Цитати: 1 до 200 – „Окултно Пеене , Говорене“

СВЕЩЕНИ МЕТОДИ

том III

 

 

ОКУЛТНО ПЕЕНЕ И ГОВОРЕНЕ

 

Един от Великите Божествени Методи за тониране; лечение; 

превръщане на отрицателните енергии в положителни;

внасяне на хармония мeжду нас

и средство за постигане на Божественото 

(тематични извадки из цялостното Слово на Беинса Дуно)

 

 

  1. Говорете, възвисете гласа си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името Ми.

 [...] Слушайте гласа Ми, докато ви подканвам в пътя на Живота.

 [...] Ето, скоро ще чуеш Моя глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог Велик и Страшен в Сила и Мощ.

Тайните на Духа / ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ – 1897 г.

 

  1. Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойдевремето Бог Господ да се яви в Своята Слава, в Своето Величие”.

Избраникът Божий и Вождът на Истината – 20 септември 1898 г.

 

  1. Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, Който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо!

 [...] Ще слушам, Господи, гласа Ти и съветите Ти, когато ми говориш.

Отговори на Свидетелствата Господни – 28 февруари 1899 г.

 

  1. Всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина.

Седем разговора с Духа Господен – Разговор четвърти – ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖДАНЕТО – 5 юли 1900 г.

 

  1. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Коиточуят гласа Му, ще оживеят”.

Седем разговора с Духа Господен – Разговор шести – ПЪТЯТ И ИСТИНАТА – 8 юли 1900 г.

 

  1. Слушай гласана твоя Ангел-хранител – съвестта, за да си спокоен и блажен всякога.

Мисли и упътвания – 1900 г.

 

  1. Говорете простата и ясна Истина.

Слово – 10 август 1903 г.

 

  1. Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята

Годишна среща на Веригата – 15 август 1909г.

 

  1. Глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтара.

Протоколи от годишната среща на Веригата – 1910 г.

 

  1. Христос е толкова близо вече, щото и гласът Му се чува.

И гласът Му се чува – 1 април 1912 г.

 

  1. И така, с пеене жената и мъжътще изпъдят всичко лошо от себе си.

Беседа за празника на пролетта – 9 март 1914 г.

 

  1. Да се съветваме с Бога, Който е в нас; нека слушаме вътрешния си глас –душата си.

Четирите основни елемента – 6 април 1914 г.

 

  1. Може да сте красив проповедник, но всички ще ви слушат, докато говорите сладкодумно; когато вашият глас стане дрезгав и прегракне, ще ви кажат: „Не искаме проповедник без глас”.[...] Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон[...]

Сънищата на Йосифа – 20 юли 1914 г.

 

  1. Божественият глас иде или от горната част на главата, или откъм центъра на носа. Значи Божествения глас може да приемете от три посоки: горната част на главата, центъра на носа и откъм лъжичката. Като влезете в Духовния свят, ще видите, че когато се появят два гласа, ще забележите едно движение – светло и черно; и ако надделее светлият дух, веднага черното петно ще изчезне.

 [...] Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас – слушате гласа My, но Го не виждате.

Протоколи от годишната среща на Веригата – 10-18 август 1914 г.

 

  1. Когато Христоссе роди на Земята, ангелите дойдоха да известят идването Му с пеене. [...] Онези, които не знаят да свирят, са мрачни; в тях нямам надежда. Казват: „Човек, който пее, свири, зло не мисли”. Човек, който страда, означава:той пее и свири в живота и се спасява. [...] Онзи, който не се е научил да пее, криви си устата. Плачът – това е криво пеене; впрочем, [той] е подготовка за добро пеене. 

 [...] Господ е решил всеки от вас да се научи да пее и свири. Той не иска на Небето деца, които не искат да се научат да пеят и свирят. И апостол Павел казва, че се пренесъл на третото небе и чул нещо, което не може да се изкаже с човешки език. Той е чул пеене и свирене. Йоан също е казал, че е чул пеене и свирене. 

 [...] Знаете ли кой е основният тон на вашата душа? Знаете ли да настройвате вашата цигулка? Научете се да я нагласявате. [...] Да бъдем благодарни и да кажем: „Ние днес научихме хубаво урока си по пеене и свирене и нашият Татко, като се върне, ще бъде доволен от нас“. Христос е дошъл да види как пеем и свирим на Земята. Той е прикован на кръста и 500 милиона човека днес пеят и свирят на този кръст, който, откакто е дошъл, е дал съвършената цивилизация. И тъй, християнството е Божествена музика, Божествено пеене. Научете се да пеете и свирите на него.

Мир вам! – 11 септември 1914 г.

 

  1. Питам: чували ли сте гласа на смирението? Аз съм го чувал. По-хубава музика от песента на смирението не познавам. Каква хармония има в смирението!

Братът на най-малките – 1 януари 1917 г.

 

  1. Говорете първо със сърцето, с ума и най-после – с устата. Никога да не продумват вашите уста, докато не проговорят сърцето и умът ви!

Кръстът – 22 март 1917 г.

 

  1. Излезте рано сутринта през пролетта, когато Природата се събужда, когато цветята цъфтят, и се вдълбочете в себе си,зада чуете тихия говор на Бога.

 [...] Колкото по-развит е слухът на човека, толкова по-голяма възможност се открива пред него, да чуе тихия глас на Бога. Той не говори много, една дума ще каже, но тя остава паметна на вековете.

Яков и Исав – 8 април 1917 г.

 

  1. Говоренето е една музика. Хора, които не са музикални, речта [им] е дрезгава, те са резки, груби. Хора, които са музикални, гласът им е мек, тих. Музиката е необходима и Любовта не може да се прояви без музика–тя е дреха, с която Любовта трябва да се облече. Мома, която пее, има голямо почитание в българския народ.

Влиянието на музиката – 12 април 1917 г.

 

  1. Мнозина питат защо преди беседите се прави молитва и се пее. В основата на живота лежат три важни елемента: ядене, молитва и пеене.

 [...] Каквото представлява яденето за физическия живот на човека, такова нещо е пеенето и молитвата за неговото сърце, за неговия ум и за душата му. Душата на човека се храни с пеене и молитва. Като работи умствено и сърдечно, човек пее, моли се и почива. [...] Ако работите му не вървят добре, нека пее! Песента отваря пътя му към светлия и възвишен свят.

Чистосърдечните – 29 април 1917 г.

 

  1. Човек, който престава да яде, да пее и да се моли, е болен. Яденето се отнася към тялото, пеенето – към сърцето, молитвата – към човешкия ум.

Съчетанието / Което Бог е съчетал – 3 май 1917 г.

 

  1. Участвайте в пеенето на птичките, в полъхването на тихия ветрец, в клокоченето на изворите –и ще намерите Бога. [...] Който има уши, той може да слуша говора на Природата и да я разбира. Всички мистици схващат Природата като музика, говор и песен –– така тя проповядва и поучава хората. Няма проповедник в света, който може да се сравни с Природата.

Бог е съчетал – 13 май 1917 г.

 

  1. Някой казва, че му се пее. Много естествено–когато Любовта посети човека, той иска да пее, да свири, да се прояви. Където Любовта отсъствува, там няма песен, няма и музика. Когато се казва на хората, че трябва да пеят, това значи да отворят сърцата си за Любовта. Пеенето е врата, през която Любовта влиза в човека. Когато се казва на хората, че трябва да се молят, подразбираме същото – да отворят умовете и сърцата си за Любовта. [...] Като пее, човек трябва да задоволи първо себе си, а после обкръжаващите.

Пребъдете / Пребъдване – 27 май 1917 г.

 

  1. Аз ви говоря за Него, с Когото всякога съм в общение, познавам гласа Му, държа учението Му, върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото Живо Слово.

До всички приятели – 26 август 1917 г.

 

  1. Щом разбираш музиката, трябва да знаеш да пееш и да свириш правилно–само така можеш да изразиш скритите копнежи и желания на своята душа. За тебе се казва, че свириш и пееш с душа и с чувство. Следователно, докато сте на Земята, ще се учите, ще пеете и добре, и зле; на Небето, обаче, ще пеете само добре – там не се позволява никакъв фалш. 

Да Го посрещнат – 8 септември 1918 г.

 

  1. Не питайте какво е казал този или онзи философ, но се вслушвайте в своя вътрешен глас.

Не може да се укрие – 15 септември 1918 г.

 

  1. Когато затлъстее, петелът престава да пее.

Да наеме работници – 10 ноември 1918 г.

 

  1. Сегашните хора, светски и религиозни, мъчно успяват в живота си, защото се раздвояват. Те не слушат своя вътрешен глас, но се влияят от различни авторитети.

Неизвестното – 29 декември 1918 г.

 

  1. Където няма Любов, там не се чува говорътна Бога. [...] Само напредналите души ще чуят гласа на Бога и ще Го познаят.

Великите условия на живота – 12 януари 1919 г.

 

  1. Да въздържате езика си, да не говорите много!Обсъждайте предварително всичко, което ще говорите. Възбудени сте – не говорете!Говорете само същественото, контролирайте езика и речта си.

Встъпление в Любовта – 16 януари 1919 г.

 

  1. Всеки друг глас, вън от Тихия глас, трябва да се проверява–само така можете да решавате правилно въпросите на живота. [...] За да цъфнете, вържете и дадете плод.

Лозата и пръчките – 26 януари 1919 г.

 

  1. Любовта е основен тон и основна Сила! [...] Не говорете за добрина, а говорете само за Любов, Обич и крепост на Духа.

С Любов се взима – 22 март 1919 г.

 

  1. Под говорразбирам разумност.

Господ му рече – 6 април 1919 г.

 

  1. Музика и песен трябва да цари в света.[...] Започни просто и кратко: „Богсъздаде света, за да се веселим и пеем”. 

Като го видя Петър – 20 април 1919 г.

 

  1. Между виждането и говоренето има известна връзка. Не може да говориш, докато не виждаш.

Гредата – 18 май 1919 г.

 

  1. Често съм слушал с часове как пеят славейчетата и гугутките, с наслаждение съм ги изслушвал и съм си казвал: „Многохубаво пеете и ако хората разбират вашия език и биха могли да приемат вашата култура, в света не би имало толкова страдания, колкото сега”.

Малкият закон – 22 юни 1919 г.

 

  1. Добра цигулка е тая, на която тонът наподобява човешки глас. Цигулката представя човешката душа, с която човек работи.

Бог е говорил – 9 ноември 1919 г.

 

  1. Мома, която пее, работите ѝвървят добре.[...] Затова бих желал каквото и да правите, да пеете. Стари, млади, пейте! Който иска да бъде млад, трябва да пее, да се радва. Престанеш ли да пееш, твоята работа е свършена. [...] Да, Бог да те прости, защото не знаеш да пееш и да се радваш. Ако не искате да ви поливат върху гроба, да ви четат молитви, пейте, радвайте се!

Надеждата – 16 януари 1920 г.

 

  1. Като ставате от сън, обръщайте внимание какъв е гласът ви–дали е мек, какви са вашите движения. Когато дойде Духът в човека, гласът му става по-мек, а движенията – по-пластични.

Съмнение и Вяра – 18 януари 1920 г.

 

  1. В широк смисъл казано, слушайте гласа на Бога, вършете Волята Му, както вие разбирате, и повече не се страхувайте.

Земният и небесният – 1 февруари 1920 г.

 

  1. (Замолват Учителя да говори по-високо и силно.)

Моят глас е за много малко хора, а светът е широк и затова не се чува. Ако чуете гласа ми, можете ли да изпълните това, което ви казвам?

Девети март – 9 март 1920 г.

 

  1. С пеенето изчезват всички мрачни мисли. Когато птиците престанат да пеят, трябва да се очаква катастрофа, ще стане нещо ненормално. Пеенето в света е признак на хармония.[...] В къщи, в които пеят, дяволът не влиза; в кръчми, в които хората пият и пеят, зло не мислят;но ако пият, без да пеят – мислят зло. Пеенето е чувство, необходимост. Бог го е вложил в хората и те трябва да му се подчиняват.

Три процеса – 23 юни 1920 г.

 

  1. Условие, важно при възпитанието, е да запознавате децата с пеенето и рисуването. Аз харесвам това, че в училище децата се учат да пеят и рисуват.

– Звукът, буквата А, съответства на тона ла.

– Вие трябва да изучавате музиката на меките тонове. Всеки, който иска да даде обем и простор на душата си, трябва да прави упражнения с буквата А. Звукът А е отворен, гласен.

Беседа за учителите и майките като възпитатели – 19 август 1920 г.

 

  1. Когато произнасяме думата Любов, трябва да проникнем и обхванем всичко с целия си ум и с цялото си сърце, трябва да се научим да произнасяме правилно звуците. Щом се научим да пеем правилно, хората ще ни харесат, но когато пеем и мислим какво впечатление ще направим, съзнанието ни се раздвоява. Следователно, когато любите, отхвърлете всяко съмнение.

Сутрешен наряд / Големец и слуга – 24 август 1920 г.

 

  1. Когато се роди,всяко дете трябва да се следи, какъв глас издава, с какъв тон започва своя живот. Едно започва с до, друго– с ре и т.н. Това ще ни покаже какъв ще бъде неговият живот.

Три закона – 28 декември 1920 г.

 

  1. Мнозина казват, че не ни трябва свирене. Всеки трябва да знае да свири. Аз ви питам:когато майката роди детето си и то издаде гласа си, радват ли се всички в тоя дом? Да. Ако не издаде глас, не се радват: „Не ще бъде –казват – това дете”.

Двата велики закона – 2 януари 1921 г.

 

  1. Любовта е най-великата ария, симфония в света. И който може да свири и пее това, което тя е написала, той е истински човек, ангел, светия, Бог. В бъдеще ще се учим да пеем и свирим в Любовта.

Любовта – 27 февруари 1921 г.

 

  1. Като искаш да кажеш лоша дума, хвани се за гърлото. Като кажеш една добра дума, отпусни гърлото си.

 [...] „Ако кажа лоша дума, нека ме хванат за гърлото – а аз ще благодаря и целуна всеки, който направи това с мен”.

Фарисей и садукей – 20 март 1921 г.

 

  1. Млади и стари, които носят кръста си и вървят след Христа, трябва да пеят и да се веселят. [...] Ако умовете и сърцата ви са отворени, ще чуете гласа на ангелите, които пеят: „Днессе възцарява Господ в света! Елате, благословени от Отца моего, и наследете Царството Му, приготвено за вас в началото на създанието!“.

Сеятелят – 27 март 1921 г.

 

  1. Не говорете това, което не е; говорете само това, което е!Мъже с мъже, жени с жени, братя с братя, сестри със сестри, говорете само Истината! Говорете Истината и на себе си!

Храненето – условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вечен живот – 3 април 1921 г.

 

  1. Божественият свят не е на мълчание, но свят на пълна хармония, на красив музикален говор. Най-красивата реч е тая на Божествения свят.[...] Ако говорите за Любовта, която изпълва само сърцето ви, говорете за Любовта на сърцето; ако Любовта изпълва само душата ви, говорете за Любовта на душата; ако Любовта изпълва само ума ви, говорете за Любовта на ума; ако Любовта изпълва само духа ви, говорете за Любовта на духа. Изобщо, говорете само за ония неща, които сте изпитали. Не говорете за неща, които не сте изпитали и преживели.

Любовта – носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ – 10 април 1921 г.

 

  1. Когато Любовтадойде, ще има песни от единия край на Земята до другия, ще пеят и хора, и птички, и цветята ще пеят;и не само цветята ще пеят, но и изворите. Всичко ще пее най-хубави песни.

Първата сестра – 8 май 1921 г.

 

  1. Тих и кротък е гласът на Бога–така са Го чували древните пророци, така и вие може да Го чуете. [...] Помнете: човек е дошъл на Земята да слуша гласа на Господа. На Небето никой не може да чуе Божия глас. Даже и възвишените същества се стремят към Земята с единственото желание да чуят тоя глас. Те са готови да страдат, да се мъчат, само да чуят Божия глас. Страданията развиват слуха на човека, за да може да възприеме и най-нежните вибрации на Божия глас. Някога и вие сте били на Небето, знаели сте много неща, но всичко сте забравили. Сега пак сте дошли на Земята, в земното училище, за да научите изкуството да слушате гласа на Бога.

Ангелът отговори – 5 юни 1921 г.

 

  1. А сега пейте–това е бързият метод на лекуване. Значи като бърз метод на лекуване аз считам поставянето на хармонията в живота.

 [...] Казват: „Ние нямаме глас”. Защо нямате глас? Защото нямате хармония. Първо трябва да се въдвори хармонията и гласът ще дойде.

Влиянието на хармонията в живота – 20 юни 1921 г.

 

  1. В дом, вкойто цари правда, истина и светост, там се чува песен и музика, там владее радост и веселие.

В правда, истина и светост / Правда, истина и светость – 26 юни 1921 г.

 

  1. Говорете само онова, което сте преживели,и онова, с което сте направили поне десет опита.

 [...] – Как може практически по-правилно да се развие гласът (по отношение на пеенето)?

Първото правило: вашият глас зависи от белите ви дробове и от ларинкса. Следователно никога не трябва да оставяте ларинкса си да преминава рязко от студено към топло състояние и обратно. Друго – разните изкуствени киселини развалят гласа ви, затова онзи, който иска да има хубав глас, трябва да яде повече сладки храни. Когато излизате на открити места, правете всевъзможни упражнения с гласа си. [...] Щом останете сами, пейте си!

 [...] Хора без Любов са безгласни.

 [...] Не работете чрез закона на внушението, че не можете да пеете, а работете чрез закона на внушението, че можете да пеете, да развиете гласа си. Прилагайте мисълта, че можете да развиете гласа си, слушайте добри певци, въодушевявайте се от тях – те ще ви дадат импулс. Хубаво е понякога да слушате мъже и жени, които минават за добри певци. Не слушайте тези, чийто глас не е добре развит, понеже ще имате обратно въздействие.

Отговор на зададени въпроси – 23 август 1921 г.

 

  1. Най-приятното нещо в самосъзнателния живот е музиката, пеенето.[...] Всяко същество, колкото и малко да е то, прави усилие да покаже какво е пеенето. То започва да пее, за да разбере смисъла на новия живот.

 [...] Яденето е трансформиране на грубата енергия в умствена. След като се наядеш, ще започнеш да пееш – по този начин ще превърнеш умствената енергия в духовна. А що е молитвата? Тя е закон за трансформиране на умствените енергии.

 [...] Яденето ще ви даде здраве, пеенето – щастие, молитвата – блаженство.

Синът Божи – 30 октомври 1921 г.

 

  1. Любовта дава най-съвършените вибрации, тонове в музиката. И ако музикантът, който излезе да свири на сцената, прокара тоя закон, тогава душата му ще излезе от тялото, ще премине в ръката му, оттам–в цигулката, и вие ще чуете да излизат от цигулката тонове, каквито никога друг път не сте чували. Душата на цигуларя трябва да излезе и тя сама да играе в ръката.

Ненаписаните закони – 6 ноември 1921 г.

 

  1. Аз не съм видял една сълза да пролеете, та ще свирите! Може да свири само онзи, който знае да плаче.

Плачът – 16 ноември 1921 г.

 

  1. Цигулката–това е вашето тяло, следователно трябва да дойде оня Велик артист, вашият Дух, да се всели във вашето тяло и да свири. И ще започнат един ден тялото – цигулката, и Духът – цигуларят, да свирят.

Още по-блажени са! – 4 декември 1921 г.

 

  1. И тогава ме питат: „Какда познаем Гласа Христов, толкова гласове ни говорят?”. Христос говори тъй, както никой друг.

 [...] Когато Христос говори, няма душа в света, която да не разбира Неговия глас.

Плевелите и пшеницата – 22 януари 1922 г.

 

  1. Когато вие се пробудите, ще чуете Неговия глас. И като го чуете, Той ще бъде толкова сладък, този глас ще произведе цял преврат в живота ви и вашата работа, каквато и да е, ще се осмисли. [...] И Господ, като чуете гласа Му, ще направи такава промяна, че вие никога няма да се връщате назад.

Какво трябва да искаме? – 5 февруари 1922 г.

 

  1. И следователно всички трябва да бъдем музиканти и поети. Започнеш една работа–направи един опит: преди да идеш да ореш на нивата, изпей една песен. Отиваш на нивата, напиши поне един куплет и тогава вземи оралото. Съдия си някъде, искаш да съдиш някого, изпей една песен и тогава съди, а ако си поет, кажи: „Чакайте, присъда няма да дам“, напиши един куплет за съденето и тогава приготви присъдата. Ако си стражар, седни и съчинявай стихове. И ако всичките свещеници, съдии, министри, учители, всички ние държим тия две правила – да пеем и да съчиняваме поезия, знаете ли тогава каква хармония ще се създаде? Дойда в къщата ви и искам да се карам, но си попея и след това казвам: „Братко, аз дойдох да се карам с теб, но като си попях, моята песен каза, че може и без караница, ще ме извиниш, че имах едно лошо желание“.

Които вас приемат – 26 март 1922 г.

 

  1. Aз мога да покажа у колцина от вас музикалното чувство е развито. Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации*, до 32 билиона имате най-високи вълни;ако повдигна гласа си до 32000 вълнения, ще чуете ли нещо? Нищо няма да чуете. Ако сваля трептенията от 16000 вълни по-долу, ще чуете ли нещо? Нищо няма да чуете. Но под тези трептения има друга гама в света.

*(или херци – Единицата херц (означение по SI: Hz) се използва за измерване на честотата на периодични процеси. Един херц (1 Hz) съответства на едно трептение (една циклична промяна за секунда.)

Дъще Сионова – 14 май 1922 г.

 

  1. През сегашните условия ние трябва да пазим постоянна връзка, да не се откъсваме от Бога. Говорете с Него, говорете Му, Той може да мълчи, но вие говорете, говорете, говорете!Най-после вие ще Го заставите да ви отговори.

Здравец – 24 май 1922 г.

 

  1. Не всякога пее Природата, не всякога свири, не всякога говори;и тя мълчи, понякога има гробно мълчание и в товамълчание се разбира един велик вътрешен смисъл, един смисъл, който се заражда в нейните недра. Затова тя мълчи, докато тази мисъл вземе своята форма и се изрази в този велик Божествен закон [на Любовта].

Неговата заповед – 28 май 1922 г.

 

  1. Ако вие ме попитате защо съществува музиката, ще ви отговоря, че тя е едно средство от Духовния свят за повдигане на падналата душа на човека, която е слязла на Земята. Всички музикални тонове имат повдигане и когато човек започне да пее,по който и да е начин, поолеква му на душата, а когато не пее, неговата душа се стеснява, става му тъжно. Следователно музикалният човек може да мисли и да чувства музикално с музика, а може да чувства и да мисли музикално и без музика – и едното, и другото, – но единият процес ще бъде на възлизане, а другият – процес на слизане.

Не правете никому насилие, нито оклеветявайте! – 4 юни 1922 г.

 

  1. Кой свят засяга музиката, или от кой свят произхожда музиката–какво ще отговорите? От умствения свят, т.е. само един интелигентен човек може да пее. Следователно музика и човешка интелигентност вървят заедно, защото правилната мисъл – това е музика. [...] Да пееш означава всякога да вземеш тоновете правилно. [...] Престъпността у хората се дължи на това, че музика няма. Например, убийците нямат никаква музика. Следователно музиката е един стимул; щом започнеш да пееш, кръвта започва да се пренася към предната част на главата; мозъкът привлича кръвта към предната част и така мозъкът се развива правилно.

И първото нещо на черната ложа е, че тя всякога казва: „Ти си остарял, на тебе не ти трябва пеене. Господ и без твоето пеене може, ти днес си неразположен, не пей!“. И започваш да загрубяваш, да загрубяваш, докато загубиш туй чувство и кръвта слиза в долния център на мозъка и всичко благородно изсъхва в теб. [...] Като седнеш, и започнеш да мислиш как ще пееш. Не, трябва да пееш, без да мислиш; започнеш ли да мислиш как ще пееш, няма да пееш. [...] И после, музиката може да употребим като едно възпитателно средство. [...] Има окултни песни, при които само като запееш на един камък, за 10 минути от горе, той ще започне да се разсипва. Има окултна музика, която, ако я запееш, може да спреш течението на една река. Има окултна музика, като я пееш при някой засъхнал извор, водата ще тръгне. Да! И ако някой път вие изсъхнете и замязате на изсъхнали извори, то е защото не пеете.

 [...] И защо някои болести не се лекуват? Изгубвате музиката. Човек, който се уплаши и не може да пее, умира. Имаш възпаление, 40 градуса температура – запей някоя песен, веднага с няколко градуса температурата ще спадне.

Изпейте на туй състояние една песен, втора изпейте, трета, докато изпеете подобаващата песен.

 [...] Сега, когато пеете, няма да пеете както учениците до, ре, ми, фа, сол… – това не е пеене. Ще се спреш, като кажеш до – ще забравиш, че си в света; като кажеш до, ще мислиш, че ти започва живота, започваш да живееш. И като кажеш ре, ще мислиш, че този живот, в който живееш, ще започваш да оформяш, да събираш материали за него. Като дойдеш до ми, ще подразбираш, че разпределяш този материал; фа подразбира полученото вътрешно съчетание за какво може да се прилага в живота. Сол – това е градеж, започване на градежа; ла е мазилка; си е завършване на прозорци и врати. [...] Под прозорци и врати, разбираме, че прозорецът е място, където светлината може да проникне, а вратата е място, през което душата може да влезе. Това са само някои окултни бележки в музиката, за тях ще говоря и друг път.

 [...] Правилният говор в света зависи от музиката. Ако музиката е правилно развита, и говорът ще бъде правилно развит. [...] Ще изпеем една обикновена песен по обикновеному, после ще изпеем същата песен по правилата на окултната музика, за да видим какъв ефект може да произведе тя.

(бел. съст. – поради спецификата на лекцията е необходимо цялостното ѝ прочитане)

Влиянието на музиката – 22 юни 1922 г.

 

  1. На умрели хора не пейте песни! Вие го заровете без песен, акато изминат 2– 3 седмици, извън гроба изпеете му песен. И колкото пъти изпеете тази песен на гроба, после, като я пеете, отново си спомняте за гроба, а това не трябва. Като замине някой между нас, някои от приятелите нека го придружат до гроба, и нищо повече. Аз не позволявам нито една от моите песни да се пее на гроба на някои приятели! И който изпее една песен на гроба на някой умрял, той е извън Школата. Не, не, у нас песен няма – ще го занесем на гроба тихичко и мълком, ще му пожелаем „добър път“, а ще му пеем едва след един месец. [...] И като го изпращаме, няма да му пеем, но които го посрещат там, те ще му пеят по-добре. Ангелите да му пеят! [...] (Когато е болен, да не пеем ли на болния?) Когато е болен, молитва, молитва, а болния сам да пее. Пее ли той, пей и ти с него; болният не пее ли, не му пей и ти.

Живите сили в Природата – 20 юли 1922 г.

 

  1. Няма Истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина.

Когато произнасяте тази формула, ще се стараете да я произнасяте с колкото се може по-мек глас, вибрациите да са по-меки.

 [...] Някой път не си тониран – вземи да произнасяш а-а-а.

Имам един метод, аз не съм го проверил още, той е музикален метод.

Учителя пее следните думи: Фир-фюр-фен Тао Би Аумен.

Ще ви дам тази песенчица, за да се тонирате. С нея всякога ще можете да се тонирате. Няма мъка на душата, при която тя да не може да се тонира. Последната част на песента е най-силна. Когато някому е тежко, например тежко му е на корема и иска да се лекува, с тази песен ще може. Тия вибрации ще поправят теченията във вас. Всяко лошо настроение, всяко лошо състояние се дължи на изгубена хармония в тялото ни, а музиката започва да тонира, да прави малки масажи.

(Реплика): „На какъв език е това изречение?”.

То е на стар език, буквално не може да се преведе. Аз съм го превел тъй: „Без страх и без тъмнина”. Този превод не е абсолютно точен, оригиналът означава много повече. Това е само частичен превод, целият не може да се преведе и не е позволено. Тази песен ще се нотира и ще се научи. Това е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата – да можеш да придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че да можеш да се хармонизираш. Думата Аумен означава всички качества, които се съдържат в Божественото. Божественото в себе си, да израсте, да се прояви в своята пълнота. Тао значи – абсолютното, непроявеното, безграничното. Би значи това, което се проявява. Аумен съдържа всичко за живота. Но това не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни, само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползваш. Всички окултни упражнения започват с музика. Тази песен няма да я пеете вън, ще я пеете само като се събирате, за себе си, за вас, които разбирате; иначе, като се изнесе вън, тя ще се профанира.

Музика, работа и пост – 21 август 1922 г.

 

  1. Трябва да приготвим такива окултни упражнения, такива няма още преведени; окултна музика няма още в Европа, сега се заражда тя. Единствените окултни песни, които имаме, това са сега нашите. Навсякъде имате съвременни песни с мажорни и минорни гласове. Минорната музика всякога изразява дълбочина на сърцето, а тази дълбочина е потребна; мажорните тонове дават сила, интензивност.[...] Аз бих желал всички мои ученици да знаят да пеят и да свирят. Ако не могат да свирят, поне да знаят да пеят. Онези, които не знаят да пеят, ще могат да бъдат само слушатели, оглашени, но ученици без музика не могат да бъдат. Всеки от вас трябва да знае да пее!

(Реплика): „Няма ли изключение от това, защото има братя и сестри, духовно издигнати, които не знаят да пеят и да свирят?”.

Все им липсва нещо, все им липсва едно благородно чувство. И тъй, ние ще употребим музиката като средство за възпитание. После, има много светски песни, които всъщност не са песни – защо? Защото са тъй нагласени, че не упражняват изискващото влияние. 

 [...] Всяко едно от окултните упражнения събужда вътре в човека един импулс.

 [...] Когато човек започне да пее, това е един признак, че в пеенето душата му търси метод, начин как да се повдигне. [...] В окултното пеене се изисква абсолютна свобода на чувства, на мисли и на всичко у нас трябва да дадем естествен израз, Божествено да бъде всичко. Ние се връщаме към Божествения живот – чистият, святият, неопетненият живот. И чрез тази окултна музика аз искам да върна красотата на вашите лица, на вашите очи, ръце, крака: да стане тялото ви Божествено. Разбирате ли? Туй е красота, това ще възстановя.

Работа за новия живот – 22 август 1922 г

 

  1. Хайде да попеем малко, само с говорене не става. (Изпяхме песента „Фир-Фюр-Фен”. Едната половина от събранието пя първата част, а другата – втората част.)Нали у вас се създаде едно ново настроение? Това е вече окултна наука– нещо ново се събужда вътре в душата ви, което не може да се предаде с музиката. Тук душата намира почивка. Тази песен е създадена в далечното минало. Така наредена е по-хубаво, отколкото на четири гласа. Тя е окултна музика, музика, песен на бъдещето. Ще се радвате тази година, че една песен се роди пред всинца ви – отчасти само, цялата не се е родила още.

Живот вечен – 24 август 1922 г.

 

  1. (Учителят пее сам: „Бла-го-славяй, ду-ше мо-я, Гос-по-да! Бла-го-славяй и не заб-ра-вяй!“.)Всички не могат да схванат мелодията, но това да не ви плаши. Това е новото пеене – ние съчетаваме, композираме. Музиката идва отГоре, но докато се схване [...] (Песента се изпълнява с движение на ръцете около главата.) Има малко дисхармония, но ние ще я изправим. (Ръцете се движат, символизирайки летене.) Когато движението дойде в хармония с музиката и движението продължи един час, всички вие ще хвръкнете, няма да остане нито един нетониран. Например идва някой неразположен и ние веднага започваме с тези движения; тогава всички ще се настроят добре. Това са окултни упражнения за тониране. [...] Ние ще направим опит с тези песни и някой път ще влезем във връзка с Разумните, Живи Сили на Природата. Има песни, чрез които може да се укроти една тълпа и не само че хората в нея ще се укротят, но и ще започнат да движат ръцете си и да пеят. Движенията увличат, но затова се изисква калена, диамантена воля. Ако човек се уплаши, не може да пее. Само смелият, решителният може да пее, а на страхливият му се затъква гърлото.

 [...] Музиката – това е неразбрана притча, която трябва да се изтълкува, и само онзи, който знае да пее добре, може да я изтълкува. И ще забележите, че всички нещастия в сегашния обществен живот произтичат все от нашите думи, от нашия глас. Ако например произнесем някоя дума малко натъртено, малко остро, ако гласът ни е малко дисхармоничен, веднага неговият тон ще произведе съответстваща вибрация. Затова първото изискване към един окултен ученик е да знае да пее. Не може ли да пее, той не може да говори правилно, защото красноречивият говор е музика. [...] Окултната музика чрез една песен може да трансформира най-лошите настроения, в отчаяния човек може да възбуди едно прекрасно чувство и да му даде импулс за възвишен и благороден живот.

 [...] В музиката има живот. [...] Да любиш означава да пееш. И всички, които залюбват, започват да пеят.

 [...] Единственото изкуство, което спасява хората, е музиката, но не площадното пеене. [...] На всяка една песен според съдържанието трябва да ѝ се даде съответстваща мелодия – в това е силата на пеенето. Великите творци на музиката, класическите творци са разбирали това изкуство по-отблизо.

 [...] Пеенето и свиренето могат да се употребят като един вид облагородяване. Майката е тази, която може да създаде музиката у детето. Когато е бременна, тя постоянно трябва да пее; а майка, която е мълчалива по време на бременността, прави голяма пакост на своето дете. И духовете, които населяват низшите нива на Астралния свят, създават пречки срещу музиката, защото знаят, че тя поражда нещо хубаво. Свири ли и пее ли човек, той в лош път не е тръгнал, но ако затворите пътя на музиката, ако отстраните музикалния център на човека, той може да направи всякакво престъпление. И обратното е вярно: статистиката показва, че между певците и музикантите убийци няма. Те може да пиянстват, но убийци между тях няма. [...] И така, всички от вас, които имат хубави гласове, млади и стари, ще пеете! Музиката може да се употреби дори против болестите. Ако един болен може да пее, лесно ще се излекува; ако има треска и може да пее, лесно се лекува, а ако не може да пее, мъчно се лекува. Накарайте болния да пее, нищо повече! Новата музика дава едно настроение, един подем, болният се магнетизира. Без пеене хората се демагнетизират.

 [...] Знайте, че за да тонирате душата си, трябва да пеете. Най-първо започни мислено, т.е. мисли за музиката! Днес пей малко, утре пей, а вечер, като седнеш, кажи: „Моят глас ще бъде добър”*. Пей, пей, пей, докато тази музика събуди душата ти! Събуди ли се душата ти, ще дойде мисълта. Ако пък можеш да си направиш своя песен, направи! Един от най-добрите методи за премахване на скуката е музиката.

*(формула – бел. съст.)

Изтълкувай ни тази притча – 26 август 1922 г.

 

  1. Всички ще славим и ще пеем Богу! Ще Му пеем, въпреки че българинът много мъчно можеш да го накараш да пее. За да се научи да пее, трябва да му тегли половин килце вино, иначе не може. Хората се чудят как ние без вино пеем. И ние с вино пеем; виждате ли ги – те пеят с шестгодишно вино. Шестгодишно вино наричаме топлата вода.

Новият и старият живот – 26 август 1922 г.

 

  1. Когато излезете навън, няма защо да умувате много – ученикът трябва да е добре облече, изчистен, да започва работата си с пеене.

Празникът на труда – 22 септември 1922 г.

 

  1. Жената, която разбира законите, като се разгневи мъжътѝ, тятрябва да пее, и мъжът ще се развесели [...] Учителят, като се разгневи, учениците да започнат да играят, да пеят и учителят ще прихне да се смее.

Положителни и отрицателни сили в Природата – 6 октомври 1922 г.

 

  1. Щомученикътима дългове, нека свири – по този начин той по-лесно ще изплати дълговете си, отколкото ако продаде цигулката си. От окултно гледище не му е позволено да продава цигулката си. Ако я продаде, той ще се намери вън от училището. Всеки ученик трябва да има своя цигулка, училището не дава цигулки назаем.

Отличителни качества на волята – 11 октомври 1922 г.

 

  1. Тази вечер ще имаме едно упражнение: „Силажива изворна течуща“. То ще бъде първото окултно упражнение по музика. Ние ще се отклоним от всички музикални правила. Сега ще кажете: „Аматова не е по правилата на музиката”. Задръжте си за вас тази ваша музика. Вашата музика я дръжте отвън, а тази вечер ще изпълним едно упражнение по окултна музика. Ако можем да го усвоим, добре, ако не, за друг път ще го отложим. (Учителят нагласява цигулката си.) Сега поразпуснете се малко, ще пеете, нали? Поотпуснете си гърлата! Някой ще каже: „Аз съм стар”. Никакви стари хора не искаме, а певци. […] Аз не ви избирам, ще ви взема всички тъй, както сте, и считам, че можете да пеете. Сега ще се тонираме. Тониране е това. (Учителят свири на цигулката и пее упражнението „Сила жива, изворна, течуща, сила жива, изворна, течуща, зум-мезум, зум-мезум, бином тумето; зум-мезум, зум-мезум, бином тумето“. Всички заедно изпяхме няколко пъти упражнението.) Половината от песента е неизвестна. Сега с тази песен ще опитаме как се превръщат енергиите. Добре, тия думи могат ли да се пеят на друг глас? Може ли да го нотирате? Значението на думите в първата половина от упражнението ги разбирате, но на другата половина – не. Значи онова, което не знаете, може да го пеете. Следователно ние можем да направим и онова, което не знаем. Ние ще ви създадем ред окултни упражнения.

 [...] Думите зум-мезум в окултната музика регулират, те са равнодействащи сили, сили, които регулират всичко. Зум-мезум – те са мярка. Тумето има едно от най-хубавите съдържания, но понеже съдържанието е толкова хубаво, аз не искам да ви го преведа, защото ще се опетни. Тъй ще го пеете, без да знаете превода. Сега вие може да го тълкувате както искате, всеки може да му даде какъвто иска превод. Трябва да знаете, че това и други упражнения са необходими за вас. Тия упражнения няма да изнасяте навън, за Школата са! Вие ще правите опити с тях и когато сте убедени в силата им, ще ги кажете. Няма да ги изнасяте навън, ще правите опити, ще наблюдавате и един ден, когато ще имате резултати, тогава може да ги поверите. Но вие ще кажете: „Нали това е едно благо, защо да не го поверим на света?“. Какво ще го поверявате, другите хора си имат песни. [...] Сега в ума ми има една мисъл: да ви поверя ли втория глас, или да го задържа за друг път? Защото, щом вземем втория глас, ще се измени настроението ви. Първият е в мажорна гама, а вторият е даден в минорна.

 [...] Сега именно, при условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката – това е един от великите Божествени методи за тониране!

Докато пееш, тонираш се, престанеш ли да пееш, отслабваш. [...] Всякога ще спазвате правилата, да не изопачавате. Като пеете зум-мезум, да не дойде там да протакате. Това е упражнение, не е песен. Това аз го наричам окултно упражнение, думите са нагласени на особени гами. Ще минем към окултната музика, за да може да се пробудят някои висши чувства. Те могат само чрез музика да се пробудят, да дадат нов импулс. [...] Аз взимам тия окултни упражнения по музика, макар че са доста трудни, но [те] служат за превръщане на енергиите.

 [...] Плащате ли ми нещо вие? Ако бих ви дал един концерт, трябваше да платите най-малко по 50 лева!

 [...] Ако пазите правилата, гласът ви ще се възобнови.

 [...] Ще бъдете музикални, ще пеете, ще свирите. Най-малко трябва да знаете да пеете. Всинца може би нямате възможност да се занимавате инструментално, но за пеене всички без изключение можете. Думата не може е изключена. Виж, за инструменталната музика, там може да кажете: „Не можем да свирим“, но който каже, че не може да пее, не му се прощава. Господ е поставил цигулка на всички – гърлото ви. Онази външна цигулка нямаш, но тук, вътре, цигулка имаш и ще пееш. И за всички – и млади, и стари – правило е в нас: ще пеем.

 [...] Всички тонове, които може да се вземат с цигулката, могат да се вземат и с гласа. Искам да бъдете отлични певци, да не се стеснявате, защото някои от вас имат хубави гласове, но необработени. И между младите, и между старите, мъже или жени, има отлични гласове, но са огрубели по съвсем други съображения: ядете лютичко, тревожите се. Всяка тревога се отразява върху ларинкса. После, когато действат низшите чувства, страстите, тия гласни органи загрубяват. И забележете – ония хора, които са груби, и гласът им съответства на характера. Понеже музиката е една сила, с нея може да се разрушат много лоши работи.

Практическо приложение на музиката – 12 октомври 1922 г.

 

  1. Сегашната музика, е предговор наокултната музика. Обикновената музика, така, както се е развила технически е приготвителна стъпка към окултната музика. Във всичката светска музика има два момента[и] всякога е незавършена – в нея има един момент на радост, вторият на скръб; един на разрушение, вторият на съграждане.

 [...] Някои хора разделят музиката на светска и духовна. Аз я разделям на музика възходяща и низходяща. [...] Дръжте един човек 4 – 5 дни гладен и след това го накарайте да пее – гласът му не работи. Но и преситеният, не може да пее. Сега гладът произвежда едно състояние на чрезмерна активност, но активност, която не е планомерна, ритмична, а има известни пресекулки, дразнения, възбудено състояние. [...] Можеш и мислено да пееш. Казваш: „Аз не пея”. Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене постепенно да го материализираш, да го прекараш в ларинкса си и да го изразиш в думи.

 [...] Сега в окултната музика ние допускаме известни анормалности – и защо? Ако бих ви изсвирил една чисто окултна песен, този салон щеше да хвръкне, знаете ли това? Следователно, за да не дойде туй разрушение, ние оставяме известни дисонанси, за да пазят равновесие. 

 [...] Ще опитаме силата на музиката – туй е по отношение на трептенията в окултната музика; те са по-силни и с по-къси вибрации. Някои много видни музиканти са достигнали доста, дошли са до границата на окултната музика, но такива можете да преброите на пръсти. Чрез музиката може да правите опит върху себе си. Искате да знаете какво е вашето настроение – опитайте се да изпеете най-простата песен и вижте как ще ви подейства тя; ако можете да вземете тоновете ясни и чисти, без да има дрезгавина в гласа ви, състоянието ви е отлично.

 [...] Сега, когато музикантите свирят на някоя сватба, наливат ги с вино. Започне ли музикантът да пие вино, той не е музикант. Като свърши пеенето и свиренето – чиста вода! Ако някой иска да бъде музикант, това е правилото. И онези, които искат да пеят, пак същото правило трябва да спазват.

 [...] И когато излизате навън, за да се предпазите от простуда, ще съсредоточите вниманието си върху гърлото, ще мислите за ларинкса си и няма да се простудите. Когато умът присъства в гърлото ви, нищо [такова] не става. Ще направите опит. Много певици изгубват гласа си от невнимание – излязат навън, умът им не присъства в гърлото, дойде някоя електрическа вълна и те изгубват гласа си. [...] После, ние ще употребим окултната музика и в друг случай. Понеже ние навлизаме в една обстановка прекомерно активна, там ще срещнем известни невидими същества, които се укротяват само с музика, затова там тя е необходима. Нападнат те лоши мисли, те са такива невидими същества. Ще започнеш да им пееш. [...] Сега тия упражнения може да ги употребиш и когато си в едно възбудено състояние, за сменяне на енергията. Някой път тази енергия може да е толкова много набрана, че да избухне като някоя бомба.

 [...] Окултно свирене само Паганини е знаел и той е местил пръстите си по особен начин. Неговото свирене не могат да възпроизведат, защото е свирил по особен начин с тях. [...] Не се ли вслушвате в пеенето на Природата, нищо няма да научите. Всичкото изкуство е там! Да се вслушвате как пее изворът, после да разбирате гласа на животните, на птичките, особено как започват, какъв концерт има и най-после – басовете как идват да пригласят. Цял оркестър е туй!

 [...] Та сега, като ученици на окултизма, ние не искаме непременно да станете музиканти, но да разбирате окултната музика, да се ползвате от нея. [...] Ще започнете от музиката и само така ще се облагородите и ще създадете характер. Без музиката всички усилия, в каквото и направление да са отправени, ще бъдат напразни и парализирани. [...] Музиката е едно спомагателно чувство за развиване на нашите способности. За развиване на нашия ум, на нашето сърце е потребна музика.

 [...] Пък някои пеят за ефект и казват: „Дали ме слушат?“. Мислиш ли, че когато пееш, когато свириш, да те слуша някой, това е обикновена музика. Да свириш за себе си и да пееш за себе си – тогава ще имаме музика.

 [...] На първо време всяка сутрин най-даровитите от вас ще отделяте за музика 1 час – сутрин или вечер; може сутрин да вземат половин час и вечер половин час, дори цял час. Онези – средните, ще се занимават половин час, а другите – 15 минути. Ще се упражнявате най-малко 15 минути да пеете!

 [...] Как трябва да пеем? Ще имаме един начин за пеене, втори начин, трети и на опит ще видите по какво се различава окултното пеене. Щом пееш по окултен начин, където запееш, веднага настава тишина. Човек, който пее окултно, то е заразително, ти не може да се избавиш, у тебе се заражда едно желание да слушаш; ще зарежеш работата си и ще кажеш: „Отлично пее!“. Туй, което пее, той го преживява и с ума, и със сърцето си, и с душата си. В ума и сърцето влизат сили, цялото битие пее, взима участие, то не може да се изрази с думи. И в народа има някои, даже прости хора, които пеят окултно. Но те пеят само по настроение, не пеят всякога. [...] Има неща, които не мога да поверявам; има неща, които рядко свиря. Даже аз, който разбирам музиката много добре, когато свиря някои от тия парчета, пулсът ми на сърцето се мени. За сърцето има опасност, някой път то може да спре. Опасни са тия парчета, затова много рядко ги свиря. Колкото пъти съм свирил от тях, все ще умре някой, затова, като дойда дотам, не пипам. Защо ще умре? Ако ритъмът на това парче не съответства на неговото сърце, той ще го умъртви, но ако съответства, той ще се въодушеви. Силната музика е опасна, затова окултните упражнения сега не се свирят. Трябва да се подготвите. Аз съм упражнявал окултната музика рядко, само веднъж съм свирил, във Варна. Седях в една къща, вечерно време беше. В една кръчма една тълпа пияници, 10 – 15 души, се разпели, вдигат шум, карат се. Свирих 15 минути, утихна в кръчмата. Оттогава тази кръчма запустя. Не само това, но и кръчмарят напусна къщата. И хазяйката на тази кръчма казваше: „Напусна ме кръчмарят“. И не дойде втори кръчмар. Но такива случаи са редки. Музиката е една сила. [...] Ако пеем окултно, тълпата или ще се разбяга, или трябва да се присъедини към нас да пее. И страшна артилерия е туй! [...] Като станеш сутрин, да си потананикаш, да си посвириш с уста. Ако искаш работите през целия ден да ти вървят добре, да си попееш 15 минути – едно правило* е това.

 [...] С помощта на музиката нашето положение ще се подобри най-малко 50% във всяко едно отношение. Сега, разбира се, в музиката има един друг елемент, който е опасен, затова човек трябва да бъде чист. Може да се вмъкне тщестлавието или алчността да печелиш с нея, но започнеш ли да пееш или да свириш за пари, парите да са една от подбудителните причини, свършил си. Музиката трябва да бъде дар! Пееш ли, ни помен няма да има в душата ти за пари! Ако някой ти даде пари, да не мислиш, че като ти даде 5 или 10 лева, с това ти е платил. Музиката е нещо, което не може да се плати. Едно парче, изсвирено окултно, с нищо не може да се откупи!

 [...] В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето и на волята, равновесие се иска; ще имаш дисциплинирана воля, от нищо няма да се смущаваш, понеже това е един велик Божествен закон, който царува в целия Космос, в цялата Природа.

(бел. съст. – поради спецификата на лекцията е необходимо цялостното ѝ прочитане)

*(бел. съст. – виж Правило 3)

Влияние на музиката, пеенето и движенията – 15 октомври 1922 г.

 

  1. Гласните звукове имат сила в себе си. Следователно, за да пееш, нужни са гласни звукове. Великите истини са гласни звукове, чрез които съгласните получават израз.

Възлюби го – 22 октомври 1922 г.

 

  1. Окултната музика се отличава от обикновената по следните две качества:В нея се дават най-първо основните черти.[...] и никога не се допускат думи или тонове с две значения – там всяка една дума трябва да има едно значение. Като пееш една дума с известни вибрации, ти може да имаш една добра идея, но като я произнасяш, в подсъзнанието ти ще влезе идеята, която се съдържа в тия звукове. [...] Окултната музика е начин за освобождение. [...] Навсякъде, и в най-далечната древност, са употребявали музиката, но религиозните хора са злоупотребили с нея. А ние искаме от чисто окултно гледище да я употребим научно във всичката нейна пълнота. В основата си тя е много проста, вън е много сложна. После, при изпълнението на тази музика вие трябва да имате онова детинско разположение. [...] Да пеем с чувство. [...] Ще пеете – това е един начин за подмладяване.

 [...] Запишете си думите на новото окултно упражнение:

„Изгрява слънцето,

праща светлина,

носи радост за живота тя”. (Всички пеем.)

Ще направим един опит: един ще изпее соло това упражнение, а след това другите ще изпеят „Сила жива, изворна, течуща“.

Запишете си тия думи сега:

„Венир Бенир,

Бихар Бенум,

Ил биют, Ил безут“

 Запишете си още и думата си-му-ту-си, тя е за упражнение. [...] Я изпейте пак „Изгрява Слънцето“, да видим как сте я запомнили! (Изпяхме „Изгрява слънцето“ заедно с припева „Сила жива, изворна, течуща“.)

 [...] Тъй, както са нагласени думите, в тях има смисъл, не може да има изключение. Какво носи светлината? Тази светлина носи сила жива, изворна, течуща. Всяка една дума е на мястото си; каквото и да я правите, тя е една сила, сила на светлината. Изпейте тихо „Изгрява слънцето“. (Всички пеем) Сега в думите зум – мезум се съдържа скритият смисъл. В тях е вътрешният смисъл на нещата. Изгрява Слънцето, носи светлина – тия неща са далеч от нас. В думите сила жива, изворна, течуща силата ние може да я опитаме вътрешно, а Светлината опитваме само чрез очите си. Сега първата част на упражнението е приготвяне, трябва да се приготви човек, това е дълъг период и затуй това упражнение още не е завършено. Аз превеждам окултната музика на наш език. По обратен път вървим. Най-първо, преди думите сила жива, изворна, течуща ние трябва да сложим други думи, както прави един художник,  за да се попълни цялото упражнение. Първата част е приготвяне, втората част е активната, т.е. изразява този, който строи. Зум-мезум – това е смисълът вече. [...] Тази вечер, като превеждах тия думи, времето беше хубаво, но сега е малко влажно. Влажното време не е за окултна музика, то прави вибрациите малко неблагоприятни. Сега може да имате туй упражнение: си-му-ту-си, може да вземете тия 4 слога* и да се упражнявате върху тях. Запомнихте ли ги? Тоновете са сол, си, ре, сол – си-му-ту-си. Ако пеете с обикновените тонове сол, си, ре, сол, те нямат окултно значение, а със звуковете си-му-ту-си има друго значение. [...] Музиката се изразява със същите органи, с каквито и говорът, т.е. същата онази ципица на гърлото, която служи за говора, служи и за пеене. Тъй щото музиката и говорът са брат и сестра, защото излизат от същия център. Следователно тази ципица постоянно трябва да се държи в пеене. И първото нещо, с което започва черната ложа, когато попаднеш в нея, е огрубяването на гласа ти. Щом започне да загрубява гласът, изменя се ципицата, изменя се и характерът, понеже тия вибрации са много чувствителни. Ще сложиш в ума си мисълта, че си мобилизиран, и ще кажеш: „Аз съм мобилизиран в Божествената музика и не мога да пея другояче, освен по всичките правила на Божествената музика“**. Ще сложиш тази мисъл вътре в ума си, то е най-ценното. И в Духовния свят, хванат ли те за гърлото, твоята работа е свършена. Ти няма да позволяваш никому да хваща гърлото ти! Твоето гърло трябва да е свободно. [...] Като пеете, не вдигайте много гласа си, а се вслушвайте, обръщайте внимание как взимате тоновете.

 [...] Нашата душа трябва да влезе в гърлото. Душата навсякъде трябва да ходи. Ами че тъй! Ще кажем на душата да дойде в гърлото – ще пеем отлично. Ако дойде в главата – ще мислим отлично. Само трябва да кажете къде да се качи и тя ще ви слуша. Кажи: „Искам в гърлото!“. – „Хубаво. Какво искаш сега?“. – „Да влезеш в мозъка, искам да мисля”. А ти казваш: „Ако обичаш, качи се”. Не „ако обичаш“ и „моля ти се“, определи точно думите, кажи: „Качи се в гърлото, да ми изпееш една хубава песен, каквато ти знаеш”. Тя ще ти изпее една такава песен и ти ще си я спомниш от миналото. Пее душата. А сега, когато тя, горката, иска да пее, вие я спъвате, казвате: „Слушай, [на] тебе ти се пее много, но синът ми е болен, ще го смущаваш”. Не, ако тя запее, той ще оздравее. [...] И тъй, музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате, и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън; не само да пеем за наслада, но ще я употребим за защита на себе си. И псалмопевецът какво казва – „Хвалете Господа с китара и с кимвал”.

 [...] Трябва да пеете отривисто. Наблюдавайте! Имате някое душевно неразположение – ще го трансформирате. Извадете часовника си и вземете да повтаряте упражнението: си-му-ту-си (Учителят пее съвсем тихо.) и вижте след колко минути ще се измени настроението ви. Някой път трябва да се измени настроението ви, а понякога – не трябва.

 [...] Сега аз ще ви предупредя да държите отделно всичките окултни песни. Окултните упражнения няма да ги смесвате с другата музика! Тези упражнения се пеят при особени времена. Има време, когато ще се пеят тези упражнения, за да имаме резултати. Не може да ги пеете всякога. За окултното пеене трябва да сте сериозни. Това не е тъй, за развлечение. За обикновеното пеене може да пеете, когато искате, но при окултното пеене във вас трябва да се пробуди съзнанието, да няма никакви пукнатини в съзнанието ви, никакво раздвояване. И за една година чрез пеенето може да постигнем много добри резултати. Ще пазите тия упражнения. Сега аз предлагам тази теория на вас и ще я поставим на опит в най-елементарните неща. Ще пеете: Изгрява Слънцето, праща светлина. Като пеете тъй, вашето Слънце ще изгрее. Като казвам, че вашето Слънце ще изгрее, не разбирам Слънцето в Природата, друго едно Слънце има, което изгрява, то изпраща светлина. Ние не пеем на това външно Слънце. А когато нашето Слънце изгрее, то ни изпраща своята Светлина, която носи радост в живота ни. Тогава ще дойде сила жива, изворна, течуща. Това са все символи.

 [...] И за пример в музиката има някои тонове, този тон (Учителят пее „Изгрява Слънцето”) е много хармоничен, а другите тонове, които идват в песента, не са толкова хармонични, то е в естеството на езика; другите тонове идват по причина на самите думи. И всякога една дума трябва да изразява един образ. Изгрява Слънцето – това е един тържествен, идеален момент. В окултните упражнения навсякъде има образи. Който и европейски език да вземете, всички куцат в предаването на тия окултни упражнения. Сега във Франция някои музиканти правят опити да преведат обикновената музика в окултна. Започват да пишат окултни песни, но те се нареждат по особен начин. След време ще имаме окултна музика и тя ще внесе нещо ново.

*(срички) 

**(формула)

Окултна музика – 22 октомври 1922 г.

 

  1. Изговорете думата животна срички, проточено, във вид на песен, като наблюдавате какво впечатление ще произведе. На пръв поглед тази дума изглежда обикновена, но в нея се съдържа една от великите истини на Природата.

Отличителните черти на живота – 25 октомври 1922 г.

 

  1. Аз употребявам окултната музика, тя е един от методите за поляризиране. Без музика вие нищо не можете да извършите. [...] . Не си разположен–ще започнеш да пееш; не си разположен – ще започнеш да играеш и правилно ще играеш. Метод е това – ще играеш. Когато човек престане да пее и да играе, той умира вече. И Природата всякога ни заставя да играем и да пеем.

Не казвам като правило непременно да пеете, но в окултната музика, ако можете да пеете, от Любов ще пеете; ако не можете да пеете от Любов – няма да пеете. От Любов може ли да играете, ще играете. [...] Това е правило*: по Любов ще пееш, ще се наслаждаваш и в тази музика ще има творчество. (*Правило 4) Сега аз ви обръщам внимание на вътрешните методи на музиката, а не на външната техника. И в окултната наука ние ще пеем само положителни упражнения. Аз ще ви кажа друго едно окултно упражнение:

Сладко медено,

От Слънцето изпратено,

От пчелите донесено.

Това е едно положително упражнение – ще го пеете! Всеки един образ тук е активен. Сега тази вечер ще пеем „Сладко медено”. Вие ще вземете да го разчлените, но в самото изречение има музика. Ще забележите окултната страна на упражнението.

(Учителят пее „Сладко медено”.) Като мислиш за него, веднага ще се подсладиш. Значи всичките киселини, които те спъват, се превръщат, сладко ще дойде, медено ще дойде. Сега ти трябва малко светлина: „От Слънцето пратено“ – веднага тази Светлина прониква. „От пчелите донесено“ – веднага ще мислиш за кошера; понеже пчелите са трудолюбиви, у тях има ред и порядък, ти ще мислиш за тях и всичко туй ще внесе в теб ред и порядък. Всяка една дума си има свой окултен израз. Това са окултни упражнения, не са песни! Ние сме далеч още от окултните песни, това е само приготвяне за песен. После ще дойдем до една окултна песен, и като я вземем, знаете ли какво ще стане? [...] Каквато и да е песента, пеете ли я с Любов, вие ще имате едно правило, един метод да превърнете нервната енергия за ваше добро.

У нас светската и свещената песен се обуславят само от закона на Любовта. И най-лошата песен, като я обичаш, е свещена. А най-свещената песен, като не я обичаш, в нея няма нищо. 

 [...] В окултната музика не се изисква да пеете високо. Много тихо се започва. Тихо, много тихо пеене, на себе си, защото някои от вас ще отидете в друга крайност, ако пеете много високо. [...] Ще си турите в ума тихо да пеете, пък когато сте вън, в гората, където няма никой, там можете да отпуснете гласа си колкото искате и да пеете както искате. [...] Жената, неразположен ли е мъжът, ако има пиано или цигулка, нека му попее или посвири половин час „Сладко медено“ и ще му мине. После ще попеете упражнението „Сила жива, изворна, течуща“. Ще правите опити с тях, ще опитате силата им, да видите как действат. Аз ще ви дам ред упражнения. Те няма да действат на всинца ви еднакво, но ние имаме толкова упражнения, че всеки един от вас ще си избере някои от тях, които да употреби за своето тониране. И ще имаме ред ключове как трябва да се започне пеенето. Има си начини за започване на окултното пеене. Сега това са малки бележки за пеенето. [...] (Учителят пак свири нещо весело, игриво.) Туй е светска музика, не е обикновена; тон може да стане окултен, може да стане и обикновен. Легатото не е окултно. [...] В един окултен тон трябва да има мекота.

И всякога, когато пеете, трябва някак си да движите и ръцете си. В окултната музика пеенето трябва да бъде картинно. Вие трябва да имате един жив образ. Идеята в ума ви трябва да бъде ясна.

Влиянието на електричеството – 29 октомври 1922 г.

 

  1. Каква е разликата между окултната музика и съвременната светска музика? Аз не омаловажавам тази музика, но разликата е в резултатите. Ако дойде някой от най-знаменитите виртуози, който е израз на съвременната музика, той може да прикове вниманието на една публика от 10000 души тъй, че като падне една игла, ще се чуе– такова внимание! Дълбоко уважение и почитание,и след като свърши, ще има ръкопляскане, хвалби, писане по вестниците, но след една неделя всичко се забрави. Ако дойде някой виртуоз на окултната музика, ето какъв ще бъде резултатът: ако той даде един концерт, всички ония 10000 души, кой как стане, ще каже: „Аз чух една музика – чудо!“, и ще иде да уреди сметките си. Скарал се с жена си – ще иде да се примири. Всички тия 10000 ще уредят работите си; всичко туй ще стане в една вечер – като свири той. И всички ще заживеят в братство. Такъв ще бъде резултатът на тази музика, това прави окултната музика. Това е музиката на ангелите, с която те дойдоха, когато Христос се роди – изпяха една от окултните песни. Казват, че те предали песента: „Слава вишних Богу и на Земята мир“. Не е предадена песента както трябва. То е нещо велико! Който веднъж е чул окултна песен, тази песен никога няма да излезе от сърцето му, от ума му. Той може всичко да забрави, но тя ще бъде дълбоко врязана в душата му. [...] Често до мен идват вашите изкушения и си казвам: Защо ще ида на тези да им проповядвам окултна музика, да си хабя времето, да се разправям с тях, когато мога с други неща да се занимавам? Някой път ми минават тия мисли. Не е ли по-добре да отложа това за едно далечно бъдеще? [...] Но ако аз употребявам окултната музика, то е просто като едно средство. Аз я употребявам заради Истината, за да може да дойде онази Велика Истина, която искам да вселя във вашия ум. Само окултната музика може да ви дойде на помощ. Ако някой може да ви направи ученици, само тя ще може, друг способ няма, защото Духът работи чрез музиката. [...] Много болести се лекуват чрез нея. Заставете болния да пее и той ще се излекува. Когато човек започне да се разболява, той не пее вече. Накарайте болния да пее и ще видите как скоро ще оздравее! Само тъй ще видите благотворното действие на музиката, на пеенето. Болният нека пее! [...] Тази окултна музика се различава от обикновената музика. Никакви прибавки, никакви завъртания, всяка дума, всяка сричка трябва да се вземе ясно! И няма да правите никакви усилия. Ще бъдете много естествени в пеенето, като децата. Туй е начин за подмладяване. Ще кажете: „Аз съм стар човек!“ [...] И стар човек, на 50 – 60 години да е, пак може да пее. За музиката няма стари хора. И аз бих желал всички да бъдете музиканти, да свирите и пеете и да кажат всички: „Тия хора са отлични, пеят и свирят отлично!“. И ще направим така, че никой да не може да се сравнява с вас по пеене. [...] В Европа сега се правят първите опити за окултна музика, но ще се мине още дълго време, докато тия опити минат за чиста окултна музика. [...] Не се смущавайте, като пеете! Може да направите погрешки, няма нищо, ще се поправите. [...] „Венир-Бенир“ е окултен източен мотив, възприет от западните народи. Тия мотиви са необходими, ние ще минаваме постепенно от единия в другия полюс. Това са две състояния, в които може да се работи, и ще видите как умът ви ще почне да работи. И после музиканти и певци ще се явят, ще се развие гласът ви. Сега гласовете ви са малко дрезгави, но ще започнете да се тонирате. Тази песен, „Венир Бенир“, е много красива на един глас, после ще я научите на два гласа и най-после ще я пеете в хор. В гласа, в трептенията на тия окултни упражнения има нещо особено. При изпълненията на упражнения или песни в окултната музика знаете ли гласният орган колко клавиша има? В този орган за пеене има 35 хиляди клавиша. А сега колко клавиши имате вие? На 35 хиляди клавиша, като вземеш да свириш или пееш, чудеса може да направиш. Това е музика.

 [...] Ще влезем да я изучаваме и ще видите, че тя си има своя теория, но ако се вмъкнем в теориите, резултати няма да има, постепенно ще вървим. Някои от съвременните музиканти са налучкали нещо от окултната музика. По теория те употребяват окултната музика, но по изпълнение са далеч от нея.
Никаква лъжа – 5 ноември 1922 г.

 

  1. 85. Думата гърло се пише със знака г. Такъв знак се образува и при изговарянето на звука г. Този знак означава безконечност. [...] Когато произнасяте буквите, добре е да ги пишете и да изучавате движенията, които правят гърлото, езикът и устните.

Хармонизиране на енергиите – 8 ноември 1922 г.

 

  1. Тия думи са окултен преход, т.е. преход в окултен смисъл. Сега ще пеете с движения, ще пуснете волята си в действие. При окултното пеене ще внимавате. Сега ще напуснете всичките ваши традиции. Искам като ученици да бъдете свободни в пеенето. Когато човек пее, не само умът, не само сърцето му трябва да вземат участие, аи волята му. А за да вземе участие и волята, ръцете трябва да се движат. В съвременната опера съзнават това.

(Учителят пее сам и прави движения)

Духът Божий (Издига ръцете си бавно и мощно нагоре.)

Духът Вечний (Сваля ръцете си надолу пред лицето, прави кръг и после ги поставя в хоризонтално положение.)

Духът Святи (Ръцете си пак извива във вид на кръг пред лицето, нагоре и после почти отвесно.)

Духът Благи (Същото, но ръцете остават хоризонтално.)

Кой пълни (Ръцете пред гърдите.)

Сърца ни с Любов (Ръцете се разтварят широко настрани. Оттам нататък ръцете правят леки движения като хвъркане. Те са в хоризонтално положение. При сърца ни туря ръцете си навънка.)

Напълването е един процес на разширение.

Кой пълни (Ръцете на гърдите.)

Сърца ни с Любов (Навън ръцете, сърцето се разширява. При останалите думи прави с ръцете движения на хвъркане.)

Като се напълни един балон с газ, той почва да се разширява, да се издига нагоре. Когато правите движения на хвъркане, ще забележите, че в тия движения има хармония. (Учителят пее сам: Духът Божий ... Кой пълни.)

Кой има двояко значение. То е и въпрос, и отговор едновременно. Духът Божий, Който пълни – отговор. И кой пълни сърца ни с Любов – Духът Божий, Духът Вечний и т.н. Те са атрибути. [...] Кой пълни сърца ни – Божият Дух. Тия упражнения ще пеем с движения. В дома си като влезете, ще пеете с движения. Ще сложите вашата воля на работа. Много от тия упражнения ще пеем с движения. Сега при думите Духът Божий (Учителят пее Духът Божий и прави движения с ръцете), щом си с Него, ти ще вземеш същото разширение. Няма да се смущавате дали сте направили движението право, или не. Има един вътрешен закон на движенията. Щом туй движение е в хармония с мислите и чувствата ви, усещате една приятност. Щом има разногласие, ще усетите, че движението не е право. Туй е по закона на Свободата. Ще пеете, ще се движите и ще служите на Бога и с ума, и със сърцето, и с волята, и с цялото си тяло. Всичко трябва да бъде в движение; всичко да участва в музиката. [...] Някои питат: „Може ли без пеене?“ Може. Когато попитали Паганини: „Можеш ли да свириш на три струни“, той рекъл: „Мога“.

– На две?

– Мога.

– На една?

– Мога.

– Ами без струни можеш ли да свириш?

– Мога – но не се явил.

И чрез пеенето ние ще започнем да привличаме ония сили в Природата, които са хармонични на нас – туй е закон за привличане. Пеенето всякога привлича, и ако пеем хармонично, всякога ще привлечем духовете на музиката. И щом ги привлечем, те ще донесат нещо много хубаво – обновление, и според степента на нашата песен, според това вдъхновение ще станат и съобразни промени в духовния ни свят. Сега първото нещо – ще пеете от сърце. Окултната музика не позволява такова пеене – само отгоре-отгоре, тя иска съдържание, иска дълбочина. Ще пеете първо с чувство.

 [...] Ние още не можем да пеем окултни песни. Това са малки упражнения, тъй ги наричам аз. Ако ви ги изпея като песен, всички ще заспите и няма да бъдете тук. Вие ще заспите и като ви пробудят, ще кажете: „Бях някъде, в един свят, и то в какъв свят!“, а туй сега още не е песен, то е едно упражнение, затова ще бъдете тук, няма да заспите. (Затова аз ги наричам упражнения.) Казвате: „Не може ли да пеем някоя окултна песен?“. Не може! При сегашните условия не може да се пее окултна песен. Туй са окултни упражнения. И всичките ни песни, даже и тия, които се пеят в неделя на събранията, и те са упражнения. Тях ги наричат песни, но са упражнения според моето схващане. Някои са по-близо до песните, а някои – по-далеч. [...] Пейте „мълчаливото пеене”. (Учителят свири на цигулката един хубав марш, а братята пеят с гърлото си, без да си отварят устата.) (Оригинално пеене.)

То е едно преходно положение в окултната музика. Може да ви се види малко смешно, но хубаво излезе, нали? Ще ги развием. Ще създадем приятни работи в музиката. Забележете, че когато децата правят своите упражнения, всякога се смеят. Хората, когато се смеят, работят.

 [...] Аз искам да ви освободя от всички предубеждения, които имате. Защото едно от големите заблуждения, които ви внушава черната ложа, е, че не трябва да пеете, не трябва да се веселите. „Пеене не трябва, ще мълчиш”. После те казват: „Много няма да ядеш, няма да се молиш, не ти трябва молитва“. Без пеене, без ядене, без молитва?! Е, какъв е смисълът на живота, като извадиш яденето, пеенето и молитвата? Какво остава? Та това е основата на живота!

Музика и пеене, средство за постигане на Божественото – 12 ноември 1922 г.

 

  1. Най-добрата песен от сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане най-добра песен, но една окултна песен ти не може да преведеш по никой начин катоедна обикновена песен,това е немислимо! В това е разликата между окултната и обикновената музика. [...] Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо. Ще пеем песни, които са близо до Природата. Ще възпяваш някой извор, някоя планина, Слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален. [...] Представете си, че някой ви запита: „По какво се отличава окултната музика от обикновената?“. Със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи. Към туй всички трябва да се стремите – в пеенето ви да има яснота и мекота. И упражненията трябва да бъдат меки. Никога не може да пеете едно окултно упражнение без мекота. Едно окултно упражнение се отличава с крайна мекота, а мекотата придава крайна пластичност, гъвкавост. Ако искате като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви – духовни – за съзерцание. Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я изменяте. Има закони, по които ще изменяте, изменяте и тъй ще нагласите вашето настроение. Например започнете с думата благост. Ще я пееш, ще я изменяш, докато добиеш в себе си известно настроение. Тогава ние ще правим разни упражнения. Сутрин, като станете да кажем, фамилия сте; съберете се деца, баща и майка, започнете окултните си упражнения – започнете Сила жива, кажи ми де вода извира, извира, извира, всичките ще пеят. После ще дойдат другите окултни упражнения и децата, всички вкъщи, колкото сте, ще ги изпълнявате. После Скръбта си ти кажи. Ще видите тогава може ли да се възпитават по този начин – с музика – децата, или не. Може! [...] Сега това пеене ще се отрази различно на характера ви: някои ще станат по-спокойни, по-сдържани, други – по-активни, някои, които са музикални, които са по-поетични, ще започнат да мислят по-сериозно, по-дълбоко. Различно ще се отрази тази окултна музика, различно направление ще ви даде; няма да създаде у вас еднообразие, а разнообразие и в това разнообразие ще има една вътрешна хармония. Сега аз не искам да мислите, че с музиката всичко може да постигнете. Не, тя е едно от средствата. Музиката е изкуство на ангелите и следователно за нас тя е неразбрана, но за ангелите всеки един музикален тон, това е звук определен; те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език. [...] Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща степен.

Музика и пеене – средство за тониране – 19 ноември 1922 г.

 

  1. Музиката–това е съединителното звено между ангелския и човешкия свят. Съединителна нишка е тя и затуй всички религиозни упражнения, всички духовни упражнения започват все с музика. Тя е език на духовете, те познават този език и когато вие искате да привлечете някой дух, да му въздействате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите. Музиката изисква дълго време работа и не само дълго време работа, но интензивна работа. Това е необходимо, за да разберете окултната музика не само в нейната външна страна, но и във вътрешната. Например, ако аз ви изсвиря окултни упражнения, някои от тях може да ви се сторят тъй бурни, както и отвън, светските, или тъй безсмислени, както са упражненията вън. Но с това ние имаме за цел да се развият чувствата. [...] Ако имате слух, ще чуете, че туй трептение от всеки един лист има особени звукове. Окултните гами на Природата са други, в отношение с нашите гами, с тях те са в дисхармония. От наше гледище тази музика е другояче настроена, и ако вие се настроите според музиката на Природата и изпеете нещо от нея, ще ви питат: „Откъде взехте това парче, от кой автор?“. Та по този начин аз искам вие да се запознаете с окултната музика и да черпите сили и вдъхновение от живота, Природата, от дърветата особено. Някой път идете не толкова в боровите гори, там музиката е друга, но в буковите, дъбовите гори и си изберете някоя хубава, красива местност, където да има известни промени вътре в почвата. [...] Всеки човек си пее, когато е весел, радостен. Когато е радостен, той пее, макар и да не е певец, той вътрешно пее; или си пее, или се моли. Що е молитва? Това е Божественото пеене. Молитвата е недосегаемо вътрешно изкуство. За молитвата друг инструмент се изисква вече. Следователно ние имаме пеене, звукове и след звуковете трябва да съчетаем Божествената музика с ангелската. И тогава ние, хората на Земята, ще дадем само техниката. Дървените инструменти са наши. Грубата част е човешка, направата на цигулката, струните, лъка; вибрирането на въздуха е от ангелския свят, а смисълът, който музиката може да донесе, то е от Божествения свят. [...] Та музиката е един начин да оживее Природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее и животът ви ще стане сносен. Навсякъде ще може да се тонирате [...] В съвременните течения на окултисти и в разбиранията си повече религиозни хора казват: „[На] нас много пеене не ни трябва, трябва ни дълбоко размишление”. Е, какво е дълбокото размишление? Седне някой, концентрира се. Индусите какво правят? Тия индуси, които днес употребяват известни системи за концентриране, те с векове са упражнявали пеене и свирене. Те са минали първата степен на ученици и сега са дошли до концентриране; те са приготвили тия способности, които лежат по-горе – те може да се събудят. [...] Спокоен трябва да бъдеш. Ще се отпуснеш, ще сложиш ръцете си преспокойно, свободно, няма да се свиваш, няма да има никакво стискане на мускулите. И когато пеете, някои от вас се стягат. Не, ще се отпуснете, гърлото ви трябва да бъде свободно. [...] Някои казват: „Какво ще кажат за мен? Аз от музика не разбирам”. Вие оставете вашата критика. Ти имаш желание да пееш, нали? Ще направиш една грешка, 100 направи, но научи се да пееш! Ние ще те извиним за грешката, но ако кажеш: „Аз да се науча, че после ще пея“, никога няма да се научиш. Това са лъжливи схващания. И ако вие употребите моите правила, ще се оправят гърлата ви. Има подобрение. Преди повече от 15 – 16 години аз направих първия опит. Това беше във Варна. Имаше една ученичка, шестокласничка, не можеше да изпее два тона правилно. Всички се смееха, че била дървен музикант. И като я нападнат, тя си поплаче. Казвам: Ти можеш да се научиш да пееш. Как? Тя се научи хубаво да пее и после пееше в хора. Но на човека трябва да му се вдъхне доверие, че има дарба. Той трябва да има Вяра, за да се научи да пее за себе си. Аз няма да ви уча да излизате на сцената, за себе си ще пеете. Най-хубавата музика е, когато пееш или свириш за себе си, от личен опит зная това. Взема, посвиря на всичките скърби и страдания и като им засвиря така тия песни, т.е. аз ги наричам окултни упражнения, всичките духове си заминават и аз ставам радостен и весел. Но щом не свиря и не пея, много са лоши. Някои си казват, какво ли правя аз. Когато съм уморен, свиря и пея, и когато идвам в гората, слушам как гората пее, как изворите пеят, как птичките пеят. Навсякъде се вслушвам. Някоя птичка пее, аз се поспра, заслушвам се, казвам: колко е хубаво! Тук еди-къде си хубаво пееш, но тук, на това място, и ти си изпортила малко. Славеите ги слушам, наблюдавам. Някои от тях са майстори, добри певци. Хубаво гласа си извиваш, но казвам: ти трябва още да се учиш. Един ден отивам към Борисовата градина и по пътя към гората слушам – славей пее. Славеят е много срамежлив. Този славей се скрил в боровите дървета, отличен певец, пее хубаво, но не се вижда и така ме заинтересува! Тоновете взима така правилно, чисто, рекох: „Да видя къде се е скрил”. Отидох, оттук надникна, оттам надникна, зърнах го, а той, като замижал с очите си, пее, та се възнася. Както го слушах, той отвори очите си и ме видя, подскочи и каза: „Как ме издебна!“. Казвам: „Слушай, харесвам ти пеенето, хубаво пееш, отличен певец си ти!”. Трябва да наблюдава човек! Ще каже някой: „Е, аз ще седна сега да се уча от туй малко славейче, друга работа нямам, ще се занимавам с малкото славейче”. Ако не се занимаваш с него, и с други работи не може да се занимаваш. И когато Господ те види, че ти търсиш все великите работи в света, Той ще каже: „Нашият син не отива на добре“. А когато види, че обръщаш внимание на малките работи, и великите ще дойдат. Та пеенето някой път, според вас, е дреболия.

 [...] Българинът за пеенето има следното понятие: „Момата – казват – трябва да пее, понеже ще се жени. Пък попът, той си има такава длъжност – да пее; псалтът – също пее. Аз не съм псалт, не съм поп, не съм мома да се женя, та да пея! То бива един път в годината, когато идеш някъде, когато те повикат на угощение, че тогава може да се развеселиш, може да попееш“. Такива са въобще народните ни схващания. И българинът отпосле ги е придобил, в своето слизане. В своя първоначален живот, когато е седял по-високо, проявявал се е като музикант, но отпосле е изгубил тази музикална култура. Музикален е българинът! Той имал култура, но като изгубил своята музика, изгубил и своята книжнина. И сега от книжнината на славяните нищо не е останало, а при това славяните са много музикален народ, но у тях наново трябва да се събуди този музикален дух. [...] Аз искам онези от вас, които ще пеят, доброволно и по Любов да пеят.

 [...] Няма да взимате тоновете в такова легато, в такива протакания, но ще се учите да ги взимате много вярно, чисти. Най-първо ще се научите да взимате добре 4-те основни тона, на основната музика: до, ми, сол, до (горно). Вярно ще ги взимате. [...] Аз не казвам, че без музика не може да живеете; можете, но животът ви ще бъде несносен. И онези хора, които най-много страдат в живота си, те са хора без музика. Музикантът не страда. Той страда, но е радостен в страданията си. И аз съм виждал, има такива просяци. Най-добрите просяци са онези, които свирят със своята гъдулка. Той си свири и като мине някой, той казва: „Аз не прося, изкуство имам“. Изкуство е то! Хубаво свири той, възпитава хората, седи на пътя и казва: „Моето изкуство ви предлагам, без пари свиря аз“. Всякога, когато пеем, в пеенето трябва да се произвеждат хубави картини, някои хубави образи от Природата. За света други песни ще имате. Когато минавате от сегашната музика в окултната, вие ще имате един преходен период. И както се сменят гамите от една в друга, така ще се научите да сменяте гамите и да минавате от едно състояние в друго. Някой път у вас става едно притъпяване на гласа, а притъпяването се дължи на това, че не сте се научили да контролирате вашата воля. Ще я пренесете в гортана* си, ще правите известни упражнения да владеете вашия ларинкс, да пренасяте разумно волята си. Гневът, съмнението, ядът, безверието – всички тия неща рушат гърлото.

 [...] Първоначалният език е бил чисто музикален, но с грехопадението на хората са останали звукове, които нямат музика в себе си. И сега вече в оперната музика искат да възстановят музиката чрез пеенето и играта.

[...] Псалмопевецът казва: „Изворите, реките, горите Те призовават“. Цялата Природа взема участие да слави Господа. Как ще Го слави? С пеене. Сега не разбирайте, че аз взимам предвид пеенето в сегашната музика. То не е още музика. След време хората ще се раждат с музикални способности. Сега, доколкото виждам, между всинца ви има някои доста даровити по музика, а то е един добър признак. След това тази музика ще предизвика, ще събуди у вас други способности, ще ви направи по-способни, по-нежни и меки. Нужна е нежността. А нам ни трябва мекота – музика. Аз употребявам музиката като един последен метод да внеса хармония между вас, и ако този метод не проработи, аз имам на разположение още един метод, но после ще ви го кажа. Сега ще кажете: „Непременно дърво ще дойде”. Съвсем друга е мисълта ми. Имам един метод още по-хубав, но бих желал този последен метод да дойде, когато вие усвоите музиката. Той може да дойде и по-рано, но като започнете с него, ще трябва да се върнете назад. Та методът ще ви върне да научите музиката, в него изключение няма. По-добре е да изучите сега музиката, че като влезете там, да вървите напред, като някоя птица да си вдигнете крилата нависоко и да бъде свободен вашият път.

 [...] Прилагайте музиката в живота си! Да кажем имате някоя мъчна работа да свършите – започнете да пеете! (Учителят пее сам Лъчи от Бога благост ще ти донесат, и в душа ти радост ще внесат.) Ще си изпееш така свободно песента. После по този мотив може да си направиш много песни. Те са правила. Може да си композирате каквато песен искате. И тогава, ако вземете: „Кажи ми, кажи ми, сладки думи две”, (Учителят пее сам.) тези, сладките думи, кои са? Това не е измислено. Казват българите: Кажи ми две сладки думи!“. Там се взимат и хубави, и весели. (Учителят свири „Кажи ми, кажи ми“.) Сега българинът се събужда, нали, и вие ще кажете: „Те са български песни”. Не, не са български песни, това са песни на Природата. Този мотив не е на българската глава. [...] Сега ние ще приложим музиката при възпитанието на децата. Ще правим опити с малките деца. Вие искате на вас да ги направим. Вие сте употребявали много морални правила, а сега на децата ще приложите някои от тия окултни упражнения, ще видите какво е тяхното влияние. Музиката за в бъдеще ще представлява едно добро възпитателно средство, което може да приложите и за себе си. Седиш и не можеш да решиш една задача. Вземи едно упражнение, второ, изпей всичките упражнения и ще видиш резултата. Сега тия упражнения, които ви давам наготово, са едно съкратяване на труда. Другояче тия упражнения ще ги търсите из рилските гори, ще ги търсите по планините, по изворите, пък най-после може да ги търсите и из народа, но трябва ухо и разбиране, за да схващате какъв е истинският мотив. Българинът така през време на своето робство се е лекувал с тия свои песни. С минорните песни е лекувал тъгите си, а с мажорните той е казал: „Ти трябва да потропаш, да поиграеш, пък утре ще ида да ора“. После, като дойде пак тъгата, ще пее минорната гама, при радостта – пак мажорната и т.н. Сега и ние сме изложени в света на страданията, а музиката, това е начин за лекуване. Светска и духовна музика няма. Музиката не е нито светска, нито духовна, но има два превода. Музиката си е музика, един принцип е – тъй може да се каже. Когато ние говорим, че човек трябва да има добро настроение, това е музика. Всяко приятно настроение се дължи на музиката. Доброто, за да се прояви, непременно трябва да употребиш музиката, тя е една обвивка. В Мъдростта има ред и порядък както в музиката. Значи в Мъдростта, в Истината, в Любовта всички употребяват музиката.

 [...] И тъй, ние трябва да се научим да пеем – най-важното нещо е да пеем.

Окултната музика внася освежаване в ума. Ако ти пееш правилно една окултна песен, умът ти ще се разведри. Като си попеем 5 минути тихо, след туй вземи перото и ако тази музика може да внесе тия качества на разширение в ума, светлина, чистота, тя върви в съгласие. [...] Някой се усеща тъжен, не му се пее. Ще пееш! Единственото нещо, което може да те излекува сега, то е пеенето, трябва да пееш! Защо да не пееш?

 [...] 12 упражнения и ще завършим първия цикъл на окултните упражнения по музика. Те ще бъдат упражнения само за през свободното ви време. За музика ще отделяте само 5 – 10 минути време. Когато сте скръбен или тъжен и не можете да работите, тогава пейте, но щом можете да работите, не ви трябват песни.

*(гръклян)

Практическо приложение на окултната музика – 26 ноември 1922 г.

 

  1. 89. Сега от учениците в Школата се изисква сериозна работа. Сериозна в туй отношение – вие не трябва да идвате само като слушатели, просто да премине времето ви. Пеене трябва! Когото и да е от вас, стари и млади, ще ви изправя тук да пеете. Искам всички упражнения по музика да ги запомните, понеже те са музикални правила и ние ще ги приложим. От вас се изискват прости тонове – ясно, чисто и идейно пеене; и като пеете, да чувствате това. [...] аз не искам от вас да отдадете на пеенето цялото си време. Може да му посветите един час или половин час от седмицата–и това е достатъчно, то е една приятна работа. (Учителя свири и пее.)

Махар Бену Аба,

Веют Биладер Адер Бену шела,

Бену шела, Бену шела,

шела, шела, шела,

Биладер, Адер Бену шела.

 

Молитва на ученика – тъй кръщавам аз този мотив. Разбирате ли? И вижте разликата, това е един окултен мотив. (Учителя пее пак, без да свири.) Мекота се изисква тук. Не е мъчен този мотив, но в пеенето ще пазите едно правило: когато пеете, ще концентрирате ума си! Щом изгубите концентрирането на ума си, не можете да пеете. После, не само за мелодията ще мислите, но и за гърлото си ще мислите. Сега, като пеете Махар Бену Аба, внимавайте за израза на песента. Това са едни от най-великите звукове.

Махар – значи Великият,

Бену – Онзи, Който благославя,

Аба – Баща на всичко.

Това е специален мотив, може да го пеете само при особено състояние. Туй прекъсване, което се вижда в упражнението е във връзка с други музикални гами. Прекъсването значи, че има други гами, други упражнения, които не можем да изпълним; ние изваждаме само простите. Аз ви казах, че има мелодии, които мъчно могат да се преведат в една окултна песен, даже и в едно окултно упражнение, има големи тънкости в тях. Ако не можем да извадим тези тънкости чрез обикновената музика, то е, защото обикновената музика произвежда обикновени работи. Сега да изпеем слога ХА. Вие се смеете, но направете някой път опит да видите как действа това ХА. (Учителя пее сам.) Окултен тон е той. Всеки, който се смее така: ха-ха-ха, той е добър човек. Аз бих желал всинца, като се смеят, да казват ха-ха-ха, а не хи-хи-хи или хо-хо-хо. При слога ХА се отваря душата. После правете упражнение с буквите а и е! Вие трябва да избягвате туй пеене със звуковете йее-йее, то е гръцко пеене. [...] Като на ученици на окултната наука аз поставям за тях музиката като средство за усилване на волята. Ако вие не можете да преодолеете малкото мъчнотии на гласа си, тогава где седи волята ви? [...] Всички движения в нас трябва да бъдат музикални. Движенията вървят по известни закони, както и тоновете вървят по известни закони. [...] И говорът ни – също. Когато аз говоря музикално, думите ми произвеждат един ефект, но някой път правя известни нарушения, за да видя какви резултати ще произведат думите ми. И често, когато съм употребявал някоя дисхармоничност, някой дисонанс, виждал съм какви резултати произвеждат те. Трябва да говорим музикално! И човек не може да говори музикално, ако не говори Истината. Само музикалният човек може да изрази Истината. [...] Любовта ще я турим в действие: в гърлото, в очите – навсякъде. Когато музиката се съедини с движенията – това е красивото; а като се съедини с речта, тя става още по-красива. Аз съм слушал човек да говори музикално – всяка една негова дума се нарежда правилно, всички слогове са музикални. Хора, които не са живели редовен живот, не могат да говорят красноречиво. И всички трябва да говорим красноречиво. Под красноречиво разбирам тъй естествено, че да обичат хората да ни слушат. Затова ни е създал Господ и затова сме в тази Школа на Земята. Щом запееш за Мусала, ти се свързваш с всички тия течения и образи, които изпъкват картинно пред теб, и те ти действат. Затова за всички места, където сме били по екскурзии, ще направим и музика, и поезия за тях, а на външните хора ще кажем: „Направете нещо по-хубаво от нас”. Окултната музика не позволява да пееш два куплета на един и същи глас. [...] Музиката е потребна като едно средство за лекуване. В сегашния живот големите тревоги и тия бързи промени, които минавате като ученици – от едно радостно настроение в едно скръбно, оставят известни утайки от отрови у вас. Затова музиката се употребява като средство против тия отрови. Има известни чувства, които, след като ги минете, ако не знаете как да ги лекувате, ще отровят целия ви организъм, ще повлияят на вашия черен дроб, на вашата жлъчка. Затова е потребно ученикът да знае как да пее. В такъв момент, в такова състояние ще туриш волята си, ще пееш. Затова налагам музиката като средство за лекуване – аз наричам тази отрова психическа, органическа отрова и под нейното влияние ние ставаме толкова жлъчни, че не можем да виждаме Доброто у хората, а виждаме само злото. [...] В това отношение сега музиката, каквато и да е тя – не само религиозната, която е едностранчива, не само светската музика, която също е едностранчива – музиката изобщо може да лекува. Музика аз наричам появяването на първите лъчи, тази дрезгава светлина на Слънцето. Това е музика – да изразиш как се усилва слънчевата светлина, как идва до зенита и как после се намалява. Това е музика, минаване от една гама в друга. Например един окултен цигулар може да ви представи зазоряването като свири и вие може да видите на цигулката му как иде светлината, как се увеличава, увеличава, как Слънцето изгрява. После той ще ви представи как пеят птичките и вие, като излезете, ще ви олекне на душата. А сега, след като ви свирят дълго време, казвате: „Е, той е класически автор, този Бетовен”. Но какво е искал да каже Бетовен? Той е имал сюжет! Та ние сега благодарим на тия стари автори, ние признаваме тяхното значение, но за в бъдеще идват други музиканти, много по-велики от Бетховен! Те ще създадат една музика, за която светът даже не може и да подозира. [...] И апостол Павел, който видял какво се приготвя за в бъдеще, казал: „И видях, и чух неща, които не може да се изкажат на човешки език”. Той чул музика. Духовният свят е свят на музика, и който веднъж се е озовал там и е чул тази музика, като се върне, ще се заеме да преведе това на хората. У англичаните, които са такива материалисти, има много малко музика в тях. Също и у американците, но американците съзнават това, чувстват тази нужда и канят най-видните музиканти да работят между тях, плащат им скъпо, защото знаят, че ако не е развита музиката, ще пострадат. И ние за вас ще повикаме такива велики музиканти и ще им платим. [...] Молитвата е още по-велико изкуство в живота. Да се моли човек – това е още по-велико пеене.

 [...] Седнете и си направете едно упражнение в стаята с това ха. Неразположени сте – пейте ха, ха, ха [...] (Учителя пее.) Вземете основните тонове: до, ми, сол, до. Сега ще продължим с ха, да видим доколко може да продължим от силно към тихо. Да кажем, по някой път сте набрали повече енергия в себе си, усещате се неразположени духом. Седнете, произнесете с пеене слога ха – пейте така, с постепенно отслабване. Може да ви дам едно упражнение: сутрин, като станете, ще изпеете изведнъж ха, ха, ха с повишение и после ха, ха, ха с понижение, колкото пъти можете да го вземете с гласа си. С усилване на тона може да се вземе десет пъти. Туй упражнение е същевременно и за дишането, но тихо го пейте, защото, ако пеете много силно, ще развалите гласа си, вашият гортан ще се развали – тия, грубите движения ще го развалят. Ще имате най-доброто настроение на духа и тогава ще пеете тихичко, тихичко. Така ще дойдат тия прекрасни магнетични движения, щом дойдат те, вие ще ги предадете на вашия мозък, на вашето тяло, на вашия глас. Чрез гласа си вие може да дадете едно добро настроение. Затова, като се дадат тия упражнения, някои от вас казват: „То и без тях може”. Без всичко може, но без тях не може. Без ядене, без пиене, без дишане, без пеене, без мислене, без чувстване, без действие не може – те са неща необходими и основни, не може без тях. Ако вие мислите да прекарате един щастлив живот без пеене, лъжете се. И Небето, онзи Божествен свят, е свят само на пеене, на музика. На наш език казано: ако всяка работа, която правим, я вършим с песен, тя щеше да има успех. Въпросът не е в многото учене, а да се стремим към същественото, което трябва да стане у нас. В туй отношение искам окултната музика да ви даде един подтик. [...] По двама, по трима ще излизате да пеете, ще видим как ще пеете упражненията. Някои от вас с голяма радост, на драго сърце ще излязат да пеят, но някои ще кажат: „Това е голямо нещастие – аз да изляза да пея”. Но това нещастие ще дойде. Някои биха дали две хиляди лева да пее друг [навместо] тях, а те да се освободят. Музиката не се учи насила! Понеже ние следваме Окултната школа, то всичко, което се изучава в нея, ще се изучава от Любов.

Окултна музика – 3 декември 1922 г.

 

  1. За да може човек да пее вярно, той трябва да бъде разположен. Много хубаво ще пеете, когато сте духовно разположен. Същото нещо е и за мисленето. Сега, при какви условия ние употребяваме А-то? Казваме: А-а–учудваме се; О-о-о, означава много нависоко си се качил! Или когато една болест се усилва в корема много, казваме: О-о-o! Дори и на болестта се казва: „О-о-о, почакай малко”. После, казваме: „И-и-и, сега ли му намери времето?”. И-и-и значи: „По-мекичко, не бързай много нагоре, надолу, много нависоко недей”. Е-е-е значи: „Прекали го вече”. Сега в музиката Е-то регулира, Е-то слиза отгоре; Е-то има три проекции: проекция към изток към запад и една друга проекция – отгоре надолу. Българите обикновено го пишат отворено надолу, с опашката надолу, а с главата нагоре. Туй показва, че Е-то се държи в умствения свят и после слиза долу. Гърците го пишат обратно. С тия букви ще регулирате. Някой път казвате на себе си: И-и-и – ще регулираш нещо. Или пък неразположен си, някаква болка имаш в ума или в сърцето, казваш: О-о-о, което значи, че в човека има двама души: Онзи, който се сърди и бърза, е обективният човек, той бърза да си свърши работата, той е търговец. Ще му кажеш: О-о-о. Той ще разбере закона, ти ще го укротиш, ще му кажеш: „Слушай, аз те управлявам. Ти си слуга, аз съм господар”. Работите се обръщат с главата надолу. В думите се срещат гласни букви, които имат смисъл в окултната наука. Ако се спрете и кажете: „Аз имам да се занимавам с по-важно нещо от това, да пея сега буквата А. Имам да се занимавам с един философски въпрос“. По-философски въпрос от буквата А няма. Ами че ако ти се научиш да произнасяш буквата А правилно, тъй, както е била първоначално, да се възстанови нейният първичен тон, ти ще знаеш много. Та в пеенето, в музиката ще възстановявате по една буква. Всяка една буква си има вътрешна страна, не само външен характер. Онзи естественият тон в Природата е като житното зърно, съдържа в себе си сила, постепенно се развива и ще принесе своите блага. Сега, разбира се, ние трябва да създадем в себе си нова музикална вълна.

 [...] (Пяхме гамата с буквите А и О.) Ако взимате тоновете вярно, ще се образува такова нещо: Аоа, аоа. Ще взимате вярно! Ще считате тази буква, този звук за интелигентно същество. Ще се стараете да схванете неговия език, ще се приспособите, тъй, мекичко ще му говорите. Ще дойде звукът О и ще ти каже: „Не ме разбираш, ще вляза в стомаха ти”. Ще ти залепи една болест. Ти ще кажеш: „О-о-о”. Изобщо всичките деца започват с буквата О.

 [...] Като си възбуден, започни да се занимаваш с гласните букви! Като свършиш упражнението, ще им кажеш: „Благодаря ви, че ми дойдохте на гости и ме избавихте от неприятност”. Ще се упражнявате не когато имате работа, но когато няма какво да правите. После, ще се научите да пеете смислено. Ще седнеш, ще концентрираш ума си, ще затвориш устата си, мислено ще изкараш една песен в мисълта си, докато започнеш да слушаш тоновете. Онзи, който иска да бъде добър окултен певец, в ума си ще пее, ще повтаря, докато започне да чува гласните като далечно ехо; след туй те ще слязат на физическия свят, той ще ги изрази и ще има един пластичен глас. [...] Ако някой от вас излезе да изпее упражнението „Бог е Любов“ както трябва, друг щеше да бъде той. Ще кажете: „Обикновена работа, Бог е Любов, разбрахме”. Не, тази песен, като я изпеете веднъж, каквито и болки да имате, ще изчезнат; и като излезем от това здание, да бъдем всички радостни, весели, да се подмладим, сякаш сме на 20 години, да кажем: „Може да се живее“ – туй е пеене!

 [...] Тия музикални упражнения все-таки най-малко 50% ще пренесат своята полза.

 [...] Когато пеем или свирим, някой път може да изпъкне техниката. Който пее, който свири, той има техника. След туй идва съдържанието на това, което се пее, и най-после – смисълът. А когато пеем, ще изпъкне още и нашия глас. Онзи, който ни слуша, да каже: „Отличен глас има, аз бих желал да имам такъв глас”. Трябва да пеете. Даже най-слабите ученици по пеене, и те започнаха да пеят. Ние най-първо ще изкараме онези, които са останали най-назад в музиката. Когато човек не говори хубаво и не пее хубаво, той сам не е доволен от себе си. Недоволен ли си, ще си попееш. Не се залъгвайте! Ти ще си признаеш факта: „Не пея, но аз ще се науча да пея. Не говоря хубаво, но ще се науча да говоря. Не мисля хубаво, но аз ще се науча да мисля“. Признайте факта, но не се спирайте. Смисълът, целта на пеенето е да улесни работата. Пеем ли, работата върви; не пеем ли, не върви. Докато в една къща има пеене, работата върви, престане ли пеенето, опасна е работата. Тъй е и в Природата. [...] Ако птичките, врабчетата престанат да чуруликат в София, вие сте свършили, опасна е работата ви. Но чуруликат ли птичките, да сте напълно спокойни. Ще кажете: „Какво общо има?“. Важно, много важно е. Докато се пее, всичко е наред. Престане ли пеенето, всичко потъмнява. Щом станеш сутрин, запей си. Най-първо не започвай с търговия, изпей една малка песен, не бързай. Изпей песента в себе си и работата ще ти върви; не излезеш ли с песен, работата не върви. Следователно пеенето е един закон. Докато ние пеем, добре сме; престанем ли да пеем, ние се демагнетизираме. Пеенето уталожва. Станеш сутрин, неразположен си; не се спирай, попей си, не бързай да идеш на дюкяна. Попей най-малко 5 – 10 минути, ще поразведриш душата си, а после вземи книгата си и чети. Това е едно практическо упражнение, което трябва да се прилага в окултната Школа.

Значение на гласните при окултното пеене – 10 декември 1922г.

 

  1. Писането, пеенето–това са средства за развитие на човешката душа. Те имат по-висока цел. Ние употребяваме пеенето като средство, едно от мощните средства. [...] Сега вие трябва да работите, защото чрез тия неща ще се научите да се концентрирате. Най-потребното е концентриране на ума. Та чрез пеенето – един метод – вие ще развиете вашата чувствителност. Няма да мислите за обкръжаващите, че някой ще ви се смее. Туй не е важно, ще гледаш да се концентрираш, ти се упражняваш за нещо по-велико. [...] Казвате някой път: „И без това упражнение може”. Без всичко може в света, но всяка една Школа си има свои методи и вие трябва да ги изучавате. [...] Аз ви давам тези отлични 12 (музикални) упражнения. Тази вечер имаме едно друго, 13-то: „Бог е Любов“, едно остава незаучено: „В зарите на живота“. Тия упражнения са за концентриране на вашата мисъл. И вие не може да пеете едно упражнение, ако умът ви не е нагласен по особен начин. Щом не мислите, упражнението не е упражнение, Вие не може да пеете, ако умът ви не е съсредоточен. Тези упражнения не може да се пеят като обикновени песни. Ако не мислиш, ти не можеш да пееш. Ще мислиш върху това упражнение и всеки един тон, всяка една дума ще упражни своето влияние. Вие може да направите опит. [...] Тия упражнения вън от Школата никому няма да ги давате! Защото у всинца ви има желание: „Хайде да разпространяваме нашите песни“ – те са за вас. Ние искаме да ги опитаме. Първо: всяко нещо трябва да опитаме. Вие не сте направили опита, а ще започнат да ги употребяват хората! Ще ги опитаме и ако има добър резултат, тогава ще ги дадем на хората. Следователно, щом няма за нас резултат, защо ще ги даваме на другите? Ще ги опитаме, да добием тази Вяра, че туй, което говоря, е право.

Сега ще заучим тази вечер „Бог е Любов”. [...] Ще започнете първото съвсем тихо, понеже упражнението е картинно. (Учителят свири и някои пеят.) Сега да го изпеем пак, много тихо, а другите внимавайте. Допуснете сега, че мисълта е съсредоточена. Да не сте разсеяни. Като пеете постоянно, силата е в преживяването. Сега аз сам ще пея. (Учителят пее сам.) Някой ще каже: „От мен може да пеят по-хубаво“. Не, в окултната музика ние искаме да пеем не както пеят хората, а както ангелите пеят. Ние искаме да пеем както пеят ангелите – по този начин ще се оправят гърлата ви. Концентрирайте ума си! Душата ви трябва да дойде да живее един ден във вашето гърло и тогава отлични певци ще бъдете. Вие сега имате идеята, че има само известни хора в света, които са родени да бъдат певци. Не е така. Те са певци, защото от миналото са научили този закон – тяхната душа живее в гърлото им. Като научите това изкуство, и вие ще бъдете певци. Следователно ние учим един велик закон, който не може да бъде друг. Всинца може да бъдете добри певци. И който пее, зная, че душата му е в гърлото. Тогава и като говорим, ако нашата душа би живяла в нашия ларинкс, колко хубави думи биха излизали! Главното е, че ние чрез музиката може да привлечем ангелите, те ще се заинтересуват от нас, ще им кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пеем като вас“. Те ще кажат: „Много добре. Ние ще ви дадем нашето присъствие и съдействие”. И ще пеем като тях. Това няма да стане изведнъж. Ще започнете със смирение, ще слушате как пеят те. Някой път ще чуем много хубави неща. Аз съм чул много сестри да казват: „Чух нещо много хубаво“, но като го изразиш навън, изгубва се. То е едно окултно пеене. Ако пеем така, каква благодат, каква хармония ще излезе от нас, ще се излива като една струя, като един извор. [...] Ти ще излезеш, може да пееш тази музика на площада, но 15 пари няма да вземеш! Вземеш ли веднъж, свърши се въпросът. И който те чуе, като се върне, ще каже: „Този човек пее на площада, той има нещо идейно“.

 [...] „Като изпеем една окултна песен, какво ще каже обществото?”, какво ще кажем ние? Обществото – това сме ние. Ще кажеш: „Моля, приятелю, искам да си опитам гласа. Понеже тази страна е свободна, мога свободно да пея“. Един виден певец без пари пее и никакъв стражар не ще те закачи. Хубава песен ще си запееш и ще те слушат. Туй ще стане! Ще кажем на едного от вас: „Иди на площада, изпей една песен!“. Това ще бъде. То спада към задачите. Нека да ви изложа на присмех. Ние ще изнесем една наука, да видим как работи Божият закон. Няма да правим глупави работи, няма да ви изложим. Когато ще ви изложа, аз ще ви кажа: „Вие ще пеете и всички ще ви се смеят”. А като ви пращам, ще ви кажа: „Освен че няма да ви се смеят, но ще искат още веднъж да ви чуят”. Тъй е! [...] Аз като кажа: „На площада“, ще кажете: „Щом дойде дотук, ще действаме само по закона на Любовта”. Всички не са определени, да ви не смущава това, че може да пропаднете. Всички неща, които ние вършим, ги вършим по един Велик закон на Божествената Мъдрост, нищо глупаво няма да направим. [...] Вкъщи накарайте болния да пее, и той ще се излекува. „Сладко медено“ го накарайте да пее, после другите упражнения – така може да се излекува. По някой път, ако не може да пее, вие му попейте. Някои хора може да се лекуват с музика, но не всички болести. Има и друга крайност. Ще кажат някои: „Имам операция, нека ми попеят”. Не, за операция не може. Само там, където е възможно.

 [...] Високите прекъсвания в окултната музика показват височина. (Учителят пее с прекъсвания Махар Бену Аба.) Като чуят духовете тия думи на стария език, те ви разбират; на новия език те не разбират. Един свещен език е това. Като чуят тия думи, те идват. И мотивът е техен. Източен мотив е, в него умът и сърцето взимат участие. Една свещена песен, едно свещено упражнение е то!

 [...] Аз не съм добър певец, но естествено пея, свободно. (Учителят пее „Духът Божий“ много естествено и свободно.) Разговор в пеене е това, музикален разговор. Ще бъдеш съвършено свободен да си изкажеш душата. Може, може да пеете.
Музиката – средство за концентриране – 17 декември 1922 г.

 

  1. Някога, като говоря, повишавам гласа си. С това нарушавам закона на Любовта. Неприятно ми е, че понякога си служа с горчиви думи. Това е неизбежно. [...] Аз се радвам, като чуя, че някой от вас свири и пее добре. Като вървя из града, където чуя хубаво пеене или свирене, спирам се да слушам.

Защо не можахме? – 24 декември 1922 г.

 

  1. Под окултно пеене аз разбирам: ще мислиш и ще пееш. Товае един начин, окултен начин да прокараме своите чувства, защото вчовека има чувства, страсти, желания. Ако не знаем да ги прокараме чрез музиката, ще вземат направление към центъра на Земята. Какъвто и да бъдеш, туй движение някой път е нагоре, някой път е надолу. Ако не разбираш този закон, в теб ще се родят най-лошите неразположения, сякаш те пекат на скара. И ти ще търсиш някого да се скараш. Ако разбираш музиката, ще прокараш тия чувства през ума си, ще добиеш едно приятно разположение и сили ще добиеш, и работите ти отвън ще тръгнат. [...] Та казвам: музиката в окултната наука се употребява като един метод за проектиране на нашите мисли, чувства и страсти от низшия свят към висшия, за да дадем храна на причинното тяло да се развие. Ние чрез музиката приготвяме храна. Тази е причината всички религии започват с едно тананикане.

 [...] Като пее така, той прокарва тази енергия нагоре през мозъка, после я проектира в своите чувства. Най-първо, погледнеш този човек – целият е бледен, после ще видиш, че от музиката неговото лице оживява; не се минава и половин час, и от лицето му излиза голяма светлина. Той разбира закона. Пък гледаш някой друг – пее, свири, неговите ръце треперят, той гледа отнякъде да капне някой лев – това не е пеене. Тия упражнения ще ги пеете окултно. Ще седнете 5 – 10 минути тихо, ще си изберете някои от тях. Най-първо ще ги пеете тихо, на един глас, но много вярно. Тъй, че като ги пеете на себе си, да ви стане приятно – туй е пеене! Това е един от методите, един от силните методи, и след него ние ще пристъпим към втори метод. Ние пристъпихме към един метод – яденето, взехме екскурзиите, те са друг метод, а сега взимаме музиката, тя спада към умствения свят. [...] Един ангел, едно Същество с такава интелигентност, като започне да пее, в неговото пеене има дълбок смисъл. Днес ние не може да го чуем, но един ден, като се развият у нас тия чувства, ако чуем ангелско пеене, ще кажем: „Такъв един концерт чух!“. Сто години човек да живее и да слуша как един ангел пее, няма да се счита нещастен, че животът му е отишъл напразно, но ще каже: „Аз се чувствам щастлив, че живях 100 години и дочаках да чуя такъв велик музикант!“ – това е велико нещо! В ангелския свят като идеш, там всички пеят, сутрин, като станат, знаеш ли как започват? И ангелите, някой път спят, само че техният сън не е като нашия, но като се събудят, всички се изправят по особен начин и запяват. Всички изведнъж започват тихо. Аз съм гледал тия същества: започват една мелодия, постепенно тя се усилва, усилва и така, като дойдат на върха, тук, на Земята, изгрява Слънцето и те започват своята песен. Да кажем, че ти си в най-голямата скръб на света, отщяло ти се е да живееш, но като чуеш един милион ангели да пеят, ще забравиш всичко, ще кажеш: „Има смисъл да се живее“. И ти ще подемеш. Това е изкуство!

 [...] И как можем да преведем тяхната окултна музика? Трябва да чакаме още хиляди години, докато един ден ще дойде тяхното изкуство. Трябва да изпратим ученици да се учат и да се върнат на Земята. Трябва да търсим специални начини, за да се преведе тази музика. Има начини, по които можем да преведем музиката. И действително, тя ще помогне за повдигането и облагородяването на съвременното човечество. Сутрин, като чувствате неприятно разположение, пейте. [...] И като чуете някой певец, не казвайте, че е светски. Някой път светските певци пеят много хубаво, те учат туй изкуство, в тях има един стремеж и може да се каже, [че] повече ценят музиката. Ще имате предвид, че ние взимаме музиката като едно средство да прoкараме тия течения през ума си, да ползваме нашия разум – Висшето, Божественото у нас да създаде най-възвишеното. Умът ни да има храна. А музиката може да даде тази храна, другояче тия чувства ще увехнат, без да се използват, и у вас ще се зародят отрицателни желания. И за това, заради благото на вашата душа, заради благото на тия цветове, които трябва да цъфнат, ние ще се учим да употребяваме туй изкуство. И може да го употребим. [...] Трябва да бъдете всички господари на своя ларинкс. Вие ще започнете да желаете Доброто на вашето гърло. Всяка сутрин всички правете молитва на вашето гърло, да се върне гласа ви. В тази музика, като говорим, речта ни да бъде тиха, мека, приятна. Тихо и спокойно вземете 3 – 4 тона, но всякога имайте желание да ги вземете вярно. Нали някой път искате да кажете някому, че ви обича. Изпейте тази дума, например благост, на себе си, да изразите, че някой ви обича. Изпейте тази ваша възлюбена дума, че той да я разбере и като я разбере, той ще усети една радост. Най-първо вие я кажете на себе си. „Как? Може ли?”. Разбира се, може. Само на себе си! В теб друг живее и те слуша. Тук (горе на главата) живее един, в гърлото живее друг, в гърдите – трети, под лъжичката, в стомаха и т.н. Но този (под лъжичката) е мълчалив, живее тихо и ще ти каже: „Тонът не е верен, малко изправи”. И после пак слуша, ще каже: „Слушай, не, не, още, още изправи“ – ти ще внимаваш. Не е човек сам.

Да пеем, защото това е живот. Животът е музика, животът е поезия. Те са реални неща. С тях ще влезем в този висш Божествен път и като слезем, пак ще го носим със себе си.

Окултна медицина – 24 декември 1922 г.

 

  1. В окултното пеене ще пееш за себе си. Умът ти ще бъде концентриран в думите и в гласа,само за себе си ще пееш. Нищо да не отвлича вниманието ти навън.

Правилният растеж на ученика – 2 януари 1923 г.

 

  1. Забележете, че след като влязохме в Школата, започнахме с музиката, но когато започнахме да пеем тези песни, изведнъж у вас дойде тази кашлица, всички започнахте да кашляте. Тази кашлица аз нарочно я допуснах.

Аз ви поставих на един изпит, зная къде седи този ви недъг. Всичко седи тук в гърлото и работи надолу в корема. Казах ви много пъти да кажете на кашлицата: „Слушай, аз съм мобилизиран“. Сега не е лошо, че кашляте, то е в реда на нещата, но причината е в гърлото. Във вашия живот, между Бога и вас, между ангелите и вас, има известна дисхармония.

Тъмното петно в съзнанието – 21 януари 1923 г.

 

  1. Имайте идеал! Имайте мисълта, че можете да пеете хубаво. Изведнъж може да не достигнете това, но ще знаете, че можете да пеете хубаво. Музиката не е за външната страна на вашия живот, но е едно помагало, да може да уякчите волята.

Съмнение и воля – 11 февруари 1923 г.

 

  1. Славеят, който се храни с мушици, както пее на дървото, така може да падне на земята и да умре. Защо? Заразил се [е]от нещо. Ако славеят се хранеше само със зрънца, щеше да пее по-добре, отколкото сега. Ако една певица започне да пие, да яде много месо, непременно ще развали гласа си. За да пее добре, певицата трябва да има добри, благородни чувства. Те внасят подтик, импулс към възвишеното. Ето защо певицата не трябва да се храни с месо, да пие, да пуши, да яде кисело или лютиво.

Дойдох да изпълня – 18 февруарий 1923 г.

 

  1. Когато изучавате музиката, вие трябва да имате Любов към Бога. Всички ония възвишени същества, когато се приближават към Бога, с песни се приближават, а след туй идва мисълта. Там всички пеят. Ако чуетеедин ангелски хор или един хор на светиите, вие ще разберете какво нещо е пеенето. Тук пеенето го считат за срам. Казват: „Самомладите трябва да пеят”. Но когато старите пеят, или тъй наречените напреднали души у тях, има едно чувство на преживяване и дълбочина на духа.

Качества на ума, сърцето и волята – 25 февруари 1923 г.

 

  1. По какво се отличава свиренето? Свиренето не може да се докосне. Или свиренето, или обонянието може да вземете–едно цвете може да го помиришеш. Музиката може да я слушаш, все-таки предмета цигулка виждаш и гласа слушаш, но гласа не може да пипаш. Значи изкуството на музиката спада към Духовния свят. [...] Сега да пристъпим към Божествения свят. След като свири дълго време, някой захвърли цигулката и казва: „Не искам нито да рисувам, нито да свиря. Аз искам да се уединя в стаята си, в някоя гора, със себе си, да се моля”.

Педагогическа лекция – 7 март 1923 г.

 

  1. И като гледам съвременната музика, от която се възхищават, тоновете са тъй неестествено съпоставени, че не прилича на музика. Ако дойде един ангел, който разбира окултната музика, и слуша някой ваш концерт, той ще се чуди как самоглихората да бъдат тъй гениални да изопачат това хубаво изкуство! Най-първо музикантът, за да създаде каквато и да е песен, трябва да има една светла, топла и добра мисъл и тогава да започне да мисли право. Той трябва да има тия три качества на мисълта си и тогава може да бъде музикант, иначе не може да бъде музикант. И в музиката има известно съпоставяне на тоновете.

Произход на правите мисли – 8 март 1923 г.

 

  1. Всеки ден човек се проявява и в трите свята: във физическия, в Духовния и в Божествения свят. С други думи казано: човек яде, пее и се моли. После пак започва отново: яде, пее и се моли.

Видяхме Господа – 11 март 1923 г.

 

  1. И онези, които искат да бъдат певци, трябва непременно да бъдат хора със съзнателна воля и да имат обич към музиката. [...] Едно правило бих ви дал, то е за ангелите: певецът трябва да бъде девствен! Аз мога да ви дам ред факти, от които се вижда, че онези, които изгубват гласа си, изгубват го по причина на грубите страсти. Вижте какъв е благороден гласът на, малките деца! Като растат, напредват във възрастта си, гласът им огрубява. Значи важно правило за музиканта: онзи, който иска да пее, непременно трябва да бъде девствен, чист. Дали ще бъде такъв, или не, то е друг въпрос; но който иска да пее, той трябва да бъде чист. Товае правило на ангелите. И като постъпите в тяхното училище, ако нямате нежното целомъдрие, не можете да станете музикант. За в бъдеще при възпитанието на децата имайте предвид, че не можете да всадите никаква идея в тях, ако не е развито музикалното им чувство. Ако вие мислите да дадете култура на човечеството без музика, не се лъжете – не е възможно. Не е съществувала досега култура без музика и за в бъдеще няма да съществува. [...] И тъй, кой е първият тон на музиката? Първият тон на музиката, това е Любовта в своето първо проявление, не в своето висше проявление.

Смисълът на противоречието – 19 март 1923 г.

 

  1. За да се занимава с музика, преди всичко ученикът трябва да бъде музикален. За да познаете доколко сте музикален, влезте при един болен и му запейте. Ако положението мусе подобри, вие действително сте музикален. Музиката лекува, хармонизира силите в човешкия организъм. Следователно всеки човек трябва да бъде музикален, независимо от това дали свири,или пее. Човек трябва да бъде вътрешно музикален. Това е особено необходимо за ученика. Без музика никакво хармониране не може да става между учениците в Школата. [...] Не всеки, който пее, е певец. Аз наричам певец само онзи, който, като влезе в една стая, където хората са болни, неразположени, изпее една песен и състоянието на всичките хора се подобри и те оздравеят – той е певец!

Житно зърно – 11 април 1923 г.

 

  1. Онези, които обещаят, да бъдат точни. Защо? Когато правите онези окултни упражнения в Школата, и от Невидимия свят взимат участие. Тия същества ви дават благоприятни условия. [...] Понякога се яви у вас кашлица. Сложете волята си в действие,борете се с кашлицата!Ето как се лекува кашлицата: веднага пратете в дробовете си светлина. В гърлото пратете портокалените лъчи, после сините, зелените. Прекарайте ги, какво ще ви коства? Кашлицата всякога детонира организма на човека. По този начин ще се ускори лекуването. Гледайте да я стимулирате. Кашлицата е жива, кажете ѝ да излезе, да ви напусне!

Окултна медицина – 15 април 1923 г.

 

  1. Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песен, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви.

Петимата братя – 22 април 1923 г.

 

  1. Ако ученикът не е музикален, никой учител не може да го научи да свири,ако е музикален, учителят ще може да го научи да свири, ще му предаде от своя талант, за да развие в него онова, което Природата е вложила.

Четирите съзнания – 25 април 1923 г.

 

  1. Всички автори, които стоят с чаша вода, то е, защото нямат какво да кажат, нямат идеи. Изсъхва гърлото му, Природата казва: „Замълчи, престани, не говори!“.Казват: „Дайтему водица!“. В Америка е така. Проповедниците имат чаша с вода на амвона. И тук също.

Работа на окултните сили – 29 април 1923 г.

 

  1. Опитите, които се правят с пеенето и музиката, са дали чудни резултати, особено когато при туй пеене и свирене душата взима участие. Ето защо знаменити цигулари никога не дават своите цигулки да сепипат от други. Като пипнеш цигулката на когото и да е, можеш да познаеш какво е неговото естество. Тъй, както е направена цигулката, тя може да приеме и да предаде вибрациите, трептенията на всяка една душа. Понеже те не са окултисти, не могат да предадат всякога вибрациите си на своите инструменти. Сега по същия закон вие искате да говорите някому, искате да го убедите в истинността на нещата, в истинността на вашите преживявания. Но като говорите, трябва да предадете трептенията на душата си върху ципицата на гърлото, за да може той да ви слуша – само тогава ще бъдете убедителни. Като говорите Истината, най-първо трябва да я прекарате през вашето гърло, през вашия ларинкс и тия отмерени вибрации ще се предадат до ухото. Да знаеш да говориш Истината – това е най-голямото изкуство! В говоренето трябва да има музика. Говори най-първо на себе си, ще пееш на себе си. [...] Всеки един от вас трябва да упражнява пеенето си. Не мислете, че нещата може да ги придобием даром. Не, работа трябва!

Закон за контрастите – 20 май 1923 г.

 

  1. Това е то Новото учение! Ние започваме с пеене, с молитва, а молитвата е най-хубавата работа.

Две думи! – 2 юли 1923 г.

 

  1. Това е Божественото учение. То няма изключение. Ще дойде някой от черните братя (някои от тях са в плът, някои – не) и ще каже: „Мислите ли, че това, което ви казва Учителят, е вярно?”.Белите Братя ще ви кажат: „Това е вярно”. Речта на Белите Братя е отривиста, а на черните – не! Когато Белите Братя ви говорят, вие ще усещате едно спокойствие в ума си, в сърцето си и нещо приятно. А когато черните братя ви говорят, усещате едно стеснение в ума и сърцето, сякашгубите Светлината.

Основният закон на съзнателния живот – 9 септември 1923 г.

 

  1. Ще изпеем думата мир. Колко слога има тя? (Един.) Понеже има само един слог, затова е мир. Тя е едносложна дума. Колко букви има? (Четири.) Сега ще пеете думата мир с постепенно повишение на тона и после с постепенно понижение. При повишението вземате тоновете до, ми, сол, до;а при понижението се пее от горно додо долно до: до, си, ла, сол, фа, ми, ре, до*. Колко стъпки има на слизане? (Осем.) На качване? (Четири.) От какво произлиза тази разлика? Сега, като съберете 8 и 4, колко правят? (12) А като съберете 1 и 2, прави 3. Значи имате числата 4, 8 и 3. Те означават хармония в окултната музика. [...] Музиката е първото видимо изявление на Любовта. Когато за първи път ангелите на Небето се събудили, започнали да пеят, и така те се събудили. Като започнали да пеят, светът започнал да се създава. Те и досега пеят. Значи видимата, външната страна на съзнателния живот всякога започва с музика. Ако разглеждате това един ден, когато станете ясновидци, ще видите, че пеенето започва тогава, когато Любовта заговори в сърцето на човека. [...] При пеенето съзнанието всякога прониква. Не можеш да пееш, докато не обикнеш, докато не съзнаваш. Даже и този, който никак не знае да пее, щом се влюби, започва да пее. Това е вярно и в Природата. Щом обикнеш, започваш да пееш. Не само хората, но и животните пеят. Пеене има даже и в дърветата, и в изворите – навсякъде. Сега на вас може да ви се вижда чудно как е възможно извор да се влюби, да пее. Чудно ви е, но загадъчна е песента на извора. [...] Музиката, пеенето е събуждане. По някой път има механично пеене, но в истинското пеене има едно успокояване. Който пее истински, той трябва да пее само за себе си, защото, щом мисли за обкръжаващата среда, това е ограничение. Щом пее за себе си, в дадения момент е по-голям от всички хора наоколо: физически е по-малък, но духовно е по-голям. [...] Сегашното пеене аз считам само за упражнение, за приготвяне за бъдещата музика. В класическите парчета има идея – те са продиктувани от нещо по-високо, а останалите са повече упражнения. Упражненията не са лошо нещо, но песните са нещо велико. Някой казва: „Е, какво нещо е песента?“. Чудна работа! Аз наричам моята Любов едно окултно упражнение; тя не е песен, ще стане песен, но докато стане, трябва да има такива песнопойци. Защото песента става чрез песнопойците. Ще кажете: „Как тъй?“. Вземете едно парче и накарайте един първокласен цигулар виртуоз да го изсвири. Накарайте след това някой обикновен цигулар да го изсвири и ще видите грамадната разлика. [...] Следователно хубавите песни само хубавите, красивите души могат да ги пеят. Само една красива душа може да пее упражнението Бог е Любов. Някой път, като ви слушам, че пеете Бог е Любов, чудя ви се каква е тази Любов. Защото ако в действителност бихте изпели само веднъж както трябва Бог е Любов, моментално щяхте да се промените и, като се върнете вкъщи, не бихте могли да се познаете. Бог е Любов пеем, значи приближаваме при Бога, при Неговата благост.

*(певческо упражнение – бел. съст.)

Волята Божия! – 28 ноември 1923 г.

 

  1. Някой път слушам–гласовете ви са такива… Не зная, трябва да измисля някоя дума, с която да ги кръстя. Понякога гласовете ви са като кавала на някой кавалджия, който не го е мазал дълго време. Разбира се, ние трябва да поставим пеенето на една идеална основа. Музиката и пеенето аз не ги считам като изкуства за прехрана. [...] Аз искам да пеете за себе си – за никого другиго! Не за това лично „себе” си, но за Божественото вътре във вас. У вас има такива кармически състояния, които по никакъв друг начин не можете да смекчите, освен със силата на музиката. Или пък трябва да изучавате мистични стихове и да мислите върху тях, понеже те са музикални. Пеенето, което сега употребявате, е език на много напреднали Същества. Те са създали музиката. И това, което за нас е безсмислено, тоновете например, за тях е говор. Когато един ден стигнете до туй развитие, ще видите, че в един тон сол има нещо повече, отколкото можете да разберете. В даден случай той ще ви проговори.

 [...] Каквито и да са сегашните свирци, благодарение на тях човечеството се облагородява.

 [...] Ако тези светски хора не пееха, знаете ли, че вие не бихте могли да излезете навън в света? Докато те пеят, вие ще се радвате, но престанат ли да пеят, и радостта ще изчезне. И аз гледам – някои светски хора пеят с въодушевление. Вие тук, откакто се заехте с окултното пеене, забравихте вашето обикновено пеене. 

 [...] Трябва да се стремите да пеете тихо, защото в тихото пеене ще можете да владеете гласа си. Тихото пеене облагородява, силното пеене е повече волево. Когато искате да предадете нещо възвишено и благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо. Силното пеене е като онзи тъпан, който бие в музиката – той влияе на ушите, но и това си е на място. [...] За лекуване има [...] метод – той е музиката. Съберете се неколцина заедно и употребете музиката като средство за лекуване. [...] Някой път вляза при някой болен гледам го – останал сам и той като седи, ту си попее, ту си поплаче, но и плачът му – пак във вид на песен. Аз зная, че това плачене е музика, и си казвам: „Този човек ще оздравее”. – „Откъде знаеш?“ Знам. Пее ли, той няма да умре – той сам си помага, ще оздравее. Престане ли да пее, няма да оздравее. После – и в работата е пак същото – има ли пеене – добре върви работата. За кое пеене говоря – тихото, вътрешно пеене.

 [...] Чувам някой път – някоя мома викнала, запяла, та на цял километър гласът ѝ се чува. Това не е пеeне. Когато някой човек пее тихо, сякаш някоя пчела жужи, и едва се чува, това е пeене. То носи не само здраве, но развива и умствените способности в човека. Всеки човек има този музикален център. Бог го е дал на всички, но трябва само малко храна да му дадете. Музикалното чувство е едно от хубавите чувства в човека и ако пеем, ще се разбираме по-добре. Ако станем професионални певци, тогава няма да се разбираме, защото ще има спор кой e пял по-хубаво. Вижте между всички певци, музиканти – все спор се води, че този не взел правилно тона фа, че онзи не взел добре тона ми, че трети не взел бемола хубаво и т.н. Чудни са тези хора!

 [...] Истинският музикант трябва да свири без пари, без цветя, без всякакви ръкопляскания. Той трябва да свири безкористно – това е съобразно с музиката. Засега и това, което имаме, не е лошо, благодарим за него, но за в бъдеще трябва да бъде тъй, както ви говоря.

Окултната музика в живота – 19 декември 1923 г.

 

  1. 113. Музиката е диагноза. Когато човек загуби своето равновесие, тоновете спадат – той не може да взема верен тон. И колкото повече човек огрубява, така огрубява и неговото гърло, понеже вибрациите му стават груби, пречупени. Някои казват: „Немога да взема верен тон”. Щом не можеш да вземеш верен тон, това показва, че твоята енергия отива в низходяща степен.

И тъй, нека пеенето и музиката бъдат една диагноза за вас! Ако не пеете гласно, поне вътре в душата си трябва да сте музикални – не по буквата, но душата ви да пее. Изпейте сега упражнението Мир с тоновете до, ми, сол, до. Упражнете го сега само с до, ми, сол. Разгневиш се някой път – ще пееш на себе си упражнението Мир. Ще си кажеш така: „Висшето пее на нисшето”. Казваш: „Какво трябва да правя? Не ми върви, не разбирам живота”. Ще си изпееш Мир. „Ама не мога да простя” Мир! – до, ми, сол. Ще пееш тази дума – Мир! Мирът е дете на Любовта, а ние знаем, че децата са тези, които помиряват къщата. [...] Всички меланхолици, всички хора, които намислят да извършат някое престъпление, престават да пеят. Разправя един американски проповедник следния анекдот. Дете отива на събрание в една църква с баща си, човек на около 40 – 50 години, стар християнин. Детето казва на баща си. „Татко, аз виждам – всички хора пеят на събранието, ти защо не пееш?“ – „Е, синко, те се радват, пеят, а аз съм утвърден вече, на мен пеене не ми трябва. Те сега се учат”. Един ден детето и бащата отиват с едно малко кабриолетче на разходка. Конят имал нрав да се спира на едно място и да не иска да върви. Детето казва: „Татко, конят се е утвърдил, затова не иска да върви”. Благодарим на такова „утвърждаване”. Наистина, животът не седи само в пеене, но това е едно от добрите качества на човешката душа. Пеенето е само един начин, по който човек може да се изрази. Френологически, тъй, както е поставен центърът на музиката в човека, е на границата между двете царства – между чисто материалния и Духовния свят. [...] Въобще във всички хора, между всички религии разположения човек ще го познаеш по това, че той всякога пее или най-малкото тананика. Неразположеният човек не пее, той си мълчи. Разбира се, Природата, като е вложила пеенето в човека, си има своите дълбоки причини – защо и за какво го е вложила. Защо хората пеят? Защо съществува пеенето? По своята същина пеенето съществува като един факт и ние го изнасяме – нищо повече. [...] (Всички пеят Мир – до, ми, сол.) Мир е едносрична дума, нали? На И-то може да турим една низходяща и една възходяща степен. И действително – И-то е път на възлизане и на слизане. При М-то имаме вече минорна гама. Тя може и да се промени. При тона сол вървим вече нагоре. 

 [...] В гърлото ни се намират известни чакри.

 [...] Мир! Мирът носи Божията радост*. *(формула – бел. съст.)

Школата и развитието на ученика – 26 декември 1923 г.

 

  1. Ако аз замлъкна да говоря, в света ще дойде нещо много страшно. Когато казвам аз, подразбирам: когато умните хора млъкнат, когато поетите престанат да пишат своята поезия, когато песнопойците престанат да пеят, това е един от най-страшните моменти, които човечеството може да преживее.

Оздравяха – 13 януари 1924 г.

 

  1. Не говорете нищо за онази мисъл, която искате да реализирате!

Движение на енергиите. Закон за поляризиране – 16 март 1924 г.

 

  1. Да кажем, че някой певец иска да пее, но в него има амбиция­той мисли, че като излезе на сцената, трябва да го обсипят с букети. Мисли ли така, това разваля работата. Всеки от вас трябва да обича музиката за себе си, за самата музика. Аз съм за това – да пея за себе си и сам да се слушам; [...] едновременно ще бъда и певец, и публика – няма по-красиво нещо от това! И като говориш, пак едновременно трябва да бъдеш и говорител, и публика. Ако този, който говори, маха с ръце, той вече има предвид публиката, той не говори на себе си. Като говоря на себе си, няма какво да махам с ръце. На себе си ще говоря много тихо. Този, който се напъва да говори много силно, той говори на обкръжаващата среда, а тази среда няма да го разбере, колкото и да ѝ говори. Не мислете, че като говорите високо, хората отвън ще ви разберат. Може да ви разбере само този човек, който разбира себе си – това е закон. Някой говори високо – защо? Иска да накара еди-кого си да го разбере. Празна работа! Така не се приказва. Най-първо ще видиш дали този човек разбира себе си; ако може да говори на себе си, той и вас ще разбере. Тогава ще кажеш: „Ето един човек, с когото можем да се разберем”. [...] Ако вие пеете за себе си, а не за мен, ще ми бъде приятно. Ще ви извадя да пеете за себе си, един по един, после по двама, по трима, по четирима и т.н. Тук имате сега и орган, и пиано, и цигулки; ще пеете, ще се упражнявате, докато всеки от вас добие самоувереност да взима тоновете колкото е възможно по-правилно. [...] Аз мога да пея една песен по различни начини. Най-хубавото пеeнe е, когато човек, като пее, съвършено се забравя и мисли, че е сам, нищо го не смущава. Щом в ума му фигурира някое лице, което и да е то, тази музика се нарушава. Тогава ще имате тъй наречените трели. Най-първо тонът трябва да бъде ясен. И трелите спадат към окултната музика, само че те се взимат по съвсем друг начин. А сега певците, като не могат да взимат ясни тонове, правят трели. За да се взимат хубави трели, изисква се голямо изкуство. „Трели” значи нещо, което трепти, звучи.

 [...] Някой път може да се спрем върху окултното значение на разните тонове, за цветовете, които те произвеждат, за влиянието, което упражняват и т.н. Всеки тон си има своето влияние. И нашата реч всеки ден се видоизменя. Вие не всякога започвате с един и същ тон. Речта ви трябва да бъде музикална. Това, където не говорите музикално, е защото има едно отклонение от правилния път на живота ви. Под музикално говорене не разбирам говорене в този специален смисъл, както сега се подразбира. Под музикалност разбирам вътрешен стремеж на душата към възвишеното. Музикалността от френологично гледище има свой център при слепоочията. В някои хора този център е по-развит, в други – по-слаб и в тях се вижда слепоочната кухина. В добрите музиканти челото при слепоочията е запълнено. В душата на всеки човек, обаче, този музикален стремеж съществува потенциално, а само музикалните органи са различно развити. Когато музикалността е свързана с двигателния център, такива хора могат да свирят по-добре, отколкото да пеят. В някои хора музикалността е свързана с техния ларинкс, те стават добри певци; у други музикалността е свързана с техния ум, те стават композитори – у тях е развит и центърът на построяването. Тъй щото от това с какво е свързан центърът на музикалността зависи в какво направление ще се прояви човек.

Предаване на мислите. Музикалност – 20 април 1924 г.

 

  1. [...] Езикът, на който говорите, не е така съвършен, има нужда от поправяне. Като дойдете в бъдещето, езикът ще бъде по-добър, но засега и такъв, какъвто е, той е добър. Езикът на българите е отличен засега. [...] Когато ви говори някой човек, ще гледате как поставяударението. Ако той каже аз, ти ще употребиш някоя дума с ударение на втория слог и работата ще се уреди благополучно.

Точилото и ножът – 23 април 1924 г.

 

  1. Колкото по-благороден е човек, толкова по-разумна е неговата реч. В нея има мекота, нежност. Щом изгуби благородството си, човек става груб и говорът му става груб. Грубата реч показва, че в този човек няма любов. Вижте как говори онзи, в когото Любовта присъства–всяка дума е на място и пада на човешкото сърце както росните капки – на цветята.

Ще го изцеля – 27 април 1924 г.

 

  1. Апостол Павел казва: „Акоговорим с человечески и ангелски езици, а Любов нямаме, нищо не сме”.

Страхът – 7 май 1924 г.

 

  1. Mежду двама, които се обичат, е безразлично кой от тях ще свири. Единият ще свири, другият ще слуша и ще каже: „Прекрасно!”.После другият ще свири, а първият ще слуша. Ако пък нямат Любов помежду си, ще спорят. Единият ще каже: „Аз ще свиря”,и другият ще каже: „Аз ще свиря”.

Млади и стари – 11 май 1924 г.

 

  1. Работете безкористно, а не като онзи цигулар, който още със започването да свири мислел само за пари. Като започне да свири, той трябва да се обърне към Бога и да Го пита, свири ли по новия начин – по закона на Любовта. И да е свирил някога за пари, сега трябва да се откаже. Той трябва да приложи волята си, за да познае силата на Божията Любов. Как се познава, че свири по новия начин? Достатъчно е да влезе в един дом, където членовете се карат и бият помежду си, и да засвири. Ако всички утихнат и започнат да се вслушват в неговата музика, той е майстор цигулар. Ако ораторът иска да опита силата на своето красноречие, нека влезе между хора, които постоянно се карат. Ако караницата престане, той е добър оратор.

Напразно Ме почитат – 11 май 1924 г.

 

  1. Моето желание е да се върнете към чистотата на музиката, защото има тонове, които, ако се пеят съчетано, означават известен чувствен или мисловен стремеж и т.н. Те още не носят добро за човека – това е преживяване. Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Някой път и между най-приятните тонове има покварени. От съчетанието на известни тонове човек може да се развали. Обикновената музика е предисловие на чистата музика. (Учителя изсвири на цигулката един чист тон, после един покварен.) В тия, покварените тонове, често има трептения, образуват се големи вълни. Когато при пеене гласът на някой човек трепти, това показва, че той се афектира. Не, тонът трябва да бъде прям, изразителен. Когато човек се афектира, той пее за другите. Щом иска да печели с пеенето, да подкупва, това не е музика. [...] Някои от силните музикални тонове изразяват страст. Когато цигуларят свири със сила, той изразява ония страстни чувства, които са на физическия свят. Мъжете изобщо са носители на сила.

Изпейте упражнението Тъги, скърби. В упражнението често се допускат противоположности. Едно упражнение може да се превърне в песен, но за да стане песен, трябва да се преработи. Целта на упражнението е концентриране на ума. Вашият ум трябва да бъде концентриран. [...] Изпейте сега гамата. Знаете ли защо не може да вземете тона ми? Тонът ми е магнетичен, затова онези, у които преобладава мъжкият принцип, не могат да го вземат. Какъв е тонът фа – мъжки или женски? Тонът до е бащата, ре е синът, ми е неговата възлюбена, а фа е вече роденото детенце. Синът е малко по-мек от баща си. Между бащата и снахата няма хармония. Образуват ли акорд ре и ми? Не могат. Най-първо ще се стремите да вземате чисти тонове. Всеки един от вас нека си изпява гамата. Има песни, в които съчетанието на чистите тонове не е хубаво. Научете се да пеете тия, чистите тонове. Сегашната музика е виновна за характера на хората, защото музикантите са създали много малко класически парчета със син цвят. Сегашните музикални парчета имат зелен, портокален, жълт, рядко ще срещнете парче със син цвят. В съчетанието на тоновете сега преобладава повече червеният цвят. Той действа повече на чувствата, на афектите. Има някои парчета със син цвят и щом човек ги слуша, те го отнасят от този свят, в него се зараждат най-възвишени състояния. Щом излезе от концерт, човек трябва да направи едно добро. Някои говорят за класическа музика, но за нея трябва много силен гръбнак. Много от съвременните музиканти са почти инвалиди, понеже тази музика не мени техните чувства, а развива честолюбие, тщеславие и ред други чувства, резултат на червения цвят. Някой, като пее хубаво, поражда завист в другите. Нека слушат и да се повдигнат. Този, който слуша хубаво пеене или свирене, трябва да бъде благодарен. В него обаче се заражда амбиция и той да пее. Това е резултат на червения цвят. Аз желая, като пеем нашите песни, да внасяме синия цвят.

Окултната музика започва със синия цвят, затова ще се стараете синият и зеленият цвят да бъдат двата преобладаващи цвята в музиката. Жълтият цвят много мъчно се възпроизвежда, по-лесно се възпроизвеждат синият и белият. Синият ще внесе подем, разширение, а белият ще донесе мир. Някои казват успокоение. Не успокоение – то е за умрелите хора, а мирът е за живите хора. Белият цвят ще внесе спокойствие и мир, а синият ще внесе разширение, енергия, чистота на ума и сърцето.
Четирите проекции – 14 май 1924 г.

 

  1. 123. Някой иска да ви говори нещо лошо. Затворете ушите си! Ако ви говори нещо хубаво, слушайте го!

 [...] Ще говорите само добро, само положителни работи, а не и дребнавости. Ще се упражните за една седмица само и ще видите какво можете да направите.

 [...] Само хубави книги можете да четете. 

 [...] Да говори човек само добро, да не слуша злото, и то само за една седмица – какво по-лесно от това?

Съзнателната монада – 28 май 1924 г.

 

  1. Христос казва: „Аз говоря това, на което Отец Ме е научил”. Ако разберете Божиите закони, и вие можете да говорите като Христа.

 [...] Който прилага закона на Любовта, малко говори, а много върши. Каквото намисли или почувства, той го превръща в дело.

Да възлюбиш – 6 юли 1924 г.

 

  1. Новия човек малко говори, много работи. Обикновеният човек повече говори, по-малко работи, вследствие на което работите му не вървят добре.

Казано е в Писанието: „Който много говори, много греши”. Наистина, като се вслушвате в говора на хората, виждате, че много думи не са поставени на място, вследствие на което внасят нещо дисхармонично в живота. Освен това, някои думи са груби, отрицателни и пораждат недоразумения между хората. Ето защо е добре човек малко да говори. Като говори малко, и грубият човек минава за благороден. Една българска поговорка казва: „Говоренето е сребро, мълчанието – злато”.

Любов и мисъл / Разумната Любов и светлата мисъл – 6 юли 1924 г.

 

  1. Мъчно се говори на уморени хора.Мъчно се говори на хората за нов начин на възпитание. Каквото и да им се каже, не хваща място – защо? Защото не са изплатили дълговете си.

 [...] Само Любовта и Мъдростта могат да говорят за Истината, никой друг няма право да се произнася за нея. Даже правдата няма право да говори за Истината. Ще каже някой, че има право да говори за Истината. Само онзи може да говори за Истината, на когото Любовта и Мъдростта са проговорили вече. Ако Любовта и Мъдростта не са проговорили на човека, той няма право да се произнася за Истината. [...] Когато възпитава детето си, майката трябва да си служи и с мек, и със строг говор.

Новото възпитание / За възпитанието – 7 юли 1924 г.

 

  1. Божественият глас пази всички живи същества от зло. Нещо отвътре ти нашепва: „Щеме слушаш“. Ако не обърнеш внимание, зло те очаква.[...] Няма живо същество в света, на което Бог да не е проговорил. Важно е за вас да различавате кога Господ говори и кога духовете ви говорят. Много пъти ви е говорил Бог, но вие сте давали ухо повече на другите гласове – объркали сте гласовете в себе си. – „Защо сме се объркали?“ Защото ухото ви е притъпено, не можете да чуете тихия глас на Бога. Духовете са гърлести, те говорят високо, за да ги чуете. [...] На всички говори Бог, но в този говор има нещо особено, а не както в говора на обикновените хора. Бог говори на човека при специални случаи и навреме. Когато никой не може да му помогне, Бог тихо му проговаря и му помага. 

Новата азбука – 13 юли 1924 г.

 

  1. Учителят обърна внимание на вибрациите на разните тонове от гамата и каза: втона до има слизане надолу –Божественият Дух слиза. В тона ре има качване; в тона ми – равнина; във фа – надолу; в сол – равнина; в ла – качване; в си – равнина; в до – слизане.

Общи въпроси – 12 август 1924 г.

 

  1. На ученика не се позволява да говори празни думи!

 [...] Когато Господ говори, никой не трябва да спи! Когато Учителя говори, ученикът не трябва да спи, заспи ли, ще му дойде някое зло. 

 [...] После, научете се, като говорите, да говорите отривисто. Оставете вашите предисловия в разговора. Като говорите, най-първо направете една скица и после, като станете по-учени, може да турите сенките.

 [...] Всякога, когато говорим, ние трябва да имаме предвид да изнасяме самата Истина, а не своята личност. 

 [...] На Господа гласа никой досега не е чул, той е Свещен глас. Ние казваме, че Господ ни говори. Да, Господ ни говори, но между нас и Бога има толкова напреднали души, та като проговори Господ, гласът Му минава през всички тия по-висши от нас Същества и докато дойде до нас, той се е изменил вече. Ние още не знаем Божия глас. Та като казваме, че Господ ни говори, това значи, че Божественият Дух ни е проговорил. Знаете ли през колко среди е минал този Дух?

Правила на разумния живот – 31 август 1924 г.

 

  1. В живота има един закон, според който, когато се говори на хората много, те изгубват способността да разбират нещата.

Царе – слуги на Господа – 7 септември 1924 г.

 

  1. Вземете един съвременен виртуоз, който свири нещо от Бетовен. Хората ръкопляскат, но нему се пада само това, че свири, а половината взема Бетовен, понеже той е създал творението. Виртуозът взема 25% и 25% –вътрешните сили в него, Живата природа, която му е дала енергия. А сега един виртуоз иска да вземе всичката слава. Добрата постъпка аз наричам музикално парче. Значи вие ще вземете само 25 %, толкова ви се пада, а другото не е ваше. Всяка добра постъпка е само изпълнение на едно парче на някой виртуоз, който е създал този стремеж. И Живата природа, и тя взема нещо.

Възможности и прояви на Любовта – 22 октомври 1924 г.

 

  1. Вършете повече, говорете по-малко!

Добрата постъпка – 22 октомври 1924 г.

 

  1. Във вечния живот вие не можете да режете с езика си както искате, не можете да говорите каквото искате. Някой казва: „Аз не съм ли свободен да говоря каквото искам?”.Ако правиш каквото искаш, ти ще имаш опашка, ще имаш и рога.

Раздай всичко! – 26 октомври 1924 г.

 

  1. Много духове може да ви говорят, но кой е истинският Дух, това е въпросът. Не излагайте Името Божие, не излагайте Духът! Онзи, който говори с Духовния свят, трябва да познава поне едно интелигентно Същество, трябва да чува гласа му, да познава лицето му. То ще се яви материализирано пред теб и ясно ще ти говори, а не двусмислено. [...] Когато Господ говори, Той говори едновременно и на ума, и на сърцето, и на волята ви.

Темпераментите – 29 октомври 1924 г

 

  1. (песента) В начало бе Словото– веднага в нашия ум трябва да изпъкне великата идея за онова живо Същество – Словото – което е излязло от Бога. И вие, като пеете това упражнение, трябва да се пренесете там, а не да сте тук, на Земята. [...] И музиката, както и математиката, има свои математически правила, но те не приличат на сегашните правила в музиката. Тия правила съставляват тъй наречената „математика на музиката“. 

 [...] В окултната музика няма мълчание: пеенето там е непреривно, никакви прекъсвания няма. Там, където има паузи, пак се чува звук, само че по-фин, по-висок. Ако аз бих композирал една песен за хор, не бих поставил никакви паузи. Всички гласове трябва да пеят. Басовете ще започват отдолу, а сопраните ще идват отгоре, т.е. ще отиват нагоре, високо ще пеят, но тихо, едва да се чуват. Гласовете трябва да се допълват един друг. Алтът трябва да придружава, басовете ще подкрепят отдолу, а сопраните и тенорите ще се посрещат горе. Тъй трябва – гласовете да си пеят един на друг. А сега музикантите казват: „Сопраните ще мълчат, а другите гласове ще пеят”. Значи ти мълчи, пък аз ще говоря! Не, и двамата ще пеем, и двамата ще говорим. Ще се стремите към окултно пеене.

Езикът, на който е преведен този стих, не е образен, но е идеен, затова се изисква и дълбочина на пеенето. Този стих е най-дълбокият от Евангелието, но езикът, на който е преведен, не е образен. Затова, като чуеш или като прочетеш този стих, ти не можеш да се забравиш, не можеш да се пренесеш от този свят, за да може великото в света да оживее пред теб. Като произнесеш стиха: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога”, тъй трябва да го произнесеш, че да преживееш това начало. После: „Всичко чрез Него стана и което е станало, нищо без Него не стана” – произнесеш ли тези думи, трябва да видиш целия този процес, да преживееш това, че всичко чрез Него е станало. Като изговориш думите: „В Него бе Животът и Животът бе виделина на человеците” – този Живот и тази виделина трябва да ги изпиташ. Като изговориш стиха: „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе"; всичко това трябва да го видиш, да разбереш тази борба между виделината и тъмнината. Ако вие пеехте по този начин, гласът ви би треперил, щеше да бъде мек и звънлив, и душите ви щяха да трептят. А сега гласът ви е тъп, защото нямате въодушевление отвътре, не преживявате думите.

Старайте се, като пеете у дома си, да се вдълбочавате в думите, в идеите, които те изразяват, за да можете да пеете окултно. Като пеете упражнението В начало бе Словото, изпейте го веднъж, два, три, четири, пет пъти, докато сами го харесате, докато почувствате, че пеете с живот, сила и вътрешно разбиране. Днес времето е малко влажно, но това не е извинение за пеенето, не е извинение и за цигулката. Също така и при пеенето душата ви може да вложи нещо в гортана. Душата ви може да влиза и да излиза свободно във вас. Ще се помолиш на душата си и ще ѝ кажеш: „Моля ти се, влез в гърлото ми, да чуя твоя сладък глас, за да се науча и аз да пея”*. Двама ще пеете тогава – ти и душата ти – и ще видиш какъв глас ще излезе от тебе, какъв певец ще станеш! В това седи силата на певеца. И аз желая всички ученици на Окултната школа, като пеете, да се отличавате – да зная, че сте певци. Гласът ви да няма меден тон, а да се отличава с голяма мекота и изразителност. Ще пеете от сърце, без правила; не че няма да има правила, но те не приличат на сегашните.

*(молитва – бел. съст.)

Забравените неща – 12 ноември 1924 г.

 

  1. Вие още не можете да пеете без тактове. Знаете ли какво значи да пеете без такт? Да кажем, че вземете тона до – четвърт тон или половин, или цял. Мислите ли, че след като изпеете този тон според неговата трайност, той престава да звучи? Не, има известни тонове в Природата, които постоянно звучат. Има планети, които са настроени специално в тона до. Има слънца, които издават тона сол. Тази музика постоянно се възпроизвежда в Природата. Някой път ние вземем един тон и след това го прекъснем. Престава ли той да звучи? Не, онази планета, на която принадлежи този тон, например тонът до, непрекъснато се качва и слиза по тия кръгове от горно до до долно до. Обаче в този тон до има голямо разнообразие. Кои са най-хубавите песни в музиката? Онези певци, които изучават музика, първоначално започват да възпроизвеждат тоновете механично, но когато навлязат в окултната музика, трябва да гледат на всеки тон като на жив и да знаят, че след като прекъснат пеенето, всеки тон продължава да звучи. [...] Значи тия гласове се проповядват непреривно, докато се изгубят някъде. Тъй щото в окултната музика тоновете трябва да продължават,ивсеки от вас трябва да пее вътрешно. Докато не се научите да пеете вътрешно, в душите си, вие не можете да се научите да пеете. Следователно някои от вас са по-добри музиканти, повече са учили в миналото, затова по-лесно се проявяват, а други не са учили, сега трябва да учат. Музиката е потребна за един вътрешен подтик. Тя е почивка. Само чрез музика може да дадете почивка на душата си.

 [...] Сега да кажем, че бих ви задал да разработите следните няколко изречения в песен, как бихте ги изпели?

Синът Божий роден бе от Господа.
Той беше истинната Виделина,
която осветлява всекиго человека,
който иде в света. В света бе
и светът чрез Него стана,
и светът Го не позна.
При Своите Си дойде,
и Своите Му Го не приеха,
защото Го не познаха.

 

Как ще изпеете това? (Уточнение: Учителя го изпя няколко пъти.)
Как ще преведете сега тази мелодия? Тя спада към несъизмеримите величини. Ако тя би се изпяла другояче, на тактове, щеше да излезе различно нещо от нея. Не че в окултните песни няма тактове, но всякога, когато вие искате да дадете израз на една окултна песен, непременно трябва да вложите в нея несъизмеримите тактове, т.е. такива тактове, които да не са точно определени в ума ви. В тази песничка няма да гледам тактовете, а смисъла. Когато тактовете в една песен вземат надмощие, песента изгубва своя смисъл. Тактът трябва да бъде вътре. Той е една несъизмерима мярка.

Несъизмеримите неща – 19 ноември 1924 г.

 

  1. Ние пеем тъй, както мислим. Нашето пение* не е пение*на Природата и нашето свирене не е свирене на Природата. Ако влезете в някоя гора, и там има тонове, но трябва много деликатно ухо, за да забележете тия трептения. Ухото, което е силно, може да схване във всеки един лист шумоленето какво е. Често става едно унищожаване на вибрациите и тогава се ражда един малък шум. Сегашната музика изразява степента, до която ние сме стигнали. Вземете тона до. (В Природата до звучи с още много тонове, които го придружават, те с по-високи и по-ниски.) В един тон има три качества. Тонът може да има трептения, колебания, които с физични; в тия трептения може да имат интензивност и най-после – тонът може да има смисъл. Може да накарам тона, който аз издавам, да трепти малко. Когато човек пее без вдъхновение, той пее механически, но когато е вдъхновен, в гласа му има едно малко колебание. Едни тремули**, наричат го вдъхновение, или вливане на една малка чувствителност в тона. И в тия движения се предава една малка лекота в тона. Тогава в чувствата има музика и в мислите има музика. Мисълта – това е висша музика; чувствата – това е висша музика и когато вашите чувства са такива, че няма музика във вас, тогава усещате едно свиване. Но когато чувствата ви са музикални, тогава усещате едно разширение. [...] Чувствата ви трябва да бъдат музикални, тогава те ще внесат една приятна животворяща топлина в душата ви. Тъй, както сега пеете, то не е още музика. Само когато човек започне да мисли музикално, да чувства музикално, и да пее музикално, той е музикант. Например аз ви слушам в неделя, като пеете – сякаш някоя топка отскача. Има една студенина. Туй не е пеене. Пееш Бог е Любов, а същевременно казваш: „Гладен съм”. Пееш едно, а мислиш друго; пееш едно, а чувстваш друго. А в пението* именно и чувствата и мислите трябва да бъдат музика – и там е всичката тайна на живота. Който може да приведе своя ум, своето сърце и своята воля в музика, той образува силно движение, против което никой не може да противостои.

*( пение, пението – Учителя употребява в някои случаи думата пение /от песнопение, напев/, навместо пеене – бел. съст.)

**(тремули или тремъли – вид кратки музикални украшения)

Светлина и знание. Музика – 23 ноември 1924 г.

 

  1. По някой път не е необходимо да пеем правилно. И от неправилното пеене Природата създава нещо хубаво. Не се смущавайте от безпорядъка, който съществува в живота![...] Една песен или едно упражнение може да се изпятпо различни начини. В музиката има само един правилен начин – той е идейният образ, когато музикантът се усеща щастлив, че е схванал тази първообраз при пеенето или свиренето изобщо. Например вземете следното упражнение: Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа. Това е едно просто изречение. Как бихте го изпели? – „По различни начини”. Всеки от вас би го изпял по особен начин. От кой тон бихте започнали? Това упражнение още не е завършено. Ако напишете едно завършено упражнение, вие ще страдате. Аз ви давам това упражнение като образец на несъизмеримо упражнение. Защо обичате това изречение? Защото то изразява едно състояние на душата. Къде е отговорът на песента? Кой ще е отговорът, как мислите? – Отговорът е настроението, което ще получите. Човек трябва да бъде готов, за да възприема нещата чрез слушане. [...] Всички силни, всички свещени думи трябва да се произнасят музикално. В говора човек също не трябва да бърза, говорът трябва да бъде музикален. Ако всички говорехме музикално, по-малко дисхармония щеше да има. Отмерените тактове не допринасят много за музикалността. В най-хубавите песни не трябва да има никакво прекъсване, прекъсването влияе върху изразителността. Представете си, че един певец изпее една песен без прекъсване, без паузи – знаете ли какъв ефект ще произведе? Ако една певица изпее един куплет на една вдишка, тя ще мине за силна певица. 

Пелените на живота. Радости и скърби – 26 ноември 1924 г.

 

  1. В пеенето, което прилагаме тук, моето желание не е да ви направя певци, да ви преподавам музика, защото, ако искате да станете певци, трябва да влезете в музикално училище. Тия елементарни работи трябва да ги знаете. [...] Ние няма да пеем много правилно. Аз не искам правилно пеене, защото според мен правилното пеене е в училищата. Там има правилно пеене. Например плачът е неправилно пеене. Някой плаче, за да произведе ефект; някой пее, за да произведе ефект, но такова пеене също такае неправилно. Такъв певец не пее за себе си, не пее за самото изкуство, именно затова не пее правилно. [...] Ако искате да употребите музиката като средство за възпитание, ще употребите ниските тонове за подкрепа, за засилване на характера си;те дават стабилност на душата. А високите тонове дават интензивност, движение. Когато искаш да мислиш бързо, да се движиш бързо, високо пей, но когато искаш да дадеш стабилност на характера си, да издържаш страданията, употребявай ниските тонове. Пейте вътрешно, но така, че като пеете, сами да се харесвате. Всеки от вас сам трябва да бъде и певец, и слушател. Най-първо пейте тихо, на ум, на себе си. Който пее така, след месец, най-много след 2 – 3 месеца, пеенето ще му слезе в сърцето, от сърцето – в гърлото, и гласът му постепенно ще се подобрява. Вие трябва да пеете! А сега ставате сутрин – не пеете, а си казвате: „Тежък е животът!“. Къде му е тежестта, колко тежи животът? Никаква тежест няма, той е само едно благо. Тежест е, когато нямаш живот. Затуй започни да пееш! [...] Казва се, че ангелите винаги пеят. Първото нещо при тях е, че като се събудят, започват да пеят. Събират се заедно около 50, 100, 200, 500 хиляди ангели и всички започват изведнъж утринната си молитва. Те отправят своята тиха утринна песен нагоре, към Бога. Пеете ли и вие, ще забравите света, ще забравите и материалните работи. Само по този начин душата ви ще се разшири и ще кажете: „Струва си да се живее между тия ангели, които така хубаво пеят”. Като свършат пеенето си, пак с пеене тръгват на работа. Те пеят толкова тихо, че никой не ги чува. Трябва да имаш ухото на ангел, за да ги чуеш. И ние, като се събираме, трябва да пеем, за да изразим душите си в трептението на песента. Някои от вас казват: „Пеенето е за младите, за глупавите хора, но ние, старите, не трябва да пеем”. Не, старите трябва да пеят повече от младите, младите и без това пеят. Човек, който пее, не остарява скоро. Стани сутрин, изпей една малка, хубава песен! Пей тихо, без да безпокоиш другите. В това отношение бих желал да приличате на ангелите.

 [...] Страданието – това е мечката. Седни отгоре на страданието, попей му, отправи ума си към Бога нагоре и тази мечка току изведнъж ще се отбие и ти ще се освободиш. [...] Ето къде е смисълът на живота. Приложи пеенето като благо в семейния живот. А изкуството да пееш – то е привилегия само за малцина; да бъдеш певец, да излезеш на сцената – всички нямат тази дарба. Такъв певец можеш да станеш в някое друго прераждане. За себе си обаче можеш да пееш. Сутрин излез на сцената, пей колкото искаш, но за външния свят кредит трябва. Има песнопойци родени, изпратени специално за света. Тяхното място е определено. Такъв певец нека взема пари, стига да пее хубаво – това нищо не значи. И цигуларят също нека взема пари, стига да свири хубаво. Той все ще внесе нещо хубаво и благородно в хората. Хубавите неща с пари не се купуват. Че сме дали 50, 100 или 1000 лева нищо не значи. Едно хубаво свирене струва повече от хиляда лева. Едно хубаво свирене с нищо не се заплаща. Казвам: пейте по новия начин! Някой път вие се смущавате. Не, ще се борите – вие можете да пеете добре. Ще се молите на ангелите, ще кажете: „Моля ви се, елате, научете ни да пеем тъй, както вие пеете!“ Те все ще ви дадат малко от своето изкуство, поне от трошиците ще ви дадат малко. И тъй, пеенето е необходимо за вас, за да бъдете добри и весели. Като пееш, можеш да вземеш метлата и да метеш. Като дойде песента, работата навсякъде е лесна. Днес например имаш работа с много хора, работата ти върви трудно. Какво трябва да направиш? Пей! Щом пееш, като се върнеш, ще кажеш: „Слава Богу, днес прекарах много добре”.

Закон на равенство – 3 декември 1924 г.

 

  1. Любовта се чувства, не се говори за нея. Тя е един въпрос, върху който колкото по-малко се говори, толковапо-добре. За Любовта не трябва да говорим. Тя още не подлежи на научно изучаване.[...] Природата има много методи, чрез които говори на хората, но главните, основните методи са два. Всякога, когато Природата говори на човека, ние разбираме, че Бог говори чрез нея. Единият метод е, когато Природата говори на сърцето на човека, а вторият метод е, когато говори на неговия ум. Следователно, когато говори на сърцето, учи го да бъде духовен, религиозен; когато говори на ума му, учи го да бъде ученик, да придобива знания. [...] Този Дух, който по някой път ни говори, не е Духът Божий, това е Словото. Значи туй, което ни говори, това е Словото, а глава на Словото е Истината. Глава на Истината пък е Духът Божий.

Неразбраното – 10 декември 1924 г.

 

  1. Пеенето има сила да разрушава леда, омразата, изобщо всички отрицателни мисли. То неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги. Когато искате да премахнете тъгите и скърбите в себе си, пейте–това е един метод. [...] Ако не гласно, то поне мислено, в душата си човек трябва да пее. „Пейте и възпейте Господа!“ – казва псалмопевецът.

Хармонична деятелност – 17 декември 1924 г.

 

  1. Бог ни говори в настоящето, но Той никога не повтаря. Той говори веднъж на ума, втори път–на сърцето, и трети път – на волята. Ако не си слушал, ако не си възприел – въпросът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден – тя е само за днес.

Божественото буталце – 21 декември 1924 г.

 

  1. Всички български песни в далечното минало са били религиозни мотиви, но сега са изопачени. Изопачени са, понеже българите са снели тия песни от Невидимия свят само за постигане известни временни цели на Земята, вследствие на което пеенето е изгубило своя първоначален смисъл. Българите най-първо са били високодуховни. Те пеят, играят, докато са млади, докато се оженят. После пеят само когато се напият.

 [...] Ако обещая 20 000 лева, ще пеете, и то как! В света цигуларят свири хубаво, защото има пари. Я накарайте онзи свирач да свири без пари, ще видите има ли стимул. При сегашното състояние парите са един стимул. Вие сега за какво ще пеете? Все трябва да имате един стимул – или пари, или някакъв идеал. Все трябва да имате нещо, за което да пеете, не може иначе.

Както Природата пише – 24 декември 1924 г.

 

  1. Онзи, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи кой ще дойде [на концерта му]. Тук не важи количеството, а качеството.

Който иска славата – 25 януари 1925 г.

 

  1. На съвременния език липсватмного неща. Този език, на който говоримсега, един ден даже и децата няма да го говорят. Днес той е хубав, красив за нас, но един ден, когато съзнанието на хората се пробуди, в него ще се образуват нови форми. При сегашните условия на живота този език е най-хубав, защото съответства на нашия орган; засега друг език не можем да говорим.

 [...] Има известни състояния, които правят хората официални помежду си. Например някой човек говори приятелски, но щом се качи на амвона, той става официален. Не, говорú си тъй, както говориш на себе си! Щом накараш някого да говори пред много хора, той вече се променя. Хубавото пеене е да пееш и на другите тъй, както пееш и на себе си. Защо ще пееш на себе си по един начин, а на другите – по друг? Пееш ли на другите както и на себе си, тонът не се губи – това е естествено пеене. Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение. Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва*. Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си. Дали другите ще я пеят – това ще ми бъде безразлично. Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя си остава само за мен. [...] Има един прост основен закон в музиката, който всички трябва да знаете. Този закон е следният: в музиката се образува един кръг, едно музикално течение, което никога не трябва да се пресича. Ето защо, когато пееш, вниманието ти никога не трябва да се отвлича от никакъв предмет. Този закон е същият и при молитвата. [...] Някои говорят за светската музика. Ако е за музика, аз разбирам от нея много добре, повече и от музикантите. Съвременните хора нека се занимават с тази музика! Хубаво е това, но има нещо, за което те не са готови още. Изисква се гърло, изисква се душа, изисква се сърце за тази музика. Ти можеш да направиш пеенето професия, а живота – музика. Докато човек не пее, той не може да живее добре. Ако някой мисли, че може да живее добре без пеене, той се лъже. Всички хора, които не са музикални, са лоши. Най-жестоки са хората, които не са музикални. Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци. Всички убийци нямат музика. Те не само че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика. В музиката има три степени на проявление: проявление във физическия свят, в Духовния свят и в Божествения свят. Ако някой пее от душа, вие ще го слушате с удоволствие. Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази публика за мен?“. Какво ще каже? Най-първо ще ви разкритикуват дали имате, или нямате изпълнение. [...] Ние започнахме лекциите си с музика, но гледам, че всички окултни упражнения постепенно се изглаждат, докато дойдат до обикновени упражнения, със съвсем друг характер от този на окултните. Някой път не ви се пее, но трябва да се заставите да пеете. Ще си кажете: „Ще пея!“. Чудни сте вие, защо трябва да си въздействате да не пеете? Най-първо, тази мисъл не е ваша. Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия дух, тя е чужда мисъл. Само положителните мисли са Божествени. Следователно само Божествените мисли са мисли и на вашия дух. [...] Колкото характерът става по-благороден, по-изгладен, по-хубав, по-възвишен, толкова и гласът и вибрациите му имат съответстващ израз. [...] И тъй, ще пеете хубаво! Много лесно е да се каже да пеете хубаво, но може да пее хубаво само онзи, който има вложена тази музикална основа в душата си. Щом обичаш нещо, ще можеш да пееш. [...] Детето ти заплакало – пей му! Ако му пееш, по-скоро ще го утешиш.

Правилно пение – 28 януари 1925 г.

 

  1. Пейте упражнения с букви,те са добри за неразположени хора. За в бъдеще, ако искате да възпитавате малките деца правилно, можете да ги възпитавате прекрасно с музика. Даже най-упоритите, най-своенравните от тяхможе да възпитавате с музика. [...] По-добре да пеем ха-ха-ха, отколкото да сочим с юмрук. В пеенето има разширение, а в гнева – свиване.

Продължаване на живота – 11 февруари 1925 г.

 

  1. Когато човек пее, в мисълта му трябва да има непреривност. Ако мисълта се прекъсва, и тоновете се прекъсват. Щом тоновете се пресичат, образува се и повече електрическа енергия;щом искате да образувате състояние на мекота, в музиката, в пеенето главно, трябва да има непреривност. Непреривността е спирално движение на музиката. [...] Пеете ли за хората, вие никога няма да се научите да пеете. Пеенето е вътрешен закон. Човек трябва да чувства музиката в душата си, за да може тяда излезе отвътре навън. Аз виждам в мнозина от вас много добре развити центрове. Щом сте музикален, и гърлото ви ще може да се упражни. Българинът първоначално е бил добър певец, но отпосле условията на живота, войните, робството са изхабили музиката в него. Днес музиката е необходима за всички народи. Всеки велик народ трябва да бъде музикален. [...] Аз слушах няколко виртуози певци и музиканти, които свирят и пеят много хубаво, но имаха лоши, нехармонични движения. Движенията у всеки музикант и певец трябва да бъдат непреривни. Някой от тези музиканти, както свири, изведнъж наведе главата си надолу – това показва, че енергията на този човек е съсредоточена към центъра на Земята. Тази музика, която засяга земния живот, изразява и особен род чувства. След това този музикант вдигне главата си нагоре към Слънцето – това показва, че у него се заражда нещо идейно. [...] Погледът на музиканта трябва да бъде отправен все нагоре. Движенията на тялото му трябва да бъдат медлени*, в тях да се отразяват тоновете. Не мислете, че музикантът не трябва да се движи. Когато свиря, и аз се движа, но движенията в мен са съобразно окултната музика. Те са тъй деликатни, че само едно остро око може да ги съгледа. Всеки тон се отразява в едно малко движение. Силните движения развалят тоновете. При всяко движение се изисква микроскопична работа. [...] Трябва да знаете, че ние не създаваме музиката, но тя се отразява съобразно законите на Невидимия свят. Музикантът трябва да свири така, че да забрави всичко наоколо си. Когато свърши да свири, и публиката веднага се разотива – това показва, че музиката на този човек не е произвела своето влияние. Ако, като свърши музикантът, публиката остане по местата си около десет минути да мисли, значи музиката е произвела своето въздействие. Започне ли се разговорът веднага, това не е музика. И в пеенето е същият закон. [...] За да може един музикант да свири хубаво, изискват се ред условия от него. Най-първо, като излезе на сцената, музикантът трябва да е изпълнен с мисълта, че в свиренето си има идея, която той добре разбира. Второто е, че в него трябва да има силно желание да даде музикални образи в свиренето си, и най-после – да има изпълнение. Той трябва да владее и ръката си. Правилното движение на ръката не се отнася само за музиканта. То има значение и за писателя, и за артиста.

*(медлени – бавни)

Равностранният триъгълник – 11 март 1925 г.

 

  1. Tрябва да говорите само проверени работи.

Вдлъбната и изпъкнала лещи – 15 март 1925 г.

 

  1. Когато Божественото в човека говори, на лицето му се явява една приятна светлинка, погледът му става мил, нещо благородно и възвишено се заражда в него.[...] Има нещо скрито в дълбочината на душата ви, което говори, което решава всичко. Има един вътрешен глас във вас, който ви казва: „Стани, събуди се, какво си спрял! Престани да вършиш престъпления! Престани да ядеш толкова много!”Този глас казва: „престани да се обличаш толкова богато! Престани да градиш къщи!”. [...] Когато Божественото говори в мен, където и да съм, в гората или в света, на тайно или наяве, навсякъде трябва да проявя своя характер.

Той повелява на Слънцето – 15 март 1925 г.

 

  1. Всеки, който може да пее така, че да изрази нещо чрез пеенето, ние наричаме добър певец. Същото нещо е и в закона на говоренето. Между всички думи трябва да има известно съотношение. Ние, съвременните културни хора, мислим, че знаем да говорим. Аз,като разглеждам понякога Писанието, тази свещена книга, или като разглеждам някои поетически творби, виждам, че тия поети, писатели и пророци са имали най-добри желания да изразят Божественото, но думите в съвременния език не са в състояние да изразят тези идеи. Нашият език не е достатъчно развит. Впрочем не само нашият език, но който и да е език сега на Земята не е така развит, за да предаде тези възвишени идеи. За в бъдеще ние очакваме да имаме един език по-хубав, по-изразителен, в който сърцето ще има преобладаващо влияние. [...] Човек, който пее в душата си, той и отвън ще пее; човек който служи на Бог в душата си, той и отвън ще служи. Такива са великите закони.

В който град влязвате* – 29 март 1925 г. *(влязвате – влизате)

 

  1. Добре, за да се уверим в един факт, ние ще трябва да направим един, два, три, 99 опита и тогава да говорим дали той е верен, или не.[...] Музиката е едно изкуство, един добър метод, който ни показва как трябва да работим.Щом дойде онзи, великият музикант, и засвири, всички размишляват, всички слушат и се ползват. За в бъдеще, когато се научим да говорим хубаво, речта ни ще бъде така музикална, че като говорим, ще изпитваме приятност. Тази реч ще внася в нас живот и здраве и всички ще се насърчаваме в Божественото. А сега при тази фаза, в която се намирате, който и да ви проповядва, както и да ви говори, все ще бутне някое болно място. Както и да говориш, колкото и умен да си, все ще засегнеш някого в неговото вярване.

Ръката съблазнява – 5 април 1925 г.

 

  1. Сега, като ви слушам да пеете, намирам, че сте отвикнали да пеете. Питам ви: когато човек скърби, може ли да пее? Когато се изпитва, може ли да пее? Когато учи, може ли да пее? При ученето човек може да пее за развлечение, но само когато е свободен. При страданието може да пее, за да се утеши. При изпитването може да пее, за да се запази. Аз говоря за музиката като възпитателно средство. Тя не трябва да се отделя от същинския живот. Нейните трептения влизат в живота, влизат в чувствата, влизат в мислите, а също така влизат и в говоримата реч. Музиката проникванавсякъде. Човек трябва да бъде музикален, мислите му да бъдат стройни, в чувствата си да има висши трептения. Свещено нещо е музиката! Някои от вас могат да кажат, че музиката, пеенето е необходимо за всички; други могат да кажат, че и без тях може. Не, при сегашното ви развитие музиката ви е необходима.Ще дойде време, когато музиката може да се изключи от живота, но това време още не е дошло за вас.

 [...] Ако няма глас, мислено поне да пее. Човек, който не може да владее своя ларинкс, мъчно може да създаде характер в себе си – това трябва да знаете. Най-първо човек трябва да владее гърлото си. Не казвам, че трябва да му заповядва, но да го държи в изправност. Това е най-голямото благословение, което Господ е дал на човека. Този орган е свързан с мислите, свързан е и с чувствата на човека. Всеки орган има свой израз. Като казвам, че най-после ще пеете за Бога, разбирам, че на Бога ще принесете плода. Когато се научиш да пееш хубаво, ще пееш и на ангелите и те ще те слушат. Такъв е естественият ход на нещата. Който не разбира работите така, той не може да бъде музикален.
Ако искате да се учите, накарайте някоя сестра, която има хубав глас, да ви попее, а вие слушайте. Тя нека пее, а вие слушайте. Този дар – да пее, е Божественото нещо. След това намерете трета сестра, която пее още по-хубаво, и двете заедно я изслушайте! [...] Думата Вехади значи започване на една работа. Всяка работа трябва да започваме с най-благородни подтици. Мотивът, на който пеем тази дума, е източен. Тоновете са смесени: мажорни и минорни. Думата Вехади представлява много малък пасаж от една свещена песен. Като пеете, вие трябва да се стремите към чистота на тоновете.

Успоредните линии – 17 юни 1925 г.

 

  1. Следователно за в бъдеще всеки,който не говори Истината, умът му няма да се храни и той ще отслабне. И ние, съвременните хора, не можем да разсъждаваме правилно, защото не говорим Истината.[...] Аз, като мисля, като говоря, зная в дадения случай право ли говоря, или не; право ли мисля, или не. И всеки един от вас знае право ли говори, или не.

И оздравя дъщеря ѝ – 21 юни 1925 г.

 

  1. Някой казва: „Аз днес съм вдъхновен, говоря красноречиво”. А защо само днес си вдъхновен? Не само днес, но всякога трябва да бъдеш вдъхновен от Божественото, и всяка твоя дума да произвежда чудеса. Всяка твоя дума трябва да произвежда чудеса върху самия теб! Вие говорили ли сте на себе си? Аз ценя хората по това не какво ви говорят, не какво говорят на мен, но какво говорят на себе си. Не е важно какво говоря на вас, то не е говор, но какво говоря на себе си. Когато говоря на себе си, по-красноречив човек от мен няма. Вие чували ли сте как говоря на себе си? То е Слово итова Слово само аз го чувам. Когато говоря на вас, това е обикновена реч, но когато говоря на себе си, тогава да ме чуете! Когато говоря на себе си, не говоря много, съкращавам беседата си, говоря най-много 5– 10 минути и едва издържам този говор. Досега съм достигнал до 10 минути най-много. Щом си говоря 10 минути, казвам: Стига толкова, доволен съм от своята реч. Защо? Защото тя е Божествена в себе си. [...] Най-красивото нещо в света е човек да говори на себе си!

Плодът на дървото – 28 юни 1925 г.

 

  1. Понякога вчовека се заражда желание да говори. Вхората има едно естествено, разумно говорене, но понякога центърът на речта се възбужда толкова силно, че в тия хора се явява желание за чрезмерно говорене. Те и като спят, говорят. Не, ти ще спиш и ще мълчиш! Воденицата не трябва да говори по всяко време, тя ще мели брашно само тогава, когато има жито, иначе говорът е опасен.

Земята се върти. Стремеж на душата – 1 юли 1925 г.

 

  1. Вие всякога трябва да проверявате кой ви говори. Вие всеки път може да знаете дали ви говори Истината, или не, дали моята беседа е права или не. Всеки музикант, всеки виртуоз може да знае дали свири правилно, или не. Музикалното ухо не лъже никога. Човешкото сърце не лъже никога;човешкият ум не лъже никога;човешката душа не лъже никога; човешкият дух не лъже никога! [...] Вие ще кажете: „Преди 2000 години, когато дойде Христос и говори на тия хора, те бяха прости, затова не можа да живее между тях”. Да, ами като говори на нас, културните хора, колко Го разбирахме?

И обхождаше Исус всичка Галилея – 5 юли 1925 г.

 

  1. Какво показва пеенето и свиренето? Докато човек пее и свири, енергиите у него са положителни и възходящи; престане ли да пее и да свири, енергиите преминават в отрицателни и низходящи. В такъв човек се събират разрушителни енергии и той изпада в един свят на безпорядък и дисхармония. Този свят е свят на неразумност. Ето защо всички окултни школи препоръчват пеенето и свиренето като средства за тониране, за излизане от известно дисхармонично,или отрицателно състояние. Изпаднете ли в някое низходящо състояние, постарайте се, макар и по изкуствен начин, да си създадете разположение за пеене или свирене. По естествен начин може да пее и да свири само този човек, който има някакъв висок идеал в своята душа. Той пее за своето отечество, за светли бъднини, за ангелите, за Бога – за всичко велико и красиво в света. Няма ли някакъв идеал в душата си или някаква идея в ума си, той не може да пее. Окултният ученик, като пее и свири, той е проникнат от някаква идея. Някои хора започват да пеят, вдъхновяват се, но изведнъж дойде съмнението и те казват: „Защо ли ще пеем? Какво ще придобием с тази песен?“ – и престават да пеят. Песента е говор на душата. Не преставайте да пеете! [...] Например ако някой човек е много активен, за смяна на своето състояние той ще употреби минорната гама; ако пък е чрезмерно пасивен, той ще си послужи с мажорната гама. Изобщо пеете ли, свирите ли, трябва да имате идея защо правите това. Това не значи, че ще станете музиканти или че ще използвате музиката като професия, но вие трябва да имате идея: да знаете защо ви е музиката и да я използвате като разумна проява в Природата. Някои ще кажат: „Музиката е човешко изобретение, тя не съществува в Природата”. Питам: ако това е вярно, тогава славеят къде се е учил да пее? В коя музикална школа на света славеят е следвал пеене? Ще кажете: „Малкото славейче се е учило от своите родители”. Добре, а те как и къде са учили? Кой е учил първия славей да пее?

Прeходни състояния на съзнанието – 5 юли 1925 г.

 

  1. Музиката, пеенето са сила сами по себе си. Тъй както днес се употребяват, те са вече средства за прехрана, но не и изкуства. Щом те се употребяват като средства за препитание, те са един вид търговия, а всички неща, които се употребяват като търговия, те изгубват своята цена.

Често ви слушам, като пеете, и си казвам: тия хора пеят без душа. Някой казва: „Аз вече съм израснал, не трябва да пея. Аз мога само да говоря, но не и да пея”. Музиката, пеенето седят десет градуса по-горе от говоренето. Ти научи ли закона на говоренето, за да прекараш тия десет градуса в музиката? Още не си усвоил говоренето, а се отказваш от музиката. Всеки човек, в когото музикалното чувство е слабо развито, има дрезгав глас. Речта на човека е музикална, ако той има силно развито музикално чувство. Именно затова животните нямат глас, те не могат да говорят. Кучето се опитва да говори, но лае. Волът се опитва да говори, но мучи. Материята, от която животните са създадени, им пречи да говорят. В това отношение птиците са достигнали до една по-висока степен от животните. Папагалът например се мъчи да запомни някои думи и да ги възпроизведе. [...] Питам: кой глас според вас е мек, благороден? Мек, благороден глас има този човек, който, с когото и да говори, винаги си представя, че се намира пред някое възвишено, съвършено Същество.

 [...] Трябва да имате поне в слаба степен развито ясновидство, да знаете как и откъде идват добрите и лошите течения в Природата. Гледам, че някой ми говори, но виждам – в него се е настанил един черен дух и му диктува какво да говори. Той ми говори нещо в името на Христа, на св. Богородица, апелира към моето благородство, към моята щедрост и т.н. Казвам: всички лоши духове се познават по това, че обичат да подкупват, да ласкаят човека. [...] В една окултна школа трябва да се говори малко по-меко, но не и много тихо. Като се говори тихо, не се чува, слуховите вълни не могат да се разпространяват много далеч. Но и силното, високото говорене не е за препоръчване, и то причинява вреда на слушателите. Изобщо, говорителят трябва да има тих, приятен глас, без да има мисълта да влияе на слушателите си по един или по друг начин. Всеки оратор трябва да има за цел неговото говорене да апелира към умовете и сърцата на слушателите.

Теория и практика – 8 юли 1925 г.

 

  1. Вие кога се съберете на едно място, за какво говорите най-вече? Човек ще ви разбере какво сте не по това какво сте учили, но за какво се разговаряте.

Платното – 12 юли 1925 г.

 

  1. Както и да говори Бог, тихо или бурно, в гласа Му винаги има мекота.

 [...] Сега можете ли да изпеете следното упражнение:

Кажи ми ти, светли Божий лъч,
благото на живота –

светлия прав път на чистите души,

измити във водите на Любовта!

Понякога вие се срамувате да пеете за Любовта, а търсите Любовта. Вие трябва да заучите това упражнение добре и да пеете като певци. Представете си, че сте осъдени на смърт и съдията пише на вашата присъда следното: „Ако можете да изпеете тази песен хубаво, с чувство, ще възвърнем живота ви – смъртната присъда ще се отмени”. Как ще я пеете? Ще пеете, а гласът ви ще трепери. Вие ще се молите и ще пеете. Всеки човек, който пее, трябва да знае, че решава един много важен въпрос. В пеенето помага и цигулката. Тя не се влияе от хората. Човек може да се повлияе, но цигулката не се влияе. В цигулката има установено мнение за нещата, характер има тя.

Силовите линии на Доброто и злото – 15 юли 1925 г.

 

  1. Когато някой път казвам, че не трябва да мислите, нито да говорите лошо за някой човек, какво подразбирам? Когато говорите лошо за някого, вие говорите лошо за неговото отражение,или за неговия недействителен образ, и по такъв начин осакатявате истинския му образ. Като знаете това, не трябва да говорите лошо за никого, защото образът на всеки човек е свещен.

Дава живот. Скръбта и радостта – 25.07.1925 г.

 

  1. Когато един певец пее меки тонове с чувство и с мисъл, той веднага ще придаде известно количество калории топлина на този тон. Тази топлина може да се почувства. Никой певец досега не е произвел със своите тонове светлина, итам седи нещастието на тия певци.[...] Ако двама ученици се карат, защо единият от тях да не се обърне към Бога и да каже: „Господи, Ти живееш в мен, нека Твоят мек глас, нека Твоята милост се изяви чрез мен!“* [...] Когато се разговаряте с някого, вие обръщате внимание на звука, на гласа на този човек, а не на вътрешните качества на този глас, на думите: дали в тях се крие някаква отрова, или не. Този звук някой път може да е силен, а някога – мек, но в него има нещо хубаво. Следователно вие трябва да видите какво е съдържанието на самия звук. Ако в него има вътрешна отрова, той може да те огорчи. [...] Ако Духът ви говори, и Господ ви е говорил, и Учителят ви е говорил. Говорят ли ви и тримата в душата, вие вече сте ученик. Лишени ли сте поне от един от тия гласове, вие сте в дисхармония със себе си, не сте още ученик. На ученика трябва да говорят и трите гласа: Учителят трябва да му говори, Бог трябва да му говори и Духът трябва да му говори. Духът ще внесе в него Светлина, Бог ще внесе Знание, а Учителят ще внесе мекота.

*(Формула)

Съвместими отношения – 29 юли 1925 г.

 

  1. Един знаменит проповедник, наречен Муди, бил голям дърдорко. Той говорел във всяко събрание. Казвали му да престане да говори, да си седне на мястото, но той всякога говорел. Най-напред говорел несвързано, имал развалена граматика, размествал местата на глаголите, на местоименията, но въпреки това, понеже имал силен стремеж да говори, дотолкова се упражнил в това, че станал един от красноречивите проповедници, всички го слушали с удоволствие. Да говориш повечко, отколкото трябва, това е малкото зло за човека.

Малкото добро и малкото зло – 12 август 1925 г.

 

  1. Ще съзнавате, че Господ е във вас, ще слушате Неговия свещен глас;ще бъдете верни, няма нито на йота да отстъпвате от това, което ви говори. Вървете по този прав път и не се бойте!

Високият връх – 25 август 1925 г.

 

  1. Говори ли ти някой благо, разумно,считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахока те– считай, че дявол ти говори. Под дявол се разбира всеки изопачен човек; под дявол се разбира още и всеки дух, който се е оплел в материята и не знае какво говори, забъркал е работите, плещи наляво-надясно. Значи всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: „Господ ми говори”; когато не се отнасят с вас добре, кажете: „Човекът ми говори” – нищо повече. [...] Недоволен си, искаш да се проявиш – ще кажеш: „Човекът говори в мен!”. Започваш да мислиш, добре си разположен – ще кажеш: „Господ говори в мен!”.

Наряд и упътвания / В съгласие с Живата Природа – 29 август 1925 г.

 

  1. Божественото в нас не говори като някоя гръмотевица, но говори тихо и някой път, като сгрешим, то казва: „Няма нищо, има начини да се поправи тази погрешка”.

 [...] Тихото, което говори в нас, това е Бог. Този тих глас говори във всички.

Великият Закон – 11 октомври 1925 г.

 

  1. Рибите са безгласни, те нямат орган на гласа, на звука. Културата на рибите е много ниска. Всички престъпления във водата стават безгласно.

 Време и сила – 15 ноември 1925 г.

 

  1. Някой казва: „Аз говоря вярно”. Да, човек може да говори вярно, без да говори Истината. Онзи, който говори вярно, той говори 50% и лъжа. Значи онзи, който говори вярно–говори и Истината, но говори и лъжа, а онзи, който говори Истината той всякога говори вярно. В Истината няма никакво изключение!

Заведоха Исуса – 15 ноември 1925 г.

 

  1. Пеенето спада към тъй наречените формативни сили, защото те служат засъединителни нишки между всички други сили. Ония сили, които градят, се наричат козативни. В това отношение музиката представлява формативна сила. Съвременните певци и музиканти в своите песни не избират думи, съответни на тоновете, вследствие на което те не произвеждат нужния ефект. Често думите не са формативни. За да има хармония между тоновете и думите, композиторите в музиката трябва да се вслушват в своята интуиция, т.е. те трябва да се ползват от разположението на ума и сърцето си. Когато човек иска да пее, той трябва да бъде свободен, да не се смущава от мисълта какво ще кажат хората за неговото пение.Смехът улеснява пението. [...] Започнеш ли да питаш другите дали са доволни от твоето пение, ти си изгубил вече 50 на сто от твоята песен. Мнозина ще кажат, че в пението са необходими техника, такт и ред други правила. В хубавото пение трябва да има мекота и хармония между думите и тоновете. Когато се поставят думи на някоя песен, трябва да се знае как да се наредят – коя да бъде първа, коя втора и т.н. Думите в някои песни са така наредени, че разрушават. Щом има мекота и хармония в пението, техниката и тактът се налагат сами по себе си. Освен това трябва да се знае кои слогове и кои букви са силни или слаби, та да се поставят на места, съответни на тоновете.

 [...] Упражнението Сила жива, изворна, течуща. Както виждате, това упражнение започва с буквата С в думата сила; звукът С – разделя, т.е. отделя Доброто от злото, красивото от грозното. Като пеете това упражнение, трябва да знаете за коя сила пеете. Вие пеете за силата, която дели. За да се изпее това упражнение правилно, трябва да се хармонизирате с Живата Природа, че като ви слуша, и тя да бъде доволна от вас. Няма по-интелигентно, по-нежно, по-отзивчиво същество от Живата Природа, затова вие трябва да се вслушвате в нея. Щом получите нейното одобрение, тя ще ви подкрепя и тогава ще знаете, че можете да пеете и пред целия свят. Пеем ли, трябва да се вслушваме в Живата Природа – дали ще получим отзвук на нашето пение, или не. Не получим ли отзвук, още ще трябва да се упражняваме, докато я задоволим.

Козативни сили – 18 ноември 1925 г.

 

  1. Когато човек говори нещо, той трябва да е проверил фактите – те да бъдат истинни и положителни.

Най-малкото иждивяване и най-малкото съпротивление – 22 ноември 1925 г.

 

  1. Някой казва, че Бог му говори. Питам: по какъв начин ти говори? Не е достатъчно само да кажеш, че Бог ти говори, но трябва да знаеш по кой начин именно ти говори, защото Бог говори на хората по три начина. Когато им говори чрез закона на Истината, Той им дава методи, по които могат да работят при всеки даден случай. Когато им говори чрез закона на Мъдростта, Той им показва образите, които те трябва да реализират в себе си. В това отношение Христос е съвършен образ. [...] Пението изисква силно концентриране. Който иска да пее хубаво, най-първо трябва да се освободи от влиянието на хората [...] Пей за себе си, да задоволиш своето музикално чувство; пей за Съществата от Невидимия свят и най-после – пей за хората! Пеете ли първо за хората, те ще окажат известно влияние върху вас и вие ще започнете да се съмнявате. Съмнява ли се човек, той не може да пее хубаво: гласът му е груб, неточен. Гласът на добрия певец трябва да бъде мек, ясен и изразителен; умът му не трябва да е раздвоен. Изобщо музиката се отнася към формативните сили в Природата. Тя е във връзка с интелектуалните способности на човека. Взимат ли участие при пението и нисшите чувства, например тщеславието, певецът вече има желание и другите хора да го чуят как пее; той иска да има тяхното добро мнение, тяхното внимание, а с всичко това губи в пението. Това чувство се среща и в животните. Веднъж аз наблюдавах един славей, като пееше. Той беше затворил очите си, забравил се беше в песента си, в желанието си да бъде чут и от другите славеи. Като се приближих към него, той се стресна, отвори очите си, засрами се и престана да пее. Засрамисе, защото аз разбрах неговото тщеславие в пеенето. Той не пееше само за себе си. Може да се яви спор сега дали наистина той се е засрамил. За мен това е безспорно така. Той се засрами и като за извинение казваше: „Придруги условия аз бих пял по-хубаво”. Съвременните певци, когато обичат някого, и те като славеите не могат да пеят пред него хубаво. Защо? Защото при пението се намесват други чувства, които спъват ума. Пението пък е способност, качество на ума. Хубаво може да пее само интелигентният човек. Когато умът на човека проработи, тогава той започва да пее. Докато само чувства, не може да пее. [...] Съвременните певци, когато обичат някого, и те като славейте не могат да пеят пред него хубаво. Защо? Защото при пението се намесват други чувства, които спъват ума. Пението пък е способност, качество на ума. Хубаво може да пее само интелигентният човек. Когато умът на човека проработи, тогава той започва да пее. Докато само чувства, не може да пее. Забележете, че когато се дават хубави концерти, парчетата, които са предвидени в програмата, не изразяват толкова чувства, колкото права мисъл. Всеки ще пее за сърцето си дотолкова, доколкото да се разкае, да вземе един нов път, подем нагоре. Изобщо, докато умът на човека не е проработил, той не може да пее. Но и онзи, който много мисли и философства, и той не може да пее. Добре пее само онзи, който има чист, природен, а не критичен ум; добре пее само онзи, който мисли по Божествен начин, а не по човешки. Дребнавостите в живота пречат на музикалното чувство. Единственото нещо в живота, което създава най-красивата музика, е скръбта. Когато човек скърби, той мисли, а мисълта създава музиката в него. Слушали ли сте някой кавалджия овчар да свири? Слушате го, свири той и сълзи пролива. Кога хубаво свири кавалджията? [...] Коя скръб създава дълбочина в музиката? Скръбта на Възвишените същества. Те не скърбят за себе си. Тяхната скръб е велика, благородна и буди възвишената мисъл. Тя носи светлина за съзнанието на човека. Радостта пък е създала веселата музика. Тя внася разширение в ума и чувствата на човека. [...] Мнозина от вас са музикални, но религиозното чувство у някои препятства за развитието на музикалното. Те считат, че като религиозни не трябва да пеят и съзнателно се въздържат. Въздържа ли се някой да пее, той е светски човек. Истински религиозният човек всякога трябва да пее, да слави Бога със своята песен. Когато ангелите искат да развият музикалното чувство на някой човек, те го поставят на големи страдания и изпитания. С това същевременно те развиват и дълбочина в чувствата му.

Прави и криви линии – 25 ноември 1925 г.

 

  1. Kак трябва да се говори? Ами да се не съблазняват*хората!

*(съмняват)

Той знаеше – 29 ноември 1925 г.

 

  1. Когато човек пее духовни песни, той трябва да има вътрешно, духовно настроение.[...] Сега аз ще изпея едно упражнение, което считам за свещено:

АУМЕН, но ще го пазите в себе си свещено; ще го пеете само у дома си или в себе си, а не пред хората. Това упражнение е от една стара свещена песен, която аз превеждам от минорна в мажорна гама. Ако я предам тъй, както е, в минорна гама, вие не ще може да издържите на нейните вибрации; те ще изменят пулса на сърцето ви. Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред Невидимия свят, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дете, без страх от обкръжаващите. Дойде ли човек в такова настроение, той ще се слее със Същества от Разумния свят и само така ще разбере какво нещо е музика, какво нещо е пеене и какво – наука. [...] Това, което ви се говори, важно е, дали е вярно логически, дали е вярно според езика на Истината, а не според граматиката. [...] Благодарите ли на Бога за всичко, което ви е дал, вие ще чуете вътре във вас някой да пее тихо, нежно: Аумен [...] Ангелите горе пеят тази свещена песен, която се отразява и във вашите души.

Аумен – 2 декември 1925 г.

 

  1. Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Тя не говори като съвременните хора с логически изводи и заключения. Нейният език е картинен, символистичен.

Служене на Бога и на себе си – 9 декември 1925 г.

 

  1. И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато и работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете. В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън. Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг. Ако хората слушат техните упражнения, ще се отегчат. Сам ще свири и ще се упражнява. Кога ще свири пред хората? Когато завърши своето учение или когато завърши своята поезия. Та сега всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко!Не, мълчите за съществените работи![...] Ако Духът говори в теб, ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш. После ще проговориш и пак ще млъкнеш.

Събиране и изваждане / Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта – 18 декември 1925 г.

 

  1. Щом забележите известен застой на енергиите си, започнете да пеете, за да отпушите центровете си, да потече енергията през тях. Много певци и музиканти дължат своя талант на хора, които не са проявени като музиканти, но носят музиката в себе си. Ако скъсат връзката си с тези хора, те изгубват таланта си. Това става не само с музикантите, но и с поетите и писателите. Все трябва да има някой човек или предмет, който да ги вдъхновява.

Действие и противодействие – 10 януари 1926 г.

 

  1. Всички трябва да пеете. Когато човек стане материалист, той престава да пее, става по-плътен и започва да мисли как да уреди живота си на Земята.

 [...] Пеенето представлява съчетание между разните светове: басът представлява физическия свят; алтът – чувствения свят; тенорът – умственият свят, а сопранът – Духовния свят. Тенорът представлява най-учените хора, които боравят с фактите; алтът представлява изкуството; басът е материалният свят, който подкрепя нещата – той трябва да се обажда от време на време, да свързва другите гласове в едно цяло. Сопраните са духовните хора, които служат за основа, върху която се гради. Те трябва да проникват между всички останали гласове. Сопранът иде от високо място, затова вибрациите му са къси и силни. [...] Преди всичко вие трябва да взимате чисти тонове, да пеете така, че ангелите да изпитват удоволствие, като ви слушат. Пението не е качество само на духовния човек. Всеки трябва да пее. За кого пеят ангелите например? Те пеят за нас. Когато те пеят, ние спим. Значи ангелите със своята песен ни приспиват, дават ни концерт. Като се събудим, ние не запазваме никакъв спомен от концерта им, но имаме особено вътрешно доволство от тяхната музика. [...] Казвате: „За кого да пеем?”. Пейте за Господа!

 [...] Който не иска да пее, той няма да влезе в Царството Божие. Който не знае да пее като ангел, той не може да влезе в Царството Божие. В Царството Божие приемат хора, на които речта е музикална, с подбрани думи. Вие казвате: „И без пение може, и без музикално говорене може”. Не, кандидатите за Царството Божие трябва да бъдат добри певци и да говорят музикално. [...] Aкo ученикът на Окултната школа не знае да пее, той се пенсионира. Ще му дадат голяма пенсия, за да се освободят от него. Всички трябва да пеете, да се поощрявате едни други. Щом се поощрявате в пеенето, ще придобиете и права мисъл, която носи великото и хубавото в света. [...] Следователно първата ви задача е да се научите да пеете, да говорите хубаво и да трансформирате състоянията си.

Каквото става – 13 януари 1926 г.

 

  1. Всички говорят за хубавия глас на една певица, която е родена така по естество, има отличен глас, но ако тя не пази своето гърло, ако обича да яде люто и да пие студена вода, ако е немарлива към гърлото си, мислите ли, че тя за дълго ще запази своя хубав глас?

Без наука няма сполука – 21 януари 1926 г.

 

  1. Казвам: ако всички хора бяха музиканти, те напълно щяха да разберат какво нещо представлява животътв своята същина. Казвате: „Малко ли музиканти има в света? Те всички разбират ли живота?”. Казвам: не всеки, който пее, е още истински певец; който свири, той още не е музикант; който говори, той още не е разумен човек. Според мен истински певец или музикант е този, чиято музика се отразява върху живота му. Ако певецът пее така, че неговото пение му дава подтик в живота и да го кара да върши благородни дела, той е истински певец. Такова пеене представлява мощна сила в живота. То може да е навсякъде. Представете си един болен човек, на когото мисълта е разсеяна, краката не го държат, ръцете му са слаби. Какво трябва да прави, за да възстанови силите си? Лекарите ще му препоръчат валерианови капки за успокоение на нервите или ще му кажат да пие повече мляко. Ако някой певец му изпее една хубава песен, тя ще даде хиляди пъти по-добри резултати от валериановите капки, дори и от млякото. [...] Известни музикални тонове повишават вибрациите на организма, вследствие на което неговото състояние се подобрява. Накарайте някой болен да пее и той ще оздравее. В това отношение музиката трябва първо да се употребява за тониране на организма, а после вече като изкуство.

Външни влияния – 27 януари 1926 г.

 

  1. Онези от вас, които не знаят нито да свирят, нито да пеят, трябва ли да си въобразяват, че ги чакат на Небетос песни и свирни? Ти не знаеш да пееш и да свириш на Земята, а си въобразяваш, че на Небето ще пееш и ще свириш. Това е суеверие![...] Толкова време вече, откакто пеете, но нито един от вас не е пожелал да изпее соло някоя песен. В това отношение светските хора ви конкурират. У тях поне има желание да излязат пред света, да покажат какво знаят. [...] Едно трябва да знаете: без Любов нито се пее, нито се свири! Когато някой знаменит цигулар свири, той разбира каква е публиката и според това свири. Ако публиката е по-музикална, той свири по-добре; ако не е музикална, свири по-лошо. И Невидимият свят постъпва с нас по същия начин; ако ние ги разбираме, те ни изпращат добри певци, които ни помагат; не ги ли разбираме, те казват: „Изпейте на тази публика нещо обикновено, а добрият концерт отложете за друг път”. Не дойдат ли тези същества да ни помогнат, можем да пеем, колкото искаме, но то ще бъде песен без душа, без вдъхновение. Човек трябва да пее, да учи, да работи с вътрешен стремеж, ако иска да има помощта на възвишените същества от Невидимия свят. Ние наричаме този стремеж Свещен Божествен жар. Пеете ли така, учите ли така, вие ще бъдете доволни от себе си. Когато пеете, вслушвайте се в онзи, който пее вътре във вас. Той ще ви научи, той ще ви коригира. Вътре в човека има един учител по музика, който пее отлично. Казвате: „Защо трябва да пеем?“. Човек с пеенето придобива свобода. Има връзка между пеенето и мисълта на човека. Когато човек пее, в него се засягат или чувствата, или мислите. От способността му да пее зависи неговата мисъл, както и неговата любов. Един мислител не може да отиде по-далеч от способността си да пее. Любещият не може да отиде в своята Любов по-далеч от способността си да пее. Когато писателят достигне крайния предел на своята мисъл, той ще стане или поет, или музикант. [...] Човек може да пее тихо, а може да пее и високо, пискливо. Тихото пеене показва, че нещата идват отдалеч. С тихото пеене се изразяват възвишени неща. Високото, пискливо пеене показва, че нещата идват отблизо, от физическия свят. Новото учение изисква хора певци. Не се обезсърчавайте; пейте, за да развиете музикалното си чувство! Казвате: „Ние не сме музикални“. Това е изкуството – именно, от вас да се изкарат певци и музиканти; с даровити хора лесно се работи. Разногласието между хората се дължи на това, че те не развиват своето музикално чувство, вследствие на което стават нервни. Музикалните хора са добри хора. Който пее от сърце, той внася в себе си нещо хубаво и красиво. Псалмопевецът казва: „Пейте и възпявайте Господа със сърцето си!“ Всеки човек трябва да пее, макар и безгласно, вътрешно. Остане ли малко свободен, нека пее! Цялата Природа пее, всички Велики Същества пеят. Тогава и хората трябва да пеят. Всяка работа започвайте с пеене!

Музиката е признак на висока култура. Който пее, той не се занимава с дребни работи.
Светлина на мисълта – 10 февруари 1926 г.

 

  1. Христос казва в една от притчите: „Пях ви, не пяхте;плаках ви, не плакахте”.

Позвах* Сина Си – 14 февруари 1926 г. *(Повиках)

 

  1. Казвам: окултният ученик трябва повече да мисли, по-малко да говори.

Живите закони на добродетелите – 10 март 1926 г.

 

  1. За всяка празна дума ученикътще дава отговор пред Бога!

Учениците от Школата казват: „Ние сме рицари, доблестни хора, ще говорим Истината право в очите”. Не, докато си вкъщи, говори каквото искаш, но щом излезеш вън, мълчи. Да изобличиш брата си – това не е казване на Истината. Ако искаш да кажеш на брата си Истината, можеш да му кажеш: „Братко, ти имаш голям запас от енергия, която можеш да проявиш и като Любов, и като Милосърдие. Ти можеш да бъдеш и търпелив – от теб зависи“. Ученикът трябва да има мек, сдържан, благороден език. Ако вие ми говорите както на себе си и ако аз ви говоря както на себе си, между нас ще има пълна хармония и разбиране.

 [...] Ако говорите на другите както говорите на себе си, по същия начин и на вас ще отговарят. Това значи да говорите и да ви се отговаря с езика на Мъдростта. Тогава всеки от вас ще представлява разумна душа, изпратена на Земята да се учи. Щом сте разумни души, ще ви се проповядват Божествени идеи, ще ви се говори на Божествен език. Говори ли ви се на Божествен език, и вие ще говорите по същия начин.

Живите закони на добродетелите – 10 март 1926 г.

 

  1. Ученикът трябва да запълва празнините между думите, да прониква в тяхното съдържание и да извлича силите, които се крият в тях. Тъй,както се говори днес, това е езикът за обикновените хора, за масата.[...] За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума, или във всяка дума трябва да има поне по една положителна сричка. Това трябва да знае всеки окултен ученик. Само така той ще може да се домогне до Живата реч, до Живото Слово, което повдига и съживява. За обикновения човек е достатъчна официалната реч – речта на етикециите: високоуважаеми, високоблагородни и т.н.

 [...] Който иска да изучава Божествената наука, той трябва да изучава Божествените закони така, както музикантът изучава законите на музиката и ги прилага. Истинският музикант трябва да свири не само онова, което музикантите преди него са свирили, но и той сам трябва да съчини нещо.

Живата реч – 21 март 1926 г.

 

  1. Ухото на човека не е достигнало още своето съвършенство. То не може да схваща висшите трептения. Наистина, има музиканти, които могат да схващат тонове с трептения от 50–70000 в секунда, но обикновените хора схващат тонове с трептения най-много до 32000. Висшите трептения са недостъпни за тяхното ухо. Какъв щеше да бъде вашият живот, ако ухото ви беше тъй усъвършенствано, че можеше да схваща от 100000 – 1000000 трептения? При такова развито ухо вие непременно щяхте да бъдете светия. [...] Такова ухо еднакво би схващало и най-хубавите, и най-лошите работи в живота.

Мозъчни наслоявания – 24 март 1926 г.

 

  1. Не е нужно да се говори много на един човек. Кажи му само две думи, но тъй ги кажи, че каквото и да му говориш после, да ти повярва.

Зазоряване – 18 април 1926 г.

 

  1. Едно нещо има, с което можемда победим дявола– то е да не говорим лъжа, абсолютно никаква лъжа! [...] Когато говорим за живота на Любовта, това е животът без никаква лъжа. [...] Като срещна един човек, който обича да лъже, аз казвам: дълго време е минало, откакто този човек е излязъл от Бога, т.е. от извора си. Да говорим Истината не значи всякога да говорим с думи. Чрез очите и чрез говора се изразява знанието. [...] Сега Господ ще вдъхне дихание на хората през ушите, затова те трябва да се научат да пеят; затова именно аз говоря за музиката. Всеки човек, на когото гласа „хъхри”, не може да влезе в Царството Божие. Човек, който не пее, това не говори добре за него. Аз не говоря за старата, но говоря за Новата култура, в която пеенето е необходимо. Лягате ли, ставате ли, идеята за пеенето трябва да се втълпява в ума ви. Вие трябва да се приготвяте за певци, но не като онези европейски певци, които пеят само за пред сцената. Вие трябва да се приготвяте за един концерт пред ангелите, те да ви харесат. [...] Някои казват: „Аз съм добър човек”. Казвам: „Изпей ми една песен, да ти кажа какъв си! По пеенето ти ще позная дали си добър човек или не?”. Той казва: „Гласът ми е малко развален”. Казвам: Да, разбирам. Вижте онези, груби хора, убийците, престъпниците – песента изчезна в тях. Ръцете им се скъсяват, изобщо в тях става едно израждане. В човек, който е убил десетина души, всякаква песен изчезва. [...] И ако можем да видим човешкия гръклян или човешкия ларинкс тъй, както се проявява, щяхме да видим какво велико нещо се крие в неговите клетки, които са изпълнени от идеята да пеят. Това не се постига само с упражнения. Това се дължи и на онзи велик певец, който е изпълнен от идеята да пее. Като владее законите, чрез своята мисъл той внушава на всички тия клетки да пеят, и те, като разумни същества, от своя страна казват: „Добре, и ние ще пеем заедно с теб”. И когато клетките на този човек започнат да пеят, всичко излиза много хубаво. Тия клетки ни учат да пеем. Аз ги наричам малките Божествени слуги. Някой казва: „Аз слушам пеенето”. Не, Господ туря тия малки душички на пеенето да те учат. Те са специалисти, затова те ще те научат как да пееш и как да слушаш. [...] И тъй, в последните дни Бог говори нам чрез Своя Син. И на Моисей каза: „Аз съм Бог ваш”. И сега Бог казва: „Аз ще проговоря на тези хора чрез Истината и всички ще познаят Светлината”.

Избавената душа – 2 май 1926 г.

 

  1. В Окултната школа е забранено да се говори за недъзите на учениците. Там оставят всеки да изпие чашата до дъното, сам да се учи–този е един от методите в Школата. Когато учителят види, че някой ученик прави погрешки, той го погледне само, поусмихне се и казва: “Върви напред, не бой се, ще си научиш урока!”. Този метод се прилага само по отношение на разумните ученици.

Условия за обикновения и за разумния човек – 5 май 1926 г.

 

  1. Някой човек мисли, но преди да се е научил да мисли, трябва да се учи да пее и да свири вътрешно. И за в бъдеще, когато ще възпитават младото поколение, първата работа е да внесат както във възпитателите, тъй и във възпитаниците, музика. [...] Когато пеем и свирим, ние сме във връзка с по-напреднали същества от нас. Ако искаме да бъдем духовни, ако искаме да бъдем религиозни, ние трябва да пеем и да свирим. Аз срещам много религиозни хора, които не пеят и казват: „Само свещеникът или само певците в църквата трябва да пеят” –не е така. Всеки духовен човек трябва да пее. Всеки духовен човек трябва да разбира музиката и науката много добре.

Ще ми изявиш – 16 май 1926 г.

 

  1. Оглашеният и вярващият могат да се запитват кое е вярно и кое–не, но ученикът, като слуша, трябва да каже: “Всичко, което Учителят говори, е вярно.” Оглашеният и вярващият допускат нещата, те изказват и съмнения, но ученикът не може да се съмнява.

Оглашен, вярващ, ученик – 16 юни 1926 г.

 

  1. Когато цигуларят свири идейно, макар и пред пияни хора, той прилича на чистосърдечен, прост, смирен човек, който възнася своята молитва пред Бога и Бог му отговаря. Когато обаче цигуларят дава своя концерт пред висшето общество, той мяза*на владика, облечен в парадната си мантия, с корона на глава, със златен кръст на гърди, с кадилница в ръка –и ходи из църквата, обикаля, кади, но молитвата му не е приета от Бога.

* (прилича)

Среда и условия – 23 юни 1926 г.

 

  1. Не е вярна поговорката: „Цигулар къща не храни”.Той къща не храни, но къща гради. Цигулар дом не гледа, но той сближава хората и ги жени. Без цигулар хората могат ли да се женят?Като засвири, всички се хващат на хорото и заиграват. Цигуларят има мощна сила в света. Аз бих желал цигуларите в България да имат новите цигулки и да изпълняват новата музика. Ако имаше десетина такива цигулари, много нещо щеше да се направи. Искат ли някой път да се реформира българският кабинет, веднага ще извикат тия цигулари пред първия министър на кабинета. Те ще му засвирят тъй хубаво, че със своето свирене ще внесат нова светлина и ново разбиране в ума на този министър. След като му посвирят около половин час, той ще извика другите министри на съвета, ще разгледат въпроса и положението ще се уреди. Цигуларите ще разрешат и въпроса за религията в България.

В своите си – 27 юни 1926 г.

 

  1. Ако вие, хората, пеете и свирите, по-малко мъчнотии ще имате. Има някои по-висши същества, ти си една струна на Божествения инструмент. Започне ангелът отгоре с лъка, казваш: „Трепери ми сърцето, боли ме”. Той свири и ти ще пееш, тъй ще се въодушевяваш. Щом престане концертът, ще дойде едно успокояване.

Новите типове – 27 юни 1926 г.

 

  1. Кажеш ли нещо някому и почувстваш радост и в ума, и в сърцето си, това, което си казал, е вярно. Почувствуваш ли скръб, това, което си казал, не е вярно.

 [...] Аз наблюдавам – колкото съм говорил досега, от никого нищо ново не съм чул. Постоянно слушам да се преповтаря това, което съм говорил. Няма по-голямо нещастие от това човек да слуша своите думи. Аз говоря или пея и моята реч или песен се отпечатва като на фонограф*. Изпял съм, значи, една песен като някой велик певец. Отида след това при някой приятел и той ми казва: „Имам една нова песен”. Коя е тя? Той нагласи грамофона – чувам, моята песен се пее; отида на друго място, казват ми: „Чакай да ти изсвирим една нова песен!” – пак моята песен; отида на трето място – все моята песен ми пеят. Казвам: каква нова песен? Достатъчно с тези фонографи! Най-скучното нещо е човек да слуша себе си, да го преповтарят и да бъде едно ехо. Онова, което е излязло от нас, да върви във вечността, а ние да чуваме само Божественото. За нас има смисъл да възприемаме, когато Бог ни говори, да чуваме Неговия глас и да не бъдем ехо. Когато аз говоря, Бог да ме слуша. Когато аз ви говоря, не говоря на вас, на Господа говоря. Казвам: Господи, хубав е Твоят свят! [...] Между човека и Бога трябва да има истинска обмяна! Туй наричам истинска радост – да зная да говоря на Бога и Той да ми говори. Мога ли аз да говоря на Бога, може ли и Той да ми говори, имам външна и вътрешна връзка с Него. Не Му ли говориш, не ти ли говори, ти си като онези ученици, които отиват на училище с неприготвен урок и казват: „Учителю, не си зная урока”. [...] . Учителят ще каже на учениците: „Кажете ми онова новото, което научихте от преподадения урок”. Искам да ми кажете нещо ново от себе си. Когато страдам, аз говоря на Бога; когато се радвам, Бог ми говори. Да говоря на Бога, това не значи да седна пред Него и да повтарям молитвата Отче наш. Това не е молитва! Не, ще седна пред Него смирено и ще Му кажа: „Господи, Боже мой, пет пари нямам, нито знание имам, нито сила имам, моята сила е толкова малка, почти детинска, та ме е страх дори от една мечка. Ти ме научи, кажи ми, как да се справя с мъчнотиите в живота! Искам да премина през гората – страх ме е от мечките, страх ме е също да ме не ухапе някоя голяма змия. Кажи ми, как да прегазя онази голяма река. Научи ме, Господи, страх ме е да се не удавя!”. Тъй говори на Господа! [...] Важно е сега, в този момент какви връзки имате към Бога. Вие говорите ли на Господа? Господ говори ли ви? Ще мълчите, няма да ми давате никакъв отговор. Ако Господ ви говори, аз се радвам. Питам ви още: вие говорите ли на Господа? Ако Му говорите, пак се радвам, защото има истинска обмяна в отношенията между Бога и вас. Трябва да ни говори Господ и ние трябва да Му говорим. Това има дълбок, истински смисъл.

* (фонограф – първият създаден апарат за записване и възпроизвеждане на звукове, предшественик на грамофона; създаден от Едисон през 1878 г.)

Вътрешни и външни връзки – 7 юли 1926 г.

 

  1. Господ обича да говорим много хармонично, с най-приятен, с най-хубав език. Когато се приближаваме при Бога, трябва да употребяваме най-хубавите думи, затуй малко ще говорим, но ще намерим най-хубавия език. Може да кажем само 2– 3 думи, но ще ги произнесем тъй хубаво, тъй сладко, че Господ,като ни чуе, да каже: „Утре, като дойда, да те намеря пак в това разположение на духа”. Когато отивате при Бога с недоволно сърце, вие не произнасяте хубави думи и Господ казва: „Не пускайте този втори път!“. И тогава ще почувстваш, като че Небето се е затворило – сърцето ти се свива болно. [...] Както Господ ни говори, така иска и ние да Му говорим.

Особеното място – 8 юли 1926 г.

 

  1. След години хората ще развият вътрешните си способности, та като се говори или пее някъде, този звук ще се предава през етера на далечни разстояния и те ще го възприемат. Звукът ще минава през въздуха без никакви препятствия. Например, ако пеете във Варна, гласът ще може да се чува навсякъде.
    За Слава Божия– 11 юли 1926 г.

 

  1. Ако искате да кажете за някого нещо, излезте пред лицето му и кажете всичко, каквото искате. Няма по-грозно нещо от това да се говори зад гърба на човека.

Право мисли – 14 юли 1926 г.

 

  1. Дали говорите за себе си, или за другите, всякога говорете добро. Не изнасяйте лошата страна на човека! По-добре е да кажете Доброто, отколкото лошото. Всеки човек има и добра,и лоша страна. Изнеси неговата добра страна!

 [...] И когато говорим за своите ближни, за своите братя и сестри, ще говорим за онези блага и способности, които Бог е вложил в техните умове и сърца. Това е красивото в света!

 Да не бъдете съдени – 24 август 1926 г.

 

  1. На Бога всякога ще говорите Истината. Истината може да се говори само на Бога. Да говориш Истината на Бога–това е смисълът на живота. Този трябва да бъде идеалът на всички. Дойде ли въпрос до Истината, ще се вдълбочите в себе си и Бог ще ви научи как и какво да говорите. Ако говорите Истината на хората в името на Бога, Той ще ви научи какво да говорите; ако не говорите Истината на хората, Бог няма да ви научи. Той ще мълчи, ще ви остави сами да се разправяте.

Стремеж към съвършенство – 29 септември 1926 г.

  1. Когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено Божествено вдъхновение. Това вдъхновение носи благословение както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша. Щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението. Тогава човек трябва да престане да говори. Това всеки е опитал. Ако човек продължава да говори без вдъхновение, страданията неизбежно ще дойдат върху него. Защо? Защото той не е послушал своя вътрешен глас.[...] Казвам: когато хората не се подчиняват на своя вътрешен глас, те минават за лоши; когато му се подчиняват, те минават за добри. [...] От какво се вдъхновяват съвременните певци и музиканти? Те се вдъхновяват или когато се харесат на публиката, или когато им се плаща добре. От какво трябва да се вдъхновява бъдещият музикант или певец? Той трябва да се вдъхновява от това дали неговата музика е в сила да направи преврат в душата на падналия човек. Какво по-голямо възнаграждение може да има за музиканта от това – когато той свири в една кръчма на пияници и половината от тях се откажат веднага от пиянството? Те ще кажат: „Бог да те благослови, където дойде между нас да ни посвириш!”. Какво по-голямо морално удовлетворение може да очаква музикантът, ако със своята музика той е успял да събуди импулс към наука у този, който никога не е пожелавал да учи?

Свободно движение – 13 октомври 1926 г.