Учителя Беинса Дуно относно Ваксините (и разкази на ученици)

 

Учителя Беинса Дуно

Относно Ваксините

(и разкази на ученици)

 

  1. Може ли хората да се ваксинират така, че никога да не умират? Днес децата до известна възраст ги ваксинират, но въпреки това все умират. Учените искат да ни кажат, че намерили някакъв серум, който като се впръсне в кръвта на детето, то придобивало имунитет, приспособявало се към тази болест и не се заразявало от нея. Въпреки това обаче, ние виждаме, как децата умират именно от тази болест, срещу която има изнамерен такъв серум. И сега, всеки човек, който не ваксинира детето си, той е извън границите на науката, той се счита ретроград. Да, но това не е наука! Аз бих желал, след като турят инжекция на някое дете, след като го ваксинират, да може да живее още приблизително 500 години. А сега, след като направят една инжекция на това дете, след 5 години умира. Това не е наука, това са хипотези на лекуването, това са теории на лекуването.

– Ръката съблазнява – 5 април 1925 г., Неделни беседи, София

 

  1. Статистиката показва, че болестите не само не намаляват, но се и увеличават. Вземете, например, пресаждането, което съвременната медицина употребява като метод за предотвратяване заболяването от шарка. Статистиката показва, че онези деца, които се присаждат*, умират повече, отколкото ония, които не са присадени. Изобщо не присадените деца по-малко заболяват, по-малко умират. При това, има един закон, според който, ако не дадеш твоето дете да го присадят, да го ваксинират, считат те невежа и те държат под отговорност, че не вървиш в пътя на науката. Статистиката, обаче, показва, че въпреки това резултатите не са по-благоприятни. Каква е тази наука? Човек трябва наистина да се присажда, но чрез какво? Чрез храната. Ако лекарите искат да подобрят положението на човечеството, трябва да са в състояние да определят, от каква храна се нуждае организъма. Приема ли човек тази храна, никаква болест не може да го хване.

*(ваксинират – бел.съст.)

– И оздравя дъщеря ѝ – 21 юни 1925 г., Неделни беседи, София

 

  1. Днес например, когато хората искат да се запазят от известни болести, те впръскват в кръвта си известен серум против тази болест. Съществуват известни версии, които поддържат този начин на предпазване от болести. Така именно ваксинират малките деца против шарка, особено във времето на епидемия. Вие може да разгледате теориите на учените хора, да видите какви са техните заключения по въпроса за болестите.

Казвам, и без ваксиниране може да се посрещне всякаква болест. Ако човек има абсолютно чиста кръв, без никакви чужди примеси, каквито и микроби да влязат в нея, те ще умрат, не могат там да се развиват. Когато един микроб влезе в една такава чиста кръв, той ще обиколи тук-там, ще ходи на едно и на друго място и като не намери храна, той ще умре от глад.

– Имаше някой человек – 27 ноември 1932 г., Неделни беседи, София

 

  1. Оня, който знае законите на живота, може да измени веществото на злото, от грубо да го превърне в мека материя, от която да изтъче фин, хубав плат. Това значи: Впрегни злото на работа, за да използваш неговата енергия. Учените си служат със злото. Например, при ваксинирането, те внасят заразителни микроби в кръвта, за да предпазят човека от заболяване. Така те работят с микроби срещу микроби.

Съвременните лекари намерили средство за лекуване на туберкулозата. Те научили това от китайците, които практикували тоя метод от преди хиляди години. Това лекарство се извлича от поповото прасе, от което нашите градинари се оплакват. Който иска да направи опит, ще вземе четири-пет попови прасета, ще ги изсуши и счука на прах, който ще забърка добре в сто грама мед. В поповото прасе се съдържат такива вещества, които действат разрушително върху бацилите на туберкулозата.

– Както Бог мисли и прави – 2 май 1937 г., Утринно слово, София

 

  1. Някои мислят, че могат лесно да се излекуват с ваксина. Тя се прилага при охтика, за да се спре размножаването на бацилите. Лекарите трябва да дойдат до разбирането да търсят начини за унищожаване на туберкулозните бацили чрез глад.

Казвам: недоволството от живота складира храна за туберкулозата. Например, недоволен си, а после скърбиш – ти вече складираш стока за бацилите, които ще дойдат да ги храниш. И страхът допринася за появата на туберкулоза. У хора, които страдат от тази болест, дотолкова е засилено недоволството, че и от здравите изискват да бъдат недоволни.

– Както горе, тъй и долу – 10 септември 1937 г., Младежки Окултен Клас, София

 

  1. Това се случи през 1943 г. Нашата дъщеря Величка беше на две годинки и трябваше да я ваксинираме. Но аз не исках да я ваксинирам, тъй като Учителят не препоръчваше ваксинациите и инжекциите. Отидох с нея да питам Учителя какво да правя. Ако не я ваксинираме глобата беше голяма. Учителят ми каза: „Рекох, не я ваксинирай, а за глобата ще се нареди“. И тъй направих както ми каза Учителят. Не ваксинирах дъщеря си Величка и след това не получихме и никаква глоба. Един ден Крум срещнал в града Георги, сестриния си син. Той работеше в общината и му казал на Крум: „Ти знаеш ли какво направих, вуйчо? При мене имаше една заповед да те глобят с 400 лв., защото не си ваксинирал дъщеря си, но аз скъсах и унищожих заповедта“. Тогава Крум разбрал думите на Учителя: „Не ваксинирайте детето, а за глобата, ще се нареди“.

– 5. Ваксинирането на Величка – ИЗГРЕВЪТ том 7

 

  1. Колко пъти ми е помагал Учителят! При всяко затруднение Го позовавах и винаги ми е помагал.Бях малка, в отделенията. Влезе лекарката и каза всички деца да приготвят ръката си, на която имат ваксинация против вариола. Изтръпнах от ужас. Аз нямам такава ваксинация! Учителят не е позволил да ме ваксинират. Родителите ми са ме завели, още съвсем малко дете, и Той казал: „Не я ваксинирайте, а за глобата ще се нареди!” Защото е имало голяма глоба, а моите родители в никакъв случай не са могли да я платят. Но Учителят уредил и този въпрос. По свой си таен и мистериозен начин. Дошла заповед за глоба на Крум Няголов, защото не е ваксинирал детето си. И като по чудо, в пощата работел в този момент наш роднина, Георги. И гледа той: „Глоба! Та това е за вуйчо ми!” И взима и скъсва листа и го хвърля. И така и глоба не плащат родителите ми.

– Величка Няголова Примери из моя живот (3.) – ИЗГРЕВЪТ том 21

 

съставител: Калин х. Кирилов – КΔй入ин

10.10.2016г.