Статии

 

 

Учителя Беинса Дуно

за Ваксините и разкази на ученици
(статия § 1)

 

1. Може ли хората да се ваксинират така, че никога да не умират? Днес децата до известна възраст ги ваксинират, но въпреки това все умират. Учените искат да ни кажат, че намерили някакъв серум, който като се впръсне в кръвта на детето, то придобивало имунитет, приспособявало се към тази болест и не се заразявало от нея. Въпреки това обаче, ние виждаме, как децата умират именно от тази болест, срещу която има изнамерен такъв серум. И сега, всеки човек, който не ваксинира детето си, той е извън границите на науката, той се счита ретроград. Да, но това не е наука! Аз бих желал, след като турят инжекция на някое дете, след като го ваксинират, да може да живее още приблизително 500 години. А сега, след като направят една инжекция на това дете, след 5 години умира. Това не е наука, това са хипотези на лекуването, това са теории на лекуването.
- Ръката съблазнява - 5 април 1925 г., Неделни беседи, София

2. Статистиката показва, че болестите не само не намаляват, но се и увеличават. Вземете, например, пресаждането, което съвременната медицина употребява като метод за предотвратяване заболяването от шарка. Статистиката показва, че онези деца, които се присаждат* (*ваксинират/бел.съст./), умират повече, отколкото ония, които не са присадени. Изобщо не присадените деца по-малко заболяват, по-малко умират. При това, има един закон, според който, ако не дадеш твоето дете да го присадят, да го ваксинират, считат те невежа и те държат под отговорност, че не вървиш в пътя на науката. Статистиката, обаче, показва, че въпреки това резултатите не са по-благоприятни. Каква е тази наука? Човек трябва наистина да се присажда, но чрез какво? Чрез храната. Ако лекарите искат да подобрят положението на човечеството, трябва да са в състояние да определят, от каква храна се нуждае организъма. Приема ли човек тази храна, никаква болест не може да го хване.
- И оздравя дъщеря ѝ - 21 юни 1925 г., Неделни беседи, София

3. Днес например, когато хората искат да се запазят от известни болести, те впръскват в кръвта си известен серум против тази болест. Съществуват известни версии, които поддържат този начин на предпазване от болести. Така именно ваксинират малките деца против шарка, особено във времето на епидемия. Вие може да разгледате теориите на учените хора, да видите какви са техните заключения по въпроса за болестите.
Казвам, и без ваксиниране може да се посрещне всякаква болест. Ако човек има абсолютно чиста кръв, без никакви чужди примеси, каквито и микроби да влязат в нея, те ще умрат, не могат там да се развиват. Когато един микроб влезе в една такава чиста кръв, той ще обиколи тук-там, ще ходи на едно и на друго място и като не намери храна, той ще умре от глад.
- Имаше някой человек - 27 ноември 1932 г., Неделни беседи, София

4. Оня, който знае законите на живота, може да измени веществото на злото, от грубо да го превърне в мека материя, от която да изтъче фин, хубав плат. Това значи: Впрегни злото на работа, за да използваш неговата енергия. Учените си служат със злото. Например, при ваксинирането, те внасят заразителни микроби в кръвта, за да предпазят човека от заболяване. Така те работят с микроби срещу микроби.
Съвременните лекари намерили средство за лекуване на туберкулозата. Те научили това от китайците, които практикували тоя метод от преди хиляди години. Това лекарство се извлича от поповото прасе, от което нашите градинари се оплакват. Който иска да направи опит, ще вземе четири-пет попови прасета, ще ги изсуши и счука на прах, който ще забърка добре в сто грама мед. В поповото прасе се съдържат такива вещества, които действат разрушително върху бацилите на туберкулозата.
- Както Бог мисли и прави - 2 май 1937 г., Утринно слово, София

5. Някои мислят, че могат лесно да се излекуват с ваксина. Тя се прилага при охтика, за да се спре размножаването на бацилите. Лекарите трябва да дойдат до разбирането да търсят начини за унищожаване на туберкулозните бацили чрез глад.
Казвам: недоволството от живота складира храна за туберкулозата. Например, недоволен си, а после скърбиш - ти вече складираш стока за бацилите, които ще дойдат да ги храниш. И страхът допринася за появата на туберкулоза. У хора, които страдат от тази болест, дотолкова е засилено недоволството, че и от здравите изискват да бъдат недоволни.
- Както горе, тъй и долу - 10 септември 1937 г., Младежки Окултен Клас, София

6. Това се случи през 1943 г. Нашата дъщеря Величка беше на две годинки и трябваше да я ваксинираме. Но аз не исках да я ваксинирам, тъй като Учителят не препоръчваше ваксинациите и инжекциите. Отидох с нея да питам Учителя какво да правя. Ако не я ваксинираме глобата беше голяма. Учителят ми каза: „Рекох, не я ваксинирай, а за глобата ще се нареди“. И тъй направих както ми каза Учителят. Не ваксинирах дъщеря си Величка и след това не получихме и никаква глоба. Един ден Крум срещнал в града Георги, сестриния си син. Той работеше в общината и му казал на Крум: „Ти знаеш ли какво направих, вуйчо? При мене имаше една заповед да те глобят с 400 лв., защото не си ваксинирал дъщеря си, но аз скъсах и унищожих заповедта“. Тогава Крум разбрал думите на Учителя: „Не ваксинирайте детето, а за глобата, ще се нареди“.
- 5. ВАКСИНИРАНЕТО НА ВЕЛИЧКА - ИЗГРЕВЪТ том 7

7. Колко пъти ми е помагал Учителят! При всяко затруднение Го позовавах и винаги ми е помагал.
Бях малка, в отделенията. Влезе лекарката и каза всички деца да приготвят ръката си, на която имат ваксинация против вариола. Изтръпнах от ужас. Аз нямам такава ваксинация! Учителят не е позволил да ме ваксинират. Родителите ми са ме завели, още съвсем малко дете, и Той казал: „Не я ваксинирайте, а за глобата ще се нареди!” Защото е имало голяма глоба, а моите родители в никакъв случай не са могли да я платят. Но Учителят уредил и този въпрос. По свой си таен и мистериозен начин. Дошла заповед за глоба на Крум Няголов, защото не е ваксинирал детето си. И като по чудо, в пощата работел в този момент наш роднина, Георги. И гледа той: „Глоба! Та това е за вуйчо ми!” И взима и скъсва листа и го хвърля. И така и глоба не плащат родителите ми.
- Величка Няголова Примери из моя живот (3.) - ИЗГРЕВЪТ том 21

 

съставител: Калин Кирилов - КΔй入ин

10.10.2016г.


 

 

 

 

 

 

 

 

Учителя Беинса Дуно 

за Богомилите

 (статия § 3)

  1. На всички рекохъ да излизате прѣзъ мѣсецъ май на Слънце, да наблюдавате изгрѣва му, то да не ви заварва въ лег­ло, а други, които ви гледатъ, казватъ: „Е, тѣ сѫ богомили, кланятъ се на Слънцето“. Всички, които сте болни, неразположени, опитайте това състо­яние. Нека има съчетание между човѣка и Слънцето.

Бог е съчетал – 13 май 1917 г., Неделна беседа, София

 

 

  1. Като дойде Христос на Земята, убеди ли евреите в истината? Приеха ли те учението Му? – Не Го приеха. Богомилите убедиха ли хората в правотата на своето учение? – И те не можаха. Питат: „Кои са богомилите?” – Всички хора, които носят добри, светли идеи, са богомили. Те са носители на новата култура. Който
    не знае това, казва, че богомилите развращавали народа. Не, те са опра­вяли света и Христос е Богомил, и за богомилското Му учение Го разпнаха. Днес всички Християни, всички на­роди се крият под епитафията на този Богомил. Защо се крият под тази епитафия? – Защото тя ги храни. Един стих от Евангелието казва: "С устните си ме почитате, а сърцето ви е далеч
    от Мене". С устните си Го почитат, защото ги храни. Аз съм подал заявле­ние против българите. Този път те няма да се освободят от отговорност. Аз съм прав, искрен човек, не мога повече да нося неискреността на хората. Този път ще говоря истината така, както никой не я е изнасял. Когато изнеса истината, в света няма да има вече затвори и бесилки, няма да има вече пролетариат и буржоазия – навсякъде ще има Братство. (Учителя говори за следващите столетия и хилядолетия /Бел.съст./)

Отиде след Него 11 април 1920 г., Неделна беседа, София

 

 

  1.  Ще ви приведа следното: От хиляда и петстотин години насам българите са направили сто и петдесет войни. Питам: за тия падения и нещастия на България аз ли съм виноват? Едно време, казвате: „Дошли богомилите”. Но защо да не се признае факта, че богомилите бяха едни от най-благородните, най-добрите хора?

Може да е имало и лоши хора между тях, но както ги аз зная в онова време, както ги проверявам, между тях имаше добри хора. Не казвам, че и в съвременното духовенство няма добри хора. Има, но тия добри хора в ду­ховенството са малцинство.

...Ние искаме да дадем подтик на ония паднали [човешки]душѝ, които са в отчаяние, които страдат и са готови да умрат, искаме да им кажем: „Братко, не бой се, има един Господ в Света, ние сме готови да дойдем на помощ. Идем, дръжте крепостта, победата ще бъде ваша“. Ние искаме на страдащите да помогнем, а след това на онези, които не страдат. На тях трябваме ние. Това сме Ние. Можете да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото Братство, искаме да из­пълним Христовия Закон, който Той положи преди две хиляди години. И сега Той иде пак в света.

Новият живот 19 август 1922 г., Съборна беседа, В. Търново

 

 

  1. И така, аз ви приветствам! Вие – търновци, едно време гонихте богомилите и оставихте предание за тях, че са били много лоши хора. Не е вярно! Аз сега чета техните анон­си*(*Учителя говори за Небесните анонси, а не за земните исторически данни /Бел.съст./)и виждам, че са били много добри хора. Казвам ви, че ако българите не възприемат това Учение, което ние проповядваме, от България нищо няма да остане, нито помен! Даже името на българите ще се зачеркне, знаете ли това?

 

Ако възприемат това Божествено Учение, тяхното име ще се запише със златни букви! Това да го знаете всички – запишете си го!

Новият и старият живот 26 август 1922 г. Съборна беседа, В. Търново

 

 

 

  1. Сега и българският народ иска да
    му върви, но кой е начинът да се помогне на българския народ? В 1000 години българският народ е направил 150 войни и толкова много убийства! Хубаво, я ми кажете, где е Велика България тогава? Преди 500 години, като дойдоха богомилите, всичките ги разпръснаха, избиха ги. Какво стана
    с България? Духовенството имаше много хубаво желание, да спаси народа. Спаси ли го? – Не го спаси. Човек не се спасява в своите крайни резултати*(*т.е. накрая),той се спасява в самото начало. Не само с българите
    е това. Покажете ми европейските народи! Спасиха ли се? Спасиха ли се египтяните, вавилонците, асирийците? Испания, след избиването на маврите, спаси ли се? – Не!Кой народ се е спасил чрез война? Нито един!

Той ги изпита 16 декември 1923 г., Неделна беседа, София

 

 

  1. Ако всички служещи, ако всички управляващи биха казвали, че всичко, което вършат днес, ще бъде за Бога, знаете ли какво щеше да бъде положението на България? Тя щеше да бъде най-малко 99 пъти по-добре, отколкото е сега. А сега, какво се готви от българския народ? Те цял ден мислят, срещу кого, как да постъпят:"Тези – онези секти да избием, да ги изчистим, че да остане само Православната Църква" ...Та като изчезнат всички "сектанти"(т.е. инако­мислещи), България ще хароса ли? Когато изчезнат всички "сектанти", и България ще изчезне. Това да знаят всички! Когато разгониха богомилите из България, българският народ падна под турско робство – цели 500 години! Едно време евреите разпънаха Христа, но какво ги постигна след това? Две хиляди години робуваха. И Христос, който иде днес, казва на съвременния свят: "Вложете Любовта в света и секти няма да има". Щом вложите Любовта в света, сектанството ще изчезне. Вложете Любовта, вложете Светлината!

И Земята ще се изпълни със знание 11 април 1926 г., Неделна беседа, София


  1. Всичко, което се учи, е знайно; всичко, което не се учи, остава нез­найно. Всяко нещо, което се проявява, е знайно. Дето има проява на нещата, там разумността присъства. Без разумност няма проява. Прояви, в които разумността отсъства, ние ги наричаме механически или физически. Например изгонването на богомилите е неразумен процес. Той се е извършил под влияние на антипода на България, който се намира някъде на Запад. Всяка държава, всеки човек има свой антипод, който оказва две влияния върху него–отрицателно и поло­жително. По това време върху България оказвали силно влияние отрицателните сили на нейния анти­под, вследствие на което богомилите били прогонени из цяла Европа. Това отрицателно влияние върху България
    е било много силно. То е предизвикано от кривото разбиране, от диващината в човека. За да се изправи тази грешка, трябвало да дойде по-голяма култура между народите. Днес обаче върху България действат положителните, разумните сили на нейния антипод, и тя се стреми да изправи погрешката си.

– Знайно и незнайно – 30 януари 1929 г., Общ Окултен Клас, София

 

 

  1. Когато някой победител влезе в някоя страна, всички хора се разбягват, както едно време турските башибозуци са влизали в някое село, всички българи се разбягвали и се обръщали към Бога, търсели го. Обаче днес те забравиха този Бог, който ги освободи, не вярват вече в Него. Ако някой българин каже, че вярва в Този Господ, Който освободи някога българите, ще му кажа, че той не говори истината. Тези българи, които се освободиха, днес вършат големи престъпления в България. Такава е моята статистика. С какво може да се похвали българският народ? Де са великите хора на бъл­гарите? Каква велика идея внесоха те в света? Ще кажете, че те прогониха богомилите. Преди всичко богомилите не бяха тяхно произведение. Те до­несоха едно ново учение за българите, но българите нямаха търпение да дочакат края на това учение. Те и досега се стремят всячески да доказват, че богомилите са развалили България. Това е една голяма лъжа! Целият европейски свят знае, че богомилите бяха отлични хора! А сега нито една българска глава не може да се убеди в това, че богомилите са добри хора. Защо трябва да се поддържа тази лъжа? Ако наистина богомилите съсипаха и развалиха България и ако това е един факт, добре, но ако това е един неправилно приписан грях по отно­шение на тях!? Питам, тогава това в тяхна чест ли е? Казвам, на сегашния българин трябва едно нещо. Той не е достатъчно искрен да си изповяда прегрешенията, които е направил.
    И ако ти го наведеш на неговите погрешки и му кажеш, че трябва да поправи живота си, той казва: „Ти нима си по-добър от мене?". Той веднага ще ти постави един контраст: „Че нима аз съм най-големият грешник? Че от мене има и по-големи грешници”.

Чуха, че иде Исус3 ноември 1929 г., Неделна беседа, София

 

 

  1.  Чудни са българите, които застават за Православието. Защо не застанат зад Христовото Учение? Че откога се роди православната църква? Тя се роди по-после. Защо ще застават за Православната Църква? Нека кажат: "Ние искаме това, което Христос учеше". Защо трябва да искат това, което Светата Църква учи? Че какво учи Църквата? Това е едно ново разбиране. Българите трябва да си поправят грешките. Ако те искат да имат благоволението на Христа и да им се помогне, ако те искат да изпълнят Волята Божия, ще имат резултат, иначе няма да има ни глас, ни услишание, и репарациите ще дойдат. Изпълнят ли Волята Божия, никакви репарации няма да има. Не са причина нито сектантите, нито богомилите. Другаде са причините. Откога започнаха да пропадат българите? Има нещо, което е неправилно, което показва, че липсва нещо на българите. Ако българите приложат Христовото учение, тъй както Христос е проповядвал, и в Когото те казват, че вярват, веднага положението им ще се измени.

Да се радват наедно12 януари 1930 г., Неделна беседа, София

  1. Богомилитене са влизали в църквите, понеже мислили, че са от дявола направени. …Идея имат в тяхното съзнание. [Още]в градежа [на] една къща [тя] е опсувана*(*псувня; ругатня), тя е опетнена и[сградата на] църквата също е опсувана, тя е нечиста.

Положително знание – 30 април 1930 г., Общ Окултен Клас, София

 

 

  1. В природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна. И аз се чудя, че при това голямо богатство тя страда!? България е една културна страна и аз се чудя, че при тая голяма култура българите живеят в неве­жество. Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България, с цел да проповядват, да покажат пътя на хората, да канализират тяхната мисъл, но ги прогониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя, да се канализира човешката енергия. И всичко това ще се постигне с малко работа и усилие; не се изисква много работа, не се изискват големи усилия. Българинът е роб на труда, той е роб на своите чувства. Когато в него се фиксира една идея, той не може да се освободи от нея. Той е повече
    твърд, отколкото трябва. Твърдостта е чувство, то не е способност. Бълга­ринът е толкова твърд, че той по-скоро ще счупи черепа си от напрежение, отколкото да се склони да възприеме нещо, в което той не вярва. Твърдостта не е добра черта, тя трябва да се култивира. Тя е чувство, което трябва да се смени с някое морално чувство. Тя е основа на моралните чувства.
    Та казвам сега на сестрите и на братята, които искат да служат на Бога, които искат да служат на човечеството, те се нуждаят от ум, от знания.

Имаше някой человек – 27 ноември 1932 г., Неделна беседа, София

 

 

  1. В една от богомилските легенди се разказва, че Бог и дяволът били ортаци*(*съдружници). Те създали Земя­та, която тогава била малка. Дяволът искал да развали ортаклъка с Господа, решил да Го хвърли във водата. Един ден, като заспал Господ, дяволът Го дигнал на ръце и тръгнал по посока към запад, там да Го хвърли във водата. Обаче той останал изненадан,колкото повече Го носел, земята ста­вала все по-голяма. Обърнал той посо­ката на изток, но и в това направление земята все повече растяла. Обърнал се към юг – същото положение. Най-после се отправил към север, но земята станала толкова голяма, че дяволът се принудил да се откаже от намерението си. За да прикрие мисълта си, той казал на Господа: "Носих Те толкова време, за да направя земята по-голяма". Бог му отговорил: "Не, ти ме носи да Ме хвърлиш във водата, но не успя да намериш вода".

Икономия на енергиите
6 януари 1933 г., Младежки Окултен Клас, София

 

 

  1. Затова някои твърдят, че човек е разделен между Бога и дявола. Тази е причината, където човек върши и добро, и зло. До кръста човек прина­длежи на Господа, а от кръста надолу
    – на дявола. Така са мислели и някои от старите богомили. Окултистите дават друго обяснение. Каквито обяс­нения да съществуват, злото си остава зло. Дяволът се заел с невъзможни за него неща. Той иска да издигне лъжата на такава висока, че да мине за Истина, а Истината да постави на мястото на лъжата. Той иска още да повдигне злото на мястото на Доброто, а да смъкне Доброто на мястото на злото. Това е абсолютно невъзможно. Значи дяволът се е заел с абсолютно невъз­можни задачи. От хиляди години той прави изчисления, опити, но не успява. Иска да превърне лъжата в Истина и злото в Добро, но опитите му остават безрезултатни.

Истина и добро5 март 1933 г., Утринно слово, София

 

 

  1. Един съвет: никога не мислете зле за добрите хора, защото лошата мисъл, когато дойде при един човек, тя е много опасна за вас вече. Ако мислите лошо за един добър човек, по-голяма опасност има за вас –защо и за какво няма какво да обяснявам. И всички нещастия в живота и в религиозните общества седят в това – в лошите мисли. България за лошите си мисли към богомилите петстотин години беше в робство. И евреите за лошите си мисли за Христа, две хиляди години, и още не могат да се освободят. Това е за техните лоши мисли. Та виждате последствията в историята. Никога не мислете лошо за добрите хора, ако искате да имате Божието благословение. Вие ще кажете: "Аз не знаех".Щом мислиш лошо за един добър човек и почнеш
    да страдаш, изменѝ мисълта си.

Добри проводници
 24 октомври 1934 г., Общ Окултен Клас, София


  1. Казва Христос: „В Бога всичко е възможно“. Значи, всичко е възможно, когато човек работи със Закона на Любовта; когато човек работи с онзи Велик Закон на Мъдростта – всичко е възможно, когато човек работи с онзи Велик Закон на Знанието и с онзи Велик Закон на Свободата и на Исти­ната. Тази Свобода, именно, трябва
    да включва в себе си всички онези разумни същества, в които има един импулс, един трепет. Това са бъдещите основи, върху които може да се съгради една държава, един дом, едно училище, едно общество, една религия; па и каквото и да е в цялото чове­чество. Ако се поставят такива основи, всякога ще има резултат. Тогава всяко общество, всеки дом ще успее. Ако не се поставят тези основи, няма да има никакъв резултат. У нас например първо ще се погледне отрицателно на всяко ново движение. Ето, нашето духовенство и досега още има лошо мнение за богомилите. Казват, че богомилите станали причина за страданията на българите. Те са били виновници за нещастието на бъл­гарския народ. (според тогавашното духовенство /Бел. съст./)Те поставят богомилите виновни за всички пре­стъпления. Така и нашите журналисти ме учудват …Аз зная добре какви са задните цели на тия, които пишат по вестниците. …Казвам: „В Любовта не могат да се вършат никакви престъпления”. Никой не може да се оправдае със своите слабости или със своите вярвания. Не, Любовта из­ключва всякакви престъпления. Аз не мога да върша никакви престъпления
    в Любовта.

Всичко е възможно4 ноември 1934 г., Неделна беседа, София.


  1. Богомилствотоима 500 години откак "уж" е умряло, но то е още живо!

Голямото и малкото – 1 март 1935 г., Младежки Окултен Клас, София

 

 

  1. Според една богомилска легенда,сегашният човек е направен от дявола.Не, но Господ направил един Човек и дяволът направил друг човек. И два вида хора има в света според легендата. Господ направил един вид Хо̀ра и дяволът, и той направил един човек, като Господа, и той се движил както Божиите хо̀ра, всичко имал, върви, само че душа нямал. Та отишъл дяволът, примолил се на Господа да даде малко Душа на неговите хо̀ра. Та има малко ортаклък.

Господ дал Душа и Казал тогава
така: „Каквото спечелят тия хо̀ра, наполовина ще бъде за дявола, а поло­вината за Господа. А има едни хо̀ра, които са направо от Господа направени; дяволът там няма нищо, а има някои [други] хо̀ра, които са на­половина от Господа и наполовина от дявола.

Та, най-първо всички вие трябва
да се освободите от дяволския човек. Ортаклък има. Понеже времето вече е изтекло, ще ликвидирате с този дого­вор, няма да правите нов договор. И всичките ви мъчнотии в живота про­изтичат от ортаклъка, който имате с дявола. И да ви кажа сега къде е този ортаклък. Що се ражда от ортаклъка? Лъжата!

Огънят на любовта* / Силният огън*
16.II.1936 г., Утринно слово, София

(*една и съща беседа, но с две различни заглавия в зависимост от издателството)

 

 

 

  1. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил [тялото на]човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури Душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казвал: "Дай ми Душа!". Дяволът ходил тук-там и човекът бягал подир него и му казвал: "Дай ми Душа! Душа!"...Той, като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: "Дай му Душа, че не ме оставя човекът да си почина!". (Човекът не оставял дявола да си почине). И дяволът се помолил на Господа: "Дай му Душа, че ме измъчи". Тогаз дяволът и Господ били "ортаци". Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото. Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува. Някой път и вие се чувствувате така, като че нямате Душа. Дяволът е баща ви тогаз! И тръгвате подир него и почвате да „псувате”, че сте нещастен. "Щастие искам, пари, пари, щастие!". Нищо не дава той – има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: "Дай на онзи, а пък аз ще ти ги върна после". Той, отдето взема, не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът! На заем да вземе е майстор. Обещава много лихви.

Най-младият в света – 15 март 1935 г., Младежки Окултен Клас, София

 

 

  1. Неразположението на евреите към Христа е 2000 години, те не могат да се примирят. И сега, като Му кажат името, като че ги „бодне” нещо, не могат да се примирят. Не могат да приемат, че този Човек е бил пратен от Бога. Българите 500 години не могат
    да ги убедят, че богомилите били пратени от Бога. Казват: „Еретиците станаха причина България да пропадне“.

Законът на Любовта
15 юли 1942 г., Общ Окултен Клас, София

 

 

  1. Гледам, в България от толкова години обвиняват богомилите, че съсипали България. Богомилите не съсипаха България! Може да имат богомилите някаква погрешка, но за съсипването на България е причината българският народ!

Двата принципа
4 април 1943 г., Неделна беседа, София

 

съставител: Калин Кирилов - КΔй入ин-РΔΘМЕНѢ

06.2016г.

 

Учителя БЕИНСА ДУНО
за Сведенборг 

(статия § 2)
Из цялостното  Слово дадено от Учителя Беинса Дуно

(извадка от 3878 беседи, лекции; както и разговори)

 

- ஃ -

1. Сега, ние, отричаме разумнитѣ нѣща. Казваме: нѣма Господь. Това е едно вѣрую загнѣздено не само въ българитѣ, но и въ всички други народи. Навсѣкѫдѣ има невѣрници, но има и набожни хора. Набожни хора наричамъ тия, които като погледна, въ очитѣ имъ се чете, че тѣ иматъ едно вѣрую, което почива на една вѫтрѣшна опитность, а не на нѣкакви философски твърдения. Хубави сѫ тия открития на философитѣ, но трѣбва да имате една опитность като на Сведенборг. Трѣбва да имате една такава опитность, че като поставите върху нея своето вѣрую, да не се разклати ни най-малко. Туй ще бѫде една положителна, обективна наука, както е положително изгрѣването и залѣзването на Слънцето, както е положително и изгрѣването на Звѣздитѣ; тази наука ще бѫде тъй положителна, както е положително всичко на Земята, защото вие считате всичко на земята за реално, за положително. Ако имаме едно вѣрую, то трѣбва да бѫде като Истината.
 Градовете Содомски и Гоморски 16 ноември 1924 г., Неделни беседи, София

- ஃ -
2. Ако вие четете Сведенборг, един съвършен човек, в когото религиозните чувства са силно развити, ще видите, че той разправя за работи, за които вие бихте казали: "Дали всичко това е вярно, или не; дали този човек е с ума си, или не". Не, това са истински неща! Той разправя, какви са ангелите, как живеят, какво мислят. След туй описва всички хора на земята, в Англия, във Франция, в Африка и другаде, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тях, че се разговаря. Какво ще кажете вие за всичко това? Сведенборг казва: „Ако вашите чувства са развити тъй, както моите, вие ще можете да проверите тия неща“. За да ги провери човек, изисква се един организъм малко по-другояче устроен от сегашния.
  Ти си! 7 декември 1924 г., Неделни беседи, София

- ஃ -
3. Ако четете Сведенборг, ще видите, че неговият възглед за живота е приблизително верен, т.е. близо до Истината.
  Свещеният огън 27 август 1926 г., Съборни беседи, София

- ஃ -
4. Много Светии, много велики хора са живели в това съзнание. Запример Христос, Буда, Сведенборг и други някои са познавали живота и условията на това съзнание. Когато се пробуди Космическото Съзнание в човека, той изпитва необикновена радост, която никой не може да му отнеме. ... Старите пророци наричали това съзнание Новото Слънце, а Христос се произнасял за него с думите: “И ще влея Духа си” 
 Проява на музиката в съзнанието  28 декември 1926 г., Общ Окултен Клас, София

- ஃ -
5. Човек носи в себе си всичко: и музиканти, и поети, и учени, и философи. Следователно, каквото пожелае, той може да го постигне. Ако иска да слуша хубава музика, може да слуша не само от земята, но и от Юпитер, от Венера, от Сириус, от Сатурн, от Марс и т. н. – Кога ще дойде това време? – В бъдеще. Обаче, при сегашните условия тази опитност не ви се дава. Да се говори върху нея, като приказка, това се позволява. Сведенборг е писал за онзи свят, за съобщение с духовете. Значи, той имал тази опитност. Той имал вътрешно радио, чрез което се съобщавал със същества от другия свят. Оттук виждаме, че това, което човек търси вън от себе си, съществува и в самия него. - (цитата е от изд. "Бяло Братство")
...Най-хубавата консерватория е човешкото тяло. Всичките най-велики музиканти са там. Всяка вечер можеш да слушаш концерти не само от Земята, но и от Венера, от Сатурн, от Марс, от Месечината. И ще знаете откъде е. Но при сегашните условия, понеже нямате тази опитност, това е само забавление. Ще кажете, това е само за деца приказки. Но ако прочетете съчиненията на Сведенборг, на някой от вас аз бих препоръчал, който знае немски, френски, италиански, английски прочетете Сведенборг, да видите, той има една философия, че може човек да се съобщава с другия свят. Значи има един, който е писал за Другия свят. Всичките негови сетива са развити, не тайно, но неговото радио е било отворено. И той се съобщавал с всичките планети. Бил е ясновидец, но както и да е.  (цитата е от изд."Жануа - 98")
 Пътищата на природата 3 януари 1930 г., Младежки Окултен Клас, София

- ஃ -
6. Онова, което Сведенборг е написал, който е един от най-добрите ясновидци, той, като разправя за Онзи свят, така го описва, че казвате: „Откъде го измислил?“. Едно от двете: или го измислил, или това е една реалност. И най-после човек никога не може да измисли неща, които не съществуват. Един художник може да измисли една картина да я нарисува, но той все оттук-оттам е вземал някои сюжети и ги е сглобил. От само себе си той не може да е измислил. 
Богове сте 26 януари 1930 г.,Неделни беседи, София

- ஃ -
7. Най-хубавият живот в Слънчевата система е на Слънцето. Това са твърдения сега. Вие може да питате дали е така. Някои даже си позволяват да кажат, че са ходили на Слънцето и са се връщали, но те не са от България. От България още не са ходили, но има индуси, които твърдят, че са ходили на Слънцето. Индуските учени адепти твърдят, че човек, за да отиде на Слънцето, трябва пулсът му съвършено да спре и после, като се върне, да го събудят.
В Европа има само един ясновидец – Сведенборг, който е ходил на Слънцето. Той е бил един много учен човек във всяко отношение. Според него той е ходил на Слънцето, на Венера, на Юпитер, навсякъде е ходил и описва живота там. Много трезво пише този човек. Аз оставям тези въпроси, не искам да ги вярвате. Един ден, като дойде време, да ги проверите. За да вярвате, трябва да имате тези способности, тези чувства. 
Яви им се 4 декември 1932 г., Неделни беседи, София

- ஃ -
8. Колкото философи и писатели съм чел досега, нито един от тях не може да твърди и да каже, че е ходил на Онзи свят освен Сведенборг, който с положителност твърди, че се е разговарял с Бога. Той разправя всичко това сериозно и не се съмнява. Що се отнася до другите философи, те правят своите изводи по един логичен път, те казват – ако това е така например, другото ще бъде иначе. Те излизат от причини към последствия.
И украсиха светилниците си 15 януари 1933 г., Неделни беседи, София

- ஃ -
9. Ако някой от вас има случай да чете Сведенборг, да видите как пише човекът. Разправя как се среща с Господа, как се разговаря с Господа, как се разговаря с ангелите, качил се на второто небе, на третото небе, бил в света на духовете. Дели онзи свят на две царства с три небеса. Разправя за светлината, за топлината, за онзи свят, за духовете как са облечени, за училищата, за възпитанието – надълго и нашироко. Авторът, който пише за Сведенборг, казва, че много учен човек бил, но малко му липсвао. Той казва, че много научни съчинения написал, спира своята научна деятелност и влиза в една област, дето другите не могат да проверят, област, която е тъй обективна. Този свят е тъй обективен, ние сме дошли до тази област. Туй, което за рибите беше субективно, за птиците става обективно; туй, което за птиците беше субективно, за млекопитаещите е обективно; туй, което за млекопитаещите е субективно, за нас е обективно.
Верен в малкото 19 март 1933 г., Неделни беседи, София

- ஃ -
10. Могат да разправят някои, че след като умреш, ще отидеш между ангелите на небето. Това никой не може да опише. Има разни описания. Най-хубавото за Онзи свят е писал Сведенборг - четете Сведенборг. Той го е описал конкретно. Както описват земния живот, така го описва той. Той говори за ангелите, бил е между тях, говори за техния език. Прави сравнение между земния и Небесния живот. Той разправя подробно, хвърля известна светлина върху всичко това. Сведенборг, като говори за ангелите, казва, че някой път и ангелите стават тъжни. Някой път и по тяхното лице настава една промяна. И самите ангели не знаят от какво става това. Има разни предположения за това, но както и да мислите има някои неща, които не могат да се обяснят в живота.
Съществените правила  31 януари 1934 г., Общ Окултен Клас, София

- ஃ -
11. На Земята без страдание живот не може да се прояви. Не само на Земята, но и между ангелите ще има страдание. Прочетете Сведенборг, той е ходил на Небето, казал, че и при най-възвишените ангели настава някой момент на една малка скръб - като залезе Слънцето, и ще трае няколко деня, и след това пак ще се разведри. Знаете ли дълбоката причина на скръбта? Свързани са хората. Ангелите са на клонките, а човеците са в корените. И следователно страданията, лошите мисли на хората - тези сокове, които по някой път от корените отиват към клоните.
Веселие и радост  5 декември 1934 г., Общ Окултен Клас, София

- ஃ -
12. Съвременните учени, които минават за такива, се намират в положението на адепт, който казва, че наблюдавал Слънцето със своя телескоп. Да, но другият му казва: „Аз пък бях там.“ Съвременните хора са все учени, по телескопите си седят. Има други учени, които са ходили и на Слънцето, и на Марс, и на Венера, и на Сатурн, и на Юпитер. Ето например Сведенборг е ходил на тези планети и разправя какво е видял. Ще кажете, че този човек бил луд? Той е като онези учени, които под микроскоп наблюдават онези малки същества, които никой друг не вижда, но те ги виждат и [ги] изучават.
И ще доведат всичките ви братя 6 януари 1935 г., Неделни беседи, София

- ஃ -
13. Казваш: „Той е недостъпен, не съм виждал Господа.“ Може би след хиляди години няма да Го видиш. Като се качиш на Небето, като ангел, едва ще го видиш, като едно слънце. Ти ще го видиш в един малък размер. И няма да имаш една ясна представа какъв е Той всъщност. Ако искате някой път да имате една идея за Господа, трябва да четете Сведенборг, той го е въплътил, по Сведенборгски."
Идете при чистите извори  19 септември 1937 г., Неделни беседи, София

- ஃ -
14. И ангелите даже, които са толкова напреднали, и те се разделят на три категории: има ангели първостепенни, второстепенни и третостепенни и те живеят в три свята. Ако четете книгите на Сведенборг, ще видите неговата теория. Той разделя ангелите на три свята. И колективно живеят те. 
Закони на Любовта  28 септември, 1938 г., Общ Окултен Клас, София

- ஃ -
15. Ако четете Сведенборг, той е ходил на Юпитер, на Сатурн, срещал се с тия същества и пише в книгите си, разговарял се с тях. Ще кажете, дали това е вярно? Сведенборг, казва, тъй както казва, аз  вярвам. Дали тия неща са верни, то е негова работа, който не вярва да иде да провери. 
Да бъдеш обичан  19 февруари 1939 г., Неделни беседи, София

- ஃ -
16. Като четете Сведенборга, виждате, че той ходил на Марс, на Юпитер, на Венера, на всичките Планети и описва какъв е животът там. Това са човешките способности, човешките чувства, човешките сили, които могат да се събудят. Щом се събудят, с тях ще изучавате живота и на другите планети.
Дали това е вярно или не, един ден вие ще знаете положително. "
Опознаване  12 август 1939 г., Съборни беседи, Рилски беседи, Рила, Седемте езера

- ஃ -
17. Ние сега мислим, че Земята е само населена, а други Светове няма населени. Някои мислят, че Земята е "разсадник" на цялата Вселена. То е много казано от учените хора на Земята. Те мислят, че Земята е единствената планета, на която има живот. Обаче, като четете Сведенборга (един шведски учен, който после станал ясновидец), той е ходил на Юпитер, на Венера, на Марс, навсякъде е ходил, разправя за хората, описва ги. И в Оня свят е ходил. Разправя, че ангелският свят е разделен на три свята: един на висши ангели, на второстепенни и после третостепенни ангели, които са по-близо до хората.
Двама господари 1 октомври 1939 г., Неделни беседи, София

- ஃ -
18. Сега вас са ви проповядвали за един свят и досега като четете Милтон и Данте, те са описали Оня свят, но по "милтоновски" и по "дантиевски". Ако четете Сведенборг, той разделя ангелите на три категории. Едни ангели, които живеят в първия ангелски свят, други във втория ангелски свят и в третия ангелски свят. Само в кратце го даваме. Един ангел от първото Небе, ако влезе във втория свят на ангелите, му се вижда, че не е тъй хубав светът, както техния - не е приятен. Пък един ангел от Втория свят, като влезе в Третия свят на ангелите, и нему не му се вижда тъй хубав. Вие, ако влезете в ангелския свят, ще кажете: Не е хубав този Ангелски свят. Земята, дето живеем, е по-добра отколкото Ангелския свят. Ние си представяме ангелите като туряме в тях най-хубавото от човека. Ние си представяме ангелите като нас. А пък ангелите не са като хората. Те са запалки, те са огън. Ако един ангел влезе в този салон, той ще изгори, ще изчезне. Ако ходи по това дюшеме, ще изгори. Трябва да вземе човешка форма да не ни запали. Ако влезе в дома ви и ако ангелът бутне жена ви, тя ще се стопи. Ако бутне сина ви, и той ще се стопи. Всичко, до което се допре, ще се стопи. Сега, ако искате да аргументирате, може да кажете, че е казано, че земята пред лицето на Господа ще се стопи. То са фигури. Разбираме реалност на света.
Старото и новото 1 декември 1940 г., Неделни беседи, София

- ஃ -
19. Казвате: Кажи нещо за Оня свят. Оня свят е музика, трябва да имаш уши – да чуваш и очи – да виждаш. Трябва да разбираш езика на Невидимия свят. Според Сведенборг, ако отидете на Небето, трябва да минете през Първото, Второто и Третото Небе, дето ще срещнете ангели, на които трябва да разбирате езика. Ангелите от Първото небе не виждат ангелите от второто небе, то е затворено за тях. И ангелите от Второто небе не виждат тия от Третото небе. Ако ангелите не могат да минават от едно Небе в друго, колко по-малко това е достояние на хората. Те схващат Божествения свят като светлина. Какво има в Божествения свят? Само светлина* (*виделина). Никакви форми няма в Божествения свят. Следователно, никакви противоречия не съществуват там. 
Най-великата наука  12 декември,1943 г., Утринно слово, София

Съставител: Калин Кирилов - КΔй入ин    (11.2015 г.)


 

 

 

ГЛАСЪТ на УЧИТЕЛЯ

(из томовете: ИЗГРЕВИ)

(статия § 4)

 

[...] И изведнъж в това мълчание се разнесе гласът на Учителя – тих, ритмичен, странен – като че ли не човек говореше, а ехото на планините бе събрало.

 

[...] Глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтара.

 

[...] Гласът на Учителя беше бас – баритон, поне така го определяха музикантите. Той говореше тихо, спокойно, без напрежение. Гласът беше мек, равномерен, тих, но не глух; проницателен, но не остър, нито твърд. Когато държеше беседите и лекциите си говореше равномерно, рядко повишаваше гласа си, за да подчертае това, което казва. Най-често така се случваше да повиши гласа си, когато говореше за Бога, тогава беше вдъхновен, радост бликаше от него, вживяваше се. Създаваше се една вълна, която обхващаше всички, които слушаха и разбираха. Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато Учителят говореше вдъхновено. Това вдъхновение се предаваше и на слушателите; повечето от тях излизаха вдъхновени, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение.

 

[...] Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен баритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента: А бре, синко, как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща.

 Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздействува на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. „Но повече не ще свиря тази мелодия!” – заяви той.

 

[...] Още на първата беседа, която чух, аз изпаднах в такова повишено състояние, обхвана ме една неописуема радост, че човек може да бъде добър и може да живее възвишен живот. Никога дотогава не бях изпитвала такава вътрешна възможност и това силно ме впечатли. Казах си: „Значи може да се живее добър и възвишен живот”.

 

"ЖИВ СЪМ АЗ, но ЩЕ СИ ЗАМИНА"  - статия § 5
(Статия по случай заминаването на Учителя 27.12.1944 г.)

§ Когато Христос дойде между евреите, какво им остави? - Нищо не им остави, задигна си филмите. Така ще направя и аз. Няма да дам нито един косъм от главата си на българите, Каквото давам, един ден ще си го взема. Ще си вдигна цигулката, ще си вдигна лъка и ще си замина, а те ще останат само със свирните си. Аз няма да оставя тези Божествени филми, да се подиграват с тях. Такъв е Божественият морал, това е Божият закон.
- РАЗЛИКА МЕЖДУ ФИЗИЧЕСКАТА И БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ - 9 юни 1924 г., Извънредни беседи, Витоша

§ Ще искам от вас обещание и ако го изпълните, ще влезете във вътрешната Верига, а тогава няма и да има никаква сръдня. Когато влезете в съприкосновение напълно с Братството, в което сте включени, тогава ще вървят работите добре. Но ако вие не ме слушате, уверени бъдете, че след три години ще си замина; а бих могъл да остана за още повече години, само ако дадете условия. И нека ви кажа, че тази работа е сериозна, не се шегувам. Между вас има раздори и поради това аз не съм могъл да помогна там, гдето трябваше да помогна, а това е, за което аз най-вече съжалявам. Ако аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас, а щях да свърша работата си и да си отида, но сега вече не мога, защото съм свързан с вашата карма.
- ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1 9 1 2 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО - 15-21 август 1912 г., Съборни беседи, Велико Търново

§ И сега, като съм ви говорил толкова много, аз нищо не губя от това. Аз се радвам на това, което съм говорил. Аз ще си взема беседите и ще си замина за това, което съм говорил. Един ден ще си взема беседите и ще си замина. Аз ще си взема своето богатство, нищо не съм загубил от него. Но аз желая и вие да не останете сиромаси. Ако останете сиромаси, ще има плач и хълцане подир мене. И тогава мога да ви кажа, каква ще бъде съдбата ви. Мене съдбата на грешните хора не ме трогва.
- Най-малката любов - 15 ноември 1933 г., Общ Окултен Клас, София

§ Аз като говоря, някой може да каже: „Кого визираш?“ – Всички визирам! А пък и специално мога да кажа кого визирам. Аз мисля един ден да свърша с някое отношение. Има неща, които не трябва да съществуват. Но знаете ли кога ще направя това? – Когато тръгвам за небето. Сега няма да кажа, но когато тръгна с паспорт за другия свят, ще дойда и ще ви кажа: „Този, този и този.“ Ще ликвидирам и ще кажа: „Сбогом.“ И ще си замина. Но сега няма да кажа.
- Двете линии - 13 юни 1934 г., Общ Окултен Клас, София

§ На мене ми е много по-приятно да живея в този, уредения свят. Аз правя усилие да живея в този свят между хората. Един ден, когато искам да оправя света, ще го напусна, ще си замина, нищо повече.
Ако паса говедата и мисля, че ще станат философи, тя е празна работа. Ще хвърля тоягата, ще ги оставя свободни. Говедата не се нуждаят от говедар. То е наше разбиране. Понеже наш интерес е да пасем тия говеда, за да ги използуваме. Ако искаш говедата да бъдат свободни, нека говедарят да си иде, да пусне говедата да бъдат свободни.
- Топлината на Любовта - 12.I.1936 г., Утринно слово, София

§ Аз като дойда при вас да ви проповядвам, не мислете, че ще дойда да ви убеждавам. Аз ще запаля, имам една главня скрита в джоба си и след като ви приказвам, ще ви запаля дрехите и ще си замина. Паля ви, после да става каквото ще, не искам да зная нищо. Ако сте добри, ще благодарите, ако сте от лошите, на пепел ще станете.
- Ще идеш и ще се възродиш - 2 февруари 1938 г., Общ Окултен Клас, София