Беинса Дуно – Учителя

(Петър Дънов)

За

Българите

и

България

 (Част първа)

Предговор

 

„Братя и Сестри,

Майки и Бащи,

Приятели и странници,

Учители и ученици,

слуги и Господари, 

Вий Служители на Живота…“

– Отворете Сърцата си за Словото Божие

и пийте от Този Извор на Истината,

и бъдете като Него.

 

Словото Божие протяга Бащина ръка към Българите, България, а и Света за всички истински Българи по Дух и Душа, които жадуват за Истината, без значение на светските им или религиозни схващания, социален статус, пол и възраст.

След идването на Учителя Беинса Дуно отново България стана извор на Висша Духовност, както е била в миналото (по времето на Орфей), а и ще бъде за в бъдеще според Волята Божия.

Както Слънцето свети еднакво за всички така и Бог в още по-висша степен разпраща Благодатта Си към съществата от Световете, а те, според тяхното лично отношение, разумност и поведение възприемат дотолкова, доколкото им е позволено,а и възможно.

Включените цитати са много повече от литература за бързо или еднократно прочитане. Те изграждат автентично представянето на малка, но тематически концентрирана част от Словото Божие, дадено в България чрез Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов).

Всеки цитат е с доказан произход – навсякъде под самия цитат точно е посочено заглавието на беседата, както и датата на изнасянето ѝ. (Всеки може да провери достоверността на написаното.)

Цялата книга е един предговор и запознаване с част от Великя Божи Промисъл, а именно – даването на най-концентрираното и чисто Слово Божие на Земята след Христа: новото Духовно Учение на Любовта, Мъдроста, Истината, Правдата и Добродетелта.

Самият Учител казва: „Сега искам да внимавате върху това, което ще говоря.

Днес проповядвам едно Учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърцето. То е Учение, което носи мир и спокойствие на сърцето; Учение, което носи светлина на ума, обнова на душата, сила на духа. Това Учение е в състояние да възстанови краката на хромите, да отвори очите на слепите. От това Учение глухите прочуват, болните оздравяват, мъртвите възкръсват. То носи хармония навсякъде. За това Учение няма никакво препятствие. То е Учението на Живия Бог, Който е и между хората, и между камъните, и между растенията, и между животните. Живият Господ, за Когото ви говоря, е навсякъде. Той е познат на всички. Единственото реално и съществено нещо в света е Тоя Бог”.

из: Да Възлюбиш Господа – 15 октомври 1916 г., Неделна беседа, София

 

И ако може да се каже, че Библията и Коранът, както и всички Свещени Писания са братя и сестри с Един всеобщ Баща – БОГ Отец, то за хилядите беседи, лекции и разговори на Учителя може да се каже, че са огромно продължение и разширение на самата Библия, и то в такива размери, че един човешки живот няма да е достатъчен за проучването дори и на половината от всичко, което той, Петър Дънов (както светските хора го наричат), е казал и направил, давайки и съвършен личен пример за всичко, казано от него.

Бог е говорил на хората и преди, говори им и сега според Волята Си, а и прави Словото да е разбираемо за тях според Времената, в които те живеят, а и тяхното ниво на развитие и разбиране. Днес Господ говори на хората най-точно и силно чрез Беинса Дуно, който изнася Новото Учение на Всемирното Бяло Братство пред България и света, а ние сме призвани да го разпространяваме, представяйки го в автентичния му вид.

Този сборник с извадки е въз основа на всички беседи и лекции достигнали до нас от Учителя Беинса Дуно (общо 3878 беседи и лекции), а томовете „Изгревът на Бялото Братство…” не представляват обект на настоящото съставителско изследване.

Често посочените заглавия под цитатите са с две различни заглавия на една и съща беседа, те са разделени с наклонена черта ( / ). Например: Крадецът и пастирят / Да имат живот – 1 септември 1929 г., Неделни беседи, София

Тези различия са в зависимост от издателствата, които са основно две. Издателство „Бяло Братство”: (заглавието е „Крадецът и пастирят”) и издателство „Жануа – 98”: (същата беседа е със заглавието „Да имат Живот”).

В съдържанията на беседите от една и съща дата, но с две различни заглавия има малки и допълващи се различия в зависимост и от стенографските записи водени по времето на Учителя.

Тази книга е разпределена на две части, а това издание представя само половината (първата част) от казаното по тази тема.

В настоящия труд има излизане от рамките на конкретната тема, но тези разширения са пряко или косвено свързани с общия тематичен замисъл в съдържанието на книгата.

 

Очаквайте втора част на книгата по Учителя: „За Българите и България”…

 

Калин Кирилов – КΔй人ин

Господнята Молитва

 

Отче нашъ, Който си на Небесата,

да ся святи Името Твое; Да дойде Царството Твое;

да бѫде Волята Твоя, както на Небето,

така и на земіѫтѫ;

Хлѣбътъ нашъ насѫщный, дай го намъ днесь;

И прости ни дълговетѣ наши, както и ный прощавамы на нашитѣ длъжницы;

И не въведи насъ въ искушеніе, но избави насъ отъ лукаваго; защото е Твое Царството и Силата и Славата во вѣкы.

 

Аминь

 

 

 

 

Библията в едно изречение:

 

А Іисусъ му рече: Да Възлюбишь Господа Бога Твоего съсъ всичкото си сьрдце, съсъ всичкѫтѫ си душѫ и съсъ всичкыйтъ си умъ.

Тази е пьрва и голѣма Заповѣдь.

А втора подобна на неіѫ: Да Възлюбишь ближнійтъ си както себе си.

Ев. Мат. 22:36-39

 

ДОБРАТА МОЛИТВА

 

Господи, Боже нашъ, Благий ни Небесенъ Баща,

Който Си ни подарилъ животъ и здраве, да Ти се радваме.

 

Молимъ Те,

изпроводи ни Духа Си, да ни пази и закриля

отъ всѣко зло и лукаво помишление.

 

Научи ни да правимъ Твоята Воля,

да освѣтяваме Твоето Име и

да Те Славословимъ винаги.

 

Освѣтявай духа ни, просвѣщавай сърдцата ни и умътъ ни,

да пазимъ Твоитѣ заповѣди и повѣления.

 

Вдъхвай въ насъ съ присѫтствието Си чиститѣ Си мисли

и ни упѫтвай

да Ти служимъ съ радость.

 

Животътъ си, който посвѣщаваме на Тебъ

за доброто на нашитѣ братя и ближни,

Ти Благославяй.

 

Помагай ни и ни съдѣйствай

да растемъ въ всѣко познание и Мѫдрость,

да се учимъ отъ Твоето Слово и

да пребѫдваме въ Твоята Истина.

 

Рѫководи ни въ всичко, което мислимъ и вършимъ за Твоето Име,

да е за успѣхътъ на Царството Ти на Земята.

 

Храни душитѣ ни съ Небеснийтъ Хлѣбъ,

укрѣпявай ни съ силата Си,

да успѣваме въ животътъ си.

 

Като ни давашъ всичкитѣ Твои благословения,

приложи Любовьта Си, да ни е вѣченъ Законъ.

 

Защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги.

 

Аминъ

 

(Основнатa Молитва дадена от Учителя – 1900г.)

Молитва за България

 

Господи, Боже наш,

Ти, Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва, озари ни с лъча на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас.

Укрепи в гърдите ни пламъка на Свободата и Правдата.

Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за твоята Велика Милост.

Ти, Който Си вдъхновил за светли дела нашите духовни първенци;

Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и Си го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас.

Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя – твои верни, заседнали в своята земя по Твоя Воля.

Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни.

Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния успех, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност, за Твоя Слава.

 

Амин

Молитва на Избраните

 

 

Господи, благослови този народ, укрепи го, повдигни го,

дай му мъжество, окрили духа му,

дай му вяра, упование и надежда в Тебе,

да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето.

 

Стори, Господи, Боже наш, това заради великото Си Име, с

Което Си знаен през всичките векове.

 

Направи да се освети Името Ти пред всичките народи и да знаят, че

Ти Си само Един, в Когото няма измяна и

Който Си всякога силен да помагаш и да избавяш.

 

Разпръсни враговете ни, Господи, отпред Лицето Си и ние ще

Те славим с чисто сърце, когато ни помогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето свято Дело.

 

Ти, Господи, сам действай сега с крепката Си Ръка.

Стори това заради Господа нашего Исуса Христа, чрез

Което Име Ти Си благоволил да Те призоваваме.

 

Амин

 

Да благослови Бог Словото Си в България и да го възрасти

 

Учителя

(казано през1909)

 

 

Послушайте думите на Небето:

1. 1. Братя и сестри от дом Славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие.

 

Слушайте Словото!

 

Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира.

[…] Аз ида, да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.

[…] Аз ида от Горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с Великата Мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам

[…] Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното юдино, ще стане огнище.

Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Братът на страдащите ще пристигне във всичката Своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.

[…] Слушай ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил!

Аз Съм ЕЛОХИЛ, Ангел на ЗАВЕТА ГОСПОДЕН.

Призвание към народа ми Български, синове на семейството славянско – 8 октомври 1898 г., Варна

 

2. Вие сте в българския народ и трябва да се постараете да повдигнете „акциите” на българския народ.България ще мине през едно пресяване, но няма нужда да знаете кога ще стане това пресяване. Господ обаче работи и за всичките добри условия, така щото няма защо да се опасявате за противоположното.

Въпрос на ученик към Учителя: „Дали България играе първенстваща роля при събуждането на славянството?”.

Отговор: „Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие – тази именно верига е, която издига народите”.

Годишна среща на ВЕРИГАТА – Варна, 1908 г.

 

3. Г-н Дънов(така са наричали Учителя в първите години на неговата дейност –бел.съст.) прочете и една Молитва за българския народ, продиктувана от Светия Дух, но за нея ни се обясни, че не можем да я препишем. Тая молитва била дадена преди дванадесет години и в нея молбата на Духа била да се срине всякой, който е на власт и върши беззаконие.

[…] Господ се интересува от всичките работи на България – и в политическо, и в икономическо, и в материално отношение. И ще видите, че в материално отношение България е по-добре от другите съседни държавици. Например наводнението в Румъния, земетресението в Италия и това, което стана в Турция – подобни катастрофи щяха да станат и в България, обаче тя остана незасегната по благословение от Горе и това е в общия план на Небето. Трябва да образуваме вече една почва, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове. Защото целта на Веригата на Всемирното Бяло Братство е да тури почва, тор, та като дойдат по-добрите духове, да спомогнем за тяхното въплъщение и да ги поставим на работа. Тогава ще има в България по-добри министри, по-добри управници, съдии, офицери и прочее. А за тези, които крадат пари, не се тревожете – те ще оставят парите тук, парите са змийски кокал.

[…] Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване. Този светия е идвал под името Йосиф и е работил тук, във Варна, и Месемврия – той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80 – 90 години. Към края на този век свети Иван Рилски ще дойде пак, но и засега в пространството работи за българския народ.

Най-напредналите духове в българския народ са Кирил и Методий и цар Борис. Кирил и Методий са славяни.

[…] Злото ще се увеличи – това са войните, които се готвят, но има всички условия да стане обединение на народа и положението му е много добро. Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го ударят на ядене и пиене, и да забравят, че са били петстотин години под робство. Затова именно ние работим – да се не повтаря робството.

[…] Г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното:

*Първият петък ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата – ще се молите за всичките членове на Веригата. Ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменават имената им.

*Втория петък ще посветите на всичките онези наши братя из цяла България, които сега се повдигат, които знаете и не знаете – да ги благослови Господ и да ги докара на работа.

*Третият петък ще се посвети на молитва за българското духовенство и за Православната църква.

*Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици – да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него.

*Петият петък ще се употреби изключително за управляващите – да им изпрати Господ силата Си от Горе и Закона Си в сърцата им – как да управляват.

*Шестият петък – за всичките земеделци в България – да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля.

*Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление.

*Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват – та да им се оправят работите.

*Деветият петък – за здравето на членовете на Веригата – да им даде Господ здраве, за да могат да работят, и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищения, и да бъдат всякога здрави, бодри и весели.

*Десетият петък ще се употреби изключително за това Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост.

*Единадесетия петък всякой един от вас ще посвети за себе си.

*Дванадесетия – за идването на Царството Божие на Земята.

Годишна среща на ВЕРИГАТА – 15 – 20 август 1909 г., Варна

 

4. Определеното число за възкресение между българите е числото 1400. Това е то българският народ,те са силата. Възкресението значи човек да се сее наново,значи 1400 души българи има да се сеят наново. Те са тези, в които Духът се е вселил и очакват своето пълно раждане. Тези 1400 души са, които от червей ще преминат в пеперуда, а другите ще останат още дълго време като буби да ги храните още.

[…] Господ е дал много добри условия за работа в България и във всяко едно положение ще се подобри положението ви. Иначе ще изгубим благоприятния момент и две хиляди години ще бъде ужасно скитане. Интересно е това, че колкото кражби станаха в България, нито една не можа да не се открие.

Въпрос от ученици: „Ще стане ли политическото обединение на целия български народ – България, Македония, та и Добружата?”.

Отговор от Учителя: Ще стане обединение между българите в Добружа. До 1914 година ще има такива пертурбации¹, щото и вие сами ще се учудите.

[…] Нещо повече: даже в реда на нещата е всички южни славяни да се обединят в една империя, която ще застига, то се знае, и Солун. Но най-важното е, че когато Христос дойде, ще настане една велика империя.

[…] При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие. Вие всички сте виновни за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите грешките си, сега се подлагате на изпит при благоприятни условия, за да можете да помогнете на България. В минало време при падането на България сте били боляри и какви ли не золуми (злини) сте вършили. Цар Борис Български е сега на физическото поле, в България.

[…] В България засега има много неприятности, но тия неприятности Бог ще изглади. […] Като се подобри положението на България, знайте, че едновременно се подобрява и вашето положение.

Протоколи от годишната среща на ВЕРИГАТА – 14 август 1910, Съборни беседи, Велико Търново

 

5. В България има мнозина, които подготвят Духа, и те един ден ще бъдат внушително число. Те саистинската Църква в България и те са хората, които ще искат служене от вас, както малките деца, на които трябва да се слугува.

Приложение към протокола – 18 август 1910 г.

 

6. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя.

[…] Заради нас (учениците на Всемирното Бяло Братство – бел.съст.), които живеем добре между този народ, Господ Го държи и поддържа. И като е щастлив народът, щастливи сме и ние. Ние сме на Земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им и чадата им, и добитъците им, и житото им, и всичко. И народът, като се благослови, благославяме се и ние. А че някои онеправдават този народ, за това Господ ще се погрижи.

[…] И така, Христос е в България, между вас и с вас. Той е, Който повдига българския народ. Един ден ще Го видите.

[…] Българите нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е страдал много. Това е важно да се знае от Веригата (Синархическата Верига на Христос – бел.съст), защото и вие изхождате от народа.

[…] Ние действаме в България така, щото Господ да направи този народ по-религиозен и по-щедър, за да може чрез тия добродетели да му се помогне, за да се повдигне.

[…] Духът Елохил, Който е Бог Помазаник, е ръководител на българите; Той е Ангелът, Който е поставен от Господа да води българския народ и цялото славянство. Той е Ангел на Завета Господен, на Когото тази политическа свобода на българите се дължи. Да, българите дължат много работи на Елохил. И Той ще се яви между славянството, но те няма да Го разпнат както евреите.

Протоколи от годишната среща на ВЕРИГАТА – 10 август 1911 г.

 

7. Ако този народ не приемеХриста, ще се вдигна и ще отида в друг народ;и ако сте готови да кажете и вие като мене: „Твоята Воля – моя воля, Твоят Дух – мой Дух”, ще ви подам ръка и ще ви изведа на канара. Понеже Христос е близо, чува се и гласът Му, то и вие дръжте се близо и бъдете юнаци.

И гласът му се чува – 1 април 1912 г.

 

8. България дължи всичките благословения, на които сега се радва,на Христа. И ако не стане нещо от онова, което желаете, вашата опърничавост е причината завсичко това.

[…] И когато се молим: „Да бъде Волята Божия!”, ние казваме, че тя трябва да бъде не само за България, но и за всички да бъде полезна, даже и лично за теб, който така се молиш. Ние като въглен трябва да се запалим.

[…] Политическото благо на една държава зависи от духовното ѝ повдигане. Съдбата на България, за която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел.

[…] Както и да гледате и чувствувате, само знайте, че ако това Дело (на Учителя Беинса Дуно) се спъне, спъва се българският народ, спъвате и себе си и тези няколко поколения.

[…] Ако вие спъвате работата, Господ ще си намери други хора, но не е хубаво нито за вас, нито за народа да спъваме един вървеж. За това се повдигнете като хора разумни и благородни.

[…] Христос ми казва: „Ида да помогна на този народ, да загладя всичките недоразумения и да разбия всичките препятстващи духове“. Аз и Христос едно сме! И с нищо друго не можете да ме подмамите, освен с вашата Любов.

[…] От Невидимия свят правят усилия да освободят България от една война с Турция, та затова се впрегна Италия, защото този каиш щеше да го тегли България. Македония трябва вече да се освободи. Братството в Невидимия свят съдейства в България. Зная какво ще стане в Македония, всичко точно ми е известно, но не ми е позволено да го казвам.

[…] Тъй като вие, всички заедно с мнозина други още, сте спъвали този народ, затова сте изпратени в него да се поправите. Тия ви грешки на миналото вие ще можете да узнаете, но само ако ви пренесе човек в астралния свят.

[…] Вие знаете ли, че в минало време сте били всички свещеници и като не сте изпълнили своята длъжност, сега идете да я изпълните, а другите са ваши деца. Сегашните свещеници, които работят между българския народ, са също ваши ученици. Понеже не сте изпълнили своята длъжност, Господ не ви дава да сте свещеници, а сте турени настрани, за да видите как и какво работят свещениците. Преди шест хиляди години вие сте били в Египет, където сте учили египетската мъдрост; пратили са ви в египетския народ, за да го подигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност, изпортили сте я, затова ви сформират в тази Верига, за да изправите своите погрешки. Вие сте се провинили и в непослушание. Някои работи сте изпълнили много добре, но някои не сте и затова сега сте турени в положение да ги изпълните. Вие не сте били по-напред в този народ, а сте били в Египет, ходили сте с евреите през пустинята, ходили сте в Ханаан, преминали сте в Гърция, Рим, а след това се озовавате между славяните. Разбира се, пак ще кажа: много от вашите длъжности сте изпълнили, а много – не. Най-после Братството ви изпраща между този народ, за да го повдигнете.

[…] В България атмосферата е много тежка. Българският народ се е свързал с материални работи и за да го повдигнем, трябва да го развържем от материята. Виждате сами, че българинът иска да има и кокошки, и свине, и кози, и овце, и говеда, а разказват, че за един германец е достатъчен само един кон. После, един германец ще видиш доволен от 50 декара земя, докато българинът е незадоволен от много повече. И тази е причината в България да няма мистицизъм, липсват ясновидци.

[…] Най-живите Братя са между Моравското братство, което стои много високо между всички славяни, при все че има Братство и между сърбите, Черна гора, поляците, където Братството е много забатачено.

[…] А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат между славяните, които именно тогава ще се повдигнат. Аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия.

[…] В България има изпратени от Черната ложа, които противодействат, те са сега тук и спънките ни са от тях. Ако те срещне някой от тях, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него. На Черната ложа само Бялата може да противодейства, защото тя има по-голямо знание и мъдрост и е в състояние да я преодолее. Затова вие трябва да се държите с Бялата ложа; главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното – Сатана, Велзевул.

[…] Много от вас мислят, че като пропадне Турция, на България ще потръгне като по мед и масло, а аз мисля точно обратното, защото този турчин, който ние искаме да се махне, е вътре в нас. Той ни е управлявал 500 години и едва сега сме се освободили от него. Както и да е, въпросът с Турция е вече въпрос свършен – тя ще престане да съществува като велика държава. Това е, което аз зная.

[…] И за мен е безразлично българинът за какъв ще ме има (т.е. възприеме – бел.съст.). Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му – добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: „вие сте солта на този народ”. Друг е въпросът дали можете да „осолявате”, но бъдещето ваше и на народа зависят във висша степен от тази сол, която вие имате.

Протоколи от годишната среща на Веригата – 15 – 21 август 1912 г., Съборни беседи, Велико Търново

 

9. От поведението на българския народ, от поведението на славянския елемент въобще, ще зависи разпоредбата на Невидимия свят.

[…] Славянството представлява от себе си по-добър елемент, то е, което има благоволението на Небето, при все че и в него има два големи порока – блудство и пиянство. В душата му обаче изобилстват добродетели, които интересуват приятелите му духове. После, не бива, грешка ще е да си внушавате, че България може да стане една Велика държава, защото, като четем историята, питам аз: къде са Персия, Рим и пр.? Не бяха ли и те велики държави? Та, ако България със своето бъдещо величие иска да прослави Името Божие, тогава ще има благоволението свише. Ако Небето не е с един народ, напразни са всичката негова сила и войска. На такъв народ трябва един ум, а този ум е Господ и ако ние отиваме с Неговия план, трябва да положим всичко, за да запазим този народ от опиянение.

[…] Ето защо всичките тия, които познават Господа, трябва да кажат дълбоко в сърцето си: „Господи, нека бъде Волята Ти”. Да се държим с Господа, защото Той е Главнокомандващият, пред Когото не след много години ще се явите за отчет.

[…] Сега-засега България е на 35 години, (т.е. след робството – бел.съст.) значи носи два кръста (35 = 3 + 5 = 8, т.е. 2 x 4) и ако ги изнесе, то ще бъде голяма нейна придобивка.

(*Неделя след мобилизацията на войниците в България)

Обсадно положение – 23 септември 1912 г.

 

10. България може сега да воюва, но защо? Защото търси свобода, за каквато плаче и се стеснява.

Същественото за днес – 7 октомври 1912 г.

 

11. Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас,защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотичното влияние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се; и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допуска тази криза. Няма защо да недоумяваме и да се смущаваме оттази криза. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва (рана), винаги взима известни привидни блага и ги изпраща в пространството – изпраща свинете в морето, както Христос направи, за да избави бесния.

Назидавайте себе си – 13 август 1913 г.

 

12. Ако някой ме пита кои са причините, порадикоито човечеството страда, ще кажа лозунга:„Разделяй и владей!”.

Христос казва: „Всяко царство, всеки организъм, живот, всеки организиран народ разделя ли се, няма да устои”; и [още]: „Ако царството се раздели, и домът няма да устои”. Следователно и царството, и домът ще пропаднат заедно, или, на търговски език казано, ще фалират.

Делението – 25 ноември 1913 г.

 

13. В миналото на тоя народ са ставали още по-интересни неща. Сегашното е един отклик от миналото и то трябва да се преповтори в съкратена форма. Сега му е времето, нека всички покажете набраното с векове. „Вкраяна жетвата Аз ще имам думата” – казва Господ. – „Плодът ще покаже всичко в своята истинска форма”. (Първо Посл. Кор. 3; 1-23. Аз познавам душата на тоя народ много добре; тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което веднъж завинаги ще се освободи от старото робство.

(из: Писмо до брат Пеньо Киров)

Онова, което ще повдигне човека – 17 декември 1913 г.

 

14. И ако вземем българската буква Ж, с която започвадуматажито, тя напълно съответства на житното зърно – долу две крачета, корени, горе две клончета. Като го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Онзи, от Когото сме излезли – към Бога.

Някои ме питат по политическия живот на България: „Какво ще стане с нея?”. Чудна работа! Че какво е станало сега? На България ѝ правят малко разтривка – туй е всичкото. Снели са ѝ малко от товара, дали са ѝ нова опитност и задача за разрешение. Ние не седнем да мислим разумно върху законите, които регулират живота, а търсим виновните. Кой е виновен, кажете? Виновните сега няма да ги намерите. Виновен е индивидуалният живот на човека.

[…] Вие казвате: „Какво ще стане с България?“. Аз ви питам: „Какво ще стане с вас?!”. Не знаете, че дяволът е взел всичката ви собственост, продал ви е дори кожата, а питате: „Какво ще стане с България?“. България – това сте вие. Трябва да се молите да ви помогне Господ да изпъдите този неканен гост от вас, да запазите своята собственост, своя ум и своето сърце; дяволът е виновник за тия страдания.

Житното зърно – 23 март 1914 г.

 

15. Всеки иска да стане господар, всяка раса, която се издига, иска да господарува, всеки народ иска да бъде господар над всички други народи и затова всички дохождат до сблъсквания. Ако всички хора имаха за ръководител Христовия принцип–да слугуват на човечеството, ако всеки имаше своя сфера на работа и би принесъл своята лепта на човечеството, нямаше да има никакви спорове.

Законът на служенето – 27 юли 1914 г.

 

16. Приветствам ви от Името на Господа Нашего Исуса Христа. Това е първо събрание по рода си в Новата Епоха. Вие сте в Новия Завет, в Новата Епоха. Това събрание, което устройвам, е първо по рода си, защото е само в България.

[…] Христос, като дойде, каза да се даде на българите отреденото им отпреди толкова и толкова години, но светът не им го даде – Европа отказа да приложи този закон и поиска да действа по стария закон.

[…] И Господ, за да ни събере, така е наредил работите, че България да кротува. Затова тя държи неутралитет, когато навсякъде другаде се бият.

[…] И действително, в по-добри времена, отколкото сегашните, право да си кажа, аз не съм живял. Сегашните времена са най-добрите, главно защото досега сте били роби, а отсега сте вече свободни; и тази свобода ще носим и разнесем на всички други.

[…] Българите се оплакват, че всичко им било вземано. Това, което са им взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също както онези жабчета в реката Нил, които разяждат корубата (стомаха) на крокодила, който ги е глътнал. Опасно е да се узурпира нещо, което Христос е дал. Цяла Европа глътна каквото бе дадено на българите от Христа, но сега ето тази кражба излиза наяве, защото Христос ги хвана на мястото на престъплението. По този начин Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима.

[…] Като се пресметне колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя. А в пустинята ще бъдете още две и половина години. Всички ще бъдете в Астралния свят. След две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата. Отсега нататък всички трябва да очакват светли дни, като още веднъж ви казвам: Вяра, Вяра, Вяра и Вяра!

[…] Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камък, дърва и кал не ходя, но постоянно съм в Църквата, същинската ЦЪРКВА, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте с Христа! В този закон седи спасението на българския народ и на всички вас.

[…] Христос казва: „Гледайте на Мен, иначе сте изгубени”. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен.

[…] Българският народ никога не е имал такова благословение, както сега, Христос ще изведе този кораб на България, Христос е на този кораб и няма от какво да се плашите. Смело можем да очакваме да настане времето, когато ще бъде едно стадо и един Пастир.

Протоколи от годишната среща на ВЕРИГАТА – 10 – 18 август 1914 г., Съборни беседи, Велико Търново

 

17. Както евреите бяха упорит и своенравен народ, така са и българите – има чудно сродство на духовете. Сега, за да не пострадат българите, за да не се повтори и с тях историята, както стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон и Рим и прочее; за да може да стане правилно тяхното развитие, в пентаграма има знаци, от които става явно, че Невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентаграма говори и който има разбирането, нека схваща!

[…] И ще се разведрява все повече, защото България става звено за обединението на славяните.

Съборна среща във Велико Търново – 18 август 1914 г.

 

18. Във времето на българското робство, в епохата на еничарите, някой си турчин даалия, пехливанин, завладял цяла една местност и турил цялото население в страх и трепет. Кого де хване–бие, трепе, наранява и убива; с това той навсякъде се хвали, че гяурите плаши. Никой от местното население не смеел глас да издигне, всички се на Бога молели от това зло да ги избави. Всички мъже носели белезите на турския даалия, но никой не смеел глава да повдигне. Всеки от страх своя ярем носел. Един ден минава през това място млад български овчар, спретнат и обут, с кривак в ръце. Влиза в една гора. Съглежда го отдалеч турският даалия и му извиква:

– Ей, гяур, стой! Кой ти позволи тук да минаваш?

– Аз съм чобанин, стадо си прекарвам.

– Я хвърли тая тояга.

– Но аз ти я нося за подарък – тя е пълна със злато. Моята баба ми каза, че дядо ми от Рая я донесъл. Тя никога не ме е лъгала и пътя ми е оправяла.

– Гледай тоя серсем гяурин какви глупости говори! Ще ти кажа аз на тебе от кой Рай е излязла, от вашия или от нашия! На нея твоята глава ще набуча.

Обаче смелият овчар с още първия замах сабята на пехливана даалия на две строшва; от втория замах, дясната му ръка съвсем увисва; третият замах левия крак на две пречупва и пехливанинът даалия на земята се срутва.

– Нали ти казах, че моята тояга всякога право казва, че от Рая е излязла? Засега ти стигат тия три думи, които от нея научи. Бог добре плаща. Втори път като мина, моята тояга ми пак казва: „Още три думи ще ти кажа и главата ти ще смажа”.

– Вярвам – отговорил пехливанинът даалия – в твоята тояга. Нейните думи в живота си ще прилагам. Мога ли вече аз да се противя на такава тояга, която от Рая излиза и всякога Истината казва? Нека отсега нататък раята да бъде свободна, такава е Волята на Аллаха.

Този турчин – това е смъртта. Раята – това сме ние, човеците. Има ли място в света, където този „пехливанин” да не е влизал? Какво говорят кръстовете по гробовете?

[…] Българскят млад овчар със своята тояга, излязла от Рая, която лъжа не казва, с три удара – срещу ножа, в дясната ръка и в левия крак на даалията – да опровергае лъжливата теория, че пехливанинът даалия е непобедим. Обаче трябва мъжество, трябва воля за такава гигантска борба.

[…] Този млад овчар представлява разумният непокварен човек, ако неговата „баба” представлява Божествената Любов, която постоянно говори в нашата Душа, че свободата е човешко право; и ако „дядото” представлява Божествената Мъдрост, която изнася тоягата, т.е. Божествената Истина и Закони, и я поверява в ръцете на това разумно същество, да брани своята Душа от заробване; и ако ножът [на даалията] представлява природните сили в разрез на човешкия прогрес; и ако ръката му показва покварената човешка воля, а левият крак – поквареното човешко сърце, ние мислим, че като се реагира върху тия сили в дадена посока, можем да отстраним разрушителните действия.

Необходимостта да познаваме Бога – 21 септември 1914 г., Неделни беседи, София

 

19. Евреите разбираха почивката своеобразно, както именно и българите разбират неделята. Българинът ще вкара воловете си в обора, ще остави ралото под хамбара, ще се облече добре, ще си тури калпака и ще отиде в кръчмата, където още с влизането си ще извика: „Дай насамполовин кило винце– днес е неделя. Шест дни трябва да работим, а седмия ден ще пием – ще се веселим”. Подобни схващания имаха и евреите за съботата. И Христос ги изобличава, като прави едно сравнение: „Ако вашата овца падне в съботен ден в някоя яма, нали ще я извадите?”.

[…] Българската дума мъж има дълбоко съдържание: тя произлиза от санскритската дума манас, която означава същество, което мисли; затова хората казват: „Бъди мъж!“, т.е. същество, което мисли, разсъждава, което има воля да върши това, което е добро. Това значи да бъдеш човек.

[…] Започнете да работите и нека всеки да работи вътре в себе си. Когато на българина дойде някой приятел на гости, той го взема и му показва какво има в своето стопанство, как е нареден и приятелят му го похвалва и се радва. Един ден ще дойде Господ от Небето, къде ще Го разведете вие? Плевнята ви, хамбарът ви са съборени, черквата и училището – също, ако Той намери всяко нещо тук в ред и порядък, ще каже: „Ето човек, който е работил разумно“.

Колко по-горе стои човек от овца – 28 септември 1914 г., Неделни беседи, София

 

20. Вначалобе Словото и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото. Тук основната мисъл е Словото. Какво трябва да подразбираме под думата Слово? Онзи разумен Божествен акт, изявен чрез известни вибрации, които можем да възприемем. Значи, когато нещата станат видими, осезаеми, достъпни за човешкия ум – нещо, което е сформирано, понятно за нас, това наричаме Слово.

Разбира се, на български думата Слово има едно значение, а на гръцки език, на който първо е написана тази евангелска фраза, има малко по-друго значение. На гръцки тази дума започва с буквата λ – Логос, а на български започва с буквата с. Тоя факт същевременно показва, че гръцкият и българският народи не се намират на едно и също място, на едно и също поле. Когато думата Логос е писана на гръцки език, елините са имали стремеж нагоре, към Ангелите, а нашата буква С е символ на полумесец, което означава, че ние се намираме на обратната страна на астралния свят, нямаме Светлина и затова я вземаме, отразена от Луната. Следователно можем да кажем, че по Словото славяните са народ, който слиза надолу, че са достигнали до най-дълбокото място, докъдето може да се слезе, и че сега ще започнат своята нова еволюция. Тази е причината, поради която аз не мога да ви обясня и вие не можете да разберете Словото – понеже във вашите мозъци, във вашите умове още Луната грее, у вас образите, фигурите, всичко е смътно. Но когато дойде дневната светлина, или когато Христос дойде в нова форма, всичко ще стане за вас светло и ясно. И тъй, под думата Слово разбирам онова Разумно Начало, което твори и създава у нас и мислите, и желанията, и действията. И сега ние трябва да се върнем към това Начало.

В начало бе – 8 ноември 1914 г., Неделни беседи, София

 

21. Какво трябва да подразбирате под думата Учител? Тази дума има отношение към чисто Духовния свят. Не е учителстване да учиш хората как да градят църкви, как да посяват цветя, зеле; това не е учителстване. Доброто учителстване подразбира един акт на висше самосъзнание – трябва да се извърши един чисто духовен процес, между учителя и ученика трябва да има едно пълно съзнание върху задачата, която иматда изпълнят, да съществува една обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете; учителят да предаде известни истини и ученикът да ги използва както трябва.

[…] „Какво ще стане с българския народ?“ Нека всички българи се обърнат към Бога – аз им гарантирам, че всичко ще бъде наред. Но ако носят сегашните глави, по 39 тояги ще ядат – тъй е писано в Божествената книга. Ама Русия била такава-онакава; и тя, ако следва Господа, ще бъде благословена; ако не го следва, ще яде 39 тояги. Същото е и с Германия, с Франция, с Англия, с всички – Господ всички бие наред, на общо основание.

Учителите – 7 декември 1914 г., Неделни беседи, София

 

22. Какво е отношението на България спрямо Великите сили? Както една малка клечица тук, на физическия свят, е нищожна, понеже се търсят все големи клечки, нона духовното поле тя означава нещо.

[…] Българите казват: „Биха ни, взеха ни маслото”, но не бойте се, вашето масло не е в сърби и гърци. Те взеха айряна, а маслото отиде горе в Небето. Кое е България? Това са живите съзнателни хора. Какво ще стане с България? Тя е посята и ще трябва да поникне – да пострада.

[…] Гърците имат култура, обаче те трябва да се държат добре със славяните, за да се благословят.

[…] Сега културата се пренася в славянството. Българите и останалите славяни трябва да се съединят. Но на ума на поляци и сърби не трябва да се разчита, като се говори за бъдещата култура, защото техният ум е умът на парите. Те са достигнали да имат пари, сила и власт, а бъдещата култура иска нещо повече.

Разговор за Откровението – 5 януари 1915 г., Извънредни беседи, Бургас

 

23. 23.Много народи са се изгубили заради неизпълнение на своите обещания [към Бога]. Така е и с всеки човек.

[…] И аз бих желал всички българи да имат тая разумна вяра, Разумна Любов и Разумна Правда, та те да послужат за основа на бъдещия живот, на обединение. Българският народ не е живял както трябва. Българските царства едва са достигали 50-60 години, защото са живели разединени. Сега се изисква разумно съединение между българския народ, нека се забравят ежбите. Този урок, който българите научиха преди десет месеца и ставаха по-разумни, другите държави сега го учат, за да поумнеят и те. Българският народ ще роди умни хора.

Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери Вяра на Земята – 10 януари 1915 г., Извънредни беседи, Бургас

 

24. Христос работи навсякъде из България –села и градове. Трябва да си помагаме с мислите си, макар и някой да страда кармично.

[…] Ако българският народ не се моли на Бога, ще бъде наказан с още по-голямо наказание. […] Славянството, ако прегреши, ще пострада много. Сега иде Господ, но кражби не позволяваме, богохулство – също. Вам казвам: стягайте се, работете умно, оправете се! Поповете не закачайте заради доброто на народа – прощавайте им. Господ ще ги съди.

[…] Искайте сила, имайте Вяра. Искайте чудеса – българският народ бе изгубен. Сега и сърби отстъпват, и гърци отстъпват. Ние работим сега и ако не работим, лошо ще стане. Може да сме грешни, но най-безгрешните сме от другите. От България се искат 1440 души избрани, а други – и от другите славяни.

[…] Аз познавам Господа по-добре, отколкото вас познавам. С Него по-тясно съм свързан, отколкото съм с вас. Вие ще живеете на тоя свят и ще проверите всичко, което сега ви казвам. Господ от хиляди години говори. Това не е цялата Библия, има още неща, които не са писани, и това е една много голяма книга, а след време ще стане още по-голяма. Сегашната Библия ви служи като ръководство да се отнесете към другата БИБЛИЯ.

Христос ще дойде и ще се прояви – 21 януари 1915 г., Извънредни беседи, Бургас

 

25. Една мида можеда направи един бисер, за който Христос я похвали;вас, като влезете в Небето, за какво ще ви похвали Христос? Някой ще каже: „Аз бях в България пръв министър“, но Христос ще го попита: „Е, какво добро си направил за българския народ?“.

– Никакво.

– Бисер имаш ли?

– Нямам.

– Ха навън, пак долу, на Земята, дотогава, докато, направиш бисер, защото без този бисер няма да те приема в Царството Божие.

Многоценният бисер – 19 април 1915 г., Неделни беседи

 

26. Ние сме длъжни да обичаме свещениците заради Бога, понеже са ни братя; зная, че имат известни слабости, всички тези работи аз ги вземам предвид. Аз бих желал във всяка една черква да има герои и тогава ние ще бъдем един християнски народ, който живее по християнски.

Блудният син – 27 юни 1915 г., Неделни беседи, София

 

27. Когато представителите на еврейския народ се молеха, всякога побеждаваха; това е вярно и при египетския народ: докато египтяните сасе молели, те са имали една отлична култура, която е преживяла хиляди години, но когато настъпи грубият материализъм, веднага дойдоха всички нещастия върху Египет. Това е вярно и по отношение на съвременните народи– проследете и ще видите, че разрухата на една държава започва, когато хората престанат да се молят.

[…] Молете се за българския народ, когато на всички българи върви, и вашите работи ще вървят. В прав смисъл ние трябва да се молим за всички и когато Бог всички благослови, тогава Той дава.

[…] В тази война мнозина българи повярваха, защото от опит видяха, че има Бог.

[…] Когато приемем Божието благословение, тогава ще служим на Земята – било между българите, било между гърците или между което и да е племе, т.е. ние ще влезем в даден народ, когато служим на Бога. Всеки народ има свое призвание, всеки народ трябва да извърши някаква мисия; едно време бяха египтяни, римляни, гърци, англичани, германци, американци, а сега идват славяните. Всички народи трябва да служат на Бога и пред Него всички те стоят като един индивид.

[…] Молете се да ни просвети Бог, да станем служители на този народ за неговото добро, за да могат всички индивиди да намерят това благо.

Молитва – 4 юли 1915 г., Неделни беседи, София

 

28. Аз бих желал всички българи да бъдат самаряни, ние искаме всички свещеници и учители да станат самаряни, ние искаме всички адвокати и съдии да станат самаряни,защото това са почетни служби.

Добрият самарянин – 11 юли 1915 г., Неделни беседи, София

 

29. И тъй, да започнем от учтивостта един към други. Ще ви кажа: нашите приятели в Невидимия святсчитат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъстват сега, ви считат за малко неучтиви. Така минаваме ние, българите, на Небето – за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост. Ще я намерите в ежедневния живот на българина:между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи.

Годишна среща на Веригата – Велико Търново – 4 – 8 август 1915 г., Съборни беседи, Велико Търново

 

30. Страданията на един народ са необходими за последниякакто за отделната личност. Мъченията и изтезанията са наши изобретения.

[…] Който не иска да страда, който иска наготово да му шетат, минават го в каталога на страхливците. Страдате ли – вие сте герой. Я кажете, българският народ кои величае – ония страхливци, които в турско време предаваха народа, или пък ония, които са страдали за тоя народ? А колко повече ще бъдат възвеличени ония, които страдат за Истината! Принципът е същият.

Истината – 24 април 1916 г., Неделни беседи

 

31. „Всекинарод, племе и език, който говори зло против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, ще се намери на късове и къщата му ще стане гноище, защото друг Бог няма, Който може да избавя така”.(Данаил 3:29)

[…] Какво ще стане с Българския народ? Велико бъдеще го очаква. Той трябва да повярва в Живия Господ и да каже: „Щом Бог е с нас, никой не е против нас. Живият Господ ще ни ръководи”. Той ще внесе ред и хармония между всички народи. Той ще заличи всички погрешки и престъпления. Той ще изглади всички мъчнотии. Всичко, което проповядвам, ще се сбъдне. Голямо благо иде за всички. Бог носи това благо от Небето. Едно се иска от всички: да бъдем истински българи. Ако не мислите зло и прилагате Новото учение, Бог ще бъде с вас, Той е всесилен, всемъдър и всеблаг. Не се плашете от страданията, защото пропастта под вас е дълбока само 15 см.

Да я не пия ли? – 22 октомври 1916 г. Неделни беседи, София

 

32. Христос дойде между евреите, които бяха избран народ, но тяхната Църква беше „църква”на грабеж. И ако днес евреите са пръснати по света, то е, защото бяха лакоми и Господ ги проклеи ги наказа. Господ не ги прокле в буквалния смисъл, но те сами си докараха това. Някои мразят евреите; не трябва да ги мразят, а да ги приемат като един добър пример. Аз вярвам, че ако евреите един ден приемат Христа както трябва и дойдат в областта на душата, ще кажат: „В Христа Исуса няма ни елин, ни юдеин”. Христос обединява нещата в себе си.

Христа да придобия – 5 ноември 1916 г., Неделни беседи, София

 

33. Имаме две култури – култура на змията и култура на Сина Человечески. И двете трябва да бъдат издигнати. Ще попитате каква култура може да има в змията. Във всички народи змията е играла важната роля на една велика култура. Вбългарите тя е останала в преданието за змейовете: “Змейме люби, мамо” се споменава в българските народни песни. Това са остатъци от тази древна култура на източните народи. Това представлява културата на хора, които са слизали от Невидимия свят надолу, а сегашните хора се качват от долу нагоре.

[…] Земята на един народ е неговото тяло, а хората, които я населяват, е неговата душа. От чисто Божествено гледище никой няма право да взема земята на един народ, в която той ще се учи и упражнява.

[…] Аз съм изследвал психологията на българите и съм дошъл до следното заключение: покрай другите добри черти в българите има една отличителна черта. Когато му проповядват каквото и да е учение, българинът най-напред иска да знае с пари ли проповядват, или не. Ако му проповядваш с пари, той ще ти каже: “Аз знам защо проповядваш, за пари и аз мога да проповядвам” и след това ти не можеш да имаш пред него никакво влияние. Българинът казва: “Не отварям вратата си за теб, аз знам защо проповядваш”, но щом научи, че проповядваш без пари, ще рече: “Защо ли проповядва той без пари, има нещо у този човек”. И наистина, българинът е прав. (Учителя е проповядвал около 44 г. в България без никакво заплащане – бел.съст.)

[…] Ако искате да имате успех и този народ да ви слуша, направете му добро и го оставете той да си работи. Аз схващам думата проповедник в следния смисъл: този, който може да вземе най-добрите семена, а после да посреща всички хора и да им ги раздава. Питам ви какво е вършил Христос. Ако един човек дойде между един народ, както и Христос беше между хората, и започне да отваря очите на слепите, да лекува болните и т.н. и целият народ тръгне подир него, питам: той лошо ли прави? Всеки, който идва в света, да носи Божественото учение, трябва да държи в ума си, че това е Христос вътре в нас.

Когато хората казват: “Господ да не ни взема земицата”, те са прави. Българинът е много практичен, защото земята е нашето тяло, затова те са готови всички да измрат, но да не дадат земята си.

[…] Ако българите слушат Господа, народ и половина ще бъдат. Употребявам българския израз „човек и половина”, което значи много добър и умен човек.

Някои мислят, че съм дошъл да разединявам. Не! Да съединявам, да обединявам – затова ме е пратил Господ тук, на Земята. Даром съм взел – даром ще ви го дам. Не искам друго, освен вие да Любите Господа. А за мен нищо не мислете. Аз бих желал българите да приемат това Учение, а после нека заличат името ми, нека ме забравят! Знаят ме тук като г-н Дънов, а не знаят какво е моето истинско име. Един ден как ще ме търсят!

[…] Искам вие, българите, да сте добри. За вас говоря, защото и други българи има, но те са на онзи свят и искат да знаят какво правите вие, как живеете. Те са в Божествения свят. Всеки ще бъде в Божествения свят, откъдето ще изпраща свои посланици. Един ден ще оставите други на Земята, а вие ще отидете Горе. Този Христос, Когото сме потъпкали, трябва да Го очистим и да Го въздигнем. Този Христос ще ни въздигне и ще каже: “Елате, българи от този и от онзи свят, които Ме въздигнахте, които Ме очистихте, елате, Аз ще ви въздигна!”. Да се въздигне змията – това сме ние (т.е. злото в нас – бел.съст.), а да въздигнем Христа – това е Той, Който е вътре в нас. Тогава ще бъдем едно с Христа.

Ще ви въздигна – 3 декември 1916 г., Неделни беседи, София

 

34. Под думата погиванеразбирам асимилиране на Висшия принцип от нисшия. Когато разумът стане жертва на вашия стомах, това е нисшият принцип. Съвременните хора много се радват, когато започват да затлъстяват, а това е най-голямото нещастие.

[…] Господ ви е пратил да служите някому – например да наглеждате няколко сирачета, а вие искате да заемете първо място, да станете министър-председател и да управлявате България. Кажете ми: кой министър е оправил България, кой министър е оправил Германия, Англия или други? Без Христа нищо не може да се направи. За да бъдете силни, Христос във вас трябва да се събуди, а Той ще се събуди само по пет начина: когато бъдете едно с Добродетелта, Правдата, Истината, Мъдростта и Любовта.

Спаси ни – 17 декември 1916 г., Неделни беседи, София

 

35. Първо ще служиш на Бога, после – на своята душа, после– на своя дом, на обществото, на народа си, на своето племе и най-после– на цялото човечество. Това са задължения, които човек трябва да научи и да изпълни. Това е велика Наука.

[…] Българите поддържат девиза „Съединението прави силата”. Една дума липсва на тоя девиз: Съединението в Любовта прави силата!

[…] Ако всеки народ реши да служи на Бога, хората нямаше да воюват. Понеже не служат на Бога, сегашните хора разрушават това, което са създали. Един ден те ще видят погрешките си.

[…] Аз бих желал българите първи да дадат пример. Нека свещениците решат да служат на Бога с любов. Ако искат, нека дойдат при мене да им предам това учение, те да го проповядват. Аз съм готов да отида на друго място, след като им предам всичките си права и привилегии. Важно е българският народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи. Ако всички приемат Новото учение, пътищата им ще се оправят, семействата и училищата ще се повдигнат. И тогава ще ти бъде приятно да минаваш от единия край на България до другия – ще бъдеш като в рай. Ще вървиш и ще се радваш, че служиш на Бога. Където минеш, дърветата и цветята ще ти се усмихват и по-добре ще цъфтят; плодовете сами ще ти се предлагат. Моми и момци ще те посрещат с радост и веселие. Навсякъде ще се чуват песни и игри.

[…] Първото същество, което е дошло на Земята, е съществото, което е мислило – то е мъжът. Следователно под думата човек се разбира онзи период, когато хората са започнали да мислят, да разсъждават в Божиите закони и тогава се явил мъжът.

Ще бъдат научени – 24 декември 1916 г., Неделни беседи, София

 

36. Разнесете това учение на народа– само така, а не по друг начин всеки народ ще може да се издигне. Който иска да опита, нека приложи това Учение и ще види резултата.Само така българският народ ще може да се издигне, а не по друг начин. То е една положителна наука и всеки народ, който работи така, всеки дом, всяко общество ще бъдат благословени. Жени, деца, мъже – всички ще бъдат благословени.

Растете в благодат* / Растене и познание* – 7 януари 1917 г., Неделни беседи

(*Две различни заглавия на една и съща беседа)

 

37. 37. Българитев [песимизма си] стоят по-високо даже и от Шопенхауер. Въввсички има тази отсянка на песимизъм; българинът скоро се обезсърчава, отчайва и тогава дохожда философията на Шопенхауер.

Марта и Мария – 14 януари 1917 г., Неделни беседи

 

38. Под думата ГОСПОДсе разбира най-възвишеното, най-благородното начало, което твори. Този принцип е мек и пластичен, но с това Той не е ограничени е Безсмъртен – в този принцип не съществува смърт.

Двамата господари – 21 януари 1917 г., Неделни беседи

 

39. Ще взема от този стих думата блажени. Христос не казва: „Блажени са онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силни на деня”, но казва: „Блаженисаонези, които са гонени заради правдата”.

– Блажените – 4 февруари 1917 г., Неделни беседи

 

40. Казва се в Писанието, че Бог направил жената от ребро, а знаете ли що е ребро? Буквата розначава работа, която първоначално е трябвало да донесе благото в света, а тя после го размирила (размирици – бел.съст.) и Господ я наказал. Значи Бог е направил жената от реброто на мъжа – от реброто на Мъдростта, за да бъде разумна, да свърже света, да му предаде една сладост, всички да намират утеха в нея.

Венецът на живота – 15 февруари 1917 г., Извънредни беседи, Беседи пред сестрите, София

 

41. Българите искат да знаят какво ще стане с България.Нищо лошо няма да стане. България ще продължава своето съществуване. Бог казва днес: „Акохората Ме слушат, само една дума ще кажа и войната ще престане. Понеже не слушат, ще ги оставя да се бият, докато се вразумят”. Много хора, които не почитат баща си и майка си, не любят ближния си, още живеят според законите на Мойсей. И до днес още има между хората паразити. Ние не се нуждаем от паразити. Светът има нужда от добри хора, от красиви цветя, които надалеч разнасят своето благоухание. Светът се нуждае от благородни души и сърца, от разумни майки, бащи и деца. Това иска Бог, това е проповядвал Христос преди две хиляди години.

Спасението – 25 февруари 1917 г., Неделни беседи, София

 

42. Какво подразбира Христос под думата Виделина* ?

(*Според учението на Учителя Беинса Дуно, една от най-силните думи в българския език е думата: ВИДЕЛИНА, а също и думата БЛАГОСТ – бел. съст.)

[…] За виделината имате още смътно понятие. Думите светлина и виделина са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, т.е. който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.

[…] Виделината е един вътрешен процес. Тя е елемент, който може да се опита всякога. Виделината е най-реалното нещо в света. Тя е хиляди пъти по-реална от този свят: тя създава човешката мисъл, желанията, тя е проводник в Духовния свят и съществува във вида на съвременния етер; тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум и без нея никой не може да мисли и да чувства.

[…] Именно виделината прояснява и е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее. Когато писателите изгубят тази виделина, те стават безплодни; когато учителите я изгубят, изгубват своите методи и не могат да преподават; когато майките я изгубят, липсва им търпението и любовта и не могат да възпитават. Ако нямате виделина в себе си, не може да се прояви у вас Любов, Истина. Христос казва: „Вие сте виделината“. Кои вие? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, т.е. всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по-правилно.

[…] Според мене всички болести, които сега съществуват, се дължат на дисхармонията, която се явява в Божествената виделина.

[…] Един ден и пред вас ще се открие велик свят, в който виделината съществува. Тази виделина иде отвътре, а не отвън.

[…] Виделината е един от основните елементи за отглеждането на добри синове и дъщери.

[…] Ако искате да повдигнете българския народ, трябва да градите. България се нуждае от сол и от виделина, която възраства нещата, и затова учените трябва да мислят върху това. Без сол и без виделина няма България. Българският народ има един корен долу в земята и един клон в Божествения свят; този народ трябва да роди плодове на клона си Горе. Само така може да се охарактеризира един народ или една душа. Душите наистина са индивидуални, но са едновременно и колективни. Колективността е закон на хармонията. Виделината можем да чувстваме с душата си, със сърцето си, с волята си.

[…] Нещо, което руши виделината, е гневът; сладострастието, което е гробът на Любовта; други спъващи елементи са: леността, завистта, лакомството – да имаме много.

[…] Желал бих всички българи и българки да бъдат велики – велики в Добродетел, велики в Любов, велики в Правда, велики в Мъдрост, велики в онази Божествена Истина на виделината, за която аз ви говоря. Разсъждавайте за виделината, тя е с вас, опитайте я, бъдете самостоятелни, влезте като пчелите във всеки цвят, за да си съберете медец! Не оставайте там да пренощувате – то е сладострастие – а вземете си меда и идете във вашия кошер.

Виделината – 1 април 1917 г., Неделни беседи, София

 

43. Какво ще стане с един или с друг народ–това да не ви смущава. Душата е по-важна от народа. Един човек, който носи мир, благоденствие на хората, струва повече от цял народ, който носи скръб, страдания и разрушение за човечеството. Къде е великата Римска империя? В това време живееше един истински Човек в света, Когото разпнаха наред с разбойниците, но Неговите идеи и до днес още съществуват и владеят света. Той струва повече от цялата Римска империя. Този Велик Човек беше Христос. Днес всички българи искат да знаят какво ще стане с България. Ако следва Божиите пътища, нищо лошо няма да ѝ се случи.

– Яков и Исав – 8 април 1917 г., Неделни беседи, София

 

44. Мома, която пее, има голямо почитание в българския народ.

– Влиянието на музиката – 12 април 1917 г.

 

45. Да разгледаме буквите, от които е съставена думата радостна български език.

На първо място буквата р: образувана от единица и един малък кръг горе. Кръгът означава Божествена идея. Значи буквата р подразбира човек, обременен с една Божествена идея.

[…] Втората буква в думата радост е а. Тя означава двойна бременност – на духа и на ума. Тя е съставена от един ъгъл, обърнат с върха нагоре – човешкият нос, който символизира човешката интелигентност. В Битието е казано, че Бог вдъхна в ноздрите на човека и той стана жива душа. Значи вдъхва се през носа на човека, а не през устата; също така той вдишва през носа, а не през устата.

[…] Буквата д е образувана от един триъгълник, т.е. от три сили, които не са се хармонизирали напълно, защото триъгълникът не е равностранен. Това са силите на ума, на сърцето и на волята. Именно затова сегашният човек минава през един преходен свят, в който силите постоянно се организират.

[…] Буквата о представя условията, при които известна идея се развива.

Буквата с означава закон на промени, чрез който идеите се усъвършенстват.

Буквата Т изразява кръста, т.е. принципите на мъжете и на жените, според които те живеят на Земята.

[…] Направете опит: в продължение на една година всяка сутрин да изговаряте по десет пъти думата радост, да видите каква промяна ще стане с вас. Всяка дума крие в себе си известна сила, особено когато се произнася правилно.

[…] Всяко богатство, придобито по неправилен начин, не се благославя. Всеки човек и всеки народ, който придобива богатството си по неправилен начин, ще изчезне, спомен няма да остане от него!

Радвайте се – 15 април 1917 г., Неделни беседи, София

 

46. Под думата законразбираме проявеното, оформеното в света. С други думи казано: законите не са нищо друго, освен форми, по които може да се изпълнява Божията Воля.

[…] Ако всички хора – българи, руси, французи, англичани, германци повдигнат гласа си към Бога, войната ще спре и мирът ще дойде. Защо воюват хората? За нищо и никакво. Някакви търговски сделки ги заставят да се бият. Едно трябва да знаят всички хора и народи: светът не е някаква анархия, но разумен свят, където Бог е изпратил всички хора да живеят и работят разумно, да си помагат братски. Време е вече да се приложи Христовото учение и да се прекратят всички спорове и недоразумения.

[…] Да изпълнява човек Божията Воля с Любов – това е девизът, това е религията, от която всеки човек трябва да се ръководи в живота си. Така трябва да живеят и българите.

Божията Воля – 22 април 1917 г., Неделни беседи, София

 

47. Какво разбираме под думата сърце? Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека във вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от Духовния свят. Ето защо, когато вътрешната, централнатачаст на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога.

[…] След известно време думата чистосърдечен ще оживее във вас и ще се ползвате от плодовете ѝ. Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове.

Чистосърдечните – 29 април 1917 г., Неделни беседи, София

 

48. Думата отечество има малко по-друго значение от това, което хората разбират. Под отечество хората разбират дом, фамилия, но това, което на Земята е фамилия, на Небето е Отечество, Божествен дом.

Съчетанието* / Което Бог е съчетал* – 3 май 1917 г., Извънредни беседи, София

(*Две различни заглавия на една и съща беседа)

 

49. Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че като мислещо същество той първо принадлежи на Бога, а след това – на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си. Следователно, ако някой ме пита българин ли съм, отговарям: аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после – на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си. Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота.

[…] Думата живот означава движение. Под думите изобилен живот се разбира съзнателен, възвишен живот, в който разумната воля се изявява в права посока.

[…] Вземете една саксийка, посадете някое цвете и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате с любов. Ще забележите, че като цъфне, мирише много приятно. Престанете ли да се грижите за него, то не мирише вече толкова приятно. С това цветето иска да ви каже, че колкото любов му давате вие, толкова ще ви даде и то. Старите българи са знаели този закон и са го прилагали. Те обработвали нивите си с любов, посаждали житото и го отглеждали с любов, затова се радвали на плодородие.

Взимане и даване – 6 май 1917 г., Неделни беседи, София

 

50. Под думата мъж разбирам още Божествения ум, а под жена– Божественото сърце. Умът представлявачовешката воля, която се проявява в неговото тяло, а сърцето – движение. Умът представлява волевите процеси, а сърцето – рефлексните. Ако мъжът иска да живее добре с жена си, нека я остави свободна, да се проявява като самостоятелен човек, а не да изпълнява чужда воля и чуждите предписания.

[…] Христос работи с думата мога, а дяволът – с думата не мога. Кажеш ли, че можеш да живееш добре, Христос е с тебе. Кажеш ли, че не можеш да живееш добре, Христос е далеч от тебе.

Пребъдете / Пръбъдване – 27 май 1917 г., Неделни беседи, София

 

51. В старо време българите криели златото си в скъсани торби, в миризливи гърнета, да не внесат съмнение, че тук или там има скрито богатство. Така постъпват и добрите духове. Когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи, да не го намерят злите същества и да го обсебят. Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея.

[…] Какво се крие в думата будала? Буквата б означава растене; у – цъфтене; д – познаване на законите на любовта; а – разумност, л – любов към хората и към Бога. Лошо ли е да бъде човек будала? Лошо е, ако не може да извади соковете на тази дума и да ги свари, да изкара от тях нещо вкусно за ядене.

Бог е Дух – 3 юни 1917 г., Неделни беседи, София

 

52. Някой погледне челото си и казва, че е много умен. Колко е умен? Аз съм правил измервания на челата на българите и намерих, че на височина челото им достига най-много 6 –7 см., а на широчина – 16 –17 см. В тези размери се движи умът на българина. Обаче важността на нещата не се заключава толкова в големината им, колкото в тяхната организираност.

[…] Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужават подражание. Не търсете вината в съседите си, но подражавайте на доброто, което носят те. Българите прекараха робство под турците и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост. При това те научиха нещо и от своите потисници.

Дали може – 10 юни 1917 г., Неделни беседи, София

 

53. Обърнете се към Господа и кажете: „Господи, решил съм да приема Словото Ти и да се храня с Него”.Аз бих желал да направя опит с българите. Ако приемат Словото Божие и се откажат от лъжата, от кражбата, от всички отрицателни прояви, ще им се даде такова изобилие, каквото никога не са имали.

Трите положения – 7 юли 1918 г., Неделни беседи, София

 

54. Желая всички българи да слушат какво им говори Господ и да бъдат носители на Неговото Слово. За да проверите дали Бог е между вас, съберете се около някой болен и се помолете за него. Ако болният се подобри, Бог работи между вас.

[…] Ако има суша и се помолите за дъжд в името на Господа, дъждът ще дойде, а с него – и плодородието. Сегашните хора философстват, за всичко мислят, но забравят Бога.

[…] Горко на този народ, който не изпълни Божията Воля. Нека съществуват всеки народ, всяка държава, всеки дом, всеки човек, но да бъдат носители на Любовта, на Мъдростта и на Правдата.

Зеведеевата майка – 23 юли 1918 г., Неделни беседи, София

 

55. Като изучавате думите и буквите,ще видите, че всяка дума съдържа в себе си известни закони. Това показва, че имената на хората, с които те си служат, имат дълбок смисъл и значение.

[…] Сега аз проповядвам на българите, защото Бог е решил да ги благослови. Всички ще се подобрят, ще станат добри хора. Всички свещеници, проповедници, учители, майки и бащи ще проявят Доброто в себе си и ще говорят на един език. Господ казва: „България ще бъде благословена!”. Времето ще покаже Истина ли говоря, или не. Всички ще бъдете носители на Новото учение по света. Така е решил Бог, а каквото Той решава, не се разваля. Не се обезсърчавайте и бъдете благодарни за това, което Бог ви е дал. Всяка година Той ще ви дава все повече и повече. Той ще ви дава от новото вино, от което няма да се опивате. – „Какво ще стане с България?”. За България иде голямо Добро, което всички трябва да приемат доброволно. Ако не го приемат доброволно, насила ще го приемат, но Бог няма да отмени решението Си. Какво правят майките със своенравните си деца? За да приемат благото, доброто, което им дават, те ги набиват.

[…] И тъй, пита ли ви някой в какво се заключава Новото учение, ще отговорите: „Новото учение има за цел да превръща водата в добро вино, което никога не ферментира”. Какво означава думата вино? Буквата в означава съединяване на човешката душа с Бога. Буквата и означава слизане на човека към страдащите, за да им помогне, и после пак да възлезе към Бога. Буквата н означава примиряване с противоречията в живота. Буквата о означава използване на Божествените условия, които са вложени в човека.

Доброто вино – 4 август 1918 г., Неделни беседи, София

 

56. В едно българско село детето на чорбаджията, десетгодишно момче, се качило на едно дърво, където имало лястовичка с пет малки лястовичета. То свалило малките от гнездото и отрязало езичетата им. След това пак ги турило в гнездото. Майката не само че не обърнала внимание на постъпката на детето си, но се засмяла, без да го накаже и смъмри. Какво се случило с това дете? Като пораснало, станало голям момък и се оженило. Родили му се пет деца едно след друго, но всички били неми. Защо трябва човек да прави зло, да малтретира малките и безпомощнитесъщества? Понякога човек върши зло от незнание, а понякога – съзнателно. Будни трябва да бъдете всички, да давате отчет даже за мислите си, да напътвате и поучавате невежите и по-малките от вас.

[…] Майките трябва да забраняват на децата си да убиват мухите, да развалят гнездата на птичките [и т.н.].

Двете жени – 11 август 1918 г., Неделни беседи, София

 

57. Аз нямам нужда от ученици, направени от кал.Сега и аз желая да срещна българи, които не са направени от кал. Има вече такива българи. Какво ще стане с България и с българите? Онези, които са направени от кал, ще се стопят; онези, които са родени от чиста вода и от Светлината на Духа, ще имат велико бъдеще. Това е казал Христос на Своите ученици,това и аз казвам днес на вас.

Вкъщи – 1 септември 1918 г., Неделни беседи, София

 

58. Думата Исусне означава обикновен човек, който се е родил само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновеният човек е „кукла”в живота, а Исус е човек с велико предназначение. Исус подразбира Принцип, който носи в себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нещата и да възкресява мъртвите.

[…] Бог търпи всичко, което става, и чака времето, когато българите ще съзнаят положението си. Той ще даде нови къщи, т.е. нови тела на заминалите и убитите на бойното поле, и ще вложи в тях нови мисли и желания, по-добри от сегашните. Мъчнотиите, които вие не можете да разрешите, Той ще разреши. Така постъпва всеки учител – когато ученикът не може да реши задачата си, учителят я решава.

Да Го посрещнат – 8 септември 1918 г., Неделни беседи, София

 

59. Българският народ е един от слугите на Господа,той е на възраст 15- 16 годишно момче, което обича да прескача през плета(т.е. да прескача оградата и върши пакости – бел.съст.). Всички народи са синове на Господа, по-стари и по-млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя. И българите трябва да живеят помежду си като братя.

Не може да се укрие – 15 септември 1918 г., Неделни беседи, София

 

60. Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка. Ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди. Най-после всички народи ще се обърнат към Бога. Ще кажете, че отговорността лежи върху управляващите–не е така. Всички хора, всички семейства, всички общества носят отговорност за положението на своя народ. Всеки човек поотделно е толкова отговорен, колкото и управляващите.

Двамата братя – 22 септември 1918 г., Неделни беседи, София

 

61. България се нуждае от герои, от хора с характер, с Добродетели, с Вяра, които могат да издържат на всички условия. Сега иде неприятелят. Вътрешното разлагане, желанието на човека да се осигури, да живее само за себе си трябва да се премахне. Няма защо да се осигурявате. Още със слизането си на Земята човек се е осигурил.

[…] Това, което ставаше досега, аз наричам междуособица, а не война. Досега се биха брат с брата – това не е война. Истинската война подразбира да воюваш със злото, с кражбата, с лъжата и да ги победиш.

[…] Войната сега започва и се развива във ваша полза. Ние ще спечелим войната. Коя война? Божествената война, която ще повдигне народите. Българският народ ще бъде велик не както мислят българите, но велик пред Бога. Искам всички хора, всички народи да станат велики и така да се явят пред лицето на Бога – своя Баща.

[…] Какво трябва да направи българският народ в тези трудни времена, които преживява? Едно се иска от всички: да възлюбите вашите Божествени Баща, Майка, Брат и Сестра. Това значи да се обърнете към Бога. Така ще се спаси българският народ. Така ще се спасят всички българи: свещеници, учители, управници, съдии, майки и бащи. Готов съм да стана слуга на всички, само вие да се спасите и повдигнете.

[…] Великото Божествено Воинство слиза от Горе, пръсва се между всички народи – германци, французи, руси, англичани, италианци, българи, сърби, всички заедно пеят: „Мирът иде вече! Всички сме братя”. Христос казва: „И Аз Съм сред тях”. Той е възседнал бял кон, с бяло знаме в ръка и казва: „Където са двама или трима, събрани в Мое Име, там Съм и Аз”.

[…] Днес България има нужда от герои на фронта срещу злото, които да проявят търпение. Носете тази мисъл навсякъде. Помнете: няма зло за България. Българският народ ще се повдигне. Бог ще даде на България толкова земя, колкото ѝ е необходима, даже и повече, отколкото очаква. След хиляда години България ще бъде голяма, ще разполага с толкова земя, колкото не е предполагала, ще я управлява един от най-добрите царе. Ще има и добри поданици: добри свещеници и учители, добри съдии и управници, разумни майки и бащи, безкористни търговци, трудолюбиви земеделци. България ще се превърне на райска градина, а българите ще бъдат облечени в празнични премени. Това ще се сбъдне след хиляда години.

В мое име – 29 септември 1918 г., Неделни беседи, София

 

62. Днес от всички хора се изисква да поставят Доброто за основа на своя живот. Това се иска и от българите.Хората отлагат нещата за далечното или близкото бъдеще. Не!Доброто, което си намислил да направиш, направи го още днес.

[…] Задачата на всеки човек, на всеки българин е да познае своя Баща и да каже: „Готов съм вече да изпълня първо Волята на Баща си, а след това и на своя ближен”. Бог ще му отговори: „Да бъде благословен този народ, този човек, който е готов да Ми служи с Любов. Аз ще платя всичките му дългове, ще му направя нова къща, ще му дам добри синове и дъщери”.

[…] Иде Божието благословение за всички народи. Които са готови, ще проверят това след десет години, други някои – след сто години, а най-неподготвените – след хиляда години. Всички ще проверят, че думите ми са истинни.

Да се роди – 6 октомври 1918 г., Неделни беседи, София

 

63. Кой човек е българин? Който носи в себе си следните четири качества: Честност, Справедливост, Разумност и Доброта. Който е честен, справедлив, умен и добър, той е и англичанин, и французин, и германец, и руснак, и сърбин, и грък и т.н. Тъй щото не е достатъчно да се обичате само като българи, но всички хора на Земята трябва да се обичате като братя. Всеки народ трябва да постави Любовта за основа на Живота и в нейно име да върши всичко.

Двата полюса – 13 октомври 1918 г., Неделни беседи, София

 

64. Големите народи са дванадесетте Божии синове, които имат свои деца и образуват малки народи. Славянството е един от големите синове на Бога, а ние сме негови деца.

Дух Господен – 20 октомври 1918 г., Неделни беседи, София

 

65. Един българин имал голяма слабост към виното,всякога бил пиян. Каквото печелел, все на кръчмаря давал. Един ден жена му го дочакала пред вратата с тояга в ръка – тя била здрава, силна българка,ударила го силно по ръката и я счупила. След това му помогнала да влезе вкъщи и го попитала:

– Ще пиеш ли пак?

– Повече няма да пия.

На другия ден отишъл при един чакръкчия да му намести счупената ръка. Той го запитал:

– Как стана, че счупи ръката си?

– Остави се, лошо паднах от коня.

Тоягата го направила трезвен. Тази тояга играе в ръцете на родители, на учители, на началници, на министри и помага на хората да изтрезняват. Да изтрезнее човек – това значи да престане да греши. Природата обаче си служи с друг метод – със смъртта. Когато иска да накара човека да не греши, тя праща смъртта.

Двете заповеди – 27 октомври 1918 г., Неделни беседи, София

 

66. Под култура се разбира материалното и духовноторазвитие на един народ; всяко нововъведение също е култура; всяко излизане от едно състояние в друго е пак култура.

[…] Българите, които вярват в уроки, не позволяват на младите и красиви моми да излизат през деня, да не ги урочасат. Какво са уроките? Лошите човешки мисли и желания. Те крият убийствена сила в себе си. В някои случаи са по-страшни от топовете и оръдията. Книгата на някой писател, пълна с изопачени мисли и чувства, внася отрова в умовете и сърцата на ред поколения, докато оръдията са опасни временно, докато продължава войната.

[…] Всеки народ, който се опитва да ограничи друг, като отнеме свободата му, се лишава от Божието Благословение.

[…] Българинът обича нивиците си, но на всеки човек е дадено толкова, колкото му трябва. Вземе ли повече от определеното, лесно ще го изгуби. Всеки има право да обработва земята, но не да я обсебва. Това изисква и Бог от нас.

[…] Когато всички българи живеят в хармония с Цялото, техният живот ще бъде хармоничен. Още от създаването на света Бог е начертал границите на България, предвидил е каква форма на управление да има. Един ден този план ще се приложи. Това е предвидено както за България, така и за всички народи, за всички хора поотделно.

[…] – “Какво ще стане с България?” Не мислете за това. Работите на България са оправени, но вашите не са оправени.

Призваните – 3 ноември 1918 г., Неделни беседи, София

 

67. Желая всички българи да са Ангели с мотики и рала, отколкото „първенци”, короновани в лъжа и кражба. Те са дали вече своя дан (данък)на лъжата и на кражбата. Нова страница трябва да отворят и да напишат доброволно и с Любов: “Отсеганататък ще даваме своят дан на Бога и на народа, на Любовта и на новото име на нашия народ”.

Като чуха – 17 ноември 1918 г., Неделни беседи, София

 

68. Ако знаете азбуката – аз;буки,веди, глаголи, това е достатъчно за вас. Какво означават буквите? Аз означава човека; буки – Божествената книга; веди – изучавам, чета, обръщам тази книга.

Изобилният живот – 1 декември 1918 г., Неделни беседи, София

 

69. Българите представляват черния дроб(като част от световния организъм– бел.съст.), защото са много жлъчни, обичат много земята и казват: „Житце, житце трябва за нас“. Черният дроб е необходим, но като се увеличи много, настъпват нещастия. И малък като стане, ще бъде лошо. Черният дроб трябва да функционира, за да образува жлъчката. Следователно, ако българите изчезнат, в света ще има запичане, а от това – и големи страдания.

[…] Не се безпокойте! Господ се грижи за черния дроб, той е много необходим, без него не може. Следователно между вас не трябва да има разделение. Между сърцето и черния дроб има тясна връзка, те много си симпатизират. Сърцето е много чувствително, а черният дроб е по-пасивен, та се обичат. И тъй, разрешавам въпроса с българите като черен дроб, те са на мястото си и жлъчката няма да се пукне. Благодарете, че сте българи.

[…] Днес в България има много разделения, много партии и всяка се надпреварва да властва, но по-добре ще бъде всички да се обединят, да свирят всички заедно, като в един оркестър. В дадения момент трябва единство, а не разделяне. С това деление българите си пакостят много. Аз не ги обвинявам за това нещо, но им обръщам внимание, защото клетките на черния дроб са най-глупави, най-некултурни, но в тях се съдържат условията на бъдещата култура. Но и между разните черни дробове има голяма разлика – например между черния дроб на един вол и този на един човек има разлика; между черния дроб на един ангел и на един серафим също има разлика, клетките на неговия дроб мислят като вас. Не мислете, че като сте черен дроб, сте много културни; но това състояние, в което се намирате на Земята, е много несигурно, защото между вас има много разделения. И вие, българите, не знаете на кой Господ служите: англофили, русофили, германофили, затова се кръщават с много имена. Казвам: обърнете се към Господа и Нему се прекръстете!

[…] Казвам, че сегашната култура е с надпис: „Съединявайте се, обединявайте се“! Българите, като направят хоро, хващат се ръка за ръка – това е печалба. Защо се въртят? За да се вдъхновят в движението на живота и след това момъкът и момата се оженват.

Разделено царство* / Рождението* – 8 декември 1918 г., Неделни беседи, София

(*Две различни заглавия на една и съща беседа)

 

70. Културата подразбира съвкупност на условия и възможности за проява на умствения и духовния живот. За просветата и за културата на един народ се съди по неговите писатели, художници, музиканти, учени и философи, т.е. по проявите на неговия умствен и духовен живот. Културата подразбира още прояви на човешкия дух и на човешката душа с цел невидимото в човека да се изрази във видими, живи форми, от които да се ползва бъдещето поколение.

[…] Достатъчно е да спрете вниманието си върху чертите на лицата на отделни хора от един народ, за да си съставите понятие за тяхната култура. Колкото по-красиви и симетрични са линиите на лицата, на телата им, толкова по-голяма духовна култура имат те.

[…] Народът е условие за развитието на индивида. България е създадена за добрите българи, Англия – за добрите англичани, Германия – за добрите германци и т.н.

И рече баща му – 15 декември 1918 г., Неделни беседи, София

 

71. За да бъдем силни като народ, като вярващи, трябва да сме съединени в Любовта. Това съединение ще ни направи силни. Казват: “Дасе съединим, да образуваме дружество”. Съединение или сдружаване без Любов лесно се разпада, както се разпадат обръчите на кацата.

[…] За да изпълните Божията Воля на Земята, трябва да се облечете с Надеждата, да се изпълните с Вярата и да се съедините с Любовта. Този е пътят, по който трябва да живеят българите.

И аз съм дошъл да помагам на българите. Както и да се отнасят те с мене, колкото и да ме гонят и преследват, аз съм решил да ги стопля, да им направя такова Добро, каквото никой досега не е направил за тях. След това ще им кажа “Довиждане”.

[…] България е тяло, а българският народ – душа. Говоря за българския народ като душа, повдигането, на която влиза в Божествения план.

Неизвестното – 29 декември 1918 г., Неделни беседи, София

 

72. Казано е в Евангелието, че акоедин народ не служи на Бога, ще бъде заличен от Неговата книга. Този закон се отнася както към народите, така и към отделните индивиди.

[…] Да утешиш една вдовица е по-велико нещо, отколкото да ръководиш съдбата на цял народ. Защо? Защото, който не може да зачете една душа, т.е. Бога в себе си, той нищо не може да направи.

Лозата и пръчките – 26 януари 1919 г., Неделни беседи, София

 

73. Днес всички проповедници се молят Бог да благослови оръжието на народа им. Имат право да се молят за оръжието си, но като националисти, като патриоти, не и като християни. Христос не е поддържал войната. Следователно никой няма право в Негово име да се моли за благословение на оръжието и за успех във войната.

[…] Нека всички мъже и жени, свещеници и учители, управници и управляеми се обединят и заработят заедно за изправяне на своя народ. Новото време изключва лъжата. Никаква лъжа не се позволява. Който лъже, който престъпва Божия закон, сам определя мястото си, сам се отделя от обществото на добрите и почтени хора.

Противоречие в съзвучието – 9 февруари 1919 г., Неделни беседи, София

 

74. Ето, и българите воюваха,зада стане България велика. Стана ли велика? Не само че не стана, но и днес се страхуват от решението на Съглашението. Какво мислят съглашенците? Каквото Бог мисли за България. Бог е решил да прекара България през огън, да изчисти нейното гърне. Той казва: „Аз не се нуждая от българи, които не се „разтопяват”, не са кротки и нажалени, не гладуват и жадуват за правдата и истината”. Същото се отнася и до всички народи.

Ако не бях дошъл – 2 март 1919 г., Неделни беседи, София

 

75. Какво означава думата иго? На турски език йокозначава няма; на английски йокозначава хомот; на индийски йог значи учител. Следователно Христос говори за своето иго в смисъл на Учител. Той казва: „Вземете Моето иго“, т.е. приемете Го като Учител в себе си и се научете от Него

Моето иго – 9 март 1919 г., Неделни беседи, София

 

76. В света има само един благороден народ – народът на Божествената Любов, на Божествената Обич и на Божествения Дух. Ще ме попитате навярно към кой народ спадат българите. Когато изучавате окултизма, проследете и вижте как са се появили първите раси и после – как се е появил българският народ. Всичките раси представляват едно човечество. Една раса не е цялото човечество, а е преходен стадий като един лъч от светлината. И всяка раса, всеки лъч носи в себе си известни зародиши, които може да развие. Следователно всяка Душа минава през седем фази и това, което се съдържа в нея, това е и в цялото човечество и обратно. С други думи, когато изучите вашия живот, вие ще изучите живота и на цялото човечество.

[…] Ако обикнем Бога, ние ще бъдем най-великият народ, ще бъдем най-благородните хора в света […] а царят му, безразлично кой е той, също ще бъде най-великият. Може за цар да е турен най-последният българин, овчар или говедар, но аз ще имам най-голямо почитание към него, ако той може да приложи това.

Велики по Любов, по Обич, по крепост и сила. Царството Божие идва за вас. Днес искам да скъсам всички вериги, в които сте оковани, и да ги захвърля. Искам да превърна всички затвори в храмове, в които да слезе Божественият Дух – Господ на всичката Пълнота.

[…] Ако вървите по стария закон, ще ви наложат големи контрибуции², които с десетки и стотици години няма да можете да изплатите. Вървите ли по новия закон, прилагате ли импулса да взимате Царството Божие с Любов, да го държите с Обич и да го крепите с Дух, никаква контрибуция няма да има.

С любов се взима – 22 март 1919 г., Неделни беседи, София

 

77. Българският народ трябва да расте в Дух и Мъдрост, за да придобие благодатта. Говоря за българския народ, а не за българското племе. Народът е нещо вътрешно, а племето – външно.[…] Народът подразбира висшето съзнание в човека, който се чувства гражданин и на физическия, и на Духовния свят и работи едновременно за физическото и за духовното.

[…] Всеки народ има определена мисия, която трябва да изпълни добре. На всеки народ е дадено точно определено количество земя, която трябва да обработва и владее. Никой няма право да владее чужда земя и да заробва и измъчва другите народи. Земята принадлежи на Господа и само Той има право да се разпорежда с нея. Всички народи са божии слуги, които изпълняват волята на Своя господар, който не изпълнява тази воля, сам подписва присъдата си. Казано е, че Бог въздава на всеки човек, на всеки народ точно според делата му. Всеки получава заслуженото. Изучавайте историята и ще видите каква е била съдбата на римляните, на египтяните, на вавилонците и др.

[…] Днес и българското духовенство, заедно с учени и философи, казва, че учението, което проповядвам, не е вярно. Нека знаят, че и с тях ще стане същото както с евреите – и те ще бъдат повикани от Горе, да дадат доклад, в който да изкажат мнението си. […] Едно време евреите обраха Христа, разпнаха Го, но днес това не се позволява. Днес никой не може да обере и разпне Христа. Всеки, който проповядва Божественото учение, е неуязвим.

[…] Светът се нуждае от истински учени, музиканти, художници, които да разбират Истината и да я прилагат. Навсякъде има такива хора и в България ги има, но няма още условия за тяхното проявление. Народите още не могат да почитат своите даровити хора. Издигне ли се някой писател, музикант или учен, веднага близките му, неговите сънародници, първи ще го съборят. И против мене се повдига обществото, както и духовенството, но не можаха да ме опозорят. Защо? Аз съм дълбоко море. Който се опита да влезе в мене, ще се удави. Аз съм голяма, пълноводна река, която никой не може да подпуши. Турите ли ѝ бент, ще дойде наводнение, което ще завлече бента и водата ще залее цялата местност.

[…] „А детето растеше в дух и мъдрост“. Така трябва да растат всички българи, всички народи, цялата бяла раса. Не се страхувайте от това какво ще стане с вас. Бъдещето на българския народ, с малки изключения, е светло, бъдещето на славяните е добро. Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура, тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода. В името на тази свобода всички народи ще се обединят, и то така, че големите народи ще покровителстват малките. Ето защо, обръщам се към всички мъже, жени и деца да ратуват за идеята, която ще донесе братство, равенство и свобода между народите.

[…] И тъй, да престане борбата между народите! Всеки народ да се стреми да стане велик по Дух, Мъдрост и Любов, а не голям, да владее и управлява малките народи. Нека всеки работи в това направление – да се освободи от атмосферата, която сега го задушава и да си каже: „Ние можем да се споразумеем, да уредим живота си, защото Господ е с нас, Духовният свят е с нас”. Който препятства на славянството да се прояви, няма да види добро. В бъдеще всички народи ще работят за славянството. Така е писано в Божествената книга. Славяните са богати хора. Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: „Братя, елате при нас, да заживеем в мир и съгласие, в братство и равенство помежду си”. Това носи новата култура за цялото човечество. Нова философия иде в света.

Детето растеше – 30 март 1919 г., Неделни беседи, София

 

78. Българите имат нужда от Савел, който става Павел,българите имат нужда и от Ананий, за да изчезне слепотата в тях. Българският народ е определен да съществува като народ, а различните партии са негови сенки. Съществуването на партиите зависи от народа.

[…] Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора; мисълта на двама добри е равна на десет хиляди лоши хора. Ако няколко добри хора съсредоточат мисълта си към доброто на своя народ, те биха постигнали голям резултат. Добрата мисъл твори чудеса. Днес не могат да се намерят двама души на един ум. Единият се мисли учен, другият – прост; единият се гордее с богатството си, другият се стеснява от сиромашията си. Учеността, богатството – това са титли, които нищо не допринасят.

[…]„Всички партии трябва да работят за доброто на своя народ. Не работят ли така, те ще се натъкнат на Моето добро” – така говори Господ. Казвайте на всички партии да работят за доброто на своя народ. Бог желае доброто на Своя народ, Той иска да помогне на всички страдащи, на всички обременени.

Помнете: спасението иде от самите вас, от всеки едного. Ако всички се обедините в името на Бога, аз мога да пророкувам какво ще стане с България. Всяко пророчество има две страни: лоша и добра. Казвате: „България я чакаше добро, но доброто не дойде”. Казвам: ако България изпълнява Божията Воля, ако всички българи бъдат добри, разумни, честни и справедливи, добро иде за нея. […] Това може да стане сега, може да стане и след хиляди години – от вас зависи. […] Ако не изпълнява Божията Воля и не прилага доброто, разумността, честността и справедливостта, никакво добро не я очаква.

Господ му рече – 6 април 1919 г., Неделни беседи, София

 

79. Народът е дете, което трябва да се отглежда. Много народи ще изчезнат, защото телата на тия деца не са създадени по правилата,които Бог е определил. Много народи са изчезнали не по същество, а по форма.

[…] Идете в едно българско село, да видите какво хоро се върти там. На хорото се оглеждат моми и момци. Хубаво е българското хоро. Всяка мома, която иска да се ожени, трябва да отиде на хорото. Ще кажете, че не трябва да се ходи на хоро. Питам: дошли ли сте до последното завъртане на стомилионното движение? Ако сте дошли до него, свободно ще ходите на хорото, без да се смущавате. В българските хора има по-голям смисъл, отколкото в европейските игри, където играят двама по двама. Ако момата играе само с един момък, както се играе по баловете, нищо няма да придобие, особено ако момъкът е демагнетизиран. Същата мома на хорото ще спечели нещо. Тя ще се върне вкъщи разположена и ободрена, защото е приела от общия магнетизъм на участващите на хорото. – „Трябва ли да играем на хорото?” Ще играете, но като българи, а не като европейци. Добре е да се събирате по 200 – 300 души заедно и да играете, а тъй – двама по двама, или ще спечелите, или ще изгубите. Някои казват, че около мене имало някаква тайна верига. Чудно нещо, каква ще е тая тайна верига? Като се съберат 200 – 300 души на едно място и се магнетизират, всички ще ги видят. Хорото става на открито. Следователно под верига разбирам брънка от живи същества, мъже и жени, свързани в общ танц, като дервишите. […] Аз уважавам българите за техните хора̀, на които има радост и веселие. Това е култура, това е религия. Казвате: „Да си поиграем, да минем по-весело, не ни трябват много деца”. Защо не искате много деца? Когато става въпрос за плодове, искате крушата и ябълката да родят много. Щом дойде до вас, не искате много деца. Нека се родят толкова деца, колкото е определено. Нужни са деца, но деца на Доброто.

[…] Всеки народ, който е честен, умен, справедлив и добър, не може да страда. Всеки човек, който притежава тия качества, не може да страда, никаква катастрофа не може да го сполети. Цялото Небе и цялото човечество са на негова страна.

Нито тържик ³ – 13 април 1919 г., Неделни беседи, София

 

80. Какви дългове имате? Към народа си, към държавата, към близките си.

– „Взели сме много пари назаем и трябва да ги върнем.” Щом съзнавате, че дължите, ще плащате. Аз не дължа на никого. Аз нямам никакво задължение към българския народ. – „Защо дойде тогава в България?” Дойдох да ви попея, да ви посвиря и да ви кажа, че Бог създаде света не както вие мислите. Вашите закони не са в съгласие с Божиите, тъй както живеете, това не е българщина, това не е човещина.

[…] Едно време, когато тръгвах от Слънцето за Земята, запитах Господа какво да кажа на българите. Той ми отговори: „Ще им кажеш да бъдат добри, умни, честни и справедливи”. Ако хората на стомаха (т.е. хората, които основно мислят за ядене – бел. съст.) спазят тия изисквания, ние, чрез своята артериална система, ще им изпращаме нужната енергия. Ако не живеят както трябва, ние ще затворим крановете си и ще ги лишим от своята енергия. Това изискват слънчевите жители от вас, това изисква Бог от вас. Сега всички се оплаквахте, че нямате плодородие. Защо? Защото не проявихте това, което се искаше от вас. Тая година се отпуска голям кредит на България – ще има голямо плодородие. Ако българите бъдат добри, честни, умни и справедливи, изобилието ще е все по-голямо. Като казвам, че съм дошъл от Слънцето, вие мислите, че това е мъчна работа. Едно се иска от вас: да отворите очите си, т.е. да прогледате. Отвориш ли очите си, ти си вече на Слънцето. Отваряй очите си за Доброто и за Любовта. Аз дойдох в България да кажа на българите истината, да им посоча правия път. И вместо да ме послушат, те ме накичиха с различни епитети: лъжец, самозван пророк и др. Като се върна на Слънцето, ще взема със себе си всички епитети, там ще напиша книга с бележки и впечатления от прекарването ми в България. От моята книга ще зависи бъдещето на България и на българския народ. Ако ме питате кой съм всъщност и какъв съм, покрай многото епитети, дадени от вас, казвам: аз съм един екскурзиант. Може да питате и за Христа – кой беше и откъде дойде. Това не е моя работа. Аз мога да говоря само за себе си. Казвате: „Какъв е произходът на фамилията, в която дойде?” Фамилията ми е Дънов, но това е псевдоним. Бащата на моя дядо бил много як, здрав човек, като дъно. От тая дума произлиза прякорът Дънов. Дъно има и бъчвата, и реката, и морето – интересно е за кое дъно се отнася. Навсякъде има дъно. Горко на оня, който няма дъно! Ето защо, когато ви наричат „дъновисти”, ще знаете, че не сте мои последователи, но сте хора с дъно. След всичко това трябва ли да ви наричат дъновисти? Аз не съм ви турил дъно. Думата дъновизъм е прозвище. Ако се говори за чешма, желая тя да няма дъно. Ако се говори за човек, желая той да има не едно, не две, а много дъна. Горко на оня, на когото се запушат гърлото и червата! Откъде ще влезе и излезе храната? Нещастен е оня, който има само по две дъна – в ума и в сърцето си. Едно от дъната на човека трябва да бъде плоско. Върху него Бог ще Се проектира като светлина, да осветява човешките умове.

Като го видя Петър – 20 април 1919 г., Неделни беседи, София

 

81. „Когасе молиш” –това значи да се самоопределиш в идеите си. В тоя смисъл молитвата е самоопределяне. Буквата M, с която започва думата молитва, се състои от три ъгъла: двата са с върха нагоре, а средният – с върха надолу. Средният ъгъл показва, че душата, която отправя молитвата си към Бога, е бременна. Качеството на молитвата се определя от плода на тая душа. Молитвата не е нищо друго, освен дълбоко желание на човешката душа да постигне нещо. За реализиране на това желание се иска участието на ума, на сърцето и на волята. Където умът, сърцето и волята се съединяват, там молитвата се реализира. […] Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Тая молитва е мощна, тя върши чудеса.

[…] Християнската църква трябва да работи за човечеството, да пречисти човешките мисли и желания. От години говоря на българите, но те не разбират и не слушат. Те не знаят, че щом сляза от това място, болшевиките ще дойдат. Аз говоря за Мир и Любов, за Божествения принцип, който ще спаси човечеството. Ние трябва да се молим да дадем път на Божествения принцип в себе си. Откажем ли на тоя принцип, ще дойде омразата. Нека направят опит в малък размер. Нека ми дадат едно село от сто къщи да приложа закона на Любовта, да видим какъв ще бъде резултатът след 10 – 20 години. Нека видят българите, как се управлява. Законите, с които ще управлявам, ще извадя от човешкото тяло. Като приложа Божествената конституция, всичко ще тръгне по мед и масло. На сто случая ще има едва едно изключение.

[…] Хората се делят на леви и на десни. Така се делят и философите, и учените. И в Камарата има леви и десни. Понякога левите са десни, а десните – леви. Често управляващите са криви хора, а някога е обратно: управляващите са прави, а управляемите – криви. При сегашните условия не може да кажете коя партия да дойде на власт. В България трябва да дойде партията на живите хора, а партията на умрелите – Господ да я помете. Колкото по-скоро стане това, толкова по-добре. Не взимайте това помитане в лош смисъл. Както жената мете къщата и я чисти, така ще се измете и партията на умрелите хора, т.е. партията на смъртта.

[…] Вече 40 години работя между българите и само едно чувам: „Пари, пари”. Ето, вече имат пари. Едно време българите бяха идолопоклонници, а днес са иконопоклонници – кланят се на парата като на икона. Те не трябва да бъдат нито идолопоклонници, нито иконопоклонници. Това не е молитва. Българите трябва да се молят само на Бога и само на Него да се кланят. Българите трябваше да се молят само за жито, за царевица, за плодове. Днес има богати хора, но те са още иконопоклонници. Много от сегашните хора продават икони. Ние знаем какви са техните икони. Не се позволява на културните хора да се кланят на идоли и на икони. Да ги турят за украшения може, но да влагат надеждата си в тях – това е престъпно. Жената, като види парите на мъжа си, не трябва да ги пожелае, но да каже: „Това е иконопоклонство”. Служи си с парите, без да им се кланяш. Парите могат да изчезнат – какво ще правиш тогава? Ще кажеш, че не можеш да живееш. Това е иконопоклонство. Някой иска да има звонкови монети. Щом ги иска, ще се ожени за тях. Утре ще дойдат болшевиките – какво ще правиш тогава? Аз не говоря за сегашните болшевики, но за ония, които искат да бъдат свободни, а ограничават свободата на другите. Има и такива съдии. Казвам: съществуват два вида болшевики. Едните наричам бели, светли. Те не си служат с насилия и ограничения. Аз съм с тях и ги поддържам. Другите наричам тъмни. Те си служат с насилието, те са стари болшевики с нов надпис.

[…] Всички, които ме слушате днес, влезте в скришната си стаичка и се помолете на Бога. Това, което пожелаете в тайно, Бог ще ви го въздаде наяве. Като казвам, че всичко ще ви се въздаде, имам предвид белите българи. Добри хора са тия българи, велико бъдеще ги очаква.

 Какво означава думата българин? Тя е от древен произход. Коренът ѝ се крие в дълбоката древност. Под българин разбирам човек, който търси Учителя си, намира Го и учи. От гледището на Божествената филология това е значението на думата българин. Като българин намерѝ своя велик Учител и кажѝ: „Велики Учителю на светлината, ти ще бъдеш между нас и ще ни управляваш!“. Значи българин е всеки човек, който търси и намира своя велик Учител, за да приложи неговото учение и да покаже на своя народ и на своя ближен как трябва да се живее. – „Българин ли съм?” Ако ме разбираш, българин си; ако не ме разбираш, не си българин. Желая ви да се върнете по домовете си с думата българин и да намерите своя велик Учител. Желая ви да влезете във вашата скришна стаичка и да се помолите Отцу Вашему, Който вижда в тайно, и ще ви въздаде всичко наяве.

Кога се молиш – 27 април 1919 г., Неделни беседи, София

 

82. Някой критикува със своя малък мозък всичко, което Бог е създал: казва, че не е добре направено това-онова, а туй, което неговата малка главае направила, е добро. Знаете ли колко голяма на дължина и в ширина е главатана българина? – „На дължина е най-много 21 сантиметра, а на ширина – 16 сантиметра.” Е, и с тази величина на своя ум българинът иска да преустрои целия обществен строй и да говори за всичките велики тайни! Това е не само с българина, но и с всеки човек. Защо умират хората? От малко ум, от малко храна, от малко въздух, от малко кръв. Под думата кръв подразбирам Божествения живот. Да имаш кръв значи да имаш този чист неопетнен Божествен живот.

[…] Един народ иска да завладее друг. Хората умират все от тази лакомия – да имат много. Онзи, който иска много, не разбира Божествените закони. Сегашните хора, макар че имат толкова малко мозък – 16 сантиметра на ширина и 21 сантиметра на дължина – не са го обработили както трябва. „Земята”(т.е. умствената почва – бел.съст.) на човека не е обработена. В българите например е обработено отпред на мозъка едно пространство само от 6 – 7 сантиметра и те мислят, че са носители на велика култура. Питам ви: какво може да построиш на такова малко пространство от 6 сантиметра височина и 12 сантиметра ширина? Следователно всички ние живеем в закона на илюзиите, когато мислим, че всичко знаем.

[…] Народът, според мен, е едно велико условие за душата, тъй че ние трябва да използваме условията, в които живеем, и никога не трябва да критикуваме цял един народ или цяло общество. Обществото, народът, човечеството са условия, създадени от Бога, и ние трябва да ги използваме. Отделните хора може да критикуваме, но не и цяло общество.

Светило на тялото – 11 май 1919 г., Неделни беседи

 

83. Къде ли не сте ходили след излизането си от Рая! Ходили сте в Египет – той е материалният свят, във Вавилон, който е старият свят, старата култура – култура все на собствеността. Сега вие сте в Европа, която бърка пак същата каша, както египтяните и вавилонците. Христос казва на съвременните хора, които представят избрания народ: „Извадететази греда от окото си“, т.е. махнете тази собственост от вашата земя, защото тя е причина за всичките спорове и войни. Единствената собственост, която човек има, това е неговото тяло. Ако човек може да изменя всеки ден частите на тялото си, да управлява желанията и действията на своите органи, както и на мозъка с всичките му центрове, той ще бъде отличен човек. Кажи си: „Сегане ми трябват никакви къщи, ниви, това е за бъдещата култура”.

[…] Голяма услуга бих направил на България, ако определя кого да поставят за учител, кого – за свещеник, кого – за съдия и т.н. Ако се спазваше това, работите в България щяха да тръгнат напред. А сега какво става? Завършва някой за свещеник, натурата му отговаря повече за актьор, а те го опопват. Такъв човек, като стане свещеник, по-добре ще бъде, ако се нарече служител на Църквата, но не и на Бога. Бих желал всички свещеници и учители да научат езика на Природата и да видят какво пише тя.

[…] Днес ние сме излезли в частната собственост, за да завладеем света, а с това сме изгубили висшето. И затова днес Христос казва, че който намери частната собственост, ще изгуби себе си, живота си, а който изгуби частната собственост, ще придобие живота си. Който е напуснал учението на частната собственост, той се приближава към Бога и към бъдещата култура, а който вярва в частната собственост, той се отдалечава от Бога. И вие ще вървите по този път; смело ще вървите, юнашки ще разрешавате този въпрос. Когато Господ види, че вие поставяте налице книгата, в която ще започнете да бележите всички пунктове, по които се отказвате, Той ще каже: „Аз ще помогна със Своите помощници на тази българка, която се заеме с изваждането на гредата“. Да видим коя е първата българка, която ще се заеме с тази работа. Аз зная много, които вярват в Новото учение и са готови да се откажат от частната собственост, но в същото време са осигурени в много банки. Ние трябва да сме верни на един принцип не само по форма, но и по съдържание, и по смисъл.

Гредата – 18 май 1919 г., Неделни беседи

 

84. Когато човек отхвърли една велика идея от ума си или едно желание от сърцето си, и когато един народ отхвърли своите идеали и се подкупва за някакви си пари, той губи. Ако държавниците се вслушваха в идеалите на народа, не биха правили грешки.

[…] Земята ще се промени, тя няма да бъде такава, каквато я виждаме днес; затова България не определя вашето битие, а вие определяте битието на България. И тъй, казвам: на Земята, цялото зависи от своите части, а в Духовния свят частиците зависят от своето цяло. Ще ви изясня тази мисъл – 20 000 000 хора на Земята може да се сплотят в една обща идея и общи чувства и да образуват един народ, обаче един ден техните идеи и чувства може да се изменят така, както се изменя гъсеницата, когато преминава в пеперуда. По същия начин и вие няма винаги да бъдете българи, ще се простите със своята националност и ще измените начина на своя живот. Една гъсеница прекарва това положение само 40 дни, а после преминава в пеперуда. Един народ е поставен в дадена форма само за „40 дни” и през това време нему предстои да изпълни всички свои задължения към себе си, и след това ще заживее с други идеи и чувства. Тогава ние можем да заменим думите българин, французин, германец със съвсем други понятия. Като кажем думите ръка, мозък, бял дроб, ние имаме известна представа. Значи всяко нещо си има смисъл в своя организъм. Какво означава думата българин в общия организъм? Аз турих (т.е. уподобих мястото им в тялото на световния организъм – бел.съст.) българите в черния дроб, но трябва да знаете, че частиците на черния дроб, както и всички същества, еволюират и постоянно се изменят. Така и българите след време ще минат в друга форма на развитие. Тогава ще търсите българина по-горе в организма.

Отхвърленият камък – 1 юни 1919 г., Неделни беседи

 

85. Под Духразбирам Божествената Душа. От тази Божествена Душа произтича това, което наричаме Любов. Духът ражда Любовта, защото Любовта е плод на Този Дух. На български език думата духпроизлиза от духане на вятър, но с това почти е изгубен смисъла на тази дума. Духът е онова Висше разумно начало, чрез което в съприкосновение непременно ще разберете смисълът на живота и ще заживеете по всички негови правила.

[…] Ще кажете: „Христос е правил толкова много чудеса между евреите и те не поумняха, та от светии и велики хора ще поумнеят!”. Че и българите не са по-умни от евреите. Ако Христос би дошъл днес между французите, англичаните, германците или между българите, то и те биха постъпили с Него тъй, както и евреите. Днешните войни показват какви са християнските народи.

[…] В организма на всеки народ, в който живее Божественият Дух, има от векове наслоени известни мисли, с които трябва да се борим. Когато един народ придобие добри качества, това е благословение за него, но ако придобие лоши качества, то е ужас и терор за добрите хора. Добрите качества са като река, която носи само добри благословения, а лошите качества са река, която влече и разрушава. Аз ви говоря не само като на българи, а като на човеци, мислещи същества, в които има зачатък от Божествените Дух, Душа и Воля, за да може да се съединят във вас тези три елемента и да станете свободни граждани в света. Ще кажете: „Да имам власт, аз бих направил това, онова“. Не, не искайте власт, защото имате достатъчно, за да направите всичко, което пожелаете.

[…] В обиколките си из България отпреди 10 – 15 години аз се занимавам с изследване на главите на българите, измервал съм ги с кръгове, пергели, правил съм изчисления и съм дошъл до известни заключения. Като ме гледат, че правя такива изчисления, мнозина ме питат: „Какво правиш?”. Уча се да смятам. Научил съм вече от какви въпроси се интересуват българите. Като пътувам за някъде, те ме запитват: „Откъде идеш и накъде отиваш, с каква цел пътуваш и т.н.?”. Веднъж казах: „От Слънцето ида, да правя наблюдения в България.”

– Можеш ли да ни повериш някои от твоите изследвания?

– Това не поверявам.

– С какво друго се занимаваш?

– Беседвам.

– Плащат ли ти за това?

– Не, даром.

– Как тъй, не си ли женен, колко деца имаш; баща ти и братята ти живи ли са, българин ли си?

– Засега съм българин.

И след туй слушам да казват: „Плащат му отнякъде, затова е учен човек. И ние ставаме учени, ако ни плащат”.

И вие трябва с пергела си всеки ден да измервате главите си. Аз съм измервал и наблюдавал много очи, учи, вежди, носове и съм дошъл до заключение какво означават дългият нос, широкият нос, дебелите вежди, високото, широкото и ниското чело и т.н. С тези заключения аз съм дошъл до Питагоровата теорема и виждам хора, в които хипотенузата е обърната нагоре, но такива хора не обещават много, от тях нищо не може да очаквате. Ще кажете: „Какво да се прави с такива хора?“. Да се обърне хипотенузата надолу, а не нагоре, т.е. върхът на триъгълника да е нагоре. А това значи мозъкът на човека трябва да е построен на квадрат, а не на хипотенуза. Иначе ще имате човек, в когото предната част на главата, където са умствените способности, ще бъде съвсем слабо развита, а ще преобладава само един егоизъм, една животинска натура.

[…] На българите особено препоръчвам да не развалят. Наблюдавал съм ги повече от 20 години и виждам, че те развалят това, което друг е съградил, а после си казват: „Чудно нещо, защо не ни върви!”. Не събаряйте, а градете върху това, което друг е градил вече! Така е и с мене – вече толкова години работя върху едно и също нещо, а поповете се мъчат да съборят това, което аз уча. Ако това, което говоря, е мое, тоф бих го съборил; понеже то е Божествено и след мене друг няма да говори така, то българите трябва да построят живота си върху това учение. Аз не искам да разруша църквите, да изменям обществения строй, но ви казвам да изхвърлите от църквата, от разните партии само това, което е негодно. След това всички проповедници, учители, партизани подайте си ръка и започнете да градите взаимно; помагайте си един на другиго и продължавайте работата на Живата природа. Ако е за разрушение, и аз съм майстор на това.

Не мислете, че добрият човек не може да разваля. Ева каза само една дума на змията, и за тази дума 8000 години откакто страда цялото човечество. Ева каза на змията: „Наистина, след като изям плода, който ми предлагаш, ако стана като Бога, аз обещавам всичките мои синове и дъщери да ти служат“. Ето защо жената, която Христос спаси, беше гърбава, Христос положи върху нея ръцете си и рече: „Жено, внимавай друг път да не даваш такива обещания. А сега иди си и раждай”.

 Вън от Бога няма живот, вън от Божествената наука няма наука. И благодарение на тази гърбава жена, която започна да слави Бога, ние днес имаме вече нова култура. Да простра ли аз ръцете си върху вас, или да ги държа още скръстени? Няма да простра ръце върху този, на когото умът, сърцето и стомахът страдат. Сега аз говоря в името на Бога. Когато завъртя Божествения кран, всичкото благословение ще дойде върху вас, но ако не го завъртя, вие ще копаете кладенци. Като завъртя този кран, вие ще имате в такова изобилие вода, че не ще плащате нищо за нея. Затова Христос казва: „Ако би знаела кой е Този, Който ти говори, ти би поискала и Той би ти дал жива вода”. И тази гърбава жена Го разбрала.

 Аз бих желал българите да не бъдат гърбави. Ще почакам още няколко години, за да видя дали духовенството и учителите ще дойдат в съзнание. Ако те не дойдат в съзнание, ще турим в торба всички техни ирационални числа и ще ги заставим да ги изчисляват. Това е Божието решение: знанието ще се даде само на ония, които не ще злоупотребят с него. Днес ние виждаме как в Русия се злоупотребява с най-светите, с най-религиозните идеи на човечеството. За в бъдеще тези неща не ще се търпят.

Гърбавата жена – 8 юни 1919 г., Неделни беседи

 

86. Българите нямат търпение и затова подозрението не ги напуска.

[…] И тъй, вложете две неща: търпение и отмахнете вашето подозрение. Подозрението го виждам написано на веждите на българина и в някого е толкова голямо, че е необходим цял живот, за да се освободи от него.

[…] Българите не са толкова добри, но в тях има условия за добър живот, а където има условие за живот, Бог е там. От българите ще излезе нещо, а не от България, защото тя е ретортата, в която стават опитите, и като такава ще изпълни ролята си. Съдържанието, което е в ретортата – българският народ – е и творческа сила. Когато българите отиват да живеят между американци и други народи, те са учтиви, любезни, но щом се върнат в България, стават груби, недоволни от всичко. Това недоволство се дължи на малкото земя, с която разполагат. Българинът има творчески дух и затова му е тясно. Дайте работа, широк замах на българина и той ще работи.

Учител и Господ – 15 юни 1919 г., Неделни беседи, София

 

87. Ако биха ми предложили да стана министър в България, бих предпочел да отида да помогна на някоя бедна вдовица и по-скоро бих се отказал от този пост, отколкото да оставя тази бедна жена без моята помощ.

[…] Народът не живее като личност. Като казвам „българският народ“, разбирам българите. Според техните взаимни мисли и чувствания ще се определи тяхното политическо, духовно, културно и умствено отношение – бъдещия им живот. Според техните мисли от миналия живот се определя тяхното настояще, а според сегашните им мисли и желания се определя бъдещето им.

[…] Ако всички българи обмисляха добре всяка своя постъпка, всяко свое действие, то щяха ли днес да ядат хляб с купони, захар с купони, щяха ли да воюват? Българските държавници не се грижат за давещата се „мравка”, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от съдбата на тая „мравка” (т.е. малките хора от народа – бел.съст.). Тази „мравка” подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или който и да е друг човек.

 Българските държавници се интересуват от България дотолкова, доколкото са засегнати техните кесии. Това не са родолюбци, това са предатели, те играят ролята на Юда съзнателно или несъзнателно, с пари или без пари. Аз ви говоря върху тези два велики закона, защото, ако се приложат те и ако точно се изпълняват, ще спасят и поправят човечеството. Сега българите отварят разни училища, но не мислят за мравките, за подобрението на техния живот. Те мислят за печалби и казват: „Да имаме пари, ние ще намерим добри учители, добри работници“. Покажете ми едно общество, което е работило с пари и е успяло много. […] Затова съм аз в България – да завъртя крана на колелото на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта. Няма да се гордеете. Колелото още не е завъртяно, нужни са много усилия, за да се завърти. Всички вие ще вземете участие във въртенето на голямото колело – ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите не както сега, от дясно към ляво, а от ляво към дясно.

Малкият закон – 22 юни 1919 г., Неделни беседи, София

 

88. Българите знаят този начин за обмяна на енергията и затова правят сборове. Събират се хора от 10– 20 села и там се кръстосват: споделят, изразходват своята излишна енергия и така се лекуват. Всеки си отива у дома доволен.

[…] Аз съм наблюдавал старите българи: като варят боб, изхвърлят първата му вода и във втората варят боба. Първата вода не е хубава, но сега казват, че това е просто, не трябва да се хабят дърва. Един германски или английски лекар препоръчва същото: първата вода да се изхвърли като нездравословна. Аз бих желал българите да се върнат към старите народни обичаи, които са почивали на много важни психологически закони и имат добри резултати.

[…] Всеки човек, всеки народ, всяко общество трябва да си избере подходяща храна, която да дава най-добри резултати. Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалия в природата. Повечето болести се дължат на избиването на млекопитаещите и на птиците. Понеже с това избиване се спира тяхната еволюция, всички сили, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани и с това се явява един хаос, който е причина за разните болести. Знаете ли какво става след безразборното изтичане на тази животинска кръв? От изпаренията ѝ се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всички злини в органичния свят.

[…] Старият българин, който има няколко снахи, казва: „Искам най-младата снаха да ми омеси хляб“. Защо? Той знае защо иска от най-младата снаха хляб. Снахата, като меси хляба, ще внесе своята жива енергия в него и ще го обгърне с хубави мисли. Направи ли старата снаха хляб, стомахът на свекъра ще се разстрои.

Старият книжник – 29 юни 1919 г., Неделни беседи, София

 

89. 89. Докато не се разбирате, докато си отмъщавате, докато не се обичате и не сте готови да се жертвате един за друг, не сте свободни нито като индивиди, нито като общество, нито като народ, нито като човечество.

Мировата Любов – 19 август 1919 г., Съборни беседи, Велико Търново

 

90. Всички държави днес искат колонии, всеки народ иска да зароби другите и да живее на техен гръб. Алчността на човечеството доведе днешната война, от нея произлязоха всичките други лоши икономически условия[и] нещастия на хората. А това каквозначи? Че са ослепели. Този Баща, Който ни гледа от Горе, Чието око – Слънцето, днес вижда ясно, ме пита: „Какво правят тези деца тук?”. Аз Му отговарям: „Татко, искат да се изправят”. „Изправете се, защото Майка ви [Земята] ще ви тупа, ще ви бие” – казва Господ.

Разбиране и прилагане – 20 август 1919 г., Съборни беседи, Велико Търново

 

91. (ученици питат Учителя):

– Какви трябва да бъдат нашите отношения към съществуващите сега политически течения и трябва ли да ги поддържаме? 

(отговор на Учителя, както и по-долу):

– Всяко политическо течение, което дава в резултат 75% за повдигане на обществото и народа, трябва да се поддържа, защото е Божествено

– Какво отношение трябва да имаме към политическите партии – трябва ли да взимаме участие в тях, да бъдем техни членове, или не трябва?

– Не може да бъдете членове на никакви партии. Мъж, който е свързан с една възвишена жена, няма право да се свързва с друга жена. Той може да общува с другата жена, колкото да разговаря с нея, да ѝ услужва, да ѝ помага, да ѝ прави добрини, но няма право да има връзки с нея.

– Без да имаме връзки с някоя партия, може ли да гласуваме за нея?

– Това е услуга, може да гласувате.

– Може ли човек, духовно развит, да се нагърби да управлява един народ?

– Човек, духовно развит, у когото има Любов, може да управлява един народ.

– С какви закони ще си служи? Трябва ли да премахне сегашните?

– Разбира се, че той ще премахне сегашните, и ако е умен, ще може да управлява. Но този човек винаги ще бъде един колективен човек, ще представлява не единица, а цяло общество от хора високо просветени. Един от тях ще изпъкне като водач, а останалите ще му бъдат помощници.

– В една беседа бяхте казали: „Ако ми дадете едно село, ще туря такива образцови закони, които ще оправят хората”. Как може да се приложи това?

– Намерете село.

– Ние го намерихме – България.

– Мъчно го дават (обажда се друг)

– Когато го дадат.

– Да го вземем насила! (казва някой от събранието)

– Законите, по които ние се ръководим, не позволяват насилие. Може да учите хората, но никога не бива да си позволявате да упражните насилие над тях. Ние може да проповядваме на хората, може да ги учим, но не може и не бива да употребяваме техните методи. Ако злоупотребяваме с тях, ние ще приличаме на тях, а с тези методи светът няма да се повдигне и с един пръст нагоре.

– Нали искаха да направят Христос цар?

– Искаха да Го направят цар, но Той се отказа, защото намираше, че тяхното учение е старо. Той каза: „Моето Царство не е от този свят“, което значи, че не е с тези разбирания и порядки.

Методи за лекуване – 22 август 1919 г., Съборни беседи, Велико Търново

 

92. Онези велики народи, които сега разрешават важни въпроси, ако не се подчинят на Божията Воля, ще станат по-малки от българския народ – ще бъдат наказани.[…] Ако българският народ ви приеме като добре дошли у него, всичко ще му върви на добре, а ако не ви приеме, на зле ще му върви.

Продължение на Методи за лекуване – 22 август 1919 г., Съборни беседи, Велико Търново

 

93. Като попитат някого: „Ти българин ли си?”, отговаря: „Да, защото говоря един и същи език както всички българи и изповядвам една и съща вяра с тях”.Не се познава по това българинът. Според мен той трябва да бъде честен и справедлив, умен и добър. Има ли тези четири качества, той е българин, няма ли ги – не е българин.

[…] Съвременното човечество страда все от желание за много пари. И България сега е напечатала толкова много банкноти, но къде е ефективът? Трябва ефектив.

[…] Слънцето най-много се интересува от нас и всяка година изпраща милиарди кредит на България. Ако отидете на Слънцето, ще видите, че тамошните жители имат много милиарди енергия за културата на България, за Обич, за религиозни вярвания и за повдигане в пътя на Истината. А сега насочим телескопа и казваме: „Слънцето е огън”. Аз оспорвам това, защото огънят е слаба енергия. На Слънцето има енергия, но не е огън, то е нещо по-силно, което няма думи да се изрази.

[…] Човек спрямо себе си и спрямо народа си може да бъде едновременно и Христос, и Юда. Ние създаваме характера си и ние трябва да бъдем господари на себе си и да не очакваме спасение отвън. Спасението ни стои вътре в самите нас. […] Бъдете уверени, че ако възприемете Космичната Обич, всичко ще се разреши във ваша полза; с България няма да стане нищо лошо, промените ще станат без катастрофи и катаклизми. Новото ще дойде, ще има преливане на енергия от нечистото гърне в друго – чистото. И ние, като хора на Новата култура, ще заживеем без омраза, без злоба. Обичта и Любовта нека бъдат двете пътеводни звезди, които да направляват нашия живот на Земята.

Космичната Обич – 24 август 1919 г., Съборни беседи, Велико Търново

 

94. Спасението на България е в това всички българи да се обърнат към живия Господ, Който държи съдбините на народите в ръцете Си. […] Те се кланяха на германци, на англичани, на американци, на французи, но никой не им помогна. Казано е: „Проклете оня, който се надява на човека”. Нека българите се обърнат към Бога и кажат: „На Тебе, Господи, се кланяме, на Тебе уповаваме. Никаква политика не ни трябва. Долу всички узурпатори! Долу всички лъжци!”. […] Знайте, че всеки, който ме слуша днес, като българин, може да допринесе нещо на своя народ.

Всеки е длъжен да работи за благото на своя народ. Това е Божията Воля. Когато вършиш Божията Воля, ти си Син Божи. […] Днес бях решил да не говоря, да не обидя някого, но после измених решението си. Ще говоря и ще направя един масаж, да го усетят всички българи, от най-големите до най-малките. Кога ще направя масажа? Може още докато съм на Земята, а може и като замина на оня свят, но ще накарам всички българи да познаят Бога. Това е моята задача: да науча българите да се кланят на живия Бог, Който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура. Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци, носители на Новата култура. Те трябва да вдигнат високо знамето и да кажат: „Отсега нататък ние имаме нов лозунг. Ние сме носители на Любовта и на Мъдростта. Ние презираме всички престъпления, всички реклами, написани на дрехите ни. Събличаме вече старите си дрехи и обличаме нови”. Тогава, като ме срещнете, няма да ме питате проповедник ли съм. Не съм проповедник, но обичам да проповядвам. Когато хората са весели, аз съм скръбен; когато те са скръбни, аз им пея. Майката пее, когато детето е скръбно.

[…] България си има свой план, определен от Бога. Земята, която ѝ е дадена от Бога, никой не може да ѝ я вземе. Всеки народ, който би се опитал да вземе тая земя, която е дадена за осигуряване на народа, е проклет. Върху него ще дойдат най-големите страдания.

[…] Кажете и вие като пророк Йеремия: „Ние сме оня народ, който има скръб”. Казвам: „Блажени сте, носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и да очука житото, да отдели чистото от нечистото”. После тоягата ще се сложи и върху другите народи. Блажен оня народ, когото Бог ръководи и отправя в пътя на Правдата и Истината. В тоя народ ще се развият възвишени добродетели.

Аз съм онзи човек – 28 септември 1919 г., Неделни беседи, София

 

95. И българите искат да преустроят България, но не знаят какви методи да приложат. Те отиват в Англия, в Америка, въвФранция– оттам да вземат някакви мероприятия за повдигане на българския народ. Ето, 40 години вече България се управлява все с чужди мероприятия, без да постигне ония резултати, към които се стреми.

[…] Българите, които приемат Христовото учение, още не са го приложили. И те казват като евреите: „Не е дошло още времето на това учение”. Казвам: времето е дошло.

[…] Никой народ още не е приел Христа. Ако Христос дойде днес между хората, на общо основание ще Го разкарват от едно място на друго, да Го разпитват, откъде е дошъл, къде е роден, как се прехранва и т.н. Какво ще отговори Христос?

[…] Сега именно, в тая епоха българският народ има условия да стане културен, да пречисти своите сили и да се укрепи вътрешно. Той не се нуждае от пари, защото земята му е богата; той не се нуждае и от чужди умове, защото умът е в него; той не се нуждае и от чужди сърца да го топлят, защото животът е в него; той не се нуждае от съветите на други да работи, защото по естество е работлив. Не отричам съдействието на други умове и сърца, но на ония, които искрено го обичат.

Българинът страда от преяждане, ако яде по-малко, всичко ще се оправи. Като яде, човек трябва да изяде 20 хапки и там да спре. Когато купува нива, българинът трябва да отстъпи поне 2 – 3 метра от своето място за другите, да не стават спорове. Днес всеки българин иска да окоси ливадите си, да направи ниви от тях. Защо са му много ниви? Дългове имал, да ги изплати. Не се страхувай от дълговете си, не ставай роб на условията. Така казва: Тоя Неизвестният.

[…] Българите трябва да изменят една от буквите на името си или името на София. И България, и София свършват с буквата я – опасна буква. Българите са в областта на буквата я. Понеже сега царува тая буква, българите говорят за купони, за ядене, за месо, за масло. Буквата я владее цяла България, както и София. Вие живеете в София, без да знаете какво означава тая дума. Буквата с означава закон на реформи; буквата о подразбира условия; буквата ф е опасна по вибрациите си. Ако не вярвате, че тая буква е опасна, питайте евреите, които са живели при фараоните. Казвате, че не е важно какво име носи човек. Оженѝ се за някоя мома, на която името започва с буквата ф, да видиш не е ли важно. За да се реформира България, половината от българите трябва да се прекръстят, да им се дадат нови имена, за да не създават нещастия. Не е безразлично какво име носят човекът или животното. Мислите ли, че имената на вълка, на змията не отговарят на техните прояви?

[…] Аз бих желал българите да видят тоя Христос, Който може да внесе Любовта в душите им. Бих желал българите да видят тоя Христос, Който може да внесе Божията мисъл в умовете им и да престанат да се интересуват от дявола. Никакъв дявол не съществува! Аз отричам дявола като съществена реалност. Като обикновено същество, като относителна реалност дяволът съществува, но не и като абсолютна реалност. […] Освободете се от тия връзки, от тия вериги и от хората, които не говорят истината. Освободете се от контрибуциите.

– „Трябват ни добри хора, да дойдат от странство.” Вие имате добри хора. Те са между вас, между вашите добри овчари и овчарки. Аз намерих достатъчно умни хора между вас. България е пълна с моми и момци, които ще свършат велика работа.

Бог е говорил – 9 ноември 1919 г., Неделни беседи, София

 

96. Като влязат в този велик Божествен план, за който ви говорих, българинът и България ще уредят живота си. На България препоръчвам да направи опит да послуша ума и сърцето си и в 10 години ще се оправи. И всеки българин нека направи опит да слуша ума и сърцето си. Никой да не изнасилва другиго.

[…] Когато Господ създаде света, ние не бяхме разделени на разни вероизповедания и народности. Сега станахме и французи, и англичани, и италианци, и tuiti quanti*(* итал. – Всички).

Двамата свидетели – 16 ноември 1919 г., Неделни беседи, София

 

97. Ако българите бяха разумни, те щяха да обработват земята си с любов и да изкарат толкова храна, че да задоволят всички изобилно. Днес мъчно можеш да убедиш народите, че земята, която имат, им е достатъчна. Българите специално мислят, че трябва да вземат отнякъде заем, да изплатят дълговете си. Те са на крив път. Така не се оправя положението. Заемите повече объркват работите, отколкото да ги оправят.Пазете се да не изпаднете в положението на оня българин, който за осем крини⁴ жито, дадени в услуга на свой близък, взел десетократно. Той дал назаем на един осем крини жито. Като плащал задължението си цели десет години, на края на десетата година длъжникът пресметнал, че дължи още 80 крини. Значи той изплащал задължението си със сложна лихва. Това било услуга!Ще кажеш: „Дано намеря някой благодетелен човек, да ми даде пари назаем”. Пази се от „благодетели”, които дават пари под лихва.

Ще живее – 7 декември 1919 г., Неделни беседи, София

 

98. Как мислите, право ли е това, което ви говоря? Верни ли са думите ми? Ще кажете, че са верни. Аз казвам, че моите думи са верни 50%, а когато се приложат и дадат резултат, ще бъдат верни сто на сто. Процентът на вярващите в България е малък. Ако двама души на стоте вярват, 98не вярват.

[…] Мнозина идват да слушат беседите ми, но се страхуват да не ги видят външните хора, да не знаят, че ме посещават. Защо се страхуват? Ако има човек в България, който говори истината, който изнася нещата както са в целокупния живот и в разумната природа – това съм аз. От какво се страхувате тогава? Как ще постъпят българите с мене, какво отношение ще вземат към идеите, които проповядвам, за мене е безразлично. Важно е, че хората са малодушни, не се решават да приемат Новото учение. Откъдето и да е обаче: от водата, от въздуха или от светлината, те трябва да приемат това Учение. Аз не искам хората да тръгнат след мене както момите, които се влюбват в един момък. Влюбили се 400 моми в един момък и всички тръгнали след него, всяка мома искала да го срещне, да си поговори с него. Това би било най-голямото нещастие за мене. Това не са последователи – истински последовател е оня, който с цялото си същество приема Учението и го прилага. Не е нужно да се възхищавате от моите беседи, нито от мен. Важно е да приемете Учението, да го приложите и да решите задачите си. Аз още не съм видял вашите решени задачи. Никой от вас не е решил задачата на Любовта.

Работи на лозето ми – 14 декември 1919 г., Неделни беседи, София

 

99. По отношение на отрицателното, българите са много силни. Надали има друг народ, който да е толкова силен в разрушаването. […] В бъдеще, ако българите са готови да изпълнят Божията Воля, ще им дам известни данни, чрез които да разпознават добрите илошите хора. Те се различават по дължината на пръстите, на ръцете, на носа си. Това са научни данни. Например, числото 18 е число на престъпника. То е образувано от 3 х6. В Библията се говори за числото 666, което също има отношение към престъпността. Бъдещите хора ще донесат нови мерки, те ще фотографират човешките мисли и желания. Всичко е явно, не мислете, че това, което става в мозъка, може да се скрие. Затова мислите на човека трябва да бъдат чисти. В Новата култура няма да има нищо скрито-покрито.

[…] Ако приложите Новото Учение, в България ще има два пъти по-голямо изобилие.

Излязоха и завтекоха се – 8 януари 1920 г., Неделни беседи, София

 

100. България се нуждае от искрени хора, които говорят истината. Само така ще се повдигне българският народ. Христос дойде между един народ, но Го разпнаха. Българите имат за задача да предадат това Учение на другите народи.Какво искат те? Да станат велик народ? Вашата земя е толкова голяма, колкото беше земята на евреите. Ако не слушате Господа, и от вас нищо няма да остане. Ако приемете великите Божии закони – Любовта и Мъдростта, вие ще бъдете велик народ и държавата ви ще бъде по целия свят. Тогава ще царувате не чрез насилие, но чрез Божественото учение, което ще излиза от вашите сърца. То навсякъде ще дава изобилно сладки, вкусни плодове.[…] Ако българите приемат това, което Бог казва, в три години най-много България ще се поправи. Да не остане помен от критика! Мъжът да престане да говори против жена си, жената – против мъжа си; ученици против учители, учители – против ученици; слуги – против господари и обратно – господари против слуги. Ако приложите така Учението, ще опитате думите ми. Жив е Господ. От кого очакваме ние? От великите сили ли? Толстой казваше в Русия да се обърнат към Господа, но не го послушаха. Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че ако и вие не ме послушате, България няма да пострада? Когато се върна на Небето при Господа, ще Му разкажа цялата истина. Да възлюбим Господа, Който е бил всякога добър към нас, да Му дадем място в себе си, да дойде Царството Божие в нас!

Желая във всяко семейство, отвън и отвътре, да царува мир и любов, радост и веселие. Ще кажете, че Новото учение е секта. Не е секта, защото изисква от всички да бъдем едновременно и религиозни, и духовни, и божествени хора. Да сме готови да се жертваме за Господа, да бъдем всички добри овце и добри пастири.

[…] Добрият пастир – Христос, иде вече в света. Той ще бъде на бял кон. Ще посети България, всички управляващи, всички учреждения, всички благотворителни дружества. Той ще посети всички църкви, всички домове, за да види как живеят хората. Където намери стари идеи и убеждения, стар живот, ще каже: „Бъдещето не търпи нищо старо. Моето Царство е на Новото Учение. Бог иска да знае, готови ли сте да Му служите с Любов и Мъдрост. Който е готов, ще мине отдясно; който не е готов, ще мине отляво”. Хората на Новата култура са хора на шестата раса, светещи хора. Разликата между старите и новите хора ще бъде такава, каквато е днес разликата между млекопитаещите и човека. Хората на старата култура ще останат на мястото на млекопитаещите, да опитат тяхното положение. Светещите хора ще им покажат как трябва да живеят.

[…] И аз казвам: не се смущавайте! В света ще станат чудни неща. Не казвам да вярвате, но сами ще ги проверите. Един ден, като видите всичко, което става, ще кажете: „Наистина, каквото Бог е казал, то става”. Не ви казвам да затворите магазините си, да напуснете мъжете и жените си, но да работите честно и с любов. Разработвайте добре земята, да няма бедни хора в България. Всички трябва да работят.

[…] Някои хора имат към мене неприязнени чувства, но аз ще им се отплатя с Любов. Не само на тях, но на всички българи ще се отплатя според великия Божи закон – законът на Любовта. Даром съм взел, даром ще дам. Обърнете се към изток, където са вашите ум и сърце. Хвалете живия Господ, Който ви е пратил в красивата долина на живота. Радвайте се на живия Господ! Обърнете се към живия Господ, Това ще бъде моята голяма радост, това ще бъде и радостта на живия Господ, Когото вие търсите.

Добрият пастир – 18 януари 1920 г., Неделни беседи, София

 

Коментари

comments