теб има желание да пееш, макар и като жаба да крякаш.

 […] Как ще пеете на тялото си? Ще употребим пеенето като наука.

Ако не пееш, подсвирвай си малко. (Учителят свири с уста.) Тогава трябва да се създаде едно течение с пеенето. Без песен се създават други течения. Когато ставате нервни, когато започвате да се дразните, склерозата иде, аз я наричам „дяволския цимент”.

 […] Ако не пеете, тогава вашата Вяра не може да функционира правилно; ако не пеете, вашата Надежда не може да функционира правилно; ако не пеете, вашата Любов не може да функционира правилно. Едно от качествата на Любовта е, че няма същество в света, което, като усети Любовта, да не започне да пее. Там, където пееш, пеенето е подтик на Любовта. След това има песни на Вярата, има песни на Надеждата. Много песни има в света.

 […] Ако обичаш двама души и не ги обичаш еднакво, не можеш да пееш вярно; ако всички хора обичаш еднакво, можеш да пееш.

 […] Всичките болести, които сега съществуват, се дължат на този песимизъм – казвате: „Не ми се пее“.

 […] Всички противоречия, които съществуват, 99% е много, но 95% можете да ги изправите с пеене; 5% ще остане с друго да ги изправим.

 […] Без пеене хората не могат да се примирят.

 […] Само хората, които пеят, са свободни; свобода в света без пеене не съществува. Единствената свобода е да пее човек; започне ли да пее, той е вече свободен. Без пеене в света свобода не съществува – то е робство. Пеенето е вече закон – колкото повече пееш, ти си свободен; тогава твоето пеене съответства на мисълта и на чувствата. Тялото ти вече функционира. Всичко това е свързано. Не вземам музиката отделно, но като един Божествен метод за успяване в света.

 […] Като пеете, кажете: „Дано послуша Господ”! Да чуе Господ, че вие пеете. Ще кажеш в себе си: „Пея за Господа”. Коя е най-хубавата песен, която пеем? Докато иде до Господ, тя става най-хубава симфония. Ако сме направили грешки, като минава при ангелите, те ги поправят и като иде до Господ, всичките ни грешки са поправени, става съвършена и тогава тия тонове се връщат.

 […] Трябва да пеем, за да можем да мислим. Трябва да пеем, за да можем да чувстваме. Трябва да пеем, за да бъдем здрави. Трябва да пеем, за да се радва душата ни. Трябва да пеем, за да се весели нашият дух. Трябва да пеем, за да се веселят всички, които ни слушат. Навсякъде, където и да се върви, из целия Изгрев да се чува само песен. Който дойде, да каже: „Пеят тия хора. И сега пеят и свирят. Повече свирци има, на пиано свирят, на цигулка. Харесвам ги. И като се карат, доста музикално се карат”.
 […] Българите правят една грешка – че постоянно пеят своите стари песни. Старите времена създадоха своите песни, новите времена създадоха нови песни. Да се съединят старите и новите! Сега с народната музика се занимават в Музикалната академия, то е тяхна работа. Аз разглеждам музиката, която е в живота. Ако всички пеят, няма да има болни хора; болестите ще идват, но ще си отиват. За половин час, като изпееш една песен, ще си замине болестта.

(бел. съст. – поради спецификата на лекцията е необходимо цялостното ѝ прочитане)

Живот и пеене – 4 март 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Пеенето в света е мощно, но е малко застъпено. В птиците е застъпено, в млекопитаещите е застъпено съвсем малко. Понеже слязоха в гъстата материя, изгубиха пеенето.

 […] Когато ви говоря за музиката, имам предвид най-лесната смяна на състоянията. Онзи ден ви казах до сол колко са трептенията на тоновете. (В 22-ра лекция) Ла* има 426,7** трептения, си – 480 [Hz], горно до – 512 [Hz]. Ти, щом вземеш вярно до, можеш да се справиш с мъчнотиите, които имат разрешение.

*(ла на първа октава – бел. съст.)

**(Според възприетите съвременни норми честотата на тона ла /на първа октава/ е между 440 и 442 херца)

Добра мисъл, добро чувство и здраве – 11 март 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Един певец за какво ще бъде уважаван и почитан? Като пее,

 не прави никаква грешка, в песента диша светлина, диша топлина и сила; като пее, като го слушат, дал е нещо от себе си – този е добрият певец. [Певците] са проводници на новото, те градят и съграждат.

 […] Ако пееш, цялото човечество да пее. Като се разлива песента ти, да затрептят сърцата на всичките будни души, да кажат: „Да го слушаме!“ – това е пеене. Има нужда всички да пеете. Като вземеш 5 минути да пееш, цялата Земя да се спре да слуша. Да кажат: „Кой е този, който пее? Да е благословен от Господа този, който пее. Разнася своето благословение, проводник става на великите Божии блага вътре”. Тогава разбирам новата музика.

 […] Първата жена, която направи грешка, не можа да изпее една песен при Дървото за познание [на] Добро и зло, тя не можа да я изпее както трябва. Ако беше изпяла песента, ангелите щяха да я чуят, да дойдат да ѝ помогнат. Тя я пя, а никой не я чу и вследствие на това онзи я заблуди и тя яде. И какво придоби? Като изяде един плод от Дървото за познание на Добро и зло, изпъдиха ги. Нещата, които растат без музика, са отрова, те са отрова на живота. […] Най-мъчната пиеса за изпълнение беше пиесата на Дървото за познание на Добро и зло. Много малко певци има, които могат да ги изпълняват. Ева даде кандидатурата си, но не можа да го изпее.

Знаете ли кой изпя тази песен? Като дойде Христос, Той изпя музикално една песен. Няма по-красива песен от онази, която каза: „Научи Ме защо си Ме оставил”. Изпя го много хубаво [на кръста]; казва: „Макар че си Ме оставил, в Тебе предавам Духа Си, направих онова, което Ти Си позволяваше; Аз Се радвам“ – изпя Христос. Така възкръсват хората; като изпя тази песен, предаде Духа Си и възкресението дойде. Това е мистичното. […] Ако вие в скръбта не може да пеете и роптаете, това не е музика.

 […] Пеенето е изкуство, най-лекото изкуство и най-трудното.

 […] Пеенето е един от най-достъпните методи за тези, които разбират – най-лесният; ако този метод не можете да усвоите, тогава и другите са много трудни.

(бел. съст. – поради спецификата на лекцията е необходимо цялостното ѝ прочитане)

Музика в живота – 18 март 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Сега вие пеете целите тонове. Целите тонове са най-близката до нас музика. Половинките тонове са малко по-далечна. След половинките иде четвърт тон; и това е цял тон, само в четвърт тон трептенията са по-силни и светът е по-обширен. Четвърт тоновете спадат към Причинния свят.[…] Най-хубавото, което чуете в съвременната музика, се дължи на четвърт тоновете. Тя има най-хубавата хармония, най-хубавата мекота на мелодията. Обикновената музика е от цели и половини тонове.

 […] Трябва да пеете, понеже музикалните тонове регулират електромагнитните течения в тялото. Дали разбираш музика, или не, дали пееш, или друг пее, като пее някой човек, регулира теченията, защото електромагнитните течения се влияят от музиката. Някой път, когато вятърът духа, когато Слънцето грее, музикално се регулират теченията. Светлината е толкова музикална, че регулира тия течения. Казват: „С пеене ли става, с въздух?“. Въздухът не е пеене, въздушното пеене е много проста работа. Има етерно пеене. При въздушното пеене и с най-силните тонове на половин, най-много на един километър може да те чуят. Ако пееш по етера, в Лондон, пък и на Луната могат да те чуят. Сега вие ще кажете, че не разбирате. По-добре е човек някои работи да не ги разбира.

Музикална екскурзия – 25 март 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Човек, който не взема [тона] солдобре, не може да се справя с чистотата. В онези, които обичат чистотата, соле естествен, макар да не могат да пеят, но много лесно могат да го вземат. Онзи, който не се носи чисто, сол много мъчно може да вземе вярно. Та казвам: при създаването на човешкият характер разните тонове, като се пеят несъзнателно, въздействат.

 […] На вас сега бих препоръчал не да ходите да питате дали пеете добре, но където са събрани птиците, някой път се събират 20 – 30 врабчета, вдигат шум, вие се спрете и започнете да пеете; ако изведнъж млъкнат и ви слушат, вие пеете, но ако пеете и те пеят, не се обезсърчавайте – на друго място идете, на второ, на трето, на четвърто, докато млъкнат изведнъж. Ако след това пак чуруликат и започват да ви подражават, вече сте понапреднали в пеенето. Добра публика са птиците. Или пък някой славей пее – идете и вие да пеете; ако той не измени темпа си, като запееш – и той пее, и ти пееш, ще се учите още. Ако ти запееш и той се ослуша и после пак пее, значи е колега, колеги по пеенето сте.

Постижения – 27 март 1942 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Казвам: музиката е най-добрият проводник на Божествените сили.[Тя е] пътят, по който може да възприемем Божиите блага,най-лесният път. После, всеки един тон, който вие можете да възприемете, всеки един тон ще ви предаде едно качество.

 […] Ще пее някъде, ще платят – изкарват си прехраната. Вие оставете това пеене, то спада към друга категория. Ако не пееш, няма да бъдеш здрав; ако пееш, здрав ще бъдеш. Ако не пееш, болестта, беднотията ще дойдат. Пей, ще ти плащат. Природата плаща – според степента на гласа, който имаш, като пееш, тя ти плаща.

 […] Невидимият свят чрез пеенето [ви] произвежда. Най-първо ще те произведат в обикновен певец, редови, прост войник. Оттам насетне ще станеш ефрейтор, ще станеш взводен, ще станеш фелдфебел, подпоручик, поручик, капитан, майор, подполковник, полковник, генерал.

 […] Сега не считайте, че през целия си живот трябва да пеете. Има два вида пеене. Когато искаш да предадеш нещо хубаво, ще пееш на другите една песен; когато искаш да вземеш, пак ще пееш. Тъй щото в пеенето има два начина. Някои разбират така: да пееш – да дадеш. Има пеене, когато трябва да предадеш една хубава мисъл.

 […] Сега не искам да ви карам насила да станете певци. Някои от вас сте доста закъснели.

Живот и музика – 1 април 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Ако посадя с песен един декар земя, тя ще ми даде десет пъти повече жито. Който не е пял на нивата си, не може да има добри резултати. Ако садя дини и пея, тия дини ще растат по-хубаво. Всички ония, които работят добре, пеят. Човек, който има Любов, пее. Онези, които правят една работа без Любов, не успяват в работата си.

Бъди верен – 5 април 1942 г., Неделни беседи, София

 

  1. Говоря за пеенето. Не за механическото, което съществува, но има едно пеене в човешката мисъл. Защото и човешкият дух, и човешката душа пеят, и човешкият ум пее, и човешкото сърце пее, но изостанала назад в пеенето е човешката воля. Човешкото аз, човешкото его е много изостанало назад,то много малко пее,за него е тази музика.

 […] Казвате: „Сега без пеене не може ли?“. Може. Може и без пеене – умрелите не пеят. […] Няма по-хубава работа от пеенето. Обновителната работа започва с процеса на пеенето – дойде една светла идея, една възможност, чрез която да се освободи душата. Като пееш, ти ще привлечеш най-възвишените духове; като пееш, ще привлечеш вниманието на най-възвишените души; като пееш, те ще ти помагат. Щом не пееш, те не те съжаляват, оставят те на произвола.

 […] Сега вие пеете по Любов. Пейте по Любов на духа и на душата; пейте с Обич на ума и на сърцето. Два начина за пеене има. […] Човек трябва да започне с Любовта, да знае какво нещо е музиката. Да пееш без Любов означава да биеш тъпан; да пееш без Любов, без Обич значи да биеш тенекия.

Люби, обичай – 8 април 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Тонът довсякога търси – дотърси светлината, търси топлината, търси и влагата. Тонът до търси човешкия ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа и човешкия дух – да ги намери, да се озове на гости при тях. Сега имате едно механично отношение. Чуйте един глас с ухото, то е до. Дошло нещо до ухото – това ни най-малко не е тон. За основен тон считам Божествената семка – като се посее тя, да се развие. Значи по закона всички други тонове, които се явяват, да образуват едно цяло. Онова, което ражда нещата, то е до. Другите неща едно от друго се раждат и в края на краищата имате цяло дърво с цветове, с плодовете му. Считайте музиката за едно от великите Божии блага в света, чрез които човек се повдига. Сега отчасти разбирате музиката. Засега разбирате толкова, в бъдеще – повече. В органичния свят всяко растение, като се посее музикално, по първия импулс на всяко живо същество – да намери светлина, се стреми към светлината. Всеки зародиш се стреми към светлината. Пътят, по който се стреми към светлината, е ре. Запознаването със светлината е ми. Вземане на нещо от светлината е фа. Прилагане на взетото от светлината, обработването, е сол. Другите, ла и си, какво са? Казвам: процесът в музиката играе важна роля.

Разумни, справедливи и добри – 10 април 1942 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Като пееш, да покажеш, да дадеш нещо Божествено. Ти ще пееш, ще дадеш живот на хората. Музиката е най-добрият метод и проводник на живота, на здравето. Дотолкова, доколкото внася естествения живот, тя е добрата музика. Три категории музика има: едната е механична, другата – органична, и третата – психична. Механичната е до нашата воля, органичната е до нашето сърце, а психичната е до нашия ум.
    Великата възможност15 април 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Всички болки, които имаме, се дължат на неправилно пеене, свирене, мислене, чувстване. Неправилните тонове се отразяват.
    […] Kазваш: „Защоще пея?“. Пей вкъщи, без публика пей, имаш публика от 300 милиарда клетки – пей на тях. Казваш: „Няма публика да пея”. Срамота е – 300 милиарда души публика те слушат. Никога не са те слушали да им пееш – попей им; като им пееш, ставаш весел.

 […] Често хората питат: „В какво седи гениалният певец?“. Ако чрез пеенето на гениалния певец не иде Любовта, никакъв гениален певец не е; ако чрез гениалния свирец Любовта не е дошла, гениален свирец не е; ако чрез гениалния поет Любовта не е дошла, гениален поет не е.

Основна идея – 17 април 1942 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. В какво седи грешката, ако не вземеш вярнодо? В музикалния свят всеки един тон има своя цена. Като пееш, това е разменна монета. Следователно някой път ще дадеш една нота, ако вземеш бързо. Кои ноти са по-ценни: които отнемат по-дълго време или които отнемат по-малко? Дългите ноти са по-ценни за нас, защото има време. За бързите ноти се изисква по-голяма сила. Затова, след като сме пели дълго време, трябва да сменим пеенето, да продължим времето. Бързите ноти са динамични, а тези, които по-полека се пеят, са магнетични. Често като пеят, певците не правят смени. На бързите ноти не могат да направят една смяна, веднага да образуват една закръглена линия. Как ги наричате вие? Магнетични, разположени. Ти бързаш, ти си неспокоен, разположен си, свободно пееш. Свободното пеене не е бързо пеене. Музиката е голямо изкуство. Аз ви говоря върху музиката, но има голямо приложение. Ако знаеш как да пееш, можеш да хванеш всяка мисъл, която е опасна, която върви по права линия и може да те удари, да те простре на земята. Ти можеш да я хванеш в музикалните вълни, да я завъртиш около себе си, за да те заобиколи, да ти стане една крепост, да се върти наоколо. Музиката има приложение. Някъде може да вървиш и да си отвориш път.

Малки опити – 24 април 1942 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Като пееш, тонът знае къде е. Онзи, който е страхлив, предава на музиката страх; онзи, който е недоверчив, предава на музиката недоверието си. Още като пее, в теб остава недоверие. Онзи, който няма Вяра, чрез пеенето си ти го предава и ти се обезверяваш. Музиката е това, което предава. Един от най-добрите методи да се предаде едно качество на Духовния свят е музиката, тя е е най-добрата среда. Ако чрез музика не можем да предадем Божествените качества, за които човешката душа мечтае, защо ни е такава музика?

Неразбраните неща – 26 април 1942 г., Неделни беседи, София

 

  1. Човек, който знае да пее, знае как да изпълни Волята Божия;човек, който не знае да пее, не може да изпълни Волята Божия.

 […] Песента ще бъде приятна, ако премахне тъмнината от ума, ако премахне тъмнината от сърцето, ако премахне тъмнината и от физическия живот.

Примирете се със себе си – 13 май 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Колкото по-добре пееш, по-добре ще живееш; колкото по-лошо пееш, по-лошо живееш. Пей хубаво, за да ти бъде добре. Както пееш така, ще живееш.

 […] Колкото по-дълго пееш, колкото по-добре пееш и без колебание, толкова по-дълго ще живееш.

Пълната чаша – 15 май 1942 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Който и да ви свири, който и да ви пее, всички певци са проводници на Божествената Воля. Бих желал в света да има повече музиканти, повече певци, но всички да бъдат и по ум, и по сърце певци. Не само както сега пеят, малко механично, но по ум да са музиканти и по сърце да са музиканти. Да направим нещата по най-хубавия начин. Като пеем, да се радваме на онова, което пеем.

 […] В музиката трябва всеки страх да изчезне.

Състояние и разположение – 20 май 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Песен, която не може да плаши кучетата, не е истинска песен. Като запееш, да бягат кучетата, зверовете да станат като овце – това е песен. Като запееш, да се спрат и ангелите да те слушат.
    Препоръчвам ви сутрин като станете, да запеете. Оставете Господа свободен да живее във вашите сърца, да ги очисти, да ги преустрои тъй, както Той разбира. Тази песен пейте:

Ние сме от новите хора,

които сме отворили сърцата за Господа,

Той да живее в нас и ние да възкръснем в Него.

Туй да бъде новата песен.

АМИН.

Неделимото – 5 юли 1942 г., Неделни беседи, София

 

  1. Сега мнозина в съвременния живот дават мнението си за някого, че не можел да пее, а друг пял хубаво, но ако ги накараш да пеят, не могат. Според мен един човек, който не може да пее, няма право да дава мнение за другите дали пеят, или не.

 […] Вие искате да знаете кой е езикът на Духовния свят – пеенето. Кой е езикът на Божествения свят – молитвата. Ако не знаеш да се молиш, не знаеш Божествения език; ако не знаеш да пееш, не знаеш езика на Духовния свят. В духовния език една дума няма две значения. Ако не знаеш да пееш, не произнасяш думата вярно. Ще пееш добре. За да познаете кога пеете Божествено, ще ви дам един метод: ако Небето е покрито с облаци, има буря и вие започвате да пеете и Небето веднага се очисти, пеете добре; щом Небето е ясно и вие започвате да пеете, а се заоблачи, не разбирате езика на Духовния свят. Това е едно от качествата. Като пееш, знаеш езика, ако Небето се очисти, стане ясно.
Ако нашето пеене не може да махне всички облаци, които сега са в умовете ни, ако пеенето не може да махне тъгите, които са в нашите сърца, тогава имаме един език, който е чисто земен.

Трите чаши – 12 юли 1942 г., Утринно слово, София

 

  1. Страданието показва дисонанс в живота. Животът е музикално парче, целият човешки живот е голяма пиеса, която тепърва цялото човечество трябва да изучава. Музикално творение е той. Причината да страдаме е, че не сме музикални,не знаем как да пеем. Като говорите, като живеете, много груби гласове имате. Колкото по-благородни и разумни са съществата, толкова гласът им става по-деликатен. Ако искаш да ти върви в света, най-първо трябва да обърнеш внимание на гласа си – то е цяло изкуство. Не може да се научиш да говориш правилно, ако в душата си не си приел Любовта като метод на възпитание и тя да даде съдържание на твоята реч. Ако не си разумен, не можеш да дадеш красота на речта – речта трябва да има съдържание и красота, това са две неща, нужни на човешката реч. Има хора, които за една дума биха дали 20 000лв., те чакат да им кажеш една дума. […] Страдания, страдания, докато се научим да пеем.

 […] Аз считам един певец за добър, когато, като се качи на сцената и пее, публиката, която не е разположена, изведнъж придобие хубаво разположение. Първото условие е всички да добият разположение, всички лоши мисли да изчезнат. Второто е всички да вземат участие в пеенето, да се яви в тях желание да пеят, да се отвори сърцето им да пеят – като слушат певеца, да го придружават; не само да го слушат, но и вътрешно да пеят. Като слушам някой певец, и аз пея вътрешно, помагам му.

 […] Някой е музикант, пее, но е болен – аз не вярвам в неговата музика; някой музикант е сиромах – аз не вярвам в неговата музика; някой пее, но е невежа – аз не вярвам в неговата музика. […] Няма да се учиш от музикалните плочи, а от гениалния музикант, който е изпратен от Бога. Някой е поет – аз не вярвам в поет, който не знае да пее; някой е философ – аз не вярвам във философ, който не знае да пее. Не искам да поставя философията по-горе, искам да разглеждам нещата тъй, както са. За мен музиката е брашното, от което трябва да се създадат всички форми – за хляб, за баница, за баклави брашно трябва. […] Казвам: Бог ни е дал музиката в нас. Тя е крайният предел, тя е границата на нашия умствен свят. Музикалното чувство се намира от двете страни на челото, по ръбовете на челото.

Път на Доброто – път на Любовта – 19 юли 1942 г., Неделни беседи, София

 

  1. Музиката храни човека. Верният тон означава, че вярно си се нахранил музикално; не си взел вярно тона – не си нахранен, не е сготвено хубаво. Казвате: „Хубавотрябва да се сготви”. Простото обяснение: музиката е храна. Ако ти не знаеш как да се храниш, тогава няма да имаш понятие; ще се храниш, но няма да има никакъв прогрес. Трябва не само да вярвате, но и да изпитате. Ако пеете хубаво, ще бъдете по-силни и по-здрави; ако не вземете вярно тоновете, ще бъдете хилави. Всички болести зависят от правилното вземане на някои тонове.

Пътища на Любовта – 29 юли 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Чудните неща са приятни. Ако някой ти изпее една песен и ти не пожелаеш да я чуеш втори път, това показва, че не е пята с Любов;запеят ли ти я с Любов, ще пожелаеш да я чуеш и втори, и трети път.

Постоянна благодарност – 28 август 1942 г., Съборни беседи, Рилски беседи, София

 

  1. Музика, която не помага на човешкия ум, не е музика;музика, която не помага на човешкото сърце, не е музика;музика, която не помага на човешкото здраве, не е музика; музиката е хигиенично средство за човешкия живот. Настоявам всички да пеете, това е Божествен закон.

 […] Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си. Пейте и възпявайте Господа в ума си, пейте и възпявайте Господа в душата си”. Много добре ще пееш в ума си, в сърцето си и в душата си – и в трите свята ще пееш. Под думата душа разбирам да имаш глас, да пееш. После, здравословно е да се пее, подобрява се кръвообращението, кръв идва в гърлото и гърлото ще бъде здраво. Като пееш, повече кръв иде, като не пееш, малко кръв иде. Ще пееш, за да се привлече повече кръв.

Положителен живот – 7 октомври 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Ако аз съм лекар, ще карам болните да пеят – нищо повече.

 […] Толкова години се занимавам с музика, но с песента на Любовта още не съм се занимавал – тя е една от най-трудните, които държа за най-накрая; ще я пея един ден, но е рано.

 […] Не може човек да пее, докато не мисли, че всичко, каквото Бог е създал, е Добро. Щом влезеш в Божествения свят, може да пееш; щом си извън Божествения свят, много мъчно се пее. Песента е най-добрият разговор, който можете да имате. Оперното пеене е кряскане, диващина е като крещят. Диващината ето в какво се разбира: искат да покажат, че съдържа нещо велико, напъват се, искат да покажат, че обичат – „Знаеш, че моето сърце ще се пръсне”.

Основен тон – 21 октомври 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Ако пееш, не бързай да пееш. Всички бързат да пеят. Най-първо уталожи ума си, да дойде светлина, топлина и сила, тогава може да пееш. Ако светлината не е дошла, ако силата не е дошла, не можеш да вземеш верен тон. Може да пееш, но се успокой хубаво, нека да минат 5–10 минути. По някой път гледам музиканти – идват, седнат на пианото, гледат публиката 2 – 3 минути, прекарват ръце по пианото и като утихне публиката хубаво, тогава започват изведнъж да свирят. Вие сте артист – като се явите, чакайте всичко във вас да утихне; вие сте публика – чакайте да утихнете. Докато не е утихнала публиката, нито свирене, нито пеене.

Перпендикулярът – 28 октомври 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Тук аз имам една песен: „Тъги, скърби са богатство”.Да я изпееш с мисъл и чувство, от тази песен да изкараш храна. След като изпееш песента, да се нахраниш. Тъгата па­ри и като те опари, има едно движение, оттегляш се. Може тъй да изпееш песента, че да показва, че тялото е студено.

 […] Съзнанието не е пробудено. Ако е пробудено, по-хубаво ще пеете. Бих ви дал едно правило: като пеете, всеки да пее, докато ви стане приятно. Да пеете по особен начин, да харесате песента.

 […] Тази приятност иде в гърлото, покачва се на челото, горе на главата – една приятна топлина. Тогава тонът е верен. Не да ви кажа, че не знаете – то отиде вече. Вие глас имате, само трябва да се нагласите.

 […] Да се отворят гласовете ни да запеем. Мислите ни да пеят, сърцето ни да пее и душата ни да пее – само така ще се разберем.

Песента на блудния син – 2 декември 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Човек, който не може да пее, носи всички нещастия. За да дойде някакво благо, трябва да знаеш да пееш. Целият свят, всичките тела, които пътуват през пространството, пеят, много хубаво пеят. Почвата пее, въздухът пее, светлината пее, всичко пее. Виж вятърът по някой път колко хубаво пее: усилва се, отслабва се, някъде има форте, някъде двойно форте, по някой път като барабанен бой, буря.
    Отвън дрънкането, отвътре ученето6 декември 1942 г., Утринно слово, София

 

  1. Да изпеем „Аз мога да любя” с движение. (Изпяхме го с движение.) Понятията на всички не са едни и същи. Любовта е движение напред от центъра, отвътре навън, от големия свят към малкия, а Обичта – от малкия свят към големия, от периферията към центъра. Сложете ръце на гърдите с длани към гърдите. Започнете песента „Аз мога да любя” – ръцете се отварят напред, длани надолу и китки по-далеч, отколкото разстоянието между раменете. „Добър да стана” – ръцете настрани и долу с китки надолу. „Аз мога да обичам” – ръцете се поставят на гърдите. „Силен да стана” – ръцете настрани. „Любовта” – ръцете напред с длани надолу; „И обичта” – ръцете на гърдите; „Ще ме научат“ – ръцете настрани с длани надолу; „На Бога” – ръцете пред гърдите; „Слуга да стана” – ръцете настрани и долу; „На Бога” – това е движение навътре; „Слуга да стана” е към периферията. Слугуването е навън от вкъщи, Любовта към Бога е вкъщи.

 […] Аз може да ви изпея една песен с движение и да ме разберете. Някой път може да направя движенията обратно на онова, което означават. Аз може да ви изпея една песен, ако това искам да ви го кажа с движения.

 […] Пеете до (Учителят пее до) – кляка, ръцете отстрани на тялото. Ре – движение на ръцете напред. До е като слизаш надолу. Ще пееш, ще посаждаш. По права линия е движение. Най-първо слизаш надолу и възлизаш нагоре, то е  до. Спускаш перпендикуляр на тази права – то е ре. Ми е разклонение, фа, е развиване живота. Сол – тази пъпка завързва. Ла – плод става. Си е вече законът да опиташ – цял процес. Тия седем тона са разговор на процесите, които стават в един плод. Например аз ти казвам какво означава – то е до, показва с показалеца. Ти ме разбра – то е ре. Спогодихме се двамата, започнахме работа – то е ми. Спечелихме нещо от работата – то е фа. След това в нас остават хубавите чувства, че догодина пак да се срещнем – то е сол. Идната година идем с по-голям капитал – то е ла. Двама се събираме на едно място да ядем – то е си. Процесът на движението в музиката. Като се движим навсякъде, тия процеси се събират. До, ре, ми, фа, сол, ла, си  – това са разни гами. Може да е във волевата гама, в гамата на сърцето, в гамата на човешкия ум. Като не разбираме тия гами, ние ги разбъркваме, не знаем. Има едно до, което се посажда в сърцето. Като се посажда в сърцето, какво е? Обикнеш някого, това е посадено нещо. Значи до е посадено – обичаш някого. Посадено ре, излязло навън. Започнеш да мислиш как да увеличиш, по кой начин искаш да дадеш някой подарък – то е ми. Най-после да спечелиш нещо – то е фа. Да има голям ефект, че всички да знаят, че си подарил нещо – то е сол. Да го оценят хубаво – то е ла. Да даде този ефект – то е си. Да кажем до не е посадено в сърцето, разваля се, не изниква или изникне, но изсъхне семето, плод не може да даде. В правилния живот човек, който има вече отношение към Бога, влиза хармонично. Значи онова, което посажда в сърцето, да не му пречиш; онова, което посажда в ума, онова, което посажда в душата, да го обработиш и вече се образува една връзка.

Разумни и неразумни линии – 11 декември 1942 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Да пееш е проява на Духовния свят. Пееш– разбират те в Оня свят; не пееш– ти си ням човек. „Жалко – казва, – не мога да пея.“ Aко не можеш да пееш, не можеш да говориш в Духовния свят. Пееш – радват се, че говориш, пеенето е езикът на Духовния свят.

 […] Пеенето е най-хубавата храна на гърлото. Най-първо ще нахраните вашия ларинкс. Всеки един, който не пее, ще бъде виновен, че не е хранил ларинкса си. Тук, в гърлото, има едно „детенце”, което трябва да пее. Изпращайте на гърлото най-хубавите мисли, чувства и постъпки.

Три неща – 16 декември 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Камертонът, който сега имате, е спомагателен,този камертон в бъдеще ще се поправи. Органът някой път е с половин тон по-нисък. Хората са нагласени с разни камертони.Някои по естество са басови, някои – сопрани, някои – алт, някои – тенор, има и разнообразие. Алтът музикално е поле, тенорът е хълмисто място, басът е долина, сопранът е планина. Това е за да имате ясна представа. Затова високите тонове на сопрана са студени.

 […] В баса може да стане много топло, задушно; в баса, за да пеете, трябва да поставите повече скръб, страдание; в сопрана, за да го направите красив, трябва да поставите повече радост. Човек, който не е радостен, не може да пее сопран. Не всеки може да пее сопран, повече радост трябва. За баса трябват повече скръб и страдания. На тенора трябва повече енергия. А алтът как ще го кръстите? Много е флегматичен. Сопранът какъв темперамент е? Сангвиничен. За да можете да пеете бас, трябва да възприемете музикална топлина.

Ориентиране – 18 декември 1942 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. За да бъде певец, човек трябва да диша дълбоко. Онзи, който иска да мисли, трябва да диша дълбоко.

 […] Щом пея и не се изяснява Небето, не съм още певец.

 […] Ако искаш да се сприятелиш с някого, ще пееш; aко искаш да се сприятелиш с някого, ще мислиш.

Два Божествени процеса – 30 декември 1942 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Първото нещо – човек да пее, да свири за здраве. Аз искам във вас да се събудят онези Божествени дарби, които седят от векове в потенциално състояние.

(Учителя свири и пее): „Здрави бъдете, здрави бъдете,

добри бъдете, здрави бъдете,

здравето е богатство, от Бога дадено за душите.

Здравето е от Бога дадено за душите.

Здрави бъдете, здрави бъдете“.

Нова епоха – 6 януари 1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. 990. Като ви заболи гърлото, да ви дам един цяр. Не го разправяйте на другите хора, да го предавате без пари. Без Любов никому не казвайте. Заболи ви гърлото или имате жлези, сливици – намажете ги с кафе, ще оздравеят.

Нова обхода – 13 януари 1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. 991. Когато майката е бременна, това е до. Ражда се детето – това е ре;започва да ходи, клатушка се – това е ми;започва да яде – това е фа; ходи на училище, разцъфтява – това е сол; започва да мисли, че знае нещо – това е ла. Това е едно обяснение.

 […] Гледам – някой слуша, като пее друг, и в себе си мисли, че онзи не знае да пее. Дай му внимание и когато крещи, слушай го и кажи: „Отлично пее”. Ти веднага кажеш: „Не струва“ – и на себе си вредиш. Щом отхвърляш, че той не може да пее, себе си спъваш. Като кажеш, че пее, и ти ще пееш; като кажеш, че не пее, и ти не можеш да пееш. […] Вие сте свикнали да казвате: „Лош е светът!”. Не говорете така!

 […] Не е лесна работа човек да владее гласа си. Зависи от човешката мисъл, от човешките чувства, от човешките постъпки, за да се хармонизират клетките. Понеже във външния свят навсякъде има смущения, трябва много хора да се съединят заедно, за да излезе един певец. За да бъде един певец, някой път 2000 – 30000 – 100000 човека трябва да се съсредоточат. Едно съчетание трябва да стане, трябва да си помагат, трябва да се хармонизират.

Подмладяване – 3 февруари 1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. 992. Гласът не спада към физическия свят. От 19 години нагоре може да се стане певец. Като стане на 19 години, 20, 21, тогава може да се появи гласът. Гласът спада към Духовния свят, той е качество на ангелите. Когато гласът е груб, пеенето не е добро. В духовното пеене трябва да бъдете подвижни, да няма нищо, което да ви смущава.

Път за всички – 10 февруари 1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. 993. Срещал съм някои да казват: „Аззнам да пея“. Че знаеш да пееш – знаеш, но за мен пеенето има три мерки. Най-първо ще те заведа при един болен човек и ако той оздравее, ти пееш добре; или при някой неразположен и ако пееш и той се разположи, добре пееш;или има помрачение на ума и като му пееш и му светне в ума, тогава добре пееш.

Плодовете на Любовта – 21 февруари 1943 г., Утринно слово, София

 

  1. Казвам: от качеството на песните зависи вашето бъдещо положение – така гледам аз на музиката. Тъй щото, ако пееш само за себе си, можеш да знаеш само една песен. Ако се ожениш, ще знаеш две песни;ако имаш дете – момче, ще знаеш три песни;ако имаш и момиче, ще знаеш четири песни; ако не знаеш да пееш хубаво, детето ти ще се роди и ще умре. Знаеш ли да пееш хубаво, децата ти няма да умират. На майка, която знае да пее хубаво, децата ѝ не умират. На баща, който знае да мисли правилно и който чувства и постъпва правилно, децата не умират. Такъв е Божественият Закон.

Приятни на Бога – 21.II.1943 г., Неделни беседи, София

 

  1. Под думата музика разбирам човек като говори, като мисли, като се движи, навсякъде да бъде музикален. Ти вървиш, но няма никаква музика в движенията ти. Аз говоря за подмладяването. Бог внесе музиката. Спасението иде от музиката. Любовта е музикален свят. И в мислите, и в чувствата, и в действията на волята – всичко наоколо да бъде музикално, всичко да бъде отмерено, да върви в музиката. Пеенето на сегашните хора е изкуствено. Самата музика е най-хубавата форма на онзи живот, който трябва да проявяваме. Ако не можем да възприемем Божествения живот, който е музикален, да отправим очите си към Небето – ще видим, че то е пиеса, всички звезди са ноти на Божествената хармония. Когато вятърът духа, когато реките текат, когато растенията растат, ако имаме развит слух, ще чуваме цяла музика;когато цветята растат, хората чуват пукане –това са музикални тонове, които нашето ухо не може да схване.

 […] Чрез пеенето ще научите до каква степен сме дошли. Като пеем, проверяваме до каква степен сме дошли в разбирането.

 […] Под музика не разбирайте само пеенето. Мисълта е музикална. Хубавите мисли са музикални, хубавите чувства са музикални; ако няма музика в мисълта, тя не е приета от Бога. Ще пеете по два начина: по съкратеното време и по удълженото време. Вие сте слушали удълженото време.

 […] Под думата ангел се разбира същество разумно. Като го срещнеш, няма никаква задна мисъл в погледа му, няма никаква задна мисъл в говора му.

 […] На всеки, който пее, давайте внимание. Ако бихте се вслушвали един в друг, щяхте да пеете по-хубаво. Слушайте всеки, който пее, давайте внимание.

Път за свобода – 24 февруари 1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Един певец, като пее, казвате: „Защопее?”. Пеенето е проводник на здравето. Природата е направила хората певци, за да бъдат носители на жизнените сили. Онези, които пеят, са по-здрави от онези, които не пеят;онези, които пеят, са по-щастливи от онези, които не пеят; онези, които обичат да слушат пеенето и музиката, са щастливи; онези, които не обичат да слушат пеенето и музиката, не са щастливи.

 […] Кой е добрият певец, в какво седи? Добрият певец, аз зная, седи в Любовта. Неговият тембър седи в Любовта, в тази подбуда на Любовта. Този певец има достатъчно светлина. В зова на Мъдростта седи добрият певец. В добрия певец Истината говори, затова гласът му е хубав. Който не може да пее, няма трите подбуди.

 […] Мога да ви приведа пример. Един от великите певци в един голям град давал концерт. Едно бедно момиченце искало да го чуе, но не могло да си купи билет и плакало отвън, че не може да го слуша. Като излязъл, певецът обърнал внимание на това момиченце. То казало: „Съжалявам, че не можах да те чуя, четох във вестниците, но нямах пари”. Певецът взел името и адреса на момиченцето, за да отиде при него. Отишъл и на нея да пее – това е Любов. Мисля, че момиченцето е слушало много хубаво, повече от цялата публика. Певецът на всички дава концерта си с пари, на нея дава един концерт без пари. По някой път и Любовта дава своите концерти и може би понякога дава концерт само за един. Това са изключения.

Трите зова – 7.III.1943 г., Неделни беседи, София

 

  1. Как ще знаете дали един певец е добър, или не? Повикайте 10 деца, изпейте им една песен. Или, ако си добър певец, иди при 10 говеда, които пасат, и като вземеш да пееш, ако спрат да пасат и вдигнат глави, ти си добър певец. После може да опиташ гласа си при някой извор: като пееш, ако си лош певец, водата тече по обикновеному; щом си добър певец и започнеш да пееш, тази вода ще започне да клокочи, да излиза повече. Това са факти. Ако един певец пее при един извор, музиката ще извика в извора повече вода. В пеенето има една привлекателна сила – както магнитът привлича стърготините, така и музиката, така и хармоничният живот привличат нещата.

Новото верую – 10 март 1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Казвам: българинът всякога преувеличава своите страдания. В песните, като пее, много хубаво описва страданията, но как ще излезе от тия страдания музикално – не е проучил. В бъдеще българинът има да изучава този метод – музикално да излезе от едно затруднение.[…] Има един народ, който най-малко благодари на Бога – това са българите. Моите изследвания показват, че народът, който благодари най-малко на Бога, товаса българите.

Доброта, справедливост, красота, разумност – 31 март 1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Казвам: сега съм намислил да изсвиря една песен, за да престане войната.Имам една песен и като я изсвиря, всички ще престанат да се бият. В кой ден ще я изсвиря – не зная, но когато я изсвиря, ще престане войната.

Божественото Слово – 11.IV.1943 г., Неделни беседи, София

 

  1. В една пиеса някъде е сложено до; ако се изпее хубаво, дава съвсем друг тон на песента. Някой път певец пропада само с един тон, висок тон не може да вземе. Един висок тон в ума е един узрял плод. Не можеш да вземеш този тон хубаво – плодът не е узрял. Долу са корените, а горе са плодовете. Ако ние израстем и не раждаме добри плодове, значи има нещо, което куца. Та казвам: дое в стомаха, мие в дробовете, сол е в ума. Понякога човек не може да пее ми. Трябва цяла наука, за да ви обясня защо е така.

Първо и последно място – 14 април 1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Eдин тон, за да бъде мек, не зависи от гласа, от ларинкса. Ларинксът е инструмент. Зависи от милосърдието, зависи от трептенията на милосърдието – като минават в ларинкса, тогава гласът става мек. За да дадеш на един тон онази пълнота, която се изисква, ти трябва да влезеш в чувството на почитание и Обич, и Любов към Бога. Един тон не може да бъде пълен, ако в него съзнателно не влиза Божията Любов.

 […] В слизането, при инволюцията, от хармонията се минава в мелодията, а при еволюцията – от мелодията се минава в хармонията. В мелодията всеки живее за себе си. В хармонията може да пее един, може и двама, и трима или четирима души, или хорово пеене. Музиката е нещо вътрешно, не мислете, че е нещо външно. Ако в себе си, в ума си не пееш, ако в сърцето си не пееш, ако в душата си не пееш, няма да научиш пеенето никога.

 […] Пеенето винаги съдържа мисъл. Ти не можеш да събудиш ума си без хармония. Ако не искаш да пееш, умът ти не може да мисли.

 […] Ако живееш 60 години, 30 години са слизане, 30 години са възлизане. В първите години ще учим да пеем сами мелодия. В другите години трябва да пеем хорово, или хармония трябва да се изучава. Да можеш да пееш дует, да може да пееш трио, да можеш да участваш в един квартет, да можеш да участваш в един хор, да хармонираш своята мисъл. Двама души, които знаят да пеят, като мислят, много лесно се хармонизират. Единият може да пее сопран. Мисълта на единия може да е тенор, на другия може да е сопран – допълват се. Ако можете да слушате мислите, най-хубавата хармония ще чуете; ако те мислят много хубаво, излиза една мелодия, хармония има между двамата, а ако не пеят добре, двамата се отблъскват, не може да се запознаеш. Чувствата на приятелство са по закона на хармонията и по закона на хармонията вървят. Ти си мелодия, изучаваш сам музиката; ти си хармония, изучаваш колективно музиката. В пеенето или в мислите трябва да има светлина.

 […] Всеки трябва да работи, защото музиката е нещо колективно. Тя не е достояние само на един човек, тя е достояние на много хора. Там, където хората се спъват, където не пеят, животът е труден; където пеят и се радват, животът е лесен.

Трите метода – 28 април 1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Както електричеството произвежда във въздушното пространство трептения, в етерното пространство басът произвежда повече трептения. Тия въздушни трептения наричаме пеене.

 […] Онези хора, които говорят, искат да имат влияние. Никога не можете да имате влияние, ако не сте музикален. С една дума можете да развалите работата. Ако някой каже грубо: „Моля, услужете ми”, така не се говори. Това е един вид заповед.

 […] Вие не можете да се развиете без музика; вие не можете да повлияете на вашата воля, да я организирате, не можете да повлияете на вашето сърце и на вашия ум без музика. Това е абсолютно невъзможно.

 […] Хубавото пеене е онова, което работи за човешкия ум, което работи за човешкото сърце, което работи за човешката душа и за човешкия дух.

 […] С мажорната гама се разрешават преходни, активни състояния, минаваш от един свят в друг, от едно положение в друго. Сега много слабо са развити мажорните гами, защото нямат мекота. Повече сили ако се даде на една мажорна гама, мекотата усилва човешкия дух. В минорните гами – то е човешкият дух, който слиза да вземе материал. От минорните гами се взема материал за строеж, а мажорните гами строят. Тия, хроматическите гами, се сменят. Значи слизаме, вземаме материал, след това пак се качваме. Слизам, качвам се. Като се строи едно здание, онези работници, които носят материала, са мажорните гами. Онези, които слизат с празни кофи, са минорните, слизат и напълват кофите. Когато един човек пее, той строи нещо. Ако пеете, ще пеете и с мажорните, и с минорните гами, ще слизате и ще се качвате. […] За мен певец е този – когато човешкият дух пее, когато човешката душа пее, човешкият ум и човешкото сърце пеят. Това е кварта. Духът е басът, душата е сопранът, умът е тенорът, а сърцето е алтът.

Възпитателен метод – 19 май 1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Ако във вас се развие слухът, вие ще видите, че светът е хармония, музика. Говорът, човешките мисли, човешките чувства и постъпки – всичко това е пеене, но тъй естествено, че ти е приятно да слушаш.
    Два метода23 май 1943 г., Утринно слово, София

 

  1. Добротата е нещо музикално. Доброто според мен на физическия свят е основният тон, откъдето трябва да започнем. Доброто е до, правдата е ре. Ревърви в правия път, Любовта е терца – ми. Разклонение има, нагаждане. Ти не можеш да проявиш Любовта, ми, ако не знаеш да пееш ми. В терцата от додо ми е основният тон. Ако не вземеш вярно до, не можеш да вземеш вярно ре, не може да вземеш и ми. Говориш за Любовта, казвам: „Я ми изпей ми“.

 […] Сега мнозина казвате: „Той не ме обича”. Как няма да го обичам? Щом пее, обичам го. Ти не можеш да пееш, искаш да те обичат. Не може да те обичат, щом не пееш. Щом пееш хубаво, ще те обичам, щом не пееш хубаво, не може да те обичам. Любовта ми е обич към пеенето. Ти не си щедър човек, не даваш щедро, не може да те обичам. Обичам те, защото даваш щедро.

Сила и слабост – 13 юни 1943 г., Утринно слово, София

 

  1. Без пеене не можеш да мислиш;без песен ти не може да чувстваш; без песен не може да имаш движение,без песен ти не можеш да се помръднеш – всяко помръдване е песен. Цялата природа пее и ако престанеш да пееш, ще замръзнеш. Когато сме здрави, това показва, че всичко около нас е хармонично; щом изчезне тази хармония, започваме да чувстваме болка в краката, болка в пръстите, болка в гръбначния стълб, главоболие.

 […] Казвам: Любовта е необходима, за да израснат Божествените неща, които са вложени във вас. Има Божествени неща, които са вложени, и ако не започнете да пеете, още малко време има и тия работи ще вкиснат.

Създаде Небето и Земята – 20.VI.1943 г., Неделни беседи, София

 

  1. Българинът, като започне една песен провлачено, песен ли е това? Или като започне една песен игриво, песен ли е това? Това е един дисонанс – човек, който седи на една нажежена плоча и тропа. Тепърва трябва да се преобрази българската музика, не само да тропа. Казват: „Многокрасива е била българската песен”. Красива е, но е изгубила чар. Аз я виждам – като е била млада мома, е била красива. Сега я виждам като баба, набръчкана, не е толкова красива. Красива беше, но тази красота да се не губи. Казваме, че трябва да се подмладите. Без мисъл човек не може да се подмлади;без свещения пламък на Любовта човек не може да се подмлади; без свещения пламък на Божествената Истина човек не може да се подмлади.

 […] Ние сме призвани да свършим в живота една работа – да пеем. Аз не съм за безразборното пеене. Като запее човек, ако лицето му не стане светло и умът не вземе участие, то не е пеене. В пеене, в което лицето не става червено, сърцето не взема участие; в пеене, при което няма едно движение в тялото, волята не е взела участие. За да пее човек, трябва волята да взема участие, сърцето да вземе участие и умът да вземе участие.

 […] На онези, които любят, силата ще се обнови. На онези, които обичат, силата ще се обнови. Без Любов и без Обич силата на човека не може да се обнови. Един певец, който иска да стане добър, трябва да люби и трябва да обича.

Найразумният акт – 23.VI.1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. В сегашната музика имате основния тон до– 256 смени* има, да произнесеш основния тон, с който започва естествения тон до. Докато го изпееш, 256 пъти се сменят полюсите на музиката от положителното към отрицателното; 256 – половината от тези смени са на женския принцип, а половината – на мъжкия. Ако между смените на мъжкия и женския принцип няма хармония, тонът не е верен. Тия трептения носят в себе си живот. Те са превозни средства. Ето какво означава едно трептене: имате един аероплан, витлото на който се обръща 400 или 500 пъти в секунда. Колкото по-многобройни са тия обръщания, толкова по-голямо пространство извървява аеропланът. От трептенията, от обръщанията зависи бързината на движението. Като вземем по-горните тонове, вземаме по-дълъг път, по-големи постижения имаме. Казвам: най-първо трябва да бъде настроен умът ви.Кой е основният тон на вашето сърце? Кой е основният тон на вашата душа? Кой е основният тон на вашия дух? В цигулката имате 4 струни, които са основни. Първата струна е сол и взема мястото на баса. Втората струна е ре, която взема мястото на тенора. Третата струна е ла, която взема мястото на алта, и четвъртата струна е ми, взема мястото на сопрана. Имате сол, ре, ла, ми. Сол има 192 трептения**; ре – 288; ла има 426,7; ми има 320 трептения.

[…] Имаме песните на Псалмите, как ще ги пеете? Не може да се пеят Псалмите.

 

Фиг. 2

 

Псалмите са ги пели всичките евреи инволюционно. В инволюционното пеене слизането е било така: щом слизаш повече, а се качваш по-малко, пеенето не е ясно. Инволюционната музика не е определена музика. Едва сега в хармонията имаме една еволюционна музика, изкачване. Обратен процес имаме (фиг.2). Тия два метода трябва да се съединят. В своето слизане от Невидимия свят човек имаше една опитност. От човешкия свят във възходяща степен, във възлизането към Божествения свят ще има друга.

*(смени – трептения; Hz – бел. съст.)

**(трептения – херца, музикални херци (Hz.) – бел. съст.)

ЛЮБОВ И ОБИЧ – 30.VI.1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Някои от вас не можетеда пеете. Защо? Някога, преди 10 прераждания, ти си погледнал криво някой човек и сега не може да пееш. Някога, преди 5 прераждания, си погледнал криво някого и сега не може да пееш, музика няма в теб. Някъде преди няколко прераждания ти си погледнал криво и сега си грозотия, грозен си станал. Вие сте чудни. Всичките недъзи в света, които имаме, не са произволни.

ИОА – 7.VII.1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Под думата движениеаз разбирам един тон, взет правилно. Що е тон? Този тон има едно общо отношение в цялата песен. Песента е един организъм, в който един тон съставя една малка частица и нормално е свързан с цялата песен. Всички тонове в едно образуват цялата песен. Ако всички тонове се организират и ако се вземат нормално, ние имаме една песен, която носи живот в себе си, защото всяка песен е едно Божие благословение. Всяка песен е едно зърно. Всяка песен е един плод. Всяка песен е един еликсир. Чудни са хората, като казват: „Защоса песните?“. Че благодарение на песните живеем. Дърветата, като живеят, пеят; птиците, като живеят, пеят. И ние, като дишаме, пеем. Някой казва: „Не пея“. Като дишаш, пееш. Като казвате: „Аз не пея“, вие имате друго понятие.

 […] На един гениален певец репертоарът е по-голям от този на талантливия. Репертоарът на светиите е още по-голям. Един ден ще чуете един хор на светии.
Второ отделение – 18.VII.1943 г., Неделни беседи, София

 

  1. Музиката за мен е като спомагателно средство. За мен основата, върху която градя нещата, е Истината, затова казвам: музика, която не съдържа Истината в себе си, нищо не струва. Коя музика е истинна? Аз съм правил опити. Често съм пял на сухи дървета и са оживявали;често съм пял на здрави дървета и те са изсъхвали. Едната музика суши, а другата оживява.

 […] Казвате, че не ви интересува музиката. Вярвам, че не ви интересува, но ако вие я разбирате тъй, както аз я разбирам, ще се запали чергата ви от четирите краища и ще тичате, както младите моми тичат подир младия момък, когото искат да вземат. Ако знаеш да пееш, ще си уредиш работите.

 […] Да познаваш Учителя значи да пееш както Той пее, да свириш като Него. Не мо-та-мо, но да поддържаш известен принцип.

 […] Аз бих препоръчал един певец да иде при един кошер сутрин рано или на обед, или вечер, да сложи ухо до кошера и да чуе как бръмчат пчелите – само тогава той може да стане певец. Когато ще се рои кошерът, каква хармония има, как пеят! Карат бръмбарите да пеят: бръм! И царицата пее. Чува се един глас, има един сопран. Казвате: „С такива работи не се занимаваме”. В Рая като идете, на царската врата ще пеете една песен. Каква песен ще пеят вярващите? Като се роди Христос, като дойдоха ангелите, пяха песен. Каква песен? Най-първо ще ви кажат: „Изпейте тази ангелска песен”. Ще ви кажат: „Изпейте песента, която ангелите пяха, като се роди Христос”.

Закон и свобода – 25.VII.1943 г., Неделни беседи, София

 

  1. Ти ще пееш, понеже без пеене не може да се поддържа младостта. Всеки, който не пее, остарява.[…] А като остарее, ще се обезсмисли животът му, тогава ще престане да пее. Като престане да пее, ще мине в другия свят, за да го коригират, и пак ще го пратят тук.

 […] Пеенето във вас трябва да бъде естествено, тъй както е гладът. Ядеш – приятно ти е.

 […] Вие вярвате в Бога. Понеже Господ е скрит, Той се е скрил, не обича да слуша, седи надалеч. Между нас и Него има девет категории ангели, които трансформират нашите звукове. Неправилно е нашето пеене, но като мине през тези ангели, то се трансформира и като дойде до Любовта, Господ слуша много хубаво пеене. Всяка степен от ангелите коригира нашето пеене. Сега тъй, както аз пях, подражавах на вас. Като идете при Бога, Господ другояче ще го чуе. Там ще кажат: „Такъв певец като него не сме слушали”. Като слезете на Земята, съвсем не е така. Ще благодарите, че между Бога и нас има девет степени ангели, които трансформират, та Бог вижда всичко като хубаво.

ОСНОВА ЗА ВЕЧНОСТТА – 28.VII.1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Ако си певец и увеличаваш Любовта, имаш бъдеще; ако си певец и намаляваш Любовта, нямаш бъдеще.

Важното в живота – 1.VIII.1943 г., Неделни беседи, София

 

  1. В изкуството Бог се проявява. В музиката Бог се проявява, в поезията Бог се проявява, в говора, в Природата Бог се проявява и оставя незабравимо впечатление. Всички музиканти са отворена врата, през която Божествените блага влизат в света. Колкото даровити хора има, толкова по-добре.

Даровити – 8.VIII.1943 г., Неделни беседи, София

 

  1. Певецът не е станал певец сега, той е роден певец. Някой носи своето пеене, диплом има, завършил е училището сега и понеже не знае езика, не може да пее. Казвам: дружете с тия, родените певци, от тях можете да приемете. От всеки певец може да се приема по едно качество, което в дадения случай го няма в мен. Ако дружа с тия певци, ще стана добър певец, а ако остана сам, ще мисля, че мога да пея.[…] Чрез всички певци Бог се проявява. Чрез всички философи Бог се проявява. Чрез всички обикновени хора Бог се проявява.

 […] Посейте една череша и като стане на 3 години, ще ражда. Всяка сутрин ходете да пеете на черешата и вижте какви плодове ще даде. Посейте и друга череша, на която не пейте и вижте каква разлика ще има от плодовете на онази, на която пеете. Всякога да пеем на себе си. Когато мислим правилно, е пеене. Да чувстваш правилно е пеене. Да постъпваш правилно е пеене.

Факти, закони, принципи / Мисли, чувства, постъпки и пеене – 11.VIII.1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Какво прави младата мома, като се влюби – започва да пее. Щом изгуби Любовта, тя млъква, не се чува вече гласът ѝ. Значи първият признак, по който познаваме присъствието на Любовта, е пеенето. Затова е казано: „Койтопее, зло не мисли”. Любещият има отличителни белези.

Вечното благо – 15 август, 1943 г., Съборни беседи, София

 

  1. Ако пееш и свириш, ще пееш така, че болният да оздравее, а умрелият да възкръсне – това значи да прилагаш новата музика. Ако пееш или свириш и възвърнеш живота на изсъхналото цвете, ти прилагаш новата музика. Ако пееш и свириш на цвете, което цъфти и се радва на живота, и скоро след това изсъхне, ти прилагаш старата музика.

Ден на Любовта – 22 август, 1943 г., Съборни беседи, София

 

  1. За да се излекувате, изпейте си една песен.

Господи, колко Те обичам.

Господи, колко Те обичам.

Обичам Те, Господи.

Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца,

обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини,

всичко, което Ти Си създал.

Обичам Те, обичам Те, Господи!”

 

Новото в живота – 22 август 1943 г., Съборни беседи, София

 

  1. Гласните струни се нуждаят от Любов, от мекота, от нежност. Ако нямаш Любов, ако езикът ти е невъзпитан, гласът ти ще бъде груб, тоновете ще бъдат нечисти, неясни. Това не е пеене.

Добри плодове – 15 септември, 1943 г., Съборни беседи, София

 

  1. Вслушвайте се в песента на Светлината, за да се научите да пеете като нея. Няма по-красива песен от песента на Светлината, затова е казано, че Бог е Любов, Бог е Виделина, Бог е Светлина.

Четирите правила – 3 октомври, 1943 г., Съборни беседи, София

 

  1. Някои мислят, че като отидат на оня свят, там ще се научат да пеят правилно. Те се заблуждават. Най-добрите условия за пеене са на Земята. Тук ще се учите да пеете. Като отидете на Оня свят, ще се намерите при друга обстановка, при други условия, други неща ще ви занимават. Оня свят, за който говорите, е Божественият свят – той е Светлина.Духовният свят е топлина, а физичният свят е сила.

Умен, добър и силен – 13 октомври, 1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Като изучавате музика и пеене, направете разлика между сопран и бас. Според мен сопран може да пее само оня, който слиза от Слънцето към Земята. Бас може да пее оня, който отива от Земята към Слънцето. Пътят на сопрана е обратен на тоя на баса. Тенорът има отношение към Юпитер, а алтът – към Венера. Съвременните хора не могат да пеят алт както трябва, тоя глас е останал назад. Днес има добри тенори, добри сопрани и баси, но алтовете са слаби.Защо? Венера не им помага. Ако тенор пее песента „Давай, давай”, ще получите едно настроение; ако я пее сопран, настроението ще бъде друго. В песента, както е дадена, сопранът преобладава; алтът е малко застъпен. В тазипесен трябва да са застъпени Слънцето, Земята, Юпитер и Венера. Останалите планети – Меркурий, Сатурн и Марс, могат да служат само като украшения.

 […] И тъй, когато предавате слънчевата енергия добре, сопранът е добър; когато предавате земната енергия добре, басът е добър. Това значи да се осмисли животът ви. Когато майката и бащата приемат добре сина си, който иде от Невидимия свят, той непременно ще пее тенор. Ако не го приемат добре, не може да пее тенор. Някога, в далечното минало, мъжът е предавал слънчевата енергия, а жената – земната; мъжът е пял сопран. Сега е точно обратното: мъжът предава земната енергия и пее бас, а жената предава слънчевата енергия и пее сопран. Като знаете това, учете ума си да пее сопран, сърцето си – да пее бас, волята си – да пее тенор, а тялото си – алт.

Сопран и бас – 15 октомври, 1943 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Щом искаш да пееш, ще пиеш гореща вода. Разгневиш се и не можеш да пееш – ще се възпитаваш да не се гневиш; ако не можеш, ще впрягаш гнева на работа. Няма да ядеш нищо люто. Ако ядеш лютиви неща, все едно че се караш с хората. Сладките храни подразбират добри, правилни отношения между хората. Който не може да разговаря с клетките на своя ларинкс, не е певец. Добрият певец разговаря с клетките на своя ларинкс. Те го обичат и той ги обича. Тази взаимна любов дава условия за пеене. Не го ли обичат, те не го слушат и той не може да пее. Всъщност не певецът пее, а клетките на ларинкса му пеят. Той заповядва, а те слушат и изпълняват заповедта му. Певецът внася капитала в гърлото си, а клетките на неговата ципица се подчиняват на заповедите му. Певецът зависи първо от гърлото си. После умът, сърцето и душата идват да му помагат. Ако и те не вземат участие, никакъв певец не можеш да станеш. Докато се поставяш като генерал и само заповядваш, никой няма да те слуша. Ще застанеш в положението на слуга и смирено ще се обърнеш към ума, сърцето и душата си да ти помогнат, да вземат участие в пеенето. Човек трябва да знае кога да бъде генерал и кога – слуга.

Прими в музиката – 22 октомври, 1943 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Много се говори за Любовта, но малко се прилага – тая е причината хората да се отегчават от говоренето. Ако не искаш да се отегчаваш и да отегчаваш другите, не слушай, когато ти говорят едно и също, и ти не говори едно и също. Приемай и слушай само онова, от което имаш потребност.

 […] Какво представлява тонът? Трептене. Трептенето е форма, начин за изразяване на музиката, а не тон. Под тон разбираме разумното начало в света. Тонът трябва да има първо посока на движение; тая посока води към някакъв разумен център. На кого ще свириш? На някое Разумно същество – на канара няма да свириш. Ще свириш на Същество, което дава отзвук на твоето свирене. Тонът се нуждае от среда, през която да минава. Средата трябва да бъде чиста, спокойна, тиха. Добър проводник на тона е етерът. Тонът се нуждае и от чистота. Казвате за някой музикант, че има чист тон. Чистият тон преодолява всички противоречия. Значи основен, истински тон е тоя, който има посока на движение, среда и чистота. В духовно отношение основният тон на живота е Любовта. Без Любов тон не може да се произведе; без Вяра тон не може да се произведе; и без Надежда не може да се произведе тон. Трептенията на основния тон на Любовта са много ситни и през етера се разнасят по целия свят. Когато аз пея на Земята, и най-малката звезда във Вселената чува моята песен. Ще кажете, че това е теория. Не, това е факт. Под звезда разбирам всяко Разумно музикално същество. Няма Музикално същество в света, което да не се вслушва във всеки тон, откъдето и да иде той. Понякога ти си радостен, без да знаеш причината. Радостта ти се дължи на музиката, която възприемаш от Слънцето. Някое Същество от Слънцето пее, а ти слушаш. Следователно всяка радост е резултат на възприемането на хармонични тонове от пространството. Всяка скръб е резултат на възприемане на дисхармонични тонове от пространството. Дисхармонията дразни ухото, а дразненето причинява мъчение и скръб. Когато опитният капелмайстор махне с пръчицата си, дисонансът се превръща в хармония – тогава казваме, че скръбта се е превърнала в радост. Да любиш един човек значи да му пееш; не можеш да обичаш човека, ако не му пееш.

 […] Като се научите да говорите музикално, по Любов, тогава говорете. Докато не сте научили едно изкуство както трябва, не бързайте да се проявите. Аз разбирам добре музиката и въпреки това не пропускам случай да слушам видни музиканти и певци. Всеки музикант влага нещо особено в музиката, което заслужава да се чуе. Всяка певица има нещо особено в пеенето: една се отличава по своя тембър, друга – по мекия си и чист тон. Има певици, които влагат душата си в пеенето. Човек може да пее и да свири добре, ако се свърже с Разумния свят.

Плодовете на Духа – 24 октомври, 1943 г., Утринно слово, София

 

  1. Музикалният свят е преходен свят между физичния и Духовния. Чрез музиката всичко се постига. Без нея не може да се мине в Духовния свят – тя е граница между човешкия и ангелския свят.

 […] Българинът е музикален. Славяните, изобщо, са музикални.

 […] Ако музика не съществуваше, животът на хората ще представя най-голямото страдание, най-голямото мъчение, най-големият ад.

Средство за подобряване – 27 октомври, 1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Какво представлява пеенето – съчетание между тоновете и светлината на човешкия ум. Да пееш без светлина и топлина – това не е истинско пеене. В пеенето трябва да взимат участие и двете системи – мозъчната и симпатичната нервна система. Това значи приятно, чисто, правилно пеене; като пееш, трябва да бъдеш във връзка със Съществата, които са създали мозъчната и симпатичната нервна система, и да ги обичаш – само така енергиите на двете системи действат нормално и оказват влияние върху вас.

 […] Теоретично всички може да сте запознати с пеенето. Важно е обаче прилагането. Което можете да приложите, то ви ползва.

 […] Защо и вие да не пеете свободно? Лошите навици са схванали гърлото ви, стегнали са сърцето ви. Всеки ден трябва да прерязвате тия навици с ножиците си.

 […] И тъй, пейте! И да правите грешки, пак пейте! Като отидете на Оня свят, и там ще пеете. Ангелите, като дойдоха на Земята, и те пяха. И вие ще пеете пред райската врата. Апостол Петър държи ключовете на Рая и като ви види там, ще каже: „Изпейте една песен!”.

 (бел. съст. – поради спецификата на лекцията е необходимо цялостното ѝ прочитане)

Мажорни и минорни гами – 10 ноември, 1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. В бъдеще лекарите ще лекуват с музика и песен. Вместо да препоръчват лекарства на болния, те ще му пеят и свирят. Вие се смеете на това, но хората не подозират колко са смешни и изопачени без музика. Музиката е нужна на съвременния човек: музика в обходата, в движенията, в чувствата, в мислите и в постъпките.

Закон на хармонията – 12 ноември, 1943 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Светът се нуждае главно от хора, които прилагат и изпълняват. Казваш на някого: „Пей!”. –„Не мога да пея. Познавам музиката, зная законите на пеенето, но не съм пял.”Тогава нищо не разбираш!

 […] Първо певецът да се радва на пеенето си, а после другите да се радват; иска ли първо хората да му се радват, той е обикновен певец.

 […] Когато пееш, ти можеш само да констатираш един факт, а можеш и да предизвикаш известна промяна в себе си. Например пееш песента „Изгрява Слънцето“ – констатираш факта; можеш да я пееш и да изгрява в тебе нещо. Виждаш един болен, запей му: „Братко мой, ти днес си болен, но след три дена ще оздравееш”. Пей така, че да предизвикаш жизнените сили в човека. Срещаш беден човек, пей му, за да забогатее; пей така, че да предадеш на човека онова, което му липсва! Пей на момата, която иска да се жени, за да си намери добър другар; пей на ученика, който е пропаднал на изпит, за да завърши добре училището.

 […] Бъдещата музика ще донесе нещо повече от сегашната. Музиката, която ще слезе от Възвишения свят, ще се предаде на най-добрите хора. Без музика светът не може да се подобри. Цялата Вселена пее – Слънцето, Земята, звездите – всички пеят, следователно и хората трябва да пеят. Какво е музикалното отношение между Земята и Слънцето? Кварта с два потенциала. Всички планети пеят. В музикално отношение Луната е доста напреднала; музиката ѝ е нежна, любовна. Музиката на Меркурий е повече парична – той пее, ако му платят. Музиката на Марс е войнствена, на Юпитер – с достойнство, величествена, на Сатурн – критична.

 […] Тези, които са певци, са много смели. Когато човек е даровит, не се колебае. Колебанието показва несигурност; когато обикновеният се колебае, аз влизам във вашето положение. Вие по пеене сте бедни, не искате да харчите капитала си.

Любов и безсмъртие / Смъртни и безсмъртни – 17 ноември, 1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Знаете ли колко работа предстои на човека, докато облагороди езика си и подобри състоянието на своето гърло? Ако разглеждате езика с окото на художника, виждате, че още много трябва да се работи върху него. Каквито са мислите и чувствата на човека, такъв е и неговият език, такова е и неговото гърло. Тая е причината някой да говори дебело и грубо, а друг – приятно.

 […] Пеенето е Божествен извор, който крие в себе си и потенциална, и кинетична енергия. Не спирай тоя поток в себе си, не оставяй да изтече изведнъж. Много даровити музиканти съм срещал, но малцина от тях са успели, защото не работят с Любов. Аз обичам музиката, работя с Любов и тя ми се разкрива. Не е бил случай в живота ми да чуя, че някой пее – дете, мома или момък, гениален или обикновен музикант, и да не спра да слушам. Каквато и работа да имам, поне една минута ще отделя да слушам пеене. Птичка ли пее, или гениален певец, аз еднакво съм готов да слушам. Дали крава мучи, или куче лае, щом има нещо музикално в тях, пак се спирам да слушам. Музиката е ценна във всички свои прояви. Слушайте навсякъде музика и пеене, за да развивате ухото си.

Малките величини / Малките работи – 1 декември, 1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Да говориш за храненето е едно нещо, да се храниш е друго нещо. Да говориш за Любовта, е едно нещо, да живееш по закона на Любовта е друго нещо. Всички са богати в говоренето. Лесно се говори, мъчно се прилага това, което си говорил. Можеш да говориш колкото искаш,говоренето е сянка на твоя живот. Реално е това, което правиш, а не това, което говориш. Казваш нещо, но не го правиш – ти не си в реалността.

 […] Това, което говориш, не е реално; това, което правиш, е реално; това, което живееш, което става, то е реално. Казваш нещо – не го правиш.

 […] Не пей, когато си неразположен. Малко пей, но хубаво!

Благата в живота – 8 декември, 1943 г., Общ окултен клас, София

 

  1. Петелът никога не пее за лошо. Той е единственото живо същество, което всякога дава. Петелът не пее, когато човек умира, обеднява или пропада на изпит. Изобщо, когато някъде става зло, петелът не пее; става ли някъде добро, петелът пее. Това значи петел.

 […] Ако свириш и пееш хубаво, дай мнението си; ако не знаеш нито да свириш, нито да пееш, кажи: „Нямам мнение”.

Най-великата наука – 12 декември 1943 г., Утринно слово, София

 

  1. Ако песента не може да въздейства първо на мен, никога няма да се занимавам с нея. Как ще познаеш коя песен може да ти помогне? Искаш работата ти да върви напред и пееш: „Заплакалае гората, гората и планината”. Мислиш ли, че от тая песен работата ти ще тръгне напред? Искаш да учиш, а пееш: „Малеле, мила мале, защо си ме, мале, родила?”. Може ли тая песен да ти помогне при ученето?

Ново разбиране – 7 януари 1944 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Чули ли сте досега гласът Божи да ви осъжда за нещо? Чули ли сте Господ да ви ругае? Единственото Същество, Което всякога говори благо, това е Бог. Сутрин, когато Слънцето изгрява, когато времето е ясно и топло, излизате вън. Чувате ли гласа на Бога? Какъв е той? Тих е Божият глас. Когато в Природата се явяват бури и ветрове, това отдават на Господа. Не, бурите са създадени от други същества. Гласът на Бога е благото в света – най-хубавото, най-красивото нещо, което съществува.

Той иде! – 12 юли 1944 г., Извънредни беседи, Последно слово, с. Мърчаево

 

  1. В моя ум всякога, когато пея до, седи идеята, че трябва да посея едно семе. Да изпееш дозначи да посееш едно семе в земята и да сложиш два пръста почва отгоре – тогава ще пееш. Като изпееш до, това допоказва, че трябва да си посял. Не може да пееш, ако не си посял.

 […] Щом започне да расте, ре е взето вярно. Израснало е, но трябва да намери пътя. Щом едно растение израсне, то трябва да намери своя път. Винаги пътят на растението е към Слънцето. Пътят на живота е ми. Ти не можеш да намериш своя път, ако не можеш да вземеш вярно тона ми. И тогава се оформя цялото дърво – това е фа, имаш развито цялото дърво. Тия четири тона трябва да вземеш вярно, за да се оформи вярно растението. Остават другите три тона, които показват вътрешното съдържание на растението. В теб никога не може да цъфнат една мисъл и едно чувство, ако не можеш да вземеш вярно тона сол. Музиката е закон. Ти не можеш да вземеш тона сол вярно, ако в душата ти няма Любов.

Зовът на Новото – 24 септември 1944 г., Извънредни беседи, Последно слово, с. Мърчаево

 

  1. Казвам: цялото човечество е съставено от хористи и инструменталисти, изпратени на Земята да пеят и да свирят. Щом говориш, ти си певец; щом пишеш, ти си певец; щом ходиш, ти си певец; щом работиш, ти си певец. Като работиш с Любов, ти си певец и музикант. Наблюдавам, когато човек ходи, дали произвежда някакъв звук или шум. Ако произвежда звук, казвам: музикант е тоя човек; ако произвежда шум, казвам: тоя човек е новак, едва е влязъл в училището, не може още да ходи,не взема верни тонове. Човек, който работи, който знае да шие, да пише, е музикант. Вещият поет и писател има нещо музикално в себе си. Оня, който не е музикален, пише и заличава, докато най-после скъсвакнигата. 

Реалности в живота – 5 ноември 1944 г., Извънредни беседи, Последно слово, София

 

  1. Онези славеи, които пеят из България, знаете ли кои са, откъде са се научили? Те са прегрешили ангели. Всичките славеи са ангели за по десет хиляди години, наказани са да идват да пеят. Дали вярвате е друг въпрос,„Хиляда и една нощи” е. Ако вярвате, нищо няма да изгубите; ако не вярвате, пак невежи ще останете. Казваш: „Ангел ли е, той пее”. Той без пари пее и казва на българите: „Опичайте си ума вие, българите, десет хиляди години ви пеем, изпрати ни Господ да ви пеем и да ви кажем: И вие ще пеете като нас”.Има и други, които пеят – чучулигите също пеят; те са по-долу, втора категория ангели.

Деветте съществени причини – 19 ноември 1944 г., Извънредни беседи, Последно слово, София

 

  1. Казвам: както и да пее човек, песента му е полезна за него. Не съжалявайте каквото и състояние да имате. Радвайте се, понеже това състояние няма да остане при вас за дълго.

 […] Когато пеете, оставете ръцете си свободни, цялото лице трябва да остане свободно, да няма нищо пресилено. Естествено да бъде. Тялото да добие онази естественост, която е красива.

 […] Понякога човек се импулсира от Съществата на Разумния свят, затова пее свободно и с разположение. Особена светлина иде от това пеене. Няма ли импулс, човек пак може да пее, но е недоволен от себе си; пее, но нещо липсва в пеенето.

 […] Ако певецът различава човешките импулси от Божествените, пее добре. Това се отнася и за музиканта, и за учения, и за поета. Трябва да бъдете будни, да различавате Божествените подбуди и да ги използвате.

 […] Който пее добре, може да насърчава другите хора; който не пее добре, не може да насърчава. Дойдете ли до изкуството, взаимно се насърчавайте. За следния път изберете една хубава песен.

Божествени подбуди / Божествени импулси – 22 ноември 1944 г., Извънредни беседи, Последно слово, София

 

  1. Казвам: с години гледам как пеете. Най-първо имаше едно усърдие в пеенето,след това казвате: „Външният свят как пее”.Аз не считам, че е голям певец светът, това е изключително. В света са най-даровитите хора, които Бог е изпратил да събуждат спящите същества. Големите певци се изпращат да събуждат хората, те не са обикновени певци.

Най-малката работа / Мога да постигна – 6 декември 1944 г., Извънредни беседи, Последно слово, София

 

  1. Музикалното чувство е граница между творческия ум и Божествения ум на човека. Вие никога не сте дали време да подобрите гласа си. Не знаете как да го подобрите. Аз ако бих преподавал музика, ще преподавам много просто – ще накарам всички ученици да обикнат музиката. Като пеят до, то е живо, да го обикнат;живи са до, ре, ми.

Неделими неща – 15 декември 1944 г., Извънредни беседи, Последно слово, София

 

  1. Който пее с Любов, предава нещо на хората. Той стои по-високо от оня, който не пее и само взима. Изобщо, който повече дава, а по-малко взима, стои по-високо от оня, който повече взима, а по-малко дава. Зачитайте ония, които стоят по-високо, защото всякога дават повече, отколкото взимат.

 […] В нашето естество е да пеем. Каквото и да кажем на хората с пеенето си, все е добро.

 […] Ако един от методите не работи, приложи друг. Ако не можеш да говориш, започни да пееш, а ако не можеш да пееш, говори.

Най-добрият подарък / Добрият подарък – 17 декември 1944 г., Извънредни беседи, Последно слово, София

 

( бел. съст. – съставителската работа завършена на 21. 02. 2017г., Асеновград)