Символ Любя
Символът Любя представлява приложената Любов, т.е. аз Любя, обичам – това е почувстваната и приложена Любов вътре и вън от нас. Той е направен, с цел да излъчва в пространството основния Принцип – Метод – Заповед – Закон – ЛЮБОВ!
Съчетан/синтезиран е от съставителя на сборника (самия символ не е от Учителя!) въз основа на записване на думата Любов (виж: фиг.1) в беседата: Страдание, търпение, опитност, знание – 28.02. 1926 г., Младежки Окултен Клас
(фиг. 1 – думата ЛЮБОВ от Учителя)
Цитат от беседата: „Всеки ъгъл се разглежда като централен ъгъл, който се самоопределя. Тъй поставен ъгълът, той представлява буквата Л, начална буква на думата любов. Като сила Любовта заема известно пространство и действа върху телата като топлинна енергия. Чертичката над кръгчето представлява почва, в която Себе-то се посажда. Самото кръгче е посаденото Себе. Знакът б представлява посоката, по която семето трябва да расте. Последният знак представлява разпукване на Себе-то. Следователно знаците, представени на (фиг.1), не са нищо друго, освен буквите в думата Любов. В буквите на тази дума е означен целият процес на Любовта. Само когато този процес се извършва в душата на човека, той може да почувства силата на Любовта. Когато семената на Живота се посадят в душата като в почва и възприемат топлинните и светлинните енергии на Любовта, те започват да се разпукват, да покълват, да растат, да цъфтят и да връзват плод. Семената могат правилно да се развиват само при импулса на Любовта. Щом мине през тези процеси, човек започва да мисли, да разсъждава. И тъй, кръстът представлява страданието, котвата – мисълта, а Любовта – светлинните и топлинните лъчи, които слизат от Слънцето. Докато не разчлени думата Любов и не разбере силите, които тя крие в себе си, човек не може да разбере дълбокия смисъл, не може да я приложи в живота си. Любовта съдържа светлина, топлина, мисъл, условия за растене, за цъфтене, за връзване на плод. Който разбира елементите на Любовта и ги прилага, той правилно разбира Живота”, и още един цитат: „Да любиш, това значи да си свързан с много души, които любят.“ (виж и цитат 383 от том 1)
Това символично съчетание на основния Принцип, Закон и Метод – Любя и Любов (аз да обичам, а не само любов и обич по принцип, само на теория), е и основната Заповед на Христос – Заповедта, която даде и изпълни!
Любовта (Любя – Проявената, Приложена ) – това е основният Принцип на Бога, който е над всичко друго.
Самите букви от думата Любов са насложени/наредени/съчетани в символа, който е начертан/синтезиран по някои от основните математически принципи с окултно значение. Размерите на кръговете и линиите вътре в символа се съотнасят един спрямо друг въз основа на златното сечение и числата на Фибоначи. Процеса на Любовта е съчетан по геометричен начин в този символ на това, което Учителя е вложил в така изписаните букви посочени на фиг.1.
цитат: „Вие казвате любов и любя. Каква разлика има между тези две думи? Думата Любов е съществително и, като такава, тя се скланя. Думата Любя е глагол и, като глагол, тя се спряга. Друга съществена разлика има между тези две думи: когато любовта е съществително име, тогава ние ѝ слугуваме; когато пък изразява действието любя, тогава тя ни служи. Какво правят хората, когато любят? Когато любят, хората се срамуват. Трябва ли човек да се срамува от любовта – не трябва. Да любиш – това е равносилно на храненето.“
Новите възгледи – 7 август 1932г., Съборни беседи, Рилски беседи, София
цитат: „Думата любов трябва да се очисти, понеже хората са я оцапали. В думата обич се крият по-фини чувства от тези в любовта. Един ден, когато тази дума се очисти, ще видите, каква мощ, каква сила и красота се крият в нея. Нека всеки си зададе въпроса: „Обичам ли Христа, любя ли Го?“. И, като отговор на зададения въпрос, да си каже: „Възлюбих Христа“. Частичката въз усилва значението на думата Любя.“
Истинната лоза / Аз съм истинската лоза – 27 август 1922 г. Съборни беседи, Неделни беседи, Велико Търново
ЛЮБЯ е изпълнението на Любовта,
ЛЮБЯ е приложението на Любовта,
ЛЮБЯ е приложения Бог в Действие.
Калин Кирилов