601. Сега за пението правилното е: при хубавото пеене, като запееш, веднага да се трогне сърцето на публиката, да не мърда никой и лицата им да се изменят, да се обединяват всички, да станат като един човек, като че ли са един. Ти чувстваш, че между публиката и теб има обмяна, ти даваш и вземаш. Божественото идва в тях и в теб. Когато между Божественото в публиката и Божественото впевеца започва да става тази обмяна, аз наричам това хубава музика. Иначе, това е обикновено пеене. Тогава можеш да търсиш причините където и да е.

Път за постижение – 2 май 1934 г., Общ окултен клас, София

 

602. Трябва да се приеме философията, че музикалният живот е живот на движението. Музикалният живот внася известна мекота. Без музика животът не може да се омекоти. Той е корав. Всички същества, които не са музикални, са много жестоки. Проявлението на музиката в живота е вече едно омекотяване на онези първични сили, които са действали.

Влиянието на музиката – 11 май 1934 г., Младежки окултен клас, София

 

603. Въобще, за да се развива човек, за да успява в живота, трябва съвършено да избягва да говори за другите хора, колкото се може по-малко да говори за слабостите на другите хора! За негово добро е въобще да не говори за слабостите. Като му остане малко излишно време, да говори колкото иска,но като няма време и когато не са оправени неговите работи, да остави човешките погрешки настрани.

 [...] Усещате ли разликата, когато ви говори Господ, когато ви говорят хората и когато си говорите вие сам? По какво се отличава говорът на Бога? Той се отличава по едно: ако болния, който е на умиране, му проговори Господ, той най-малко ще се изправи на леглото си, ще се отърси от болестта и веднага ще стане. Ще стане една съвършена промяна у него. И не може да бъде другояче. Ако си беден, щом ти проговори Господ, беднотията ти ще отстъпи. Ако си в затвора, когато Господ ти проговори, оковите ти ще паднат. Така ще стане всичко, че ти ще се намериш вън от затвора. В Божия говор има нещо особено! Чуеш ли в себе си този говор, в теб ще настане вътрешен мир.

 [...] Следователно Божият говор е този, който в дадения случай освобождава.

Носителят на Неговото Слово – 13.V.1934 г., Утринно слово, София

 

604. Аз представям [тонът]дотака: във всяка гама има един тон, любим тон, той е за теб основният. Основният тон е любимият тон, оттам започваш. Той е основният тон нагоре и надолу. По отношение на човешкото съзнание музиката играе важна роля за пробуждане на човешкото съзнание. Основен тон е центърът на една окръжност, там, откъдето излизат всички радиуси. Основният тон е там, където започва да функционира вашето съзнание, но този основен тон трябва да има спокойствие, да не се мени, да е устойчив. Ако центърът на една окръжност се мени, тогава няма да имате ясна представа за всички ония точки, които се намират по периферията. Ако не може да вземете вярно основния тон, то и другите не можете да вземете вярно. Ако основният тон не вземете вярно и ако му липсват някои вибрации, то ще липсват и на другите. Вземете една кибритена клечка. Кой е основният тон на кибритената клечка? Основният е, като драснете, да запалите. Запалването на клечката, това е основният тон. Първият път просветне малко, но не се запали. Вторият път – също. Значи основният тон е онзи, който може да запали клечката. Основният ви тон може да даде подтик на всяка мисъл във вас. И в пеенето – пееш, пееш и няма вдъхновение. Като дойде основният тон, вече имаш разположение да пееш, да свириш и т.н. И този основен тон ти дава подтик, отваря ти известни перспективи.

Основният тон – 18 май 1934 г., Младежки окултен клас, София

 

605. За в бъдеще всеки окултист трябва да взема 4 октави. Една октава за баса, една октава за тенора, една –за алтаи една – за сопрана; четвъртата е за сопрана. Засега най-видните певци се стремят да вземат 4 октави.

 [...] Човек, който не може да пее, има един голям дефект в себе си. Дяволът много го е страх от пеенето. Започнеш ли да пееш, той казва: „Свърши се моето царство”. Ако аз съм на вашето място, ето какво щях да кажа (Учителя пее следните думи): „Колко съм слаб музикант, колко съм слаб музикант, колко малко зная да пея, малко зная да пея, да пея, да пея”. Оттам ще започнем. Ще започнем с негативната страна и след това ще минем към позитивната и ще кажем: (Учителя пее): „Научих се малко да пея, най-първо ще пея, че не мога да пея, а после ще кажа, че съм се научил малко да пея”.

 [...] Всеки да си направи едно малко куплетче от интервали. Направете една песен от три – четири думи, например сега аз се научих да пея и да ви изпея (Учителя пее): „Сега се научих добре да пея, сега се научих добре да пея, за в бъдеще още по-добре ще мога да пея. Знаете ли вие това – ще мога още по-добре да пея, отколкото сега аз пея. Трябва да знаете, че аз ще мога повече да пея”. Сега това ще го научите. По този начин може да се освободите от вашето неверие. Така ще се лекувате. Ще хванете неверието и ще го раздрусате, ще кажете: „Мога да пея” и като раздрусате неверието, ще кажете: „Ти кога се научи да пееш?”.

Практическо приложение на музиката – 25 май 1934 г., Младежки окултен клас, София

 

606. Вие говорите по старому, а аз говоря за бъдещето, aко искате – този е пътят.

Умно дете – 10.VI.1934 г., Неделни беседи, София

 

607. Казвам: всеки един от вас да си установи дълбоко да разбира Божия глас, когато говори. Аз разбирам Божия глас. Когато Бог проговори на човека, всичко в негодаутихне, да настане една светлина. Умът да заработи, сърцето да заработи, човек да е здрав, да има енергия да работи.

Три фактора – 17.VI.1934 г., Неделни беседи, София

 

608. Питам: ако ви дойде вечерно време един подтик да пеете, каква песен бихте пели?

[…] Не искам да засягам, много песни бихте пели, но aз бих пял така: „Велик е пътят на Любовта, през която животът се проявява. Аз се радвам, че съм в този път, за да видя тази Светлина, която за пръв път виждам“.

Не живея за себе си – 24.VI.1934 г., Неделни беседи, София

 

609. От тона досе започват всички неща на съзнанието. Не гледайте както сега се предава в музиката. Обаче в Природата до е мястото, от където нещата започват да се реализират.

Псалмопевецът казва: „Възпявайте Господа в душата си“. Ще пееш и тогава ще се зароди в душата ти най-хубавата мисъл, а за да пееш хубаво, трябва да дишаш. За да дишаш, трябва да накараш стомаха си да се движи, той е много ленив и не се мърда. Накарай стомаха си да се движи напред и назад, също така накарай и гърдите си да се движат. На някои хора гърдите са хлътнали. Изпъчи се! И после стомахът, благоутробието да влезе навътре и после да излезе навън.

Дишането и вътрешният живот – 27 юни 1934 г., Общ окултен клас, София

 

610. Имаш41 градуса температура, започни да пееш: „Температуро, о, температуро, температуро, о температуро”. (Учителят изпява тези думи.) Ти седиш и проливаш четири реда сълзи. Имаш 41 градуса температура,мислиш, че ще умреш. Казваш, че не знаеш да пееш.

 [...] Ако оздравееш, право си пял, а ако не оздравееш, криво си пял. Като пееш на температурата и тя се премахне, пял си хубаво.

Вътрешни състояния и външни условия – 18 юлий 1934 г., Общ окултен клас, София

 

611. Казвате: „НаМоисейговори Бог”. На Моисей говори Бог отвън, при къпината, а на Христа говореше отвътре. Христос казва: „Отец е в мен. Аз и Отец Ми едно сме”. Разликата е и в просветата, която имаха. Моисей, когато пасеше овцете, видя, че къпината гори. Значи – отнася се до неговия ум. Има едно по-дълбоко познание от Моисеевото. Бог може да ви говори чрез богатството, Бог може да ви говори чрез добродетелите, чрез всичко може да ви говори – то е външната страна.

Човешкото и Божественото – 29.VII.1934 г., Утринно слово, София

 

612. Едно дете запитало баща си: „Татко, защо Бог е създал устата на човека?” Бащата отговорил: „Синко, Бог е създал устата на човека, за да опитва чрез нея благата, които Той е пратил на Земята. После – за да опитва всички сладости, всички сладки неща, които съществуват, инай-после, за да говори сладко”.

 [...] Сега и аз ви казвам: яжте сладко, вкусвайте сладко и говорете сладко! След това отивам още по-далече: мислете сладко, чувствайте сладко и постъпвайте сладко!
И помаза – 19 август 1934 г., Съборни беседи, София

 

613. ВПисанието е казано: „Господи, постави страж на устата ми!”. Значи тия стари господари влизат през устата на човека.(Същества от Астралния свят, изостанали в своята еволюция.)

Ще приведа един действителен пример от живота, за да видите, че наистина тия астрални същества влизат и излизат през устата на човека. Преди години бях в Бургас. Един ден отидох в аптеката на един от нашите приятели, където заварих един стар, но много разговорчив човек. Той говореше върху политиката, но сечеше с езика си надясно-наляво. По едно време той се прозя и едновременно с прозявката промени разговора, започна да развива религиозни въпроси. Така говори около 10 минути. Аз следях на часовника колко време ще трае този разговор. После той пак се прозя и промени разговора, започна да говори за Божествения, за вътрешния живот в човека. Така говори около 15 минути, след което пак се прозя и каза: „Време е вече да си вървя, защото огладнях много”. Значи с прозевките се променят състоянията на човека. Прозее се веднъж, говори за политически работи; прозее се втори път – започва да говори върху религиозни въпроси; прозее се трети път – започва да разисква върху вътрешния живот на човека, докато при последната прозявка усеща, че е гладен и трябва да върви у дома си. Не е лошо нещо прозявката, но човек трябва да се изучава, да следи как се сменят състоянията му.
Великото и малкото – 20 август 1934 г., Съборни беседи, София

 

614. [Тонът]до, е капитала, с който музикантите започват. С дозапочва животът. Основният тон, основният ритъм, правилният ритъм на сърцето е до. Вие още не сте учили какъв е ритъмът на до. Много работи знаете, но ритъма на сърцето не знаете.

 [...] В някои музикални парчета е вложена прекалена алчност, т.е. да загребеш нещо, да стегнеш, да прегърнеш, да вземеш всичко за себе си. А в някой е направена много лека песента: „Да цъфнеш и да окапеш”. Някои песни са направени така, че да чувстваш един окапал плод. Има много малко класически песни, които да съответствуват на твоя ум, тяло, сърце и душа. Някой път слушам като пее някой или свири. Хубава е песента, но това означава една песен на безпокойство на сърцето, едно безпокойство на ума, едно въртене. Решава да направи едно, решава да направи друго и най-после оставя работата ненаправена. Казваш: „Много хубава песен”. Ти пееш, но след тази песен в теб ще остане пак също състояние.

 [...] В пеенето до, е капиталът, с който ти функционираш в даден случай. Ре е пътят, по който трябва да тръгнеш, методът, с който трябва да работиш. Фа е придобивката, защото във всяка мисъл трябва да има придобивка. Фа показва какво си придобил в твоята мисъл или в твоята любов. Вземане и даване. Сол показва онова, което ти влагаш, което ще покажеш – това е цъфтене, това е изложба. Художникът рисува, рисува и прави изложба на всичките си картини. Това е цъфтене – изложба. Ла е вече онова, успокоителното. Ти си доволен от своята изложба. Ти дадеш един общ концерт, пееш и всички хора са доволни. А пък си – всички си разотиват по домовете и са доволни.

Кои са полутоновете в сегашната гама? Между до и ре е цял тон. Между ре и ми също така има цял тон. Между ми и фа има полутон. Значи, щом дойдеш при материалното (фа) вече не ти трябва цял тон. Някои от вас грешите. Като дойдеш до фа, направиш цял тон. Не ви трябва там голям товар. И като дойдете до си, и голямо светийство не ви трябва, и там има полутон. Някои искат като него друг светия на няма, като него учител да няма. Не мислете за това.

 [...] Музиката е един метод от Невидимия свят за възпитание на човешката душа.

Единственият начин е чрез пеенето може да внесете нещо ново в душата си. Това е един език. Трябва да се учите. Това е един език на Небето. Трябва да усвоите музикалния ритъм. [...] Любовта без пеене няма приложение и Свободата без пеене няма приложение.

 [...] Всеки един от вас да си направи по една малка песенчица, най-малко от три куплета, и да си я изпее само за себе си и да не я казва на други. През цялата година да се помъчи всеки да направи една малка песенчица и да си я пее. И като я пеете, вие трябва да сте доволни от песента. В Невидимия свят да кажат: „Почнал е вече да композира“. Това е първата композиция. Да кажат в Невидимия свят: „Първата композиция на учениците на Бялото Братство. Всеки един от тях си композира по една песен”. Това ви пожелавам сега като ученици – на работа!

Търпение, чистота и приложение – 22 август 1934 г., Общ окултен клас, София

 

615. Някой път хората сравняват музиката и поезията. Музиката и поезията вървят заедно. Един поет не може да бъде поет, ако не е музикален,имузикантът не може да бъде музикант, ако не е поет – едновременно вървят. Поетът, за да изрази своя опит, трябва да има музика в себе си. Ако няма музика, той не може да бъде поет. Онова, което прави впечатление на хората, е не само изказването на думите, но и гласът, с който се изказват. Много пъти може да изнесеш думата любовно, но ако не я произнесеш музикално, ще направи друго впечатление. Колкото един човек е по-музикален, толкова е по-благороден. Един човек, като го чуеш да пее, ще знаеш какъв е характерът му.

 [...] Под музика разбирам следното: онзи крадец, който е тръгнал да краде, като чуе някой да пее, да се откаже от намерението да краде.

Един апаш отишъл да слуша една опера, в която пеела видна певица и апашът си взел билет, та когато хората се захласнат в пеенето, когато богатите се захласнат, той да ги обере. Но като слушал апашът тази певица, и той се захласнал. Отива веднъж, два пъти, 5 – 6 пъти отива с цел обиране и все се захласва. Казал си: „Ще си загубя занаята“.

Законът на подмладяването – 2.IX.1934 г., Утринно слово, София

 

616. Щом човек приеме Духа, няма какво да се разправя. На друг език ще говори, другояче ще говори. Който възприеме Духа, той е като цигулар, който знае да свири. А онзи, който не разбира, трябва да му се обяснява за нотите, за тактовете.

Съшествие на Духа – 9.IX.1934 г., Утринно слово, София

 

617. Кажете на човека една добра дума и не мислете.

Ако говоря – 26 септември 1934 г., Общ окултен клас, Русе

 

618. От какво зависи щастието на една певица? Понякога зависи от една малка ципица на гърлото ѝ. За една вечер с тази ципица на гърлото тя може да вземе и 50– 100 хиляди лева. Но утре стане една малка повреда на гърлото ѝ, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика.[...] Питам: вие знаете ли къде се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви? – Тя се намира на върха на езика. Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие! Като бутнете върха на езика си и щастието ви отива. Та всеки от вас трябва да си тури под езика едно малко камъче, с което да изтрива езика си, да не е толкова остър. Не се изисква много търкане, малко е нужно.

Силните и слабите степени – 28 септември 1934 г., Младежки окултен клас, Русе

 

619. Да говори човек в света не е лесна работа.[...] Следователно, за да стане речта лека, изисква се разумност, разбиране,защото, ако не знае как да говори Словото, То [това Слово] ще стане товар върху самия него. Tой ще напакости и на себе си.

С какво тяло? – 7 октомври 1934 г., Неделни беседи, София

 

620. Когато се говори, трябва да се изхвърли личният език с изразите: „Ние,ние, ние [...] аз,аз, аз”. Турете малко настрани тези думи аз и ние. Турете настрани и следните прилагателни: отличен човек, много добър, като него няма. Това е мода, украшение, това са панделки, но защо са ти панделки?

Стар и нов порядък / По нов начин – 10 октомври 1934 г., Общ окултен клас, София

 

621. Изучавайте своите скрити помисли и желания, като се вслушвате в тихия глас на своята душа. Този глас може да ви предпази от извършване на ред злини и престъпления. За да се предпазите от злото, нужно ви е послушание.

Каин и Авел – 14 октомври 1934 г., Утринно слово, София

 

622. Музиката никога не може да тъжи, в музиката няма тъжност. Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние – скръб. Кой тон например е скръбен? До^-токакво е, ре– какъв е този тон? Ако вземете сега до в понижение, скръбен ли е този тон? Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутоновете показват известна мекота. Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението придобиват сила.

 [...] Има тонове, които са толкова силни! Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че да ви причиня известна болка.

 [...] Сега, при съчетанието на тоновете този поет или този музикант е съчетал така силните и слабите тонове, че музиката му е опасна. Някъде експлозия може да стане. Като пеете така, някъде някой тон, като перне в задната част на мозъка, главата ти се замайва. Вас нали ви е первал някой път някой тон. С тон може да се удари човек така, че може да залитне. Но това не е за простите. Затова трябва ум, за да видите връзката. Някой казва: „Той има тъжна музика”. Какво нещо е тъжната музика – това са резултати.

Орехът и орехчето. Вода и пара. Слизане, хлъзгане и падане – 19 октомври 1934 г., Младежки окултен клас, София

 

623. Има цяла една теория за музиката и какви ли не школи има. Който иска да се упражнява, може да се упражнява с букватаа. Тя е творческа гласна, сама не създава, но е един творчески принцип. И ако ти не знаеш как да пееш а^-то, не можеш лесно да напреднеш в музиката. (Учителят изпя гласната анай-първо ниско, а после – високо.) Така не се пее. Как трябва да го изпееш? При пеенето ще дадеш нещо от себе си. (Учителят изпя а свободно и продължително.) Следващата гласна буква е о. Ако знаеш как да пееш о, о-то ще ти даде условия за растене. Трябва да се изучи цялата физиология на дишането. [Ще използваш] въздуха, когато пееш. След това ще дойде онова, което расте – трябва да се размножава. Ще пееш [разумно]. Трябва да знаеш как да проектираш гласа си в гърлото. Тогава ще дойде до и. И^-то излиза отстрани на гърдите, отстрани на дробовете. Гласът отгоре трябва да излезе. При и ще има едно малко пречупване в гласа. Ще има направление надолу – влизаме в една гъста материя. В египетската азбука, от където е взет този знак, той показва наклонът, по който отива творческият принцип. И^-то с точка показва откъде идват енергиите. Тук има известна тънкост, в която, ако се впуснем, ще се отдалечим от въпроса.

 [...] Мъжът ще пее, за да постигне Доброто в себе си, ако иска да стане певец, а жената ще пее, за да стане умна.

Добри проводници – 24 октомври 1934 г., Общ окултен клас, София

 

624. За да пееш добре, трябва да има една висока основна мисъл, върху която да е погълнат животът ти, и трябва да имаш едно основно чувство, което да подкрепя твоята мисъл, и тогава можеш да пееш и да свириш добре. И тази мисъл, това чувство ще ви съедини с онзи свят, откъдето идва музиката.

Музикални са ангелите – те пеят и свирят отлично, музикални са светиите – те свирят и пеят отлично, музикални са гениите на човечеството – и те пеят и свирят отлично, музикални са талантливите хора и обикновените хора.

Най-високият връх – 31 октомври 1934 г., Общ окултен клас, София

 

625. Пеенето е от трите категории. Има едно пеене механично, статично, така,както една грамофонна плоча пее, когато я завъртиш. Ти изучаваш външното пеене: до, ре, ми, фаи прочие. То е статично положение. Не знаеш какво нещо са до, ре, ми и прочие. Какво е до? (Учителят удря дясната ръка върху лявата и пее до.) Правилно ли е това? Да. В статическата музика връзката между тоновете е външна, като в един механически свят. И досега музиката е вървяла по един механически начин и е достигнала до големите си постижения. Сега влизаме в областта на органична музика, където нещата се свързват и растат. И след това имаме психична музика. За психическа музика и въпрос не може да става сега.

 [...] Да ви дам една дума: Еинза. Как ще я изпеете по органичен начин? Ако изпееш тази дума Еинза по органичен начин, семената почват да растат. Ще пееш, ще направиш един опит, втори, трети, защото музиката, това са методи.

 [...] Ти пееш Бог е Любов. (Учителят пее тази песен.) Така не се пее. Как ще изпеете органично песента Бог е Любов?

 [...] На песента Бог е Любов според правилата на органичната музика липсва нещо много съществено. При едно статично положение тази песен може да мине, но за да има онова действие, което ѝ трябва, необходимо е да ѝ се предаде нещо. И това, което трябва да ѝ се предаде, трябва да излезе от вас, защото органичните правила не можеш да ги сложиш в книга. То е само един момент. Всяко органично правило трябва да го носиш в себе си и то да ти служи като мярка. Тази мярка не можеш да я даваш на други. Ти никога не можеш да научиш другите да пеят както ти пееш. Ако те имат ухо, тогава могат да се научат.
 [...] В пеенето трябва да заинтересуваш очите си, носа си, устата си, ушите си. Ако можеш да заинтересуваш едновременно четирите, ти си гениален певец. Ако заинтересуваш само очите си, тогава няма да пееш съвършено. Например ти искаш да пееш, за да те видят хората. Тогава си заинтересувал очите си.

 [...] Да ви дам едно правило за пеенето, което е само встъпително за органичното пеене. Правете си опити. Не само в този живот, но и като отидете в Небето, доста лекции ще видите по пеене, с една лекция не можете да се отървете. Когато пеете, ще пеете тихо, като че ли друг пее, а ти да слушаш. Тихо пей и се учи да слушаш. Седни и някой път си направи едно упражнение – това, което казваш. Ти седни и изпей една малка песничка. И ако можеш да изпееш песента, то ще ти върви предметът и обратно. Искаш да отидеш на гости някъде – седни и изпей тази песен и ако я изпееш добре ще те приемат добре, и обратно. Ще пееш тихо, не да те слуша махалата. И ако ти си доволен от пеенето, добре. Малък пасаж ще пееш. Можеш да си имаш една песен, в която думите да са разбрани, например: Радва се душата ми. Тези думи все пак можеш да ги разбереш. Или можеш да изпееш думите: Скръбно е сърцето ми, или думите: Гладен съм, или: Сит съм. Думата гладен по-лесно можеш да я изпееш, отколкото думата сит. Думата сит не иде лесно за пеене. Понеже сегашните хора не могат да пеят добре, икономическият въпрос на глада лесно се разрешава. В думата гладен двете букви г и л показват музикално две мъчнотии за разрешение. Г е придихателна буква, Л на български е закон на Любовта. Г^-то и Л^-то мъчно се изговарят. Като пееш Л, после работата тръгва напред. А^-то е творчески принцип, върви добре. В думата гладен мъчнотията е в първите две букви.

 [...] Вие не можете да пеете, ако нямате едно музикално движение. Без правилно движение не можете да пеете правилно. При музиката има едно известно движение. Когато се вземе правилно тонът до, трябва да се правят движения. Ти трябва да освободиш най-първо въздуха правилно. Творчеството при пеенето започва долу, в дробовете, в средата има сила, а осмислянето е горе, в крилата на дробовете. Три течения има. Творческото течение е долу; това, което дава сила, е в средата; а това, което осмисля, е горе в крилата. И когато тези течения вървят хармонично, човек има здрави дробове и отлично разположение. А когато човек усеща болка в крилата на дробовете или в средата, или долу, трябва да започне да мисли и да чувства правилно. Когато дойде да пееш, ти трябва да усещаш долната част, средата и крилата горе на дробовете. Някой път в долната част на дробовете те стиска – има нещо, което не е правилно. Или ви притиска някой път в средата на дробовете или в крилата на дробовете, горе, при рамената, а това е свързано с мисълта. Всичките тези области са свързани с три Разумни свята, със Същества, които живеят. Трябва да се свържем с тях и те ще ни помогнат.

 [...] Всяка права мисъл е музикална мисъл, значи има музикална форма. Всяко добро чувство е музикално и всяка добра постъпка е музикална – има правилна форма. Следователно чрез добрите постъпки, желания и мисли ние способстваме да се домогнем до Божествената музика, в която е потопен нашият живот. Ние искаме да растем и да отидем на Небето, но като отидем там, трябва да се пее. Ще те прати Господ при един грешник. Кой е грешник? Грешник е човек, който не знае да пее – тъпак е, той даже и статичното пеене няма, и понятие няма от пеене. Как ще го учиш да пее тогава? Трябва да го учиш. Докато ти не се научиш, не можеш да научиш друг.
Пишете върху темата „Как аз пея”. Всеки да развие тази тема. Или по-добре пишете така заглавието на темата: „Моето собствено пеене”. Всеки един да посочи как пее. Вие сте все видни музиканти, пели сте мелодични песни. Сегашната музика е една област на хармония, много широка област. Източното пеене има дълбочина, но е много ограничено. Сегашното пеене, хармоничното пеене, има голяма широчина. С хармонията не сте се запознали още, но постепенно ще се запознаете. Тук [измежду] вас има доста видни певци.

 [...] Досега пеенето се разрешаваше с пари, а отсега нататък органично се разрешава с Любов. Ако можеш да повдигнеш другите хора, ти пееш органично. Ако само им пееш, за да дават пари, то е обикновено пеене. Онези от вас, които пеете добре, да излязат, които пеят хубаво. А пък щом излязат, които пеят добре, ще има хора, които добре ще мислят и добре ще постъпят. Всякога хубавото, добрата мисъл е свързана с правилното, органичното, пеене. Трябва да се създаде органичното пеене и тогава всеки от вас ще е доволен. Това пеене трансформира състоянието, прави човека доволен.

Механическо и органическо пеене – 14 ноември 1934 г., Общ окултен клас, София

 

626. Всички трябваше да имате по един камертон. Всички изпейте до,изпейте до, ми, сол,до. На това до му липсва нещо сега, липсват му две трептения. Има неправилност, понеже времето е малко по-сухо и гласът не може да излиза правилно, има едно колебание вътре в тона. Някои от вас някой път се колебаят, когато направят нещо. Тонът ви в дадения случай не е верен.

Буквата у трябва да поставяте там, където трябва. Също така и буквата о. Как наричате тези букви? Те са гласни, отворени звукове. Това са пътища, които отварят пътя на съгласните букви. Съгласните са мълчаливите букви. Гласните, откъдето минат, разправят. Те са крайно тщеславни. Например а, о, у и прочие аз наричам букви на славата, букви на човешката слава. Имаш пет условия да придобиеш славата. По пътя на у, о, а, е, и – това са пътища да придобиеш своята слава, но как? Ако знаеш как да ги пееш. Можеш да се прославиш в един ден. Ако изпееш звука у както трябва, то ти веднага ще имаш слава, но ако не знаеш да изпееш хубаво, тогава ще изпееш о. Ако и о-то не знаеш, тогава ще изпееш а и тъй нататък. Това са разумни светове, нищо повече.

 [...] Добрата певица трябва да си изкарва прехраната. Щом не си изкарва прехраната, тя не е певица. Добрата певица всеки трябва да я слуша. Ако всички я слушат, е певица, щом не я слушат, тя се самозаблуждава, не може да пее. Ако аз дойда с пеенето си във вашата къща, където лежат двете ви дъщери и лекарят казва никакъв шум да не се вдига, лекарят прав ли е? Този човек се нуждае от музика. Аз започвам да пея. Болният е в безсъзнание. Аз започна тихо и след една песен болният се събужда. И като му попея, после усилвам своята песен и той стане и седне на леглото. Като му попея още, стане от леглото. Публиката отвън за какъв ще ме счита, като попея на тези двама болни и те оздравеят? Някой ще възрази, че това е станало случайно. И на друго място ще пея, ще им кажа: „Елате на друго място да пея” – същият резултат. Оттам ще отида на трето място, на четвърто място и тъй нататък.

Където има болни, ще ме викат и ще ми плащат. Сега няма да бъда религиозен, да кажа: „Даром ще пея”. Аз ще им кажа: „Аз с пари не пея, дарявам, но искам и мен да даряват. Искам и мен да дарите”. Аз съм за даряването. Казано е: „Даром сте взели и даром давайте” – това е правилото. И всеки, който е пял, без да го дарят, не трябва да прави така. Никога не пейте без дар! И ако не ви дарят някъде, не си отваряйте устата. Искам да ви наведа на една права мисъл. Ако не пеете фа правилно, никакъв дар няма.

 [...] Често вие се занимавате с шлагери. Какво значи шлагер? (Някоя популярна песен.) Малки пасажчета, това са някои песни, които лесно се разпространяват. Те са като инфлуенцата, шлагерите аз ги наричам музикална инфлуенца – инфлуенца, която с бързина се предава, и всички я пеят, и всички кихат от нея.

 [...] Природата говори много малко, тя не обича да говори много. И тези букви (у, а, о, и, е), и те не обичат да говорят много. Тя малко говори, повечето мълчи. Само при един случай може да я заставиш да говори: или ще направиш една много голяма погрешка и тя веднага ще ти проговори, или ще направиш едно голямо добро и [тогава] пак веднага ще ти каже нещо, а щом не вършиш нищо, тя не ти говори.

Действието на музиката – 21 ноември 1934 г., Общ окултен клас, София

 

627. Ние говорим за една музика, която не чувате. Вие чувствате, вие мислите за нея, но звук не чувате. Ако развиете своя тънък слух, може да започнете да слушате. Ако хората биха били толкова музикални, че да развият слуха си, щяха да избегнат много неприятности в живота. Защото там, където престава музиката, започват нещастията.

 [...] Аз бих ви дал някой път известни упражнения. Всеки път, когато станете сутрин, вземете един тон, какъвто и да е, и го проверете или на пианото, или на цигулката, или на друг инструмент, дали е верен. За да видите кой тон вземате най-вярно. Сутрин, без да мислите, вземете до, ре, ми и проверете дали тези тонове, които сте взели, са верни. Някой път тонът ми може да вземеш като ре или ре като ми, сол като ла, ла като сол – нищо от това.

 [...] Минорните гами или състояния помагат за закаляването на организма. Но не стой по-дълго в тази гама, отколкото тя изисква. Аз не мога да ви говоря за причините, но ако ти стоиш по-дълго в минорните гами, ще се спънеш. Или ако седите по-дълго време при мажорните гами при сегашното си устройство, както сега сте устроени, пак ще се спънете.

Причини и условия – 23 ноември 1934 г., Младежки окултен клас, София

 

628. Ето, аз слушам песните, които пеят сегашните деца–те са музикални, но не са възпитателни. Има едно неестествено съчетание между тоновете, вследствие на което децата загрубяват от тези песни. Например песента Заплакала е гората, гората и планината – в тази песен няма никаква музика. Първо нито гората може да плаче, нито планината. Има някои български песни, които са отлични, в тях има и музика, и съдържание. В българските песни има нещо странно, една голяма каша. И като съм се занимавал с тия песни, трябвало ми е след това седмица време да се очистя от тази каша. В тия песни има някакво преувеличение. И като се пеят тези песни, създава се едно неразположение на духа, човек се омъчнява. Например има една българска песен, в която възлюбеният се обръща към своята възлюбена и пее: „Когато умра, дойди на гроба ми да ми запееш и няколко сладки думи да ми кажеш”. Питам: защо този млад момък не каже на възлюбената си да дойде на гроба му и да го възкреси със своята песен и със своите думи, а трябва само да му пее и сладки думи да му говори? Аз не зная защо му е тази песен, да трябва тя да плаче на гроба му. Бих казал: никакъв плач на гроба ми не искам, но който дойде, нека пее и нека разрови гроба ми да оживея. Тогава аз ще му кажа: „Благодаря за този плач, защото той има смисъл вече”. Не само българите, но всички народи нямат още възвишена музика.

 [...] И сега Бог е поставил музиката в Природата като метод за възпитание на човечеството, за неговото повдигане. Тези, които са писали свещените книги, знаят това, и затова е казано в Библията: „Пейте и възпявайте Бога в сърцето си!“ Където ходите, все трябва да пеете със сърцето си. Сега, като не пеете, какво усещате в сърцето си? Музиката и пението са общи условия. Какво е условието? Условието е вън от човека, а причините са вътре в него. Това е едно ново разбиране на живота.

 [...] Всяка музика или всяка песен трябва да изразява законите, принципите, явленията и фактите, които действат в човека и в Живата природа, за да се дойде до известна сполука, до известен резултат. [...] Дали си музикант, или не, това е друг въпрос, но вътре в себе си ти трябва да имаш добре развито музикално чувство.

 [...] Преди години един наш приятел беше заболял от такава тежка болест, че едва на десет хиляди души един може да се спаси от смъртта. Той беше определен да си замине за другия свят. Аз му казах, че трябва да пее, и той послуша. Каквато температура да имаше, той постоянно пееше. Жена му се чудеше, казваше: „Този човек като че ли полудя. Той, горкият, пее ли, пее”. Цели 21 дена пя и оздравя. Казвах на жена му: не се бой, щом пее, той ще оздравее; ако престане да пее, ще замине за другия свят. И наистина, той пя и опитът излезе сполучлив. И на всички, на които съм препоръчал да пеят, са оздравявали. Които не са ме послушали, някои от тях са заминали за другия свят. И при 40 градуса температура пак пейте! Тук имаме една сестра, която преди години беше заболяла. Като боледуваше, дошло ѝ наум да съчини една песен на температурата. Като ѝ се вдигала температурата, тя постоянно пеела и по този начин температурата ѝ спадала.

Който сее и който жъне – 25 ноември 1934 г., Неделни беседи, София

 

629. И тъй, искате ли да създадете добри отношения помежду си, вие трябва да изгладите езика си, да употребявате меки думи в говора си.[...] Искате ли да кажете нещо на човека, намерете някоя добра черта в него и говорете за нея. Пита ли ви някой какво мислите за него, кажете му, че има добро сърце. На друг кажете, че е добър математик. На трети кажете, че е отличен естественик, разбира растенията и билките и може да лекува с тях. На четвърти кажете, че е музикален.

Петте постижения – 25 ноември 1934 г., Утринно слово, София

 

630. Когато казваме, че музиката може да възпитава, то между другото разбираме следното – ти можеш да направиш една песен на твоите погрешки и да им попееш. Музиката има свойствотода разтопява. Наскоро трима души, германски учени, са правили опит с музиката, с две цигулки и едно пиано, и съборили стълбата на една постройка. Като се събаряла стълбата, даже един от тях пострадал. Монотонните работи събарят,но музиката не само събаря, а и гради. И ако не знаете как да пеете, не можете да имате резултат. Вие пеете монотонно и имате противоположни резултати. Ако знаете как да пеете, тя гради – това е тайна и във всички школи на посвещение има тайни. Например пеете песента Аин фаси. (Учителят пее фалшиво Аин.) А^-то е вече творческият принцип. Как ще изпеете Аин? Я дайте ми на пианото тон. (Учителят изпя правилно Аин фаси.) В думата Аин звукът и е силен звук, но като влезе н, ще има противоречие, което трябва да разрешиш, защото съгласните са бентове, които отклоняват течението от правата посока. Например пееш Махар Бену. М^-то в дадения случай слиза. При а трябва да знаеш как да политнеш. (Учителят пее.) Махар ... Махар ... Махар ... Последната сричка – хар трябва да се пее по-нежно. Отчаял си се, ще пееш двайсет пъти: Махар ... Махар ... както трябва и постепенно да смекчаваш, докато дойдат ония трептения, които ще изменят твоето състояние. И ако се измени твоето състояние, значи ти си взел вярно тона.

 [...] Има една външна страна, професионална, това, което наричат изкуство. А има и една друга, вътрешна страна на пеенето. Професионалната страна е буквата на нещата, моралната страна. [...] Тактът е външното. А щом дойдем до ритъма, той е вътрешното. Тактът се е образувал от ритъма на песента.

 [...] В пеенето сега, като искате да пеете като професионални певци, вие казвате: „Какво ще кажат външните хора?”. Вие ще се спънете така. Авторитетът за пеенето не е отвън, а отвътре.

Принципи и условия. Връх и долина – 28 ноември 1934 г., Общ окултен клас, София

 

631. Езикът на човека е лишен от музикалност, поради което му създава големи неприятности. Иска да каже една дума, но тя не излиза както трябва – все засяга някого. Понякога говорите на човека за Вярата или за Любовта, но той не ви разбира, не иска да ви слуша. Защо? Защото не говорите музикално. Всяка дума, която не е музикална, няма съдържание. Коя дума в българскияезик е най-музикална? За да познаете коя дума е музикална, първо трябва да я изпеете. Ако при пеенето ѝсе роди друга, която може да се размножава, тази дума е музикална. Не е лесно човек да познае музикалността на думите. Съвременните хора пеят светските песни по-добре от духовните. Като дойдат до духовните, гласът им се губи. В светските песни те влагат чувство, мисъл, а духовните не разбират. Щом не разбират и не чувстват съдържанието на духовните песни, те не могат да ги изпълнят както трябва. В това отношение приличат на певец, който обича виното. Като седне пред чаша вино, той се разполага вътрешно, започва да пее и казва: „Винце, винце, червено винце!“. И така, човек може да пее само тогава, когато песента е близо до сърцето и до ума му. За да пее човек, умът и сърцето му трябва да взимат участие в пеенето. Ако сърцето не подкрепя ума и ако умът не подкрепя сърцето, никакъв глас не може да излезе. Без вдъхновение човек не може да пее. Вдъхновението дохожда само при пълно участие на ума и на сърцето в човека. При това положение в него става отпушване на един важен нерв в симпатичната нервна система. Певците работят десетки години върху гласа си, докато раздвижат този нерв. Не се ли отпуши нерва, да потече енергия през него, певецът остава обикновен. Раздвижи ли се този нерв и започне ли да вибрира музикално, певецът става гениален. Щом нерва започне да вибрира музикално, енергията от него се предава на ларинкса и певецът се вдъхновява. Големи усилия трябва да прави човек, докато раздвижи музикалния нерв в симпатичната нервна система.

 [...] Ако се предадете на грижите във физическия живот, вие ще престанете да пеете и ще изгубите и този глас, който имате.

 [...] Като ученици на окултна школа, вие трябва да се свържете с музикалния свят, с музикални същества, които да създават във вас подтик да пеете и да свирите. Пейте, без да се стеснявате, и подражавайте само на ония същества, които ви подтикват към пеене – само те могат да ви послужат като образци на истински певци и музиканти. Преди да пее човек трябва да си създаде добро настроение и разположение. Без добро разположение той не може да пее. При недоволство, при неразположение на духа човек не може да пее. Иска ли да успява в пеенето, трябва да заеме положението на дете, което сега започва да се учи.

Доброто име – 2 декември 1934 г., Утринно слово, София

 

632. В мисълта на човека има едни музикални тонове, в сърцето му има други музикални тонове, авъв волята му – други. Трябва да изучавате тоновете му, трябва да знаете каква е музикалността на сърцето, трябва да знаете и в какво седи един мисловентон.

 [...] Висшите тонове, сопраното, се отнасят до човешката мисъл. Басът, това е сърцето, у него вибрациите са по-ниски. А сопранът – това е човешката мисъл, която вибрира. Някой път сопранът може без бас. В някои отношения и басът може без сопрано. Но когато сопраното се основава на нещо, тогава бас вече се проявява.

Сега в какво седи различието? Вземете басово до и сопраново до. В какво седи различието между тях? (Учителят пее думата мадам изведнъж много ниско и изведнъж много високо.) В какво седи различието? (Учителят изпя тона до високо и ниско.) Не само да се вземе един тон, но важно е каква идея се влага в него.
Във всеки тон се проектира известно чувство. Дали можем да го предадем, когато вземем тона, това е друг въпрос. Но да предадем това чувство в тона – това е важното. И ако сме могли да го придадем, тогава тонът е верен. Ако не сме могли да предадем чувството чрез тона, тогава той не е прав. Защото важността на музиката е в следното. Ти, като пееш, ще гледаш следното: пей, докато Божественото мине през теб и смени състоянието ти. В това отношение всички трябва да пеете, за да се сменят състоянията ви. Имаш едно състояние. Пей! По какъвто и да е начин, но пей!

 [...] Ако разбираш Волята Божия, всичко можеш да пееш – и бас може да пееш, и сопран може да пееш, както никога. А пък ако не разбираш Волята Божия, нито бас, нито сопран може да пееш.

Веселие и радост – 5 декември 1934 г., Общ окултен клас, София

 

633. Да кажем, че се пее нещо,можешли да определиш тона? Когато човек плаче, с кой тон плаче? Откъде започва плачът. Някой плаче, но не се е потрудил да подведе плача в музикално отношение. Има много правилен плач. Кой е основният тон? Или имате радостно състояние. Кое е основното състояние на радостта? Или здрав сте, ходите. Когато сте здрав, говорите по известен начин, а когато сте болен, в гласа ви има нещо мекичко, не сте остър в гласа. Когато човек е здрав, има нещо особено в говора му. Аз не говоря за статична музика.

 [...] В органичния свят може да произнесеш [тонът] до правилно, когато знаеш как да ядеш. То е тон на храносмилането, на питателността. Затова онзи, който иска стомашната му система да бъде в изправно положение, трябва да пее добре тона до. Щом не може да пее, той ще има недобро разположение при яденето. Той е основният тон на храносмилането. Пълните хора по-лесно възприемат тона на храносмилателната система, а сухите хора − по-мъчно. 

Всеки човек има 7 системи за управление. Има една система за хранене, система за кръвообращение, всяка система си има основен тон. Природата говори музикално на човека. Най-първо тя говори музикално. Ако разбираш музикалния език, ти си свободен. Щом не разбираш нейния музикален език, тя пристъпва към минорните гами с понижение. Деликатно пристъпва. Щом не вървиш по обикновената музика, тогава ще понижи тона си. Някои във физическия свят повишават тона си, а пък Природата, когато иска да покаже, че не вървиш в правия път, понижава тоновете си. И ние в практическия живот, когато не сме разположени спрямо някого, понижаваме тона си. Външно го повишаваме, а вътрешно го понижаваме. Като понижиш тона, ти даваш по-малко; когато го обичаш, ти си готов да дадеш повече.

 [...] Анекдот: в Америка апашите хващат една млада американка, милионерка, но била отлична певица. Като я хванали, тя им изпяла една песен. Те ù казали: „Ще ни извиниш!“ и я пуснали свободно. Като изпяла една песен, пуснали я и ù казали: „Направили сме една погрешка, че сме задигнали теб”. Има една магическа сила в нея, тя пее – значи веднага тя става идеал за всички тези апаши, и те си мислят: „И ние искаме да бъдем като нея”. Цяла апашка банда ù идва на гости, идва да я посети. Казват: „Благодарим, че се освободихме от един лош занаят. Сега искаме да живеем честно”. Тя е пяла такава една песен, че е трогнала сърцата им. Те са неща небивалици, от „Хиляда и една нощ”.

 [...] Допуснете, че аз съм един певец, отличен, пръв певец в света. При всяка моя песен, като пея, дърветата израстват, къщите се съграждат, мъртвите възкръсват. Но има друго едно пеене, при което, като запееш, дърветата изсъхват, къщите се събарят и хората умират. Ако ви дадат първото пеене, приемете го, но ако ви дадат второто пеене, какво ще правите с него? (Ще го откажем.) Като цяр ще го вземете. С това ще отидете в един свят, където хората са лоши, и ще им пеете. Като отидете в един затвор, ще изпеете една песен и той ще се разруши. Бият се хората, но като им запеят една песен, ще престане битката. Крадат хората, но ще изпееш една песен и ще се поправят. Човек трябва да бъде умен. Добрата поезия е за добрите хора, а лошата поезия е за лошите хора − това, което разрушава, е за лошите, а това, което съгражда, е за добрите. Това е метод на Природата. Природата, като намери, че вие сте готов, че това, което ви е поверено да изпълните, ще го изпълните, тя ще ви запее песента на Доброто. А ако види, че не изпълнявате, тя ще ви пее другата песен и като ви изпее арията, всичко ще изгубите, нищо няма да остане.
Помни го – 7 декември 1934 г., Младежки окултен клас, София

 

634. Да говори човек–това е най-висшата служба, да се учи човек да говори.
     Тогава вие, които толкова знаете да говорите, кажете ми: коя е вашата мощна дума, че като я кажете, всичко да стане? Имате ли една магическа дума, че като я кажете, всичко да стане? Аз имам магическа дума, една дума само.

 [...] Вие говорите на Бога на български, и то на такъв български език, че на Земята слагат особен инструмент – усилват думите. А на Небето, понеже българските думи имат такова сътресение – там слагат умалителни инструменти, за да се намали тонът. Най-слабите думи тук, на Земята, на Небето са като гръмотевици. Там слагат тихия говорител, за да намалят силата на думите, следователно превръщат ги. В български език много са дълги вълните – речта, не са къси. Българските думи не проникват надалече.
 [...] Ако човек започне да изучава езиците, ще се в него развие този център на речта. Той се намира към задната част на главата, близо до зрителния център. И затова човек, като започне да изучава езици, ще му изпъкнат очите. Всички хора, на които очите са изпъкнали, имат развит център на речта, а ако очите са хлътнали, не е развит този център.

 [...] Значи очите са свързани с речта и следователно, ако ти не възприемаш добре слънчевата светлина, не ще може да мислиш добре. Може да мислиш само когато светлината се реагира на очите ти. Речта е свързана със светлината. И тогава на някого от вас очите най-първо трябва да потънат. Ако потънат, това показва, че речта е слабо развита. Щом речта огрубява, тогава очите се деформират. [...] Ако вие не говорите добре, ако не мислите добре, чувствате и постъпвате добре, вие ще деформирате себе си. За да се формира добре човек, трябва да мисли, чувства, говори и постъпва добре. Това са четири начина, по които той може да пресъздаде своето тяло. Това е наука.

Най-съвършеният идеал. Песента на малката тревица – 12 декември 1934 г., Младежки окултен клас, София

 

635. Херметическата философия обяснява така: животът се появява само при известни трептения. Звукът се проявява при известни трептения. Всичко в света трепти. От трептенията произтичат движенията. Всички неща, които имат трептения, имат свои движения. Степента на движението зависи от количеството на трептенията. Човешкият звук, човешкият глас е трептене. Човешкият звук, човешкият глас се изявява в нашето тяло. Кристалите имат ли звукове? (Това не може да знаем.)

 [...] Херметическата философия обяснява всички състояния с трептения. Например вие имате едно приятно или неприятно състояние в зависимост от трептенията. Вие сте зле разположени – особени трептения имате: добре сте разположени – количеството на трептенията е друго. Когато човек е зле разположен, има по-слаби трептения. Когато е добре разположен, има по-висши трептения.

 [...] Под думите човешка Любов разбирам най-големите трептения, които човек може да прояви. Като се влюбиш, ти си проявил най-много трептения в степента, на която си дошъл. Човешката Любов в сегашната форма е граница на трептенията. В Любовта имаш най-силните трептения.

 [...] Музиката вземам като един метод за възстановяване на естествените състояния, които Природата е вложила в нас. Това е най-красивият метод, защото вие трябва да придобиете естественото положение, което трябва да имат вашият ум, сърце и воля. И както сегашните певци пеят, те са чрезмерно нервни. Нервни и честолюбиви. Те не пеят, както трябва. Аз съм срещал много певци. Това не е пеене. Пианото свири едно, а пък той пее друго. Някъде съвпада, а някъде не съвпада. И затова в човека се усеща дисонанс и, след като е пял, вие се усещате уморени. Тази публика и тя не разбира. Много мъчно може да се понрави един певец на публиката. Той като излезе пред публиката, трябва да намери фокуса. И ако намери фокуса, той ще концентрира песента само към него и оттам песента ще отиде към другите. И ако не намери фокуса, ще има подигравки и дюдюкане. Но това са практически работи, материални работи.

Философия на трептенията – 14 декември 1934 г., Младежки окултен клас, София

 

636. За да говори Истината, човек трябва да се е издигнал над обикновения уровен на живота.

 [...] Помнете, че колкото повече учите, колкото повече ви се говори, толкова повече се изисква от вас.

В Ниневия – 16 декември 1934 г., Утринно слово, София

 

637. Ако с твоята Вяра се подобрява тонът ти како певец, тогава върви добре. Но ако не се подобрява тонът ти с твоята Вяра, тогава Вярата ти не е правилна.
     Законът на свободата – 19 декември 1934 г., Общ окултен клас, София

 

638. Ако попитате какво трябва да правите, за да ви върви напред, може да ви кажа – пейте, нищо повече! – „Амасега ние не можем да пеем”. Колкото можеш, ще пееш; после, каква песен трябва да избереш? Да допуснем сега, че аз ви кажа да пеете. Да оставим вече онези песни, които са пети. С каква дума ще започнете? Понеже думата е основата за сегашната музика. При разни условия разни песни са създадени. Но да кажем, да създадем една песен, за да ни тръгне напред. Каква песен трябва да направите? Представи си, че те заболи корем. Ти искаш да пееш, но твоят корем те измъчва. Как ще пееш на стомаха, на стомахчето? Щом човек го заболи корема, той трябва да тури върху него ръцете си като две батерии и да се лекува. Ако му туриш ръцете си и му пееш, по-лесно може да се трансформира тази енергия. В сегашния свят музиката не е турена като средство, като правило за поправяне на погрешките. Музиката, е едно естествено положение. Каквото и да е това естествено положение на човешката мисъл, по пътя на мисълта ти ще дойдеш до света на музиката. За да бъде мисълта ти естествена, трябва да дойдеш до областта на музиката. Здравословното състояние, то е музиката. Щом пееш, ти си вътрешно здрав. Щом можеш да пееш вътрешно, правилно можеш да мислиш, можеш да чувстваш. Останеш ли без музика, този музикален стремеж има едно естествено положение на мисълта ти. Затова може да не пеете, но мислете за музиката. Да мислиш значи да слушаш не само когато ти пееш, но и когато другите пеят. Вслушвайте се всякога! Когато чуете да пеят, където и да минавате, вслушвайте се. Изискват се две-три секунди − вслушай се с едното ухо или с другото. Ако така постъпвайки, ще си създадете един навик. Един извор шуми − вслушайте се, един музикален тон има. Аз да ви дам едно правило: вслушвайте се в какъвто и да е шум, има ли нещо музикално. При всяко едно движение, при всеки един звук, вслушвайте се. През свободното време можете да си създадете един хубав навик. Аз обръщам вниманието ви на този музикален свят. Ще намерите естествено положение. Музиката е естествено положение на човешката мисъл, здравословно състояние.

Естествено разположение – 21 декември 1934 г., Младежки окултен клас, София

 

639. Тогава, когато някой от вас се намира при голяма мъчнотия, гледайте колко октави може да вземете. Ясно ще вземате тоновете,не само ясно, но и мек да е тонът. Някой път някои вземат вярно, но много кресливо. За всеки един креслив тон има спънка. Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват!Че ти, ако не можеш да вземеш основния тон, какъв певец си? Щом можеш да вземеш основния тон, това е най-хубавото състояние, което си имал в живота. Най-хубавото, което си имал в живота, е основният тон до.

Погрешка и спънка – 4 януари 1935 г., Младежки окултен клас, София

 

640. Когато човек стане лош, престава да пее. Някой път казват, че смелите хора, когато отиват на бойното поле, отиват с песни.

Новораждане – 9 януари 1935 г., Общ окултен клас, София

 

641. Ако вие мислите всеки ден по десет-петнайсет минути върху музиката и се стараете умствено да пеете, то ще имате доста голям прогрес, макар и да не пеете външно. Ако не можете толкоз, то по пет минути или поне по три минути. По този начин всякога ще бъдете по-разположени, отколкото ако мислите върху музиката. Музикалният живот е най-красивият, който съществува на Земята. По-красив живот няма от Божествената хармония. И като дойде един Aнгел, ще привлече вниманието ти. Ти не искаш да отвориш сърцето си, той изпява една песен, втора, трета и тигоотвориш – трепне ти сърцето. Хубаво пее ангелът. Добри певци са ангелите, много добри певци са.

Божествената справедливост – 16 януари 1935 г., Общ окултен клас, София

 

642. Aко постоянно говорите за миналото, вие сте стар човек; ако говорите за настоящето, възрастен сте; ако говорите за бъдещето, млад сте. Ако се оплакваш за погрешките си, стар си; ако говориш за живота, както днес се проявява, възрастен си; ако се радваш на добродетелите, които ще развиеш в бъдеще, млад си. Ако сте стар и желаете да се подмладите, престанете да говорите и мислите за недостатъци, които сте придобили от вашите деди и прадеди!

Товарене и разтоварване – 20 януари 1935 г., Утринно слово, София

 

643. Когато се възпитават религиозните, както и учените хора, всички трябва да се учат да свирят и да пеят. Тонът донапример е бащата. Вторият тон,ре, секундата, е майката. Тонът ми е сестрата, дъщерята. Квартата е синът и т.н. Тъй щото имате две дъщери и трима братя. Ако пеете терца, това е вашата сестра. Като пеете на квартата, това е вашият брат, първородният ви брат. Като пеете септимата, пеете вземате по-голямата си сестра. Не мислете, че тоновете са произволни неща. Никой не може да взема произволни тонове. Всеки тон е склад от жива енергия. Всеки тон произтича от едно Висше съзнание, което работи в света. Като пеете тона до, засягате една от най-видните области в Духовния свят. Тогава всички хора насочват ума, съзнанието си към този тон, който протича в света и чувстват, че под неговото влияние се намират и се изменят. И цар да си в света, щом пееш, ти преставаш да си цар, ти си вече певец. Да бъдеш певец в света – това е повече от това да бъдеш цар. На Земята можеш да бъдеш цар, но като отидеш на Небето, там повече предпочитат да си певец, отколкото цар. Защо – защото там имат вече един цар, но певци нямат. Следователно аз предпочитам да бъда един певец на Земята, отколкото цар. На певеца всички ще му благодарят, че ги повеселил, а на един цар колко души ще му благодарят?

Недейте се грижи за живота си – 27 януари 1935 г., Неделни беседи, София

 

644. Който диша правилно, той ще пее правилно–значи пеенето е свързано с дишането. В този смисъл [опора на] пеенето не е нищо друго, освен правилно, нормално дишане. Да пееш добре – това значи да дишаш правилно. Колкото по-добре пееш, толкова по-правилно дишаш. Като знаете това, трябва да пеете, за да възстановите нормалното си дишане. Като пеете добре, вие се свързвате с Природата и черпите от нея живот. Като пее, човек развива в себе си тия органи, чрез които възприема от въздуха необходимата жизнена енергия. И като говори, също възприема жизнената енергия от въздуха. Като знае да пее и да говори правилно, човек може да подобри условията на своя живот.

 [...] И така, като метод за преодоляване на мъчнотиите съветвам ви да пеете. Дали сте болни или здрави, вие трябва да пеете и да свирите. Музиката облагородява човека, а същевременно лекува.

Подмладяване – 27 януари 1935 г., Утринно слово, София

 

645. В човек, който пее, това показва, че има една хубава душа. Глупавият не може да пее. Вие не можете да ме убедите в противното. В един глупав и своенравен народ не могат да се раждат добри певци и музиканти. В народ, в който има нещо добро вложено, в който има нещо даровито вложено, само в него могат да се раждат добри певци и музиканти.

Разумният домостроител – 3 февруари 1935 г., Неделни беседи, София

 

646. Като сте анемичен, пейте: А-а-а.(Учителя пее тази гласна ниско и после високо.) – лекуваш анемията си. Анемичен си, нямаш никакъв подтик да работиш. Тогава ще започнеш една разумна работа. (Учителя пее буквата А високо и ниско.) Това е практична философия. Не ти върви напред в живота, закъсал си, а ти трябват парици, зелен цвят ти трябва. Пей: И-и-и(Учителя пее И-и-и.) Тревожиш се откъде да вземеш хляб. На вас може да се вижда малко глупаво да пеете и-и-и. Че тревогата мислиш ли, че е по-умна? Ти започваш да пееш и-и-и. [...] Има приложение на червения цвят, на зеления цвят. Има много методи, с които може да си служиш. Ако дълго време пееш за зеления цвят, ще образуваш силна вълна, ще привлечеш много хора, които могат да ти помогнат.

 [...] Ти искаш да добиеш Вяра, но слаб си във Вярата. Ще употребиш Ю. Ю-ю-ю! (Учителя пее гласната ю високо и ниско.) Най-първо трябва да развиеш Вярата. Казано е: „Придай ми Вяра“. Ще пееш в себе си, тихо, да не те знаят хората. Ти ще си вървиш и ще си пееш и ще видиш, че след време това неразположение ще се махне.

 [...] Човек постоянно трябва да се учи да пее в душата си. После трябва да дойде външното пеене, да дойде резултат. Най-първо мисли върху пеенето, върху музиката. И дълго време като мислиш, мислиш, тази мисъл ще произведе едно състояние на обич към нея. Тогава ще дойде втората степен: ще привлечеш музиката към себе си и след това дълго време, като чувстваш, ще дойде външното изражение и ще пееш.

 [...] Ако вие с вашето пеене не може да добиете добродетели, не сте разбрали какво нещо е пеенето. Ако влезете в един съвършен свят, ще видите, че е свят на пеенето. Тогава навсякъде ще видите музика във всички степени. В Онзи свят, понеже техните работи са уредени, времето, което имат, го употребяват за пеене, но то не е кряскане, както тук се разбира. Там и като ти говорят, говорът е музикален. Всяка дума, която ти казват, я изказват музикално, без никакъв дисонанс. Всяка дума е музикално изразена. Всички неща там вървят по законите на музиката.

 [...] Музикално трябва да лекуваш главата си. Като пееш, трябва да мислиш. Тогава, ако искаш да лекуваш дробовете си, като пееш, трябва да чувстваш. Като чувстваш, трябва да помагаш на дробовете си. А пък като пееш на стомаха си, там трябва да работиш. Не да чувстваш само нещата, но да ги реализираш, да добият нещата известна форма, да имат реален израз. Когато говориш външно, това се отнася до физическото тяло. Когато пееш вътрешно, това се отнася до твоята дихателна система. Човек, който пее външно, си образува една външна аура и много малко е разположен към заболяване. А ако заболее, лесно ще оздравее. Не само да пее по принуждение, това е външен подтик. Обезсърчиш се – започни да пееш, нямаш нито пет пари – започни да пееш, Гладен си – започни да пееш, ще се измени състоянието ти.

Та сега ви давам общи правила, върху които да мислите. Има методи. Които се интересуват, тук може да имат един метод за самовъзпитание. Вие искате да пеете; ще пеете за главата си, за дробовете си и най-после – за цялото си тяло. Ще пеете за главата си, за мисълта, си, да станете умен. Ще пеете, за да станете добри, защото от добрината зависи да не сте нервен. После ще пееш за стомаха си, та храносмилането да става правилно. Да няма никаква лакомия. И най-после ще пееш за тялото си, за да функционира добре.
Практическа философия – 22 февруари 1935 г., Младежки окултен клас, София

 

647. Ако някога няма лекар на разположение, можете да викнете някой беден музикант да ви свири, но в музиката му да няма бемоли. Нека свири мажорни гами, като преповтаря често някои тонове. Музиката има свойство да изменя трептенията на тялото. Всяка болест показва, че в човека има известно музикално понижение. То е под нивото на музиката. Ако болният не пее, той е осъден на смърт. Ако е склонен да пее, има условия да оздравее. Има една статистика в това отношение. И наистина, ако убиете в човека желанието да пее, вие го осъждате на смърт. В него става понижение. Сам по себе си животът не е нищо друго, освен едно музикално изложение на Божествения живот. Сам по себе си животът е един музикален ритъм. Докато спазваме този музикален ритъм, ние живеем. Щом изгубим този ритъм, у нас идват всички болести. В това отношение ние трябва да препоръчваме музиката. Музиката е едно встъпление към онзи Божествен темп на музиката. От тази музика има и единпо-висок стадий.

 [...] Оптимизмът се дължи на музиката. Сегашната музика е едно благословение за света. Аз бих желал за в бъдеще всеки дом да свири. Всеки трябва да свири на някакъв инструмент, бил той китара, мандолина, цигулка, цитра, кавал или най-после гайда, но всеки да свири. Ако няма никакъв инструмент, можете да вземете 10 чинии и на тях да дрънкате.

 [...] Мога да ви разправям, че има ангелска, небесна или класическа музика. Казвате: „Покажи ни коя е ангелската песен”. Като започна да ви пея, казвате, че ние сме чували такава песен. Ако ви запея една ангелска песен, ще се пренесете от този свят. Всички ще заспите, няма да остане никой в този свят. Но ако само ви разправям, ще кажете, че така пеят всички. Тъй щото ангелска песен на Земята не може да има. [...] Ако ви изпея една ангелска песен, вие повече няма да дойдете в събранието. Защо? Защото тази ангелска песен ще ви задоволи така, че повече няма да помислите за събранието. Следователно това, което е, аз не искам да го направя сега. Ето защо, ако искате да ви изпея една ангелска песен, няма да ви изпея, защото ще ви направя голяма пакост. Вие дълго време ще бъдете щастливи, но понеже това не е ваше положение и понеже не знаете да пеете така, един ден ще паднете в едно положение, много по-лошо, отколкото е сегашното. 

 [...] А така, донякъде само, може да се каже за някого, че пее ангелски, в най-слаба форма. Например славеят пее донякъде ангелски. Аз съм чувал славеят как пее, но не съм го виждал, той се крие обикновено. Един ден го изненадах, като исках да видя как пее. Издебнах славея, както пееше. Гледам – затворил очи, вдигнал (главичката) си нагоре под известен ъгъл, пренесъл се, нищо не вижда и не чува. По едно време се стресна някак, видя ме и веднага се скри. Той се почуди как съм го видял, като че искаше да ми каже: „Благодарение, че ме издебна, иначе никога нямаше да ме видиш“. Казвам: „Голям певец си, хубаво пееш, по всички музикални правила“. Казвам му: „Не се срамувай, хубаво пееш, такива трели аз не мога по никой начин да изпълня като теб”. После чета мисълта му: „Ти, макар че си философ – аз нямам доверие на никого, нямам вяра в хората“ – и се скри.

И отиде, та се представи – 10 март 1935 г., Неделни беседи, София

 

648. Сега и на вас казвам: можете ли да пеете и да свирите така, че да произведете преврат както в себе си, така и в душите на вашите слушатели? Знаете ли каква сила се крие в песента Бог е Любов? Обаче, който пее и който слуша, трябва да има разбиране. Когато пеят хорово, всички гласове трябва да се сливат, като че ли един пее. При това положение и певците, и слушателите ще се забравят. В самозабравата, именно, се крие лечебното действие на музиката. Ако можете да пеете така, лесно ще се справяте с мъчнотиите и страданията си. Дойде ли при вас една скръб или едно страдание, вие ще запеете и веднага ще го стопите. Ако сиромашията ви посети,и на нея ще запеете и ще я стопите.

Най-голямото изкуство / Какво ще говори Учителят – 10 март 1935 г., Утринно слово, София

 

649. Музиката е само едно правило за следното: човек, който иска да акумулира своите сили, трябва да си служи с музиката. Музиката е само за да събираш силите. Тя няма ни най-малко да те научи как да живееш. Музиката е,за да добиеш разположение*. Ти си много работлив, обичаш да се грижиш за много работи, тревожиш се. Като пееш, ще се научиш по-малко да се тревожиш, ще седнеш малко на кеф, ще запееш: „Заплакалае гората", „Стоян мами си думаше”. Музиката разрешава противоречията. В музиката всичко е наредено. Ако вървиш по волята й, ти ще пееш навсякъде. Човек, който пее, е на служба, а човек, който не пее, е уволнен. Човек, който пее, има отлична служба, професор е някъде, добър господар има. А който не пее, няма служба, не му върви в живота. Какво да прави? Да започне да пее.

 [...] Трябва да пееш, за да се облагороди твоето сърце, да почувстваш сладостта на музиката. Щом започнеш да пееш за другите, те ще започнат да те безпокоят. Ще дойде някой и ще ти каже: „Какво пееш тая дивотия? Не мога да те слушам”. А ти си пей тихо, за себе си, и ако рече някой да те слуша, ти си пей за себе си. Не викай да те слушат всички. Аз някой път слушам като кряскат някои от онзи лагер, аз ги слушам от стаята си. Това е солфеж. Казвам: „Викат. Дали го бият?”, и казвам: „Това нещо не е бой, не е и песен”. Спирам се, давам ухо, забелязвам, че е солфежиране. Казвам: „Солфеж е това”.
 [...] Най-първо се освободете, когато дойдете до пеенето, от всички вътрешни ограничения. Има известни звукове, кресливи звукове, които са крайно разрушителни. Човек трябва да бъде крайно внимателен. Има звукове, които принадлежат към тъй наречената мъртва гама – гама на смъртта. И благодарение, че има само една такава гама на смъртта, но трябва да се пазиш, да не би с този тон да попаднеш в гамата и да те сполети нещастие. Вследствие на това много хора са наплашени и не пеят по единствената причина че има тази мъртва гама. И казват: „Сполитало ме е някое зло, колкото пъти съм пял. И затова се научих да мълча”. И затова човек мълчи – да не би да пее криво.

Ти трябва да имаш обект, за който да пееш. Ще пееш за някого, нали? Ще пееш за Бога, за Природата, за Слънцето, за хубавия въздух, за извора, за някое цветенце, за хората. Трябва да имаш нещо хубаво, за което да пееш. Ако имаш една форма пред себе си и ако речеш да измислиш една нова песен, има много голяма опасност да попаднеш в мъртвата гама. Пееш: „Защо си ме, майко, родила?”. Той пее защо го е майка му родила. Какво иска да каже? Ти казваш: „Защо ме, майко, роди?”. Как ще изпеете тази песен? Или питате музикално: „Защо трябва да живея?”. Няма философско разрешение в това.

*(Правило - Определение)

Трите правила. Път за освобождение – 20 март 1935 г., Общ окултен клас, София

 

650. Вие още не сте изучавали гамите на живота. Например един музикант казва:Домажор. Какво е до мажор? Всички деца, които са родени в коритото, започват с до мажор, пеят. Като започнат да излизат вън от коритото, имаме ре мажор. Като седнат на задницата си, то е ми мажор. Като започнат да ядат децата, какво е? Това е фа мажор. Като започнат да мислят, да ходят на училище, това е сол мажор. Като се връщат от училище, това е ла мажор. И след като разкажат на майка си и баща си какво е там, то е си мажор. Имаме вече седем гами: до мажор, ре мажор и прочие. Всички тези гами еднакви ли са? Не са еднакви.

Гамата, е метод за постигане на известни идеи. Всяка идея, за да се постигне, си има своя гама и ако ти намериш основния тон на твоята идея, тя е постижима. Всяка гама си има свой основен тон. Ти трябва да знаеш нейния основен тон. Тоя основен тон е, който дава непреривно един тласък, една вътрешна побуда. И тогава ти не можеш да не постигнеш, сила има тази гама.

Двете силни точки – 10 април 1935 г., Общ окултен клас, София

 

651. Kато пееш на един човек, трябва чрез музиката да го подбудиш към нещо. Като му запееш слабо, в него има желание да направи едно добро и като му пееш силно, той съвършено се откаже от злото – тогава ти си пял. [...] Но щом не можеш да го накараш да направи добро или да се откаже от злото, тогава си пял нито силно, нито слабо. Това са новите схващания. Старото нека си седи, но новото така трябва да го разбереш.
     [...] Едно правило: пейте всяка сутрин „Радоствесели сърцето ми”. Ако искате, турете и думата сутрин и тогава може да го изпеете така: „Радост весели сърцето ми всяка сутрин”.

 [...] За мен пеенето е свързано с Любовта, а непеенето – с безлюбието!

Аз не съм буквоядец, но наблюдавам хората. Когато един пее, някой си даде ухото, слуша с едното ухо и с другото, въздъхне и казва: „Много обичам да слушам, но съжалявам, че не мога да пея”. Тоя човек има съзнание.

 [...] Щом влезе Любовта, тя има милиони форми, начини да се прояви. Музиката помага за това.

Предпоставките на музиката – 24 април 1935 г., Общ окултен клас, София

 

652. Като пееш редовно, един ден ще започнеш да вземаш правилно тоновете и ще станеш добър певец.

Днес всички хора се учат да пеят и да свирят. Те пеят много по-добре, отколкото са пели и свирили във времето на Исай. Това се вижда от песента на живота, която той описва. Според мен по-добра форма на живота от пеенето няма. За да живее правилно, човек трябва да пее. Всички религиозни хора, всички пророци и царе са пели и играли. Сегашните религиозни се страхуват да пеят и играят, те мислят, че духовността изключва пеенето и играта. Страхуват се да не ги вземат за луди – значи духовният трябва да мълчи като риба. Тогава човек изпада в друга крайност.

 [...] Дайте свобода на душата си! Откажете се от официалностите на живота, които го правят тежък, неестествен – това е живот на мъртвите. Живите пеят, скачат, играят, учат. Забравете лошото, откажете се от одумването и съденето. Докога ще се съдите едни други? Скъсайте резолюциите, с които сте осъдили близките си, дайте им свобода! Излезте всички от затворите и заживейте помежду си братски и по Любов.

Трите врати / Любовта. Три стъпки – три врати – 28 април 1935 г., Утринно слово, София

 

653. Понякога това раздвояване идва отвън – думите не са употребени намясто. Това показва, че речта не е построена по законите на Истината. Реч, която почива на законите на Истината, изключва всякаква двусмисленост,тя си служи с точно подбрани думи. Например в такава реч никога не можеш да употребиш думата обич вместо любов. Обичта означава едно, Любовта– друго.

Възходящият път. Трите думи. Писмото – 26 май 1935 г., Утринно слово, София

 

654. Някои от вас, като не можете да пеете, попадате под общите причини. Ред поколения ваши деди и прадеди са мислили, че не трябва да се пее,и вследствие на тия забрани вие искате да пеете, но нещо ви казва: „Недейда пееш”. Дядо ти е турил мисълта, че не трябва да се пее. Следователно сега сме под импулса на миналите поколения и като пеем, и като не пеем носим последствията на миналите поколения, които са искали или не са искали да пеят; ние сме изразители сега на тяхното музикално развитие. Каквото внесем в бъдещите поколения, те ще носят миналото плюс онова, което ние сме внесли. Та затова, когато някой път не искате да пеете, макар че не ви се пее, пейте!

Общи погрешки и общи Добродетели – 29 май 1935 г., Общ окултен клас, София

 

655. Най-първо с този камертон, тъй,както сега пеят фа, аз съм наблюдавал, много малко хора съм срещнал, които да вземат фа^-то вярно. За да вземеш фа^-то вярно, най-първо в теб трябва да се роди едно движение нагоре. За да вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред. Ако нямаш тия двете движения, фа ^-то не е вярно. Че без фа ти никъде не можеш да идеш. Фа е свещта, която гори, вечерно време къде ще идеш без свещта? Фа^-то в света това са своите очи, къде ще идеш без очи? Фа^-то са твоите ръце, какво ще правиш без фа? Фа^-то са твоите крака, къде ще идеш без крака, без фа?
     Аз сега ви изнасям какво е фа в живота. Фа е един тон, който може да туриш в действие в живота. Трябва да знаеш закона, пътищата, по които този закон работи. [...] Ако можеш да работиш, ти вече имаш фа. Аз турям един естествен тон да гледаш. Естественото зрение започва от фа. В това отношение при сегашните условия, при които се намирате, органически вашето зрение започва от фа. Някъде действа. Но сегашното положение е започнало от фа, следователно ти ще искаш да вземеш фа много вярно, защото, ако не го вземеш, ще има един недъг и в зрението, и в стомаха, и в краката.

 [...] Казваш: „Откъде накъде от фа^-то да зависят моите очи?” Това ще бъде ясно за онзи мъдрец, който разбира; невежият, профанът казва: „Разправят ми, че от фа зависело моите очи да виждат, откъде накъде е това? Фа^-то ние го пеем”. Пеят го много хора, но не могат да го пеят. Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща в него. Ако не го пееш, ти ще се разгневиш още повече.

 [...] Какво означава фа диез? Фа диез значи: отиваш при вратата, излизаш навън за работа. Това е фа диез. Давам сега фа като метод за отваряне, това е от философията на музиката. Фа – ти си намерил вратата, това е туй полутоние. Фа диез – ти отваряш тази врата и отиваш на работа.

 [...] Искам да ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диеза не е верен, не го пеете правилно.

 [...] Без музика и да работиш, няма да имаш никакви постижения, а с музиката ще имаш малко. Ако знаеш как да вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи! От един тон зависи всичката ти работа.
 [...] Та казвам: трябва да имате ред музикални упражнения, с които да сменяте вътрешното си състояние. В музиката има сила. Засега всичките хора минават през музиката, те се оправят без да знаят как. Човек всякога трябва да си избере известни песни. Ще пееш една песен, на която основата е фа диез, да излезеш навън. След това, ако искаш да започнеш работа, ще започнеш с ре. Трябва да знаеш да вземаш ре^-то. Ти не можеш да вървиш правилно без ре. Той е определен тон. Отмерено ще го вземаш.

 [...] Музиката е метод. Как беше определението? Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай.

Фа – фа диез – 31 май 1935 г., Младежки окултен клас, София

 

656. Мнозина се запитват на какво се дължи неуспехътв живота им. Отговорът е много прост– който не обича да пее и да свири, който не се стреми да развива музикалните си способности, той не може да има успех в живота си. Музиката е метод, чрез който човек може да повдигне трептенията на своята мисъл.

 [...] Съвременните хора се запитват как ще се оправи светът. Има един начин за изправяне на света – прилагане на музиката в живота.

 [...] Като се обезсърчите, пейте такива песни, в които тонът фа се среща няколко пъти. Ако искате да знаете обичате ли даден човек, изпейте тона фа няколко пъти. Ако го изпеете правилно, вие го обичате; не можете ли да го изпеете правилно, нямате Любов към него.

 [...] Често хората се оплакват, че са нещастни. Защо са нещастни? Защото не знаят да пеят. Когато ви сполети малко или голямо нещастие, пейте! Като пеете, нещастието ще се вслуша в песента ви, ще ви даде известна сума и ще ви напусне. Какво повече можете да искате?

Тонът Фа / Няма да бъда излъган – 2 юни 1935 г., Утринно слово, София

 

657. Един човек може ли да бъде християнин, ако не знае да пее? Не може. Може ли да бъде учен, ако не знае да пее? Не може. Някой ще каже: „Аз обичам пеенето, но не мога да пея”. Товае друг въпрос. Не може да пее, понеже не иска да пее.

 [...] Пеене е, че ако нараните ръката си и изпеете една малка песен, ръката веднага да оздравее. Пеенето лекува. За да познаете дали пеете хубаво, като се нараните, започнете да пеете. Ударите се някъде – започнете да пеете Бог е Любов. Като свършите песента, ако болката престане, хубаво пеете, знаете да пеете. Това е практическата страна на музиката. Това рядко се случва.

 [...] Понякога аз оценявам хората дотолкова, доколкото могат да пеят. Пее някой, аз го сравнявам сега, той със своя камертон си дава тон. Аз вадя моя камертон, удрям и проверявам. (Учителят постави двата пръста, показалеца и средния пръст, във вид на камертон.) Неговият камертон може да се измени, но моят не може. Моят камертон може да се измени, ако имам известна тревога в ума си, ако имам известна тревога в чувствата си, в постъпките си. В тия две страни на камертона (пръстите) едната страна е положителна, а другата е отрицателна; те са много чувствителни. Следователно между двете страни, които са положителна и отрицателна, може да се яви едно музикално трептене. Двете страни са отрицателни, никакъв музикален тон не може да се яви.

 [...] В едно общество, където има повече пеене, има по-малко крамоли! Където пеенето престане, крамолите са по-големи! Но пеенето има външна и вътрешна страна. Постоянно поддържайте пеенето! Ако не може да поддържате външното, поддържайте вътрешното пеене.

Правилното пеене – 5 юни 1935 г., Общ окултен клас, София

 

658. Първо е мисълта, а после – музиката. Пеенето и музиката са външната страна на мисълта. Вчовека първо се е оформила неговата реч, а после е трябвалода придобие музиката. В общ смисъл музиката е най-хубавата дреха, в която мисълта може да се облече, и да бъдеш благоприятен на хората. За да те обичат хората, трябва да говориш музикално. Който не може да говори музикално, неговата реч е тромава, а който говори музикално, за него казват: „Приятно ни е да слушаме, когато този човек говори”. И наистина, когато човек говори музикално, и речта му е музикална. Когато в даден случай ние не може да схванем никаква музикалност, това показва, че ухото ни не е така изтънчено.

 [...] За следния път ще ви дам една задача: нов начин за изпяване на песента Всичко в живота е постижимо. Ще разпределите думите на срички и на всеки човек ще падне по една сричка, ще се съберете няколко души да изпеете песента, всеки да вземе по един слог. Да се съберат 10 – 15 души и всеки да започне оттам, откъдето другият свършва. Ще изберете такива, които могат да пеят.

Малките желания – 7 юни 1935 г., Младежки окултен клас, София

 

659. Мнозина от вас са талантливи, можете да пеете, но не знаете как. Вие не можете да пеете по единствената причина, че се стеснявате и казвате: „Ще ни се смеят хората”. Аз ще ви дам едно правило как трябва да пеете. Най-първо ще отидете пред кокошките да пеете. После ще намерите едно стадо патки и на тях ще пеете. После ще пеете на едно стадо овце, на говедата и по този начин ще се престрашите. Така ще дойдеш и пред хората да пееш. Че кокошките, патките, овците–това е публика, която ще ви слуша. Като се престрашите, тогава ще излезете и пред хората. Ако преди твоята песен кокошките са кълвали, а щом започнеш да пееш, престанат да кълват и дигат главата си нагоре, това показва, че те са оценили твоето пеене.

Един богат американски милиардер извикал видния певец Карузо да пее, като му обещал две хиляди долари. Певецът се съгласил да отиде в дома му, като се надявал, че на концерта му ще бъдат поканени много от близките на милиардера. Какво било учудването му, когато в стаята на милиардера бил само той и неговото куче. Милиардерът му казал: „Започни да пееш”. Певецът започнал да пее. По едно време кучето започнало силно да лае. Тогава милиардерът казал на певеца: „Достатъчно, ти си добър певец. Моето куче разбира, че ти пееш добре. Щом кучето започне да лае, ти си добър певец”. Тогава той извадил от джоба си двете хиляди долара и платил на певеца. Какво ще кажете за това? Стига, казал милиардерът на певеца, и певецът престанал да пее. Ако кучето не започне да лае, това показва, че то не оценява пеенето. В случая кучето е авторитет. Че и кокошките могат да бъдат авторитет. Щом кокошките се разбягат, щом патките се разбягат, ти още не си станал певец. Нали знаете онзи мистични разказ за гръцкия Орфей – че когато започвал да пее и да свири, всички животни утихвали, всичко се умълчавало. Това не е лъжа, това е една истина. И растенията даже утихвали. Това не е само едно състояние, а е цяла истина.

Сгърбената жена – 23 юни 1935 г., Неделни беседи, София

 

660. Правилното пеене подразбира единство между мислите и чувствата. Не можеш да пееш правилно, ако не можеш да хармонизираш мислите, чувствата и постъпките си и не чуваш тона, който излиза от тази хармония. Доброто пеене подразбира музикалност и чистота на съзнанието. Да разбираш живота като поезия, това значи да си разработил сърцето си до такава степен, че да прилагаш Любовта към ближните си както към себе си.
     [...] Любещият човек знае да пее. Достатъчно е да се спре на улицата и да запее, за да събере всички минувачи около себе си. Не знае ли да пее, а излезе сред публиката, всички ще му се смеят. Стражарят ще го хване за дрехата и ще му каже: „Не вдигай шум, иди у дома си”.За истинския певец всеки отваря кесията си, а за неграмотния – нищо не дава.

 [...] И да не станеш светия, ти трябва да знаеш да пееш вярно за себе си. В онова, което пееш, да няма никаква погрешка.

Към Мене / Обърнете се към Мене – 7 юли 1935 г., Утринно слово, София

 

661. Аз често правя опити върху себе си. Изпея една песен един, два, три и повече пъти, докато най-после тя се отрази добре върху състоянието ми. Всяка дума, изговорена музикално, се отразява хармонично върху чувствата, върху състоянията на човека. Ако тя се отрази добре върху мен, и другите ще я харесат. В това отношение всеки сам може да служи като пробен камък за онова, което говори. Изпитвайте нещата първо върху себе си и като се уверите в тяхното добро влияние, прилагайте ги върху другите!

Две естества – 11 август 1935 г., Съборни беседи, Рилски беседи, Седемте езера, Рила

 

662. Акоговоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, нищо не се ползвам. Следователно, за да придобиете Знание, за да се ползвате от живота, вие трябва да минете през вратата на Любовта. [...] Казвам: ако говоря с человечески и ангелски езици и Любов имам, аз съм нещо, което може да се ползва от условията на живота. Говорете с человечески и ангелски езици така, че да имате Любов и да станете това, което душата ви желае.

С человечески езици – 1 септември 1935 г., Съборни беседи, Рилски беседи, София

 

663. Имате ли Любов, сладосттасама по себе си ще дойде;имате ли Любов, и думите ви ще имат сила. Без Любов речта няма сила; с Любов речта е силна, мощна.
     Желая сега на всички да говорите с Любов, да мислите с Любов, да работите с Любов!

Стари и нови разбирания – 2 септември 1935 г., Съборни беседи, Рилски беседи, София

 

664. Когато мисълта на някого е лишена от нещо съществено, този човек не може да пее. Който не може да пее, той не може да оценява Доброто,той не е тактичен човек. Пеенето повдига духа на човека и му създава добро разположение.Изобщо българите не са много музикални, в миналото те са били по-музикални. Няма българин, който да е създал в музиката нещо самобитно, нещо безсмъртно. Колко български певци или музиканти могат да изкарат прехраната си в някоя чужда страна? Ще кажете, че даровитият може да се прояви навсякъде. Знаете ли от какво зависи дарбата на човека? Всяка дарба зависи от Вярата на човека.

Всичко е за добро – 3 септември 1935 г., Съборни беседи, Рилски беседи, София

 

665. Разположението на човека към молитва и пеене е диагноза, с която можете да определите дали даден човек е здрав, или болен, добър или лош. Когато изгуби това разположение, той огрубява, става лош и в скоро време заболява. Щом се смекчи, той започва да се моли и да пее. Не минава много време,и здравето му се възстановява.
     Скъпоценното камъче / Скъпоценното камъче под езика– 15 септември 1935 г., Утринно слово, София

 

666*. Има едно верую на устата, само устата говори. А има едно друго верую – говорът на сърцето. Говорът на сърцето е по-важен, отколкото говорът на устата.

 [...] Не ставайте отглас на злото! Като дойде злото – мълчание! Когато питали един от великите адепти на Египет – Хермес, какво нещо е злото, той стиснал устните си. Не говорете по това, оставете го настрана – то е огън пояждащ, не го бутайте, не говорете за него, мълчете! Нищо не говорете за него! Ако искате практически да се справите в живота със злото, оставете го настрани.

*(цифрата на цитата съвпадна съвсем непреднамерено със съдържанието му, за злото – бел. съст.)

Проводници – 18 септември 1935 г., Общ окултен клас, София

 

667. Да знаеш къде да повишаваш или понижаваш гласа си – то е цяло изкуство. Някой път го понижаваш там, където не трябва, а някой път го повишаваш там, където не трябва. Къде понижаваш гласа си? Когато минаваш през гората, където има разбойницииима опасност, говориш като мушица. Защо? Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят. Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо? Защото искаш да те чуят. Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие*. Защото онзи, който говори високо, е тщестлавен, а който говори ниско, (тихо) е страхлив. Онзи, който говори ниско, е предпазлив, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът. Тебе те е страх да не стане нещо и си казваш: „Много високо да не говоря!”. Влизаш в стаята на болен човек – няма да говориш високо.

 [...] За да пееш, най-първо трябва да обичаш това, което пееш. То трябва да бъде в теб една жива картина, не жива картина, но нещо живо, което обичаш – и тогава да пееш. Пеенето е винаги външната страна на обичта. И всякога хората пеят тогава, когато обичат. Никога не можеш да пееш, когато не обичаш. Ти казваш: „Изкуство”, но това изкуство винаги подразбира обич. Всякога този, който пее, има повече обич от онзи, който не пее. Ако човек пее, това показва, че има Любов. Онзи, който не пее, няма Любов. Не само външно пеене, но да пееш и в сърцето си. Казано е: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си”. Любовта щом се появи, пеенето идва като резултат, като вътрешна необходимост да изразиш това, което чувстваш вътре в себе си – да го направиш явно отвън. Когато Любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето.

 [...] Когато човек пее, непременно трябва да се чуват и гласните, и съгласните звуци. Също и при говора: ако т, м или п не се чуват, говорът не е правилен. Когато говорите, трябва да се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава. (Учителя изговаря бавно, високо, като набляга на всяка буква: Стояне.) Всички букви да се чуват! (Учителя произнася ниско, тихо думата Любов.) Произнесете сега думата Любов! (Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: Лю ...бов!) Любовта е едно яйце замътено. Като пееш бов – пука се яйцето. (Ударението Учителя тури в края на думата.) Аз съм много логичен. Може нещо да не е съгласно с правилото, но като го изговоря, то все ще даде някакъв израз. Забелязал съм, че всякога ония, които имат Любов, произнасят тъй, както и аз произнасям, макар и мекичко, но ухото, което е силно, долавя, че като дойде краят на думата, там е силно. Обичам – като дойде чам изговаря го силно, а предишните срички изговаря тихо, полека.

*(тщеславен – горд, самовлюбен)

Новото верую – 25 септември 1935 г., Общ окултен клас, София

 

668. Всяка дарба е дадена от Бога. Певецът ще каже, че не всякога е готов да пее; не всякога разполага със заучени песни. Който не е готов всякога да пее, той не е истински певец. Даровитият може във всеки момент да прояви своята дарба.

Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море – 29 септември 1935 г., Утринно слово, София

 

669. Музикантите често трябва да гледат звездите, защото музиката иде от звездите. Всяка една звезда има тон. Всичките като се движат из пространството, има една симфония – Бетовеновата симфония е нищо пред симфонията на звездите. Пеенето на сферите, свиренето на сферите – то е от „Хилядаи една нощ”. Някой казва: „Докажиго!”. Стига човек да има тънко ухо, мога да му докажа, но когато е глух, мъчно може да се докаже. Сега забележете, това са наблюдения, моите научни изследвания. Онези хора, които са музикални, надарени – имат музикални дарби, са всякога по-търпеливи от онези, които не са музикални.

Методи на самовъзпитание – 11 октомври 1935 г., Младежки окултен клас, София

 

670. Едно време не е имало такива музиканти като сегашните. Какъв е бил инструментът, на който Давид е свирил? Арфа. Много елементарна арфаебила. В него имало музика вдъхновение. С туй вдъхновение даже при един прост инструмент той могъл да изкара такива особени звукове. Казвам: всички имате едно благословение, което Бог ви дал, от което иде вашето щастие – ларинксът, който имате, е едно благословение, от вашия ларинкс, от вашата уста – как да я отваряте – зависи цялото ви щастие. Някой път една дума кажеш. Някой път седиш и не знаеш какво говориш, искаш много да говориш. При многото говорене грехът е неизбежен.

Ще хвърля мрежата – 13 октомври 1935 г., Неделни беседи, София

 

671. Защо някой път човек пее весела песен, а някой път–тъжна? Каква нужда има от тъжната песен и каква – от веселата? Тъжните песни внасят по-голяма дълбочина, разработват чувствата, а веселите дават по-голяма широта. Тъжните хора мислят по-дълбоко, отколкото веселите. Скръбните хора са повече вглъбени вътре в себе си, по-тесни възгледи имат за живота. Такъв човек се опасява отвсякъде, да не би да дойде някое нещастие, а веселият човек има по-голяма широта. Какъв е смисълът на една песен? Мъчно е да се запише това.

 [...] Има един начин, по който можеш да познаеш, да почувстваш в себе си дали си изпял една песен правилно, или не. Ако действително Аз смея да кажа, че Слънцето е светло си го изпял правилно, ти ще почувстваш нещо. В светлината има скрита топлина. Щом изпееш песента правилно, ще почувстваш в слънчевия възел една малка светлина. Ако нямаме тая светлина, не сме пели правилно. При правилното пеене става контакт, скачване. Когато скачваш положителен ток с отрицателен, ще има светлина; ако скачването не е правилно, няма да има светлина.

 [...] Ти не можеш да пееш една ангелска песен тук, на Земята. Ако изпееш тук, на Земята, една ангелска песен, отиде салонът! Защото ангелската песен разрушава, тя иска простор! Ако пък пееш на Небето така, както на Земята, веднага всичко там ще се помрачи, ще стане тъмно – песента ти ще сгъсти нещата. Тъй са нещата Горе, аз само ги обяснявам.
В старата музика са започвали от ми, сега започваме от до. Основният тон у египтяните е ми. Ми е мек тон – той е тонът на размножаването. А в сегашната музика до е основният тон на живота. Сегашната музика има по-правилен основен тон. По-правилно е основният тон да бъде С (до), отколкото да бъде Е ( ми), защото ми идва след до. Трябва да имаме живот, за да имаме неговото разширение и размножаване. Хармонично е по-правилно основният тон да бъде до. От до започва животът, ре дава посока, ми дава вече разширение. Това са елементарни неща.

До е зародишът, който се мъти; Ре е измътеното, то има посока на движение, дава посока; Ми дава разширение; Фа дава съдържанието, условията, при които животът може да се развива; Сол е формата, в която може да се облече съдържанието; Ла са добрите условия вече, мирът, спокойствието; Си е духовната страна на музиката, си е вече краят.

Между ми и фа има полутон. Защо между ми и фа в гама до мажор има полутон? Ми и си са съединителни места, съединителни нишки, два полюса, където могат да се съединят трептенията в гамата. Те са съединителни места в един по-висш свят.
Аз съм слушал как се образуват гамите. Колкото пъти са ми разправяли за гамите; като ми ги разправят, виждам, че те сами не разбират и аз сам не разбирам. Не е ясно как излиза една гама от друга, защо и за какво – не е ясно. Ония, които сте следвали музика, научете това.

 [...] Казва [някой]: „Какво лошо има от това, че съм казал една дума?”. Звуковете, музикалните вълни на тая дума, като влязат в човека, работят. Говорът, също е музика, той е начатък на музика. Човешката реч има да се развива и да стане музикална. Сега хората не говорят правилно, речта не е правилна, понеже не е музикална. И в говора ги има тия гами, някой път и там има гама на смъртта. Ти ще кажеш една дума на някого и онзи ще извади револвер и ще ти тегли куршума – ти си изговорил един тон от гамата на смъртта. А като му кажеш един тон от гамата на живота, една дума от тая гама, той ще се влюби в теб – сърцето му се отваря; докато не му говориш, не се влюбва. Най-първо трябва да се научите да говорите правилно.

Самопознание и самовъзпитание – 16 октомври 1935 г., Общ окултен клас, София

 

672. Понякога музиката има мъжки характер, а текстът – женски; друг път текстът има мъжки характер, а музиката – женски. Не се спогаждат и не върви песента – ударенията на мелодията и на речта не съвпадат. Когато се обичат, музиката и текстът си говорят, гугукат си, а когато не се обичат, има спор.

Безкрайните неща – 23 октомври 1935 г., Общ окултен клас, София

 

673. Болните хора са болни, защото се е нарушил музикалният им ритъм. Всички, които имат музикален ритъм в организма си, не боледуват,аонези, които са го изгубили, те боледуват. Следователно трябва да се възстанови музикалният ритъм. Щом се изгуби този ритъм, веднага започват анормалните състояния.

Срещата на Любовта – 6 ноември 1935 г., Общ окултен клас, София

 

674. Като мислиш за Него, има обмяна между Ума на Бога и твоя ум и между Говора на Бога и твоя говор. Той ще ти предаде нещо.

Божественият избор – 8 ноември 1935 г., Младежки окултен клас, София

 

675. Понякога и музикалните форми се вкостеняват. Например някои български песни са класически и не търпят вече развитие. Такава песен става като един скъпоценен камък, като един кристал, и мъчно, много мъчно е да се разработи. Никога не се установявайте в истинските песни върху едно и също нещо. Животът не търпи еднообразията. Българските песни, когатопървоначално са били създадени, не са били такива,но после, като са ги пели, пели, песента вече се е вцепенила, станала е много еднообразна и тъжна. Някои българи, последните певци, са внесли известни тонове, които не дават подтик за развитие. Българинът е станал Сатурнов тип – тъжен; или крайно весел, или [крайно]тъжен.

Тайната на даването – 13 ноември 1935 г., Общ окултен клас, София

 

676. Аз съм правил ред наблюдения по отношение на музиката и съм забелязал, че всички богати и щастливи хора имат една щастлива песен, няма да кажа каква е. Те си я тананикат и стават богати. На тези хора им върви, а на онези, на които не върви, причината е, че не знаят песента, която богатите свирят и пеят;има цяла статистика за това. На онези ученици, които обичат да пеят, които имат своя песен, всякога им върви в уроците. На всички способни, гениални, даровити деца или ученици им върви в училището, понеже си имат своя песен, която постоянно си пеят в училище. Никой не ги чува, те тихо си я тананикат,сами си дават такт.

Плевели – 17 ноември 1935 г., Неделни беседи, София

 

677. Не можеш да станеш гениален, ако не пееш. Като пееш, ще се радваш, товае вратата, с която се отваря, за да влезеш в Истината. Щом влезеш в Истината, ще се уредят работите. Щом станеш гениален, дадат ти този чин, ти имаш условия да си господар на положението.

Подядане и ощетяване – 22 ноември 1935 г., Младежки окултен клас, София

 

678. Казвате: „Защо трябва да пеем?”.Вие трябва да пеете не защото силата е в пеенето, но чрез пеенето, чрез музиката вие ще се свържете с един Възвишен свят, откъдето животът иде.[...] За да пее, човек трябва да си представи, че всичките му работи са наред.

[...] С всяко правилно вземане на тоновете аз увеличавам своя живот. Като пееш и свириш за себе си, и болестта ще изчезне. Каква е тази песен? И цял свят да ви дават, не я казвайте, тя е собствено притежание. Нито вие трябва да я дадете на някого, нито тя иска да има друг господар. Тя казва: „Ти можеш да ме пееш колкото искаш, но друг господар не искам”. Ако вашата песен сама съизволи, разбирам, но никой не може насила да я застави да отиде при друг господар. Щом се усъмните в силата на своята песен, тя не може да ви лекува. Така дохождат при мен и ми казват: „Ти можеш ли да ме излекуваш?”. Ако вярваш, мога да те излекувам!

Закхее, слез скоро – 24 ноември 1935 г., Неделни беседи, София

 

679. Когато пеете, трябва да знаете, че катовземете правилно един тон, той е на физическото поле. Тонът трябва да има отглас и в ума, и в сърцето. Тогава тойе органичен, а има и психичен тонове. Когато един тон има механични, органични и психични качества, тогава тонът е правилен! Добрите певци, добрите свирци знаят това.

 [...] Та докато пеете механически, във вас ще има дразнене. (Учителят изсвирва на цигулката механични и органични тонове) Това са състояния, които минават. Винаги трябва да имате контраст. Всяко състояние, което имате, трябва да го смените. Може да сте болен – сменете състоянието и ще бъдете здрав. Ако не можете да го смените, ще се образува болезнено състояние. Веднага ще запеете тихо. Представете си, един пианист свири на пианото. Акомпанира или с терци, или с кварти – ще имаш един или друг резултат в музиката. Между до и ми е терца, между до и фа – кварта. Ако вземете до и фа, в Природата се създава съдържанието на нещата. Фа е хубавата храна, с която можете да се нахраните, ми е начинът, по който може да се нахраните. Фа е хубавата, здравословната храна. Силата – сол, в дадения случай е правилното храносмилане. Това, което можете да извадите от храната, то е силата, а ла е вече постигнатият резултат. Си е благото, едно голямо благо на Божията Воля. Защото ми и си в мажорната гама са пътища, които свързват с другия свят. Полутонието е врата. Две полутония имате в гамата: едната врата, през която влизате в Духовния свят, другата – през която излизате. В мажорната гама между ми и фа се влиза в Другия свят. От Другия свят може да се слезе само между си и до. Това са отворени пътища. Ще пеете ла за храносмилането; за да бъдете добри, ще пеете ми; за да бъде храната добре оформена, приготвена, ще пеете сол. Храносмилането е правилно. Ла отделя соковете; си е вече постижение. Така вече музиката има смисъл. (Учителят пее до.) Сега този тон е правилен, с няколко трептения е по-висок от камертона. Кой е по-правилен – цигулката ли взема [правилно], или аз вземам? „Живот, движение, красота, доброта“ – пее Учителят. Какъв тон ще дадете на смелост? Смелият вече има движение. Какъв тон има страхливият? В страхливия има полутонове. (Учителят показва до диез.) Той иска да излезе, как ще излезе? Вземи ре и ще излезеш. Щом вземеш до диез, това е страхливият. Който пее ре, иска да излезе. Който пее ре бемол, и той е страхлив. Щом вземеш ре, казваш: „Какво ще ме е страх“, бемол щом вземеш, то е страхливият. До диез е на страхливите хора, а на силните са целите тонове. Хората, които се колебаят, с полутоние минават. Мажорната гама е за здравите. Съществуват само две гами. За слабите много са гамите. Двадесет и осем гами са те, все са начини да минете. Слабите в света са повече, отколкото силните. Най-първо съзнаваш, че си слаб. Ти си мислиш, че си силен, когато си слаб. После, от страхливия до смелостта колко се изисква? Половин тон щом повишиш, смел си вече. До диез, половината тон е причината на слабия човек. Още половин тон като вземеш, работата е свършена. Ти си се спрял на полутонието. Като вземеш [цял тон], работата е свършена. Какво ти коства да станеш смел човек? Взел си до диез, вземи ре чисто. Всяка несигурна мисъл е полутон, когато се колебаеш, същото е. Имаш една мисъл, дали е полутоние, или не? Вземи цял тон, мисълта е права. Не че е лоша, тя е хубава. В музиката тия, хубавите песни, някой път са изразителни, не всякога. Всеки един полутон подразбира един цял тон.
Моралът – 29 ноември 1935 г., Младежки окултен клас, София

 

680. Сега да ми попеете.Кое е същественото?Изпейте песента: Аз смея да кажа. (Всички изпяхме песента.) Песента изисква: първо – да топите, второ – да растете и трето – да цъфтите. После ще си вдигнете завивките и на работа ще отидете. Качеството на пеенето е да се стопиш. Аз не виждам никакво топене. Пък като пееш, трябва да растеш, да цъфтиш – разцъфтяване, връзване, плод – те спадат към разцвета.

 [...] Как трябва да започне най-първо една песен? За да започнете една песен, вие не трябва да чувствате мъчнотия при пеенето. Ако започнеш да пееш и основният тон не иде на песента, ти не си готов за пеене. Основния тон трябва да вземеш. Сега вие, ако започнете, един ще вземе по-високо, друг – по-ниско, всички няма да вземете верния тон. Когато пееш, не трябва да чувстваш никаква спънка, свободен трябва да се чувстваш, една голяма самоувереност да имаш. Не самоувереност, която да няма място, но човек, който е самоуверен и знае. Аз смея да кажа, че Слънцето е светло – нищо повече.

 [...] Пеенето е идеал. Вие, свирейки, приготвяте начин за пеенето. Според мен, трябва да пееш и да свириш – не само да свириш, но да свириш и да пееш едновременно. Ако свирите и пеете [едновременно], ще помогнете много по-добре на себе си.

 [...] Аз никога не мога да пея една песен по един и същ начин. Не съм научил някои правила на пеенето. Някой път правя грешки против музикалните правила. 

 [...] Казвам: По някой път, когато сте неразположени, за един месец опитайте да пеете песента Аз смея да кажа – веднъж, два пъти. Ако изчезне тъгата, която имаш, ти си изпял правилно. Изпей я десет пъти и щом я изпееш десет пъти, остави. Два-три пъти я пей, за да видиш може ли да се измени твоето състояние. Ако в туй състояние песента предаде нещо, показва, че ти пееш добре. Пеенето е метод за свързване, то е връзка между разумните същества.

 [...] Който не може да пее, не може да се подмлади. Тогава трябва да знаеш да пееш, да дойдеш до Божествената интуиция. Ако можеш да привлечеш вниманието на ангелите, ангелите да дойдат, тогава веднага ще се подмладиш. Щом ангелите обръщат внимание – пей. Щом те обърнат внимание, намясто е пеенето. Та или трябва да пееш, или трябва да слушаш. Когато някой пее хубаво, научете се да слушате или пък вие пейте.

 [...] Бог иска вие всички да пеете добре. Ако не пеете, няма да се развивате.

Същественото – 6 декември 1935 г., Младежки окултен клас, София

 

681. Пеенето е само един метод за подобрението на човека. Само в пеенето ти не можеш да мислиш лошо! Аз препоръчвам понякога пеенето. Човек, който иска да се изправи, трябва да пее.

 [...] Правилното пеене седи в това: мисълта ти трябва да бъде чиста! Не можете да пеете правилно, ако мисълта ви не е чиста: тогава тонът не може да бъде плътен. Някой тон е безплътен, или, някой път, е много силен. 

Имайте предвид хората за модел при пеене, но не подражавайте никому. Те да бъдат стимул за вас.

Трите връзки – 11 декември 1935 г., Общ окултен клас, София

 

682. Едно време речта, говоримата реч, е била достояние само за най-великите хора в света, за гениите. Светиите са знаели да говорят, а другите, от такъв калибър както сегашните хора, са гледали като риби. Като риби са мълчали. Рибите защо мълчат – не им е дадено да говорят. А постепенно тази реч е минала и към по-талантливите, докато най-после е слязла и до вас. Сега туй, което е било достояние само за великите, за светиите, е станало и отглас и вие може да говорите.(Товае само за изяснение сега.)

Котелът и торбата. Което имам / Земята като училище – 22 декември 1935 г., Утринно слово, София

 

683. Казвам: тия идеи, които сега имате, трябва да ги обработвате. Да допуснем, че сте даровит, роден сте по природа за певец, но за да станете певец, трябва да се упражнявате. Музикалната способност е изразена някъде горе на челото ви, но за да се прояви тя, за да се прояви дарбата за пеене във вас, трябва да упражнявате вашия ларинкс. Там се намира една малка ципица, която Бог е турил и от тази ципица зависи цялото ви щастие. И говорът на човека зависи от тази ципица. Сега нашият говор не е естествен, понеже не е основан на законите на хармонията. Сегашният език не е основан на музиката и вследствие на това не е толкова хармоничен, не е толкова красив. Бъдещият език, който иде, ще се основава на музиката. Речта сега не е музикална, едно кряскане има. (Учителят с креслив глас казва: Хей! Какво правиш? Какво си се зазяпал там! Ха! Ха!.)Това не е музика. Как ще го кажете музикално?

Като представих това, което не е музикално, изгубих нещо. Думите „Ела тук!” как ще кажете музикално? Както и да представям тия работи, вие ги знаете по-добре от мен. Аз допускам, че вие говорите по-добре от мен. Има някои хора, които говорят толкова криво! Това не е музикален език, какви ли не изопачени неща съдържа! И религиозни работи, и чувства – всичко се окарикатурява. Това не е музика! Във всяко нещо, което може да се окарикатури, няма никаква истина, никаква музика. Да говориш музикално значи да дадеш истински образ на нещата, но думите трябва да бъдат с едно значение. За всяко чувство, за всяка мисъл трябва да има специфична дума, а не да бъде и тъй, и тъй – с двояко значение.

 [...] Онова, истинското понятие Живот, аз го наричам Музикалният език! Христос казва: „Които чуят гласа Ми, ще оживеят”. И както се казва, в последните дни, като дойде архангел Михаил, с този музикален език ще каже: „Ставайте!”. Ще засвири тръбата: „Ставайте, мъртви!”, „Ставайте, вие, всички долу, излезте от гробищата!”. Не чакайте! На всички народи Архангел Михаил ще превежда на техния език да станат от гробищата!

Естественият език – музикалният език – 25 декември 1935 г., Общ окултен клас, София

 

684. Пеенето е само метод в човешката мисъл. То е един от методите, за да мислиш правилно. Музиката е външната страна на човешката мисъл. Искаш ли да направиш нещо,най-първо ще опиташ можеш ли да пееш.

 [...] Имате доста гениални музиканти, но музиката е един начин, с който може да си послужите в живота. Индусите, които са проучили този закон, имат известни мантри, известни малки пасажи, в които влиза една група от тонове, особена група. Той започва да пее, и докато пее може да мине през най-опасните зверове с тази музика, нито един звяр не се опитва да му направи нещо. Ако този адепт престане да пее, веднага ще хвръкне. Тия животни, като слушат песента, им е приятно. Минават и заминават. Ако той престане за половин секунда да пее, в тях се явява онова, зверското, и отиде. Сега, не само тази музика съществува. И на дявола като пееш в света има една музика и той става кротък, и той слуша. Дяволът, като пееш, нищо не може да ти направи; като престанеш да пееш, тогава ще те изкушава, а като пееш не те изкушава. Щом престанеш да пееш, тогава ще ти окачи примката, ако ти пееш – той слуша – безопасно е.

 [...] Като минаваш там, където мечките минават, ще пееш мечата песен: „Ой, мечки, мечки, който през вашето царство минава, всичко научава“. За всички животни има песни. В човешкия свят те не могат да говорят, защото има други трептения, но животните в техния свят имат много елементарен език. Ако не можеш да пееш техния език, разбират, но трябва голямо слизане.

 [...] Ако вие можете да вземете тоновете, които имате в сегашното пиано, ако можете осем октави да вземете, вие преспокойно може да минете в гората и никакъв вълк, и никаква мечка нищо няма да ви кажат – защото в музиката, щом пееш осем октави, тия трептения вълкът не може да издържи. Тия трептения, с късите вълни, месоядните животни не могат да издържат. Има известни звукове, които щом издадеш, започват да квичат. Като чуе да засвириш нещо, то не може да издържа. Аз съм правил опити, свирих веднъж на един вол и той казва: „Не мога да издържам”. Той беше волски темперамент, казва: „Повече от туй не мога, то нещо носи смърт със себе си“. Каза, че то носи смърт, че той не може да издържа тези трептения. Не само това, но като му затулих ушите, пак не може. Има нещо, което прониква – и да затуляш ушите, пак не можеш да търпиш, има нещо, което прониква в тебе. Или, някой път вие се намирате подпушени, мъчи ви нещо, а откъде иде – не знаете. Това са музикални звукове. Казвате: „Ще се пукна, не мога да издържа”. Това са звукове, които идват в теб.

 [...] Коя е правата мисъл? Правата мисъл е неразбрана, права мисъл без музика не може да има в света, тя не може да се прояви. Пък то е един временен път, трябва да пеете. Казвано е: „Пейте и възпявайте Господа в душата си“. Трябва да пеете и възпявате Господа, защото Той е най-хубавият и най-красивият език, с който човек може да говори. Там са отмерени всичките неща. Когато човек пее, той има най-хубаво желание да работи. И във всичките религии пеят.

Има пеене, което внася тъмнина. В музиката има едно пеене, което сгъстява. Ходили ли сте на кабарета? Тия неща, тия оргии, шлагерите, са нищо. Трябва да сте ходили в тия кабарета долу, за да разберете музиката на тъмнината.

 [...] Музиката е свят, през който трябва да минеш, и ще се отворят всичките възможности за теб. Ти ще влезеш в този свят на възможностите.

 [...] Сега от цялата лекция коя е основната мисъл според вас? По два начина ще пеете: нагоре и надолу. Като пеете, да знаете да разреждате материята и да я сгъстявате. Да знаете да я моделирате. Нали, качването и слизането на високите и ниските тонове, е моделиране, магически закон.

Двата вида пеене – 3 януари 1936 г., Младежки окултен клас, София

 

685. Не е достатъчна само Вяра в пеенето, но трябва да има черно на бяло какво си спечелил ти от него. Например аз вярвам в моето пеене, казвам, че разбирам тая музика. Някой път, като изпея нещо на един болен човек, той ще оздравее,но ще взема 20 000 лева.

– „Много е!”. Аз вземам толкова, за по-малко не пея! Или никаква цена, или 20 000 лева! Лекарите, като ви лекуват, вземат 40 000 лева, а за пеенето се взема по-малко, тъй че и за мен е добре, и за вас е добре. Питам: „Ако вие знаехте да пеете така, щяхте ли да бъдете бедни?”. Щяхте да бъдете богати! Като отидете при някой богат човек, колко бихте взели от него, ако той оздравее, след като му пеете? Умни са богатите хора. Той ще каже: „Не че от твоето пеене стана тази работа, но така се случи!”. Да, но в музиката има две гами! Казвам му: „Така ли?. Аз имам една песен, сега ще я изпея и ти пак ще се разболееш!”. Като му изпея втората песен, пак ще го положа на леглото. Идва един лекар, втори, трети – не става този човек. Казвам: „Като платиш 20 000 лева, ще изпея първата песен и ще станеш, ще оздравееш. Скоро да ги наброиш!”– брои и оздравява.

– „Съмняваш ли се? Ако се съмняваш, пак ще изпея другата песен”. Не е игра това. Казвам му: „Аз вземам тия пари, но като осиромашееш един ден и няма какво да правиш, ще дойдеш при мен и аз пак ще ти ги дам. Сега си богат, ще вложиш тия пари в моята каса. Аз правя търговия. Един ден, като осиромашееш, ще имаш на разположение тия 20 000 лева, които съм взел от тебе. Но ще ми докажеш, че си осиромашал”. Или, като дойде някой при мен, аз ще го науча да пее. Ще му кажа: „Едно време ти беше богат човек, а аз – сиромах. Аз нямах пари, но знаех да пея две песни: една песен, за да заболяват хората, а друга – за да оздравяват”. Занаят е това! Това ви го давам за разяснение, конкретно трябва да се разбира.

Трите плода – 8 януари 1936 г., Общ окултен клас, София

 

686. Коя е причината, че някои хора не могат да пеят? Има хоране могат да пеят, нали? Често аз казвам за един обикновен тон, не може да го вземат. Един обикновен тон имате на сегашната гама. При обикновеното пеене нямаме основен тон. Вземат по-горе, по-долу,всичките певци си имат разни тонове. Под думите обикновен тон разбирам тон на съзнанието. Основен тон може да има само онзи човек, на когото съзнанието е пробудено. Всякога, когато човешкото съзнание се пробужда, има един основен тон. Тонът на мисълта му е безразборен.

 [...] Обикновеното пеене не че е лошо, но въпросът е друг – то не може да ти помогне. Тази музика, която сега имате, е отражение, тя е грамофонни плочи. И то е хубаво. Онзи, който иска да напредне като музикант, да вложи музиката като възпитателно средство, той не трябва да се учи от грамофонни плочи, а да слуша музиканти, цигулари от източника.

 [...] Ще се учите да се концентрирате. Дали са ви един инструмент, който струва скъпо – десет милиона струва едно гърло, един ларинкс. Вие имате най-хубавия инструмент, който ви е даден от горе и вие не го оценявате. Като не го употребявате, губите от него. Когато не си разположен, това е времето да пееш, да свириш. Всякога има едно инертно състояние, което трябва да преодолееш. Като вземеш музиката като изкуство, тогава не можеш да пееш. Ако вземеш музиката като необходимост за теб – кажеш: „Човек трябва да стана“; тогава има смисъл! [...] Като те видят, че пееш, казват: „Надежда има“, като видят, че не пееш, казват: „Човек няма да стане”.

 [...] Та, като те видят от Горе, че не пееш, тогава съвсем ще изгубиш.

Основният тон – 17 януари 1936 г., Младежки окултен клас, София

 

687. В музиката човек трябва да има голямо постоянство. При най-неблагоприятните условия ти ще намериш пет минути време. Вечерно време, когато спите, ще станеш 5–10 минути, ще попееш, ще посвириш, ще си легнеш. Преди да си започнал да се молиш на Бога, ще попееш. Ако можеш да пееш, ще се молиш, ако не можеш да пееш молитвата, ти няма да бъде приета – нищо повече.

 [...] Ако един човек се постави в музикален, магнетичен сън, в пета степен, може приблизително до седем октави да му се повдигне гласът, но то ще бъде недостъпно за вас. Този, като се събуди, изгубва всичко. Докато спи, може да пее; след като се събуди, не може да пее. Трябва да го приспиш на сцената да пее – То ще бъде един феномен. В литературата съм срещал само един пример, който приблизително изяснява тази идея. Един даровит музикант, той е от миналото столетие, много даровит, но имал обикновен глас, намира една мома, която не е толкова музикална, но с отлично развит ларинкс. Той влага в нея своята магнетична сила и тя пее. Той седи скрит на сцената и тя пее. Цялатата публика ръкопляска.

 [...] Казвам: онези от вас, които искате да се повдигнете, започнете да пеете! Който [е художник], нека пее за рисуването си. Който е чиновник, нека пее за чиновничеството си. Който е банкер, да пее за банкерството си. Който е женен, да пее за женитбата си. Който има деца, да пее за децата. Ако неговото пеене е много правилно, ще ви кажа: децата ще бъдат много добри, неговото пеене ще се отрази. Ако пееш, ще видиш, че с по-малко дразги всичко ще тръгне напред. Ще има по-малко болести – най-първото нещо. После ще има хармония вкъщи, една атмосфера много приятна.
 [...] Христос казва преди да възлюбиш Господа, да Му попееш, ако хареса пеенето ти, Той ще те възлюби. Ти не можеш да бъдеш възлюбен на един човек, ако не знаеш да пееш, защото разумният човек няма среда да се прояви. Той има желание да ти даде нещо, но ако не знаеш да пееш, ще внесеш в душата му една тъга, че не може да ти помогне.

[…] Казват: „Нима за спасението нам ни е потребно пеене?”. Потребно е пеене. Потребно е, ти не може да се спасиш без пеене. Аз не вземам пеенето в обикновен смисъл. Ако в твоето съзнание пеенето не стане среда, в която съзнанието да функционира правилно, ти не можеш да поддържаш спасението.

Всичко, което чух – 19 януари 1936 г., Неделни беседи, София

 

688. Ще кажете, че сте скръбни, че нямате обувки, дрехи, пари, къщи и т.н. Не скърбете, но запейте новата песен:

Колко се радвам, че съм тъжен,

че обущата и дрехите ми са скъсани,

че пари си нямам, че хората ме обиждат,

че никой не ме зачита.

Който пее тази песен, работите му се оправят. Бъдещето е на пеенето и музиката.
Като се говори за песен и музика, мнозина мислят, че духовният човек е строг, сериозен, не пее, не се смее, не се весели. Всъщност духовните хора са весели и засмени; те пеят, свирят, гледат жизнерадостно на живота, а хората на физическия свят са строги, замислени, тъжни.

Непроменливи величини / Устойчиви величини – 19.I.1936 г., Утринно слово, София

 

689. Животът е, който пее. Щом спрешда пееш,живот няма. Щом започнеш да пееш, животът помага. Пей! Трябва да пеем, понеже чрез пеенето повече живот влиза в нас; ако пеем по-малко – по-малко живот ще влиза в нас. И ако мислим добре, повече живот влиза; и ако чувстваме добре, повече живот влиза. Защо трябва да мислим – повече живот влиза в нас! Защо трябва да чувстваме – повече живот влиза! Всички тия неща помагат, докато дойдем до истинския Живот.

Петте врати – 22 януари 1936 г., Общ окултен клас, София

 

690. Елементите на пеенето са тоновете,седем тона имате. Човек, за да пее, трябва да има висока култура.Хора с ниска култура не могат да пеят. Човек, за да пее, трябва да разрешава противоречието на материалния свят. Ти не можеш да пееш, докато не си излязъл от противоречието на материалния свят. Ти не можеш да пееш, докато не си излязъл от противоречието на физическото поле. Музикалността съкращава времето. Когато човек е музикален, както ние разбираме, нещата лесно стават. Ти с един музикален човек лесно можеш да се разбереш, но много мъчно можеш да се разбереш с немузикален човек. Когато вие не можете да се разбирате, нямате музикалност. Щом двама скарани се примирят, работата е ясна.

 [...] Всякога ще знаете, че когато вие във вас едно чувство не можете да примирявате, вие сте изгубили вашата музикалност. Тониране е това. Възстановете музикалността си!

Музикално състояние – 24 януари 1936 г., Младежки окултен клас, София

 

691. Човек, който не може да пее,е лишен от възможности. А онези, които могат хубаво да пеят, имат възможности, макар че не са още в съвършенство. Светията например е отличен певец. Какви ли не мантри, песни пее той. [...] Във вас, във вашия ум и сърце,трябва да стане цял преврат, за да станете музикални.

Музикалността е един дълъг процес. Човек може да пее обикновено, но за да бъде музиката като магия, да може да си служи с нея, изисква се работа.
Три категории храни – 29 януари 1936 г., Общ окултен клас, София

 

692. За да се пее хубаво, най-първо трябва да се мисли върху смисъла на онова, което се пее.Ако мисълта ви е концентрирана, съсредоточена върху смисъла, може да пеете, тогава приблизително ще пеете по-хубаво,защото не трябва да бъде раздвоено вниманието, съзнанието.

 [...] Тази музика, за която ви говоря, е само за вас. Когато се набере достатъчно енергия, тогава можете да пеете и на другите хора. Някой човек няма достатъчно енергия, не може да пее за другите, може да пее само за себе си. Като рече да пее само за другите хора, обеднява, не му стига гласа, ще му се присмеят, не може да пее. За себе си хубаво пее, като рече да пее за хората, няма достатъчно енергия.

 [...] Някои не могат да помнят – четат веднъж, два, три, четири, пет пъти, едва запомнят. Ако по този начин разбирате музиката, ще се намерите в едно безизходно положение. Ще спреш върху до^-то, ще мислиш, ще ти просветне. То е като кибритената клечка. Та пеенето, което е дадено от Природата, е за да може нещата да станат хармонично – трябва хармония в света. Музиката, както е, е външния израз на хармонията. Ако нямаш хармония в душата си, нищо не можеш да постигнеш. Ти си развълнуван, безпокоиш се, изгубиш хармонията си. Започни да пееш, ще възстановиш хармонията и след това ще възстановиш и ритъма на нещата.

 [...] Изпейте гамата само със звука и. И^-то ви го давам, понеже то означава движение. И^-то завзема мястото на ре^-то в Природата. Като произнесеш и-и-и, то е ре, движение нагоре и движение надолу. Един път показва движение нагоре, друг път показва надолу. Надолу пътят е лесен, нагоре е труден.

 [...] Ако се научите да пеете, светът ще се отвори за вас.

 [...] Първо трябва да възприемеш, като пееш, да даваш нещо от себе си. Когато човек възприема, мълчи, а като издиша – говори. Пеенето е издишане на душата. [...] Всяка издишка подразбира вдишка. Издишката – това е музика.

 [...] Казваме, сега: „Защо трябва да пееш?“. Пеенето е за да се регулира онова, което си възприел; да може колкото си взел, да се регулира онова, което си възприел, и да може колкото си си взел, да го дадеш навън, да го осмислиш. Тогава вече музиката има друг смисъл.

Придобиване на енергия – 31 януари 1936 г., Младежки окултен клас, София

 

693. В музиката има три вида трептения. Има едни тонове на физическотополе, например обикновени трептения на до. Те са механични тонове. Има други тонове, органични– те събират и творят. А има и трети, психични – те мислят. Има една музика, която само раздвижва нещата, има друга, която ги организира, и трета музика, която кара човека да мисли. Има една музика, която те кара да се движиш, при друга в теб се заражда желание да се организираш, а пък трета те заставя да мислиш. Аз говоря за музиката, която кара хората да мислят, понеже от нея зависят другите. Вие пеете „Братство, единство”. Какво означава това? Това е движение. (Учителят пее само думите „братство, единство”.) Сега изпейте органично Братство, единство, да считате, че нещо не само се движи, но и се организира. Най-после, това братство мисли. За да се направи това братство, трябва да се пее. „Братство, единство” ще пееш в движение, в организиране и в мисъл.

 [...] Като седнеш и искаш да се организираш, ще пееш музиката, която организира. А когато искаш права мисъл, ще пееш онази психична музика, която организира нещата.

Работете с Доброто – 5 февруари 1936 г., Общ окултен клас, София

 

694. Трябва да учиш – учението е пеене. Да пееш или да учиш е все същото. [...] Пеенето е сгъстена светлина,светлината е израз на мисълта. Само при светлината може да се яви мисълта.

 [...] Мислите ли, че един лош човек може да пее? Не може. За да пее, човек трябва да бъде добър. Пеенето вече спада към света на Доброто. Там където има музика, там царува Доброто; там където няма музика – Доброто не царува. Затуй ще забележите, че щом човек се демагнетизира, той губи своето разположение да пее; щом излезе от това състояние, той е готов да пее. Онзи, който пее, показва, че неговите материални условия малко са се подобрили.

Царят, богатият и момата – 6 март 1936 г., Младежки окултен клас, София

 

695. В органичното пеене тактовете не са отмерени, не следват механически. Особено са поставени тактовете, има ритъм. Малко ритъм има в органичното пеене. (Учителят изпя по обикновен начин „Отченаш, Който Си на Небето“.) В органичното пеене слоговете, времето не са така определени. Можете ли да дадете модел на органическо пеене? Много мъчно е. Както пеят в църквата, ни най-малко не е органическо. Църковното пеене е лесно пеене, но не е органично.

 [...] Човек, за да пее трябва да се настрои, както настройвате китарата. Не можеш да свириш, докато не е настроена.

 [...] Когато се пее новата музика, става усилване на обертоновете*. Когато се пее, става отзвук на обертоновете. Туй органично пеене – внася мекота. Органичното пеене се отличава с една особеност: внася една мекота в чувствата, ти вземаш повод, заинтересован си. Това е една от чертите на органичното пеене.

* (обертон – Всеки тон звучи в съчетание с още много други, по-високи от него, наречени обертонове., мн. обертонове, (два) обертона – Звук, който придружава основния тон при трептенето на отделните части на звучащо тяло и определя тембъра.)

Предпоследната врата. За това което е – 7 февруари 1936 г., Младежки окултен клас, София

 

696. У-тое един груб звук, звукът у е доста груб. Това е гърлен знак, който се среща и в животните. Когато някое животно е недоволно, издава този звук. Чували ли сте как ръмжат недоволните животни,чували ли сте какъв звук издават тогава? При кучето има едно ръмжене. Коя гласна буква издава? Припомнете си това. Недоволните животни издават един особен звук. Когато кучетата ръмжат, в тях се среща често гласната у. Нещо зловещо звучи тогава в кучето. И този глас трябва да се омекоти. Трябва да знаете как да го превърнете, понеже звуковете на у-то са смъртоносни. Този звук у трябва да се преобърне, да се трансформира. Когато произнасяш звука у, трябва да знаеш как да го произнесеш. Ако не го произнесеш добре, сам можеш да си създадеш нещастие. Много пъти ще кажеш една дума и от тази дума ще зависи твоето нещастие. Известни звукове са смъртоносни, ако не знаете как да ги произнесете. Тогава те ще бъдат като един силен удар. Писанието казва: „Ако човек не знае как да контролира своя език, той действа смъртоносно”. При произнасяне на думите, съзнанието трябва да бъде будно. Не е въпрос да говориш, каквото искаш. Опасно нещо е това. За всяка празна дума, за всеки празен слог хората ще бъдат съдени.

 [...] Що е тон? Това са първите организирани трептения на живота, това са първите организирани трептения, които са в хармония. Единственото нещо, което не прави пакости в света, това е музиката. Има една музика, една гама има, която разрушава. Има едно пение, което разрушава. То още не е организирано. Музиката е начин за правилно организиране на материята, за правилно организиране на човешките мисли, за правилно организиране на човешките чувства и за правилно организиране на човешките постъпки. Тези тонове съществуват. Достатъчно е да вземеш до и в тебе вече се организира нещо. Като пееш, в тебе се тонира нещо, защото хармонията съществува в Природата.

 [...] Думата музика какво изразява сама по себе си? Аз не харесвам сричката му, тя е груба сричка. Казвам: му-зи-ка. Му е мучене, му е близо до животинското. Ние казваме: музикален човек. Думата музика е много проста; сричката му е много проста. Волът казва му. Не че е лошо, но този звук, му, е много груб. Звукът лю също така е груб. И всички народи отиват постепенно към меките тонове. И славяните, и българите са употребявали буквата у, но сега са заменили тази буква с о. Този звук о е по-висш. Думата буден трябва да се измени. Русите употребяват будет, с будет не върви. Тогава от буди е станало боди. Значи частицата бу се е превърнала в бо. Звукът у се е превърнал на о. Значи в хората има един закон за трансформиране на твърдите звукове в меки. И в музиката съществува това нещо, и в музиката у-то се е превърнало в о. Нотите са с хубави звукове. Това представлява едно от благоприятните условия в музиката.

 [...] Всички трябва да се учите да говорите музикално. Сила Божия е това!

 [...] Истинската музика е магия.

Тониране – 12 февруари 1936 г., Общ окултен клас, София

 

697. Окултната музика не може да изучаваш, докато не си изучил обикновената музика. С хиляди години хората са се трудили. Ако тази музика не я знаеш, до окултна ни най-малко не може да дойдеш. Тази музика е предговор на окултната музика за нейното разбиране. Окултната музика не отхвърля сегашната музика,тяя допълва, обяснява. Един Божествен живот не отхвърля сегашния живот, той го осмисля.

Лесният и мъчният път – 19 февруари 1936 г., Общ окултен клас, София

 

698. Сега вие мислите, че като отидете на Онзи свят, само ще пеете. Че как ще пеете, като нямате тялото на Любовта? Само Любовта може да пее. Ти се страхуваш, че си остарял. Докато пееш, докато си в Любовта, постоянно млад ще бъдеш.

Тялото на Любовта – 26 февруари 1936 г., Общ окултен клас, София

 

699. Когато положението на един кошер е естествено, там всички пчели си разпределят работата, съобразно това си разпределят и храната. Те имат около 400 души певци.Когато кошерът забогатее, певците се увеличават;щом кошерът осиромашее, веднага певците се уволняват, остава само една малка част от тях. Обикновеното число е 400. Те са любовниците на царицата, те са нейните придворни. [...] Вдъхновението на царицата иде именно от тия певци. Като погледне към тях, тя придобива вдъхновение да работи. Извадете тези лордове от кошерите, или, както ги наричат – бръмбарите (търтеи), и всичкото вдъхновение на царицата ще изчезне.

Тази заповед приех от Отца си – 1 март 1936 г., Неделни беседи, София

 

700. Преди хиляди години някой си ял една ябълка, която заседнала на гърлото му и сега има остатък от нея, наречен адамова ябълка. Не зная доколко е вярно това предание, но казва се, че когато Адам започнал да яде тази ябълка, дошло му наум, че Господ му забранил да яде този плод и когато решил да я повърне,не могъл. Тя се спряла на гърлото,където и до днес е останала под названието адамова ябълка. Тогава той казал на жена си: „Ти ме тикна в беля. Тази ябълка няма да ни донесе нищо хубаво, няма да видим от нея никакъв хаир. Ти казваше, че ако ядем от тази ябълка, ще станем като Бога, богове ще станем, а ние не само че не станахме богове, но оголяхме”.

 [...] Както грехът, така и в музиката има песни, написани на такива гами, които рушат. Има ноти, които както, и да ги пеете, са пълни със съдържание от взривни вещества. Духовният свят образува вътрешното съдържание на музиката. Всеки тон е затворен в известна форма и ако по невнимание вие разрушите формата на един тон, можете да причините, без да искате, голяма пакост. Ако се пукне един тон, човек веднага може да избяга. Някои хора са умирали от пеене на сцената. Щом тонът се пукне, и човек се пука.

Ако се родите изново – 29 март 1936 г., Неделни беседи, София

 

701. Трябва да знаете, че като пеете, добивате сила. Пеенето е сила. Всеки един тон в себе си, носи грамадна сила,акого вземете правилно; ако вземете ги правилно, те носят голямо богатство. И ония хора, които не пеят, постоянно обедняват. Да кажем, че някой човек е скърбен. Има песен на скръбта, песни, които отнемат скръбта; има песни, които лекуват безверието; има песни, които лекуват обезнадеждаването; има песни, които лекуват злото; има песни, които лекуват омразата. Няма някое състояние на човека, което да не се лекува с музика. Но не тая музика, тя е много механична. (тук Учителя говори за светската и обикновената музика – бел. съст.) Да кажем, че се упражняваш и вземеш тона до. Да дойдеш до едно положение, че да нямаш нужда от камертон. Да дойдеш до оная естествена музика и тогава няма да се нуждаеш от камертон. И даже е достатъчно, като си музикант, да си пипнеш третия пръст (безименния – Аполоновия – пръст). Този пръст е камертон. (Учителя с пръстите на лявата ръка пипа върха на Аполоновия пръст.) Има камертон железен, а и друг камертон има – свирка. Сега песента е:

Истината крепи Свободата.

Животът крепи здравето.

Любовта крепи Радостта.

Светлината крепи Знанието.

Има няколко начина за изпяване. Ние сега ще го изпеем по втория начин. Първият начин, предполагам, го знаете. Ще вземем от сол. (Учителя пее и свири думите: „Истината крепи свободата". Учителя пее тези думи силно, после ги пее съвсем тихо.) Кое е по-ефектно? Вземете най-силно, колкото можете, и след това вземете тихо! Изпейте сега вие, да видим какво сте запомнили! (Всички пеят няколко пъти думите: „Истината крепи свободата”. Учителя пее и свири.) Истината крепи свободата. (три пъти)

На нея аз дължа всичко в тоз живот.
Само така аз познавам живота,
който ми е даден от Бога.
Истината в нас крепи живота.
Истината в нашата душа крепи Свободата.
Тя е път за Божията Любов. (два пъти)

Отначало ще пеете с правила, а после – без правила. [...] Погрешка може да има в дадения случай, но грешката, е относителна. Не туряйте противоречива мисъл. Щом поставите противоречива мисъл в ума си, веднага ще вземете други тонове. Отначало ще пеете, както заучават децата, но после ще пеете малко по-свободно. Защо не можете да пеете? Защото имате различни възгледи за Истината. Истината дава Свобода. Имаш ли Истината, ще имаш Свобода. Имаш ли Истината, ти ще мислиш свободно, ще пееш свободно, ще чувстваш свободно, ще постъпваш свободно. Ти не си ограничен, при Истината си свободен. Не че няма правила. Всъщност най-хубавите правила са там, но външни ограничения няма, не се стесняваш.

 [...] Като пеете в Окултната школа, вие трябва да знаете, че във всеки един тон присъства Божественото благо. Като пеете, вие се вслушвайте вътре в тоновете, за да дойде Божествената благодат. Във всички религии си служат с музиката, тя е истинският начин, по който Божиите блага идват в света. Ти трябва да имаш една светла мисъл.

 [...] Ти трябва да имаш едно светло чувство – това е музика. Ти трябва да имаш добри постъпки – това е музика.

 [...] Всички сте певци, само че някои сте възпитани певци, а някои още не сте излизали на сцената и от страх не можете да пеете. В една година аз всекиго един от вас бих го направил певец, но при условие: най-първо, за да ви направя певец, ще ви кажа, че сте осъдени на смъртно наказание, и след това за една година, ако не се научите да пеете, ще приложат присъдата. За една година ще пеете артистично, умът ви ще бъде съсредоточен и ще пеете; оттатък ще минете, за нищо друго няма да мислите. А сега казвате: „Защо да пея? Дали ще мога да пея?”, ако си осъден на смърт, ще се научите да пеете, като ви кажат, че ще ви помилват, ако се научите да пеете.
 [...] Пейте, упражнявайте се, вашия глас, който Бог ви е дал, не го оставяйте занемарен, понеже в Невидимия свят държат сметка по колко пъти пеете на ден и на година. Има една книга и се пише колко пъти сте пели през годината. И като отидете на Небето, ще ви кажат колко пъти сте пели и ще ви кажат, че погрешките ви произтичат от това, че не сте пели достатъчно.

 [...] Детето иска и дядо му да пее, а големият певец казва: „Слушайте, не искам никой от вас да пее”. Слушайте малките деца, или детинското във вас; не бъдете преждевременно стари. Вие казвате: „Остаряхме вече”. Хубаво, вие казвате, че от грижи остарявате. Хубаво, а дърветата от какво остаряват? Животните и те остаряват – от какво остаряват? Кучетата остаряват, защото не пеят. И ако започнете да пеете, можете да проверите. Ако човек започне да пее, все ще се подмлади най-малко с десет години. Съвършено не можете да се подмладите, но все-таки с десет години ще се подмладите.

Действието на музиката – 1 април 1936 г., Общ окултен клас, София

 

702. Има работи, които премълчавам. Мислете за бъдеща любов, за бъдещото добро и за сегашната си Любов нищо не говорете–само я проявявайте, но не говорете за нея, a за бъдещата Любов може да говорите и за миналата Любов може да говорите. За настоящата Любов не говорете – щом говорите за настоящата Любов, ще имате несрети. Това, което сега правиш, за него не говори, мълчи като риба за него! Това, което си правил в миналото, за него говори. И това, което мислиш в бъдеще да направиш, пак говори, но казвай толкова, колкото е. Не го преувеличавай. Ако го преувеличаваш, ще си напакостиш. Също така не преувеличавай това, което в миналото си правил. В настоящето работете.

Двете фази / Двете фази в пътя на ученика – 5.IV.1936 г., Утринно слово, София

 

703. Аз ви говоря някой път за пеенето. Има една музика, която е мярка. Тая музика, която сега хората имат, тя е нещо малко от Великото, Божественото, от Божествената музика. Аз говоря за великата Божествена музика, с която ангелите са запознати. Какво е ангелската музика? Какво ще ви разправям за нея? Вие трябва да имате един ангелски ум, едно ангелско сърце и една ангелска воля, за да разберете. По човешки музиката трябва да ви я представя така, както хората я разбират, но невсички хора разбират еднакво музиката. Един музикант, който е завършил музикална академия, и този, който сега учи– каква грамадна разлика има между тях. И аз може да пея, и друг може да пее, но между едното пеене и другото има разлика. И в разбирането им има разлика.

 [...] Музиката е построена по законите на светлината. Червеният лъч, като го вземеш, той е музикален, внася живот, ти си готов да се биеш, да се разправяш.

 [...] Музиката е като светлината. Тя ще достави много работи, но не всички. Светлината само доставя условията, при които човек може да работи.
Божественото огледало – 8 април 1936 г., Общ окултен клас, София

 

704. За три месеца, като повтаряте ден и нощ, след три месеца вие може да бъдете един отличен певец. Ще пеете и оттатък ще минете. [...] Ако три месеца поставите: „Щеуча, ще уча, ще уча!“,ще учиш и оттатък ще минеш. – „Ще свиря, ще свиря!”. След три месеца ще свирите и оттатък ще минете. Кажете: „Ще пея, ще пея!“.

 [...] За да пее човек, мисълта му трябва да бъде точна, права, широка, дълбока.

 [...] Като пее, човек трябва да излезе от туй инертно състояние. Той трябва да пее, за да даде едно движение на песента, която да премахне неговата скръб. Едно движение трябва да премахне едно тъжно състояние. Онова движение, което премахва скръбното състояние, то е правилно. Онова, което не премахва, то не е.
Качества на мисълта – 10 април 1936 г., Младежки окултен клас, София

 

705. Не е ли по-хубаво човек сам да бъде цензор на своите думи, отколкото друг да го цензорира отвънка? И прави са – ценз. Говорът е една музика в Духовния свят. Ако ти не знаеш как да говориш [...] Че говорът е най-хубавата музика!Няма по-хубаво нещо от говора,всички други изкуства бледнеят пед него. Силата на човека седи в това да знае как да говори. Ти, като можеш да говориш, всичко можеш да постигнеш; aко не знаеш да говориш, нищо не можеш да постигнеш. И говоренето на човека зависи от думите.
     Сега, говорът е за човека на Земята, а ако влезете в Невидимия свят, в Духовния свят, за тях най-същественото е мисълта.

Права мисъл, чувство и говор – 26.IV.1936 г., Утринно слово, София

 

706. Казвам:ако човек се заеме да изучава източната музика, българската музика, после европейската музика, ще дойде до много хубави резултати.

Стара и нова българска песен – 1 май 1936 г., Младежки окултен клас, Витоша

 

707. За в бъдеще, когато някой човек заболее от треска, няма да му се предписват никакви лекарства от аптеката, но като дойде лекарят, той ще носи със себе си своята цигулка или друг инструмент и ще започне да пее и да свири на трескавия. От звуците на тази музика треската ще започне да „играе”и след малко болният ще се почувства по-добре. След това лекарят ще прати болния да отиде сам в някоя музикална аптека да си купи едно ново парче и сам да го свири. Като се върне от аптеката, трескавият ще започне да свири и да пее, докато отново разиграе своята треска. Като ѝ се изсвирят няколко парчета, тя съвършено ще напусне болния и ще си замине. Сега аз ви представям работата в много лека форма. Казвате: „Смешна работа е тази – лекарят да свири и да пее на болния и по този начин да го лекува”. За онези, които не разбират процесите на Природата, това е смешно, разбира се. Това е само за изяснение, то е един от най-хубавите методи.

 [...] Питам: ако сегашните хора могат да търпят тази система на лекуване, защо да не могат да търпят бъдещата, която ще бъде само музика и песен?

 [...] Вслушайте се в гласа на реката, там е Божият глас в най-низката форма. Шумът на гората – това е музика. Вятърът – това е зов на Божиите мисли. Страданията – това е гласът на Бога. Бог говори чрез страданията, чрез нещастията, чрез радостите – Бог говори чрез всичко. Отворете ушите и слушайте! Отворете ушите си и кажете: „Господи, ние Те слушаме и чрез страданията си*”. (*Формула) Като чуеш някой да пъшка, потупай го по гърба и му кажи: „Братко, поговори ми малко!”. Той ще пъшка, ти ще слушаш и няма да минат пет или десет минути, и той ще ти благодари, че му е олекнало малко.

Защо е позволено някой да прави добро – 3 май, 1936 г., Неделни беседи, София

 

708. Казвате: „Неразположенсъм”. Защо си неразположен? – „Паринямам”. Пей фа мажор! Казвате: „С пеене тази работа става ли?“. 

 [...] Във фа мажор целият свят пее. За какво ли не пеят – за сила, за богатство. А какъв е цветът на фа мажор? Зелен. А що е зеленият цвят? То е най-силната отрова. Няма по-силна отрова в света от зеления цвят. Не е лошото в отровата, трябва да знаеш как да я вземеш, да се приспособиш, ако знаеш как да употребиш, ти след време ще се браниш от всички твои неприятели. Защото съвременните хора, като пеят фа мажор, са се отровили от цвета на фа мажор. Само от цвета са се отровили.

 [...] Мажорните гами са потенциални гами, минорните гами – това са кинетични гами. Минорните гами дават разположение; казват, че били тъжни. Никаква тъга не дават, тъгата на човека произтича от неговото неразбиране. Едно пасивно почивно състояние. При мажорната гама, след като седиш, казваш: „Туй, което аз имам, ще го дам на другите хора!“ – в теб се заражда желание това, което имаш, да го дадеш на другите. То е мажорно състояние, то е Божествено, има качества Божествени. То е преодоляващо качество. Защото и в Божествения свят има мажорни гами. Аз употребих кръста в Божествения свят само за контраст на човешкия свят. Значи една Божествена гама, която дава спокойствие на ума, е в почивно състояние. Едната, която дава активност на човека, е мажорна гама, на изпълнението. Казвам: всякога, за да постигнете една идея, опитайте най-първо, ако можете да пеете за една идея, да ви въодушеви; вие може да постигнете идеята.

До мажор и ре мажор – 8 май 1936 г., Младежки окултен клас, София

 

709. Един глас, който едва можете да чуете на стотина метра, не е същински глас. Истински глас в Природата е този, който прониква навсякъде.

 [...] В онзи, който се е научил добре да пее, в него нещата възкръсват; в онзи, който не се е научил добре да пее – нещата се развалят. Питам: след като сте пели дълго време, хиляди години, какво сте добили? [...] Това е едно вътрешно изкуство. Когато човек дойде до това положение, да пее по този начин, той ще разбере какво представлява истинското пеене.

Ученичество – 8 юли 1936 г., Общ окултен клас, София

 

710. Не е достатъчно човек да каже за себе си, че знае да говори добре или да свири. Всеки ден тойтрябва да придава по нещо към своя говор, към свиренето си. Всяка дума, всеки тон трябва да се придружаватот известен брой трептения. За да познае дали говори правилно, човек трябва да следи дали всичко, каквото казва, се сбъдва. Ако не се сбъдва, и той започва да го коригира, говорът му още не е правилен. Ако музикант свири правилно, всеки негов тон действа благотворно върху слушателите; не действа ли благотворно, той не е още истински музикант.

Вътрешна връзка / Вътрешната връзка на живота – 20 август, 1936 г., Съборни беседи, София

 

711. В Божественото пеене няма никаква дисхармония.[...] Щом имаш талант да пееш, ти трябва да употребиш своя талант, да придобиеш нещо съществено.

 [...] Не живей по човешки. Имаш талант да пееш – пей. Това е Божественото, употреби Божественото, за да подобриш живота си. Имаш сила – употреби я.

Човешко и Божествено – 26 август, 1936 г., Съборни беседи, София

 

712. Говорим за човешкия глас. Силата на човека седи в неговия дух, в трептенията му. И щастието на човека зависи от трептенията на човешкия говор. А това зависи от неговото мислене.[...] Човек трябва се да научи как да говори, трябва да има дикция в говора. И когато изучаваш един език, ще го изучаваш така основно, че като произнасяш известна дума, да се учудва другият на дикцията, на мекотата. И единият, и другият пее. В какво седи хубавото пеене? Тайната е, че ония Великите певци са се научили как да произнасят.

 [...] Певец, който вярва в законите и ги прилага, може да подобри своето пеене.

 [...] Говорът, това е първото пеене. Всеки говор, това е музика. Хубавия говор с музиката ще започнеш.

Навреме – 2 септември 1936 г., Общ окултен клас, София

 

713. Българинът взема вярнотонът фа. Всеки българин, като дойде до фа-то,се усмихне. [...] Фа-то дава нещо, си-то взема нещо. Казва: „То човек и без да пее може”. И без да говори по може. Ти, ако знаеш да пееш, човек ще станеш, ако не знаеш да пееш, говедо ще станеш. Ако знаеш да пееш, човек си; ако си онази мълчалива риба, която не знае да пее, нищо няма да излезе от теб.

 [...] Казва: „Не искам да пея!“ Пей, защото, ако пееш, значи имаш Любов; ако не пееш, нямаш Любов. Закон има [това е] един извод. Щом пееш има един резултат – ще живееш по-дълго време; ако не пееш, нямаш Любов, ще живееш по-малко време.

Първата светлина – 11 септември 1936 г., Младежки окултен клас, София

 

714. Най-първо ти ще изучаваш музиката само за себе си –такаможе да бъде. И после ще изучаваш музиката, ще я учиш за своите ближни. А aко искате онази величествена музика, да пеете тъй, както трябва, и това мога да ви кажа как ще стане – тогава ще пееш най-първо за Бога. Ти трябва да имаш вече едно добро схващане и тогава можеш да станеш такъв певец, какъвто няма никакъв на Земята! И ако някой казва, че познава хората, 

аз познавам доколко познава хората и къде е той.

Вътрешна връзка / Вътрешният говор и вътрешното слушане. Вътрешната мистична връзка – 13.IX.1936 г., Утринно слово, София

 

715. Добрият певец и с най-простата песен може да трогне публиката. Всеки може да пее, но при условие умът, сърцето и душата му да вземат участие в пеенето– това значи да просветне човек. То се отнася към добрия певец, който пее с Любов и съзнание. Като пее, той усеща под лъжичката си топлина, която се предава и на слушателите, те слушат в захлас и се забравят. Това пеене произвежда сълзи в очите на оня, който слуша. Не усещаш ли тая топлина в себе си, ти ще пееш като обикновен човек, без Любов и съзнание. Мнозина се притесняват да пеят. Защо? Черният им дроб не е организиран.

 [...] Ако пееш и не знаеш защо пееш, и пеенето е безпредметно. В пеенето се крие магическа сила. С пеенето човек може да поправи пътя си, то отваря железни врати. Ако изпееш една песен с Любов, и най-твърдият и жесток човек ще те приеме; светът ще се обърне с главата надолу, но той ще те приеме.

Важността на черния дроб – 4 октомври 1936 г., Утринно слово, София

 

716. Музикалните тонове представляватазбука на живота. Например тонът фаима отношение към материалните работи. Който не може да вземе правилно тоя тон, не може да се справя с материалните работи. Който не взима правилно тона ми, не може да се справя с въпросите на умствения свят. Който не взема правилно тона си, той е слаб в Духовния свят. Ако не взима правилно тона ре, той има слаба воля. Достатъчно е да чуя как пеете, за да разбера какво ви липсва. Не ви критикувам, но проверявам състоянието, до което сте дошли. На всеки музикален тон отговаря известна дарба или способност.

Реалните неща в Любовта / Реалното в Любовта – 11 октомври 1936 г., Утринно слово, София

 

717. Човек не може да се облагороди, ако не пее и не свири. Иначе ще остане един грубиян или един неодялан камък. Не казвам само да пееш, но ти трябва да се интересуваш.

 [...] Ако се развие вашият слух, ще видите, че във всичките клетки, като работят, има едно пеене. Най-хубавото пеене е вътре в човешкия мозък, там хармонията е горе, а ако искате мелодия, ще намерите парчета в симпатичната нервна система. Когато мелодията и хармонията са съединени, като се съединят мелодията на симпатичната нервна система и хармонията в мозъка и образуват едно цяло, то е едно здравословно състояние.
Хармонично и мелодично ще пеете. В хармонията има разширение, а в мелодията има една подробност, специалност, специалист; изучавате някои малки функции.
 [...] Например вие често пеете Махар Бену. Как трябва да се пее Махар? При пението на Махар най-първо ще започнеш силно и полека ще слизаш. Бену е закон на посаждането. Слязъл си най-ниско и сега ще започнеш една крива линия, ще започнеш от слабо към силно. Имате едно слизане надолу и едно качване нагоре. А пък при Аба имате разширението на музиката. (Учителят прави с ръце движение надолу – Махар, после движение нагоре – Бену; и движение настрани – Аба.) Това е първият пасаж. Като пееш Махар ти от Горе слизаш, от Божествения свят, до дъното на живота. Бену – започваш еволюция, да се повдигаш. И като се повдигаш, ще благодариш. Широчина – Аба. Слизане, качване и разширение – това изисква хармонията. Като пееш, непременно трябва да спазваш този закон на кривата линия: слизане, качване и разширение.

 [...] Сега да изпеем „Махар Бену“. Сега турете идеята, че Махар е благословението на Бога, което слиза и достига до нас. Бену е благото, което придобиваме и го възнасяме нагоре. И Аба е приношението, което трябва да принесем. Тъй да го изпеем, с израз. Това, което иде от Горе, това, което издигаме отдолу, и това, което принасяме, всичко да образува една форма. (Учителят изпява „Махар Бену“ до края.) Това е вашето пение. Сега ще го изпея както трябва, с израз. (Учителят пее.) Може да се изпее още по-хубаво. За себе си да го изпеете, за да се ползвате. Като изпеете песента, вие ще се ползвате. Аз като пея, гледам това, което пея да го изпея хубаво. Защото считам, че като пея хубаво и го харесам, то и другите ще го харесат; и ако аз не го харесам, то и другите няма да го харесат. Изпейте го веднъж, дваж, три пъти. За себе си пейте! Ще направим музиката като една динамична сила, един път за постижение. То е едно благо, което Бог ни е дал, една възможност, с която трябва да си служим. Ти си обезсърчен – Попей си! Скръб имаш – пей мелодия! От мелодията трябва да преминеш в радост. От елипсата ще влезеш в хармонията. Сега нямам време. Някой път аз искам да ви покажа разликата, да ви дам преходните степени при свиренето или пението – как мелодията минава в хармония и как хармонията може да мине в мелодия. Трябва да стане едно трансформиране вътре.

Мелодия и хармония. Кръг – елипса, парабола – хипербола – 13 януари 1937 г., Общ окултен клас, София

 

718. Ако в сегашния век не можете да пеете, ако в сегашния век не можете да свирите, аз съжалявам.

 [...] Когато някой тон не е правилен, трябва да го турите там, където трябва да бъде. Този тон не е правилен. За да бъде правилен, не трябва да го вземаш по-долу от границите на своя бял дроб. Когато излиза оттам хармонично и влиза в гърлото, мисълта ти трябва да бъде съсредоточена, за да чувстваш добре това, което излиза през всичките дихателни пътища. И когато говориш, ти чувстваш как то излиза във въздуха и как иде отвън. Туй, което ви казвам, сега не можете да приложите. Трябва ви една школа на предметно учение.

 [...] Сега забележете: за да бъде ясен един тон, не трябва да има никакво препятствие в чувствата на човека. В гениалните музиканти винаги има един трепет – не страх (те го различават), но един трепет, едно приятно безпокойство. Щом започнат да свирят, умът и чувствата в тях се сливат и те вдъхновено свирят. В чувствата не трябва да има никакво препятствие, безпокойство, никакво прекъсване на вътрешните чувства.
 [...] Когато тоновете са правилни, в Природата има естествен ключ, т.е., ако произведеш правилно този тон, веднага в Природата ще стане промяна – ако е облачно, когато засвири един цигулар, времето ще се изясни; ако пееш определени песни, за половин час цялото небе ще се покрие с облаци; и когато половин час пееш други песни, Небето може да се изясни.

Грозота и красота – 29 януари 1937 г., Младежки окултен клас, София

 

719. Всеки може да пее, но истинско пеене е това, което оправя обърканите човешки работи.

 [...] Kакто певците, така и говорителите се нуждаят от мекота. Това липсва на сегашните хора. Всяка груба дума се отразява вредно върху нервната система на човека. Защо? Защото тя се връща обратно върху него.

Великодушие и Целомъдрие. Мекота – 31 януари 1937 г., Утринно слово, София

 

720. Сега ще ви наведа на следното: бързото дишане е една слабост. Много бавнотрябва да се диша и всяка една вдишка да бъде отмерена. Когато дишаш бързо, това е ненормално дишане икогато дишаш с пресекулки, и това е ненормално дишане. Дишането трябва да върви музикално. Стани и се научи да пееш хубаво, понеже пеенето е норма на здравето! Дотогава, докато си склонен да пееш, ти ще придобиваш блага отвън. [...] Щом престанеш да мислиш за музика, ти си болен човек, щом не ти се пее, ти имаш симптоми на някаква болест. Докато искаш да пееш в мисълта си, ти си здрав; щом изчезне в теб желанието да пееш, няма да се минат ден-два-три, месец, и болестта ще се прояви.

Естествена хладина и топлина – 5 февруари 1937 г., Младежки окултен клас, София

 

721. Хване те хрема и ти знаеш едно парче като рецепта;като го изсвириш, веднага хремата изчезне.Или си певец – като изпееш тази, малката песен, веднага хремата изчезва. Или имаш треска – пак има парчета, песен за треската; хване те бронхит или друга някоя болест – всяка болест има своя песен, и като изпееш песента, отива си болестта. Но именно да се пее при едно болезнено състояние! Много мъчно се пее, когато си болен; когато си здрав е по-лесно да се пее.

Първият и последният – 7 февруари 1937 г., Утринно слово, София

 

722. Някои се молят, но само с молитва работата не отива, молитвата трябва да бъде мелодична и хармонична. Има молитва без разрешение, има молитва с разрешение, има молитва и с постижение–това зависи от музикалната сила на човека.

 [...] Онова, което липсва на съвременния свят, е развито музикално чувство. Грубостта, която хората имат, се дължи на това, че в тях музикалното чувство не е развито, а трябва да го развият. Онзи, Божественият свят, е свят на хармония, на музика и когато вие говорите на Любовта, това е най-хубавата песен, която можете да имате.

 [...] Сега се занимавате с много работи. Вие казвате: „Да се моля“. Че ти без музика не можеш да се молиш!

 [...] Честният човек е музикален.

 [...] Не можеш да пееш добре, ако не се поставиш на нужното разстояние от онзи предмет, от който искаш да се вдъхновяваш. Не трябва да си много близо или много далеч. Ако мислиш, че музиката е недостъпна за тебе, ти си много далеч; ако пък мислиш, че тя е много лесна работа, ти си много близо. Ще се поставиш на известна дистанция и ще мислиш, че Бог ти е дал дарба да пееш и ти е поставил задача да се научиш да пееш. И като се научиш да пееш, и говорът ти ще бъде мек. Знаете ли колко е хубав един говор музикален! За ония напредналите души, които слизат от Горе в нашия свят, нашият език е толкова гръмотевичен, прилича на гръмотевица! На хората трябва да им говори той гръмотевично. И Илия чул горе Господ да говори като гръмотевица. Бог накарал да се говори на хората като гръмотевица, за да Го чуят и разберат. Езикът на Небето е музикален, деликатен, та ония тънките звукове да проникват. Като отиде човек там, трябва да турят това, което усилва звука – високоговорителят. Та всички ние на Земята сме с високоговорители.

 [...] Сега всички певци, които излизат да пеят, искат да се харесат на публиката. Не се пее така. Хубавото ще даде резултат. Всеки един певец, всеки един цигулар или свирец на какъв да е инструмент, той е един проводник на Божествените енергии. Те са проводници на Възвишеното, Божественото през тях минава.

 [...] Пей с ума си, пей със сърцето си, пей с душата си, пей с духа си! Ти казваш: „По кой начин ще дойде прогресът?“. Без пение в света прогрес не може да има. Без пение всички хора са били роби. Робство е било. Като се е освободил човек от робство, започнал да пее.

Птиците откъде са се научили да пеят, например славеят? Аз съм наблюдавал каква поза има той при пението. Откъде е научил той пението, кой му е преподавал? Дълбока история е пението на птиците. Човек неотдавна се е научил да пее. Имало е прекъсване. В първите хора на Земята музиката е била в своя апогей. Има свещени песни. Това, което имаме сега, са части от тая музика.
За следващите десет дена ви давам една задача: ще изпеете една българска песен и  ще видите какво ще почувствате или пък вземете и изпейте една религиозна песен. Всеки един от вас да научи по една песен.

 [...] Според песента можеш да определиш каква е била епохата. Петстотинте години, които са прекарали българите под робство, са оставили нещо, отразили са се върху музиката. Неговите песни не са такива, както първите песни.
Ония от вас, които мислите, че сте остарели, трябва да знаете: миналото – това е песента на старите хора. Като пееш за миналото – това е една стара песен. Песента на настоящето е песен на младите. Едно време какво е било – това е песен на старите. Разрешението е на младите. Младият разрешава.

 [...] Съчинявайте си песни! Като повтаряте стари песни, съчинявайте и нови песни. Превеждайте, правете преводи. В българската музика има добра основа, ако дойде гениален музикант, има доста хубави образи в българската музика.

 [...] В музиката се изисква голяма Вяра. Не се притеснявайте! Турете си най-първо мисълта, че Господ иска да пеете. Щом пееш, ще започнеш да мислиш. И тогава само старите ще се подмладят. Човек остарява, като не пее.

Някои много се държат за народната песен. Народната песен трябва да се пречисти. И с пението ще се научите на търпение. Продължавате един тон 5 секунди, 10 секунди, 50 секунди. Ония, които са нетърпеливи, ще се обучават. Като се разгневиш, започни да пееш до!

Музикална забава – 10 февруари 1937 г., Общ окултен клас, София

 

723. На коя способност в себе си може да разчитате най-много? Аз вземам пеенето, защото то е музикален говор, а повечето неща във физическия свят вие създавате чрез говора. Например говориш наляво-надясно и си създаваш мъчнотии. Kогато говорът не е правилен, и чувствата, и мислите, и действията не са правилни. Затова музикалността на човека е начин да се изгладят чувствата, мислите и постъпките, да станат хармонични;когато мислите и чувствата са хармонични, вече имаме музикално състояние. Ти не можеш да бъдеш музикален, докато нямаш хармонични мисли, хармонични чувства и хармонични постъпки. Едва тогава ще бъдеш музикален. Музиката е сила – тогава всичко можеш да постигнеш.

 [...] Там, където умът, сърцето и волята вземат участие, музиката вече се проявява като една мощна сила. Затова музиката се препоръчва като едно усилие, което съединява ума, сърцето и волята в един разумен процес, а в обикновената музика често не знаем защо пеем.

Сега запомнете само това: ти не може да бъдеш музикален, ако нямаш прави мисли, чувства и постъпки.

Прави и криви линии – 12 февруари 1937 г., Младежки окултен клас, София

 

724. Някой път не пея както трябва,някой път буквите не са хубави, но съдържанието, идеята искам да ви кажа. Можете да ме коригирате. Ще кажеш: „Еди-кой си пасаж не се пее така”. Можете да ми кажете начинът, как се пише една буква. Аз го приемам.

Обичай и познавай! Добър и учен! – 17 февруари 1937 г., Общ окултен клас, София

 

725. Как ще познаеш кой човек е певец? По пеенето ли? Но за да пее, той трябва да се предразположи;ако не го предразположите, не може да пее. Ако му платите добре, ще пее– значи чрез парите вие изразявате Любовта си. Певците и музикантите се нуждаят от любов, те искат да бъдат обичани.
     Един американец милионер чул, че един виден европейски цигулар ще даде концерт. Милионерът искал да посети тоя концерт, но закъснял. Понеже имал силно желание да чуе цигуларя, той отишъл в хотела, където цигуларят се установил, почукал на вратата му и помолил да го приеме.

– Какво обичате?

– Исках да ви чуя, но не можах. Моля ви да ми посвирите.

– Не мога, уморен съм, ще си лягам.

– Ще ви дам хиляда долара.

– Не съм съгласен.

– Ще ви дам още 500 долара.

– Добре, ще ви посвиря малко.

След като благодарил на цигуларя, американецът казал: „Ще ви дам още една сума, да ми услужите с цигулката си, аз да ви посвиря, да проверите докъде съм стигнал”. Днес много хора са в положението на цигуларя, който свирил на американеца за 1500 долара. Щом му плащат, нека свири. Интересно е положението на американеца, който искал да провери докъде е стигнал в музиката. Той държал в тайна желанието си, да се провери в музикално отношение, за което бил готов да жертва и време, и средства. Значи всяко нещо, което е в процес на развитие, трябва да остане в тайна. Щом узрее, то става явно. – „Да изнесем всичко пред света”. Не, докато плодът не узрее, не трябва да излиза на пазара.

Ликвидиране и прилагане / Ликвидация със стария живот и приложение на новия – 21 февруари 1937 г., Утринно слово, София

 

726. Може ли един певец да изпее наведнъж ария, която е дълга няколко минути? Някой път искаме да разбираме всичко. Това е невъзможно, защото Животът е музика и изисква да пееш дълго време.

 [...] Сега, да кажем, че искаш да опиташ дали си добър певец. Щом си неразположен, хвани първата фаланга на показалеца си и я подръж, после хвани втората фаланга и я подръж, после хвани и третата фаланга. Ако състоянието ти се измени, ти си добър певец. Музиката е изкуство, дадено, за да можем да се справим със силите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата воля. То е спасително средство, което ни е дадено. При грехопадението човекът е изгубил своята музикалност и само няколко хиляди години преди Христа туй чувство се е пробудило в една музикална област. Трябва да турите музиката като метод на самовъзпитание – метод във вашето самосъзнание. Да кажем, че сега искате да пеете, но се срамувате. Какво има да се срамуваш, като пееш вкъщи?
Какво трябва да носи тонът на вашата Вяра? С кой тон трябва да започнете, как мислите? Кажете ми вашето мнение. Нищо, че може да направите погрешка. Кой цвят сега туряте на Вярата? Дали ясносиния цвят? Понеже Небето има син цвят, когато повдигаме очи нагоре, този цвят въздейства за усилване на Вярата. Тогава с какъв тон трябва да започнете, за да се образува Вярата ви?

 [...] Когато пееш думата неразположен, тури запетая след частицата не и ще стане не, разположен (Учителя пее думата неразположен, изговаряйки поотделно не и разположен).

Съсредоточаване на човешкия ум / Концентриране на човешкия ум – 26 февруари 1937 г., Младежки окултен клас, София

 

727. Да допуснем, че аз пея една песен. Сега песента ще зависи от моето състояние. Най-първо ще зависи от това какво е времето отвън,ипосле, ще зависи какво е моето състояние, моето разположение. Ако ви обичам, ще запея добре, а ако не ви обичам, ще запея горе-долу, ще кресна. Ако аз ви обичам, ще пея песента така хубаво, че да ме помните, а пък ако не ви обичам, ще кажа: „Нека да платят за пеенето, и после да ме критикуват колкото искат”. Ние не трябва да разглеждаме дали Природата е в съгласие с нас, или не; или дали ние сме съгласни с Природата, или не.

Път за освобождение – 3 март 1937 г., Общ окултен клас, София

 

728. Без упражнения нищо не се постига. Казвам на една сестра, която изучава пеенето, че за да пее добре, тя трябва да упражнява специално ония мускули в ларинкса, които имат отношение към сопрана. Тя пее сопрано. За всеки глас има специфични мускули в ларинкса. За да се развиват тия мускули, певецът трябва да знае как да изпраща кръвта към ларинкса. От музикалния център, който е отстранина веждите, кръвта трябва да слезе в ларинкса, да работи за неговото развитие. Ако пееш несъзнателно, резултатът ще бъде малък. Малко певци има днес, които знаят правилата на пеенето,повечето пеят несъзнателно. Има добри певци в света, но те могат да бъдат и по-добри.

Обмяна в Божественото / Обмяна на Божественото! – 7 март 1937 г., Утринно слово, София

 

729. Във вашия ларинкс имате едно богатство, имате една магическа сила. Ако знаете как да изпеете, растенията щяха да израстват за няколко месеца;ако знаехте как да пеете, като идете някъде,всички животни щяха да ви слушат, кучетата щяха да замлъкнат. Ако запеете, бурите щяха да престанат, да ви слушат. В най-лошото време, ако запеете, ще се оправи. Ти ще кажеш: „Възможно ли е?“; който знае, е възможно, който не знае, не е възможно. Там е, там има един ключ.

 [...] Аз съм наблюдавал в музиката. Някой път искам да пея, но туря мисълта, че ще критикуват; щом дойде мисълта, че хората ще ме критикуват, това не е мисъл. Започна да мисля, кой ще ме критикува. Щом мисля, аз съм авторът. Не са хората на Земята, които ще ме критикуват. Аз не пея за другите. Аз когато седна да пея, понякой път има други професори и казвам: „Проверете доколко може да пея. Там, където не мога как ще ме коригирате?”. Сега на тези певци от вас, които имате, пеете със затворено гърло. Горното гърло във вас е затворено. Три гърла има човек: едно за стомаха, с което той поглъща храната; едно гърло, с което диша, и трето гърло, с което говори. Само горното гърло, когато пеете, е затворено. Не се пее така. Трябва да се научите да пеете с отворено гърло. Сега, като пея, казвате: „Ние не можем да го направим”. То е чувстване. Направете го и оттатък минете. Човек, който може да мисли, може да го направи – туй е закон.

 [...] Идеш при Господа, ще каже: „Я да видим до къде си дошъл в пеенето?“. Върху този предмет развием една малка песен. Само един пасаж се изисква да изпеем. Ако идете при Господа, какво ще му попеете? Кажете ми, каква песен ще попеете? (Учителят пее: „На Земята както аз се учих да изпълнявам Твоята Воля, в много неща аз бях несполучлив. Сега дойдох при Тебе да взема едно назидание като как трябва да пея по-добре”.) На Господа така не се пее. До там съм достигнал. Господ ще извика един ангел и казва: „Я му попей!“. Аз слушам. Тъй започва ангелът: „Право трябва да мислиш, право трябва да чувстваш, право трябва да постъпваш”. Ангелът ми пее сега. Право да мислиш, право трябва да чувстваш и право трябва да постъпваш. Много пъти и аз ще пея, и ангелът ще пее, ще ме коригира. Приятно е, ще се уча. Казвате: „Толкова глупаво пее ли се?“. Глупостта седи да не мислиш, глупаво може да пееш, понеже не мислиш.

Мислене и чувстване – 10 март 1937 г., Общ окултен клас, София

 

730. Колко трябва да платите на един певец? За да дойде един виден певец или виден пианист в София, колко му плащат? Най-малко от двадесет до тридесет хиляди лева. Големите музиканти или певци изискват много и имат право в това. Вие ще кажете, че е скъпо. Че онова, което те харчат в България, струва няколко милиона.Вас не ви интересува, че някой певец е дошъл от странство, че пял и му дали десет хиляди лева. Но представете си, че аз ви заинтересувам с музиката – казвам на всинца ви, например, че има един толкова гениален певец, че който го чуе, веднага умът му се събужда и самият той става гениален. Тогава всички ще искате да го чуете. Понеже желаете да бъдете даровити, оттук-оттам все ще намерите пари за концерта. А сега казвате: „Неискам да харча парите си, едва имам да преживея, какво ще ходя да си харча парите“.
      [...] Ти не можеш да бъдеш добър певец, ако не знаеш математика и не разбираш геометрия – те вървят заедно, защото музиката има разширение на вълните, а тоновете имат отношение. А пък самата музика е определяне – за да бъдеш музикант, трябва да определиш отношението между два тона, да определиш интензивността на всички преплитания, които стават. Затова музикалният и математичният център у човека са съседни. Проучете ги.
     Мускулно и нервно напрежение – 12 март 1937 г., Младежки окултен клас, София

 

731. Пели ли сте песента Боге Любов, както трябва? Да се пее тая песен монотонно, еднообразно, това не е песен на Любовта,то е сянка на Любовта. Това значи да пееш тая песен и хората около тебе да умират. Любовта носи живот. Следователно да пееш Бог е Любов, както трябва, това значи мъртвите да оживеят и да станат от гробовете си. Вие пеете Бог е Любов, но всичко във вас е мъртво; пеете Бог е Любов, но сте пълни със съмнения и подозрения. Това не е Любов! Това е любов, от която страдат всички хора – и религиозни, и светски.

Приложение на Вярата, Надеждата и Любовта в живота – 14 март 1937 г., Утринно слово, София

 

732. От гласа на човека зависят много работи. Мощното в Природата и онова, което сближава хората, то е звукът. Има звукове, които са разумни, има звукове, които не са разумни.

 [...] Някои път вие се оплаквате, че не ви обичат хората. Причината е просто вашият глас. Някои хора, като говорят, просто дразнят. Гласът им е плосък. За плоския глас причината е стомахът, той образува онези, плоските гласове, защото всякога, когато човек преглъща, затваря, горното гърло и тогава гласът става плосък. Плоският глас е причина за омразата. [Такъв] глас е резултат на омразата, завистта, самолюбието, тщеславието, на всички отрицателни черти; всички хора, които имат тия недъзи, имат плосък глас. А облият глас на човека се дължи на онова хубавото, красивото, на Доброто в човека. Облият глас е на Доброто, плоският глас е на злото. Не че плоският глас е лош, но дразни. Плоският глас има допирни точки с всички отрицателни черти; облият глас има допирни точки с всички добри черти. [...] Вие сте добри, но ако искате Доброто във вас да спомага, да развива гласа, объл глас ви трябва. Сега вие някой път, като говорите, не се слушате. Като говориш, в говора си трябва да се вслушаш; като говориш, сам трябва да се слушаш, приятно да ти е това, което говориш. Ти говориш, ама не слушаш какво говориш. Всичката погрешка е там. Така че ние говорим, без да се слушаме, другите ни слушат и другите говорят, че не се слушат, ние ги слушаме. В следствие на това в плоския глас има едно кряскане.

 [...] В плоският глас има едно непослушание. Сега плоският глас Бог го е дал като една вътрешна сила. Не е отдавна откакто е започнал разумният глас. Всичките тия зверове хиляди и милиони години се са крещели. Има звук в тях. Какъв е техният звук? Много плосък. Плоският глас всява ужас, трепет. Той не е онова, което вдъхва Вяра, Надежда.

Казват, че Господ създал света. Ако хората сега излизаха от Неговите ръце, те никога не биха имали този глас, но понеже тепърва ще минат през Божиите ръце. Бог сега иде в света. Или хората се приближават до Бога, за да изправят своя глас. Хубаво, във вас ще се зароди въпроса как да се изправи. И това е законът. Ще се научите да концентрирате вашето гърло, горното гърло. Когато ще се храните, да не бързате да ядете, ами съзнателно да се храните; когато се храните, да имате предвид да отворите малко горното гърло, да го държите отворено. Когато говорите, някой път държите горното гърло стиснато. Речете да преглътнете, започнете да пеете, да видим какъв ще бъде гласът. Отворете горното гърло. В облият глас има нещо привлекателно, той действа успокоително. Всички хора, които имат плосък глас, са нервни, неспокойни, дразнят се, сърдят се. Започнете тогава с гласа си, направете си гласа объл. Веднага тия качества ще дойдат в тебе, ти ще бъдеш разположен духом, приятно ще ти бъде, времето ще бъде хубаво, Вярата ще започне да се усилва. Сега, казано научно, Вярата ще усили облия глас, Надеждата ще усили облия глас, Разумността ще усили облия глас. Ако вие с един плосък глас мислите да бъдете добре, то няма условия. Ако на едно съвременно общество излезете да пеете с плосък глас, то ще ви изпрати с дюдюкане. Да кажем вие се упражнявате. Всички най-добри певци са имали объл глас. Щом човек има объл глас, той е добър; щом има плосък глас, има нещо отрицателно в него. Не че е лошо. [...] Когато някой път вие не се търпите, [е защото] гласовете не са обли. Вие не може да търпите някои хора, не искате да ви говорят. Или дойде някой ваш слуга, не може да го търпите – защо? Защото гласът му е плосък. Дойде някой човек с музикален глас, с объл глас, вие искате по-дълго време да ви говори.

 [...] Щом гласът е объл, Любовта в тебе се изразява; щом гласът е плосък, Любовта в тебе не се изразява както трябва.

Като почнете да се упражнявате в пеене, най-първо задържайте гласа си пет секунди, послe 10, 15, 20, 25, 30, 35, 40, 45, 50, 55, 60; дойдете ли до 60 секунди, спри там. Вие, като задържате 60 секунди, вие ще имате в себе си достатъчно търпение, разсъждение, мисълта ще бъде концентрирана.

 [...] Сега при пеенето има практически методи за гласа. Всичко може да се оправи. Понякой път седите и мислите за празни работи. Плоският глас се е образувал от болестите, от страданията, от несгодите на сиромашията, от нямането. Човек, който е закъсал отвсякъде, има плосък глас. Човек, на когото започват да се уреждат работите, гласът му започва да става объл. Ония хора, които ги обичат, имат музикален глас. Всички трябва да се стремите към музикалния глас. Невидимият свят, Разумният свят обича музикалния глас. Като изкажеш нещо, сам да си доволен от себе си.
 [...] Та казвам сега: ще гледате да се освободите от плоския глас и да развиете във вас облия глас, понеже облият глас е магнетичен. Той носи в себе си нещо хубаво. Ще се спреш в своите мускули, ще пипнеш гърлото. Като опипаш, ще благодариш на Господа, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, за онова, което си ми дал тук (Учителят посочва гърлото), помогни ми сега, за да може да се развие гласът ми, да стане музикален”. Някой път казваме: „Трябва да имаме хубав, сладък глас“. Облият глас има всичките качества.

 [...] Хубавите песни имат съвсем друг ритъм. Хубавите, красивите, съдържателните песни – в тях иде облият, съдържателният глас. Те имат друго съдържание. Има песни, които не са хубави; те са плоски и гласът е плосък, нямат изражение. И в Природата обло е това, което най-лесно се справя с мъчнотиите. Облият глас най-лесно се справя с мъчнотиите, плоският глас най-мъчно се справя.

 [...] Има много предмети да учите, не мислете, че това е единственото. Гласът е свързан с много други [учебни] предмети, които трябва да се проучват.

 [...] Едно благо имате, което струва милиони – гласът на човека. Магическа сила има гласа. Онези, учените хора, адептите на миналото, адептите в Индия, пророците, разбирали музиката. И всичките животни обичат музиката. Ако на едно животно ти започнеш да му пееш и знаеш онзи основния тон, отдето се започва, то ще се спре и ще те слуша, колкото и да е гладно, то ще се спре. Индусите имат известни музикални парчета, които са малки, от няколко тона, еднообразни; като ги засвирят, и змиите свикват, и зверовете свикват и ги разпръсват с музиката; това е една тайна, която те пазят. Индусите не са като европейците Каквото научат, те го държат скрито и не поверяват тайните си на другите. Да кажем, че вас ви боли някой път гърлото. Попейте му! Хрема имате – попейте на хремата!

 [...] Гласът трябва да се упражнява. Като не се упражнява и той огрубява. Та понякога ще седнете и ще четете нещо на глас – слушайте се като четете. Първото нещо, като четеш – слушай се как четеш; като четеш, сам виж приятно ли е, или не. Не викай други да те слуша. Пей и криво-ляво, как да е. Ти ще пееш дотолкова, доколкото можеш да слушаш.

 [...] Вие ще кажете: „Трябват дарби”. Вие всички сте даровити, само че не работите еднакво – разликата седи там.

 [...] Трябва да дойде пеенето. Понеже за в бъдеще всички ще бъдете в някой хор, като влезете в Небето, ще вземете участие в хоровете; вие ще пеете и ще слушате. В Небето всички без команда, взимат участие в пеенето. Без пеене няма да бъде. Казваш: „Да пеят хората“. Не може да кажеш, че само хората да пеят. И ти ще влезеш в тях, в хор да пееш. На мнозина гласът излиза от плитко. Гласът трябва да излиза от дълбоко. Вие ще си представите, че сте в един кладенец дълбок и гласът от дъното ще излиза, не от горе при устата да излиза, но от дъното. Гласът трябва да излиза от долу. По-голямата част от болестите се дължат, [на това] че ние не упражняваме мускулите. Има един голям мускул, който покрива стомаха и е под дробовете – диафрагмата. Та всичкото препятствие седи, когато диафрагмата се повдигне – тя се повдига при големите скърби и при големите радости и като не може човек да го снеме, образува се хълцане и много болести се явяват. Ще дишате дълбоко, диафрагмата не трябва да се вдига; трябва да дишате дълбоко, за да дойде в неговото нормално положение. Някой път повдигането на диафрагмата става от много ядене. По-малко яжте и дълбоко дишайте, за да заставите този мускул да дойде на своето място. При пеенето най-първо ще вземете дълбоко дъх, да се намести диафрагмата. Ако вие контролирате вашите мускули, с най-малко 75% от неприятностите, които имате ще ликвидирате с тях по-лесно.

 [...] Вие в Школата по какво ще се отличавате? Да знаете всички да пеете, да знаете всички да говорите. Да не говорите излишни работи.

Плосък и объл говор – 17 март 1937 г., Общ окултен клас, София

 

733. Мнозина от вас имате гласов регистър от една октава или октава и няколко тона. Съвременният човек, за да бъде здрав, трябва да има регистър от най-малко две октави. Ако имаш само три тона, здрав човек не можеш да бъдеш; aко пееш в две октави, здрав си; а ако не пееш, трябва да се стремиш. Някой едва може да вземе два тона и мисли, че е здрав. Не е здраве, не е музика това.

И така, от колко елемента се състои здравето? Здравето включва над три октави и половина, но нормата му е две октави.

 [...] Oтивам при болния и му казвам: „Вземи един тон!“.

– „Не мога, не мога да пея”. Казвам на околните: „Той ще умре – нищо повече“.

– „Какво да правя?“ Ще пееш, aко искаш да живееш, ще се научиш да пееш.

– „Ама аз не съм пял”. – „Ако можеш да се научиш да пееш, ще оздравееш“. Тъй седи сега въпросът – aко не пееш, ще умреш. Пеенето – това е дишане.

 [...] На какво се дължи ясният глас? Въпросът трябва да се разглежда физиологично: когато тоновете на певеца опират в мекото небце, гласът му е плосък и нечист. Когато тоновете излизат от гърлото и се ударят в твърдото небце, гласът става чист и ясен. Гласът трябва да дойде към небцето, после до зъбите и тогава да излезе навън. Щом опре на мекото небце, музика няма. Който иска да пее ясно, а все опира тоновете на мекото небце, не може да постигне ясен глас.

Основите на здравето – 19 март 1937 г., Младежки окултен клас, София

 

734. Мнозина казват: „Какъвсъм бил в миналото аз?“. За миналото не говорете, не бутайте миналото. Всички онези, които искат да вървят напред, трябва да гледат към бъдещето,бъдещето е пред вас. Бъдещето днес ще се реализира.

Лотовата жена – 21 март 1937 г., Неделни беседи, София

 

735. В другия свят ние ще се познаваме много по-добре, отколкото тук се познаваме. Та покакво познаваш човека? Познаваш го най-първо по неговия глас,гласът е нещо много съществено. Баща си, имаш син, с години той отсъства не се връща, но бащата и майката познават сина си по неговия глас – не се изменя гласът.

Старото отмина / Три фази има – 21 март 1937 г., Утринно слово, София

 

736. Ако попитам българите с кое гърло трябва да произнасят гласните– седно гърло ли? Не. Ти о-то ще го произнесеш с първото гърло; а-то ще го произнесеш със средното гърло; и-то – с горното гърло. Ако искаш музикално да произнасяш гласните, с трите гърла ще ги произнасяш, по три начина, пък другото да е спомагателно.

Гласни и съгласни – радости и скърби – 24 март 1937 г., Общ окултен клас, София

 

737. За да произнесеш звука д, трябва да допреш език до предната част на небцето. Де придихателен знак и показва, че трябва да бъдеш човек, който говори с горното гърло. Горното гърло пък показва, че трябва да мислиш, когато говориш, т.е. чрез нервната система езикът винаги трябва да допира до небцето, за да се събуди в теб мисъл. Звукът ркак се произнася? Трябва да анализирате произношението на звуковете. А звукът б, с който започва думата болест, как се произнася? Той показва, че трябва обмяна, защото болестта е нещо външно, следователно б е отношение на човешките мисли и чувства. Звукът в показва, че умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Трябва да има добра обмяна между положителните и отрицателните енергии в човека. Вземете израза Болен съм; всичката причина на болестта е, че няма добра обмяна, че е престанало отношението между положителното и отрицателното. Такъв човек постоянно говори все с долно гърло, което е гърло на животните. Всяка болест се дължи на едно животинско състояние.

 [...] Та казвам сега: вие, младото поколение, трябва да започнете с една хигиена на речта. Вие нямате статистика с какви думи да си служите.

Четирите хигиенични правила – 26 март 1937 г., Младежки окултен клас, София

 

738. Днес всички сте богати, но не знаете къде се крие вашето богатство.
     Вземете, например в ларинкса си имате една малка ципица, за направата на която са отишли най-малко 100 милиона английски лири. Материалите, които са употребени за направата на тази ципица, са взети от Слънцето, от всички планети, както и от най-далечно стоящите звезди. Цели експедиции са ходили по тия места, за да доставят нужните материали за създаване на ципицата на ларинкса. Магическа ципае тя. Така е създадена, че каквото кажете с нея, да стане. Някои наричат това място адамоваябълка. Да, там е адамовата ябълка, но на това място е ципицата, с която може да се пее, да се говори.
     Казвате: „Защо Господ ми е дал този ларинкс?“. Господ ти е дал този ларинкс да пееш и да печелиш пари с него; дал ти го е да печелиш приятели с него; дал ти го е да укротяваш зверове с него; дал ти го е, като стане бездъждие, да кажеш една дума и дъждът да дойде. Kато кажеш на Слънцето да изгрее, да изгрее, ако е залязло; като кажеш на умрелия да стане и да оживее, да оживее; като кажеш на някой да се роди, да се роди; ако някой се колебае и не иска да се ожени, като му кажеш да се ожени, и той да те послуша. Магическа сила се крие в тази ципица. Каквото кажеш да стане, става.

 [...] Освен нея, грамадни богатства са вложени в човешката глава, несметни богатства се крият в нея. Несметни богатства се крият в човешките дробове. Несметни богатства се крият в човешкото тяло.

Икономия в Природата – 28 март 1937 г., Неделни беседи, София

 

739. В музиката, както и в речта, цветните лъчи играят много голяма роля. Ти не можеш да произнесеш една пламенна, една пълна реч, ако като човек не изобилстваш с червения цвят. Червеният цвят е магнетичен.

Здравото учение – 4 април 1937 г., Неделни беседи, София

 

740. Иде при мен някой и ми казва: „Не зная защо не ми върви, нещо ме преследва, някаква зла съдба”. На какво отдаваш това? – „Така ме е родила майка ми”. Причината за това се крие в твоя език – не знаеш да говориш.В говора на човека се крие благото, което Бог му е дал. Който търси щастието, трябва да знае, че то се крие в неговия говор. Като говори, човек създава или щастието си, или нещастието си. Ако не е така, стихът, че завсяка празна реч ще отговаряш в съдния ден, не би имал смисъл.

Степените на Любовта – 4 април 1937 г., Утринно слово, София

 

741. В Природата има гами на топлина и гами на светлина. Минорните гами са гами на топлина, а мажорните са на светлина. Съществува преплитане на мажорните светлинни гами и на минорните топлинни гами на живота. Някой път вие трябва да мислите за светлината, за мажорните гами, които съдействат за създаването на мисълта, акогато тия мисли трябва да се изпълнят, нужно е да влязат минорните топлинни гами. Тия природни гами не съответстват напълно на нашите. Аз ги наричам гами на човешките мисли и на човешките чувства. Когато искате нещо да се изпълни, тогава идват топлинните гами, които творят и създават. Всякога, когато човек пее с тия гами, усеща, че по неговото тяло се разлива малка хубава топлина. Като човек пее със светлинните гами, тогава нещо проблясва в мисълта му, нещо му става.

Гами на светлината и на топлината – 23 април 1937 г., Младежки окултен клас, София

 

742. И Питагор навремето не е приемал ученици, които не знаят да свирят, които не познават музика. Дойде ли до музиката, порядъчно ще пееш и ще свириш. В музиката всички хора се сближават,там има равенство.В музиката и богати, и сиромаси се примиряват.

Следователно музиката дава онова, което другите изкуства не могат да дадат. Тя задоволява човека. В това отношение човек трябва да пее в душата си. Аз не съм за външното пение, което е изкуствено, то отпосле ще дойде, като един резултат, но има едно вътрешно пение.

 [...] Ама че си бил тъжен или скръбен – пей! Щом пееш, ти ще трансформираш състоянието си. Когато плачеш, това показва, че още не разбираш пението. Наместо да плачеш – пей! Ако бях на ваше място, досега щях да имам най-малко 100 песни за скръбта, щях да я възпея.

Стана невидим – 2 май 1937 г., Неделни беседи, София

 

743. Всеки един говор започва с музика. Мнозина искат да живеят без музика.Например, ако ти не знаеш да говориш и ако в говора ти няма музика, не може да се облагородяваш.

 [...] Аз бих ви препоръчал не да кряскате отвън, но да пеете със затворени уста и да слушате гласа. Отвътре ще слушаш, ще поставиш гласа си долу. Ти казваш: „Господи, Боже мой“ – постави го музикално [...]

 [...] Ако имаш музика вътре в живота, ти имаш основа, може да градиш, нямаш ли музика, ти нямаш основата, не можеш да градиш.

 [...] Истинският музикант не е начумерен; щом се начумери, той не е музикант. Ако е сериозен, загрижен много, не е музикант. Ако много се кикоти, че е много радостен, не е музикант. Музикантът мисли, не го е страх. Той няма никакъв страх, иска да даде ход на Божественото.

 [...] Адам, който беше в Рая, имаше една дреха, която не оценяваше, и като го съблякоха, изгуби тази дреха. Защото като сгреши, той изгуби музиката, а като изгуби музиката, видя, че е оголял. Като изгуби музиката, скри се под храста. Дойде страхът, Адам престана вече да мисли, яви се за пръв път страха. Казва: „Изгубих онова хубавото в мен изчезна“.

 [...] Аз не искам като пеете, да мислите за пари. Един артист не е музикант, той е надничар* на музиката. Един капелмайстор според мен не е музикант; разбира нещо от музика. Ако той беше музикант, щеше да бъде образец във всичко. Той обича чашката, пие, хока, псува, няма музика в него. Аз ви говоря сега за една музика, която изключва всички недъзи. Щом музикантът има недъг, тази музика, за която говоря, я няма. И вие още не сте музикални. На вас ви казвам, че не сте музикални. Имате основа за музика. Музиката не е чувство, тя е една способност, вложена от Бога, дарба е това. Чрез нея всички сили, които човешката душа има, трябва да минат и да се уравновесят; само в тази област – на музикалния свят. Ангелите идват от Горе и идват с песни, за да се трансформира Божествената енергия. И досега тази песен, която те са пели разлюлява целия свят и всичко се поправя. Та казвам: вие искате да ви спаси Христос. Че когато отидоха в Гетсиманската градина, пяха един псалом там – Той с учениците си. Вие сега не можете да спазвате онова, което сте придобили, понеже не обръщате внимание на музиката. Ти седнеш най-първо. В музиката има една основа. О-то показва условията, които Бог ти дал, то е гласът. А-то показва онова бреме, ония задължения, които са ти дадени в живота, по кой начин ти трябва да ги разрешиш.

 [...] Ние ще пеем една песен да ни чуе Господ. Ти ще пееш с разумното си сърце; ти ще пееш с ума си, ще пееш и с душата си, и Духът ти ще пее. Я ми кажете сега къде е сопранът в човека – душата пее сопран, духът пее бас, умът пее тенор, а сърцето пее алт. Това е животът сега. Следователно трябва да имаме един квартет. Духът взема баса дълбоко. (Учителят пее ниско като басист „Господи, Боже мой“). (После пее същото като  тенор) – Това е вече умът. Казвам: какво пее Духа – „Господи, Боже мой”. Душата само приглася, подкрепя.

 [...] И всинца със затворени уста да пеете. Вземете основния тон до. Кой е най-ниският тон, който можете да го вземете? От който по-долу не може. (Гърми се отвън; т.е. отвън се чува някакъв случаен гръм – бел. съст.). Този гърмеж показва каква енергия се събужда – това е Духът! 

 [...] Един човек, който пее, никой не може да го раздразни. Ти, като пееш, никой не може да те раздразни, понеже който дойде, ще се измени.

 [...] Единственото нещо, което може да ви освободи, това е музиката. Аз не съм намерил друг метод. Вие искате да пеете, че хората да ви похвалят. Това не е музика. Аз, като мисля право, то е музикално.

 [...] Ще попееш на Господа. Той, като те чуе, Той е сам музика. Той ще започне да те насърчава, ще те поправя, Той е капелмайстор!

 [...] Не казвай някому, че не пее добре. Искаш ли да коригираш някого, ти започни да пееш и го накарай да те слуша.

 [...] Като пеете за Господа, ще Го турите толкова долу, че никой да не може да слезе повече. За душата ще пеете толкова високо, че никой да не може да иде там. Това са две крайности. Душата взема най-високите тонове, духът взема най-ниските. Като се съединят в Духовният свят, тогава минават в душата. Духът може да пее сопран отлично. Душата не иска да пее бас, понеже не е толкова силна. Там се изисква голяма сила, тя пести енергията.

 [...] В пеенето ще турите мисъл: Без правила! Никакви правила! Не че в музиката няма правила, но ако с правила пеете нищо няма да научите; без правила ще пеете. (Учителят пее „Господи Боже мой“, в различни вариации).

 [...] Хайде да изпеем още веднъж „Господи, Боже мой“, значи ще слезем до основния тон. У вас основен тон е онзи, от който по-долу не можеш да слезеш. Онзи тон, до който може да слезеш, е основен тон. И музикално да пееш! Той е музикален тон и оттам ще започнете, той е камертонът за човекът. Всеки един човек си има свой основен тон, свой камертон.

*(надница, заплата)

Разумният музикален живот – 5 май 1937 г., Общ окултен клас, София

 

744. Ще пеете,за да послуша Господ. Представете си, че трябва да изпеете „Господи, Боже мой“;че как ще го изпеете? Не че Господ се нуждае от нашето пеене; ако Той запее, най-хубаво ще пее. Той е създал всичко. Казвам: ако се явим при Него, пеенето е един от най-добрите начини, по които може да се изкажем. Пеенето е най-добрият начин и най-естественият начин да изкажем една мисъл. Вие, като говорите, говорът е пеене и в говора има музика; каквото и да говорите, музика има в него, мелодия.

 [...] Ако пея и мисля за друго, то не е пеене. [...] Речеш ли да пееш, не се раздвоявай. Пей, както знаеш! Хубавото пеене ще дойде; както и да пеете, все е хубаво.

 [...] Онзи, който пее, носи благо на човека. Който не пее, нещастие носи.

 [...] Понякога, аз като говоря, като държа една лекция и като се върна, държа лекция на себе си, казвам си: „На еди-кое си място, говорих повечко думи, изхарчих повече енергия, така не се говори”.

Цялото и частите – 19 май 1937 г., Общ окултен клас, София

 

745. Сега аз ви разправям за пеенето. Аз съм слушал най-добрия певец в света, който никой не е слушал. Бил съм в Америка, в Англия, навсякъде съм слушал даровити свирци, певци. Гениален човек слушал съм го, той пее най-простите работи непринудено, но разбира много добре музиката. Казва: „Япей”. Никога, когато той пееше, аз не пеех с него заедно– защо? Защото исках да схвана, да наблюдавам как той пее. В този човек на пеенето, нямаше никаква превзетост. Той имаше един такъв хубав глас, такова хубаво гърло имаше, че като го слушам, казвам: колко умен е! Аз разсъждавам: колко милиона години е отнело на Природата да създаде тази малка ципица, за да излезе този човек да пее, и да има създаден най-хубав инструмент. Тогава онзи, който не разбира закона, ще каже, в него ще се зароди едно желание: „Защо и аз да нямам“. Вие всички имате, но сте осакатили вашия ларинкс от голяма небрежност. Може да ви кажа кои са причините. Вие сте пили вряла вода, студена вода, студена бира, люти работи, чушки, чесън. Та какво ли не: таратор и баница, сирене, какво ли не е минало през гърлото, та се чудя, че останал този ларинкс, че останало нещо досега.

 [...] Един човек обича една песен, друг обича друга песен. Каква разлика има в песните? Каква разлика има между една светска и една религиозна песен? Няма никаква разлика. Думите са същите, само че светският човек на своята песен дава едно тълкуване, религиозният човек дава друго тълкуване. В единия има повече вътрешно съдържание, в другия има повече външна форма.

 [...] Какво представя българската песен? Българската песен представя път, по който българинът е минал, тъй както е създаден. А съвременната класическа музика представя пътя, по който съвременната цивилизация [е минала].

 [...] Ако не можеш да пееш, ти си в замръзнало състояние.

 [...] Пеенето, музиката – това са методи, по които ще се облече бъдещият ни живот.

Първата песен – 26 май 1937 г., Общ окултен клас, София

 

746. В българските песни българинът е майстор на фа. Туй е тъжно, мелодично. Казва: „Спечелилсъм нещо, имам си хубава къщица“. Но с българските песни българите доникъде не са дошли. Много малък кръг е. Понеже българинът не е намерил път да свърже мелодията с хармонията, не върви. Навсякъде в българските песни в мелодично отношение има такива трели, които в европейските песни не се употребяват. Много дребнички трели*, много хубави.

 [...] Понякой път вземете два, три тона дотогава, докато почувствате една малка топлинка. Аз вземам музиката не като изкуство, но като метод за живота. Във всичките области ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален; не можеш да чувстваш правилно, ако не си музикален; не можеш да постъпваш правилно, ако не си музикален. Музиката я употребете като един метод да изрази живота ви! Не като външно изкуство.

 [...] Били ли сте вие на Небето? На себе си да кажете били ли сте на Небето, да слушате небесният хор от 144 000 души, които пеят в хармония? Слушали ли сте вие 144 000 души, които пеят в един хор? Тогава ще разбереш какво нещо е музиката. Като влезеш там, ще се погълнеш, ще забравиш всичките дрязги на живота, ще влезеш в този хор и ще започнеш да пееш. Тук слушам хор от 30, 40, 50, 100 души. Понякога аз казвам: не трябва да се дирижира – обиждам диригентите. Има една музика, [при нея] диригентът трябва от главата до петите трябва да бъде музикален, всяко помръдване трябва да бъде музикално. Не съм против движенията, но всяко движение трябва да бъде израз на музикални вибрации. Диригентът от главата до петите трябва да бъде музикален; колкото е по-музикален, толкова по-добре. Щом от главата до петите e музикален, той ще свири. Бих желал и вие от главата до петите да бъдете музикални.

Правилно приемане – 2 юни 1937 г., Общ окултен клас, София

 

747. Свeтостта е едно естествено положение за душата. Ти не можеш да бъдеш свят. Само като станеш свят, ще знаеш да пееш. В свeтостта знание ще имаш, ще знаеш как да пееш. Като погледнеш Небето на Господа, няма да се уплашиш! Ще запееш тогава. Когато се моли човек, то е пеене. Ако не знаеш как да се молиш, твоята молитва не е музикална.

 [...] Казвам: коя песен бихте избрали? Толкова песни имате дадени, коя песен бихте избрали за себе си, да се упражнявате сутрин? Аз бих ви препоръчал: Фир-фюр-фен, тя е хубава.

 [...] Целият физически свят е едно предметно учение, за да подкрепи човека да се учи да пее. Да кажем, ако видите една ябълка или един ваш приятел, или ако видите изгрева на Слънцето, или ако четете някаква книга, ако речете да пеете, различно ще бъде пеенето ви.

Пътят на музиката – 16 юни 1937 г., Общ окултен клас, Софи

 

748. Какво прави славеят,кой професор го учил да пее? Славеят сам се учил да пее иднес, като добър певец, той пак се вслушва в пеенето на другите птички, продължава да се учи. Важно е да има в него подбудителна причина, която да го застави да учи. И човешката мисъл може да се превърне в песен – подбудителна причина е нужна за това.

 [...] Като слушате здрав човек да говори, в тембъра на гласа му долавяте нещо особено, което определя, че е здрав; тембърът му е неговата диагноза. Значи по говора може да определите добър ли е даден човек, или не; истинолюбив ли е, или не обича Истината; меко ли е сърцето му, благороден ли е, или невъзпитан и груб. Достатъчно е да чуете една дума от човека, за да определите неговия характер. Когато пазарите слуга в дома си, чуйте как говори. Първата дума, която излезе от устата му, може да определи ще работи ли добре, или няма да работи. Същото се отнася и за вас. Още като станете от сън, вслушайте се в първата дума, която ще изговорите. Тя ще определи работата ви през деня – ще я свършите ли добре, или няма да я свършите.

 [...] Приятно е да пееш за себе си; като пееш за своите ближни, те могат да ти плащат, а могат и да не ти плащат. Най-приятно е да пееш за Бога.

Особеностите на човека / Особената черта на човека – 20 юни 1937 г., Утринно слово, София

 

749. Хората, които са даровити впеенето, имат особен строеж, устата им са другояче устроени. Които са пратени да пеят, имат особен строеж. Но [някой] не може да пее по единствената причина, че личните му чувства са развити. Казва: „Аз ще започна да пея, но какво ще кажат хората?“. Свие се гърлото му. Ти няма да пееш заради хората.

 [...] Във всяко пеене, във всяка музика трябва да присъства една надежда, да има разрешение.

 [...] Музикалният метод е един от най-добрите начини, по който човек може да урежда работите. Ако сте музикален, където и да идете, работите ви се уреждат. Влезеш при един болен; влез, изпей му една песен, без да очакваш нещо! Сега аз не искам да станете певци, но да разбирате магическата сила на музиката.

Временно и постоянно – 23 юни 1937 г., Общ окултен клас, София

 

750. Питам сега:защо певецът трябва да пее? Ако хората не пеят, умират, а ако пеят, оживяват;следователно певецът трябва да пее, за да не умират хората. И болният, ако пее, може да оздравее. Ако по три пъти на ден пее, от каквато и болест да е болен, той ще оздравее, стига да няма някой отвън, който да го обезсърчава и да му говори: „Ти си на умиране, какво си се разпял!”.

Мъчение, труд, работа – 25 юни 1937 г., Младежки окултен клас, София

 

751. Питам дали добрите певци ядат много. Много малко ядат. Добрите свирци пият ли много?Не, въобще не пият, защото започнат ли да пият, не могат да бъдат свирци. И певецът, щом започне много да яде, не може да бъде певец.

Две състояния – 9 юли 1937 г., Младежки окултен клас, София

 

752. Когато душите се пробуждат, ангелите на Небето пеят и възхваляват Господа. Когато цветята цъфтят, пчелите пеят, весело бръмчат–те пеят за цъфналите цветя, за проявения живот. Пчелите пеят, радостно хвърчат от цвят на цвят и събират сладък сок за своя мед. Каквото са цветята за пчелите, такова нещо представят пробудените човешки души за ангелите.

Лъчи на живота / Първият лъч на топлината – 18 юли 1937 г., Съборни беседи, Рилски беседи, Седемте езера, Рила

 

753. Ако искате да разберете имате ли мекота в своя говор, произнесете няколко пъти изреченията: „Боге Любов. Бог е милосърден”.Ако имате мекота в говора си, от произнасянето на тия думи облаците ще се разнесат и вятърът ще престане; нямате ли мекота, вместо да се подобри времето, още повече ще се развали.
      [...] В какво седи една възможност? Например вземете най-голямата възможност – това е говорът в човека. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив; ако не знае да говори, никога не може да бъде щастлив.

Ценности и възможности – 21 юли 1937 г., Общ окултен клас, Съборни беседи, Рилски беседи, Рила

 

754. Какво представлява великият цигулар и великият певец за човека? Те са голямо поощрение за него. Те могат да му дадат подтик да пее, да свири, да учи. Любовта може да послужи за велик подтик в живота на човека, но без музика, без пеене тя всякога остава неразбрана. С музика Любовта събужда красивото и възвишеното в човека. Обичайте музиката и пеенето, за да придобиете и разберете Божията Любов.

*(обхода – подход)

Правилна обхода* – 25 юли 1937 г., Съборни беседи, Рилски беседи, Седемте езера, Рила

 

755. Руският певец Шаляпин разказвасвоята история. В първата роля, която имал, играл роля на един стражар и не знаел как да я играе и го изхвърлили извън театъра и му дали един ритник. Тъй, както той разправя на вестниците, така ли е било, аз от устата му не съм чул. Виждам, че вестникарите 50% говорят истината и 50%– не я говорят. Той за самия себе си казва, че много му подражавали и казва: „Аз не бих желал да ме подражават”. Всеки един артист трябва да преживява онова, което ще представи на сцената; ако не го преживява, той не е артист. Няма какво да подражава, подражаването не е преживяване.

Реалното и идеалното – 28 юли 1937 г., Общ окултен клас, Съборни беседи, Рилски беседи, Рила

 

756. Целокупният живот не е нищо друго, освен музика, песен. И най-ограниченият живот е музика. Наистина, където и да отидете, ще чуете, че всеки народ има своя любима песен, свой химн.[...] И всеки човек си има по един химн. Питам тогава: кой е химнътна майката – нейното дете. Кой е химнът на човека – неговата глава. Кой е химнът на Любовта – сърцето. Кой е химнът на добрия човек – неговите крака. Кой е химнът на справедливия човек – неговите ръце. Кой е химнът на разумния човек – неговата мисъл, свещената му мисъл. Това е химнът, оттам ще започнете. Химнът, това е една мярка, с която нещата се мерят.

Планини и долини – 30 юли 1937 г., Съборни беседи, Рилски беседи, Седемте езера, Рила

 

757. За да живее като ангел, човек трябва да има ангелски условия. И най-добрият певец на Земята не би могъл да пее като ангел. Преди всичко той няма такъв ларинкс, какъвто ангелите имат; той няма среда като тяхната.

Разбиране и съзнание – 1 август 1937 г., Съборни беседи, Рилски беседи, Седемте езера, Рила

 

758. Ще дойде един ангел, той е едно същество разумно, първо той ще ви учи. Ще хвърли известна светлина. Ще ви запита: „Знаешли да пееш?“

– Мен не ме интересува пеенето.

– А какво?

– Мен ме интересуват парите.

– Но ти знаеш ли свойствата на парите, на златото? Кой тон има златото?

Толкова като обичате музиката, знаете ли кой тон има златото; среброто има друг тон. Със среброто всякога можете да координирате някое разстройство, което имате във вашия организъм, а само със златото може да дадете посока на живота си.

Път и възможности – 11 август 1937 г., Съборни беседи, Рилски беседи, Седемте езера, Рила

 

759. Спасението на всички хора, богати и бедни, учени и прости, седи не само в техния език, но и в техния ларинкс.
     [...] Всеки човек трябва да пее! Ако не знае да пее, той ще се принуди с торба в ръка да тръгне от къща на къща да проси. Кое от двете е за предпочитане: да пее човек или да проси? Който не пее, той ще проси.

 [...] Пее ли първо за себе си, а после за публиката, той е истински певец. Това пение е Божествено.

 [...] Това, което обикновеният работник не може да изкара за цяла година, с усилен труд, добрият певец може да изкара за една вечер. Който пее с Любов, той разтваря сърцата на хората, прави ги щедри.

Съществени връзки / Четирите отношения – 22 август 1937 г., Съборни беседи, Рилски беседи, София

 

760. Пеенето е израз на малка придобивка. Всеки, който има една малка придобивка, пее, а който има една малка загуба, плаче.

Който пее, има дванадесет подбуди, които го карат да прави това, т.е. има дванадесет качества, които карат човека да пее. Сега няма да говоря върху дванадесетте, защото не сте гениални музиканти, за да познавате всичките, но едно, две, три качества може да знаете. Човек пее, понеже живее; човек пее, понеже чувства; човек пее, понеже мисли. За тия три неща вие пеете: първо – че живеете; второ – че чувствате и трето – че мислите.

 [...] Мисълта е свободно отворена врата, през която трябва да излезете от едно състояние и да влезете в друго. Това можете да го направите чрез музика. Човек, който не може да излезе през вратата, е парализиран, органите му не функционират. Щом пеете, това показва, че сте в нормално състояние.

 [...] Да кажем, че сега започнете да пеете песента „Махар Бену Аба”. Тя започва с тона сол. Защо започва с този тон? В определени гами сол е господстващ. Той всякога се връща на мястото, откъдето е излязъл, т.е. има свойството да се връща при баща си. Това, че тонът сол е господстващ, значи, че баща му го очаква. Тази песен започва със сол, понеже показва, че трябва да се върнем при Баща си. Започваме с тона сол, защото трябва да се върнем при Господа, за да Му благодарим. Когато станете сутрин, кажете: „Махар Бену", т.е. вземете тона сол.

 [...] Сега, за да пее, музикантът най-първо трябва да се изправи. Вие сте се привели и не можете да пеете. Трябва да се издигнете някъде между Земята и Слънцето, за да се образува правилно отношение и теченията да вървят по една абсолютно права линия, без никакво изкривяване. Тази права линия може да е между центъра на вашата глава и вашия слънчев възел и тогава трептенията ще бъдат правилни. Или, казано на ваш език, вие не можете да изпеете правилно тона на живота, ако нямате един подтик, едно малко усещане, една малка топлина. Или пък, ако нямате Любов или нямате Светлина в ума си, вие не можете да вземете правилно един тон. Значи между Любовта и Божествената Мъдрост се образува едно течение, тогава се явява животът и вие вземате един верен тон.

Божественият порядък – 3 септември 1937 г., Младежки окултен клас, София

 

761. Отличителното качество на музиката е щедростта – тя дава на всички. Човек пее и нищо не очаква отвън. Защо? Защото богатството е в песента, в самото пеене. Ще пееши ще благодариш за благото, което ти се дава. Певците, които пеят за пари, лесно губят гласа си. Така е било от памтивека и така ще бъде. Някой певец, след като спечели много пари, казва: „Не искам повече да пея”. Каже ли така, гласът му го напуска. Същият закон се отнася и до музиканта, и до оратора. До известно време той говори красноречиво, задоволява публиката. Като забогатее, казва: „Няма защо повече да ораторствам”. Щом каже така, красноречието му го напуска. Когато материалните блага господстват над човека, той изгубва дарбите, които Бог му е дал. Езикът не ти е даден да печелиш пари с него. Парите трябва да вървят след тебекато сянка на твоя живот, като средство, но не като цел. Те трябва да те търсят, а не ти тях. И да ги отблъскваш, те трябва да те следват неотклонно.

 [...] Правя и други опити: щом съм гладен – не мога да пея; нахраня се – започвам да пея. От опита виждам, че между яденето и пеенето също има връзка.

Силният / Силен в света – 5 септември 1937 г., Утринно слово, София

 

762. В какво се заключава работата на един певец, който е пял цели 30 години?

 [...] Какво е допринесъл на света? От сегашно гледище нищо не е допринесъл, но от гледището на висшата математика този певец, който е пял цели 30 години, в Идеалния свят е създал онези красиви форми, които ще останат за бъдещата култура. През тези 30 години той е създал нови форми, които ще послужат за Новата култура. В това отношение всички певци са пионери на бъдещата култура. Благодарение на певците от миналото, сегашният живот е определен; сегашните певци пък ще определят бъдещия живот.
 [...] Ако бях учител, щях да карам учениците си по три пъти на ден да пеят. Като пеят, те ще бъдат здрави. Като вляза в един дом, няма да проповядвам никакъв морал, но щях да накарам и мъжа, и жената, и децата да пеят по 3 пъти на ден. Ако вляза в едно съдилище, ще накарам и съдиите, и адвокатите да пеят по 3 пъти на ден. [...] Приложете пението и ще видите неговите резултати. Не така да пеете, че от единия до другия край да ви чуят; не е важно всички да ви чуват като пеете, в тихото пение и в Небето ще ви чуват. А като кряскате, и на един километър няма да ви чуват. Тихото пение, но от Любов, се чува и на онзи свят.

 [...] Когато светът се създавал, всички са пели. Този свят е създаден музикално. Първо ангелите пяха, а после създадоха света, и то по всички музикални правила, точно определено. Те наредиха музикално всички орбити, по които се движат Слънцето, както и звездите. Това е една велика идея. За да пееш, първо трябва да съзнаваш защо пееш, да има една свещена идея, един свещен трепет в душата ти.

 [...] Досега не съм казвал, но сега ще ви кажа: като се готви, трябва да се пее; като се копае лозето, пак трябва да се пее; като се сее и жъне нивата, пак трябва да се пее; като се шият дрехи и като кроят и като учи човек, все трябва да се пее. Каквото прави човек, все трябва да пее. Според мене пението е една формула. То представя правата мисъл. Ако пееш, ти всякога ще имаш едно разположение душата си.

Той ми е и брат и сестра и майка – 5 септември 1937 г., Неделни беседи, София

 

763. 763. Аз разбирам хубавата песен, много пъти съм пял. Пял съм например, когато времето е сухо. Минавам в гората, където два месеца не е валял дъжд, седна, запея една песен и след половин час дъждът идва. Пял съм и някъде, където много е валяло, и щом запея, дъждът престава, небето се разведрява.

 [...] Ако не знаете как да пеете, Господ ще ви даде една болка. Не искате ли да пеете, Господ казва: „Ще пееш както Горе пеят!” и вие започвате: „Олеле, олеле, ох, олеле!”.

 [...] И така, опитайте се да станете велики певци на себе си. Когато времето е сухо, пейте и вижте дали ще завали. Не постоянно, но пейте веднъж, втори, трети ден и вече щом запеете, да завалява дъжд.

Както Горе, тъй и долу – 10 септември 1937 г., Младежки окултен клас, София

 

764. Какво се разбира под думата ария? Ония, които следват Музикалната академия, знаят какво значи ария – песен от опера;тя е мъчно преводима дума. Според мен под ариясе разбира нещо въздушно, което се движи като въздуха.

 [...] Аз имам два метода за преценка на добрия певец. Според мен като пееш в сухо време и завали дъжд, ти си добър певец. Ако пееш през време на проливен дъжд и дъждът престане, ти си добър певец. Ако пееш и сушата си остане или дъждът не престане, ти не си добър певец. По същия начин се проверяват чувствата и мислите.

Свят на промени / Религиозни хора – 12 септември 1937 г., Утринно слово, София

 

765. Всички нещастия произтичат от гърлото. Бог е дал един ларинкс, една мека ципица, върху която е написал: „Боге Любов“, и който произнася всеки ден добре, хармонично тия думи, всичко ще му тръгне добре.Ти сега може да искаш да станеш силен човек. Всичко е в Словото! Когато Бог прати Моисей, каза му да казва нещо; когато Моисей вдигна тоягата си при Червено море, той каза нещо. И когато Бог създаде света, и от Неговото гърло излезе нещо. Той каза: „Да бъде светлина, да стане светлина, да бъде това, да бъде онова”. И ако Бог беше мълчал, то светът и досега не щеше да бъде създаден.

Вие как мислите – като мълчите ли, ще се създаде вашият свят? Ако държите една книга затворена, мислите ли, че ще научите нещо?

 [...] Какво означава [тонът] сол? В сегашната музика сол е най-тържественият тон, величествен и тържествен. В него има едно изобилие. Когато едно цвете разцъфтява и изпуска своето благоухание, това е сол, когато една работа хубаво се завършва, това е сол; а когато се снесе едно яйце – това е до. Когато се снесе яйцето и има кудкудякане, това е до. Който иска да изучи до^-то, да се вслуша в кокошката, когато кудкудяка. Петелът кукурига веднъж, дваж, триж. Аз му гледам очите, сериозен е. Спрях и казах си: я още веднъж – и той кукурига. И казах му: „Благодаря, много хубаво кукуригаш”. Аз виждам работите как стават. В този петел има всичко – добро желание, едно благородно чувстване. Той си пее по един много естествен начин. Петелът казва: „Всички неприятности в живота, които се случват на хората, Бог ще ги оправи. Кукуригу!“ Затова не е лошо човек да си има един петел да му кукурига. Аз обръщам внимание на малките неща, понеже обичам Господа и виждам онази Мъдрост, с която е създал тези птици.

Ценностите в живота – 6 октомври 1937 г., Общ окултен клас, София

 

766. Ако не знаете да пеете, според законите на Светлината вие не може да се индивидуализирате. Ако искате да растете, имайте зеления цвят–това е пак музика. Светлината е по-висша музика. Понякой път аз обичам да слушам светлината. Като пея, много хубави тонове има. Слушам тоновете на светлината. Някой път и вие трябва да слушате тоновете ѝ, за да разберете какво нещо е музика. Светлината е музика, музика на ангелите. Ако вие бяхте развили ясновидство, като изпеете до, щяхте да видите един цвят, като изпеете ре – друг цвят; като изпеете ми – друг цвят. Като изпеете цялата гама, ще видите цялата цветна гама. Колкото по-правилно изпявате тоновете, толкова цветовете ще бъдат по-ярки, по-правилни; колкото по-неправилни са тоновете, и цветовете ще бъдат неправилни. Цветовете ще съответстват на пеенето ви.

 [...] Имаш едно неразположение на духа – пей до! В съвременната музика до^-то показва едно семе, което е посято и трябва да изникне. [...] Пей до, за да се роди в теб движение! Пей до, за да се освободиш от противоречията!

Да кажем, ония от вас, които са музиканти, да знаят, като пеят един тон, да поставят в този тон съдържание, да знаят да променят течението на един тон. Ако в един тон поставиш Надеждата за съдържание, или ако поставиш Вярата за съдържание – тонът ще се измени. Ако дадеш на тона една проницателност, да прониква, ти трябва да туриш закона на Любовта или закона на милосърдието, или Любов към Бога – една от добродетелите. Каквато Любов туриш в тона, такава проницателност ще има. Ако аз бях преподавател на музикантите, най-първо бих ги научил, как най-добре да разбират главата си, че като пеят, да знаят какво да турят в тоновете. Та като пее, музикантът трябва да сложи всички свои апарати в тона. Тогава всички щяха навсякъде да го слушат. Как ще пееш правилно? Трябва да обичаш някого, но този когото обичаш, отвън не можеш да го намериш. Ти най-първо ще го намериш в себе си и тогава ще го проектираш навън. Този, когото вътре не може да намериш, никога не можеш да намериш отвън; този когото вътре може да намериш и отвън ще намериш. Казвам: ако Бог отвътре не можеш да Го намериш, никога и отвън не можеш да Го намериш.

Вътрешна светлина – 8 октомври 1937 г., Младежки окултен клас, София

 

767. Двама души пеят една и съща песен. Слухът на единия е силно развит, на другия е по-слаб. Първият ще изпее песента по-добре от втория. Колкото по-чист е гласът, толкова изпятата песен отговаря на реалността. Реалността е в хармонията на нещата.

 [...] Мнозина питат какво нещо е животът? Музика и песен – „Изпей ни тогава нещо”. Можете ли да платите за моето пеене? То струва скъпо: ако пея пет минути, трябва да платите 10000 лева звонкови. Ако не искате да платите, елате да ме слушате, когато пея за себе си.

Да видят – 10 октомври 1937 г., Утринно слово, София

 

768. Магическа трябва да бъде музиката. Човек трябва да направи нещо с нея, а така–да свири само като обикновен човек, това е длъжност. Музиката има смисъл, когато може да послужи нещо на човека. В Природата съществува едно пиано, което има 25 хиляди клавиши и 3500 октави. Дали вярвате в това, или не, аз не искам да ви убеждавам. Ако човек може да изпее тона до във всичките октави на това пиано, никой музикант не би могъл да се сравни с него. Този човек ще бъде един маг на Земята. Сега ние докъде сме достигнали в музиката? Ние имаме само няколко октави. Когато говоря за музиката, аз разбирам това пиано, което съществува в Природата. Докато се научи човек да вземе само тона до от тия 25 хиляди клавиша, ще минат хиляди и милиони години. Някои музиканти са дошли до там, че схващат цялата Природа като една симфония. Всяка планета, всяко слънце, всяко малко тяло в Природата си има свой тон! И нашето Слънце си има своя симфония; и Земята, и Марс, и Венера, и Сатурн – всички планети изобщо си имат своя определена симфония. Всичко това представлява една величествена музика. Ако някой музикант би могъл да чуе тази музика и след това да слезе на Земята, все ще му остане нещо от нея. После, ако се качим Горе, във Възвишения свят, ще чуем, че всяко едно растение има свой тон. Ако слухът ви е развит и влезете в една гора, ще чуете разнообразните тонове на дърветата там, от които може да се образува цяла мелодия. Когато ние схващаме тоновете на дърветата като шум, като шумолене, това показва, че слухът ни не е добре развит, не може да схваща тоновете. Питам: какво би било вашето положение, ако чувахте, че и камъните пеят, и дърветата пеят, и изворите пеят, и вятърът пее, и светлината, която иде от Слънцето, пее? Пеене има навсякъде, но ние виждаме само външната форма на цветовете: например на червения цвят не можем да схванем тона, който излиза от него. Това е една разумна музика, до която съвременните хора не са дошли. Та казвам: от вас се изисква сега разположение, при най-лошите условия на живот да бъдете разположени. Аз често съм правил опити в това отношение и съм сполучвал. Когато съм пътувал някога в голям студ, достатъчно е да пея една песен и да стане по-топло. Студът в Природата може да се погълне. Ако вие можехте да пеете както трябва, даже и със седем октави, с които разполагате днес, вие бихте могли да изпеете една такава сюита или някоя друга песен, с която да отворите сърцето и на най-големия скъперник банкер. Като му попеете така, той ще отвори касата си и ще ви даде колкото са ви нужни; като пееш на банкера, той ще ти даде пари.

 [...] Сега ние искаме да се прояви Любовта в света, но без музиката не може да се прояви. Музиката е музика на Цялото, тя не принадлежи на едного. Такова нещо е и Любовта, тя не принадлежи на едного. Музиката е нещо Божествено. Ако при пеенето или при свиренето умът на човека не взима участие или ако и сърцето не взима участие, ако и душата не взима участие и най-после, ако и духът не взима участие, ти никакъв музикант не можеш да бъдеш. Ако и в говора на човека не взимат участие умът, сърцето, душата и духът му, той ще бъде един обикновен говор.

 [...] Когато художникът рисува краските, той ги нарежда по закона на музиката. И богатството се определя от законите на музиката. Ти не можеш да станеш богат, ако не знаеш правилно да вземеш тона фа. Онези, които са станали богати, пеят добре тона фа. Онези, които са станали умни, пеят добре тона ми. Набожните, духовните хора взимат много вярно тона си. Който не може да вземе вярно тона си, той не може да бъде набожен.

 [...] Сега, като говоря за музиката, имам предвид музиката като метод за работа.

 [...] Каквото и да се случи в живота ви, пейте. Аз бих желал да видя едно общество, в което всички да пеят. Като се скарат двама души, да започнат да пеят. Като започне единият да пее, и другият ще пее и ще се примирят. Ако един има да дава и друг има да взима, нека и двамата започнат да пеят. Като пеят, работите им ще се уредят. Казвате: „Може ли това да стане в сегашния живот?“. Може, разбира се.

Подобно е на невод – 10 октомври 1937 г., Неделни беседи, София

 

769. Пеенето е ритъм, движение, трептене – то регулира живота.

Сърцето и умът – 17 октомври 1937 г., Утринно слово, София

 

770. Музиката трябва да поставим като един основен метод. Като пееш, да се вглъбиш в песента. Съчинете си една песен!Нищо не значи това, че тя не е много сполучлива, една песен, може да ви измени вашето състояние.

 [...] Всяка наша мисъл и чувство си има специален тон. И милосърдието си има специфичен тон, също така и Любовта към Бога, съвестта, приятелството, Любовта към отечеството, алчността, яденето.

 [...] Ти трябва да знаеш специфичния тон на много неща. Имаш някое чувство – трябва да знаеш специфичния му тон. И златото си има специфичен тон; ако знаеш как да му пееш, то идва, но ако не знаеш как да му пееш, не идва. Или да кажем, че искаш да бъдеш търпелив. Търпението е свързано с музиката, но то не е чувство в човека, и то си има специфичен тон. За да бъдеш търпелив, трябва да знаеш как да пееш.

Малките опити – 10 ноември 1937 г., Общ окултен клас, София

 

771. Първото нещо, което Любовтаедала на човека, това е музиката. Ще говориш музикално, като че ли пееш. Всяка изговорена дума трябва да отговаря на известен тон. (Учителят пее в разни вариации думите мога да обичам.) Щом пееш нещо за Любовта, ще пееш тихо, музикално.

 [...] Ако се явите при Господа, какво ще занесете? С какво ще бъдете угодни на Бога? Като отида при един виден музикант, ще изпея или изсвиря една от неговите песни. Колкото по-добре я изпея, толкова по-доволен ще бъде от мен. Ако му изпея някоя своя песен, той едва ли ще ме чуе. Като отидеш при Господа, ще Му изпееш първата Негова песен. Коя е първата Божия песен – Бог е Любов. Ако още първата песен не можеш да изпееш, ти няма да отидеш при Бога.

Първата песен – 14 ноември 1937 г., Утринно слово, София

 

772. Щом детето заплаче, товае първата песен на живота;щом не заплаче, всичко е свършено. Ако запееш, ти си роден; ако не запееш, не си роден. В това е смисълът. Ако сутрин станеш и не запееш, свършено е; ако станеш и запееш, ти си роден вече. Утре пак ще се раждаш. Ще се раждате хиляди пъти. Всяка сутрин ще пееш, ще се раждаш. Като станеш, ти вече си друг човек. Днес каквато и погрешка да направите, утре, като станете, запейте! Като запеете, ще може с днешния ден да очистите всички погрешки, които сте направили миналия ден. Ако днес не запеете, ще се натоварите с един голям товар. Следователно Бог в Своята Любов Си казва, за днешния ден Господ казва: „Обърнете се към Мене, да ви науча да пеете хубаво, да разберете хармонията, да ви науча какво нещо е Вярата, да ви науча какво нещо е Надеждата, да ви науча какво нещо са Любовта, Милосърдието, Кротостта, Въздържанието и хилядите други добродетели”.

Естественият път – 17 ноември 1937 г., Общ окултен клас, София

 

773. Попей веднъж,дваж– ще видиш как ще изправиш погрешката си. Музиката трябва да се тури за успокояване, по-хубаво нещо от нея не може да успокои. Всички работи, които се турят музикално [превъзмогват], другите [груби] работи и те изгубват от своята тежест; пак са груби, но най-малко половината от своята грубост, от своята тежест се е махнала.

Организиран и неорганизиран свят – 19 ноември 1937 г., Младежки окултен клас, София

 

774. Рядко са талантливите и гениалните певци, обикновени колкото искаш. На певците другояче е устроено гърлото, после челото е другояче построено. Те са белязани.

 [...] Пеенето без чистата кръв не може да се прояви, нищо в света без чиста кръв не може да се прояви.

Великата работа на водата, въздуха, топлината и светлината – 26 ноември 1937 г., Младежки окултен клас, София

 

775. Всеки може да си тури мода, да пее каквото иска. Това не е грях, не е престъпление,но външната мода не е още музика. Музиката има връзка със съзнанието. Когато говорим за музика, разбираме, че тя излиза отвътре, от душата излиза. Много мъчно е да се постави тя на един инструмент, на дърво или на някоя медна жица. Ще свириш ти на цигулка и ще покажеш музиката – много мъчно е това. Или пък ще пееш чрез малката ципица, която има човек.
     Та казвам: когато човек е музикален, той има светлина. Без светлина не може да има музика. Музиката е свързана и с красотата. Всички музикални хора трябва да имат красива душа. Душа, която не е красива, не може да има музика, не може да я прояви.
      [...] Научете се да пеете или поне научете се да чувствате. Правилно да чувстваш е музика, правилно да мислиш е хармония и правилно да постъпваш е хармония. Някой ще каже, че без музика може; без музика не може! Не е във външната страна на музиканта. Някои от нас сега ще пеят. Ние няма да пеем художествено, тоест нещо, изработено по всички музикални правила. Не можем да пеем така, но ритъм да има в песента. А песента да е художествена, значи да е изпълнена така, че да няма никаква погрешка. Такова пеене не може да има тук. И свиренето не може да бъде такова. Даже и най-големите свирци на пиано все съгрешават. Има едни погрешки, които не зависят от тях: например инструментът не е какъвто трябва; после – пръстите не са подвижни, някои от пръстите не се подчиняват на законите на музиката (първият пръст или вторият, или третият, или четвъртият). Или ако свири с лък, има някой мускул в ръката, който пречи. Или някой не може да пее, понеже се е карал тая нощ, а ти го караш да пее. Или пък е ял люто, или е пил студена вода и капилярните му съдове не са така хармонични.

 [...] Не само да пееш ноти, не само да ги слушаш, но душата трябва да участвува. Музика е, доколкото хората изразяват този вътрешен Божествен стремеж. Та когато говоря за музика, подразбирам съзнанието, проявлението на човешката душа.

 [...] Когато човек пее, мислите и чувствата се предават. Българската песен, както и да я пееш, няма разрешения. Тя оставя нещо тъжно. Бъдещият ритъм в какво седи? (Учителят изсвири друго нещо.) Това е отворен ритъм. Дава надежда. Този е ритъмът, който трябва да дойде до победа! (Учителят пее: „Мен ме майка родила право да мисля, добре да чувствам и добре да постъпвам“.) Човек трябва да бъде весел. Във всичко трябва да вижда хубавото. Сега човек, като пее, в бъдеще това пение ще се усъвършенства, ще стане художествено. Страхът трябва да изчезне. Понеже сме излезли от животинското царство, страхът препятства на музиката. Ние сме били под робство. И сега, като станеш да пееш, робът се проявява и не може да пееш. Страхът е основа, подложка отдолу, върху която човешкото съмнение седи.

 [...] Хармонията на света е първият син, който се е родил в света. Като започнеш да пееш, ти си се родил. Хармонията означава раждането на човека. Човек, който пее, празнува рождението си. Третият принцип наричам свещеният трепет. Наричат го трептения, вибрации. Аз го наричам свещен трепет, хармония.

След това четвъртият принцип е поляризирането. Разделянето на човека на две страни, на мъж и жена. Мъжът пее по права линия, а жената – по крива линия. Мъжът пее от центъра към периферията, а жената – от периферията към центъра. Тук спадат всички противоположности: баща и син, брат и сестра и пр.

Петият принцип е ритъмът. Този принцип е: всички неща в света идват периодично. Даровете на Бога идват чрез ритъма. Човек трябва да разбира закона на ритъма. Ритъмът си има свои опасни страни. В ритъма има прилив и отлив. Когато има прилив, ти си млад, раждаш се. Но трябва да знаеш, че ще остарееш. Приливът, който е дошъл, ще почне да се оттегля и като се оттегли, всичката кал ще занесе в морето. И като има прилив, той донася всички материали. При ритъма трябва да знаете, че до едно време ще е прилив, например до обяд, и като дойде обед, ако сте на физическото поле и стане отлив в ритъма, трябва да се качите в Духовния свят. Тъй че онова, което сте придобили, да не го изгубите!

 [...] В окултната [музика] винаги предпазват. Всички окултни ученици изучават закона на ритъма.
В музиката ритъмът се свързва с хармонията. Ритъмът предава материал на хармонията, а хармонията изразява всъщност това, което Бог е мислил, това, което Духът е създал и това, което душата е изработила. Това е вече един велик резултат. Музиката е един велик резултат.

Имате тогава: Първо Духа, после – Душата, след това иде свещеният трепет, после поляризирането, после ритъма. И след ритъма иде принципът за причини и последствия. След причини и последствия иде родът. Това е седмият Принцип, с който човек трябва да борави. Та човек трябва да използва всеки Принцип.

 [...] И когато дойде Духът в човека, той знае как да пее, как да мисли, как да говори! Всичко е съвършено тогава, а щом не знаеш да пееш, да мислиш, Духът не ти говори.

Най-първо, за да пееш, трябва да обичаш майка си, на майка си ще дадеш! Ти пееш: „Мен ме майка роди“; като дойдеш до думата майка, да ти затрепери сърцето! Думите майка и мен. Майка ми, ми даде това име – мен. Ако нямаше майка ми, не щеше да има мен. Значи като ме роди майка ми, станах мен. Ще пееш Мен ме майка роди. „Мене, теке, уфарсин”. Претеглен си, премерен си.

Музикално утро. Седемте принципа – 1 декември 1937 г., Общ окултен клас, София

 

776. Сега вие сте дошли на Земята да учите музика. Музиката не се заключава само в пеенето;самода пееш – това е проверка на музиката. Музика подразбира едновременно слушане това, което се пее на Земята и в Духовния свят, между ангелите. Същевременно ти трябва да слушаш и музиката в Божествения свят, да видиш как се трансформират тия три вида музика една в друга. Това значи музикален човек.

 [...] Ако пази гърлото си, певецът ще пее много добре, но ако не го пази, било от простуда, било от някакви психически неразположения, той няма да пее добре. Някой певец се скарал със своя приятел и после не може да пее. Ред причини има, които влияят върху гласа на певеца. За да пее добре, от човека се изискват четири елемента: той трябва да има едно отлично сърце, един отличен ум, една отлична душа и един отличен дух. Такъв трябва да бъде според мен певецът.

В каквото и отношение да иска човек да се прояви, в него трябва да присъстват тия четири елемента. Не присъствуват ли тези елементи в човека, и без да иска, той ще прави погрешки. Свещеният трепет при пеенето иде от сърцето. Яснотата на тона иде от човешкия ум. Изразът, съдържанието на пеенето иде от душата, а цената на всичко това може да дойде само чрез човешкия дух. Който пее по този начин, той никога не се смущава от хората. Като пее така, певецът чувства, ча сърцето му говори на неговия ум, на неговата душа и на неговия дух. Щом сърцето му проговори, той забравя външния свят и може да даде израз на своето пеене. Който слуша пеенето на този певец, казва: „Този певец пее хубаво, защото не само сърцето му говори, но умът му и душата му, и духът му говорят”. Този закон е верен във всички прояви в живота на човека.

Сила, благородство, светлина и доброта – 5 декември 1937 г., Неделни беседи, София

 

777. Разправяше ми един български студент, който учил в Америка. Един ден се отчаял и мислил да се самоубие. Седи си в стаята и чува по едно време, че някой пее една песен, в която се казва: „Къдетои да си, за тебе мисля“, на английски пее и казва: „Къдетои да си, за тебе мисля“. И този студент казва: „Аз, като чух тази песен, смени се моето състояние, веднага дойде тази мисъл: Където и да си, за тебе мисля“. Казва: „Където и да съм, Господ за мен мисли”. Ето правото схващане. И други думи имала песента, не завършвала с това: „Където и да си, за тебе мисля”. После чакал да чуе другото, но там свършил. Та този пасаж от песента остава в ума му. Казвам: онзи пасаж, който остава във вашия ум е най-добър. Не търсете другото, спрете се върху пасажа.

Измерения – 10 декември 1937 г., Младежки окултен клас, София

 

778. Важно е човек да говори право. Вашият език още не е възпитан. В езика, в говора се забелязват наследствените черти. Мислиш добре и започваш да говориш, но в гласа ти има нещо неравномерно. Без да искаш, тойти се повишава. Това зависи от мозъчната енергия. Ако в Духовния свят говоря както на вас, веднага ще ме върнат на Земята. Вие намирате, че говоря тихо, не ме чувате, но с такъв глас не биха ме приели на Небето. Там ще кажат, че вдигам голям шум с говора си. Там всеки говор, чиито вълни съставляват една стомилионна част от милиметъра, минава за груб. Нужнае голяма деликатност, голяма мекота в говора, в обходата* между хората.

 [...] Докато не привикнеш да чуваш своя глас и в най-големия шум, ти никога няма да се научиш да пееш. Ако сам не се коригираш, отвън никой не може да те коригира. Ще кажеш, че Господ ти е казал да говориш; ако наистина Бог ти е казал да предадеш нещо на човека, това всеки ще познае. За да предадеш думите на Господа, преди всичко човекът, на когото ще говориш, се намира в голямо нещастие. Като му говориш, пръв той ще познае, че това са думи на Господа. Ако кракът му е счупен, ти ще го наместиш внимателно, ще го превържеш и след това ще му кажеш причината защо счупил крака си. Той ще разбере, че Бог чрез тебе му помага.

 [...] Ако ви кажа, че трябва да говорите меко, любовно, пръв аз трябва да дам пример за това. Днес ви говоря на дълги вълни. Като се прибера в стаята си, веднага прекарвам думите си през специален апарат и каквато грешка намеря, веднага я изправям. След това предавам думите си в Невидимия свят, на къси вълни. Ако и в Невидимия свят предам речта си така високо, както говоря на вас, там тя ще произведе цяла катастрофа. Там приемат думите ми умствено. Като говоря високо, силно, аз изразходвам много енергия, затова се извинявам пред Разумните същества от Невидимия свят. Честност се иска от човека. Ако говоря на някого с висок глас, ще се извиня, а на себе си ще кажа: „Друг път, като съм неразположен, по-добре да не говоря”.

*(обхода – подход, отношение)

Трите пътя – 12 декември 1937 г., Утринно слово, София

 

779. Казвам: ако живеете добре,вие можетеда влезете в контакт с музиката. Има области, където само добрите хора може да влязат в контакт; само добрите хора в света ще снемат музиката в света. Каквито са хората, такава ще бъде и музиката – според тях. Има музиканти, които свирят. Музикантите в окултната музика, като засвирят известни парчета, турят една похлупачка; като вдигнат похлупачката, колкото пари им трябват, и парите дойдат. Ако знаеш как да свириш златото иде; ако не знаеш, то не мърда. Сега аз не ви казвам да вярвате в това, но казвам: златото има един тон. Ако хората го знаят, като засвирят този тон, то ще дойде да те слуша; ако не знаеш, няма да се мръдне, пет пари не дава.

Злато, живот и здраве – това са синоними. Ти здрав не можеш да бъдеш, ако нямаш музика. Човек богат не може да бъде, ако няма музика.

Възпитание на чувствата – 17 декември 1937 г., Младежки окултен клас, София

 

780. Ако бъдете музикант във физическия свят, вие не можете да бъдете музикант и в Астралния свят. Музиката едва започва в Умствения свят, и то във висшето поле, не в нисшето. Или музиката е място в Рая,туй, което индусите наричат будическо поле. Този съзнателния живот– там започва музиката. [...] Щом ти можеш да пееш и ти тупти сърцето – ти си в Рая.

 [...] Мислете сега, че сте дошли да ви уча на пеене; ако при мен не се учите на пеене, никой няма да ви научи; ако при мен не се научите да пеете, никой друг няма да ви научи. Вие сега ще кажете: „Като дойде Духът, Духът ще ни научи”. Духът е дошъл между вас и пее, вие сега чакате и си имате някаква идея. Пейте сега! В музиката има известни норми, но щом човек се научи да пее, за в бъдеще ще има една широка област. Мнозина от вас пеете, но има една критика. Някои искат да изпъкнат повече, отколкото трябва, а други искат да се смалят повече, отколкото трябва. Казвам: ако си трева, расти като трева; ако си дъб, расти като дъб; ако си бук, расти като бук, покажи си формата.

 [...] (Учителят пее „Отче наш“.) Така не се пее. „Отче наш” още не е Отче наш, и тъй не е. Трябва да дойде една малка топлина, та да стане Отче наш. Аз съм пял само веднъж Отче наш както аз разбирам и втори път не искам тъй да го пея, пях го сутрин. Като се намериш в някой голям зор, представи си едно въже, и че тебе ще те поставят на въжето. Тогава пях Отче наш. Тази работа можеше да ме повреди. И като пях, забравих, че има страдания, всички [страдания забравих], та като започнах да пея Отче наш, слязох от въжето, във въздуха седях. Ходих по въздуха. Ако започна да вземам криви тонове, започвам да слизам. Като изправя тоновете, ходя из въздуха, а щом вземам криви тонове, слизам долу.
Казвам: пейте Отче наш, за да можете да ходите във въздуха, да може вашата мисъл да бъде светла и вашето сърце – топло.

Ползата от краката – 22 декември 1937 г., Общ окултен клас, София

 

781. В сърцето има доста музика. Някой път сърцето пее с мелодии, някой път – с акорди. На Земята певецът пее с един глас, а в музикалния, в Умствения свят един певец пее всякога едновременно на три гласа. Той взима едновременно три тона. Като запее, пее трио. На Земята трима души трябва да пеят едновременно, а на Небето само един може да пее трио. На някои хора гласът е раздвоен.Рядко са такива хора, но ги има.А що се отнася до такива, които могат едновременно да пеят на три тона, това е съвършено рядко. Сега няма да питате как е това. Като не сте слушали такива певци, не можете да разберете, пък и аз не съм слушал такива певци на Земята, това са вметнати мисли.

Имаше някой человек – 26 декември 1937 г., Неделни беседи, София

 

782. Казва някой: „Аздишам“. Как дишаш? Той диша бързо, отсечено,но в дишането такова отсечено нещо няма – музикалност има в дишането. Някои от вас, като говорят, гласът им е хрипкав. Туй показва, че не дишат добре. На някой гласът е груб – това показва, че той не диша добре; на някой няма мекота в гласа – това показва, че не диша добре. Не че дишането е всичко, но ритмичното дишане е разумно. Човек може да диша и без да е разумен.

 [...] Непременно трябва да дишате ритмично. Ти дишаш, приемаш въздуха. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7. Поемаш въздуха ритмично. Спри се след това 5 секунди. Чети в себе си без да дишаш. 1, 2, 3, 4, 5. И започни пак да изпускаш въздуха. Няма да дишаш бързо и рязко. Ако по този начин дишаш, трябва да се яви една мекота в гласа ви. За да станете певци, непременно трябва да дишате ритмично.

 [...] Индусите имат свещената дума Ом. О-то се произнася и от никъде не е ограничено, то излиза свободно. Ако произнесеш някои от буквите, все ще има някое допиране до небцето или до зъбите. Но на О-то гласът излиза свободно. И при буквата А пак е свободен гласът. Та казвам някой път да произнесете думата Аум. Тогава може да произнесете думата Аум, ще вземете сол на цигулката. Втората нота ще бъде до, а третото ще бъде ми: сол, до, ми. Ако искате да го вземете. (Изпяхме АУМ) Сега вижте какъв е законът? Ако вземете О-то, то намалява. Тъй, както пеем Аум, ще обръщате внимание на малките добродетели. Всяка една мисъл в теб трябва да бъде ясна. За всяко нещо в твоето съзнание, за най-малките добрини, и микроскопичните, които Бог ти дава, трябва да се радваш. Виждаш цветец – да се радваш. Когато идваш до големите работи, пак да се радваш. Имате Аум. Имате мило. Колко букви има? Две букви са внесени – И-то и Л-то. Най-напред за големите работи ще мислиш. А-ом, обратното е моа. В О-то винаги се показва, че си свободен. О-то показва една величина, която нито може да се увеличи, нито да се намали. О-то показва, че никой не е в състояние да ти направи зло или добро. Буквата А показва, че ти си бременен с известна идея, ти си бременен с нещо. Бременни са само ония хора, които имат известни идеи. М-то в дадения случай е условията, при които тази бременност може да се развие. М-то съставя първичната материя, от която формите са направени. В света има две неща, които постоянно функционират: М-то и О-то. О-то индусите наричат прана.

 [...] Българският език е много музикален. Има думи, които са написани от три музикални акорда. Кажете ми една дума, която е музикална: ми-ла-си. Я го изпейте сега. (Всички пеем ми, ла, си.) Сега я изпейте: „Аз мога да дишам вече добре”. Започнете от сол. Вземете сол, ми и ще се върнем на до. Я да видим как ще го изпеете, вие сте доста музикални. (Всички пеем: „Аз мога да дишам добре”.) Ето, всички сте музикални. Ако някой може, да каже нещо по-хубаво. Сол, ми – то е най-хубавото; до е бащата, ми е майката. Сега сестрата как ще пее? Братът в музиката наричат тенор, а сестрата е алтът. „Аз мога да дишам добре”. Може ли някой да изпее Отче наш? (Учителят пее Отче наш.) О-то е свободно, не e ограничено, Е-то е закон на размножение. Отче наш, тъй, както е, е ограничено отношение. Силата на Отче наш седи в О-то. Когато казваме, че Господ е нашия Баща, ние разбираме онзи Бог, Който е свързан с нас.

Пред радостите и зад страданията – 29 декември 1937 г., Общ окултен клас, София

 

783. В музиката например, по-лесно може да се заучава, ако турите 3-те пръста на корена на носа. Може да турите и двата пръста, и по-лесно се възбужда музикално. Може да пеете някой пътиако хванете корена на носа и мислите, ще имате един резултат, а ако поставите вашите пръсти на върха на носа, ще имате друг резултат. [...] В пението басът са земните течения, в гъстата материя е човек. Басът оперира с дългите вълни, сопранът – с късите. Басът и сопранът това са полюсите, където се поляризират тоновете. Тенорът и алтът това са отглас, ехо. Алтът поддържа баса, дъщеря го наричам. Дъщерята поддържа баща си. Тенорът това е синът, той поддържа майка си. Той е нависоко, поддържа майка си. Тенорът толкова високо не може да се вдигне колкото майката и алтът толкова ниско не може да слезе колкото бащата, но все пак, алтът и басът си приличат. И басът не може да се повдигне по-високо от алта. Сопранът не може да слезе толкова, колкото тенора. Тенорът е границата на сопрана, където може да слезе. Между сопрана и тенора има преплитане. Преплитане, тъкане има. Значи щом една нишка веднага се преплита и тогава иде бърдото, взема тази жичка. След туй, пак има преплитане на жичките.

Дишане – 31 декември 1937 г., Младежки окултен клас, София

 

784. Знаете ли кога пеят щурците? Когато има преизобилие, хубави работи, щурците пеят;щом дойде нещо лошо, те млъкват– млъкват и не знаят защо. Аз преди години имах само един щурец, влязъл вътре. Влязъл на топло и току започне да пее. Пък пее, когато трябва и когато не трябва. Един ден си пее и гледам – в една пукнатина е влязъл. Казвам: „Я слушай, излез навън. Пей на другите, аз вече разбрах тази работа”. Той казва: „Де ще намеря по-добра публика от тебе?“. Да го изпъдя – не става, той не знае и току изведнъж, като пееше, турих няколко капки вода. Чуди се и вече престана да пее. Питам го: „Защо престана, защо не пееш?”, казва: „Развали се времето“.

 [...] В пеенето, ако не пееш както трябва, ще ти се втръсне. А ако пееш както трябва, ще има едно постоянно разширение. Някой път така пееш, че цяла седмица не искаш да пееш. Някой път, като пееш, се заражда желание да пееш втори, трети, четвърти път. Вие сте доста добри певци, но много люти и кисели работи ядете и доста студена вода пиете и вследствие на това не можете да пеете.
Съзвучие – 5 януари 1938 г., Общ окултен клас, София

 

785. Казвам: Сърцето е създало речта, на речта в света и на говора сърцето е дало подтик. Сърцето е послужило да се образува човешката реч и говорът, а формите на тази реч, да се изрази, се дължат на човешкия ум.

Сърцето на Природата – 21. I.1938 г., Младежки окултен клас, София

 

786. Аз съм говорил за основния тон на Любовта и сега говоря. Основният тон на Любовта е червениятцвят. Важно е кой червен цвят. Ако попаднеш точно на основния тон на Любовта, целият свят трябва да почервенее.

 [...] Сега може да се говори, че трябва да се обичаме, да си помагаме, но ако не можеш да вземеш тона на Любовта, говоренето е напразно.

 [...] От всички се иска музикалност, да се свържат с близкия музикален свят около себе си. Слушали ли сте песента на цветята, когато цъфтят? Слушали ли сте хора на зреещите плодни дървета? Слушали ли сте хора на течащите реки? Слушали ли сте песента на летния ефир, когато гали и милва дръвчетата? Ще кажете, че всичко това е шум. Не, ухо е нужно, да чуете тази песен и музика, да се слеете с нея.
Всичко в Природата е живо! Във всичко, създадено от Бога, има велик смисъл. Във всичко има музика и песен. Можеш ли да се свържеш с онази музика, която се движи между 32 и 4000 трептения; можеш ли да възприемеш музиката на 300 – 500 хиляди трептения? Това е ангелска музика. При нея и желязото, и златото се топят. Тази песен е в състояние да излекува и най-неизлечимата болест. Има музика, на която трептенията разрушават. Какво направиха евреите със своите тръби? Като ги надуха, те обикаляха с тях цели седем дни стените на Йерехон и ги събориха. Ако и вие си послужите с тази музика, в седем дни ще можете да съборите стените на вашите мъчнотии и препятствия. – „Наранено ми е сърцето”. Пей и свири! Няма по-добро средство от музиката. Тя лекува всички болести, всички недъзи. В бъдеще музиката ще се прилага като възпитателен метод.

 [...] Тия дни се спрях върху новия начин, по който съм наредил песните. Някъде съм поставил секунда, после терца, кварта, три терци. Това са елементи. Терцата е мек елемент, а секундата – твърд. Секундата може да бъде повишена или понижена с половин тон. Музикалните тонове са живи същества. Достатъчно е да вземете един тон – до, ми, ре, за да се свържете с музикалните същества, които ги управляват. Ако искате цветята да цъфтят, изпейте тона сол. Ако искате плодовете да узреят добре, вземете тона ла. На музикалните същества е лесно да направят каквото искат. Те помагат на хората.

Четири погледа – 13 февруари 1938 г., Утринно слово, София

 

787. Какво означава сръднята? Станал си немузикален. Като се сърдиш, то е без музика. Сръднята е немузикално състояние. Човек, който не е музикален, всякога се сърди; който е музикален, не се сърди.

Програмата в живота – 18. II.1938 г., Младежки окултен клас, София

 

788. Станеш сутрин и благодари, пей. Кажи: „Благодаряти, Господи, че Си ме пратил на Земята да уча. Благодаря ти, Господи, че Си ме пратил на Земята да проявявам Доброто, което е вложено в мен. Благодаря ти, Господи, че Си пратил да проявя своята сила, която Ти Си ми дал. Благодаря ти, Господи, че Си ме пратил на Земята да помагам*”.

 [...] Сутринта, като станете, вдигнете си очите, благодарете, запейте си: „Благодаря ти, Господи!“. Аз си пея вътре, няма да ме чуят отвън, пея вътре. Има едно пеене в Причинния свят, като се вдигнете. На физическото поле има и във висшите светове има музика, и в света има музика. Египетската музика се отличава, [с това] че те са започнали с тона ми. Седем начина на деление са имали. Те са били свързани с Духовния свят и по-голяма чувствителност са имали. Индусите са имали четири тонирания. Устройството на тяхното пеене е било друго. Те са били свързани с Умствения свят. Те се вглъбиха в тия малки подробности, с които не можаха нищо да постигнат в музиката. Сега вече европейската раса, бялата раса, развива в музиката хармонията. Развива туй, което хармонията раздава, не мелодията. Те развиха мелодията във висша степен, техните песни са много мелодични, но хармония много малко развиха. Когато в западната музика мелодията е по-слаба, хармонията е по-силна. Оркестри до 120 души, може би за бъдеще да бъдат до 200, 300, 400, 500 души. Колкото повече хора има в един оркестър, толкова по-добре, по-голямо разнообразие. Казвам: има една музика в предната част на челото, където има 25 хиляди нишки, настроени както нишките на едно пиано. Някои са дълги, други са къси. Те образуват 25 хиляди тона. Сега, ако вземеме първия тон, основния тон, 32 трептения (32 Hz – бел. съст.), последния, 25-хилядния тон, ако умножите, може да видите колко трептения ще има, според математиката. (32 х 25000 = 800000 Hz – бел. съст.)

Тази музика има 25 хиляди тона, следователно при нея са възможни много работи, които не са възможни при обикновената музика, не могат да останат. При такава една музика, ако аз пея горе, може да накарам в няколко часа, в два дена да накарам една форма да изникне, да израсте много бързо и да даде плод. Успехът в живота зависи от онази интензивност, от онази музикалност. Защото музиката е едно благо от Бога. Колкото ние сме по-близо до Любовта, толкова музиката е по-силна. Колкото музиката е по-силна, толкова нещата са по-възможни. Тогава нещата стават с най-малко разноски.

 [...] Всяко велико дело е музикален тон. Да проявим в нас най-великата добродетел, то е най-високият тон, който можем да вземем в тази част, която пеем.

*(Формула)

Да ми бъде ученик – 20 февруари, 1938 г., Неделни беседи, София

 

789. Човек от главата до петите си трябва да бъде музикално същество. Музиката не е само това,музикални трябва да станат ръцете, музикални трябва да станат краката, очите, ушите, всичко трябва да стане музикално в теб. Да бъдеш музикален, аз го наричам един свещен трепет, едно музикално състояние. Да бъдеш свещенияттрепет на музиката, всичките ти частици на тялото, туй, което е живо, музикално да трепти – тогава няма да имаш нещастия в света, ще бъдеш всякога щастлив.

 [...] Аз ще се изправя пред Невидимия свят, който хората не виждат, ще пея на ангелите, ще пея на Господа. Тогава, след като пея, ще слушам дали съм пял хубаво. Ако след като съм пял хармония, чувам отзвук хармония, значи съм пял хубаво. Като съм пял, току изведнъж ще дойде един величествен акорд от Невидимия свят. Всичките ангели ще запеят и аз ще слушам. Моята мелодия, която съм пял, моята мелодия изпяват не само мелодично, но и хармонично. И тогава се коригирам. Казвам: хубаво пея. Онова, което съм пял, те го пеят в хармония; не само един, но хиляди хора пеят изведнъж. И тъй ми става приятно. Туй, което аз съм пял, те ми отговарят, казват: „Много хубаво пя”. Ако аз не им пея, и те не ми пеят. Щом аз пея, вече и те пеят в хармония. Знаеш ли какво е да чуваш в хор да пеят?

Богатство и сиромашия – 23 февруари 1938 г., Общ окултен клас, София

 

790. Музиката, за да серазбере, това е едно възвишено състояние, не мислете, че туй, което пее човек, е музика. Музиката е нещо разумно, това не е само издаването на един звук. Тя може да засяга физическия свят като движение, може да засегне човешките чувства, това е като един усет или като едно чувстване, или като едно вдъхновение, пък може да засегне и човешката мисъл,но музиката иде от един Възвишен свят.

 [...] По един музикален начин може да повлияете на стомаха. Има известни тонове, тонът до влияе. Но в сегашната музика тонът до вече влияе на стомаха. След като си ял, ти трябва да пееш една песен, при която храносмилането да стане правилно. Ако стане туй храносмилане правилно, ти се ползваш. Тогава тия сокове ще минат в дробовете – това е вече духовното тяло на човека. Там ще се пречистят и най-после ще мине в твоя мозък – това вече е Божественото тяло, отиваш в най-висшия свят. Пак ще се образува един кръг, имате едно движение. Та казвам: при сегашното състояние трябва да пеете някои песни за стомаха, някои песни за дробовете си и някои песни за мозъка си. Тези за стомаха са активни, груба енергия; онези за чувствата са по-деликатни.

 [...] Пеенето е вече присъствие на Бога вътре в нашите души. Човешката душа има нещо общо с Божията душа. Когато ти дойде да пееш, може да пееш само в Божествения свят. Може да пееш само на онзи, Който ти е дал живота. Може да пееш само на онзи, Който ти е дал ума. Може да пееш само на онзи, Който ти е дал сърцето. Като Го видиш, ти вече мязаш на Него, на Него можеш да пееш. А заради Него може да пееш и на другите. Значи, като пея на Него и другите може да ме слушат, но само на Него може да пея. Ами, че как? Като иде животът като Любов, как няма да пея! Тогава идват две неща – ще пееш и ще говориш. Те вървят заедно. Музиката, това е най-добрият начин, по който можеш да говориш. В музиката няма по-груба работа да говори човек немузикално.

Наблюдавайте се – щом си недоволен, вижте в гласа ви какво има; като сте радостен, нервен, веднага нещо рязко има в говора ви – изтича енергията ви. Или понякога плачете – какво означава плачът на човека? Оцапана е душата ти. Ще вземеш малко водица – всяка сълза показва, че с тази водица ще вземеш накрая да очистиш петното на душата. Затова са сълзите – вземеш кърпичката, изтриваш. Всяка сълза е една нота. Значи, ако плачете, ако един ангел е при вас, като плачете, той след плача ви ще ви направи едно музикално парче, как са падали сълзите.

 [...] На Бога гласът е толкова музикален, че злото, което е толкова страшно, като чуе Божия глас, престава вече да прави зло. Господ е толкова музикален, че това зло, забравя да прави зло. Господ трябва да започне да говори, да поправи злото; Господ, като говори, злото в света се поправя. Затуй на хората понякога Господ трябва да им говори, че злото във вас да млъкне. Злото да се заинтересува от музиката. Когато се говори на злото, музикално да се говори. Затова всички ще се учите добре да говорите.

 [...] Казвам: всеки певец, който може да пробуди желание да пееш, е много добър певец. Този, който не насърчава, за неговото пеене ще каже: „Съсече ме това пеене“. Този, който повдигне в мен едно желание, е добър певец.

 [...] За мен силата е диезът, мекотата е бемолът, тонът е капиталът. Основният тон до е капиталът, с който аз мога да оперирам в даден случай, или едно Разумно същество, което може да бъде на мое разположение. Аз като взема до-то, това е език на много Разумни същества. Има цяла една категория Същества, безброй Същества разумни, че като вземам техният тон, до е език, всички са на мое разположение. Колкото по-правилно пея, повече ще ми дават. Колкото криво пея, те не дават да вляза във връзка с онзи Разумен Възвишен свят, който може да дойде на помощ, за да може да ни избави от тия неблагоприятни условия. Защото много неблагоприятни са условията, при които живеем, изложени сме на хиляди и хиляди опасности.

Обич и Любов – 25. II.1938 г., Младежки окултен клас, София

 

791. Често слушам да се казва: „Добърчовек съм“ или „Лошчовек съм”. Какво се разбира конкретно под думите лош или добър човек? Добър си, значи добре пееш, взимаш чисти тонове. Лош си – лошо пееш, взимаш нечисти, фалшиви тонове. На десет тона едва един ще бъде чист.

 [...] Какво се иска за Доброто пеене? Първо, салонът да е добре отоплен: нито много топъл, нито много студен, студеният въздух се отразява вредно на гърлото; после, певецът да е добре разположен; трето, публиката да го обича – да няма нищо пресилено.

Единство в живота – 27 февруари 1938 г., Утринно слово, София

 

792. С пение трябва да събудиш Любовта към Бога, трябва да събудиш своето съзнание, трябва да събудиш своето достойнство, после своята смелост, своята честност. В пението има един начин за възпитание.

 [...] Учете се да пеете, за да се подмладите! Музиката е един начин за подмладяване. [...] Може да се пее на болката, понеже е нещо реално. Тая песен можеш да я пееш с израз. Болката, когато човек ѝ пее, не е страшна. Когато човек пее, болестта се лекува.

Лечебното действие на музиката – 2 март 1938 г., Общ окултен клас, София

 

793. С музика, да кажем, ако навсякъде се разрешаваха въпросите и ако светът щеше да се оправя с музика, какво щяха да правят хилядите адвокати, като няма дела? При сегашните условия какво щеше да стане? Туй е само за напредналите хора. Лекарите може да ви бъдат само съветници, вие сами трябва да се лекувате и ще опитате вашата Вяра, ще пеете.

 [...] Трябва да пеете по три начина. Аз застъпих само музиката. Най-първо ще се спреш и ще пееш с ума си, ще поставиш двата си пръста от двете страни на челото, на слепоочията, на ръбовете, и като започнеш да пееш, започваш да чуваш тоновете в челото си, като че ли излизат – да чуваш песен. Туй като постигнеш, ще си туриш двата пръста под лъжичката и пак да пееш. Като си пял горе и като си пял долу, тогава ще имаш едно отлично пеене. С туй пеене можеш да сториш каквото искаш, но щом тук не може да пееш, ти и през гърлото ще имаш едно обикновено пеене. Сега не зная дали вие сте слушали това: да говориш с устата си и едновременно да чуваш туй говорене да преминава в песен. Като ти говори някой, да чуваш, без да си мърда езика, направете този опит – да слушате отвътре. Да чуваш, че именно някой ти говори вътре в тебе – туй е духовно положение. Някои казват, че говорели духовете. Аз съм против, не обичам кривите работи, не обичам изопачени неща. Има същества, които са разумни, слушат много добре, слушат около вас, слушат така.

Радвайте се и веселете се – 6 март, 1938 г., Неделни беседи, София

 

794. 794. Аз гледам, когато пеят „Боге Любов“,как невярно се пее. Една песен, която се пее невярно, е тая. Аз не зная дали само веднъж сте я изпели хубаво! Има нещо, което дразни в това пение! Това е на основание на това, че като пеете, не чувствате Любовта. Вие, като пеете: Любов, мислите върху други неща. Думите Бог е Любов не се пеят така! (Учителят изпя тия думи.) Аз, като изпея думите Бог е Любов, другояче пея, другояче схващам пеенето. И по-рядко трябва да се пее „Бог е Любов”. И после ние се срамуваме от Любовта. Казваш: „За Любовта ли ще пея?“. Да! За Любовта ще имаш една отлична реч. Като помислиш, че Бог е любов, ти трябва да имаш един свещен трепет, че си пред едно Велико Разумно Същество. Когато кажеш грубо Бог е Любов, този ден Бог ще ти покаже какво нещо е Любовта. Този ден Той ще подбуди един човек да ти направи една услуга, за да видиш какво нещо е Любовта.

Един ден свири една сестра, а друга си дава мнението, че първата дрънкала. А пък и втората толкова разбира! Оная сестра поне дрънка малко, а пък тая сестра, която прави критиката, тя и наполовината не знае.
Не си давай мнението, ако не знаеш повече! Никога не говори за някого, че пее лошо, защото той ще ти каже: „Я изпей ти!“

 [...] Ако вие изпеете „Бог е Любов“, бихте могли да се освободите от всяка една болест.

 [...] И човек като пее „Бог е Любов“, трептенията са толкова силни, че всички ония прашинки, които са полепнали по неговите мисли изчезват, изчезват и неговите лоши мисли и чувства! Музиката трябва да бъде толкова силна, че да е метод за поддържане на здравето. Имаш хрема – ще пееш на хремата. И в бъдеще, когато ви хване хрема, да си имате метод за една песен за хремата. Дайте ми един куплет за хремата!

Божието дихание – 9 март 1938 г., Общ окултен клас, София

 

795. Около всеки тон има цяла система вълни. Те се движат около един център. Всяка вълна има свой специфичен характер. Това са отвлечени въпроси. Колкото и да се говори за тях, те ще останат неразбрани.

Ако при това разбиране взимаха правилно основния тон на живота, те щяха да избегнат много нещастия и мъчнотии. Значи нещастията на хората се дължат на факта, че те не взимат правилно основния тон. Кой е основният тон на живота? Според някои основният тон на живота е до. Той представлява дом, който има условия да расте. Буквата д означава семка, която трябва да се посее. Буквата о означава условие за растене.

Да слушат – 13 март 1938 г., Утринно слово, София

 

796. Може да се пее по много начини. Вие,докато не отидете на Небето да чуете как пеят, никога няма да се научите.

 [...] Когато пееш, трябва да предадеш своето пеене на другите, че и те за да започнат с тебе да пеят. А щом пееш и другите, които те слушат, не пеят заедно с теб, пеенето не е правилно.

 [...] Като се роди Христос, дойде цял хор от ангели и изпяха една песен.

 [...] Когато един певец пее добре, то Бог иска да ви каже: „Така трябва да пеете всички!“. Слушате един цигулар да свири. Бог иска да ви каже: „Така можете да свирите всички”.

 [...] Ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите, че даден музикант не е сам, но има около него цяло едно общество от музиканти, които пеят и свирят. Това е една задружна работа! Та вие не искайте да бъдете музиканти сами, но се съединете с целия музикален свят и станете едно с тях. Не да се изгубите, но да влезете в небесния хор. Вас ви е страх, че като станете даровити, ще ви задигнат от Земята на Небето. Бъдете уверени, че дълго време няма да ви вземат. Ще чакат да се научите и после ще ви вземат. Ако се запишете за небесния хор, няма да ви вземат Горе, понеже ще ви оставят да се упражнявате тук 40 – 50 години, та като се научите да пеете, да бъдете готови за Небето.

Аз ви давам само един малък метод, като употребих за пеене думите: „О, Любов неизказана!“.

 [...] Три неща – да вземете вярно тона, до – той е Доброто; да сте справедливи – да вземете вярно тона ми; и да любите добре, да мислите добре – да вземете добре тона сол. До, ми, сол! Винаги свързвайте тона до с Доброто. Основният тон на Доброто е до. Основният тон на правдата е ми и основният тон на Любовта при сегашния живот е сол. В Любовта има цъфтене при сол, животът става красив, има благоухание. Ми-то ти дава условията, благоприятните условия, богатството; ре – това са материалите от които ще се образува цветът; фа доставя материалите, от които ще се съгради цветът.

Имаме три основни цвята: червен, жълт и син. И в музиката имаме три основни цвята и четири производни цвята.

Та казвам: основният тон е Доброто!

О, Любов неизказана! Музикално упражнение – 16 март 1938 г., Общ окултен клас, София

 

797. Скръбта е едно патологично състояние на човека,недоволството е друго патологично състояние, страхът същое патологично състояние. Безверието е патологично състояние; безнадежието е патологично състояние, отчаянието е патологично състояние. Музикалният свят е над тях. Ако прекараш една музикална вълна в този свят, той веднага ще се измени.

Излизане, работа, молитва – 18. III.1938 г., Младежки окултен клас, София

 

798. Следователно пеенето, музиката е произлязла от разрешаването на всичките въпроси. Когато се разрешават въпросите, постепенно се образуват музикалните тонове. Сега тия работи трябва да се проверят;не че вие ще ги проверите, те са проверени. Трябва да вярвате,за да може да ги опитате.

 [...] Когато дишането е правилно, има една музикалност в дробовете. Ако не е нормално, имате едно хъркане в дробовете. Често лекарите, като поставят ухото, казват, че дробовете не функционират правилно. Ако дробовете функционират правилно, има музика, отлично е. Всяка една бронха в дробовете издава един хармоничен тон, не издават един и същи тон. Тия бронхи, които са в средата на дробовете, и тия, които са горе и долу, различно пеят. Всички пеят, един чуден хор има. Онези, които дишат правилно, като турите ухото, ще чуете едно симфонично пеене.

 [...] Какво означава фир-фюр-фен? На български не може да се изрази. Ти имаш светлина, имаш най-лошите условия, но и тия условия, има нещо разумно. Например „фир-фюр-фен“ ето как се представя: гледате грънчар, който си е оцапал ръцете. Този човек взема таз кал, меси, меси, направи едно гърне. След време виждам – извади един много хубав съд. Та „фир-фюр-фен“ значи: от тия условия, от тази кал, от тази материя, от условията, при които се намираш, има един грънчар, който от теб ще извади най-хубавото гърне. Това значи. Ще кажете: „Аз съм кал, от която Бог ще извади най-хубавото гърне. Аз съм кал, от която Бог ще извади най-хубавото гърне“. За изяснение на „фир-фюр-фен”. Не зависи от калта, тя сама по себе си нищо не може да направи, но от това, Разумното начало.

 [...] Учиш да пееш, защото самата музика, е велико благо. Музиката е велико благо, което слиза от Бога в човешката душа. Трябва да пееш! Само чрез музиката можеш да приемеш пълното благо Божие. Божиите блага идват чрез музиката. Ти, като пееш, Божието благословение в тебе ще дойде. Ти ще се почувстваш радостен и весел. Ако не си музикален, Божието благо не може да дойде. Ако си зле настроен, не искаш да пееш, не може да дойде Божието благословение. Не в пеенето, но в разположението да пееш ще дойде Божието благословение – то е процес. Музиката има външна и вътрешна страна; чрез външната и вътрешната страна на музиката иде Божието благословение, иде в душата. Вие трябва да имате един стимул – пеенето, за да възприемете Божието благословение. Външно и вътрешно да пеете.

 [...] Тогава, ако дойдете до Тао би – Тао е благословението. В тао очакваш благословението, ти се подготвяш, за да влезе то в теб. За да влезе, благословението трябва да съзнаваш. Щом съзнанието се отвори, тогава веднага ни става ясно, започва да ни се открива. Щом си отвориш очите, виждаш. Аумен означава това, което си придобил, приел. След като си ял храната, усещаш в себе си нещо приятно, Аумен е храната.

 [...] Преводи ви правя сега. Сега тази песен трябва да я пеете хубаво. Какво е фир-фюр-фен? Калта в грънци да я направите. Като кажеш фир-фюр-фен лошото, което е в тебе, трябва да се опече.

Законът на музиката – 25. III.1938 г., Младежки окултен клас, София

 

799. Около нас целият свят е музикален – Слънцето, което изгрява, вятърът, който вее, всички Разумни Същества преди хиляди години са излезли от един музикален свят. И ние,като се раждаме,сме потопени в музикална среда, и ако нашето съзнание е развито, ще чувате песен.

Един момент – 30 март 1938 г., Общ окултен клас, София

 

800. Има една Любов на музиката. Всички музиканти, които не успяват, нямат музикална Любов.Смузикалната Любов както на желязото е необходим огън, защото, ако на желязото няма огън, не може да се закали. Огън трябва и на музиканта, който свири или пее, той трябва да има музикален огън – музикална Любов я наричам аз. Щом имаш Любовта на музиката в себе си, на певеца, ще може да закалиш гласа си, да туриш сила на гласа си, може да туриш и мекота. Без туй, каквито и усилия да правиш, постижение не може да имаш.

 [...] Меките тонове са събирателни, а силните тонове разпръскват нещо надалече.

Музикална Любов – 4 май 1938 г., Общ окултен клас, София