401. Кой човек наричаме добър?Една от проявите на добрия човек е сладкото, музикално говорене. Като говори музикално, той внася разположение в оδкръжаващите. Говорът е музика. Колкото по-добър и разумен е човек, толкова по-музикално говори.

 [...] Искате ли да бъдете герои, говорете Истината.

Освобождаване / Абсолютно освобождение от лъжата в съзнанието – 4 юли 1930 г., Младежки окултен клас, София

 

402. В който дом влезе Христос днес, пак ще говори същото, каквото е говорил в дома на Симон. Какво ще говори Христос знаете, но вие какво ще отговорите? Трябва ли да се оплаквате на Христа, че сте бедни, че нямате къщи, гориво и дрехи за обличане? Трябва ли да се оплаквате, че децата ви са голи и боси, че нямате добра служба? Това ли е най-важното, което можете да говорите?

В дома на Симона – 6 юли 1930 г., Неделни беседи, София

 

403. Вие казвате, че Господ ви говори. Съгласен съм, но Господ говори и на мравките, и на буболечицата, на рибите, на хората. Ако Господ ти говори като на една буболечица, ти имаш знанието на буболечицата. Зависи как ти говори. Ако ти говори ка­то на мравките, ти имаш знанието на мравките. Ако Господ ти говори като на рибата, ти имаш знанието на една риба. Ако Господ ти говори като на едно дърво, ти имаш знанието на едно дърво. Ако ти говори като на един разумен човек, ти имаш знанието на един разумен човек. Има степени как ти говори Бог.

Форма и съдържание – 9 юли 1930 г., Общ окултен клас, София

 

404. За да се доберете до възвишения живот, всички трябва да свирите и да пеете. Ако не можете сега, поне за в бъдеще трябва да се научите. Всеки трябва да мине през дисциплината на пеенето и свиренето.

Връзване и развързване – 13 юли 1930 г., Младежки събори, София

 

405. Христос казва: „Несте вие, които говорите. Каквото трябва да говорите, ще ви се даде”.Задръжте сега мисълта: „Всичко чрез Него стана. Нищо без Него не стана”.

Чрез Него стана – 14 юли 1930 г., Младежки събори, София

 

406. Наистина, когато обича, човек говори сладко. Ако няма Любов в сърцето си, говорът му е дисхармоничен. За да бъде говорът ви приятен и хармоничен, изучавайте небесния език. Мъчен е този език. Ако за обикновените езици на Земята са нужни няколко години, за да се научат добре, колко повече време е нужно за изучаване на небесния език!За това са нужни не години, а векове и животи.
     [...] Като видите някой човек, намерете нещо добро в него и говорете само за Доброто. Ако видите някой болен, мислете, че ще оздравее. Пратете му добри мисли и му кажете няколко насърчителни думи. Добрите думи, които излизат от устата ви, внасят бодрост и сила в самите вас. Като се ръкувате с някого, пожелайте да бъдете в хармония с него.

На езерата – 1 август 1930 г., Младежки окултен клас, Съборни беседи, Рила

 

407. Казвате: „Лесно е да се говори, мъчно се постига”. Наистина, има мъчни неща, но това, което говоря, не е мъчно.

Упътвания и наставления / Поучения, преживявания и наставления на планината – 15 август 1930 г., Младежки окултен клас, Съборни беседи, Рила

 

408. „А кога се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат послушани”. (Матей 6:7)

Отивате ли при Бога, не употребявайте много думи. Малко думи кажете, но да са съдържателни.

Носител на Божиите мисли – 19 август Съборни беседи, Рилски беседи

 

409. „И когато изкара овците Си вън,ходи пред тях: и овците идват след Него, защото знаят гласа Му.” (Йоан 10:4)

Значи човек трябва да познава гласа на Доброто, гласа на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Казвате: „Как ще познаем гласа на всички тия неща?“. Това са елементарни работи, които всеки трябва да знае. Да се задава такъв въпрос е все едно да ви пита някой как познавате светлината. Какво ще отговорите на този въпрос?

 [...] Казвате: „Нима Бог не може да говори и на нас?“. Бог може да говори на всички, но при следното условие: да Го познавате и Той да ви познава. Познавате ли Го, Той ще ви говори; не Го ли познавате, няма да ви говори. Кога могат двама души да си говорят? Само когато се познават. Щом се познават, те имат желание да си поговорят. Познаването почива върху закона на Любовта. Вие не можете да говорите на човек, когото не обичате. За да му говорите, непременно трябва да го обичате. Не обичате ли някого, не ви ли обича и той, вие сте глухи един за друг.

Познава гласа Му – 20 август Съборни беседи, Рилски беседи, Рила

 

410. И в говора на човека има морал. Не се ли спазва този морал, говорът е груб, неизразителен, неприятен.

 [...] Няма ли мекота в характера си, каквото и да говори човек, все еднакво звучи. Дали ще кажете на някого, че го обичате, или че го мразите, все еднакво звучи. Дали ще кажете, че желаете неговото доборо, или че го презирате, и едното, и другото ще звучат еднакво. Мекота е нужна на човека. Мекотата дава израз, интонация, а съдържанието на думите изпъква ясно. Такава била молитвата на пророк Илия, когато искал да докаже на езичниците, че съществува един Бог в света, Който слуша молитвите на хората и им отговоря. Всяка дума в неговата молитва съдържала мекота, сила, интонация.

 [...] Желая ви, като ставате сутрин от сън, да чуете Божия глас, както Адам го чуваше в Рая. – Бог казваше на Адам: „Адаме, Адаме, къде си?“.

– „Тук съм, Господи, но не мога да се покажа.” Защо не можа Адам да се яви пред лицето на Господа? Защото беше гол. И на вас казвам: чуете ли тихия глас на Бога, веднага се обадете. Кажете: „Тук съм, Господи!”. Бъдете смели да се явите пред лицето Му. Няма по-велико нещо за човешката душа от момента, в който той чува тихия и кротък глас на Бога. Чуе ли този глас, в душата му се явява Светлина и той е готов вече за работа, за служене на Бога. Вън от този глас човек лесно може да изпадне в тъмнина. Стремете се към чист живот, да се свържете с Бога, да чувате Неговия глас.

Божият глас – 27 август 1930 г., Общ окултен клас, София

 

411. Мъжът е силен в говора, затова трябва да бъде справедлив, да постъпва правилно. Жената пък трябва да бъде милосърдна. Когато иска да каже нещо, тя трябва първо да мисли, а после да говори.

Две категории хора – 3 септември 1930 г., Общ окултен клас, София

 

412. Божественото говори Абсолютната истина, без никакво изключение. Дали си прост, или учен, земеделец, или учител, незнайното се проявява у всички по един и същ начин. Уханието на Божественото се предава еднакво на всички хора.
     [...] Като ми говори някой, аз наблюдавам Истината ли говори, или празни думи, да се намира на работа. Той казва: „Както мисля, така говоря”. Може да говори, както иска, но мисълта му е обикновена.

Имам ястие – 7 септември 1930 г., Неделни беседи, София

 

413. Като те питат какво говори Учителят, кажи: „Учителятни говори да изхвърлим лъжата навън“.

 [...] Повтарям: никаква лъжа! Помнете: ако искате да имате Божието благословение през тази година, откажете се от лъжата. Иначе всичко ще изгубите. Аз поддържам вашия интерес. Ако ви оставя с лъжата, вие съвсем ще се объркате. Лъжата не е присъщо качество на човека; тя е присадена от друга култура. Вие не можете да я обичате. Лъжата има животински произход.

 [...] Който лъже, на него Духът не може да слезе.

Абсолютната Истина – 21 септември 1930 г., Утринно слово, София

 

414. Ако преувеличаваш, сам ще си създадеш неприятности. Не бързайте да се произнасяте за нещата. За всяко нещо трябва да имате точно определена мярка. Проверявайте всичко, та като говорите, да ви вярват.

От Египет – 21 септември 1930 г., Неделни беседи, София

 

415. Съгласен съм, че човек не може да знае всичко, но той трябва да е убеден в това, което говори.

Съзнание, точка и права линия – 24 септември 1930 г., Общ окултен клас, София

 

416. Животът в своите естествени прояви не е нищо друго, освен песен. Да живееш добре, това значи да пееш добре. Да мислиш, да чувстваш и да действаш правилно, това значи да пееш красиви песни. От френологическо гледище учените казват, че в главата на човека съществуват около 100 центъра,обаче досега са известни само 40. Всеки добре развит център представляваедна красива песен.

Вътрешни прояви – 8 октомври 1930 г., Общ окултен клас, София

 

417. За да развива речта, т.е. говора си, човек трябва да се учи да свири и пее. Докато не свириш и пееш, не можеш да мислиш право. Разумното Слово се изразява чрез музика и песен. Каквото представлява пръстта за тухлата, такова нещо са музиката и песента за правата мисъл. За да изрази словото си, човек се нуждае от методи. Без музика и песен нищо не се постига. На какъвто и инструмент да свириш, знай, че без музика никъде не можеш да отидеш. Или ще пееш, или ще свириш. Нещастията на човека се дължат именно на това, че той нито пее, нито свири. Той очаква наготово да дойде някой отвън, да му свири или пее. Като търсите музика, обърнете се към първия цигулар в Природата – Слънцето. Първият слънчев лъч сутрин е първата ария. Животът, който иде на Земята, се излива чрез Слънцето. Като не разбирате това, вие стоите пред Слънцето, но очаквате друго нещо, друг цигулар да ви свири, друга музика, друго слово. Ако наблюдаваш изгряването на Слънцето, без да чувстваш неговата музика и слово, ти си в положението на онзи финансист, който по цели дни събира и вади числа, прави изчисления, без да придобие нещо.

Разумното слово – 12 октомври 1930 г., Неделни беседи, София

 

418. Ако човек се свърже с един слънчев лъч, той се свързва едновременно с всички лъчи; ако се свърже с един звук, той се свързва с всички звуци. Какъв трябва да бъде звукът, който произвеждате: слаб или силен? Това зависи от хората, които са пред вас. На разумните и разбрани хора се говори тихо и спокойно; на неразумните се говори силно, натъртено, да разберат какво искате да им кажете. Тогава как трябва да се молите на Бога? Трябва ли да викате, да плачете, да се вайкате? Христос е дал една молитва на учениците Си, с която трябвало да се молят. Тя е тъй наречената „Господнямолитва“. Катоя четете, вие трябва да бъдете напълно съсредоточени и свързани с Бога – само при това положение молитвата ви ще се осмисли.

Определено време и място – 15 октомври 1930 г., Общ окултен клас, София

 

419. Истинско говорене е това, при което умрелият може да оживее.Не оживее ли умрелият, говоренето нищо не е допринесло.

Един ученик отишъл при един индуски учител и го помолил да му каже какво трябва да направи, за да стане проповедник. Учителят му казал: „За да станеш проповедник, ти трябва да се научиш първо да говориш на умрелите. Иди сега на гробищата и започни да говориш на умрелите. Ако можеш с говора си да събудиш поне един умрял и да го доведеш при мен, аз ще ти открия тайната как можеш да станеш проповедник“. Ученикът отишъл на гробищата и започнал да обикаля гробовете, да говори на умрелите. Колкото и да им говорил, нито един от тях не се събудил и не го последвал. От гроб на гроб той викал да се събудят, да чуят какво им говори, но никой не се събудил. Ученикът се върнал при учителя си и казал, че умрелите не са в гробовете си.
Сега и на вас казвам: докато и вие не доведете при мен поне един умрял, не можете да разберете тайната на вътрешния живот, нито Любовта може да ви се изяви. С други думи казано: докато вие не дойдете при мен поне с един „умрял”, т.е. с едно дело на жертвата, никаква тайна не може да ви се открие.

 [...] Всеки може да говори, да пее, но малцина са ония, които с говора и с пеенето си могат да трогнат човешката душа, да направят преврат в човека.

Един и същ – 22 октомври 1930 г., Общ окултен клас, София

 

420. Отишло едно малко дяволче при големия дявол. Искалода го лъже, но големият дявол му казал: „Ти остави лъжата, мен няма какво да лъжеш, аз създадох лъжата за другите, на мен Истината ще кажеш”, и му „ушил”две плесници. И малкото дяволче трябвало да му говори Истината. Големият дявол му казал: „На учителя си Истината ще кажеш, на мен моята стока няма да продаваш, ще я продаваш на другите”. Много правилна философия е това. Хората на крайното отрицание в света искат винаги положителното, казват: „Кажи ми Истината”. Който постоянно лъже, казва: „Не искам да ме лъжеш, за лъжата аз съм майстор, говори ми Истината”.

 [...] Омразата, като срещне Любовта, казва: „Има едно Същество, което ме разбира правилно”, лъжата, като срещне Истината и тя казва същото.

Природата не иска вие да говорите за себе си: „Аз съм неспособен човек”, вие няма да говорите на хората, че сте гениални, но на себе си ще кажете: „В мен има нещо гениално*”. Тя е положителна [и] е вложила всичките дарби и способности, има Доброто желание за вас и вие, като говорите за себе си, тя иска да бъдете в съгласие с нея – това е закон.

(*бел. съст. – „В мен има нещо гениално” – може да се употреби и като Формула)

Правилни отношения / Правилните отношения. Добрата педагогика – 31 октомври 1930 г., Младежки окултен клас, София

 

421. Какъвто е говорът на човека, такъв е и неговият ум.

 Него видя Исус – 9 ноември 1930 г., Неделни беседи, София

 

422. Животът е една от най-хубавите песни, отлично композирана. Чудно е как и досега още хората не са научили тази хубава песен. Когато някой слуша, как други пеят тази песен, тя не му се харесва. Какви ли не трактати, какви ли не критики съществуват за нея. Мнозина казват, че тази песен не струва. Не че песента не струва, но певците не могат да я пеят добре. Само талантливият и гениалният могат да пеят тази песен. Пеенето е спомагателно средство към културата. Който не пее, не може да се развива правилно.

 [...] Който мисли право, той всякога пее. Според някои пеенето е празна работа, губене на времето. Не е така, пеенето е работа.

Ще Ме видите – 16 ноември 1930 г., Неделни беседи, София

 

423. Никога не говорете за неща, които не знаете, които не сте опитали и проверили. Да допуснем, че вярвате в нещо, но не го разбирате. Има неща, за които не може да се говори. Защо? Забранено е да се говори за тях. Ако се говори, ще се натъкнете на големи нещастия.

Двама или трима – 23 ноември 1930 г., Неделни беседи, София

 

424. Тонът може да бъде правилен, но да му липсва вътрешна мекота, вътрешно осмисляне. Вие изпяхте песента на физическия свят. Изпейте я сега в Духовния свят, за сърцето, да видим какъв тон ще вземете. Сега аз ще ви изпея песента, да видите каква разлика има между моето и вашето пеене. Всеки тон има форма, съдържание и смисъл. И грънчарят, като иска да направи едно гърне, първо има предвид формата и дебелината му. Колкото е по-дебело, толкова по-здраво ще бъде то. Като направи гърнето, грънчарят иска да сложи нещо в него. Ако го напълни с вода, гледа да го запуши добре, за да не остане празно пространство. Най-после ще внесете известен смисъл в гърнето: защо сте го напълнили именно с вода, а не с друго нещо. Когато пеете, вие можете да предадете песента по три начина: ако я изпеете по първия начин, вие сте още на физическия свят; ако я изпеете по втория начин, ще влезете в Духовния свят, ще хванете дръжката на вратата, която води за Царството Божие, но няма да ви приемат там. И най-после, като я изпеете по третия начин, ще влезете в Царството Божие. – „Какще познаем по кой начин пеем?“.

Представи си, че си беден човек, но знаеш да пееш. Отиваш в един дом и започваш да пееш. Всички казват, че пееш хубаво, но никой не бръква в джоба си да ти даде нещо. Пееш на втори, на трети, всички те харесват, но никой нищо не ти дава. Това показва, че пееш на физическия свят, по първия начин. Ако пееш и всеки ти даде по нещо, ти си в Духовния свят; само си хванал дръжката на вратата към Царството Божие, без да си влязъл вътре. Като пееш по третия начин, ще се намериш на път за Царството Божие. Който те слуша, ще бъде доволен от теб и ще те заведе у дома си, където ще те нагости добре. Така ще станете приятели и ще си помагате. Кое е най-доброто пеене? Което води човека в Царството Божие. Третият начин е недостъпен за вас. Пейте поне по втория начин, с тон три десети по-високо от нормалния. Важен въпрос за вас е, като пеете, да заставите богатия да извади кесията си.

 [...] Първоначално човек е бил добър певец, но след грехопадението той изгубил способността си да пее. Едва сега той се връща към първото положение.

 [...] Чрез песента в човешкия организъм се влива особена жизнена енергия. Ако си нервен, неразположен, започни да пееш!

 [...] Музиката е на границата между физическия и Духовния свят. Чрез нея човек може да трансформира енергиите си.

 [...] Чрез пеенето се развиват такива способности, каквито по друг начин не могат да се развият. Музиката развива търпението. Немузикалните хора са нетърпеливи, припряни; те искат бързо да постигнат всичко. Щом бързаш много, не си музикален. Животът е най-хубавата музика. Човешкият живот не е толкова приятен, понеже тонът не е взет добре. Има нещо немузикално в него. Като прибавите онази музикалност, която му липсва, той ще стане приятен.

Важността на размишлението – 7 декември 1930 г., Утринно слово, София

 

425. Mного пъти човек ще слиза на Земята, докато вземе правилно основния тон на живота. На която и планета и да се намира, той трябва да слиза на Земята, докато се научи правилно да пее и да свири.

Разумни отношения – 10 декември 1930 г., Общ окултен клас, София

 

426. Ученикът на Новото учение трябва да прилага това, което говори. Той отива в един дом да проповядва, а не може да помогне на болния в дома. Истински проповедник е този, който прилага всичко, което говори: болни лекува, страдащи утешава, мъртви възкресява.

Единица време – 24 декември 1930 г., Общ окултен клас, София

 

427. Ако човек не знае как да говори на себе си, той нищо не може да постигне.
     Любов и милосърдие – 26 декември 1930 г., Младежки окултен клас, София

 

428. Бог говори на човека само три пъти през годината. В първия месец на годината Бог ти казва да не правиш това или онова, но ти не слушаш; на втория месец пак ти казва същото, но ти не слушаш; на третия месец пак ти казва същото. Не Го ли послушаш, Бог престава да говори, цели девет месеца мълчи. След това се изреждат страдания и нещастия в живота ти. Ако периодът, през който Бог говори на човека, е 12 години, тогава Той говори през първите три години, а през останалите девет години мълчи. Ако периодът е от 120 години, на всеки десет години Бог ще ти проговори по един път. Като ти проговори три пъти и не Го послушаш, останалите 90 години нищо не говори. Дългите периоди не се отнасят за вас. За вас са от значение късите периоди.

Благодарете, че вие работите с една година от 12 месеца. Първите три месеца от годината са Божествени, а останалите – човешки. Кои са тия месеци вие сами ще намерите. Те не вървят последователно. Затова трябва да бъдете внимателни, да се вслушвате в Божествения глас, Който ще ви каже: „Стани!”. Чуете ли този глас, и на смъртно легло да сте, ще оживеете.

 [...] Когато за пръв път чуе гласа на Бога, човек напъпва; вторият път разцъфтява и завързва плод, а третият път узрява.

Условия и възможности – 31 декември 1930 г., Общ окултен клас, София

 

429. Пееш за Любовта, но тонът не отговаря на Любовта. В това разногласие не можеш да очакваш резултат. Пееш за Любовта, но и гласът ти не отговаря на нейното съдържание. Какво очакваш от такова пеене?

Здрава основа – 4 януари 1931 г., Утринно слово, София

 

430. Под говор разбирам правилна обмяна между двама души.

Отношение към Бога – 1 февруари 1931 г., Утринно слово, София

 

431. Младият говори за живота, тойговори повече за сърцето си, а старият говори повече за ума си.

Няколко необходими неща / Три неща са потребни – 13 февруари 1931 г., Младежки окултен клас, София

 

432. Всяко нещо, за което човек говори, трябва предварително да го е опитал и то не на половина, а в неговата пълнота. Хората говорят за живота,без да са го опитали, без да са познали Любовта.

 [...] Опитайте и после говорете*! (*това е Правило – бел. съст.)

Послушание – 4 март 1931 г., Общ окултен клас, София

 

433. Казано е в Писанието: „Акоговоря с човешки и с ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм”.Следователно, ако човек говори на Бога, а Любов няма, Бог не му отговаря. Защо? Любовта е езикът на Бога. Значи този човек е забравил езика, който Бог някога му е предавал. За да ви разбере Баща ви, ще говорите на Бащиния си език. Бог може да ви разбере, ако говорите на Неговия език – езикът на Любовта. Как познавате, че Бог ви е разбрал и отговорил на молитвата ви? Ако молитвата ви е приета, под лъжичката си ще усетите малка топлина и светлина. Няма да мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили.

Реалности и сенки – 11 март 1931 г., Общ окултен клас, София

 

434. Когато във вас говори някое силно и разумно желание, не го спирайте. Дайте му възможност да се прояви!

Справедливи – 13 март 1931 г., Младежки окултен клас, София

 

435. Ще кажете, че лесно се говори, но мъчно се правят нещата. За разумния човек и говоренето е лесно, и правенето е лесно.

Закон на числата – 18 март 1931 г., Общ окултен клас, София

 

436. Колкото и да говорите и пишете за Любовта, ако на гладния не дадете хляб, на жадния – вода, на болния – здраве, на страдащия – утеха, всичко е безплодно.

Основна мисъл – 25 март 1931 г., Общ окултен клас, София

 

437. Горната челюст представлява Мъдростта, т.е. проява на Разумния принцип в живота. Долната челюст представлява Любовта. Значи, като отваря и затваря устата си, човек пак услужва на Бога. Ако може да яде и да говори правилно, той изпълнява велика работа, която ще му принесе полза за вековете. Не може ли да яде и да говори правилно, човек се натъква на страдания, от които с векове не може да се освободи.
     Специфична работа – 15 април 1931г., Общ окултен клас, София

 

438. Музиката трябва да се вложи в мислите и чувствата, да има израз. Мислено всеки може да пее, но като рече да изрази песента навън, той среща затруднение. Даровитият певец и като направи грешка, не се обезсърчава, скоро изправя грешката си.

 [...] На онзи, който живее по Бога, ангели слизат от Небето да му пеят, както момците пеят на красивата мома. Един от нашите музиканти написа песен на Бялото кокиче. И добрият живот е като бялото кокиче, като хубав цвят, за който ангелите слизат от Небето и му пеят своите песни. След това човек се чувства радостен и весел. Желая и вие да сте такива бели кокичета, за които ангелите ще слизат от Небето да ви пеят. Всеки от вас може да стане такъв певец. При обикновените дарби не се постига лесно това. Само при необикновените дарби се постигат големи резултати – да станеш голям певец.

Път на вътрешно разбиране – 21 април 1931 г., Утринно слово, София

 

439. И тъй, ако искате да знаете какъв е основният тон, идете в музикалния свят, между Възвишените същества. Там ще чуете истинската музика, ще разберете какво значи чист, верен тон. Основният тон има свойството да пали загасените свещи. Следователно, ако вашата свещ е загаснала, като чуете основния тон, тя веднага ще се запали и ще свети. Ако тонът не е основен, свещта няма да се запали. По това свойство можете да познаете и вашия основен тон. Това не трябва да ви обезсърчава. Пейте, упражнявайте се, докато тонът ви придобие нужната чистота и пластичност. Когато искат да кажат, че някой музикант не е добър, употребяват израза: „Свещтаму е загаснала”. Сама по себе си, като изкуство, музиката е крайно взискателна. Тя признава за добри певци и музиканти само онези, от песента,на които изгасналата свещ се запалва. Да пееш, това значи песента ти да запали изгасналата ти свещ. Това наричаме ние необикновена, чиста, идейна музика, или с една дума – жива музика. Ако от песента ви свещта не се запали, музиката ви е безидейна, обикновена, мъртва. Живата музика разсейва облаците от съзнанието на човека, а същевременно изпъжда вън от човешката душа всички скърби и страдания. Ето защо, когато ставате от сън, правете опити да взимате основния тон на живота. Кой е основният тон на живота – не знаете. В музиката обаче основният тон е до. Освен него има още два, които заедно с първия образуват основен акорд, или основно съзвучие: до, ми, сол. Съчетанието между трите тона представлява основните тонове на три свята. Оттук вадим заключението, че не само физическият, но и Духовният, и Умственият светове имат свои основни тонове.

 [...] Всяка една мисъл си има основен тон, т.е. мислещият свят има основен тон; светът на чувствата също си има основен тон; и волевият свят има свой основен тон.

Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли – 8 май 1931 г., Младежки окултен клас, София

 

440. Българската поговорка казва: „Койтопее, зло не мисли”. Щом не мисли зло – добро ще мисли. Глупавият не може да пее и да играе. Ако рече да играе, той ще преплита краката си. Защо – няма сръчност. Умният обаче е сръчен– той пее и играе добре.
     Свещеният трепет – 13 май 1931 г., Общ окултен клас, София

 

441. Можете ли да говорите на човека за Любов, когато къщата му гори? Ще го изнесете вън и заедно с него ще започнете да гасите пожара. Като изгасите пожара, тогава можете да си говорите любовно. Как ще говорите любовно с човек, на когото кракът е счупен? Ще го вземете на гърба си и ще го заведете при някой каракчия*, да намести крака му.Ето защо, не е достатъчно само да говорите за Любовта, но трябва да я прилагате.

* (каракчия /ост./ – Народен лечител, който умее да намества навехнати или счупени кости.)
Съществено и несъществено – 3 юни 1931 г., Общ окултен клас, София

 

442. В Америка някъде имало един знаменит проповедник – Мууди. Докато заеме положението на виден проповедник, той минал през големи изпитания: където излизал да проповядва, навсякъде го пъдели. По едно време Мууди се сприятелил с един добър певец, Сенкел, с когото започнал да работи: той да проповядва, а приятелят му да пее. От този ден Мууди се прочул като добър проповедник в цяла Америка. Преди започване на проповедите Сенкел пеел и свирел на орган, с което подготвял благоприятни условия за Мууди. Те работели заедно и се радвали на успеха си. След време обаче те се разделили и работата им тръгнала назад. И двамата изгубили силата си. Силата им се заключавала в това, че енергията на Сенкел минавала в мисълта на Мууди, а мисълта на Мууди имала влияние върху музикалността на Сенкел. Последният проявявал своята музикалност и способност да пее главно в присъствието на Мууди. Но и Мууди се вдъхновявал от песента на Сенкел. Мууди имал добре развито чело, което показвало, че той има такт, разбиране и преценяване на музиката. След неколкогодишна взаимна работа и двамата, един след друг, заминали за онзи свят.
     Трите отношения / Първите отношения– 5 юни 1931г., Младежки окултен клас, София

 

443. Свободен човек е онзи, който има силно развито музикално чувство;свободен е само онзи, който е свързан с Бога. Той е истински музикант – от нищо не се страхува. Когато не иска да пее, човек има страх от нещо. И когато много пее, кряска, пак има някакъв страх.

Свобода на съзнанието – 10 юни 1931 г., Общ окултен клас, София

 

444. Ако човек пее добре, нека приложи пеенето си,освен за своето благо, и за благото на другите.

– „Ама без пари не пея! Ако не ме оценяват хората, не пея”. Това е криво разбиране. Плащането и оценяването са второстепенни неща. Важно е да пеете. Ако пеете с Любов и с разположение, хората непременно ще ви оценяват. Щом Бог е вложил известен капитал във вас, вие трябва да го сложите в обръщение. Не е позволено на човека да държи Божествения капитал в застой.

 [...] И тъй, ще уреждате сметките си по Любов; ще пеете и ще свирите по Любов.

 [...] Където има хармония и мелодия, там е приложението на Любовта. Който намери и приложи този метод, става гениален. Ако е певец или музикант, пее и свири естествено. Той не се нуждае от външна обстановка, от среда, от хора, които да го оценяват, а носи в себе си всичко. Започне ли да пее, песента му настройва публиката, която започва да го слуша с внимание. Ако певецът или музикантът очаква на публиката, на условията, на времето, неговата гениалност е проблематична. Гениалният пее, където попадне: с публика и без публика, в салон или без салон, при добро и при лошо време. Гениалният музикант вкарва двойката си в своя инструмент и разполага с него както иска. Не може ли да направи това, той е обикновен музикант, на когото струните лесно се късат. Късането на струните се дължи на две противоположни мисли или чувства в музиканта. Те създават известно противоречие в него, което се отразява на самия инструмент. Музиката подразбира хармония, а хармонията изключва всякакви противоречия.

 [...] Хармонията внася светлина в човешкия ум, а мелодията – топлина и мекота. Това се забелязва, от една страна, в мислите и чувствата на човека, а от друга – в неговия говор. Приятно е да слушате човек, който говори музикално.
 [...] Велико изкуство е да знае човек как да говори и кога да говори. Ако говори музикално, човек може да пее и да свири хармонично и мелодично. Чрез музиката може да се примири с всички хора. Чрез музиката той може да внесе разположение както в своята душа, така и в душите на ближните си. Като прилагате музиката, вие можете да постигнете всички свои желания. Без нея вие ще очаквате на другите, да дойде помощта отвън. Певецът поема въздух отвън и пее, но песента му не е във въздуха – тя се крие в неговата мисъл. Зад мисълта му пък се крие Божественото Начало, което направлява нещата. Наистина, няма по-велика музика от Божествения език. Който е чул само веднъж този език, той никога не може да го забрави.

 [...] Като ученици, стремете се да говорите музикално. Музикалният говор подразбира изявяване на Истината. Приятно е да слушаш някой да говори музикално. Колкото и да го слушаш, в края на краищата ще кажеш, че има още да говори.

 [...] Ако двама души, които се обичат, не могат да съживят един умрял, любовта им не е истинска. Ако двама певци не могат да съживят един умрял човек, песента им не е гениална. Кога умира човек? Когато внесе в сърцето си един дисонанс, чрез който скъсва струните на своя живот. Има мисли и чувства, които моментално умъртвяват човека.

 [...] Колкото и да се говори за духовната музика, хората още не я разбират. Както не разбират своя език като музикален инструмент, така не разбират и духовната музика. Мнозина свирят на цигулка, но не я чувстват още жива, одухотворена. Цигулката е жива; всяка клетка в нея продължава да живее. В който момент умре, тя ще се разпадне. Всяка клетка на цигулката отговаря на цигуларя. Колкото по-музикален е цигуларят, толкова по-добре разговаря с цигулката си. Когато някой виден цигулар свири, хората казват, че цигулката му говори.

Забелязано е, че като инструмент цигулката не се поддава на правилата, които управляват повечето инструменти. На пример колкото повече се свири на пиано и на някои други инструменти, толкова повече те губят силата си. С цигулката е точно обратно: колкото повече свирите с нея, толкова повече се увеличава силата ѝ. Същото се отнася и до човека, който се моли съзнателно и с Вяра. Колкото повече се моли, колкото по-дълбока е молитвата му, толкова по-музикален става той. Ние говорим за онази музика и за онова пеене, които тонират човешките чувства. По този начин те тонират и нервната му система. Ако това отчасти поне може да направи обикновената музика, колко повече може да се очаква от духовната! Тази музика внася мекота в човека, но същевременно го прави активен.

 [...] И Христос прилагал пеенето като метод за тониране. Казано е в Евангелието, че на Тайната вечеря Христос и учениците Му изпели една песен, след което излезли вън.
Като ученици, поставете си задачата да живеете разумно. Къде ще проявите този живот? И в говоренето, и в мислите, и в чувствата си. Разумното слово подразбира музикално говорене.

Музикален живот – 17 юни 1931 г., Общ окултен клас, София

 

445. Никога не пийте студена, ледена вода. Пиете ли студена вода, капилярните съдове на гърлото и на стомаха се свиват чрезмерно и причиняват ред болезнени състояния.[...] Някой певец, музикант или оратор излиза на сцената и публиката го харесва, остава доволна от него. Защо? Защото е попаднал в една от хармоничните точки на Природата. Не може ли да попадне в една от тези точки, публиката ще го освирка и свали от сцената.

Свиване и разширяване – 19 юни 1931 г., Младежки окултен клас, София

 

446. Казват за някого: „Тозичовек говори добре”.

Това е външната страна на човека. То е все едно да кажете за хляба, че е добре опечен.

– „Важно е какво ще кажат хората за този човек”.

Според мене хората не са авторитети. Те са като петлите – всички петли пеят по един и същ начин. Петлите обичат да се качват нависоко и там да кукуригат. И гаргите грачат по един и същ начин. Граченето е особен език, на който гаргите изказват мнението си по някой обществен въпрос от техния свят.

Казвате: „Днес Учителят говори точно както ние мислим”. [...] Лъжете се, никога не съм говорил върху това, което вие сте мислели.

 [...] Според вас учителят, професорът говорят, както учениците и студентите мислят. Това не е философия, това е тщеславието, заблуждението на човека.

Докато ученикът казва, че Учителят му говори, както той мисли, заблуждението върви с него. Учителят говори според степента на вашето съзнание. Колкото повече съзнанието ви се повдига, толкова и мисълта на Учителя се изменя.

 Мистично разбиране – 21 юни 1931 г., Утринно слово, София

 

447. Който не говори Истината, изгубва своя вътрешен мир.

 [...] Сега, като ви говоря така, има нещо скрито у вас, което ви нашепва: „Не слушайте, не е точно така, както ви се говори“. Това нашепване се дължи на същества, които ви изкушават, обаче те самите още не разбират живота.

 [...] Истината говорете само на Бога и се дръжте за Любовта! Какво правят хората? Те казват Истината само на себе си.

Любовта към Бога – 12 юли 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи

 

448. Ако някой човек е дошъл до положението на Син Божи, той може да говори някъде в стаята си, а същевременно да го слушат и тревите, и цветята, и животните, както и милионихора.

Симон Петър – 12 юли 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи

 

449. Срещнете ли човек, който ви говори за Бога, вие трябва да имате предвид дали той слуша Бога и върши Волята Му. Който слуша Бога и върши Волята Му,и вие можете да го слушате.

Съчетание, приложение и изпълнение – 3 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи

 

450. И тъй, внимавайте в пътя си! Следете, наблюдавайте кой какво говори, за да различавате черния брат от белия. Който говори едно, а върши друго той,е черен брат. Белият брат върши това, което говори. Той и отвън, и отвътре е един и същ. Така постъпва и Бог,в Него няма лицеприятие. Любовта всякога е една и съща. Като говори, белият брат винаги има предвид, че се намира пред лицето на Бога, Който претегля всяка негова дума според законите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Постъпва ли човек така, той всякога ще има одобрението на Бога.

 [...] Казвам: „Човек трябва да бъде искрен в себе си” – каквото говори, това да е в сърцето му. Затова е казано в Писанието: „Тези люде се приближават при Мене с устата си и с устните си Ме почитат, а сърцето им отстои от Мене. Но напразно Ме почитат, като учат учения и заповеди человечески“. Следователно Бог не се нуждае от лъжливи учения.

 [...] Думата аз в българския език е така свещена, както е свещена в индусите думата аум, обаче и те не могат правилно да я произнасят. Само техните адепти могат правилно да я произнасят, но те не съобщават този начин на непосветените. Думите ом, ам, аум, ум имат едно и също значение. Коя от тези думи е най-права – точно не се знае. Възможно е всички да са прави, а възможно е и всички да не са прави. Когато се научите да любите, да мислите правилно и да говорите Истината, вие ще можете да произнасяте правилно думата аз. Докато сърцето ви не затрепти, докато умът ви не светне и докато не придобиете необходимата свобода, вие не можете правилно да произнасяте тази дума.

Ден на Божието изявление – 7 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи

 

451. Истината може да се говори само на онзи, на когото сърцето трепти от Любов. Истината може да се говори само на онзи, на когото умът е пълен със Светлина.

Запечатал е – 8 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи

 

452. Страданията са нещо подобно на строгата реч. Обаче строгата реч, строгите думи не могат да оправят света. Само Божествените думи са в сила да оправят света. Всяка Божествена дума е узрял плод, който всеки сам може да откъсне от градината на Бога. С Божествени плодове трябва да се храни човек!

Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината – 9 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи

 

453. Бог говори само там, където са Любовта, Мъдростта и Истината. Когато Бог говори, всички трябва да мълчат. Ако не мълчат, ще има страдания. Мълчат ли, ще има радост и веселие.

Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината – 9 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи

 

454. Значи най-важно за хората е Словото, което Бог днес им говори. В миналото Бог е говорил на хората според степента на тяхното развитие и в бъдеще ще им говори пак според степента на развитието им. Когато детето е малко, майка му говори по един начин; като стане голям син или голяма дъщеря, тя говори по друг начин, обаче било за детето, на което майката говори, било за човека, на когото Бог говори, важен е сегашният момент.
     Казвате: „Едновреме майка ни ни говореше като на деца, езикът ѝ беше по-строг, по-назидателен; сега ни говори като на големи, като на разумни хора” – обаче между първия език на майката и сегашния няма никакво противоречие. На малкото дете пък тя говори по негов маниер– изкривява думите, приспособява се към него, за да я разбере; ще дойде ден, когато майката ще говори на детето си със съвършен език – този език е езикът на изгряващото Слънце, т.е. езикът на Мъдростта. В езика на Любовта е позволено на майката да бъбри, да изкривява думите според развитието на детето, но в езика на Мъдростта не се позволяват никакви изкривявания, никакви промени – Мъдростта всичко изправя, нейният език е съвършен.

Които чакат Господа – 10 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи, Рила, Седемте езера

 

455. Вречта на красноречивия оратор не трябва да има никакво насилие, никаква лъжа, никакво зло. Има ли насилие, лъжа и зло, тази реч не е съвършена – Божествената граматика не търпи нищо излишно. Казвате: „Ниетрябва да бъдем добри” – това не трябва даже и да се говори, защото ако човек не е добър, той ще бъде лош.

Сила, разумност и добро – 19 август 1931 г., Съборни беседи, София

 

456. Ако човек само говори, без да изпълнява, той ще приличана онзи богат американец, който на думи само говорел за Бога, но нищо не правел за Него. Един ден той заболял сериозно и повикал техния пастор да се помоли за оздравяването му. Пасторът му отговорил:
     – Как да се моля за теб, когато не си направил нито едно добро?
     – Ако не се помолиш за мен, аз ще замина за онзи свят.
     – Нищо от това, можеш да заминеш, но аз не мога да се моля за човек, който през целия си живот е хулил Църквата и нищо не е направил за Бога.
     – Тогава какво да правя?
     – Раздай имането си на бедните и обещай, че ще служиш на Бога!
     – Ти се помоли първо на Бога, а след това и аз ще изпълня обещанието си.
     – Не, докато не направиш контракт, докато не подпишеш, че ще изпълниш обещанието си, аз няма да се помоля на Бога, аз не вярвам само на думи.
     И тъй, искате ли молитвата ви да бъде приета от Бога, преди всичко трябва да сложите жертвата си пред нозете Му – не сте ли готови да пожертвате всичко за Божия Дух, който постоянно ви ръководи, нищо не можете да направите.

Най-високото място – 20 август 1931 г., 1931 г., Съборни беседи, София

 

457. Не е достатъчно само да се говори, всичко това трябва да се върши – иначе всичко, което се говори ще бъде както в приказките от „Хилядаи една нощ”.

 [...] Тъй щото говорите, ли нещо, то трябва да се приложи първо от самите вас; ако вие не можете да го направите, тогава не карайте тия хора преждевременно да излизат от затвора.

 [...] Истински певец е онзи, който може да спечели сърцето на своя заемодател.
Представете си един знаменит, но беден певец, който дължи някому десет хиляди лева, а няма пет пари в джоба си да му ги върне; какво трябва да направи този певец? Той трябва да отиде при своя заемодател и да му каже:

– Пет пари нямам в джоба си, но искам да изплатя поне лихвите на дълга си.

– Как ще ги изплатиш?

– Ще ти попея малко.

– Добре, изпей ми нещо.

Започва певецът да пее, но така, че заемодателят забравя всичко, унася се от гласа на своя длъжник; като свършва де пее, кредиторът му казва: „Не само че не ми дължиш вече, но отгоре на това ти давам хиляда лева; никога не съм слушал такъв певец, сега разбрах какво нещо е истинското пеене”.

 [...] Значи истински певец, художник, поет или оратор е този, който може да трогне своя кредитор, да го постави в положение да прости дълга му.
Отиване и връщане – 21 август 1931 г., Съборни беседи, София

 

458. Има една известна мисъл: „Глас народене глас Божий”.Това е онази идея, където ви казвам, че ние трябва да обичаме всички.

Да се облечете в Новия човек – 4 октомври 1931 г., Неделни беседи, София

 

459. Природата никога не ни говори на наш език. Ние сами си тълкуваме, правим си някакви преводи от онова, което тя прави. Но какъв е езикът на Природата– никой не знае; как точно говори тя – никой не знае. Природният език няма никаква граматика. Кои са нейните съществителни, прилагателни имена, местоимения или глаголи – и това никой не знае.

Дайте ни от вашето масло – 11 октомври 1931 г., Неделни беседи, София

 

460. Звукът представлява хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползва от неговото благо. Като знаете това, възприемайте чистите трептения на звука, а се пазете от шум, предизвикан от непроверени слухове. Че някой казал нещо обидно за вас–това да не ви смущава. Приемайте нещата направо от техния източник, от автора им. Когато звукът от някой източник влезе направо в ухото ви и разговаря с вас, вие си съставяте истинско понятие за нещата. Казано е в Писанието, че в съдния ден ще отговаряш за всяка празна дума. Затова, ако искаш да приемеш някаква светла мисъл, иди при автора, от когото тя излиза, и приеми светлината чрез очите си; след това ще чуеш какво говори и ще възприемеш звука чрез ушите си. Така ще имаш ясна представа за неговата мисъл, за това, което го движи в живота му.

Проводници на Любовта / Пътищата на живота. (Кой може да обича) Проводници на Любовта – светлина, звук и въздух – 14 октомври 1931 г., Общ окултен клас, София

 

461. За Великото не трябва да се говори. Обичате ли Бога, никому не говорете за това, понеже то е велико. Обичате ли ближния си, обичате ли сърцето си, никому не говорете за това, защото то е велико.

Отношение на два закона – 18 октомври 1931 г., Неделни беседи, София

 

462. Песента Аин фаси:

Тази песен е съставена от две части: първата част – аин фаси – е началото на всяка работа. Какво е началото знаем; какъв ще бъде краят, не знаем. В тази песен има два противоположни момента, които не изразяват истинското положение на нещата. Който разбира елементите на думите аин фаси, може да се домогне до смисъла на живота и да се ползва от него. Така той ще разбере как ще свърши животът, т.е. как ще се превърне скръбта в радост. Да превърнеш скръбта в радост, това значи, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана.

 [...] На песента Аин фаси могат да се направят два превода: отрицателен и положителен. Аин фаси – докато си глупав; мекри заси – докато си лаком; фиан земру – работата ти няма да върви напред; ашан – всякога ще плащаш; суаси зен фесул – главата ти няма да се освободи от мъчнотии. Положителният превод на песента е следният: аин фаси – ако живееш с Любов; мекри заси – ако Мъдростта те озарява; фиан земру – ако Истината царува в теб, и т.н. От това, как ще пее човек тази песен зависи дали ще се поддаде на нейното положително или отрицателно влияние. Ако се пее с мекота, ще имате един резултат; ако се пее твърдо, резултатът ще бъде друг. От способността на човека да приема и предава зависят неговите вътрешни състояния на скръб или на радост.

 [...] И тъй, от пеенето на човека, от неговата музикалност зависи да бъдете доволни или недоволни от него. Музикалност има и в постъпките на човека.

 [...] Забелязано е, че човек не може да пее добре, ако носи в себе си някаква голяма скръб. Друг е въпросът, ако той може да превърне скръбта в радост – тогава в гласа му има мекота и приятност. Докато пее, човек намира изходен път в скръбта. Щом престане да пее, всички пътища в живота му се затварят. Дълго време трябва да работи върху себе си, за да намери изходен пункт и да превърне скръбта си в радост. За да се изяви, музиката се нуждае от простор. Във водата не можеш да пееш – простор няма. Най-добрата среда за музиката и пеенето е въздухът. За Същества, по-напреднали от хората, етерът е най-добър проводник на музикалните тонове.

 [...] Единственото място, където можете да чувате тихия глас на Бога, това е областта на скръбта и страданието. Следователно, като дойде страданието при вас, не го отбягвайте, но вслушайте се в него, да чуете гласа на Онзи, Когото търсите.

Разбраната скърб / Разбраните скърби – 21 октомври 1931 г., Общ окултен клас, София

 

463. Да се говори Истината на човека подразбира да му се каже това, което може да го подмлади.

През онези дни – 25 октомври 1931 г., Неделни беседи, София

 

464. Който ти говори Истината, който още в първия момент те обича, той предизвиква в теб свещен трепет. Не изпитвате ли този свещен трепет, колкото и да ви убеждава някой, че ви обича, той не говори Истината. Колкото и да се изнасилвате да вярвате, че ви обича, вие нищо няма да придобиете. Който ви обича, той ви носи една запалена свещ. Тъй щото вие ще определите Любовта на този човек не по думите, които ви говори, но по светлината на свещта, която той ви дава. Свещта говори повече от всичко друго.

Изново – 1 ноември 1931 г., Неделни беседи, София

 

465. Малко певци ще срещнете с чист, правилен тон. Правилният тон включва в себе си сила, съдържание и смисъл. Той има отношение към правите мисли, чувства и действия. С други думи казано: правилният тон произвежда в човека светлина и топлина. Следователно само музикалният човек живее правилно. Защо? Защото в музиката има строга отмереност, такт, т.е. мярка на времето. Във физическия свят всички неща стават във време и пространство. Затова под тактичен човек разбираме онзи, който употребява всяко нещо навреме и намясто. Който не е тактичен, внася дисхармония в живота си, а дисхармонията причинява зло. Ако някой каже, че не може да живее добре, от това се подразбира, че не може да пее правилно. Който не пее добре, той произвежда шум, скърцане и др.

 [...] Като пеете, трябва да вложите цялото си сърце и цялата си душа. Който пее така, само той може да целува правилно. Ако искате да пеете хубаво, трябва да работите усилено в това направление.

 [...] На Небето приемат само добри певци, с ангелски гласове. Мнозина мислят, че от тях се иска права мисъл, прави чувства и действия, без да бъдат добри певци. Те не разбират Истината. Преди всичко човек не може да има прави мисли, чувства и постъпки, ако не знае да пее. И светията трябва да пее. Не е светия онзи, който не пее правилно. И Христос е пял. Не е въпрос, пеенето и музиката да станат професия на човека, но да пее от Любов към пеенето. Казано е в Писанието: „Ще пеете и ще възхвалявате Господа”. Музиката трябва да бъде импулс в живота, да подтиква към работа, а не средство за прехрана. Животът без музика е живот без Любов, без Светлина, без Свобода. Живот с музика е живот на Любовта и на Доброто.

 [...] Ако пеят така, където влязат, те ще внесат мир и радост. Ако влязат между хора, които се бият, боят трябва да спре; ако влязат между крадци и лъжци, кражбата и лъжата трябва да престанат. Злото отстъпва пред музиката, както и пред Любовта. Затова вложете своята музикалност не само в пеенето, но и в говора. Където има музика, там е Любовта, там е животът.

 [...] Който пее правилно, лесно може да заеме каквато и да е служба. Тежко е положението на онзи, който не знае да пее. Каквато и служба да му дадат, нищо не може да постигне. Правилното и добро пеене е истинската препоръка и на този, и на онзи свят.
Правилният тон – 4 ноември 1931 г., Общ окултен клас, София

 

466. Бог ти говори – този е вътрешният глас, и Той говори не когато си щастлив, но когато върху теб дойдат най-големите нещастия и ти казваш: „Всичко се свърши”. Когато всички престанат да говорят, тогава Бог започва да говори. Тогава ти се намираш пред една пропаст и казваш: „Беше, вече всичко се свърши”. Тогава именно и Бог ще ти проговори.

Син Человечески отхожда – 8 ноември 1931 г., Неделни беседи, София

 

467. Който знае да пее, не се страхува, въздухът познава певеца. Като дойде този певец и въздухът се изменя, времето става хубаво. Като дойде някой, който не знае да пее, времето се разваля, казва: „Нети позволявам да пееш”.Казвам: на онези певци, които знаят да пеят, дайте ход! А на ония, които не знаят да пеят, не им давайте ход!
     Няма да угаси – 15 ноември 1931 г., Неделни беседи, София

 

468. Седи един ученикпри учителя си по пеене. Вижда учителят, че ученикът е даровит, може да пее хубаво и му казва да стане да изпее нещо. Той се свива, срамува се, гласът му се свива, не може да вземе верни тонове. Вдига го учителят веднъж, два пъти – все не може да изпее нещо вярно. Тогава един ден учителят се приближава при него, удря му две плесници и този ученик забравя всичко, започва да пее.– „От този момент – казва той – гласът ми се отвори. Благодарение на тези две плесници аз се освободих от своя страна и започнах свободно да пея. От ума ми изчезнаха хората около мен, аз виждах само плесниците”.

Този е един краен метод, но понякога и Природата върши с вас същото. Понякога ние седим, не можем да взимаме верни тонове. Като ни удари няколко плесници, ние се научаваме да взимаме верни тонове. Ако придобиеш пението като дарба, тези две плесници не са ли на мястото си? Ако станеш певец и се явиш пред хората, тези две плесници са изиграли своята роля. Но ако не ги получиш и не развиеш дарбата си да пееш, нищо не си спечелил.

 [...] Бог употребява всевъзможни средства, за да събуди Божественото, Великото у нас.

Материални прояви на живота / Животът като математически действия – 18 ноември 1931 г., Общ окултен клас, София

 

469. Разбиране е нужно на човека. Ако има правилно разбиране, той знае, кога и как да говори.Не му препятствай да се прояви!Ще му кажеш как трябва да говори! Ако говори високо, тихо трябвало да говори; ако говори пламенно, трябвало да се въздържа. Оставете човека да си говори както знае, а не както вие разбирате! Някой, млад или стар, иска да се прояви. Оставете го свободен да се прояви както желае.

Сила, живот и здраве – 23 декември 1931 г., Общ окултен клас, София

 

470. Всеки музикален тон има специфичен цвят. Например тонът доима червен цвят, си– виолетов, ла – син цвят, сол – светлосин, фа – зелен, ми – жълт, ре – портокалов. Значи между музиката и цветовете има известно съотношение. При това, всеки цвят оказва влияние върху човека. Ако някой тон има надмощие в организма, и цветът на тоя тон има надмощие. Например, ако тонът ми има надмощие в човека, той пожълтява; ако ре има надмощие, лицето на човека става оранжево; при тона до лицето става червено; при фа лицето позеленява. Какво знаете изобщо за светлината и за нейното отражение? Тоновете, както и цветовете, се отразяват и върху характера на човека. Казват за някого, че е весел, засмян човек. Кога се смее човек? Какъв е произходът на смеха? Кои цветове влияят върху смеха? Има ли връзка между смеха и плача? Смехът е песен. Кой тон взима надмощие в смеха? Ако може да определите тона на смеха, ще определите и характера на човека, както и подбудителната причина да се смее. Ако смехът ти започва с до, ще знаеш как да наредиш останалите тонове в гамата.

 [...] Казвате: „Какво ни интересуват музикалните тонове и техните цветове? Ние се интересуваме от хлебеца, да има какво да хапнем”. Който разсъждава така, той се намира в тона фа, в зеления цвят, в материята. Всички животни се намират в тона фа – при зеления цвят, при тревата. Говедото пасе тревата, пее фа. Месоядното е в тона до. Къде е мястото на човека? Между фа и до. Защо Природата е определила човек да яде всички храни? За да събуди всички тонове в него, да го постави в разнообразието на живота. Еднообразието в тоновете произвежда болезнено състояние в човешкия организъм. От музикално гледище, тия състояния причиняват известна дисхармония в организма. Много от сегашните лекари, особено на Запад, лекуват болните с музика. За това се изисква голямо изкуство.

 [...] Казвам: колкото са важни мислите и чувствата на човека, толкова е важна и неговата реч. Няма по-голяма магия от човешката реч – тя е музика. Ако вярва в силата на словото, човек владее магията на живота. Той носи тая магия в устата си. Вие търсите магията в книгите, а не знаете, че тя е в думите, които излизат от устата ви. Например, думата светлина на български език, la lumière на френски, light на английски, licht на немски, крие известна сила.

 [...] Как действа тъжната музика на човека и как – веселата? Тъжната музика не действа здравословно. Тя е резултат на някакво патологично, болезнено състояние. Веселата музика обаче действа здравословно. Има хороводни песни, които лекуват болните. Има тъжни песни, които турят и здравия на легло. Българските хороводни песни са лечебни. Направете опит. Идете при някоя ваша болна приятелка и ѝ пейте два-три дена наред хороводни, весели песни. После поиграйте, подскачайте пред нея, без да ѝ говорите нещо. Тя ще ви гледа как играете и пеете и ще забрави болестта си. Ще скочи от леглото си и ще започне да играе. Хванете я за ръка и продължавайте играта заедно. Пейте, скачайте и тихо си нашепвайте: „Няма за какво да се тревожиш”. Бог не е създал Земята за болни хора, Земята не е болница!

Помни: Музиката и песента лекуват*. – „Цял ден ли трябва да пеем и играем на болния?” Трябва да знаете колко време да пеете и играете. В Природата съществуват музикални часове. Изпейте още веднъж упражнението Сила, живот, здраве. По-нататък, когато имам време, ще избера няколко певци между вас, с които ще работя една-две години, да станат певци на Новото. Останалите ще пеят по стария начин. Така ще видите разликата между пеенето по нов и по стар начин. И сега има добри певци, но методите, по които работят, не могат да ги доведат до естествения тон на пеенето. Някои певци и певици не успяват много, защото не се въодушевяват от някаква велика идея, но се поддават на желанието си да се прославят пред света и да спечелят много пари. Малко певци имат идея защо пеят и как пеят. Да пееш с идея – това значи да пееш за себе си; това значи да пееш за Божественото в себе си. Не можеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш право, ако не пееш правилно.

Вътрешното богатство – 25 декември 1931 г., Младежки окултен клас, София

 

471. Трябва да изучавате езика на Природата. Сега всички имате верую, нали? И в Бога вярвате, и в Христа вярвате. Колцина от вас, като говорите на Христа, Той би ви разбрал? Ако Му говорите както подобава, Той ще разбере. Христос най-първо не разбира вашите постъпки. В какво седи неразбирането? Детето минава с баща си, вижда една каса с пари и му казва: „Татко, бръкни в тази каса и ми дай малко пари”. Бащата си прави оглушки, че не е разбрал. Разбиране трябва. Казвате: „Как да не разбира Христос, Той толкова ли е глупав?”.Има неща, които Христос никога не разбира. Има нещо, което Бог не разбира. Той не може да участва в тези престъпления, които са нещо обикновено за човека.

 [...] Та силата на човека е в словото. Човек ще се научи да говори право, ще се научи и на граматика, [но] тя отпосле иде; има граматика, с която човек се ражда. Има и една логика, с която човек се ражда. Ако тази граматика, българската, беше валидна и за другите езици, би било лесно да се изучават те. Българинът казва: „Аз му казах” или „Казах му”. На английски никога не можеш да кажеш: „Казах му", винаги трябва да кажеш местоимението аз. Трябва да го туриш най-отпред, иначе глаголът не може да се разбере. Значи англичаните имат една граматика, която се отличава от нашата по своето местоимение. После, в английски членът е турен пред думите, а българите го спрягат отзад. Така е и у французите, и те турят члена отпред. Това са съображения, това е личното в развитието. Щом славяните минат през това развитие, един ден и те ще изменят своята реч. В речта може да има член, може и да няма. Може да се тури една буква, която да членува. Тези членове в българския език – ът и – та не са красиви. Нашите добри приятели се стремят да избегнат членовете.

Думата му държа – 27 декември 1931 г., Неделни беседи, София

 

472. Лесно е да кажем: „Каквото е Господ казал”. Тази дума има съвсем друго значение. Господ какво ти е казал? Отвън каквото е казал Господ. Че отвън и вятърът говори, и Слънцето говори. Всичко отвън говори, как ще познаеш гласа Божи? Казвате: „Господ говори отвътре”.Че отвътре говорят и безумните, и глупавите хора. Казва псалмопевецът, че разумният говори отвътре, от сърцето си. Отвред се говори. Как ще познаете гласа Божи? Наука се изисква за това.

 [...] Главното в окултната наука е: ученикът, който влиза в Школата, трябва да види своя Учител и той да му предаде своите уроци, защото без Учител може да четеш окултни книги колкото искаш, но те са безсмислени. Да четеш окултни книги, е като да учиш музика, да разглеждаш нотите, без да има кой да ти каже как се пеят. Даже може да правиш опит да пееш, но когато дойде онзи видният музикант, той ща ти каже, изпее и изсвири всичко така, както е написано. И в окултната наука казват, че има два начина за съобщение с невидимия свят, с този окултен, таен свят – вътрешен и външен; външният за хората е подложен на съмнение, но ако се вслушате във вътрешния си глас, който е по-сигурен, няма да се излъжете. Правото е вложено във вътрешния глас.

От смърт в Живот – 11 януари 1932 г., Неделни беседи, София

 

473. Песен: Сила, живот и здраве

Напишете си я всички, да я научите по ноти, за да я пеете правилно. Тази песен е едно живо, новородено дете, което расте и се развива. Сила, живот и здраве, те са едно, служители на Духа, носители на Радостта, крепители на Мъдростта. Силни са думите на тази песен. Сега тя е петгодишно дете, ще расте, ще стигне до 33 години и ще спре, дотам ще я оставим. Думите сила, живот и здраве представляват идейната страна на песента. Останалите думи са в разговорна форма. Пейте песента, но вярно – това е най-важното. Като пеете служители на Духа, носители на Радостта, крепители на Мъдростта, да чувствате, че сте млади, че носите Мъдростта в себе си. Младостта и Мъдростта да бъдат в теб вътре, а не вън от тебе. Пейте така, че да се храните с пеенето. Пеенето, музиката трябва да бъдат храна за човека. Ще пеете и свирите по-малко, цял ден няма да се храните само с музика. Колкото години сте пели досега, ако сте пели с Любов, щяхте да станете първокласни певци. Музиката се проявява в три направления: музика в движенията, музика в дишането, музика в яденето.

Граници в живота – 6 януари 1932 г., Общ окултен клас, София

 

474. Всеки език си има свои свойства.Езикът е разумното в човека Някой път ние казваме, че еди-кой си човек не знае да говори правилно. Действително, човек трябва да знае да говори правилно, но три качества има, с които речта е свързана: права мисъл, право чувство и права постъпка; това значи право говорене. Не може човек да говори право, т.е. да говори перфектно един език, ако не мисли правилно. Ако в него има правилни чувства, правилни постъпки, той не може да говори правилно, езикът му не може да е изящен. Някой може да каже, че лошите хора говорят красноречиво. Не, един лош човек не може да говори красноречиво. Ония, на които музикалните чувства не са развити, може да говорят, но след като слушаш един човек да говори, след като каже няколко изречения,ще знаеш мисли ли правилно, чувства ли правилно, може ли да говори правилно. Речта му, говорът му ще определи какво е неговото вътрешно състояние. Тогава този човек, каквото и да ти каже, или, както казват българите, звезди да ти снема от Небето, ти ще знаеш мисли ли правилно, или не.

Вземи детето – януари 1932 г., Неделни беседи, София

 

475. Представете си, че вървите по един път. Настига ви един човек, застава от лявата ви страна и започва да ви укорява, да говори обидни думи по ваш адрес. В същото време от дясната ви страна застава човек, който ви говори добри думи. Колкото първият човек ви хули и обижда, толкова вторият ви хвали и говори за вас най-добри думи. Какво трябва да правите? Вие сте тръгнали на далечен път, очакват ви някъде да получите голямо наследство от няколко милиона лева. Трябва да се явите на определен час. Ако закъснеете, ще объркате работата си. Вървите по пътя и си казвате: „Ако се спра само за момент да се обяснявам с тоя, който ме хули, или да благодаря на тоя, който говори добре за мен, ще объркам работата, за която съм тръгнал”. Как трябва да постъпиш? Ако си ученик, ще бъдеш глух за укорите и за похвалите. Ученикът знае, че който говори добре за хората, повдига себе си; който говори лошо, сам се понижава. Прилагайте тоя закон, без да се смущавате. Ако го прилагате, всичките ви мъчнотии и страдания ще изчезнат. Това е един от великите закони на живота. Ученикът се отличава по това, че прилага законите на Разумната природа. Те са закони и на Великия, целокупния живот.

Законът и Любовта / Противоположности на живота – 13 януари 1932 г., Общ окултен клас, София

 

476. Според мен прозата е ревът на магарето, а поезията – песента на славея.

Понеже магарето ми носи товара, ще търпя рева му, ще търпя неговата проза. Когато искам да изпитам приятността на живота, ще стана рано сутринта и ще слушам песента на славея. Кой не слуша с удоволствие песента на славея? Всеки човек има по един сладкопоен славей в себе си. Престане ли славеят му да пее, той става нещастен. Ако и магарето му престане да реве, той пак е нещастен.

 [...] Ако мислиш по нов начин, ти си славей, който пее всяка сутрин. Защо пее славеят? Той казва: „Пея, защото разреших въпросите на магарето”. Защо пее магарето? На тоя въпрос вие сами ще си отговорите.

Сенки на Битието / Сянка на нещата – 22 януари 1932г.

 

477. Бъдете искрени, говорете Истината, за да ви кредитират. Иначе, колкото и да се молите на Бога, молитвата ви няма да бъде чута. Докато човек не се научи да говори Истината, никакъв отговор не може да очаква на молитвата си. Той е в положението на човек, който отива да си купи стока от някой бакалин, но нищо не получава.

 [...] Жената помисли, че змията говори Истината. Вие нямате, не знаете онзи разговор, който имаше жената със змията. Жената казва на Бога: „Аз помислих, че змията говори Истината, понеже е създадена от Тебе”. Но като дойде Бог да пита жената, каза ѝ: „Защо не дойде да Ме питаш говори ли змията Истината, или не?”. В теб се яви едно раздвояване. Бог казва: „Няма да ядете”, а змията казва: „Ще ядете”. Че иди и питай. Жената трябваше да каже на змията: „Господ каза да не ядем”, а змията каза: „Да ядем” – кое е вярното?

Двете отверстия – 27 януари 1932 г., Общ окултен клас, София

 

478. Тъжен си, скръбен си. Седни и си попей една своя песен, но не Цвете мило, цвете красно или Вятър вее, балкан ечи, или Стоян мами си думаше. Пей си една своя песен. Какво общо имаш със Стоян и майка му?

Двете лица на Реалността / Лица на Реалността – 3 февруари 1932 г., Общ окултен клас, София

 

479. Истински певец е оня,който забравя себе си,забравя, че хора го слушат.

 [...] Как се моли мъдрецът? Като забравя себе си. Истинска молитва е оная, в която човек забравя себе си и обкръжаващите.

 [...] Понякога свиря пред вас, но това свирене представлява малка част от онова, което мога да изразя. Според мен това свирене е залъгване. Скрита е моята музика. Когато трябва, аз вадя по няколко тона от тая музика само за себе си. Тя е важна за мен, а не за другите. Тая музика има отношение към Вярата. Вярвам, че мога да свиря, че мога да лекувам с тая музика, че мога и да подобря живота си с нея. Това значи да свириш и да пееш с Любов.

 [...] Бог от хиляди години говори на човека. Как говори Бог? Всяка права мисъл е глас Божи. Тя иде от три места: отдалеч, отвътре и през главата. Чуеш ли глас близо до ушите, това е глас на изкушение. Божият глас иде отдалеч. Чуеш ли глас отдолу, около пъпа, това е някакво отражение – не се вслушвай в него. Чакай да чуеш гласа отвътре, отдалеч някъде и от главата. Мисъл, която иде само от едно място, е от физичния свят. Ако мисълта иде от две места, тя е от Духовния свят. И най-после, ако мисълта иде едновременно от три места, тя е Божествена, тя иде от Божествения свят. Тоя закон е верен и в науката, и в музиката, и в поезията. Вслушвайте се в Божия глас, да разберете какво значи вдъхновение.

Любов на безсмъртието – 10 февруари 1932 г., Общ окултен клас, София

 

480. Някога гласът върви според времето: налягането се повдига и гласът се повдига. Някога става обратно: налягането се повдига, а гласът спада. Сега вие сте се нагърбили с тежки задачи, много се тревожите, затова не можете да пеете.

Силата на възможностите – 12 февруари 1932 г., Младежки окултен клас, София

 

481. Имате големи претенции, казвате: „Аз разбирам от музика”.Какво разбирате от музика? Аз казвам, че разбирам от музика, ако,когато засвиря, дърветата започнат да играят или, когато започна да свиря, се махнат всички облаци; аз разбивам от музика, ако, когато започна да свиря, умрелите станат. Кой може да свири така? Никой. Аз разбирам един музикант като започне да свири, ако се карат хората, да престанат. Разправят, че в древността имало такива хора, които, като засвирят, воюващите страни преставали да се бият, всеки спор престава! Това е музика, това е пеене. Или, дойде мъжът малко неразположен и жената да запее. Запей му една песен, а не да му викнеш! 

 [...] Във всяка една къща Любов без пеене и без свирене не може да има. Музика трябва!

Да известят на учениците Му – 14 февруари 1932 г., Неделни беседи, София

 

482. Не работи без разположение!Не говори без разположение!Не яж без разположение! Ако ставаш от сън без разположение, мисли, че някой говори за теб добре или е написал нещо хубаво за тебе.

 [...] Мнозина пеете хубаво, но нямате това разположение, което е нужно за пеене. Днес пътят за пеене у вас е затворен, не можете да пеете както трябва. В бъдеще пътят за Доброто пеене ще се отвори и някои от вас ще станат гениални певци. Като пеят, лампите ще се палят и изгасват. Това значи: вибрациите на гласа ще бъдат толкова силни, че ще действат върху вибрациите на светлината. Колко такива певци има днес в света? Досега не се е явил нито един, чийто глас може да въздейства на светлината. Колко певци могат днес да палят и гасят лампите [с пеенето си]?

Доброто разположение – 17 февруари 1932 г., Общ окултен клас, София

 

483. Какво трябва да прави певецът, който веднъж е освиркан? Трябва ли да се обезсърчи? Ако този певец не се обезсърчи, той ще станепевец, това показва, че у него има воля, има стремеж, той иска да пее. Той е готов по който и да е начин. Значи музикалните условия ще се развият у него.

 Движения в Природата / Съзнателни и механични движения – 4 март 1932 г., Младежки окултен клас, София

 

484. Представете си, че една българска песен започва от тона до. Тоя тон има червен цвят – цветът на живота. Значи тонът дое основният тон на живота. От тоя тон можем да съставим гама с един бемол – мибемол, и с един диез – фа. Тая гама е минорна, но в нея има едно несъответствие – присъствието на фа диез. Ми бемол е импулс на човешката мисъл, с който трябва да преодолееш нещо. Ти се мъчиш да се справиш с едно препятствие, което нарушава хода на твоето развитие. В българската музика ми бемол е препятствие за интелигентността на българина. Като почувствал едно нарушение на равновесието между ума и сърцето си, той внесъл в музиката фа диез – едно повишаване. Тонът фа има зелен цвят – цветът на растенето, на храненето във физичния свят. Като се натъкнал на противоречие, българинът се върнал на тона ре – човешката индивидуалност – оранжев цвят. Обикновено българинът започва смело, с тона до. Като се натъкне на препятствие, той започва тъжно, влиза в минорната гама и си казва: „Тая работа няма да върви добре”. Сърцето му се свива от болка. Той започва да търси изходен път и си казва: „Трябва да обърна повече внимание на материалното, да спечеля малко пари, човек да стана. Иначе не ми дохожда наум какво да правя”. В тъгата си той се издига малко, дохожда до тона сол – ясносин цвят, който означава духовен стремеж в човека. Българинът поглежда нагоре, към Господа, запява тъжно и си казва: „Господ е високо, моята работа не може да се нареди”. Той не разбира законите. Бог помага и от високо. Така съчетани, тоновете правят песента тъжна. Като питаш някого защо плаче, сам не знае. Той казва: „Тъжно ми е нещо”. Казвам: Тоя човек плаче от неразбиране на нещата.
     Какво трябва да направи българинът? Да премахне бемола в своята музика. Първо той трябва да го махне от мисълта си. Като не разбира закона, той внесъл диеза, но това е користолюбие. Не пей тъжна песен, но потърси начин как да разрешиш противоречието в живота и да махнеш препятствието на пътя си. Българинът си пее тъжната песен, не иска да разреши противоречието. Българските музиканти, като свирят тъжни български песни, казват: „Гениална е българската музика, има нещо класично в нея”. Кое е гениалното в българската музика? Кой е класическият елемент в нея? Има нещо хубаво в българската музика, но тя още не е разбрана.

 [...] Сложна е българската музика. В нея има духовен елемент, който засега е доста изопачен. Който излива тъгата си в музика, той е музикант. Песента му постепенно се изменя според тъгата. За да изрази тия промени, той поставя различни знаци. Пее тъжната песен и туря ми бемол. Това значи: „Нищо няма да излезе от моята работа. Какво да се прави, трябва да се живее”. Българинът сее малко, а иска да му се роди много плод. Обаче от малкото не може да излезе много. Като не успява, българинът става смел, хвърля се в борба, в движение. Той взима тона ре. Щом не може да реши въпросите с главата си, щом нивата ражда малко, той става пехливанин. В тъжната песен на българина се виждат три неразрешени проблема: учен не е станал, богат не е станал и силен не е станал, но прилага силата си.

 [...] В Природата не съществуват тъжни гами. Има някои гами, наредени от хората по естествен път, а други вървят неестествено. В първите са спазени правилата на Природата. Тия хора имат възможност да се проявят като творци; те могат да мислят право.

 [...] От съчетанието на тоновете в тактове, а тактовете – в музикални изречения, се образуват песните. Същото става и в речта. За да се произведе цяла реч или слово, първо си служим с отделни звукове, които се съчетават в срички, сричките – в думи, думите – в изречения, а изреченията – в непрекъснато слово. Разумно е словото.
Като съм дошъл на Земята, между българите, и аз си служа с българския език. С всички български думи се примирих, само с една още не съм примирен. Коя е тая дума, не казвам. И досега още не мога да намеря дума, с която да я заместя. Трептенията на тая дума не са лоши, но има нещо неприятно в нея. Тая дума е неприятна и в английски език, и там не съм намерил дума, с която да я заместя. Като дойда до тая дума, работите се объркват, обръщат се с главата надолу. Дето и да се тури, все куца нещо. Това показва, че в строежа на българския език липсва нещо. Мисълта на българина трябва да се измени, тогава ще се измени и езикът му, и с това заедно ще се измени и българската народна песен. Ще кажете, че има нещо гениално в тъжната песен на българина, но оня, който я е съставил, сам не знае защо е турил бемол в нея. Казвате: „Трябва да има малко тъга в песента”. Това е все едно да кажеш, че макар и малко, трябва да се скарате на човека. Това са неестествени неща. Ако трябва да се караш на човека, да му кажеш няколко строги думи, речта ти ще бъде неестествена. Тя не върви по закона на Любовта и свободата, но по закона на ограничението.

 [...] Българинът започва с тъжна, религиозна песен, а свършва с весела и игрива светска песен. Да изпееш един път ми бемол има смисъл, но да го пееш по няколко пъти на ден, това значи да изпаднеш в хипохондрия.

 [...] Ако мъчнотиите и препятствията в живота ти са големи, ще туриш пред себе си диез, да повишиш тона. Ако не туриш диез, поне ще махнеш бемола, мястото му не е там.

 [...] Без цветовете и без знаците тоновете нямат никакъв смисъл. Защо на нотата ми да няма бемол, а на фа – диез? Чрез бемолите и диезите се нарушава естественият ход на нещата. Песента с ми бемол и фа диез представлява една несрета, която се дължи на факта, че първоначално българинът не е разбирал живота.

Ми бемол и фа диез – 9 март 1932 г., Общ окултен клас, София

 

485. Два тона, които звучат еднакво, могат да имат еднакъв брой трептения само ако имат един и същ цвят.

 [...] Минорната гама е мелодична, а мажорната – хармонична. Мелодия [само] с диези не съществува; хармония [само] с бемоли също не съществува. В мелодията диезите и бемолите трябва да бъдат хармонично вплетени. Това е естествената гама на живота.

 [...] Говорът е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора говорят, следователно те са музикални. Има същества, които не издават никакъв глас – те не са музикални. Понеже рибите не издават глас, те не са музикални. Човек, който не обича музиката, се намира на нисък уровен на развитие. Всяко същество, което обича музиката, е извън водата. Значи музиката се изявява извън водата. Във водата има само движение, но не и музика. Механичното движение постепенно се е превърнало в звук. Музиката има отношение към мисълта, към разсъдъка.
Мелодичните и хармоничните гами се менят, защото в тях има инволюция и еволюция. Естествената гама е основа и на хармоничната, и на мелодичната гама. Тя е за съвършени и напреднали същества. Обикновеният човек трябва да си служи и с хармонични, и с мелодични гами. Източните народи си служат с мелодичните гами, западните – с хармоничните. Бъдещото човечество ще си служи с естествените гами. Тези гами действат не само на ухото, но и на съзнанието на човека. Ако пееш и сам не можеш да се разположиш, ти не си певец. Не си разположен – пей! Ще ви дам песента: Право мисли и право постъпвай. Тя е наредена по естествената гама. Първият българин, който написал хороводните и старинни български песни с ми бемол и фа диез, е бил гениален. Той е намерил ключа, с който е отворил сърцето на българина. Щом се засвири хороводна песен, той казва: „Мисли повече!”. Тонът фа казва на българина: „Не ти трябва много”. Тонът ми му казва: „Мисли, много мисли!”.

Естествената гама – 11 март 1932 г., Младежки окултен клас, София

 

486. Човек носи инструмента в себе си, без да подозира това. Центърът на музикалното чувство в човека представлява инструмент с 35 хиляди клавиша. У някои тоя инструмент е доста обработен, у някои едва сега започва да се обработва. Велик музикант е оня, който може да си служи с тоя инструмент. Да свириш на 35 хиляди клавиша–това е голямо изкуство. Колко октави правят 35 хиляди клавиша? Колко милиона трептения ще произведат тия 35 хиляди тона? Днес и най-музикалното ухо не е в състояние да възприеме трептенията на тоновете, които се произвеждат от тоя съвършен инструмент.

 Две състояния (Начало на Мъдростта) – 16 март 1932 г., Общ Окултен

 

487. Във вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота аз слушам такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивия оратор в света. В най-големите бури аз слушам речите на видни оратори. Понякога техните речи са така силни, съдържателни и красноречиви, че са в състояние да задигнат и дрехите, и шапките, и керемидите от къщите на хората. Вие казвате: „Вятър, буря има вън, страшно е времето!” и гледате час по-скоро да се скриете вътре. Обаче аз с удоволствие настройвам ухото си, да чуя говора на този вятър или на тази буря. Като види някой, че се излагам на бурята, казва: „Защо си изложил ушите си на тази буря?”.Не знаеш ли, че ще се простудиш? Казвам: който не разбира Божествения език, той се простудява; който разбира Божествения език, той никога не се простудява.

 [...] В духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на Същества, които ви обичат.

 [...] Мнозина мислят, че като им се говори за Господа, за светиите, за Доброто в света, сърцата им ще се отворят. Не, това са човешки работи. Реалността на живота не се изразява с думи, с говорене. Тя не е някакво външно верую Да се говори на човека, без той да има примери, образци, това е външно забавление.

Единният живот – 22 март 1932 г., Извънредни беседи, София

 

488. И Писанието казва: „Койтопее, ще бъде спасен.” 

 [...] В бъдещата музика ще се говори за повече от седем тона. Но да не говорим за неща, които не са достъпни за човешкия ум.
Значение на числата – 1 април 1932 г., Младежки окултен клас, София

 

489. Когато проговори Духът, ще го чуеш първо в себе си – не може Духът да говори на другите,преди да е говорил на мен. Истината трябва да дойде непосредствено в моята душа; идва ли от другите души,тя не е Божествено проявление. Следователно това, което говориш, трябва да знаеш така ли е, или не, добро ли е или не. Така, както Духът говори, аз съм длъжен да ви го предам. Когато Господ изпраща един пророк, той му казва: „Ще идеш и ще кажеш това и това!”.

Естествени правила – 7 април 1932 г., Извънредни беседи, Беседи пред сестрите, София

 

490. Намислил си да дадеш хиляда лева на някого в Името на Господа. Дай и нищо не говори!Като дадеш, можеш да говориш. Обаче, преди да си направил Доброто, не говори за него.

Законът на Вярата и Любовта – 13 април 1932 г., Общ окултен клас, София

 

491. Днес хората се занимават главно с външната страна на живота. Като се говори, те спират вниманието си до изразната, външната страна на словото. Всеки иска да говори хубаво, да бъде красноречив. Това се отнася до външната страна на говора, т.е. до вкуса. Едно ядене може да няма много подправки, да няма много масло и пипер, но като ядеш от него, да се чувстваш по-здрав. Според мен, това е динамичната страна на яденето. Значи всяко нещо има своя външна, осезаема страна, и своя скрита, невидима, динамична страна. И музиката има външна и вътрешна, т.е. динамична страна. Например всички пеете и свирите, но повече външно. Вие пеете и мислите какво ще кажат хората за вас–това е външна страна на пеенето, вкусът на пеенето. Като пеете или свирите, вие трябва да произвеждате динамични сили. Добър музикант или певец е оня, който произвежда динамични сили в себе си или в оδкръжаващите. Всеки тон трябва да съдържа динамична сила.

Много хора са се посветили на музиката като средство за прехрана. И това не е лошо, но желая всички хора да станат истински музиканти, да дойдат до вътрешната страна на живота, до динамиката на живота. Слушате един виртуоз, възхищавате се от техниката, от изпълнението му, но душата ви не се затрогва. Това е външната страна на музиката. Той не събужда динамичните сили в слушателя.

Истински музикант е оня, който преобразява хората, прави ги добри. Музиката може да настройва външно хората, а може и да ги преобразява вътрешно, да проявят Доброто в себе си.

 [...] От всеки пръст на музиканта трябва да излиза енергия, която да се предава на слушателите. Не предава ли енергия, колкото и да са меки или силни тоновете, които излизат от пръстите му, това свирене е външно, лишено от динамика. Същото се отнася и до говора. Има мек и силен, слаб и енергичен говор. В последния действат динамични сили.
 [...] Срещна ли един истински музикант, без да говори той, ще позная, че е музикант – музика изтича от него: от неговите мисли, чувства, действия; от неговия ум, сърце и воля. Той мълчи, а музиката изтича от него както водата от крана.

 [...] Някой говори пред слушатели, подчертава известни думи, поставя по-силно ударение на сричките. Казват, че това е динамика на речта. Това е забиване на гвоздеи в умовете на хората, но не и динамика.

 [...] Искаш ли да знаеш дали някой човек говори Истината, виж как живее, ако живее добре, той говори Истината; ако не живее добре, не говори Истината!

Динамическият живот / (Динамиката на живота) – 20 април 1932 г., Общ окултен клас, София

 

492. Доброто се усмихва, а Любовта говори. Любовта те хваща с двете си ръце и ти ще се запалиш от всички страни. Като започне да ти говори, ти ще се запалиш от горе до долу и ще се превърнеш на пламък.

 [...] Много песни съм ви дал. Пейте, да видите какъв резултат ще имате. Ако вън е мрачно, бурно, ще изпеете такава песен, която ще подобри времето. Всяка песен съдържа такава енергия, която ви свързва с Божествения свят. Като изпееш една такава песен, и ангелите ще те слушат. Това е музика. Като запееш, всичко разумно да те слуша: Земята и Небето, звездите и водите, растенията и дърветата, животните и човекът. Като чуят Божествена песен, ангелите се спират и с благоговение слушат. Те се радват, че има същества на Земята, които пеят с любов.

 [...] Знаете, че чрез всяко движение чрез говора се изявява разумна енергия. Преведете тези движения правилно, за да се ползвате от тяхната енергия. Когато гениалният, светията ходят, говорят, пеят, чрез тях се изявява нещо особено.

Обич и знание – 8 май 1932 г., Утринно слово, София

 

493. Често се говори за музиката в Природата. Кое е характерното в тая музика? Че тоновете ѝне се менят. Например дойдеш ли до основния тон дов Природата, той никога не се мени. Обаче, в човешката музика имаме виенско* до и парижко* до, между които съществува малка разлика. Виенската и парижката музика се приближават една до друга, но на музикантите липсва основният, природен тон. Тоя тон освобождава човека от всички недъзи. Изпееш ли основния природен тон правилно, какъвто и недъг да имаш, той ще изчезне. В естествените тонове на Природата няма полутонове. Там всички тонове са цели. Освен това в Природата няма минорни гами. Човек е създал минорните гами като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. В природната музика няма болезнени състояния. Там съществува една основна, естествена гама, от която всеки човек се ползва.

 [...] Животът на всички хора се основава на природната гама. Който не възприема и не възпроизвежда природния основен тон до, не може да се развива музикално. Основен, естествен тон е тоя, при който Доброто не среща никакви препятствия, външни и вътрешни, и свободно се проявява.

 [...] Един брат се обидил, че не му позволили да държи сказка в салона. Чудно нещо! Кой може да забрани на човека да говори? Ако не говори в салона, ще говори в някоя къща. Човек може да говори навсякъде. Колко пъти са ми забранявали да говоря в тоя или в оня салон, но аз никога не съм се обиждал. Ако не говоря в специален салон, ще говоря на полето, в някоя къща или на планината.

*(Виенски и Парижки музикален строй – бел. съст.)

Законът на частите и законът на Цялото – 18 май 1932 г., Общ окултен клас, София

 

494. Аз наричам майстор,тозикойто знае да свири на четири струни, а един пианист бих счел за майстор, ако може не само да накара пианото да пее, но като прекръстосва ръцете си нагоре-надолу, да накара цялата публика да настръхне от вълнение. Добър пианист считам този, който, като свири, да подражава на Природата. Аз гледам съвременните музиканти; не искам да се произнасям върху музиката, но тъй, както сега свирят, тъй, както започват цигуларите хубаво, нека докрай да изведат цялото произведение хубаво.

Свирил съм 20 години доста сериозно, правил съм своите изследвания само по цигулка и върху влиянието на музиката. Имам само един опит за силата на музиката. Само веднъж съм правил опит, беше във Варна. Друг път не сам го правил, понеже е опасен метод. Имах квартира, попаднах на много хубава къща, но в съседство с нея имаше кръчма. Цяла олелия – гайди, цигулки, тъпани. Да ида да им кажа: „Идете си”, да кажа на кръчмаря нещо – не върви; да мълча – не мога; мисля какво да правя. Да изляза – не мога. Една вечер към десет часа взех цигулката и изсвирих една соната. Цялата кръчма утихна. От тази вечер кръчмата пропадна, никой не остана и кръчмарят напусна. Само веднъж се прави такъв опит. Казвам: опасно нещо е музиката. Интересно е, че когато започнах да свиря, всички тия хора утихнаха. Гледам – насядали, турили си калпаците на масите, започват да мислят, гледат оканиците*, клатят глави, нещо ново влиза в тях. Един по един си вземат шапките, „Сбогом” – и излизат. Други седят, погледнат, идват до масата и те излязат навън. Кръчмарят и той казва: „И аз няма да остана тук. Този занаят не струва”. Дойде хазяйката при мен и казва: „Напуснаха кръчмата”. Казвам: „Много добре, че я напуснаха, защото за в бъдеще, ако си позволиш да дадеш това здание под наем за кръчма, ти имаш един син – синът ти ще замине, ще те сполети най-голямото нещастие. Направи бакалница, друго нещо, но кръчма не прави”. Тя се усмихна и каза: „Какво да се прави, условията на живота са такива, от две злини избираш по-малката”.

*(оканица – остар., /съд за течности/)

Вечният порядък – 29 май 1932 г., Неделни беседи, София

 

495. Ако се критикувате, внимавайте да не говорите неверни неща. Критиката ви трябва да почива на Истината.Не говорете за неща, които не сте проверили. Докато не видите нещата с очите си, не говорете за тях. И като ги видите, питайте Господа как да ги изнесете. Всичко, което си видял и знаеш, не трябва да се казва. Не мисли, че като кажеш всичко, казал си Истината. Можеш да кажеш всичко и пак да си далеч от Истината. Каквото и да видите, не бързайте да го изнасяте!
     И тъй, не говорете неверни неща. Правете добро на ближния си,почитайте себе си и своя ближен. Бъдете свободни! Проявявайте се такива, каквито сте. Ако сте нервни, не се стеснявайте. Важно е да сте естествени. Който говори бързо, нека си говори бързо, но разумно. Можеш да говориш и бавно, но пак разумно. Който говори бързо, той е щедър. Той всякога е готов да дава. Който говори бавно, той е разумен. За бързия работите стават скоро, а за бавния – след хиляди години. Сега е времето на бързореките.

Любов, Обич и почит / Почит към себе си, Любов към Бога, Обич към ближния – 1 юни 1932 г., Общ окултен клас, София

 

496. Каквото и да ви се говори, мъчно могат хората да се поправят. Ако аз говоря хубаво–то е за мен, но и вие трябва да слушате и хубаво трябва да прилагате. Първото нещо – човек трябва да се отличава с търпение, да може и когато говорят най-лошото за него, да може да търпи. В Питагоровата школа един ученик ще го поставят при другите ученици, които ще го плюят, ще му казват най-грозните думи. Ако може да издържи, приемат го за ученик. Той гледа спокойно и се усмихва малко. Ще му говорят подигравателно. Коя сестра от вас би издържала този опит? Питагор преди повече от две хиляди години е работил така. Малцина са влезли в Школата.

 [...] В Небето, за да слушате един хор, трябва да разбирате от музика, там трябва да вземете участие в пеенето. Там няма да бъдете само слушател.

Една задача / Задача за самовъзпитание – 2 юни 1932 г., Извънредни беседи, Беседи пред сестрите, София

 

497. Който много обича, малко говори за Любовта си; който малко обича, много говори. Да говорите за Любовта на човек, който малко обича, това е мъчна работа. На оня, който много обича, може да не му говорите за Любовта. Майката, която много обича детето си, малко говори за това.

Знание и прилагане – 8 юни 1932 г., Общ окултен клас, София

 

498. Може да пееш от Любов към пеенето; може да пееш и от тщеславие, а може да пееш и за прехраната си. Обаче не можеш да живееш без пеене. Дали знаеш да пееш, или не, това няма значение. Има нещо вътре в човека, което постоянно пее. Ти го слушаш, но не можеш да го изразиш външно.

Какво се разбира под пеене? Да пееш, това значи да живееш. Първо ще се научиш да живееш и след това ще се учиш да пееш.

 [...] Стремежът към музиката е вложен в човека. Той съзнава, че трябва да бъде добър, здрав, силен, богат. Това не е нищо друго, освен музиката в човека. Стремежът му към музика и пеене го подтиква към живота, който се изявява в различни посоки.

Малкото добро и малкото зло – 19 юни 1932 г., Утринно слово, София

 

499. И тъй, Невидимият разумен свят говори на човека чрез символи. Ти търкаш окото си, не знаеш защо правиш така. Говор е това. Почесваш главата си отзад – говор е това. Чрез него Разумните сили в Природата работят върху съзнанието на човека,зада го пробудят.

Малкото добро. (Живият порядък) – 22 юни 1932 г., Общ окултен клас, София

 

500. Музикалният център има отношение към Божествения свят, където всички неща са постижими.

 [...] Пеенето е в зависимост от музикалния център, но той е един от многото центрове, не е единствен. В човешкия мозък има повече от 40 мозъчни центъра, всеки със специална дейност. Нисшите центрове отговарят на обективния ум, на личния живот. Висшите центрове имат отношение към разсъдъка, към причинността на нещата.

 [...] За да бъдеш добър музикант, първо трябва да разбираш закона на своя двойник, да можеш да вкарваш двойника си в цигулката. За да бъдеш добър певец, трябва да вкарваш двойника си в гърлото; за да бъдеш добър философ, трябва да вкарваш двойника си в мисълта.
Разумен център – 24 юни 1932 г., Младежки окултен клас, София

 

501. Кое е по-добре за вас: да ви пеят или вие сами да пеете?

– „По-добре е да ни пеят.”

Кое е по-добре: вие да ядете или другите да ядат? Както е добре, другите да ви пеят, така е добре и да ядат. Обаче, ако вие не пеете и не ядете, ще стане нещо лошо с вас – ще изгубите силата си. В първо време ще усетите неразположение, после – отслабване, а след това, колкото повече дните минават, ще губите силата си, докато объркате понятията си за време и пространство. Ще станете безпространствени и ще влезете в четвъртото измерение.

Добрата Воля Божия – 26 юни 1932 г., Утринно слово, София

 

502. Ще говориш, речта ти трябва да бъде пламенна, от цяло сърце и душа да говориш. Пламенно, но не и грубо.

Малцина избрани – 26 юни 1932 г., Неделни беседи, София

 

503. Често се спирам пред блатата и слушам как жабите пеят. Една от тях си подава главата от водата и ми казва: „Аз едва сега започвам курса по пеене”.

Добре правиш. Един ден ще имаш по-големи постижения. Жабата се упражнява, без да се отчайва. Тя разбира живота. Някой човек се учи да пее и като няма големи постижения, отчайва се 

[...] В ума ти влезе една обезсърчителна мисъл. Не се поддавай на тази мисъл, тя е илюзорна. Пред теб се открива велико бъдеще. Положението на човека е хиляди пъти по-добро от това на жабата. Трябва ли да се отчайваш? Ако жабата има толкова голямо постоянство да се учи да пее, ти по-долу ли ще останеш? Ако някога се обезсърчиш, иди при едно блато и слушай какво прави жабата, как пее. Тя взима известни тонове много чисто. Казваш: „Нямам време да се занимавам с жабите”. Жабата е символ, който трябва да се преведе.

Даване и вземане – 1 юли 1932 г., Младежки окултен клас, София

 

504. Истината сама за себе си говори. Свещта не говори никому, но тя е проводник на светлината. Ако един човек не е проводник, а само говори, той говори лъжата, но ако е проводник, той само по себе си говори Истината. Езикът на Истината, е най-деликатният език, който някъде съществува. Той не е език на гръмотевица, той е наречен в Природата Тихия глас, той е онова, Висшето съзнание. Когато то проникне в сърцата на хората, те разбират. Засега човечеството изобщо не разбира езика на Истината. Каквото и да говоря, аз съм опитвал хората, зная.

Езикът на Истината – 12.07.1932 г., Извънредни беседи, София

 

505. „Блаженисте, когато ви похулят и върху вас рекат всяка зла реч.”Защо трябва да ви хулят? За да имате заплата. Сега, за да ви се даде заплата, непременно трябва върху вас да рекат всяка зла реч заради мен. Значи всички тези неща трябва да дойдат, за да се зарадвате и да се веселите.

Добре дошъл – 29 юли 1932г., Съборни беседи, Рилски беседи, София

 

506. Любовта през една уста не говори,хиляди са устата на Любовта, през които тя говори. Вярвай във всичките нейни уста.

Което остарява – 10 август 1932г., Съборни беседи, Рилски беседи, София

 

507. Казвате: „Каквонещо са лъжа и истина и как можем да ги различим?“.Който лъже, той всеки ден олеква, губи по нещо от себе си. Който говори Истината, всеки ден придобива по нещо. Първият може да се уподоби на човек, на когото храната всеки ден намалява и той от ден на ден олеква, губи от теглото на тялото си. Който говори Истината, той е подобен на човек, на когото всеки ден увеличават храната и в края на краищата, към теглото му се прибавя един малък придатък, с по един грам.

Път на зазоряване – 13 август 1932г., Съборни беседи, Рилски беседи, София

 

508. Когато пияният говори, знай, че не той говори, а виното в него. Досега виното не е казало нито една истина.

Ценни мисли из „Книгата на Великия живот” (VII) – 15 август 1932г., Съборни беседи, Рилски беседи, София

 

509. Коя е подбудителната причина, за кого ще пеете,защо ще пеете? Пеенето е улесняване в една работа!Работа, която не върви, трябва да ѝ попееш. Музиката в света се яви, когато хората са заплескали [объркали] техните работи. Като не върви работата, ще турят масло, това-онова [...] Та когато хората започнат да пеят, работите им вече са заплескани някъде и сега трябва да ги принудят.

 [...] Та казвам: песента е направена за смъртта. Като се запее, тя се захласва и се отказва. Знаеш защо се пее – всякога, когато запееш, отлага се една присъда. Смъртта като чуе една песен, ако е българска, тя казва: „Чакайте да изслушам песента”. Затова песните трябва да бъдат малко по-дълги. Щом не пееш, присъдата иде навреме; щом пееш, присъдата се отлага. Ако вие ме питате: „Защо трябва да пееш?”, ще кажа: за да се отложи твоята присъда. Защо трябва да пееш? За да се отложи страданието ти. Защо трябва да пееш? За да се спрат нещастията ти. Пеенето има смисъл!

Новата работа – 30 август 1932г., Съборни беседи, София

 

510. Казва Писанието: „Онези, които чуят гласа Му, ще оживеят”. Човек, който чуе гласа на Любовта, той ще оживее.

 [...] По някой път аз седя и слушам как вие пеете, гледам колко хората стават обикновени в пеенето. Пеят от немай къде. Вие пеете Духът Божи (Учителят пее като нас). Как трябва да се пее? Аз съм правил опити, седя някъде и си тананикам. Минава един, не обръща внимание. Усиля мисълта в пеенето, един се спира, друг се спира, трети, четвърти, заобиколят, насядат, аз си пея. Вие искате да обърнете внимание на хората. Един пияница може да обърне внимание на някого, ако пее хубаво.

Любов без ревност – 31 август 1932г., Съборни беседи, София

 

511. Най-малкото колебание в гласа на певеца показва, че той няма установен характер. Най-малката промяна във възгледите на човека се отразява върху неговия характер. Ако си певец и станеш голям материалист, гласът ти спада, става бас; ако си идеалист, пееш сопран.

Тънки и дебели линии – 2 септември 1932 г., Младежки окултен клас, София

 

512. Когато живакът се повдига(т.е. температурата –бел. съст.), човек се разширява и пее мажорна песен; когато живакът спада, той се свива и пее минорна песен. С други думи, казваме, че в човека става повдигане и спадане на състоянията.

Изключителни условия – 7 септември 1932 г., Общ окултен клас, София

 

513. Центърът на музиката, т.е. музикалният център,е отпред на челото, където са умствените способности. Като пееш или слушаш да пеят, трябва да мислиш. В мисълта има чувства. Значи не е правилно, като слушаш музика, да плачеш.

Новата мисъл – 21 септември 1932 г., Общ окултен клас, София

 

514. Ще ви дам едно правило за живота, което трябва всякога да спазвате. То е следното: Не говорете много!Някои от вас говорят много – това е една слабост. Други говорят малко – това е друга слабост. Човек трябва да говори умерено. Ако говориш пред публика, ще вземеш най-много пет минути. Само така ще станете духовни хора. Под петминути разбирам пет минути върху известен въпрос. След това ще промениш темата и ще говориш още пет минути върху друг въпрос. Не занимавай хората с едно и също нещо. Еднообразието действа убийствено. Божествените работи се свършват за пет минути, а човешките – за повече време.

 [...] Първо ти ще слушаш Бога като Любов; после ти ще говориш на Бога, Той не обича да Му се говори много. Казано е: „Не бивайте многословни в молитвата си”. Не мисли, че с многото говорене ще постигнеш нещо, достатъчно е да говориш пет минути. Ако си гладен, кажи: „Гладен съм, Господи!”. Щом кажеш така, хлябът ще дойде; ако започнеш да плачеш, да разказваш за жена си и децата си, че са гладни, че нямате хляб, никой няма да те чуе. Това е повторение на една и съща песен, в която няма никаква музикалност. С глада си ли трябва да занимаваме Господа? По-добре ли правите като Го занимавате с греховете си? Важно е, като говорите с Него, да не Му отнемате повече от пет минути.

 [...] Каквото кажеш за пет минути, да струва брилянти. Ще говориш пет минути и през това време аз ще броя колко злато струва. Така трябва да се оценяват изказаните думи за пет минути.

 [...] Духовният живот е ценен в мислите, в истините, които изнасяш, а не в многото говорене.

 [...] Който не говори за Любовта между хората, а я прилага, той не иска да взима, но казва: „Аз трябва да давам”. Значи, който дава Любов, никога не говори за нея. Който взема любов, постоянно говори за нея. Всъщност и той не трябва да говори за Любовта. Той има право да говори за Любовта само когато получи нещо от нея. Преди да е получил нещо, трябва да мълчи. Защо? Защото Бог е Любов. Аз не мога да заставя Любовта да се изяви към този или онзи.

Правила за живота – 2 октомври 1932 г., Утринно слово, София

 

515. Има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за вас в дадения случай? Това, което Бог е говорил в миналото, това което говори сега, или това, което ще говори в бъдеще? Това, което Господ говори сега, е най-важното. От сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето.

 [...] Отиваш в едно село и кучетата започват да те лаят. Как ще ги накараш да млъкнат? Започни да пееш. Ако кучетата престанат да лаят, това показва, че си постигнал някакъв резултат – добре пееш. Искаш да знаеш дали говориш добре. Влез в едно общество и започни да говориш. Ако хората те слушат с внимание, добре говориш.

По този път – 5 октомври 1932 г., Общ окултен клас, София

 

516. С Доброто пеене ще си намериш добри приятели.

Съзнание и свръхсъзнание – 7 октомври 1932 г., Младежки окултен клас, София

 

517. Мнозина от вас, като чуят гласа на Бога, се скриват и после се питат: „Дали беше Бог, или не?”.Когато греши, човек не познава вече Господа. Тогава Бог става страшен за човека. Той казва: „Чух, Господи, гласа Ти, но се убоях”. За кого се отнася това – за болните, за фалиралите, а aз говоря за здравите, за онези, които искат да следват правия път.

Даване и вземане – 16 октомври 1932 г., Утринно слово, София

 

518. Често изучавам човешката реч и виждам колко посредствени, несъстоятелни са думите, с които си служим.
     [...] Демократичните партии са женски, защото жените говорят много. Следователно, където много се говори, там жените управляват.

Правилно отношение – 19 октомври 1932 г., Общ окултен клас, София

 

519. Казвам: никога не бързайте – нито в мисълта, нито в храненето, нито в говоренето. Нека всичко става по-бавно, но обмислено. Тази е най-простата философия, която осмисля живота.

Слабото и силното – 23 октомври 1932 г., Утринно слово, София

 

520. На културния и на музикалния човек ще пееш тихо,на некултурния и немузикален човек ще пееш високо*.

 [...] Рекох: вие сте прави, но има известни същества, които искат да ви заблуждават. Вие си имате съвсем други учители. Някой ще каже: „Учителят е казал това”. Не, вашите „учители” са казали това. Не притуряйте на мен това, което не съм казал. Някой път носите обявления на съвсем други неща, та ще се освободите от това.

*(т.е. силно – бел. съст.)

Вътрешните сили – 26 октомври 1932 г., Общ окултен клас, София

 

521. Силата на човека е в изпълнението на Божията Воля, а не в говоренето.

 [...] Човек говори красиво, цветисто, но ако рече да [не] направи това, което е говорил, може да си създаде голяма беля. Например, лесно се говори за Царството Божие.

Механични и съзнателни процеси – 30 октомври 1932 г., Утринно слово, София

 

522. Да се молиш, да пееш–това не е занаят, това е най-високото положение, което човек може да има в света.

Здрава мисъл – 16 ноември 1932 г., Общ окултен клас, София

 

523. Какво ще кажете например за думата сензуотпесента Нева сензу? Знаете ли, на какъв език е тя? Какъв е смисълът ѝ? Защо ви давам тази дума – не знаете. Какъв е произходът ѝ – също не знаете. Въпреки това тя има известно отношение към вас. Буквата с е закон на промени. Буквата е показва причините на промените. Третата буква н, означава мъчнотиите, противодействията в Природата. Четвъртата буква – з, означава разумното начало, което преодолява мъчнотиите. Изобщо, думата сензу показва как човек може да разреши мъчнотиите си. Всяка дума крие в себе си известни сили.

Живот и благо – 18 ноември 1932 г., Младежки окултен клас, София

 

524. Можете да описвате когото искате, но ще знаете, че човек има право да говори само онова, което е абсолютно вярно, а също така и да е на мястото си. Свободни сте да говорите всичко, но за всяка празна дума ще давате отчет! После ще се питате кой е Учителят.Кой е Учителят– не знаете. Аз минавам под псевдоним. Никой не знае кой съм аз, но можете само да предполагате – предположението не е още Истина.

Време и пространство – 20 ноември 1932 г., Утринно слово, София

 

525. Сега всички теоретичноговорите. От много теории ние сме остарели и знанието се превръща в тежест. Знанието тежи, превръща се в една тежест.

 [...] За Доброто всеки може да говори, за Любовта всеки може да говори, то е теория, но накарайте човек да даде един образец – не може.

 [...] Певец е този, който, като пее, приятно му е, че е изразил тона. Не да казва: „Как мислите, пях ли хубаво?”. Щом питаш, това е една обикновена идея.

Ти ли си / Свещен трепет – 20 ноември 1932 г., Неделни беседи, София

 

526. Какво ще придобиете, ако говорите за Бога, че е Велик, че е благ, а не вярвате в това?

 [...] Важно е да се живее братски, а не само да се говори. Един ще говори, друг ще живее братски.

Три типа хора – 23 ноември 1932 г., Общ окултен клас, София

 

527. Някой, като не разбира какво представлявачовешкото тяло, казва: „Да имам и аз една цигулка Страдивариус”.Ти имаш едно тяло, което струва хиляди пъти повече от цигулката Страдивариус – ти имаш гърло, което струва милиони. Човешкото гърло, като инструмент, не може да се сравни с никой друг, направен от човека, нито по сила, нито по тон, нито по израз. Обаче никой не цени този инструмент. Когато се казва на човека да не се гневи, да не се обезсърчава, имаме предвид да се пази от всичко, което може да развали този инструмент. Всяка лоша дума, която минава през гърлото на човека, е в сила да го разстрои. Знаете ли колко мъчно се нагласява човешкото гърло? Не се намира акордьор за него. Ако сам не може да го акордира, никой не е в сила да направи това. Само ангелите могат да помогнат на човека, да нагласят неговото гърло. Кой ангел ще слезе от Небето да акордира човешките гърла? Мъчно слизат ангелите на Земята. Питате: „Защо има даровити хора?”. Защото са били добри певци, те са развивали своето гърло. Който не е пял, не е развивал гърлото си, следователно, не е развивал и своите дарби. Щом сте слезли на Земята, ще пеете, за да развивате своя инструмент. И тогава, като дойде някой Ангел на Земята да акордира хората, помолете го да акордира и вашето гърло. Когато умът на човека е в добро състояние, той има желание да пее. Помнете: пеенето не е музикално чувство, то е музикална способност. То не е дарба на сърцето, но на ума – една от най-великите дарби. Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да пееш. Който никога не пее, той често боледува. Това е диагноза.

Не е въпрос само да пееш, но да имаш разположение да пееш. От това разположение зависи всичко. Тогава човек е весел, радостен. Това е израз на неговото вътрешно състояние. Казваш: „Не съм се учил да пея”. Когато Христос се роди, ангелите слизаха и възлизаха на Небето с песни. Когато хората вършат добро или побеждават нещо, те всякога пеят. Когато ги побеждават, те плачат. При мен са идвали мнозина все с плач. Аз вадя заключението: който иде при мен с плач, той е победен.

 [...] Може да развалиш гласа си. Как? Като не спазваш известни правила: злоупотребяваш с удоволствията, ядеш люто, излагаш се на течение. После, като чуеш, че някой пее, и ти искаш да пееш, но не можеш. Умният човек никога не злоупотребява с дарбите, които са му дадени. Всеки трябва да се интересува от дарбите си и да ги пази.

Мисълта – мощна сила – 27 ноември 1932 г., Утринно слово, София

 

528. Божественият глас не е гръмлив.

Новата канализация – 30 ноември 1932 г., Общ окултен клас, София

 

529. Сега казвате: „Какво ще направим с пеенето? С пеене работите не се уреждат”. Напротив, днес имате най-голяма нужда от пеене. Когато не можеш да разрешиш един въпрос, започни да пееш.Българинът казва: „Цигуларкъща не храни”. Едно време е било така. Днес обаче цигуларят и певецът хранят къща.
      [...] Сега ще ви дам един съвет как да трансформирате състоянията си. Пейте и свирете! Благодарете на Бога за благото, което ви е дадено – за гласа. Като пеете, вие навлизате в Божествения свят. Казано е, че там всички същества пеят и свирят. Като пеете – мислете. Щом пеете за себе си и сами се харесвате, ще задоволите и оδкръжаващите.

 [...] Щом развиеш тази дарба, ще я приложиш. Ще отидеш в някой дом, където бащата е умрял, и ще започнеш да пееш. Ако домашните престанат да плачат, това значи, че си пял добре. Изкуство е, като пееш, да изявиш милосърдието си. Така ти ще познаеш нуждите на хората. Както шивачът крои хубави дрехи, обущарят шие хубави обувки, така и ти ще допринесеш нещо с твоето пеене. Защо ученикът, който иска да изучава музика, отива при музикант? За да му предаде нещо.

Изпити на ученика – 7 декември 1932 г., Общ окултен клас, София

 

530. Учете се да говорите музикално. Слушал съм хора, които говорят крайно немузикално. Това се случва и между светски,и между религиозни хора. И в пеенето, и в говора им има нещо крайно немузикално.

 [...] Казваш, че си пял хубаво, но пак питаш другите как си пял. Ако ти сам не се оцениш, другите не могат да те оценят. Те разбират по-малко от теб. Някой мисли, че пее хубаво, но не смее да се изложи пред хората. Докато мълчи, той минава за капацитет. Щом започне да пее, веднага го оценяват. Минаваш за скромен, защото не смееш да се проявиш. Това не е скромност, но страх – страхуваш се от общественото мнение.

 [...] И тъй, всичко, каквото човек мисли, чувства и прави, се постига най-лесно чрез музиката. Аз говоря за вътрешната музика, която се изразява чрез свещения трепет на душата.

 [...] Мнозина гледат на музиката като на професия, да си изкарат прехраната чрез нея. Това е външната страна на музиката. Така музиката се отделя от живота. Но ако гледате на музиката като метод за постигане на вашите мисли и желания, това е друг въпрос. Това е истинската музика, която е тясно свързана с живота. В този смисъл, всеки може да бъде музикант. От това гледище всеки трябва да се интересува от музиката.

 [...] Ако можеш да пееш и говориш музикално, ще се повдигнеш. Ако не можеш, ще ти се случи това, което предчувстваш.
 [...] „Как ще се справим с мъчнотиите си?” Чрез музиката. Ще се пазите да не нарушавате музикалните правила на Природата. Боледуваш – нарушил си тези правила. Неразположен си – нарушил си тези правила. Гневиш се – също. Ще възстановиш музикалните правила на Природата и ще се справиш с мъчнотията си.

 [...] Искаш да изпееш една песен. Първо разгледай думите – имат ли съдържание и смисъл, как са наредени. Има песни, които в даден момент не оказват добро влияние върху човека. Ако певецът е голям индивидуалист, трябва да избягва да пее песни, в които има тона ре. Нека пее такива песни, които да внасят противоположни на индивидуалността елементи. Ако си малодушен, нямаш самоувереност, пей песни, в които се среща най-много тонът сол. Той прави човека смел, самоуверен. – „Какво да правим със знанието за музиката?”. Дръжте го в себе си, и то е необходимо. Не го носете на гърба си, за да не се уморите. Ако пееш или свириш нещо от Бетовен, добре е да знаеш кога се е създала тази песен – сутрин, на обяд или вечер, при какво съчетание на планетите. От това зависи кога да я свирите и вие. Има щастливи и нещастни песни. Като знаете кога се е създало едно музикално творение, може да му направите хороскоп.

 [...] Когато Бетовен и другите велики музиканти са творили, заедно с тях са работили музикални същества от Невидимия свят. Зад всяка музикална творба се крият Възвишени същества. Те вдъхновяват музиканта и направляват неговата мисъл. Добрият музикант или певец се свързва с Напреднали музикални същества от Другия свят. За онзи, който не знае да пее, най-доброто пеене е плачът. В този смисъл сълзите са ноти. От сълзите може да направите едно музикално произведение. Чрез плача човек се тонира. Човек плаче, за да се научи да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Като се тонираш чрез плача, започни да се радваш. Следователно има смисъл да плачеш, ако чрез плача си ти си разрешил поне един въпрос.

 [...] Изпееш нещо – не върви, изпееш го втори път – пак не върви, след като го изпееш 99 пъти, работата ще тръгне напред. Ще пееш дотогава, докато ти пръв бъдеш доволен от себе си. Също така и Природата трябва да е доволна от теб. Целта е, като пееш и свириш, да изразиш Божествения живот, а не своя. Някой казва: „Искам да изразя своя живот”. Това е последна работа. Първо ще изявиш Божествения живот, а после – своя. Нима това, което наричаш твое, е наистина, твое? Пееш едно произведение и го представяш за свое. Ти си комбинирал оттук – оттам нещо и мислиш, че е твое. Само това, което е вложено в тебе, е твое. – „Ама постигнах нещо”. Преди теб хиляди хора са го постигнали. Хиляди хора, преди теб са градили къщи. Ти трябва да съградиш нещо по-хубаво от тях. Който дойде след теб, ще съгради нещо още по-хубаво от теб.

Музикален път – 9 декември 1932 г., Младежки окултен клас, София

 

531. Аз разглеждам музиката като средство за уравновесяване на енергиите.

Една похвала – 14 декември 1932 г., Общ окултен клас, София

 

532. Музиката има приложение в живота. И тогава тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите. Искаш да пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота. Има тонове, които непрекъснато или дълго време звучат в съзнанието на човека. Изпяваш една песен и забелязваш, че някои тонове звучат още в съзнанието ти. Този тон е истински.

 [...] Слушал съм как пеят болните. Някой пее чисто, ясно, а друг взима неверни тонове. За първия казвам, че ще оздравее, а за втория – че има още много да учи в училището на живота. Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно. Лесно се познава кой болен ще оздравее и кой ще умре. Който ще оздравее, взима тоновете от дълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест. Който ще умре, взима тоновете отсечено, прекъснато. В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от публиката. Той излиза на сцената да пее, страхува се от публиката, но си казва: „Ще пея, ще преодолея страха”. Какво представлява животът – песен. [...] Щом живееш, щом пееш и говориш, всичко е постижимо.

Под пея разбирам – свобода. Само свободният може да пее. И в затвор да е, ако е вътрешно свободен, той пак пее. Може да е у дома си, но ако е ограничен, той не може да пее. Петелът, макар че го чака нож, пак пее.

 [...] Знание, сила, слава, богатство не се постигат без пеене.

Терцата в живота / Една терца (Първата терца на живота) – 16 декември 1932 г., Младежки окултен клас, София

 

533. Докато не минеш през пътя на пеенето, на хармонията и мелодията в музиката, не можеш да дойдеш до съзерцанието. След това иде съзерцанието. Бог е създал ларинкса за пеене, за говор, затова и говорът трябва да бъде музикален. Опитай се да произнесеш думата брат или сестра музикално. Една дума може да се произнесе меко, грубо, тихо, силно – по равни начини. Кажеш ли на някого братко, да му трепне сърцето. Един брат ми казваше: „Само веднъж чух да ми се каже братко, но толкова музикално, че никога няма да го забравя”.Нали трябва да бъдем откровени? Грубостта не е откровеност. Да бъдеш откровен не значи да кажеш всичко, каквото мислиш и желаеш. Вдълбочи се в себе си и помисли как ще произнесеш думите брати сестра.

Ако не можете да я произнесете правилно, ще попеете малко. Ето как ще я произнасяте. Ще седнете в стаята си и ще произнесете тихо, с дълбочина думата сестра. След това ще я изпеете. Ако не сте доволни, ще се коригирате. Сестрата по-лесно пее думата братко, отколкото сестра, и братът по-лесно пее думата сестра, отколкото брат – това е Истината.

Вътрешни опити – 28 декември 1932 г., Общ окултен клас, София

 

534. Казвам: да имаш глас от три октави и половина е повече от заровено богатство. Не е нужно всички да имате такъв глас. Достатъчно е целият клас да насочи вниманието си към едного, за да му съдейства за развитие на мощен глас от три октави и половина. Един ден, когато отиде в странство да пее и забогатее там, той ще сподели благата си с вас. Този опит не изисква пари, лесно можете да го направите.

 [...] Като развиете гласа си до три и половина октави, ще видите, че всичко в живота е постижимо.

 [...] Ако можете да пеете повече от три октави и половина, вие ще имате милиони. Аз ви казвам в какво седи вашето щастие – в три октави и половина.

Икономия на енергиите – 6 януари 1933 г., Младежки окултен клас, София

 

535. Ако имахте външна и вътрешна Вяра, щяхте да заповядате на кашлицата да си отиде. Кашлицата е особен род говор. Тя говори, когато вие не говорите. Ако вие говорите, тя ще млъкне. Много говорители има в човека. Ако той говори, те мълчат; ако те говорят, човек мълчи. Като знаете това, говорете вие, а те да мълчат.

Външна и вътрешна Вяра – 8 януари 1933 г., Утринно слово, София

 

536. Онези,небесните хора, жителите на Слънцето,пеят. Слушам жителите на Венера – те пеят. Слушам жителите на Юпитер да пеят. Слушам жителите на Сатурн да пеят. Слушам жителите на Сириус да пеят. Слушам жителите на Алфа Центаурус да пеят. Казвам: чудно нещо, учени хора. Казват: „Дали има живот, или не. Всички пеят на един език много разбрано”.

Духът дава живот – 8 януари 1933 г., Неделни беседи, София

 

537. Пеенето на ангела се отличава по броя на трептенията. Те са повече даже от трептенията на нашата светлина. Какво ще кажете на това? Когато ангелите пеят, нашето Слънце свети. Защо е така? И когато ангелите престанат да пеят, у нас се образува тъмнина. Тогава те си почиват. Когато ангелите отново запяват, светлината пак иде. Пеенето на ангелите е светлина за нас, а почивката им – тъмнина.Като пеете, все ще дойде една светлина. В този смисъл пеенето е проводник на светлината. Това всеки може да опита и ще разбере вярно ли е това твърдение,или не. Щом престанеш да пееш и кажеш, че пеенето нищо не струва, ще видиш каква тъмнина ще те обхване. Като започнеш да пееш каквато и да е песен, веднага ще те обхване малка светлинка. Пеенето е носител на известна светлина.

Добри проводници – 15 януари 1933 г., Утринно слово, София

 

538. Който пее, малко боледува. Ако заболее, лесно се лекува.

В това отношение музиката е добро лечебно средство. Който пее, по-добре мисли

 [...] Ангелите пеят хубаво, но те са се упражнявали хиляди години.

 [...] Всеки трябва да пее като условие за подобряване на здравето. Пейте колкото може повече. Дръжте в ума си мисълта за пеенето, като условие за здравословното състояние на човека. По-рано вие пеехте по-добре, затова и в духовно отношение бяхте по-добре. Сега пеете по-малко, и в духовно отношение отпаднахте. Това е причина и за честите заболявания между вас. – „Сега ли е време за пеене?“ Вие сте в положението на евреите, когато ги взимаха в плен. Те си казваха: „Свърши се вече нашата песен. Може ли да бъдеш пленник и да пееш?“ Казвам: в каквото и положение да се намираш, пей! Само така ще се освободиш от дявола. Той бяга от пеенето и от молитвата.

Влияние на музиката – 18 януари 1933 г., Общ окултен клас, София

 

539. Когато дойдоха Небесното войнство при Христа, пяха му песента: „Свет, свет, Господ Саваот”.Значи и вие трябва да пеете такава песен, която да има дълбок смисъл. Ще свирите и пеете така, че да постигнете целта си.
     [...] Мнозина свирят и пеят, но още не са дошли до Божествената музика и песен.

 [...] Отивам по-далеч и казвам: ако не можеш да пееш и свириш, не можеш да се наречеш човек. Някой казва:

– Срам ме е да пея.

– Защо те е срам?

– От критиката.

Остави критиката настрана. Ще кажеш, може би, че музиката е достигнала своето крайно развитие. Не, още много има да се учи. Ето, цели 25 години свиря и изучавам особеностите на цигулката и още не съм се домогнал до крайните резултати. Какви са резултатите, за вас не е важно. Колкото и да ви говоря за тях, няма да ме разберете. Ако впрегнете волята си да пеете, да дойдете до чистите тонове, бихте постигнали нещо. Но ти казваш: „Не мога да пея, не мога да работя, не мога да ходя правилно”. Първата работа на човека е да се учи да ходи ритмично; след това да се научи да работи, да свири, да пее, да рисува, да пише.

 [...] Като пееш и свириш, ще разбереш на какво си способен.

Аз свиря на цигулка всеки ден, поне по 15 – 20 минути, и съм разбрал какво може човек да направи и какво Бог прави. Преди години ме запитаха: „Ти сгоден(женен) ли си?“ Сгоден съм. – „Къде е годеницата ти?“ Аз я нося винаги със себе си. – „Къде е тя?“ Ето я, тя е моята цигулка. Аз обикалям с нея света. Досега тя не ми е казала нито една обидна дума. Тя има отличен език. Никога не говори лоши думи. Великият Божи Дух е вложил мисълта си в човека и чрез нея Той създал инструментите, на които се свири.

 [...] Аз мога да ви преподам една лекция по музика в един час, но преди това ще ви изпратя при един професор по музика, да се подготвите. Като свършите при него курса по музиката, тогава ще влезете в областта на новата музика. Засега тази област още не е разбрана за вас. Днес не може да се говори за окултна музика. Тя изисква дълбоко разбиране.

 [...] Кога трябва да пее или да свири човек? Когато се намира в тъжно, мрачно състояние на духа. Той трябва да си пее тихо, за себе си, докато измени състоянието си. Каква музика е тази, която не може да измени състоянието на човека? Музиката е дадена за вътрешна услуга на хората. Аз говоря за вътрешната, интимната, неофициалната страна на музиката.

 [...] Сега мога да ви изсвиря една българска песен. Питате: „Защо българската песен е толкова тъжна?“. Тъгата в нея представлява отпечатък от миналото. Като свиря тези песни, аз се свързвам с тъгата на българина, след което трябва да употребя усилие и време, за да се освободя от нея. Когато българинът паднал и се отклонил от правия път, той е изгубил едно от най-хубавите си чувства – Любов към Бога. Така се е създала тъжната българска песен. После, като минал през материализма, той си казал: „Няма защо много да мисля. Бог да мисли за всичко”. Той се отпуснал свободно, започнал да пее и да се весели. Така се създала веселата песен. Той казвал: „Докато е време, ще си поиграя, ще си посвиря, че ако искат, нека ме бият“.

 [...] Молитвата е велико нещо! Моли се, но така, че молитвата ти да се придружава с песен, музика, учене и работа. Само така ще разрешиш задачите си.

 [...] Аз зная една песен и я наричам Песен за изправяне на погрешките. Аз я свиря един път на 10 години. Зная и друга една песен, която свиря един път на 20 години, тя е: Песента на Блудния син. Досега съм я свирил 3 пъти. Като я свиря, аз се изцапвам толкова много, че след това дълго време се чистя. Скъпо струва такава песен. В тази песен се изнасят причините и последствията за падането на човека. В тъжните песни се крие упадъкът на дадена култура. Бъдещето ще открие в европейската музика причините за упадъка на съвременната култура. Днес ние се нуждаем от една нова песен – Песен на Любовта, която носи живот. Ние се нуждаем от нова песен – Песен на Мъдростта, която носи знание. Ние се нуждаем от нова песен – Песен на Истината, която носи свобода. Тази е новата песен!

Новата песен – 25 януари 1933 г., Общ окултен клас, София

 

540. Едно трябва да се знае: Възвишеният Дух, т.е. Божият Дух, говори само чрез съвършения човек. Ако обтегна четири струни на една дъска, и най-голям музикант да съм, нищо не мога да изкарам. Дъската трябва да се превърне в съвършен инструмент, а който свири, трябва да бъде първокласен маг.

Значение на удовете – 1 февруари 1933 г., Общ окултен клас, София

 

541. Щом дойдат страданията–пейте! При сиромашията и недоволството – пак пейте! Каквито неприятности и да ви се случват в живота – пейте! Обидят те – пей! Изгубиш парите си – пей! Пропаднеш на изпит – пей! Не можеш да спиш – пей! Не си доял – пей! „Пейте и възпявайте Господа!“ е казано в Писанието. Когато праведният пее и на най-малкото си желание, той е в правия път, в пътя на Божественото; ако пееш на недоволството си, и това е Божествено. Като чуя човек да пее на недоволството си, аз се спирам да го слушам, преставам да пея и казвам: „Това е истинско пеене”. Сега ще ви дам едно правило за добро пеене, то е следното: Като пееш, да знаеш за кого пееш! Следователно може да стане добър певец само онзи, който знае за кого пее*. И птичката има за кого да пее. Изобщо, като пееш, трябва да имаш някакъв обект. Не е важно дали обектът е видим, или невидим. Важно е, че трябва да имаш обект. Такъв е законът. Щом изгубиш обекта, ти вече не можеш да пееш. Който не е готов да пее по този начин, по-добре да не се наема да пее; който е готов, да не отлага, да започне да пее. На онзи, който си е доспал, казвам: стани, наклади огъня и започни да пееш! На онзи, който не си е доспал, казвам: поспи си още! 

 [...] Не питайте дали пеенето ви ще има резултат. Пейте и не мислете за резултата, не мисли какво ще постигнеш!

*(Правило)

Божествен импулс – 5 февруари 1933 г., Утринно слово, София

 

542. Има известни думи, [чрез]които, ако човек постоянно повтаря в себе си може да си повлияе. Сила е човешката реч. Направете следния прост опит. Ако сте слаби, помолете няколко ваши приятели или познати, или някой лекар, на които да можете да платите нещо, често да ви повтарят, че стомашната ви система е здрава, че нервната ви система е здрава, че дихателната ви система е здрава – и ще видите, че в продължение на 20– 30 дена ще бъдете почти здрави, а може и съвършено здрави. Ако пък се намерят 20 – 30 души да ви говорят в този ободрителен смисъл, вие ще можете още по-скоро да се подобрите.

А друго падна на добрата земя / А другото падна – 19 февруари 1933 г., Неделни беседи, София

 

543. Казват за някого, че не говори както трябва. Какво е говорът? Светлина. Ако говорът не освобождава човека от несгодите му, както запалената свещ – от тъмнината, това означава шум. Не всеки може да говори, но всеки може да вдига шум. Следователно говор, който не освобождава човека от мъчнотиите и несгодите, е шум.

 [...] Да бъдем доволни от себе си подразбира доволни от Божественото в нас, от Божествения глас, Който ни говори. Който слуша този глас, всякога ще получава по един чек от 20 хиляди лева.

Неговата Воля – 19 февруари 1933 г., Утринно слово, София

 

544. Щом дружиш с музикални хора, ти ще развиеш музикалността си. Един обикновен цигулар,даже ако влезе в една музикална среда, той се въодушевява. Някои музикални критици ни най-малко не са музикални,те са обикновени музиканти. Музикалният човек няма какво да го критикуваш. Ти пееш. Музикантът ще дойде при теб, ще пее и той и така ще те коригират.

Голямото и малкото – 3 март 1933 г., Младежки окултен клас, София

 

545. В какво се заключава изкуството? В умението да пееш и свириш. В какво се заключава щастието? Според мен истински щастлив е онзи, който чрез пеене и музика разрешава всички въпроси. Ако само пееш, без да разрешаваш въпросите си, ти не си щастлив.

Истина и Добро – 5 март 1933 г., Утринно слово, София

 

546. Някой казва: „Защотрябва да пеем?“. Има песни за смъртта, от които тя избягва. Който знае тези песни, като дойде смъртта и[той] запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тази песен. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш тази песен, тя ще остави ръцете си и ще избяга.

 [...] Аз съм правил ред опити с хора, които са се обезсърчавали, и казвам: като се обезсърчи някой, нека хване безименния си пръст, да започне да му пее и да казва: „Синко, иди да помогнеш на показалеца си”. И ще видите, че няма да се мине много време, и състоянието ви ще почне да се сменява. Вие всеки ден трябва да пеете на този пръст. Показалецът никога не пее, той се е научил само да заповядва и затова трябва да му пеете. Нещата не стават със заповед. Най-първо те трябва да започнат с песен. Ще изберете най-хубавата песен и ще му я пеете.

Мир на този дом – 5 март 1933 г., Неделни беседи, София

 

547. Често вие говорите лошо един за друг, като не съзнавате какви пакости си причинявате. Говорете каквото искате, но да отговаря на Истината! Пазете правилото: никога не говорете нещаневерни, истинността на които не сте проверили*. Казваш за нещо: „Несъм сигурен, дали е така, но предполагам”. С предположения не се живее. Говорете само верни неща.

*(Правило)

Принципи, закони, сили и форми – 8 март 1933 г., Общ окултен клас, София

 

548. Трябва да влезеш във връзка с товасъщество, в което живееш и се движиш,за да може да чуваш неговия глас откъдето и да ти говори – да може да чуваш гласа на Бога.

 [...] Аз ви казвам: Онзи, Който най-често говори в нас, той е това Същество. Най-отривиста е неговата реч в света. Не зная друго Същество да говори по-отривисто, по-разумно, отколкото това Същество, а не както човека говори, но това, с което разрушава всичко. Щом направиш погрешка, казва: „Да правиш добре!”. Някой човек е беден при теб – Той казва: „Постъпи любовно с този човек!“. Някой е беден и страда, казва: „Бъди милостив към него!”. Невежа е някой, той казва: „Бъди снизходителен!“. Този глас аз съм го чувал!

Неговата Любов – 12 март 1933 г., Неделни беседи, София

 

549. Песента ГрееСлънцето(Изгрява Слънцето)

Кога трябва да пеете: сутрин, при изгрев слънце, или вечер ? Може да пеете по всяко време. Има смисъл, като пееш Грее Слънцето, наистина то да изгрее. Значи между песента и изгряването на Слънцето да има известна връзка. За да разбереш дали Слънцето чува твоята песен, пей в облачно време! Ако облаците се разпръснат и Слънцето изгрее, значи то чува песента. Ако облаците не се разпръснат и Слънцето не изгрее, то не се интересува от твоята песен. И аз много пъти съм пял на Слънцето; понякога то изгрява, понякога не изгрява. В първия случай то харесва песента, във втория – не я харесва. Щом не харесва песента ми, аз изменям тона си, докато най-после изгрее. Щастието на човека се заключава в това, да пее на Слънцето и то да му се открива.

 [...] Пейте Грее Слънцето, за да свършите работата си добре, да имате резултат. От вас зависи да имате плод. Ще прилагате един метод след друг, докато постигнете успех.

Общи и частни положения – 17 март 1933 г., Младежки окултен клас, София

 

550. Наблюдавайте как поставяте езика си, когато говорите. Той се движи в различни посоки и от вътрешните движения, които прави, се определя вашето слово. Който не разбира движенията на своя език, казва, че езикът се криви, кълчи се на една, на друга страна. В Природата няма кълчене. За невежия всичко има – и кълчене, и кривене, но не и за разумния.

Общи положения / Устата – продължение – 29 март 1933 г., Общ окултен клас, София

 

551. Вече са започнали да лекуват болните с музика. Сега няма какво да ви привеждам примери.ВАнглия, някоя жена пее по радиото. Като я слушат по радиото, много болни се лекуват. В гласа ѝ има нещо, което лекува. Дойде някой обезсърчен, кажи му нещо насърчително.

 [...] Щом искат да оздравеят, пейте им. Онези, които искат да боледуват, не им пейте; на онези, които искат да оздравеят, пейте им. Кажи: „Аз имам един цяр“.

Радостта – 2 април 1933 г., Неделни беседи, София

 

552. Забелязано е, че слепият не може да говори добре. Речта има връзка с очите. Виждаш един човек – имаш желание да говориш с него. Не го виждаш–нямаш желание да говориш.

 [...] Който има големи и изпъкнали очи, той е добър оратор.

 [...] И тъй, окото е връзка между външния и вътрешния свят. То подхранва човешката реч. Когато окото заболее, и речта се засяга, това се отразява и на мисълта.

Окото – 5 април 1933 г., Общ окултен клас, София

 

553. Наскоро слушах една певица и си мислех: чудно нещо е дарбата! За музиката се изисква развит музикален център. Казваш: „Музикаленсъм”. Дай ръката си, да видя големината и широчината ѝ, да видя пръстите ѝ, тогава ще кажа колко си даровит. Като погледна ръката си, по нея познавам какви дарби и способности се крият в мен.

Полза от знанието – 12 април 1933 г., Общ окултен клас, София

 

554. Да пееш добре–това значи да се вслушваш в това, което пееш, и да чуваш думите, които изговаряш. Като слушаш, да ти е приятно, че пееш.

Някой пее и изговаря думата Любов грубо, натъртено. Това не е пеене. Ако говориш грубо на своята възлюбена за Любовта, тя ще те изпъди. Ако бях мома и някой ми говори за Любовта с груб, немузикален тон, нямаше да го слушам, щях да му обърна гръб. Това не е любов, но необходимост. Така ще говориш за Любовта, че едва да се чува. Най-нежният и деликатен език е този на Любовта. Въпреки това в Любовта се крие мощна сила. Чуеш ли да се говори за Любовта, и мъртъв да си, ще оживееш. За Любовта се говори само веднъж, тя не обича повторението. Ще произнесеш името ѝ само един път и ще спреш. Ехото ѝ обаче продължава дълго. (Учителят пее тихо, нежно, едва се чува.) Нежното пеене е клокочене на извор, скрит някъде в планината.

 [...] Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в себе си“. Като ставаш сутрин от сън, дай ухо към Разумното и слушай! Ти ставаш и започваш да мислиш какво е определил Господ за теб, какво са намислили ангелите за теб. Какво ще мислят ангелите за човек, който не знае да мисли, да говори и да пее?

 [...] Едно слабо повишаване на гласа, една слаба интонация изменя състоянието на човека. Щом смекчих тона си и поговорих с [една госпожа] десетина минути, тя каза: „Сега вече всичко разбирам”. Значи ритъмът, интонацията, начинът на говоренето ми, обръщението ми към нея измениха състоянието ѝ.

Слушайте Разумното – 19 април 1933 г., Общ окултен клас, София

 

555. Казваш: „Ако пея, какво ще мислят хората за мен?”.Две неща ще мислят: че пееш или хубаво, или лошо. В първия случай, ще те похвалят, във втория – ще те корят. За похвала ли искаш да пееш? Хвали се сам или укорявай се сам. Кажи си: „Днес пях хубаво”. На другия ден кажи: „Днес не пях хубаво”. Да те хвали онзи, който разбира от пеене, има смисъл. Обаче смешно е да те хвали онзи, който нищо не разбира от пеене. Пеенето не е развлечение, то е средство за тониране на енергиите. Не може да трансформираш енергията си и да я туриш на работа, ако не знаеш да пееш. Трябва да пееш, за да придобиеш известни енергии. Ако болният не пее, ще умре преждевременно.

 [...] Първо твоето пеене ще прилича на мърморене, но постепенно то ще се превърне в музика. Неразбраните работи произвеждат шум; те не са музикални.
 [...] Разбраните работи са музикални. Където има разбиране, там има музика. Правилният говор е музика. Ако не говориш добре, ти не си музикален. Като пееш, обръщай внимание, как изговаряш думите. Например пееш „Грее Слънцето“, но не изговаряш думите правилно. Щом кажеш „грее Слънцето“, ти трябва да се свържеш с трите свята. Защо – защото слънцето изгрява едновременно и в трите свята. Ти пееш „Грее слънцето“, но в ума си носиш друга идея.

 [...] Ти пееш песента и чувстваш, че нещо ѝ липсва. Как трябва да се изпее? С вдъхновение. Който може да я изпее така, ще го възнаградя. Ако кажа, че ще дам 100000 лева на онзи, който изпее песента, всеки ще иска да пее. Малкото възнаграждение струва повече от 100,000 лв. Възможно ли е това – възможно е.

 [...] Животът без песен води към противоречия и спънки.

 [...] Да се върнем към песента „Грее слънцето”. Скритата идея в песента е следната: не можеш да разрешиш известен въпрос, докато слънцето не изгрее. Как ще пееш на изгряващото слънце? Първият тон трябва да съдържа импулс, подтик, движение към нещо. На физическия свят по-голямо богатство от движението не съществува. Следователно, като изпееш един тон, първо ще внесеш в него движение; после ще вложиш съдържание – чувство, и най-после, смисъл – т.е. разширение, простор. Ще пееш за изгряващото слънце, когато усетиш подтик, желание да се движиш към него; после ще се свържеш със Слънцето, ще го почувстваш, ще разбереш съдържанието му и най-после ще вникнеш в неговия смисъл и ще се разшириш. Такова е отношението на детето към майката и на майката към детето.

 [...] Пеенето е едно средство за трансформиране на Божествените енергии. Ти не можеш да трансформираш една Божествена енергия и да я туриш на работа без пеене. Това ти трябва да го знаеш. Пението е един метод, едно средство за тази цел. Ти трябва да пееш, за да придобиеш известни енергии.

Трите посоки – 26 април 1933 г., Общ окултен клас, София

 

556. Като ви слушам как пеете, намирам, че нямате въодушевление.

Един овчар вървял по пътя и си пеел. Насреща видял погребение. Носели мъртвец, придружаван от близките си. Овчарят продължавал да си пее своята чиста, любима песен. Веднага го спрели и му казали: „Престани да пееш! Не виждаш ли, че носят мъртвец?“ Понеже за пръв път виждал такава процесия, овчарят се приближил до мъртвеца и тихо си пеел. За учудване на всички, мъртвецът оживял и станал от ковчега си. Той се обърнал към овчаря с думите: „Благодаря ти, че оживях. Твоята песен ме възкреси. Ако беше останало на свещениците, досега щяха да ме заровят. Ще дойда с тебе, заедно да живеем“. Кой човек е благодетел: който погребва хората или който върви по пътя и си пее? С песента си той възкресява мъртвите.

Има ли още време да попее овчарят – има още 5 минути. Тогава ще ви питам: защо понякога се пее тихо, а понякога – силно? Тихото пеене показва, че гласът иде отдалеч. При силното пеене гласът иде отблизо. Приятно е да слушаш как гласът се приближава и отдалечава, т.е. усилва и отслабва. Страшно е обаче, когато престанеш да пееш. Не казвай, че не можеш да пееш. Кажи, че не си се опитвал да пееш; не казвай, че не можеш да пееш. Ако кажеш, че не можеш да пееш, ти губиш.

Председател на фирмата / Кандидати за председатели на фирма – 28 април 1933 г., Младежки окултен клас, София

 

557. Христос казва за Бога: „Нито гласа Му сте чули, нито лицето Му сте видели”. Как се познава кой е чул гласа на Бога и кой е видял лицето Му? Да видиш лицето на Бога значи да се зарадваш;да чуеш гласа Му значи да възкръснеш.

Вяра и Любов – 7 май 1933 г., Утринно слово, София

 

558. Едно важно правило за живота: не говори, докато не си обмислил това, което ще кажеш. Не говори, докато не си почувствал това, което ще кажеш*.Ако говориш преди,да си мислил и чувствал, ще приличаш на пукната стомна. И така можеш да говориш, но не по собствения си ум, по собственото си сърце и по собствената си воля. Речта е права и истинна, когато говориш по собствения си ум, сърце и воля. Да говориш отделни думи – Любов, Мъдрост, Светлина, Живот, ядене – това не е реч. Думите трябва да се съчетават по известни правила и закони в едно цяло; само така те придобиват съдържание и смисъл.

*(Правило)

Живите линии – 10 май 1933 г., Общ окултен клас, София

 

559. Мнозина мислят, че са самостоятелни – лъжете се,много сте несамостоятелни. Само като ви подшушнат някоя дума отвън,и вие повярвате. Това, което слушате отвън, то е вярно само 25%. Има един говор, който е верен, но ти ще го чуеш – добрата постъпка е този говор. Той е сто на сто верен и е отвътре.

Добрата постъпка – 24 май 1933 г., Общ окултен клас, София

 

560. Писанието казва: „Новатапесен“. Има една музика в света. Вие говорите за Любовта. Любовта без песен, без музика, това не е Любов. Какво ще ми разправяте за Любовта, да казвате: „Азте обичам“. Който ме обича, той трябва да ми пее. Кога трябва да ми пее? Когато аз съм заспал, когато съм се унесъл.

Не се мълви – 28 май 1933 г., Неделни беседи, София

 

561. Идете при един кошер, който ще се рои. Чуйте, че вече царицата пее, при това всичките работници ѝ пригласят, тя пее своята царска песен. Като чуете тази песен, на другия ден непременно кошерът трябва да бъде готов. Излиза старата пчела и младата остава в кошера.

Надеждата ти – 11 юни 1933 г., Неделни беседи, София

 

562. Разумното никога не говори на хора нервни, упорити, които имат свои възгледи. То те оставя да носиш своите последствия. Който иска да учи, Разумното даром ще разправя.

 [...] Разумното колко пъти ти говори. Започнеш една работа и нещо ти говори: „Не започвай тази работа, спри се!”. Ти казваш: „Пари ще спечеля”. Нещо ти казва: „Не отивай!”. Ти не слушаш. Казва ти: „Спри се, не ти е притупало”. Вследствие на това ние се отличаваме с нашия конкретен обективен ум, че много знаем, и най-после изгубваме всичкото си време.

 [...] Единственото Същество, което те обича, е Духът, Божественото. То отвсякъде може да ти говори: от дърветата, от цветята, от Слънцето, от хората, от бръмбазъците. Тогава, където и да си, ти си гражданин, ти усещаш едно вътрешно успокоение на душата си. Гладен си, туй Божественото ти говори: „Не бой се!”. Няма да се минат един-два часа, и работата ще се оправи – намериш храна. Болен си. То казва: „Ще се оправи!“. Гонят те хората. То казва: „Ще престанат тия гонения!“. Лоши са хората. „Ще се оправи тази работа!“. Ама този дявол. „И дяволът няма да те гони”. От всичко ще се освободиш.

Добрите дарби – 25 юни 1933 г., Неделни беседи, София

 

563. Казвате: „Духът ни говори”.Пазете се, внимавайте да не изпаднете в заблуждение. Не всичко, което ви се говори отвън или отвътре, иде от Духа. Мислите ли, че всяка грамофонна плоча съдържа думите на Духа? – „Любовта ни говори”. Итова не е сигурно. Преди да дойде Любовта, Духът иде. Той предшества Любовта.

 [...] Ще слушаш гласа на Любовта и докато си с нея, ще бъдеш вън от всякаква опасност. С Любовта и с Духа и в опасност да си, ще излезеш неповреден. Без Любовта и без Духа, вън от опасност да си, пак ще пострадаш.

Непреривност в процесите / Разните положения на ревността – 5 юли 1933 г., Общ окултен клас, София

 

564. Ако не можеш да научиш урока си, изпей една песен,умът ти ще се проясни. – „Можели да бъде това?”. Щом пееш, [сам] ще се увериш.

Великата Реалност – 7 юли 1933 г., Младежки окултен клас, София

 

565. Може да прави Добро само онзи, който знае да пее и да свири. Следователно, преди да направиш Добро, пей!От пеенето зависи, как ще направиш Доброто.

– „Като пея, ще ми се смеят”. Пей и не мисли за това. Без песен Добро не се прави. Как ще дадеш нещо на човека, без да пееш?

 [...] Доброто ще го направиш тъй, както пееш.

 [...] Да се молиш – това е музика. Между мислите и чувствата трябва да има хармония. Пеенето, свиренето – това е музикален говор. И говорът е музика, която има две страни: външна страна, самите думи, и вътрешна – музиката. Кажеш ли, че не искаш да пееш, това значи, че не искаш да говориш. Ако не говориш музикално, ти попадаш в областта на грешните хора. Две или три думи ще кажеш, но ги кажи музикално!

Красивите линии в Природата – 12 юли 1933 г., Общ окултен клас, София

 

566. – „Немога да пея“.

Щом си способен, а не можеш да пееш, ти си болен.

 [...] Ако не се научиш да пееш, т.е. ако не излезеш от болезненото състояние на твоя живот, отношенията ти към хората ще бъдат различни.

 [...] Да дойдем до музиката. Всеки тон има известно количество трептения, но трептенията съдържат известна сила, която трябва да се развие. Ако на един тон се отнеме само едно трептене, обикновеният музикант не може да схване това, обаче гениалният музикант ще усети тази липса. Тонът, взет с всичките си трептения, действа като мощна сила. Ако липсват половината от трептенията, останалите образуват известен дисонанс, който ухото схваща като шум. Трептенията на тоновете вървят по определена линия, по определен закон. Музикалният човек схваща трептенията на тоновете. Например най-ниското до има 32 трептения*(*херца – бел. съст.). Може ли да различите тези трептения едно от друго? Какво е предназначението на трептенията, които образуват долно до? Има тонове, по-ниски от до. Те имат само по две трептения. Обикновеното ухо схваща тона, който има 32 трептения, то не може да схване тон с по-малко от тези трептения. Щом един тон се вземе правилно, резултатът е прав. Причината, законът и резултатът вървят хармонично. В това не може да има никакво нарушение.

Искаш да станеш знаменит певец. От какво зависи това? Хората не могат да те направят музикален, те могат да служат само като външно условие. За да бъдеш музикант, това зависи напълно от теб, музикалността е вложена в самия теб. Никой не може да те направи музикант, нито да те лиши от музикалността.

 [...] В Природата музиката играе роля на трансформатор. Музиката е трансформатор не само за хората, но за цялата Природа.

 [...] За да имаш възможностите на един певец, ти трябва да имаш всичките трептения на тона. Кой от вас при нещастие не търси начин да подобри положението си? Всеки търси лесния път. И това е възможно – достатъчно е да ви пипна с двата си пръста по гърлото и след това вече можете да взимате четири октави. При това положение може ли да бъдете сиромаси? Какво ще кажете, ако гласът ви се чува на два километра? Такъв глас е чудо! Който ви слуша, ще каже: „Не сме чували такъв глас!“. Казваш: „Да имам този глас!“. Кажете ми, ако имате такъв глас, как бихте го използвали? Ако имаш такъв глас, можеш ли да кажеш, че си неразположен и не можеш да пееш? Ще пееш по всяко време, когато те викнат. И от сън да те събудят, да си готов да пееш.

Доволството в живота – 14 юли 1933 г., Младежки окултен клас, София

 

567. Да допуснем, че си цигулар, знаеш много песни, свириш ги на цигулката си. Ако предадеш песните си на този-онзи цигулар, ти губиш всичко. Гледаш, че друг някой свири, но не свири като тебе. Изкуство е да свириш така, както никой друг. Музикантът има една песен, за която хиляди да му платят, не трябва да я дава на никого. Остане ли други да свирят песента му, всичко с нея се свършва, тя се изгубва. Ако искаш да дадеш и на другите да свирят, дай някое малко парче.

Сигурното място – 21 юли 1933 г., Младежки окултен клас, София

 

568. „Духътна Истината ще ви научи на всичко.”Какво разбирате под Духа ? Вие разбирате криво Божия Дух. Вашето разбиране за Духа е детинско, казвате: „Духът ми говори”. Какво ти говори? Казал ти да хвръкнеш. Чудиш се как ще стане това – вземи своя аероплан и ще хвръкнеш. Ако не можеш да направиш това, нямаш Вяра. Тогава и Духът не ти говори! Ако можеш да хвръкнеш, Духът наистина ти говори. Когато Духът говори, всичко става; когато ти говориш, нищо не става.

Силното оръжие – 23 юли 1933 г., Утринно слово, София

 

569. Колкото и да се говори за Истината, все ще остане неразбрана.

[...] Истината не е горчива, но лъжливата истина е горчива. Казва се за Истината, че е горчива. Не – Истината е сладка! Тя освобождава човека от всички противоречия и ограничения.

 [...] Новото пеене се различава коренно от старото. Ще пеем така, че умът и паметта да взимат участие. Като пееш, ще влезеш в музикалния свят, ще се свържеш с него. Първо ще слушаш, после ще пееш. Като слушаш, ще правиш опити да подражаваш на това, което си чул. Нямам предвид само пеенето. Законът е един и същ и за свиренето, и за пеенето, за рисуването, за мисленето, за чувстването, за работата. Нови мисли, нови чувства са нужни на човека.

Основа на Знанието – 26 юли 1933 г., Общ окултен клас, София

 

570. Пеенето е форма, която изменя енергиите и дава нова насока. Цигуларят, като свири, трябва да знае как да изменя теченията в Природата. Без да знае, той дава насока. Някога пееш една и съща песен. Това е еднообразие, което причинява страдания.

 [...] Ако болният не пее, ще влоши състоянието си. Той трябва да пее, за да оздравее: – „Защо трябва да пея?“. За да не умреш, да не осиромашееш, да не станеш невежа. Следователно избери си една дума и я пей. Казваш за нещо, че няма да го бъде. Кажи: „Ще го бъде!“ Кажи и пей тези думи! На всяка отрицателна мисъл ще поставиш положителна.

Обикновена и необикновена мисъл – 28 юли 1933 г., Младежки окултен клас, София

 

571. Допуснете, че един българин, който нищо не разбира от музика, отивав странствои дойде да организира българската музика според западното пеене. Измислил ли е той начина на хармонизирането? Не, той го е взел отнякъде. Българите казват, че имали песни. И те ги взеха отнякъде, взеха индуски, египетски, и те ги взеха от предшестващите народи. Според мен хората изгубиха първата музика, която съществуваше на Земята. На Земята имаше една велика музика; хората имаха една музика, която изчезна. Сега едва им е останало нещо. Сегашните хора не познават тази музика. Има едно деградиране на музиката. Мислим, че сме изследвали нещо. Ние едва започваме да изучаваме остатъците от музиката.

 [...] Когато човек стане нервен, липсва му електричество. И тогава учените хора са дошли до твърдението: когато в човека се образува голяма сухота, той започва да говори грубо, рязък е гласът му. Не е лошо да говориш така, но това показва, че има малко вода в твоя организъм, малко влага има, малко мекота. Щом влезе водата, ще се прояви; една сила има човешкият характер – това е магнетичната сила в човека, която е свързана с електричеството. Следователно, когато функционира електричеството в тебе, трябва да функционира и магнетизмът, за да може резултатите, които си добил чрез електричеството, да останат постоянно в теб.

Който направи Небето и Земята – 30 юли 1933 г., Неделни беседи, София

 

572. Говори ти някой–обидил си се. Изслушай този човек! Започне да ти разправя, казва ти, не ти казва Драган, Стоян, Иван – слушай го, може да ти тури най-големите епитети. Ти слушай, но не възприемай нищо. Кой е прав? Виж къде говори право и къде – не говори право. Каже нещо: ако е право, виж къде да го туриш. Този, който [ти] говори, само нахвърля нещата. Казва: „На тебе ще ти дам туй. Ти го тури където искаш!”. Това е в един свят, където хората може да се карат. Аз го наричам неестествено състояние. Карането, лошите мисли – то е неестествено състояние. Ял човекът неестествена храна и това е повръщане. Говори този човек и как да не говори? Красноречиво говори, но цяла една каша. Човек, който се кара, ще те нагруби, ще те наругае, мисли, че казал много важни неща. Той [си] казва: „Наругах го“. Най-първо човекът, който ругае другите хора, оцапва себе си, после оцапва и другите. Когато човек е огнен – [стой] настрана, втори път не чакай да те ругаят – това е една хигиена, която трябва да пазите в себе си.

Работа и почивка / Почивка – 9 август 1933 г., Общ окултен клас, София

 

573. Да се говори за болести, това значи човек да изгуби разположението на духа си. Ако здравият говори за болести, той допуска, че някой ден може да се разболее.

Великата формула – 3 септември 1933 г., Съборни беседи, София

 

574. Всеки един от вас всеки ден има да се справя с тия два процеса: две нашепвания има–единият [Глас] казва: „Не прави това, в който ден го направиш, ще умреш!“,а другият глас казва: „Не, в който ден ядеш, ти ще оживееш, ще станеш като Бога!“ [...] Ще се научите да различавате тия два гласа! В това седи знанието. Когато ти говори Господ, каквото каже, ще стане. Ще стане, но като престъпиш границата, казва: „В който ден ти ядеш от Забраненото дърво, ще умреш”.

 [...] Дяволът нека ми говори, ще разговарям с него. Той ще каже: „Ти от това Дърво ако хапнеш, ще станеш божество”. Аз ще му кажа тъй: „Я хапни ти, аз искам най-първо ти да станеш божество, че после аз подир теб. Ти яж този ден, а аз ще видя и ще си помисля!“. Аз ще го накарам той да яде.

Двата процеса в живота. Двата гласа – 1 октомври 1933 г., Утринно слово, София

 

575. Когато Господ говори, слушайте Го, защото в човека има два гласа. Засега вие сте се научили да познавате другия глас – на изкусителя, на черния адепт. Дойде Господ и казва: „Бъдичестен, справедлив!“.Казваш: „Трудна работа”. Дойде изкусителят, казва: „Тук пооткраднѝ, лесно ще си уредиш. После ще правиш добрини, ти човек ще станеш“. Ти откраднеш, но веднага намериш затвора.

 [...] Ще изучавате себе си, ще изучавате онзи глас, който говори. Два гласа са ясни: единият внася размирие, другият внася мир, внася растеж, здравина, сила, богатство. Другият внася обратното – сиромашия. На Божественото се дължат всички хубави работи. Всички лоши работи в нас се дължат на другия глас.
Постижимото – 1 октомври 1933 г., Неделни беседи, София

 

576. Малко трябва да се говори. Аз в една беседа казвах, че обикновеният човек говори по цял час, талантливият – по 15 минути, а гениалният – по 5 минути. Та и аз ви говорих като един обикновен човек. Цял час говорих, но показва, че и вие сте обикновени, че ме търпяхте толкова време да ви говоря.

Трите първични принципа. Елементи в живота – 4 октомври 1933 г., Общ окултен клас, София

 

577. Да ви кажа една нова идея: „Слушайте гласа на Любовта във вашата душа. Слушайте гласа на Свободата, на Истината във вашата душа!”.Това са реални неща. Човек, който се вслушва в своята свобода, в своето знание, в своя си живот, в чистия си живот, не в материалния, но в живот, който е в процес, той може да разбере тази велика Истина! Там е силата!

Ще се зарадва – 15 октомври 1933 г., Неделни беседи, София

 

578. Нека си духа вятърът колкото си иска, нека си седи сиромашията, нека говорят хората. Че някой говорил лошо за теб – нека говори.

 Слушайте Го! / Слушайте Го! Дай свобода! – 22 октомври 1933 г., Утринно слово, София

 

579. Миналата вечер бях на един концерт, свиреше една виолистка. Публиката ѝ даваше букети в знак на одобрение на нейното свирене. Питам:какво отношение има между свиренето и тези скъсани цветя? Тя свири, а публиката ѝ дава цветя, букети, то тези цветя препятстват пеенетои свиренето. Имаше случаи, когато цигуларката се смущаваше, нещо пречеше на правилния ход на свиренето. Това се дължеше на цветята, които тя получи – миризмата им противодействаше на свиренето. Правилно е да се дадат тия цветя на другия ден, след като тя свърши свиренето. Докато тя е на сцената, цветята развалят пеенето или свиренето. Хората обичат букети от скъсани цветя, но това е едно голямо нещастие за тях. По-добре е цветята да си живеят.

Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли – 25 октомври 1933 г., Общ окултен клас, София

 

580. Знаете ли какво може да направи една лоша дума? Ако кажете една лоша дума, например за един цар, този цар може да ви сложина бесилката. Понякога хората си позволяват да правят и да казват това, което не им е позволено.

Не позволявай на езика си, който е слуга, да казва това, за което не е питал господаря си. Преди да говори, езикът трябва 3 пъти да пита господаря си какво да говори и тогава да говори. Той трябва да пита: „Господарю, какво трябва да кажа на този човек?“. – „Кажи на този човек, че работите му скоро ще се оправят”. И той казва: „Работите ще се оправят”. – „Кажи на този човек, че ще оздравее”. – „Ти скоро ще оздравееш”.
Тъй трябва да говори езикът на обезсърчения, на обезверения, на малодушния, на неспособния и т.н. На неспособния трябва да каже: „Ти си даровит, ти си талантлив, употреби своя талант за благото на своя ближен, употреби сърцето си в услуга на своя приятел”. Тъй трябва да говори езикът, тъй трябва да говори и сърцето на света. Именно това говорене означава да изчистиш езика си с двата си пръста.

За да благовествам – 29 октомври 1933 г., Неделни беседи, София

 

581. Та сега и на вас, колкото и да ви разправям, аз виждам, че вие си живеете в стария живот. Докато нещата стават по този начин,аз не се лъжа в това. Вие казвате: „Каквото говори Учителят, дали е вярно?“. Всинца вие вярвате по вашему и всинца пазите своите интереси. Като засегне някой честолюбието ви, и веднага скачате. Вие сте пълни с гордост, с честолюбие, с подозрение, с докачане.

Човешките и Божествените порядки в живота – 1 ноември 1933 г., Общ окултен клас, София

 

582. Има една сестра тук, която иска да ѝ се говори много меко. Права е тя, но аз понякога я слушам, че по отношение на другите не постъпва така, както иска да постъпват към нея. Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите.

 [...] На мнозина съм казвал: не говорете нито зло, нито добро за мен, докато не сте го научили, нито пък аз ще говоря зло за вас или добро, докато не съм го научил.

 [...] Всяко нещо, което говорите, трябва да проверите! Казвате: „Отличен салон е той. Много картини има”. Колко картини има нашият салон? И това не знаете.

 [...] Щом имате едно убеждение, не говорете за него, а го поддържайте в себе си; ако говорите за убежденията си, ще ви поставят на изпит.

Най-малката Любов – 15 ноември 1933 г., Общ окултен клас, София

 

583. Като говорите за нещо, то става по-ценно, ако можете да внесете в него нещо ново – било в приложението му, било в разяснението. В това отношение вие трябва да приличатена златар, който взима едно парче злато и му придава хубава форма – било във вид на игла, пръстен или друг хубав златен предмет.

Произход и значение на светилника – 19 ноември 1933 г., Неделни беседи, София

 

584. Всяка добра или лоша дума или мисъл, която е минала през вашите уста, оставяпоследствията във вашата уста. И ако вие бихте решили да си служите с лоши думи, устата ви и езикът ви биха се деформирали. Ако вие направите опит само за един месец да говорите само добри думи, ще видите каква промяна ще стане в лицата ви. Наблюдавайте се в огледалото, след като сте казали една лоша дума– ще видите какъв израз остава на лицето ви. Вие веднага ще забележите един дисонанс или че лицето ви е малко потъмняло или очите ви са малко премрежени. Всякога, когато човек каже една лоша дума, той не може да бъде тих и спокоен. Когато каже една лоша дума, главата му се отклонява на една или друга страна, голям товар вече носи. Тогава си казва: „Не ми трябваше да казвам тази дума!“ Тогава кой е казал тази лоша дума – това са неразумните същества, които са се втурнали в теб. Туй, което казваш, не е твое, а съвестта казва: „Туй, което казваш, не е право”.

 [...] Ако си много весел, ще вземеш един минорен тон, ако си много скръбен, ще вземеш един мажорен тон. Що е мажорната и що е минорната гама? Те представляват малки и големи трептения.

фиг. 1

 

Мажорните трептения от фиг.1 са единицата, минорните трептения са двойката– обратни на мажорните. А имаме и хроматична гама – тройката. Едните вълни са нагоре, другите са надолу, или в едните налягането е отвън, а в другите – отвътре. Та казвам: вие трябва да вземете пението като наука, с която да регулирате вашите вътрешни състояния. Ако един ученик в гимназията или студент в университета не може да разреши една задача, нека си попее две-три минути и ще види как лесно ще разреши задачата. Не да бъде един необикновен певец, ще бъде като обикновените певци.

 [...] Като пееш и възпяваш Господа в сърцето си, ще имаш известни постижения. Сега от горните две кое е положително и кое – отрицателно?

 [...] Например говориш – трябва да знаеш, че и говорът е резултат. Ти искаш да говориш разумно, но за да има твоят говор някаква придобивка в света, трябва да знаеш, че и той е резултат на тия Разумни същества. Ако твоето съзнание е будно и ти си във връзка с тях, като говориш, твоята реч ще бъде  техен резултат. И тогава никой не може да ти отнеме това, което си придобил. А припадаща част от това, което си придобил, се дължи на тях. Та, мислите ли, или говорите, или ходите, или пеете – това е резултат на Разумните същества.
Търпелив и добър човек – 22 ноември 1933 г., Общ окултен клас, София

 

585. Човек трябва да пее на Господа, да каже: „Господи, благодаря ти! Аз ще ти попея”. И като пея,и като свиря, да види Господ, че аз прогресирам в света.

Единният живот. Обичай общия живот! – 6 декември 1933 г., Общ окултен клас, София

 

586. Човек трябва да пее, понеже, като пее, трансформира се неговата карма. Неразположен си–попей си малко; ако не може да пееш, позасмей се малко, после пак си попей и пак се позасмей.

 [...] Трябва да се направи една песен за смеха – песен на смеха. Вие сега малко пеете – много се грижите.

 [...] Много работи в живота зависят от пеенето. В Откровението е казано, че при престола на Бога всички пеят. И учените вярват, че цялото Небе, всичките планети и слънца при движението си издават един тон, пеят една песен. И милиони години, като вървят в пространството, те пеят. Всяка една земя си има един химн. Знаете ли кой е химнът на Земята? (Тъги, скърби). Тъги, скърби, дигай, слагай, напред върви.

Същественото в живота – 8 декември 1933 г., Младежки окултен клас, София

 

587. Някой казва: „Пеене не ми трябва”. Но човек, който не пее, мъчно може да има постижение. Не за хората отвън да пее човек, но в душата си да пее винаги. Където и да е, по пътя, у дома си и пр.,апред хората пей при някои необходими случаи.

Пътят към Свободата – 13 декември 1933 г., Общ окултен клас, София

 

588. Където има мисъл, има пеене;където няма мисъл, няма пеене. Където няма мисъл, има само пъшкане; където започва мисълта, започва пеенето, а пеенето е начало на всяка една култура, на всяка една еволюция вътре в Природата.

[...] В сегашната музика едва започват да изнасят някои неща. Някои класици са изнесли известни неща, но има други работи да се изнасят. Например музиката иска да опише какви са чувстванията на човека. Много мъчно може да се опише това. Човек, който се занимава със своите чувства, не може да пее, защото в човешките чувства има нещо много грапаво. Щом дойдеш до своите чувства, ще се яви грапавина, дрезгавина. Със сегашната музика може да опитате докъде сте стигнали. Пееш, но гласът е дрезгав. Тези грапавини са в твоите чувства, те са се отразили на органа ти. Ти не може да пееш, понеже сърцето ти има надмощие над твоя ум.

 [...] Бащата на музиката е умът. Това, към което музиката се стреми, е човешката воля, това е най-разумното. Значи в ума седят основите, схващанията, а пък във волята седи външният израз на музиката, която може да се оформи. И всеки един човек, който иска да пее, трябва да има светли мисли и една силна, пластична воля – това са две неща, необходими за онзи, който иска да се занимава с музика. Вън от това той нищо не може да направи. И бъдещата музика така трябва да бъде поставена.

 [...] Музиката има две страни, аз ги наричам така: има една музика светла и друга музика – топла. В Природата има една музика, която е студена. Тя е за тониране, за регулиране на нещата. Онази музика, която дава подтик, е топла музика. Някои казват, че тя е на чувствата. Не, тя не е музика на чувствата, тя е музика на Любовта.

 [...] Творчеството на българската музика седи в тоновете ми и фа – там е ключът. Българинът е разбрал от музиката само ла и фа. А ми е импулсът на българина. Там започват класическите ни песни. Тонът фа в българина означава неговият материален живот. И понеже фа преобладава, всякога в българина има една скръб; той е всякога тъжен и като вземе фа, запее за това, което не е постигнал.

 [...] Вие всички искате да пеете хубаво, но какво означава хубавото пеене? Искате да се харесвате на другите хора, като пеете. Това не е музика. То е като миризмата, която цветята изпращат навън – това не е важното в цветята. Силата, която остава в цветята, това е важното. Не е онова, което ти пееш, което излиза вън от теб, това не е музика, а онова, което остава вътре в теб – това е музика. Онова, което остава вътре в теб, след като пееш или свириш, то е музика. Онова, което е отишло навън, няма да се върне. То е отишло, то си има своето предназначение в Природата, но това, което е останало в теб, ще те ползва.

 [...] Сегашната музика е динамична, тя дава външен израз на динамизма, но няма един вътрешен израз, т.е. музиката не е още възпитателна. Динамизмът още не разрешава. Има бързина в музиката, но тя не трябва да бъде с бързината на светлината. Не мисли, че като пееш, трябва да гониш някого, а и като пееш, не пей в състезание с някого, да го надминеш; не надминавай никого. Това е смешно, когато един музикант иска да надмине друг. Не да го надмине, но да даде израз на това, което е в Природата. Щом се даде израз, това е. А състезанието е губене на време. Ти си настигнал някого и си го надминал – какво си добил? Светлината не бяга, като излезе от Слънцето, не я гони никой. Защото всеки, който бяга, е по-слаб от онзи, който го гони. Вие говорите сега за окултна музика. Окултната музика е това, което може да стане в тебе; това, което сега е постигнато в музиката, е грамадно, тя има грамаден успех. Това е една вътрешна необходимост за вътрешно постижение. Постигнатото досега – това са условията. Вие може да послушате всеки музикант, но трябва да разбирате, че има една вътрешна страна на музиката.
 [...] У вас всякога има една подбудителна причина, когато пеете – да ви слушат. Бъдете уверени, че имате най-хубавата публика да ви слуша. Когато започнете да пеете, цялото Небе слуша. Имате от Горе най-хубавата преценка. Не се страхувай, че като пееш, няма да те слушат. Ще имаш една публика, която ще оцени пеенето ти. Едно от качествата на пеенето е, че [ако] някой път ти си непримирим в живота, като изпееш някоя песен, да си готов да се примириш.

 [...] Който пее, е силен човек, който не пее, е слаб човек – аз така определям. Силните хора пеят, а слабите не пеят.

 [...] Трябва да пеете, понеже това е една необходимост за ума; трябва да пеете, понеже животът, Любовта изискват да им се пее. За да живееш, трябва да пееш!

 [...] Музиката е един проводник. Истинският живот започва с музика. Никоя култура не се е явила, когато е нямало музика. Имало е религиозни танци. Вие трябва да посетите едно събрание на адепти, да бъдете при тях, когато те пеят, за да видите каква музика има там – те пеят всички, за да видите как разбират музиката, да видите какво нещо е музиката. И те нямат никакви диригенти – всеки е диригент. И всички като пеят, има хармония. Ти забравяш и се пранесяш. А сега вие ще посочите този или онзи да вземе правилен глас. Каква е песента на адептите? За да станеш ученик на адептите, трябва да се запознаеш с цялата съвременна музика, да си първокласен певец и тогава, като влезеш при тях, ще послушаш малко, като пеят, но още няма да пееш. Ще ти дадат свободен билет само да слушаш, но без да пееш. Човек дълго време трябва да седи между хората, за да се тонира. В музиката най-първо започнете с вътрешно пеене, пейте вътрешно. Преповтаряйте вътре, за да пеете с ума си. После прекарайте песента да слезе във вашата воля, т.е. да се въплъти и тогава може да пеете. С пеенето ще дойде развитието на вашите способности и може до известна степен да се реализират нещата, които вие желаете в живота си.
 [...] Ти не може да отидеш при Бога, без да пееш. Ти не може да отидеш при хората и да те обичат, ако не пееш. Здравият човек пее, мислещият човек пее. Ти вървиш, весел си, пееш си. И ученият човек върви и си пее. Давид пред Ковчега на завета вървеше и играеше, и пееше. Жена му, като го видя от прозореца, каза: „Израилевият цар така да играе и пее?!”. Той каза: „Аз за хората не пея, не играя, а за Бога, аз не играя за хората, а за Господа.”

Закон за музиката – 29 декември 1933 г., Младежки окултен клас

 

589. Знаете ли, че да се говори музикално, това е сила Божия? В сегашните страдания, които имаме, всеки ден изгубваме гласа си. Тепърва ще станете музикални.

Радост, която никой няма да отнеме – 31 декември 1933 г., Утринно слово, София

 

590. Tрябва ни един правилен говор, трябва ни музика в света, но онова, което носи в себе си Божественото начало.

Ако аз бих дал една система за възпитанието [...] В Европа и досега още не прилагат музиката като възпитателен метод. Може учителят да си има в класната стая пиано, да седне на пианото и като свири и пее, да разправи на децата една приказка в песен. Всичките деца ще се съберат, няма да има главоболие. Не една песен, не една приказка да им разправи, много обективни приказки.
 [...] Природата е крайно музикална. Ние виждаме само опакото на тази Природа, в което сме вложили известен дисонанс. Целият живот на хората от 8000 години са внесли един дисонанс. Този дисонанс е човешки, той не е на Природата.

Слушай, сине Мой! – 14.01.1934 г., Неделни беседи, София

 

591. При пеенето и при свиренето има един трепет, който се явява под лъжичката. Когато впевеца се яви този трепет под лъжичката, той пее добре. Същото е и за цигуларя– няма ли този трепет, той няма да пее или свири хубаво. Не мислете, че когато пеете или свирите, Невидимият свят е безчувствен – не! Те искат вие да пеете или свирите хубаво и ви подкрепят. И после, ако аз бях един цигулар, щях да правя така – няма да свиря първо на здравите хора, а на болните. Например някой е малко нервен – ще отида да му посвиря и той ще оцени; превива се малко, свива си корема и аз ще му свиря – той дава ухо, престава да го боли. Аз усилвам и най-после той ми казва: „Много добре стана, че дойде”. За мен неговото мнение е вече меродавно – че му въздействала музиката. Каквото правиш, направи го най-първо с най-слабите хора – болните. Ако те одобряват твоята музика, то силните, способните още повече ще я одобрят.

Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието – 17 януари 1934 г., Общ окултен клас, София

 

592. Помнете едно нещо: не може Господ да ви говори и да останете същиятчовек. Ако Господ ви е говорил и вие останете същият, това е само едно отражение. Някой е взел ролята на Господ и е говорил. Но не може Господ да ви говори и вие да останете същия. Ако веднъж е проговорил Бог на ума ви, на сърцето ви, във вас ще стане цял един преврат, и то не временно.

 [...] Ако знаехте да пеете хубаво, вие щяхте да уредите всичките си работи. Ако знаехте да пеете, тенджерата ви сама щеше да отиде на огнището и яденето ви само щеше да се сготви. Аз ще пея и стомната сама ще се напълни. А ние сега всичко трябва да правим. Там е силата на пеенето.

 [...] Казвам: трябва да станете носители на Божията Любов, през вас да мине Божията Любов, та Бог да говори чрез вас така, както говори чрез Слънцето, чрез изворите, чрез звездите. Така както Бог говори чрез Природата.

Най-малкият опит – 24 януари 1934 г., Общ окултен клас, София

 

593. Аз мога на ухото да ви кажа две думи, от които зависи вашето щастие. Те са следните: „Говори сладко!“.

Разумните ще разберат – 4.II.1934 г., Неделни беседи, София

 

594. Всеки тон има 12 качества.Доима 12 качества в себе си, по които може да се изяви. Той е както зодията. Ти вземеш до и казваш: „До в първа степен, във втора степен, в трета степен и пр.” – дванадесет качества. Вземеш сега до с първото качество. Какво е първото качество на до^-то? Сега няма какво да искам от вас. Ако попитате един виден музикант, той започне да казва кое е първото качество на до – той ще каже, че този тон трябва да бъде чист, верен, с всичките му трептения. Колко трептения има до? Сегашният камертон не е прав. И двата камертона, които имаме, не са прави, те са относителни. Има едно видоизменение. Ако ти вземеш един правилен тон, ако вземеш един правилен тон до, който е основата на живота, то ако ти си болен, веднага ще оздравееш – тогава тонът е верен. Щом се изгубят трептенията на нашия организъм, ако тези нормални трептения слязат под нормата, започва едно болезнено състояние. Всеки тон, който внася здраве в теб, е до; когато сте болен, ако се вслушате дълго време във вашето здраве и почувствате, че нещо вътре във вас пее, то болките ще утихнат. Когато минавате през недоволство, мрак, ако се вслушате в това, което пее във вас, веднага ще се смени състоянието ви и ще почувствате най-малката радост. Щом чуете песента вътре, това е вече здравето. Болният, който може да чуе първи тон на тази музика, вече оздравява. Трябват дълги наблюдения. И тези, които са извадили музиката, са извадили от това вътрешно състояние. Онзи музикант, който свири, трябва да бъде здрав, трябва да има отлично разположение, не трябва никаква мисъл да го безпокои – нито от жена си, нито от децата си трябва да се безпокои. Като излезе да свири, той трябва да мисли само за едно – за музиката. Или като свири [да забрави за себе си].

Даване – вземане. Скъпоценният камък – 7 март 1934 г., Общ окултен клас, София

 

595. Духовния живот, към който се стремим, съответства на новото в музиката. И на класическата музика ето какво ѝ липсва: на съвременната класическа музика ѝ липсва мисъл. Например оня виртуоз, който идва да изсвири едно класическо парче, първо не трябва да мисли за публиката,публиката трябва да бъде на втори план за него. Той трябва да свири за себе си,той трябва да знае. Да кажем, че изпеете една песен – Бог е Любов. Аз мога да изпея Бог е Любов някой път. Аз съм пял само веднъж така, преди 15 години, и човек трябва да се приготви за това. Може да пее, но трябва да забрави всичко. И глас ще имаш тогава. Аз гледам сега, някои казват: „След като станах духовен и като се повдигнах на по-висок уровен, не ми се пее вече”. Прави са. В живота има една фаза, която е болезнена. Преминаване от едно състояние в друго. Всякога при преминаване има един период, когато човек не може да пее, но това не е естествено положение. Защото вие, като влезете в Духовния свят, ще видите едно такова пеене и свирене, каквото не можете да си въобразите. Всеки ще свири и ще му пееш, без да му платиш. И след като се свири или пее, ти ще го помниш.
      [...] Може би преди 30 години аз слушах във Варна една туркиня. Няколко месеца я слушах. Даваше концерти у дома си. Половината град я слушаше. На един километър може би около нея се слушаше гласа ѝ като пееше, ама какъв глас – много хубав. Половината от града си отваряха прозорците, за да я слушат. Казваха: „Пее! Има нещо в гласа ѝ”. Защо тази туркиня пееше? Аз казвам: тя пееше заради мен, нищо повече. Аз я слушах и я харесвах. Една от най-добрите български певици. Казвам: не съм слушал такава певица. Жената пее, пее. Нещо мистично има. Като я слушаш, и на другия ден този глас се върти в ума ти. Хубави извивки имаше гласът ѝ. Всичко това съществува в ума. Имаше един свещен трепет, който тя влагаше в пеенето. Млада беше – 25-годишна. Ако беше на 40 години, щеше ли да пее тогава? Тя щеше да пее, но младите нямаше да я слушат. Ето какво подразбирам под това: когато човек започне да остарява, гласът му добива един друг трепет, гласовите влакна добиват други трептения. Старите хора, като свирят или пеят, в музиката им се предават известни трептения, които не са свойствени на младостта. Старите трябва да разбират трепетите. Вие някой път изгубвате ония трепети на вашата младост. Дойдете до известна възраст и казвате: „Остарях”. Вие трябва да оставите в себе си трепетите на младостта, да не ги губите. Никога не трябва да забравяте свещения трепет на младостта. Вие имате плочата, завъртете я, за да започне да пее.

Развитие на заложбите – 14 март 1934 г., Общ окултен клас, София

 

596. Щом вземеш основния тон,ще бъдеш здрав. В Шестата раса, когато изучавате музиката, няма да има лекарства за болните, но като дойдеш при един болен, ще му изпееш дои той ще стане. Ще му кажа: „Хайде, стани и ела! Си, до, ла, си”. И човекът ще стане. Си е духовен тон, ла е тон на равновесие.

Стана здрав – 18 март 1934 г., Неделни беседи, София

 

597. Човешкият организъм има тона до,но това доне е така, както при обикновеното пеене. Това до си има своите амплитуди, тези тонове се движат спирално, до се движи спирално. В живота, за да вземеш един тон правилно, трябва да го вземеш спирално. Вибрациите, трябва да вървят от долу нагоре. Когато на физическото поле вибрациите се разпространяват наоколо, тогава имаме обикновеното механично пение. Та най-първо има едно вътрешно пеене, ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си. Трябва да се научиш да пееш в чувствата си. Едното пение е горе в мозъка, другото пение е долу, в слънчевия възел, а третото няма да ви кажа къде е. Има и трето пеене.

Да допуснем, според сегашното пение, че имате ми. Ми съставлява третата нота в тази гама, за която говорим. В [тази] до мажорна гама няма полутонове.(Тук Учителя говори за целотонна гама – бел. съст.) Между всичките тонове има цели тонове. Между ми и фа има цял тон, също така и между си и до. Да оставим сега това. Другояче са наредени тоновете. Защото сега, в сегашната гама, фа е понижено. В сегашната гама вие фа не може да понижите, но може да го повишите. А пък в сегашната гама си не можете да повишите, а можете да го понижите, защото, щом го повишите ще имате до, а щом понижите фа, ще имате ми. В тази, естествената гама, или в гамата на живота, ако имате едно понижено съзнание, всяка понижена нота съставлява и изразява едно вътрешно състояние. Щом имате ми понижено, понижението е във вашия ум. Щом имате понижение в ла, то е понижение във вашите чувства. Следователно, за да уравновесите, за да можете да излезете от това противоречие на живота, от една понижена мисъл или от едно понижено чувство, за да излезете вие от това трудно положение в музикално отношение, трябва да повишите фа с половин тон, и тогава ще имате, според тази гама фа диез. А пък фа представлява днес материалния свят.

Щом е понижен вашият ум, щом са понижени вашите чувства, непременно трябва да повишите резултатите. Сега да ви обясня тази мисъл. Представете си, че ми представлява един учител от гимназията, ла представлява самото заведение, гимназията. Фа е ученикът в материалното му състояние, например той изразява как е облечен, има ли пари и пр. Този ученик, да кажем, че няма достатъчно пари, а трябва да учи. Фа подразбира, в дадения случай, че той трябва да учи. Ако не учи, ще се намери натясно. Фа е ученика, облечен в материалния свят. Този ученик трябва да бъде в повишено състояние. Ако го понижите, работата е свършена. Когато говорим, че ти трябва да повишиш своето състояние, трябва да повишиш фа, в материалния свят.

 [...] Някой път чувстваш, че между ума и сърцето ти има отношение. И това наричат в сегашната музика вдъхновение, въодушевление. А това е разумното. (Учителят пее до) За да изпееш до, трябва да си представиш нещата. (Учителят пее до) Това е амплитудата на до. (Учителят понижава и повишава малко до) В един кръг се движи. И тогава гамата ще я пеете така: до с малки понижения и повишения. (Така изпява Учителят и ре, и ми) Изпейте това всички. (Всички изведнъж пеят до с понижение и повишение)
Най-първо ще почнете да изучавате закона на дишането. Дишането си има свой тон. Ти не може да дишаш правилно, ако намалиш тона на дишането. И яденето си има свой тон. Ти не можеш да ядеш правилно, ако намалиш тона му. И движението си има свой тон. Като излезеш от къщата си, ще спреш и ще вземеш тона на движението. Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви.

 [...] Отиваш да проповядваш на някой човек, но не си намерил тона и той ти казва: „Не искам да те слушам”. Като намериш тона, ще му пееш на неговия тон, ще съединиш своя тон с неговия и тогава ще знаеш как да му говориш и как да му помагаш. Щом не знаеш неговия тон, няма да се разберете. И казваш: „Ние не се разбираме”. Тази музика е потребна. Двама души, които са скарани, ще ги примирим музикално. И известни парчета ще пеем, няколко парчета.

 [...] Като отидете при някой болен от ревматизъм, вече имате едно понижение на тона. Някой тон е понижен – фа е понижено. Да повишите фа, произволно не може – трябва да понижите други два тона. Що е повишение? Представете си, че имаме една пружина, ето ми, ето ла. И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали? Следователно, когато две страни ги понижаваш, то центърът ще се повиши. Тогава, ако имате огъване, ми и ла ще се понижат, а фа ще се повиши. С повишението на фа имате вече тониране на вашия ум. За да се тонирате умствено, непременно трябва да повишите фа.
 [...] Когато искаш да тонираш сърцето си, тогава е обратната посока – ще повишиш ми и ла, а пък ще понижиш фа. Тогава имате фа в естествената гама. Ще понижите фа. Всички християни, а и Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи. Той е понижавал фа, музикално е понижавал. Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, трябва да се освободиш от всички материални средства в света, които спъват положението ти.

Мистичната чаша. Хигиена на душата – 21 март 1934 г., Общ окултен клас, София

 

598. Знаете ли каква сила се крие в човешката реч? Божествена сила се крие в речта! Ако знаехте законите на речта, ако знаехте този музикален език, достатъчно е само три думи да кажете, за да отворите сърцето и на най-големия скъперник банкер. А сега, като не знаете този музикален език, като не знаете ключа, с който да си послужите, отивате при някой банкер, говорите му с часове и вместо да отворите сърцето му, вие го затваряте.

Разумно разбиране – 22 март 1934 г., Извънредни беседи, София

 

599. Първото нещо – трябва да съзнавате, да бъдете във връзка с Божественото, Което всякога говори във вас. Във всинца ви говори. Някои го слушате, някои не го слушате. Ако Божественото в теб не го слушаш отвътре, Той ще започне да ти говори отвън. Как ще ти говори? Ти си богат човек. Най-първо Бог казва: „Небъди разточителен, бъди милосърден, давай на сиромасите”. Ти не Го слушаш,тогава Той създава такава криза, като сегашната, когато богатите хора обедняват, и като обедняват, дава им съответните уроци.

Възстановете Любовта – 25.III.1934 г., Утринно слово, София

 

600. Любовта не се предава с думи,тя се предава с контакт. Онзи човек, който има любов, има една специфичност в своя глас. Като говори, във въздуха се предава. Чувстваш в думите, че има една тайна сила. Може да говориш за Любовта, но думите нямат сила в себе си.

Какво знамение показваш нам? – 25.III.1934 г., Неделни беседи, София