За Българте и България (цитати от 100 до 200)

 

Беинса Дуно – Учителя

Петър Дънов

ЗА БЪЛГАРИТЕ и БЪЛГАРИЯ 

 (Част първа до 1926г.)

цитати от 200 до 300

®

 

⇒ за поръчки на книгата (с всички 300 цитати)⇐

Очаквайте втора част на книгата по Учителя„За Българите и България“. 

 

 

Автор: Беинса Дуно (Петър Дънов)

Съставител: Калин Кирилов

 

ISBN 978-619-7206-38-8

 

 

 

 

 

 

***

УВОД

„Братя и Сестри,

Майки и Бащи,

Приятели и странници,

Учители и ученици,

слуги и Господари, 

Вий Служители на Живота…“

 Отворете Сърцата си за Словото Божие

и пийте от Този Извор на Истината,

и бъдете като Него…

 

 Словото Божие протяга Бащина ръка към Българите, България, а и Света за всички истински Българи по Дух и Душа, които жадуват за Истината. Включените цитати са много повече от литература за бързо или еднократно прочитане. Те изграждат автентично представянето на малка, но тематически концентрирана част от Словото Божие, дадено в България чрез Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов).

Всеки цитат е с доказан произход – навсякъде под самия цитат точно е посочено заглавието на беседата, както и датата на изнасянето ѝ. (Всеки може да провери достоверността на написаното.)

Самият Учител казва: „Сега искам да внимавате върху това, което ще говоря. Днес проповядвам едно Учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърцето. То е Учение, което носи мир и спокойствие на сърцето; Учение, което носи светлина на ума, обнова на душата, сила на духа. Това Учение е в състояние да възстанови краката на хромите, да отвори очите на слепите. От това Учение глухите прочуват, болните оздравяват, мъртвите възкръсват. То носи хармония навсякъде. За това Учение няма никакво препятствие. То е Учението на Живия Бог, Който е и между хората, и между камъните, и между растенията, и между животните. Живият Господ, за Когото ви говоря, е навсякъде. Той е познат на всички. Единственото реално и съществено нещо в света е Тоя Бог”. (из: Да Възлюбиш Господа – 15 октомври 1916 г.)

И ако може да се каже, че Махабхарата, Библията и Коранът, както и всички Свещени Писания са братя и сестри с Един всеобщ Баща – Бог Отец, то за хилядите беседи, лекции и разговори на Учителя може да се каже, че са огромно продължение и разширение на самата Библия, и то в такива размери, че един човешки живот няма да е достатъчен за проучването дори и на половината от всичко, което той, Петър Дънов (както светските хора го наричат), е казал и направил, давайки и съвършен личен пример за всичко, казано от него. Днес Духа Господен говори на хората най-точно и силно чрез Беинса Дуно, който изнася Новото Учение на Всемирното Бяло Братство пред България и света, а ние сме призвани да го разпространяваме, представяйки го в автентичния му вид.

Този сборник с тематични извадки е въз основа на всички беседи и лекции достигнали до нас от Учителя Беинса Дуно (общо около 3900 беседи/лекции). Тази книга е разпределена на две части, а това издание представя само половината (първата част) от казаното по тази тема от Учителя до 1926г.

 

Очаквайте втора част на книгата по Учителя: „За Българите и България”…

 

Калин Кирилов 

 

 

 

***

Господнята Молитва

 

Отче нашъ, Който си на Небесата,

да ся святи Името Твое; Да дойде Царството Твое;

да бѫде Волята Твоя, както на Небето,

така и на земіѫтѫ;

Хлѣбътъ нашъ насѫщный, дай го намъ днесь;

И прости ни дълговетѣ наши, както и ный прощавамы на нашитѣ длъжницы;

И не въведи насъ въ искушеніе, но избави насъ отъ лукаваго; защото е Твое Царството и Силата и Славата во вѣкы.

 

Аминь

 

 

***

Библия в едно изречение:

А Іисусъ му рече: Да Възлюбишь Господа Бога Твоего съсъ всичкото си сьрдце, съсъ всичкѫтѫ си душѫ и съсъ всичкыйтъ си умъ.

Тази е пьрва и голѣма Заповѣдь.

А втора подобна на неіѫ: Да Възлюбишь ближнійтъ си както себе си.

Ев. Мат. 22:36-39

 

 

 

***

ДОБРАТА МОЛИТВА

 

Господи, Боже нашъ, Благий ни Небесенъ Баща,

Който Си ни подарилъ животъ и здраве, да Ти се радваме.

 Молимъ Те,

изпроводи ни Духа Си, да ни пази и закриля

отъ всѣко зло и лукаво помишление.

 Научи ни да правимъ Твоята Воля,

да освѣтяваме Твоето Име и

да Те Славословимъ винаги.

 Освѣтявай духа ни, просвѣщавай сърдцата ни и умътъ ни,

да пазимъ Твоитѣ заповѣди и повѣления.

 Вдъхвай въ насъ съ присѫтствието Си чиститѣ Си мисли

и ни упѫтвай

да Ти служимъ съ радость.

 Животътъ си, който посвѣщаваме на Тебъ

за доброто на нашитѣ братя и ближни,

Ти Благославяй.

 Помагай ни и ни съдѣйствай

да растемъ въ всѣко познание и Мѫдрость,

да се учимъ отъ Твоето Слово и

да пребѫдваме въ Твоята Истина.

 Рѫководи ни въ всичко, което мислимъ и вършимъ за Твоето Име,

да е за успѣхътъ на Царството Ти на Земята.

 Храни душитѣ ни съ Небеснийтъ Хлѣбъ,

укрѣпявай ни съ силата Си,

да успѣваме въ животътъ си.

 Като ни давашъ всичкитѣ Твои благословения,

приложи Любовьта Си, да ни е вѣченъ Законъ.

 Защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги.

Аминъ

 

(Основнатa Молитва дадена от Учителя1900г.)

 

***

 

 

 

 

***

Да благослови Бог Словото Си в България и да го възрасти

 

Учителя

(казано през1909)

 

 

Послушайте думите на Небето:

  1. 1. Братя и сестри от дом Славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие.

 

Слушайте Словото!

 

Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира.

[…] Аз ида, да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.

[…] Аз ида от Горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с Великата Мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам

[…] Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното юдино, ще стане огнище.

Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Братът на страдащите ще пристигне във всичката Своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.

[…] Слушай ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил!

Аз Съм ЕЛОХИЛ, Ангел на ЗАВЕТА ГОСПОДЕН.

Призвание към народа ми Български, синове на семейството славянско 8 октомври 1898 г., Варна

 

  1. 200. Поканят те да станеш български министър. Ти кажи: „Аз български министър не ставам”. Станеш ли български министър, окултен ученик не можеш да бъдеш. Ти ще намериш затвора. Ще ти дадат подкупи, ще се оцапаш. Ще кажеш: „Всичко ставам, но министър не ставам в България”. Поканват те да станеш владика. Ще кажеш: „Всичко ставам в България, но владика не ставам”. Един окултен ученик трябва да избира скромни длъжности, не трябва да избира завидни длъжности. Генерал не иска да става той. Малки длъжности.

Три правила за ученика  9 септември 1923 г., Извънредни беседи, София

 

  1. 201. Американците, които са един културен народ, се хранят много нехигиенично. Няма друг народ, който да се храни по-нехигиенично. При ядене американецът най-напред ще яде супа, после горещо месо, след това картофи, след това чаша ледено кафе. На пикник, вечеринка, ще пият кафе, след това чай, после ледено. При такава диета какво здраве може да има? На всички стомасите са развалени. Аз им казвам: „Вие сте много некултурни, вие не знаете да ядете”.Българите в това отношение са много по-културни в яденето си. Начинът на яденето у американците е традиция и трябва дълго време, за да се измени. Сега има там хора, които работят в противна посока. Тая американска традиция аз наричам традиция на черната ложа.

Окултният закон за противоречията – 10 септември 1923 г., Извънредни беседи, София

 

  1. 202. Днес Господ изисква да се примирите всички. Вие ще кажете: „Вижтекакво става с България!”.Не е важно какво става отвън, вънка става това, което става вътре във вас. Вънка, вътре – това сме сами ние, съществата.

[…] Преди 40 години русите освободиха българите от турците. Е, свободни ли са днес българите? Всичките българи са отговорни пред Бога, това трябва да знаят. Всички народи са отговорни пред Бога. Няма същество, което да не е отговорно пред Бога. В света има една обща власт, една правова държава, която казва: „Всяка една власт от Бога е дадена”.

[…] Той държи на Истината. В тази Държава няма българи, няма французи, няма германци, няма и англичани. В тази Държава има граждани на Божественото Царство, наречени Синове Божии, слуги Божии, избраници Божии на тази Държава. Сега вие седите на тази Земя, искате да бъдете свободни. Някои от вас, които ме слушат, ще кажат: „Дали този проповедник ще каже нещо в полза на българите?“ Ако българите постъпват съобразно Истината на Бога, ще кажа всичко добро за тях; ако българите престъпват Истината, друго нещо има за тях. Аз и друг път съм казвал, и сега пак ще кажа: всеки ден давам рапорт на Бога и за българите съм дал такъв рапорт. Те ще опитат това. Те ще видят Истината. Има една Велика, правова Държава. Всичките народи ще знаят това, не само българите. Няма да остане един народ в света, който да не знае, че има една правова държава, че в нея има хора интелигентни, разумни, които мислят малко по-другояче, отколкото сегашните културни хора мислят. Вие ще кажете: „Плаши ни той“. Не, няма какво да ви плаша, ще видите. Аз съм дал на света един срок от 10 години и в тия 10 години всичките глави ще узреят, ще поумнеят, т.е. ще видят, че има един друг закон в света – Любовта. Любовта – Любов ражда, Истината – Истина ражда, Доброто – Добро ражда, омразата – омраза ражда, злото – зло ражда, всичко отрицателно – отрицателно ражда.

Ще ви направи свободни / Истината – 21 октомври 1923 г., Неделни беседи

 

  1. Сегашните хора, щом говоря нещо, запитват: „Тойговори ли в полза на нашия народ, говори ли в полза на нашия дом?“.Нима мислите, че онзи, който говори в полза на един народ, говори Истината? Нима онзи, който говори в полза на един дом, говори Истината? Не, не говори Истината. Истината говори само онзи, който живее за Бога и върши Волята Божия.

Българите например са толкова наивни – всички мислят, че може да дойде някой българин да оправи България. Но около 50 години вече, откакто България се е освободила, намери ли се някой българин, който да оправи България? Не само в България, никъде не може да се намери човек, който да оправи света, нито сега, нито за в бъдеще. Обаче всеки един човек може да оправи света. Кога? Когато разбере тези закони. Когато говоря за Любовта, аз разбирам закона на Любовта.

[…] Някои мислят, че аз искам да използвам някого за себе си. В момента, когато аз поискам да използвам една мушичка или когото и да е за себе си, за своето благо, с мен всичко е свършено. Разбирате ли това? Аз ще бъда разрушен, аз ще бъда като един пигмей долу в земята, ако бих позволил на най-малката грешна мисъл да влезе в моя ум, тя би ме смъкнала в ада. Някои искат да ми приписват някои неща. Не. Аз съм най-умният, най-добрият човек в света. Защо? Никога не съм допуснал една лоша мисъл, никога не съм отстъпил пред Волята Божия, никога не съм отказал на Неговите свещени мисли, никога не работя за себе си никога не съм помислил за себе си, и желая всички хора да са щастливи, доволни, искам да им покажа правия път. С туй, което аз зная, бих ви използвал всички, бих направил всички да ми слугувате, но аз нямаше да бъда това, което съм сега. Аз не търся щастие от хората, защото познавам Бога. Аз Го познавам като Абсолютна Любов, като Абсолютна Мъдрост, като Абсолютна Истина, като Абсолютна Правда, като Абсолютна Доброта и зная, че в момента, когато наруша една Негова малка заповед, знаете ли какво ще бъде? Това е да се отчуждиш от Бога. Няма по-велико страдание от това да се отчуждиш от Бога.

[…] И сега всинца ние се стремим да направим българския народ велик. Американците се стремят да станат велики, англичаните – също, но нито един народ не е станал велик. Я ми покажете един народ, който да е станал велик! В съвременната история по-велика империя и по големина, и по култура от римската имало ли е? Римските закони всички ги изучават. По-велики образци от гръцката скулптура имало ли е? Ако минем към съвременните народи, към съвременните американци и англичани, има ли нещо по-велико от тяхната честност? Всеки народ се е повдигнал до известна степен на благородство, но няма онова велико съзнание. Това не е упрек, това е един факт – англичанинът си остава англичанин, българинът – българин.

[…] Аз зная, че в България има много поети и поетеси, радвам се, но нека напишат 3 куплета от по 6 реда и да отидат при един парализиран да му ги прочетат. Ако парализираният стане от леглото си, ще кажа на този поет: ти си истински поет. Защо? Защото като прочетох тези 3 куплета на парализирания, той стана от леглото си. За музикантите – същото правило. Парализиран е някой човек, лежи. Идва музикантът, свири му нещо от Бетховен, от Бах, от Моцарт, но болният не става. Ще се върне този музикант у дома си, ще учи, за да се научи как трябва да свири.

Изпитвайте Писанията – 28 октомври 1923 г., Неделни беседи, София

 

  1. 204. Един народ трябва да има общо съзнание, колективна душа. Такава една душа, която прониква през един народ, минава като един индивид. Това, което е колективно, което е множество на Земята, на Небето минава за единица. Българският народ в Божествения свят се представлява от един човек. А някои народи в Божествения свят нямат още свой представител.

Силовите линии в Природата – 21 ноември 1923 г., Общ oкултен kлас, София

 

  1. Българите сега имат много дългове и всички финансисти се чудят как да оправят положението на България. В България има скрити много богатства – въглища, скъпоценни камъни, злато и др., но не могат да ги намерят и затова българите си казват: „Хайде да направим един заем, да подобрим положението си!”.За заем всички мислят, но никой не мисли да намери в себе си тази основна Свещена идея и да я използва.Тя е богатството, енергията, скрита вътре в човека.

[…] Един от големите недъзи на българите е, че те нямат почитание един към друг. Това липсва и във вас. От изследванията, които съм направил, съм заключил, че религиозното чувство в българина е слабо развито. Благородното чувство в човека е резултат само на религиозното чувство. Понеже в българина има този недостатък на непочитание към другите, той може атавистично да се прояви и във вас.

Пътят на ученика. Основната идея – 2.XII.1923 г., Младежки oкултен kлас, София

 

  1. 206. Карат ли се гражданите на един народ, на този народ няма да му върви. Цялата история е пълна с факти, които показват, че когато Провидението ни доведе до изпити, в които не можем да спазим законите, идват нещастията. Казват: „Нени върви”. Сега и българският народ иска да му върви,но кой е начинът да се помогне на българския народ? В 1000 години той е направил 150 войни и толкова много убийства! Хубаво, я ми кажете, къде е Велика България тогава? Преди 1000 години, като дойдоха богомилите, всичките ги разпръснаха, избиха ги. Какво стана с България? Духовенството имаше много хубаво желание – да спаси народа. Спаси ли го? Не го спаси. Човек не се спасява със своите крайни резултати, той се спасява в самото начало. Не само с българите е това. Покажете ми европейските народи! Спасиха ли се? Спасиха ли се египтяните, вавилонците, асирийците? Испания след избиването на маврите19 спаси ли се? Не. Кой народ се е спасил чрез война? Нито един!

[…] Който убие, ще го убият. Кой каквото е вършил, непременно ще му се върне. Това всички държавници, всички учени, професори трябва да го знаят, а не да си играят с думите, с Бога. Защото вие, с вашите престъпления, носите едно разрушение за самия народ. Който и народ да е, бил той английският, френският или какъвто и да е, върши ли убийство, носи разрушение. И те сега ще ни изпитат! Е, ще кажат: „Той проповядва против държавата”. Как, – аз ли проповядвам против държавата? Аз проповядвам мир без насилие, а не учението на някакви комунисти, не учението на богатите, не учението на професорите, на учените хора. Не, аз проповядвам друго учение – Учението на онази Велика Абсолютна Истина, която засяга всинца ни еднакво, без разлика.

[…] И тъй, от човека се изисква едно нещо: да бъдем крайно внимателни към думите, които употребяваме, защото, казва Христос: „От думите си ще се оправдаем и от думите си ще се обвиним”. Това, което ни спъва, са думите, нашият лош език. Това не е само с българите, аз съм срещал и французи, и англичани, и руси, и румънци, и те имат лош език. Слушал съм и русите. Ех, какъв вулгарен език имат те. Това не е култура. Трябва един език отличен! И сега трябва да дойдат поети, писатели, философи, да създадат този красивия език. Тяхната поезия трябва да диша живот. Всяка поезия, като я прочетеш, всяка песен, като я изпееш, трябва да я почувстваш като балсам.

Той ги изпита 16 декември 1923 г., Неделни беседи, София

 

207 Всички се провикват: „Разсипаха нашето отечество!“. Разсипаха нашето отечество! Че вие отечество не сте имали! Аз наричам отечество онзи дом, където брат брата не е убил, където братя и сестри живеят в Любов.

Скръб и радост – 23 декември 1923 г., Неделни беседи, София

 

  1. Всички вестници казват: „Даизнесем тази истина“. Ако действително изнасяме Истината, то според Писанието тази Истина трябва да ни направи свободни. От 50 години насам вестниците все „истината”изнасят, но България още не е свободна. Освен че не е свободна, но още повече се забатачва. Питам: как мислите, ако сравните положението на България преди 50 години и сегашното ѝ положение, кое е по-добро? Едно време българите казваха: „Слушайте, това е турчин, не му вярвайте, той не е християнин, той ще те коли, ще те изтезава“. Значи в ума си имат една мисъл – че еди-кой си бил турчин, че коли, беси, изтезава. На времето си това било правото учение. Хубаво, дойдоха българите да управляват. Оправдаха ли се думите им, че турчинът изтезава? Не се оправдаха.

Казвам: турците не са излезли още от България. И в моите очи аз мога да определя защо не са излезли. Всичките измрели турци в България, които не са се преродили, навлязоха (преродиха се) в българите. Някой българин отвън е българин, отвътре е турчин. Духът му е турски.

[…] Чудни са сегашните хора в България – страх ги е от мен! Имат право да ги е страх. Но аз казвам: вас трябва да ви е страх само от Бога! Какво има да се плашите от мен? Аз зная защо съм опасен. Светлината, при известни условия в живота, е опасна. Те казват, че Новото Учение ще намали авторитета на владиците и поповете. Ами когато поповете и владиците се бият с кандилниците, авторитетът им не се ли намалява? Те имаха едно събрание тук, в София, в което техният език не беше тъй благовиден, както подобава за в Народното събрание. Питам: кой е крив тогава? Един свещеник със своя живот трябва да бъде образец! Тези двама или трима свещеници не могат ли да служат заедно за Христа? Един българин ми разказваше следния случай, станал в Добруджа. В една българска църква една неделя служи български поп, а другата неделя – румънски, а някой път в една и съща неделя ту на български, ту на румънски се чете. И на български служиха, и на румънски. Казвам: много хубаво, и на румънски се служи на Бога, и на български. И хората казват: „Амин“.

 […] Я ми кажете, кой светия в България не е бил гонен? Я ми кажете, кой праведник, появил се между някой народ, не е бил гонен? Как ще обясните това гонение, защо е било? И сега, тук в България, искат да обявят едно гонение против нас, но няма смисъл. Кого ще гонят? Това са християнски народи, те вярват в Христа и ние вярваме в Христа. Да вярваме в различни неща разбирам – лесен е въпросът. Ще повикаме Христа и ще Го питаме: „Сега Ти кажи кой от нас е християнин!”. Нищо повече. И каквото каже Христос, аз съм съгласен, думата Му на две няма да направим. Ще повикаме Христа. Ще кажете: „Ама Той е на Небето”. Той ще дойде и ще каже: „Мир! Какво спорите?“. – „Кой е правоверен?” И казва Христос: „Всеки, който люби Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила и всеки, който люби ближния си както себе си, той е на правата страна”.

Оздравяха – 13 януари 1924 г., Неделни беседи, София

 

  1. Новите времена изискват нови разбирания; новите времена изискват една нова логика; новите времена изискват една нова граматика, нов правопис. Някои от вас мислите, че много знаете да пишете, нали? Аз се чудя някой път на българските писатели. Аз не съм срещал още между българските писатели такива, които да употребяват всяка дума на своето място. И минават за много видни писатели.Не само между българите не съм срещал, но и между английските писатели. Това не е един недъг на съзнанието, но съвременните народи не са достигнали още до тази висша степен на развитие– да разберат съдържанието на езика. Съвременните народи говорят само по форма.

Плодовете на Духа – 3 февруари 1924 г., Неделни беседи, София

 

  1. От историята на всеки народ трябва да се извади възвишеното, благородното и него да учим. Не трябва да се осъждаме, да казваме, че българите са лоши, но трябва да теглим с онези везни, с които Невидимият свят ни претегля.

Що е това? – 24 февруари 1924 г., Неделни беседи, София

 

  1. На българския народ е определено да се повдигне. На българина, като индивид, се гледа другояче на Небето, а не както тук се гледа. Знаете ли колко милиони българи има в Невидимия свят? Ако направите едно изчисление колко българи се раждат годишно и колко умират, ще видите, че повечето заминават за другия свят, отколкото ония, които се раждат. Всеки народ на Небето представя един индивид. […] Казвате: „Да реализираме нашите национални стремежи”. Какви са вашите национални стремежи? – „Да станем велик народ.”Според мене велик народ, велик човек е само онзи, който е свързан с Бога. Следователно, ако в България има само един човек, който е свързан с Бога и живее според Неговите закони, той ще повдигне не само България, но и целия свят. – „Тогава свържи българския народ с Бога”. Аз съм дошъл да покажа на хората правия път. – „Ти истината ли проповядваш?”– елате и опитайте!

[…] В България има много ангели по ум, но по същество няма нито един. Да бъдеш ангел по същество значи като изгубиш всичкото си богатство, да останеш тих и спокоен и да кажеш: „Благословен Господ! Бог даде, Бог взе”.

Който дойде при мене 16 март 1924 г., Неделни беседи, София

 

  1. 212. ВБългария има много природни богатства, но няма хора, които могат да ги използват. Има начини, при които с малко гориво може да се произведе повече енергия. За тази цел могат да се използват слънчевите лъчи. Обаче нужни са учени хора, които да използват природните сили и богатства. Защо? Защото, ако се яви един изобретател, ще се явят други десет души, които да му препятстват. Вбългарина няма солидарност. Те са големи индивидуалисти, всеки иска да бъде пръв. Стремежът на хората към първенство е представен в картината на един велик художник. Той изразил символично тази идея, този стремеж в един висок планински връх. Милиони хора искат да се изкачат на него. Първият, който тръгнал към върха, веднага бива сграбчен от другите и смъкнат надолу, в това време друг успява да поеме към върха, но и него смъкват. Така става с всички – едни други се спъват, падат, стават, като че играят хоро, но никой не може да се изкачи на върха.

Брат ти си дойде 23 март 1924 г., Неделни беседи, София

 

  1. 213. Онези хора, колкото малко и да са те, посветили живота си наслужене на Бога с Любов, са в състояние да подобрят положението на своя народ в материално, социално и политическо отношение. От тях зависи всичко. Проследете историята на човечеството и ще видите, че е така. Бъдещето на един народ зависи от дейността на духовните хора в него. Докато римляните служеха искрено и с Любов на своите богове, Рим беше велика империя. Той заповядваше на целия свят,но когато Рим стана велика държава и започна да избива своите граждани християни, тя се отдалечи от Божието лице и изчезна като държава. Докато Египет пазеше своите свещени идеали и служеше вярно на своите богове, той беше велик. Щом наруши светостта на идеалите си, щом се отдалечи от своите разумни и добри хора, Египет пропадна. Това става и днес с всички народи.

[…] Величието на един народ се дължи на неговите морални сили, на неговите високодуховни, просветени хора. Величието на един народ се дължи на неговите вътрешни идеали, които се прилагат в обществения и политическия живот. Добрите, разумните хора в една държава представят ядката на нейния вътрешен живот. Те са спасители както на своя народ, така и на цялото човечество.

[…] За кои българи говоря? Аз говоря за съзнателните българи. – „Не трябва ли да бъдем патриоти?” Има нещо по-високо от патриотизма. Кажеш ли, че си българин, това значи, че си пратен на Земята да служиш на Бога. Българи има и Горе. Знаете ли името на българите на Небето? Това име е важно. И ако Бог – Създателят на Вселената, Който ръководи съдбините на народите, е на наша страна, Той ще изпрати разумни хора – разумни майки и бащи, ще ги благослови и работите ни ще се оправят. Тогава всички спорове и недоразумения, всички размирици ще изчезнат. Добри хора са нужни на света.

Плати ми, що ми си длъжен – 30 март 1924 г., Неделни беседи, София

 

  1. Достойнството на един човек седи в изпълнението на Волята Божия, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един старец и не направиш това, всичко сторено пропада. Да завържеш обувката на един старец струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение.

Надпреварвайте се в почит! Това нещо е необходимо за българите. Между всички славяни те са най-груби – това ще си го признаете. Няма никаква обида в това. Не е лошо да бъдете груби, но изглаждане ви трябва. За да се огладите, ще се надпреварвате в Божествената Любов, тази Любов ще ви изглади.

Разумното сърце 2 април 1924 г., Общ oкултен kлас, София

 

  1. Откактое създадено Слънцето, то все говори, но и най-големите учени не могат да разберат неговия език, затова те казват, че слънцето не говори. Не, слънцето говори, но няма хора, които да го разбират. Когато някой ваш приятел ви говори, а вашето ухо не е достатъчно развито, вие чувате само шум. Колкото повече се приближавате до приятеля си, или колкото повече се развива ухото ви, вие започвате да различавате звуковете на Разумната Божествена реч. И българите се смущават, че излизаме рано сутрин на разходка. Аз искам да ви науча на езика на Светлината. Тя е езикът на природата, чрез която слънцето ни говори. Когато хората научат езика на Слънцето, тогава ще дойде новата култура. Там е спасението на човечеството.

Още малко 13 април 1924 г., Неделни беседи, София

 

  1. Българинът е практичен, не обича дълго време да му говориш философски. Той казва: „Не ми говори много. Кажи ми изведнъж какво искаш”. Българинът е бърз, в малко време иска да свърши много работа. Ако отидете в селата, ще го видите как работи през лятото–той работи усилено, иска всичката си работа да свърши изведнъж. Гледаш – от пресилена работа или се хлъцнал, или се навехнал, или се изсипал.

[…] Отнасяйте се с голямо внимание и към най-малките бубулечици. Това наричам аз висок морал. Като видите едно дърво, да гледате на него като на нещо свещено, в което е вложен живот. Питам: какво щеше да представлява човечеството, ако във всички хора беше вложен този висок морал? Такова учение сектанство ли е? Разделя ли то хората? Ако българите ме бяха послушали, аз бих „чукнал с пръчицата си” и щях да им оправя всички объркани работи, но сега няма да го направя. Защо – защото те не са готови да просят в името на Христа. Нека страдат, за да разберат, че има един Господ в света, че има една Абсолютна Правда. Ние не поддържаме престъпленията. Аз не искам да съдя никого.

Каквото попросите – 4 май 1924 г., Неделни беседи, София

 

  1. 217. Всеки закон, който създава условия за вечния живот, е Божествен,иобратно – закон, който руши основите на живота, е човешки. Човешките закони ограничават хората и водят към смъртта. Като посещавате по-големите градове в България и в Европа, ще видите как болестите се ширят навред. Ще кажете, че условията са такива. Не, зад условията се крие друга причина. Хората мислят, че могат да пренебрегнат Божиите закони, без да се натъкнат на лоши последствия. Те се страхуват от последствията за неспазване на човешките закони, а не се страхуват, като не спазват Божиите закони. […] Като се проповядва едно учение, не трябва ли да се опита? По какво ще се познае, че е истинско учение? По резултатите му. Тогава нека се опитат всички съвременни системи: религиозни, обществени, политически. Нека първо се направи опит със стотина души, а не с цели общества и народи. Ако едно учение има добри резултати в малкото, такива ще бъдат резултатите и за целия народ, ако резултатите не са добри в малкото, т.е. в малцинството, няма да бъдат добри и в болшинството. Така трябва да мислят и да постъпват умните народи. […] Аз се подчинявам само на Божия Закон, ако в България имаше десет души, които се подчиняват абсолютно на Божия Закон, мислите ли, че щеше да бъде зле на българския народ? Аз съм ви казвал и друг път: нашият живот зависи от Небето.

Напразно Ме почитат 11 май 1924 г., Неделни беседи, София

 

  1. Кой създаде това разнообразие на езиците, че хората и до днес не могат да се разберат? Бог ли създаде толкова много езици, или хората? Първоначално, когато хората били разумни и праведни, имало само един език. Значи хората създадоха голямото разнообразие на езиците. Кога? Когато създадоха Вавилонската кула,тогава езиците им се объркаха и те не можаха вече да се разбират. За да дойдат до онова истинско, дълбоко разбиране, хората трябва да възлюбят Господа. Затова е казано: „Давъзлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила”.

Да възлюбиш Господа – 18 май 1924 г., Неделни беседи, София

 

  1. Стремежът във всички славянски народи е навътре. Буквата М е подобна на еврейската W, но българите са малко по-добри от евреите. Тия две букви в българския и в еврейския език означават крайния материализъм. Българинът се моли само когато е натясно или когато няма пари, или когато е болен, или когато се запали къщата му. Няма ли болен в къщата му, здрави ли са всички, богат ли е, той си накривява калпака и казва: „Неструва да се моли човек”. Често, когато плодовете на дърветата падат, децата държат калпаците си под дърветата, та плодовете да падат вътре. Едно от децата разтърсва дървото, а другите държат калпаците си отдолу и събират плодовете. И българинът представлява една такава захлупена шапка. Това обаче са останки от миналото. Всеки народ си има своите етнически останки, навици от миналите векове, които трябва да преобразува. Вземете например твърдението, което съществува в българина, а и във всички народи почти – че човек трябва да се моли само когато има разположение.

Молитвата  23 юли 1924 г., Общ oкултен kлас, София

 

  1. 220. Няма народ, който да не е пометен заради противенето си на Божието дело: Асирия, Вавилон и колко други култури са пометени! Търпение ще имате. Западният свят, е материалният свят, то са наводнения, бури и прочие стихии – ще ги има.

[…] В България всички добри хора трябва да си насочат мислите към един център – към Бога. Забърканите им работи да си ги оправят сами, а ако искат ново, ще им го дадем. Трябва да има нещо, на което целият живот да е построен. Прехвърлянето от една партия в друга не ще оправи работите. Основа трябва.

Не само абсолютна чистота, но и абсолютно доверие  1 септември 1924 г., Съборни беседи, Извънредни беседи, София

 

  1. 221. Ние се занимаваме с това какво ще стане с Европа, какво ще стане с България, какво ще стане с дъщерите ни, със синовете ни, а изгубваме тези красиви моменти, които Бог ни дава. В товатяло, което имаме, Бог е вложил всичко най-красиво.

Съзнателният живот като забава – 1 септември 1924 г., Съборни беседи, София

 

  1. 222. Някой казва: „Аз изгубих вяра в хората”. Не, ти си изгубил вяра в себе си. Аз не съм срещнал до сега в България нито един свят човек, а се изискват святи, святи хора. Изискват се хора, които,след като изгубят паритеси, след като изгубят всичко в живота, да имат радост в душата си, че са извършили Волята Божия и да вярват, че никога няма да осиромашеят. Всичко, което може да се вземе от един човек, е външно. Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране!

Настанало е Царството Божие  19 октомври 1924 г., Неделни беседи, София

 

  1. Граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия Дух, който е създал речта. Човешкият Дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин,а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната е граматика, в която речта е свободна да се изрази,с каквито си иска думи, наредени съвсем свободно по дух. Другата е граматика на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред, но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има и случаи, където глаголът се поставя на края. […] А в немски език, след като изкажеш едно дълго [изречение], тогава ще сложиш глагола най-накрая. Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат.

[…] Българинът под добър човек подразбира човек, който може да те прегледа, т.е. да ти помогне в дадения случай, да те нахрани и услужи, а лош човек нарича този, който в дадения случай не ти прави услуга, не те преглежда.

Възпитателната сила на страданието  2 ноември 1924 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Българинът се отличава с една черта на лакомия, затова Господ му е дал малко земя. Знаетекога се казва лакомство –когато малкото дете иска да яде като големия, това е лакомство. А когато големият човек иска да яде като малкото дете, това е скъперничество. Тъй определям двете положения.

Двата закона – 2 ноември, 1924 г., Клас на Добродетелите, София

 

  1. Я ми кажете, кой народ е прокопсал с убийствата? За тия убийства много народи са изчезнали от лицето на Земята. Бог изисква народи, които не са опетнени с никаква кръв. Аз казвам на съвременните народи, че те ще отговарят за тази кръв. Ръцете им са опетнени само с братска кръв, със сестринска кръв, с майчина кръв, с кръвта на множество деца, с кръвта на слуги и т.н. И сега много свещеници казват: „Убийството може да се приложи, но за благото на отечеството”.Не!Как вие мислите, то е друг въпрос, обаче в Божествения свят казват: „Ръцете ти ще бъдат абсолютно чисти – нищо повече”.

Родените – 2 ноември 1924 г., Неделни беседи, София

 

  1. Един държавник в някоя държава не идва да урежда своите работи. Ами че ако той е беден и като дойде на власт,поиска първо да уреди своите лични интереси, а после тези на своя народ, какво показва това?Това е неразбиране на интересите на държавата. Първата работа на държавника е да уреди интересите на своя народ. Той трябва да положи своя ум, своето сърце, своята воля и всичко онова, което е възвишено и благородно в него, за своя народ. Той трябва да е абсолютно честен! Преди няколко дни един господин ми разправяше следното: „От Освобождението насам ние, българите, в търговско отношение сполучихме да имаме двойни фактури с всички държави, Германия, Австрия, Русия, с изключение на Англия. Едната фактура показва истинската стойност на стоката, а другата – фиктивната”. Всички народи трябва да бъдат честни! Най-после питам: защо са на българските търговци две фактури? Ще кажат: „Е, да си уредим работите”. Уредихте ли си работите с две фактури? Ето на, 50 години вече откакто българите се освободиха, и повече забатачиха. Какво трябва на българите? Честност им трябва! И какво още трябва на българите? Справедливост. На всички славянски народи трябва справедливост. Българите не са приложили още справедливостта. На българите трябва и Любов, но не тази, обикновената любов.

Вие трябва да разбирате не само интересите на българския народ, но дошло е време, когато всички духовни хора трябва да разбират интересите на цялото човечество. Ние трябва да разбираме не само интересите на цялото човечество, но трябва да включваме и интересите на ангелите, защото имаме отношения с тях.

Блажен този раб – 9 ноември 1924 г., Неделни беседи, София

 

  1. Има силни думи, на които, като се изговарят, за да се подчертае силата им, турят на специални места ударенията. Вземете думата разумразум, тя е сложна дума и не е от славянски произход. Коренът ом или ум е една свещена дума. На английски език се пише aum (аум), а се произнася ом; значи умът е, който съдържа в себе си всички Божествени качества.

Забравените неща – 12 ноември 1924 г., Общ oкултен kлас, София

 

  1. 228. Значи всеки народ е дошъл до едно индивидуално схващане на нещата и по този начин върви в пътя на злото. Народите днес не са дошли до онова положение да схванат, че всеки народ може да се повдигне само тогава, когато даде свобода и на другите народи. Тези градове, Содом и Гомор, са схващали живота по същия начин. И те са имали своите индивидуални разбирания. Между тях е имало такъв разврат, такова нечувано насилие, за което именно са били погубени. Изводът от всичко това е следният: съвременната цивилизация, която върви по пътя на индивидуалните схващания, ще има същите последствия.

[…] Имало финансова криза. Защо? Казвам: кармата на този народ е такава. И най-после казват: „Е, добър е Господ, след няколко хиляди години, като се завърти Земята още няколко пъти около слънцето, хората ще се подобрят”.

[…] И тъй, някои мислят, че ангелите са нещо въздухообразно, като някакъв газ. Един ангел може да дойде в къщата ти и да разговаря с теб, като някой обикновен човек, но ще ти говори на такъв чист български език, на какъвто никой не може да ти говори.

[…] Съвременните хора със своето безверие са изгубили Бога от ума си и казват, че няма Господ. Те се хвалят с това си безверие. Хубаво, ако те взимат това безверие като едно атавистично чувство или като една непотребна вещ, вън от тях, разбирам, но ако те изгубят Бога от душата си като Любов, като Мъдрост и като Истина, тогава не е добре за тях. Питам: такъв един народ, такова едно общество или такъв един индивид може ли да живее? Не. Народа го очаква смърт, обществото го очаква смърт, индивида го очаква смърт.

[…] И сега всички хора се спират и казват: „Тежък е животът! Непоносим е животът!”. Защо е тежък животът? – „Усложнения има.” Защо е непоносим животът? – „Е, такава е Волята Божия. Не ни се живее. Да умрем, да си заминем!” Защо? – „Е, карма е това.” И всички искат да умрат, да си заминат, но нищо не дават. Сегашните хора са толкова лоши, че и като умират, нищо не дават за бедните, няма да ви привеждам толкова факти из България, където се случва да умира някой богаташ и едва ще остави няколко хиляди лева за бедните, а милионите не дава никому. Отива в другия свят да го съдят, а за кого задържа милионите? Имал синове, та те да ги ядат. Не. Умираш ли, ще раздадеш парите си на бедните и ще кажеш: „Господи, всичко, каквото ми даде, раздадох, за да изпълня Твоята Воля!”. А сега питат: „Господ спи ли, та не вижда всичко това, което става?”. Ако има някой, който вижда всичко, това е Бог, Той не спи, Той всичко вижда. Ако има някой, от чието око нищо да не е избегнало, това е Бог. Казват: „Докажи!”. Всичко се доказва. Страданията, които идват, какво показват? Болестите, които съществуват, какво показват? Неразположенията, които се явяват, какво показват?

[…] Ако се образува една държава, която да ограничава своите поданици, да ги затваря и убива, какъв смисъл има тази държава? Не, членовете на тази държава трябва да живеят в мир, да има Любов между управляващи и управляеми. Ако няма Любов, какъв смисъл има тази държава? Казват: „Да се защитава”. Да, но в Ангелския свят, в Божествения свят между управляващите и управляемите на една държава има Любов. Когато любовта се тури като база в една държава, тогава всички нейни поданици ще могат да живеят един щастлив и прекрасен живот.

Градовете Содомски и Гоморски  16 ноември 1924 г., Неделни беседи, София

 

  1. 229. Първичната идея, която съществува в Космоса, разбира: към Божествения двор, към Божествената Държава трябва да се движим. А понеже хората са забравили тази Божествена Държава, те гледат на тази „държава”,която хората са създали. А първичното чувство е към Божествената Държава, към Бога. Трябва да знаете, че всичко в Космоса има съвсем друго предназначение, отколкото тук,на Земята.

Каква роля играят противоречията в живота. Влияние на планетите / Ролята на противоречията. Влияние на планетите – 16 ноември 1924 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Сега, всички ние страдаме от един голям недъг–искаме да угодим. На кого? – „На народа.” Още на кого искаме да угодим? – „На себе си.” Още? – „На своите приятели.” Още? – „На своите ближни.” Още на кого? – „На този, на онзи, на всички.” Да, ще угодим на всички, но в края на краищата безследно изгубваме своя живот. Ние, съвременните хора, се „люлеем”.

Да угоди на народа – 23 ноември 1924 г., Неделни беседи, София

 

  1. 231. Щом обикнеш един народ или едно общество, ти ще се вплетеш в известни грехове. За да не се вплиташ, ти не трябва да си създаваш тясна вътрешна връзка с когото и да било. Ти трябва да бъдеш съвършено безкористен! Ти трябва да правиш добро,без да си задължен, но щом се свържеш и обикнеш,когото и да е, непременно ще паднеш в съгрешение.

[…] Всяка една дума, за да бъде силна, трябва да съдържа три елемента в себе си. Думата вдъхновение има тия три елемента, думата любов ги няма; вяра – и тя има тези елементи, силна дума е. Надежда – няма трите елемента. Самата дума надежда на български е слаба, тя има само два елемента. Обич – също два елемента; думата благост е силна, съдържа и трите елемента, а такива думи с малко. Думата вдъхновение е силна в своето трептение. Ако вие можете да схванете тия три елемента, ще почувствате нейните трептения. Тази дума ще внесе нещо ново в вас – това, което вие искате. Вие ще си я запишете и ще си я произнасяте, за десет дена едно приятно упражнение ще бъде.

Светлина и знание. Музика – 23 ноември 1924 г., Младежки oкултен kлас, София

 

  1. После, говорим, че сме българи,какви българи сме, щом се измъчваме един друг? „Англичанин съм” –казва някой. В англичаните има поне това нещо, че те си зачитат правата един на друг. Англичанинът, когато дойде да се бие, ще свие юмрука си, ще удари другия по носа и само ще го разкървави, последният ще се поизчисти и въпросът е решен. Българинът не постъпва така. Единият ще вземе един кол и другият ще вземе един кол, че като започнат – този удря, онзи удря. Погледнеш – единият със счупена ръка, другият със счупена глава и се върнат у дома си „герои”. Това не е разбиране на Божествения закон. Как? Да, това не е никакъв Божествен закон. Всички тия груби нрави трябва да се смекчат само чрез този Божествен закон на Свободата. Всеки народ трябва да живее разумно, според Божия закон, понеже всеки народ е единица, образувана от хиляди и милиони хора, от които всеки за себе си трябва да живее разумно. […] От 1912 г. българите все се бият. Те не вървят в правия път. Казват: „Ние ли сме най-големите грешници?”. Не, българинът трябва да живее като българин, в душата, на когото трябва да има четири качества: да бъде честен, справедлив, добър и интелигентен. В него трябва да прониква Божията Любов и да каже: „Господи, каквото ни дадеш, ние ще бъдем доволни и ще изпълним Волята Ти, не според Църквата, а според Твоя закон на справедливостта и ще покажем на света, че ние разбираме Божията Любов и Господ царува навсякъде”. Между вас не трябва да има никаква завист, никаква злоба. А днес кой как те срещне, пита те: „Ти православен ли си?”. Добре, ти като си православен, разбираш ли Божия закон? Не, в това православие има неразбиране на Божия закон. И после какви ли не други работи се разискват: кой бил виновен за тази или онази работа. Никой не е виновен. Много народи има на земята, които страдат, българите страдат още повече. Всеки народ сам си е виновен. Сега вие живеете между този народ и за да му помогнете, трябва да разбирате Божия закон. Писанието казва: „Бог поругаем не бива. Кой каквото сее, това и ще пожъне“. Не че в Бога има някаква омраза или някакво неразположение, към когото и да е, но Бог гледа еднакво спрямо всички същества и народи. Когато един народ живее съобразно Божиите закони, когато изпълнява Волята Божия, Той ще му изпрати разумни управници, разумни духовници, разумни учители, разумни майки, бащи, съдии и всичко друго, а когато не живее според Божия закон, тогава Той ще му изпрати такива управници, духовници, учители, майки и бащи, каквито той не е очаквал.

[…] Един българин, който живее тук, на Земята, българин ли е? Не, той, след като е живял един добър, чист и свят живот тук, на Земята, като отиде на Небето, ще бъде един ангел и ще се нарече служител Божий. А сега това дали си българин, англичанин, германец или какъвто и да е друг това са само символи, които имат отношения тъй както, са символи мечката, вълкът и другите животни. Всички народи на Земята съставляват само удове на това великото Тяло, в което се изпълнява Волята Божия.

Който се учи 30 ноември 1924 г., Неделни беседи, София

 

  1. Думата вяра в българския език е силна дума, а думата любов не е толковасилна. Думата Вяра започва с буквата В – Първият Принцип – Бог. Тя изразява символ на Бога. Тази буква – В,е образувана от една права линия и два полукръга. Тия два полукръга, обърнати нагоре, означават малкото семенце, което, посадено в земята, се разпуква, развива и започва да расте. От него излизат клончета и листа.

Закон на равенство – 3 декември 1924 г., Общ oкултен kлас, София

 

  1. Не трябва ние да се ограничаваме само на едно място. Ако българите не ни приемат, ще идем на друго място. Божественото седи по-високо от всичко друго.

Великата погрешка 7 декември 1924 г., Младежки oкултен kлас, София

 

  1. Всички български песни в далечното минало са били религиозни мотиви, но сега са изопачени. Изопачени са, понеже българите са снели тия песни от Невидимия свят само за постигане известни временни цели на Земята, вследствие на което пеенето е изгубило своя първоначален смисъл. Българите най-първо са били високодуховни. Те пеят, играят, докато са млади, докато се оженят,после пеят, само когато се напият. Трезви ли са, казват: „Азне пея”.

Както Природата пише 24 декември 1924 г., Общ oкултен kлас, София

 

  1. Думите: блаженство, благост, благословение, баща са много съдържателни. Аз ги наричам тъй: Баща, Татко, Отец. Баща на физическото поле, Татко в Духовния свят и Отец в Небето. […] От славянските букви,ако вземем Л,тя значи това, което пуска корени в почвата – J. Много форми са взети от йероглифите. Славянската азбука е йероглифна.

Образи на Живата Природа 24 декември, 1924 г., Клас на Добродетелите, София

 

  1. За да има мир,в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безправие в една държава, всякога в нея ще съществува анархия. И след всичко това съвременните хора разискват, че еди-кой си бил причина за анархията в държавата. Не, отворете страниците на историята в миналото, в настоящето, проникнете и в бъдещето и ще видите, че безправието,в която и да е държава е било причина за тази анархия. Навсякъде законът е един и същ, щом има безправие, веднага ще се яви и анархията.

[…] Народите не трябва да се самоизтребват с оръжия. Господ живее във всички народи, но каквото им каже, трябва да Го слушат. Всичко, което ви говоря, са думи на Великия Разумен Живот, който всички сте опитали. Аз проектирам известни лъчи, но тази светлина иде от друго място. Не мислете, че аз искам да играя роля на един грамофон, но говоря от изобилието, в което живея. Аз оставям това изобилие да мине през вас, пък вие ще дадете на другите. Божественото не търпи спънки! Всички ще дадете място на Бога и ще го обикнете! Само тогава лицата ви ще бъдат млади, хубави, светещи; само тогава погледът ви ще бъде благороден, мил; само тогава всичките ви работи бързо ще се разрешат!

Които гладуват – 28 декември 1924 г., Неделни беседи, София

 

  1. 238. Съвременното човечество търси един метод, един начин, по който народите ще могат да се споразумеят, но те може да се споразумеят само въз основа на Божествената Любов. Тя ще дойде по един много естествен начин.

[…] Тия характеристики, тия различия, които съществуват между народите, само Любовта може да смекчи, да облагороди. Тия отношения, тази непримиримост, която съществува в живота на народите, само Божествената Любов, само съзнателната любов може да изглади. Само тя може да внесе вътрешния смисъл в живота. Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Тази е Моята заповед: да имате любов помежду си!“.

Моята заповед – 4 януари 1925 г., Неделни беседи, София

 

  1. Сега мнозина от вас имат отличен ум, но го впрягат в работа, каквато им попадне. С какво се занимавате? С дреболиите на живота, с речено-казано, с новините по вестниците, че Одрин се превзе, че българската валута спада, че 20 къщи в град Ню Йорк изгорели, че толкоз параходи потънали и т.н. – всеки ден се чете тази „литература”.Другаде се говори, че еди-кой си професор опровергал някоя теория и създал нова. Тъй пълните ума си с такива отрицателни неща. Питам ви сега: за всичката каша, която туряте в прекрасната стомна, кой е крив? Господ ли, или вие?

[…] Идвате до друга крайност, казвате: „В света няма Любов“. Не правете такива твърдения! Щом човек направи такова заключение, той създава друго зло за себе си. Ти казваш: „Всички българи са лъжливи, всички българи са груби“. От това заключение логически следва: щом всички българи са такива, аз съм българин, следователно и аз съм груб. Какво се ползваш ти, ако всички българи са груби? Ако извадиш такова заключение, какво се ползваш? Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв”. Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създал? Знаете ли, че Господ така ви е създал?

[…] Казах ви, че хората може някой път да ви набедят, но какво от това? Те могат да ви презират, да кажат нещо лошо за вас, но какво от това? Ще си минете, без да се спрете. Българските пословици казват: „Дума дупка не прави“. Ако някой мисли, че след като ви оцапа, ще може да пробие дупка в морето, той се лъже. Никой не може да ви изцапа. Божественият принцип в човека по никой начин не може да се изцапа. Тялото може да, дрехите могат да се оцапат, но Божественият принцип, същественото в човека, никой не може да засегне.

Значение на изслушването – 21 януари 1925 г., Общ oкултен kлас, София

 

  1. 240. На съвременния език липсва много нещо. Този език, на който днес говорим, един ден даже и децата няма да го говорят. Днес той е хубав, красив за нас, но един ден, когато съзнанието на хората се пробуди, в него ще се образуват нови форми. Сега ще говорим тъй, както езикът изисква. Ако кажем, че сегашният език не е хубав, хората ще се обидят. При сегашните условия на живота този език е най-хубав, защото съответства на нашия орган; засега друг език не можем да говорим. Например защо в английския, в гръцкия и в славянските езици членът се поставя пред думата, а в българския членът се поставя на края на думите? Причините за това могат да се обяснят филологически. Някои ще кажат, че това е свойство на езика. Върху товаимат думата всички филолози, езиковеди. Има закони, които регулират езиците. Онези от вас, които са езиковеди, имат способността да разбират законите, по които се развиват езиците. Кабалистите са най-добрите езиковеди,те делят и запетаята. Мъчно е да се създаде един картинен език.

Правилно пение*28 януари 1925 г., Общ oкултен kлас, София

(*под думата пение се има в предвид: пеене – бел.съст.)

 

  1. Тук, в България, навсякъде има пари. Знаете ли колко заровено злато има в България? В Балканския полуостров има заровено на разни места около 20 милиарда злато. Някой път ме запитват: „Ама ти как преживяваш?”.– стази каса от 20 милиарда злато, аз зная къде се намира тази каса, разполагам с нея. Някой път, като осиромашея, отида, поизровя си малко от това злато. Други ме питат: „Ама откъде се храниш?”. Чудни са хората, аз имам толкова милиарди злато в България, в Русия друго злато ме чака, в Германия, във Франция също имам много злато. Като отида в Германия, бръкна в тази каса, взема си колкото ми трябва. Вън от това виждам къде има златни жили в България; виждам, къде има скъпоценни камъни. Чудни са хората, като ме питат откъде идват моите средства. Казват: „Значи ти си един от готованците!”. Че кой от вас не е готованец?! Всички сме готованци, всички живеем даром в света – туй е Истината! Всички ние живеем даром, от Божието благословение. Хората казват, че се измъчват, за да придобият прехраната си. Не, даром живеем всички по благодат. Казват за някого, че бил богат, по-богат човек тук, в България, от мене няма. Казват българите: „Тъй ли, тогава дай да платим дълговете си!” – не, не давам. Още два пъти да ме карате в Обществената безопасност – не, нямам намерение, нека си седят парите заровени, аз не съм за парите. Хубаво си седят те скрити; ако излязат наяве, ще има много хора избити заради тях. Те си имат своите пазители там.

[…] Някой апаш откраднал пари, ако съм съдия, ето как ще го осъдя: в продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо (и сурово) жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна. След три месеца ще го пуснат от затвора и ще видите тогава ще краде ли този човек повече. Някой мъж бил жена си, изпъдил я, няма защо да го съдят – дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само и ще го видите колко мекичък ще стане. Питате: „Как ще се поправи светът?”. Няма защо да се налагат хората с тояги – дайте им да ядат сухо жито и ще ги видите как ще омекнат. Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: „Отлично е това жито, придобих една отлична идея, разбрах, как трябва да се живее”. Ще се преобрази този човек. Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете – остави го да яде една седмица сухо жито. Хубав опит е това. Майка има някое непослушно дете, момче или момиче – нека го остави една седмица да дъвче житото и да види какъв ефект ще произведе. Питат хората: „Кога ще се поправи светът?”. Казвам: когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека започнат да варят житото, а после да го пекат на хляб. Сега процесите в света са обърнати наопаки. Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората какво нещо представлява законът на великото самопожертване. Дайте на престъпника да яде от това живо жито – той да дъвче житото и житото да го „дъвче”(т.е. и житото да преработва човека към по-добро – бел.съст.); като влезе в него това жито, ще го пита: „Научи ли закона на жертвата?”.

– „Научих.”

– „Е, сега и двамата ще живеем в мир и съгласие”.

Аз Те познах – 1 февруари 1925 г., Неделни беседи, София

 

  1. Ако тази държава има дългове, като ги разхвърли между всичките граждани, ти [дори]и да нямаш дългове, ще плащаш. Държавата ще ти поставилихви по 10% и по този начин ще помагаш на този народ.

Отворената и затворената чаша – 4 февруари 1925 г., Общ oкултен kлас, София

 

  1. Хората прибързаха с правенето на виното. Те започнаха да го правят много рано, а трябваше да чакат още дълго време; трябваше да минат поне още 4000 години, докато дойдат до положение да пият винения сок. Сега, като се напият с вино,стават пияници. Днес имаме въздържателни дружества, в които се проповядва да не се пие вино. Не са виновни хората, че се опиват – не са готови още, за да го използват разумно. Онези скрити сили във виното действат по особен начин върху организма на хората и произвеждат този резултат. След 4000 години обаче, след този дълъг период от време, виното ще внесе нещо ново в човешкия живот.

[…] Аз бих желал един човек да се жертва за народа си, но как? Със Словото, да повдигне народа си в морално отношение. И този човек след това да остане жив, да не умира. Неговият живот да влезе като една потенциална сила в целия народ. Това е жертва за народа. Кога ще стане това – когато дойде повече светлина в съзнанието на хората, от светлина се нуждаем ние.

[…] Българите си пишат своята история, казват, че цар Крум това направил, Симеон Велики туй направил. Къде е този Крум, къде е този Симеон Велики? Симеон Велики умрял от разрив на сърцето, защото не могъл да постигне своите планове. Българите трябва по друго нещо да се отличават, а не по успехите от своите войни. Българският Симеон Велики още нищо не е направил, българският Крум още не се е родил. Това, че Крум отрязал главата на гръцкия император и пил наздравица с нея, още нищо не значи. И това днес се предава на поколенията. Не, не е туй, което възпитава хората. Аз говоря за народи, които са християнски, а не езически. Сега трябва да се внесат между народите и между обществата онези принципи на Доброто, които могат да внесат култура, подем между тях. Не е важно, какво можем да разстройваме. Да разстройва всеки може, не се изисква за това много ум, нито голямо изкуство. Истинската наука седи във възприемането и прилагането на разумния живот. Този разумен живот не може да се отдели от религиозния, не може да се отдели и от обществения. Питам: вие, които се грижите за народа, в какво се проявява тази ви грижа? Народът сам се грижи за себе си, онзи българин, който оре, грижи се за себе си, [та] кой не се грижи за себе си?

Видяхме звездата – 8 февруари 1925 г., Неделни беседи, София

 

  1. 244. Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило То на България, ако мислите, че е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен Дух. Когато Христос дойде на Земята, тия Велики Бели Братя изпратиха от Небето един полк Ангели, техни служители, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от Изток, да се поклонят на Христа–и те бяха техни служители. И някои казват: „Бялото Братство в България не вирее”. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство, ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомним това нещо всички! То трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е Църква, то е нещо Живо извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй, както живеят хората сега, това, което имаме, не е братство.

В една от миналите беседи аз определих: брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога през всичките съществувания ти е бил брат. Брат ти е този, който през всички условия на живота си е бил готов да се жертва за теб; брат е този, който те е обичал както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. И ако всички имате такъв идеал, само тогава ще бъдете ученици и служители на това Велико Всемирно Братство. Сега,някои казват: „Ние можем да ви изпъдим от България!”. Ако е въпрос за изпъждане, питам: кого ще изпъдите? Тази земя не е българска, тя е на Господа.

И пишеше на земята – 22 февруари 1925 г., Неделни беседи, София

 

  1. Ние, съвременните хора,се нуждаем само от едно: да се обърнем към Бога. Ако всички държавници биха се обърнали към Бога с молба: „Господи, ние употребихме всички методи за поправянето на света, кажи ни един начин, по който да оправим света!”, помолят ли се от сърце, този метод ще дойде. Той е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Този закон ще проработи и в държавата, и в Църквата и в училищата – навсякъде.

[…] Казват някои: „Господ не се занимава с духовни въпроси”. Не, занимава се Той, но не тъй, както духовниците; Господ се занимава с науката, но не тъй, както учените; Господ се занимава с философия, но не тъй, както философите. Някои считат свещеника за нещо особено. Какво значи на български език думата свещеник? То значи: проявеният човек търси, иска нещо. Българите под свещеник подразбират свят човек. Свещеникът е човек, който се проявява, който търси Истината, който трябва да изпълнява Волята Божия. Проповедникът е човек, който разправя на хората Истината, разказва им как трябва да живеят. Който иска да служи на Бога, трябва да служи даром, а не за някакви пари, да се надява на онези 10 – 20000 лева. Който иска да служи на света, на хората, то е друг въпрос, но който иска да служи на Бога, трябва да служи от Любов.

Сега скръб имате – 1 март 1925 г., Неделни беседи, София

 

  1. 246. Българинът първоначално е бил добър певец, но отпосле условията на живота, войните, робството са изхабили музиката в него. Днес музиката е необходима за всички народи,всеки велик народ трябва да бъде музикален.

Равностранният триъгълник  11 март 1925 г., Общ oкултен kлас, София

 

  1. 247. София не е много чисто място,тя представлява едно от най-нечистите места в цяла България. По-нечисто място от София не съм виждал, който живее в София, трябва да има кожа, два пръста дебела. Затова често трябва да се миете, да отпушвате порите си. Туй правило трябва да приложите за себе си.

Придатъците на разумния живот – 25 март 1925 г., Общ окултен клас, София

 

  1. 248. Та сега, при тези условия, в които живеем, благото на един народ зависи от индивидите, които го съставляват. Във всеки индивид, във всяка душа трябва да има този мощен стремеж – да бъде разумна.

[…] Аз, който мога да нося Земята на гърба си, казвам на българите: „Слушайте, вие може ли да се примирите?”. – „Кой си ти, тебе ли ще слушаме?”, щом не ме слушате, ще разтърся Земята. След като я разтърся 4 – 5 пъти, след като унищожа тия ваши пушки, топове, пак ще ви питам: „Ще ме слушате ли?” – „Ще слушаме.” Как няма да слушате – ще слушате и оттатък ще минете. Ще кажа: слушайте Новото Учение! Отсега нататък не се позволява на хората да се бият. Защо? Ще разтърся Земята. Така бих постъпил, ако бях един от третостепенните герои. Казвате: „Къде са тези герои?”. Ще дойде един от тези герои, които могат да носят Земята на гърба си. Този герой ще оправи света. Този герой се приготвя сега и всички ясновидци виждат, че турят земята на гърба му. Вие ще видите този герой и ще знаете името му, като дойде ще каже на хората: Господ ми каза от сега нататък да живеете в мир и съгласие. „Да живеете в мир и съгласие” – това е Учението на Великите Учители от памтивека и до сега.

[…] Какво ще бъде положението на България, какво ще бъде положението на вашия дом – това са второстепенни въпроси. Важното е какво ще бъде с нашата душа – това е великият въпрос, който трябва да разрешим не само за себе си, но и за всички други душѝ. Въпросите за човечеството, за България, за обществото, за дома ни, са въпроси, които от хиляди години се разрешават и които не са разрешени и досега. Щом обаче разрешите въпроса за вашата душа, тогава ще раздават на всички ви съответните партитури и всеки ще влезе в оркестъра и ще започне направо да свири – ще знае своята част. Затова днес се проповядва на хората разумния живот.

С Дух и огън – 12 април 1925 г., Неделни беседи, София

 

  1. 249. Българинът е избран народ, както и евреинът. Ето защо избраният народ от всички се брули–има какво да се брули. Децата брулят хубавата круша и затова ще видите, че което дете мине покрай нея, все по клоните се катери.

Закон на съотношения – 15 април 1925 г., Общ oкултен kлас, София

 

  1. Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката. Ще кажеш: „Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка Власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз Ти благодаря, че ме остави на тази работа да Ти служа. Какво искаш да направя днес?”.Ами че всеки от вас може да направи едно малко добро.

Истинната лоза 14 юни 1925 г., Неделни беседи, София

 

  1. Светът не е създаден за днешните държавници, за днешните народи. Светът е създаден за възлюблените на Бог, а другите живеят по благодат, от Любовта към възлюблените. Някои ни питат: „Тогава какво търсите вие в света?”.Питам ги: „Вие какво търсите в света? Светът не е за вас”.

[…] В Писанието на едно място се казва: „Не се съобразявайте с модата на този век!”. Всеки век си има своя специална мода за живеене; всеки век си има свои теории, свои схващания, свой временен морал.

Плодът на дървото 28 юни 1925 г., Неделни беседи, София

 

  1. 252. Бог е приготвил една голяма реторта20за българския народ. И вас ще турят там. След като излезете от тази реторта, ще минете през още девет, а като излезете от последната, десетата реторта, други българи ще бъдете. През тия реторти ще минат всички държавници, всички свещеници, всички майки и бащи. Излезете ли оттам, никакви бесилки няма да има вече в България,това нещо ще опитат всички българи, ще видят дали моите думи са верни, или не. Това нещо може да бъде след 10 години, след 100, след 1000, след 2000 години. Не. 1000 години няма да се минат, и всичко това ще се провери. Най-много 1000 години давам срок, за да се проверят моите думи. От днешните саби нищо няма да остане, те ще се превърнат на орала и с тях ще орат земята. За в бъдеще само със земята ще се воюва. От затворите няма да остане нищо. Тук-там ще остане някой паметник от тях и хората ще ходят да гледат, както днес обикалят музеите да гледат старините. И от съдилищата ще останат по някои такива паметници. Ще гледат съдиите какви са били по-раншните съдилища. И от съвременните бесилки пак ще останат някои такива паметници, които хората ще ходят да гледат и ще казват: „Много „културни” са били някогашните хора!”. Всичко това ще бъде като на представление.

[…] Ние сме от тези хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние към Небето и скоро пак се връщаме назад. И след всичко това казват за някого, че отишъл при Господа. Не, аз не съм видял още нито един човек, който да е отишъл при Господа. Колко български държавници обикалят (във форма на духове – бел.съст.) все из България, а вие мислите, че са отишли при Бога, те си живеят тук, измежду вас, и политика все развиват. Някои от тях не можеш да ги убедиш, че са умрели, тия „хора” ще ги видиш, че още спорят дали има задгробен живот, или не. Срещна някой свещеник от онзи свят, питам го:

– Има ли задгробен живот, или не?

– А, няма.

Срещна някой писател в Невидимия мир, като дух сега, питам го:

– Не забелязваш ли, че в сегашния ти живот има някаква несъобразност?

– Да, забелязвам нещо особено: денем срещам познатите си, поздравявам ги, снемам им шапка, но те не искат да ми отговорят. Цели диванета са! Вечерно време ги срещам, поздравяваме се, разговаряме.

Казвам му:

– Приятелю, не е така. Ти се намираш в друг свят, не си между живите хора на Земята.

[…] Светът е пълен с ненапреднали душѝ, които трябва да се осветлят. И ние, които живеем тук, на Земята, трябва да имаме толкова светла мисъл, че да осветлим всички тия души и да им дадем подтик да се развиват. В тия религиозни събрания, които стават тук, около всеки един от вас има много ненапреднали души, които искат да се осветлят, да се повдигнат. Някой път се усещате скръбни, песимистично настроени. Това са души, които обикалят около вас и искат да им помогнете, те хлопат на вашите врати и казват: „Помогнете ни! […] Крайна беднотия има около нас!”. Вие казвате: „Не, не знам какво ми стана, много ми е тъжно” – това са вашите деди и прадеди, които ви искат помощ.

[…] В момента, когато сте в мрак, когато сте нападнати от някои ненапреднали души, ще дойде една от тия светли души и ще ви каже: „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина(формула от Учителя – бел.съст.), ще ви внуши една нова мисъл, една нова идея и вие ще се повдигнете. Тия светли души казват: „Погледни нагоре, ние ще бъдем с теб!”. Това са помощници, ангели-хранители на човечеството. Във всяко отношение, във всяко направление тия напреднали души ви заобикалят. Благодарение на това, че сме заобиколени с такива души, нашият живот може да съществува.

[…] Няма човек в България, който да проповядва Любовта по-добре от мен; няма човек в България, който да свети повече от мене. Мислите ли, че има някой друг, това е заблуждение.

И обхождаше Исус всичка Галилея – 5 юли 1925 г., Неделни беседи, Младежки събори, София

 

  1. Човек може да се е родил българин, може да се е родил французин, може да се е родил англичанин, американец или какъвто и да е – това не е смисълът на живота, защото първите хора не бяха нито българи, нито англичани, нито американци. А какви бяха тогава? Бог създаде двама души – и нищо повече. Тъй че отделните индивиди, общества и народи играят съвсем друга роля в икономията на Природата, а не както хората разбират. И всеки индивид на Земята от това гледище играе известна роля вътре в Природата. Всеки човек е на своето място,всеки индивид, който е дошъл на Земята и у когото има съзнание, трябва да схване своето предназначение в живота и да го изпълни. Най-първо той трябва да знае отношенията си към Бога, да определим отношенията си към Бога – този е важният въпрос, който ни предстои.

[…] Някои хора търсят лесния път. В света лесен път няма. Всички съвременни хора страдат все от лесния път. Аз ще ви приведа едно малко сравнение. Допуснете, че в съвременните училища, тъй както са наредени у нас и на Запад, някой българин отива в странство и без да е следвал, купува си един диплом за инженер или за архитект. Не, знания с пари не се купуват. Човек трябва да работи, за да придобие знания. Не работи ли, получава ли знанието без усилие, ще го познаят. (изобличат – бел.съст.)

На отворено и на затворено 23 август 1925 г., Съборни беседи, Велико Търново

 

  1. Как се проявявате сега? На един българин дали 20 000 лева, за да се прояви. И той се проявил– как? Направил си нов костюм, хубав пъстър пояс, купил си една салтамарка21, един хубав самурен калпак и го накривил, купил си една бъклица и я напълнил с най-хубавата ракия, че най-после си купил и един кон, качил се отгоре му и като минавал през селото, викал: „Хабре, де-е-е-е!”. Обаче, като станал на 60-годишна възраст, конят му умрял, бъклицата му се счупила, той ходи недоволен с тояжката си. Казват му: „Дядо Милене, каква е работата?” – „Е, отиде конят, отиде бъклицата, отидоха и 20-те хиляди лева, нищо не разбрах от живота, то не било, както аз си мислех. Нека втори път Господ да ми даде пари, другояче ще живея.“ Как ще живееш?

– „Тогава ще си помисля.“

Та и вие сега как ще се проявите, като този българин ли? Не, има друг начин, по който човек може да се прояви. Ще ви дам друг пример, пак за един българин. Българите не са толкоз лоши хора, добри сърца имат те. Този българин се казвал дядо Генчо, добър и умен бил той, нему Господ помагал и той забогатял. Още първия път, като спечелил 10 000 лева, съумял как да ги използва. Имало една бедна вдовица, за която той знаел, че живеела в един коптор. Той ѝ направил една малка къща, купува ѝ покъщнина, един чифт волове, изпраща слугите си да ѝ изорат нивата, да ѝ насадят лозе градина и най-после изпраща децата ѝ да се учат на училище. И като уредил всички тия работи, зарадвал се и казал: „Хубаво е!“. Кой живот е по-красив? Вторият живот е по-красив. Ако и ние постъпваме на Земята по същия начин, Бог ще ни помага. В тази бедна слаба вдовица живее Бог, затова дядо Генчо ѝ помагал.

[…] Една от Великите Тайни е тази именно – че Бог се проявява в една от най-слабите форми. Самите Ангели, като видят Бога в такава форма, учудват се. И най-великите Духове се учудват.

Високият връх – 25 август 1925 г., Съборни беседи, Велико Търново

 

  1. По-упорит и по-своенравен човек от българина няма! Затова Господ му е дал такава малка държава, която прилича на одрана, разпъната волска кожа, без никаква форма. Ако вземете Гърция, тя прилича на сърце. Земята им има сърцевидна форма. Тя е оформена. А земята на българина на каквоприлича? Сега вие имате голямо мнение за себе си. Не, така не може, не си правете илюзии. Една от чертите на българина е, че той започва много добре, но най-после сборът се свършва с бой. Туй съм го наблюдавал. Българите, като се съберат, ще се напият, ще се набият и ще се разпръснат. Вие ще кажете, че нямате нищо общо с това. Добре, нека е така, но това, което съм забелязал, то е, че във всички духовни движения в България все има ританици за първенство. Някои хора имат особено духовно схващане върху нещата. Че в какво седи особеното духовно схващане? Нека има съревнование, но в какво– в Любовта. Покажи, че седиш по-горе от другите в Любовта, в Мъдростта, в Истината, в Правдата, в Добродетелта, в Милосърдието и т.н. В хубавите, във Великите работи трябва да се различаваме!

Наряд и упътвания / В съгласие с Живата Природа – 29 август 1925 г., Съборни беседи, Велико Търново

 

  1. Съвременното човечество разрешава много важни въпроси, но още не са се спрели да видят кой е най-важният въпрос, коя е най-важната задача, която трябва да разрешат – спор има за това. Засега разрешават икономическия въпрос, въпросът за хляба, като мислят, че този въпрос е най-важният. Така е, но питам: въпросът за хляба, който от хиляди години насам се разрешава, разрешен ли е напълно досега? Той се разрешава само временно, само частично и в резултат пак остава неразрешен. Други казват, че най-важен въпрос за разрешение е въпросът за просветата. И действително,хората от хиляди години все се просвещават, но разрешен ли е този въпрос– и той не е разрешен. Трети пък разрешават друг въпрос, те казват, че всяка държава трябва да бъде силна, мощна, да има силна армия, да може да отстоява на неприятелите си. Така е, но коя държава чрез силата си е разрешила въпроса за своето съществуване? Кажете ми една държава, която да е засилила своето съществуване поне за през 2 – 3 хиляди години. Всички досега съществуващи държави са се повдигали и изчезвали. Следователно има един важен въпрос в света, който и до сега още не е разрешен. Този въпрос нито е народен, нито обществен, нито е въпрос на учените хора. Народите имат с какво да се занимават; обществените хора също имат ред въпроси, с които да се занимават, а и учените имат с какво да се занимават. Но най-важната задача, с която хората трябва да се занимават, е въпросът за човешката душа, или, ако щете кажете, въпросът за човешкия дух, но не и за човешкия ум, защото човекът е нещо повече от човешкия ум. Човешкият ум е само един слуга на човешкия дух. Човешкото сърце е също слуга на човешкия дух; и човешката воля е слуга на човешкия дух. Човекът по произхода си, по своето естество е нещо велико!

[…] Човекът е едно същество, което много пъти е излизало от Бога и се е връщало. Така е писано. Какво е вашето верую и в какво вярвате – то е личен въпрос, защото всички същества имат по едно верую. Не е важно да вярваме в нещо, но истинският въпрос за нас е въпросът за Любовта. Ние се занимаваме с най-важния въпрос. Ние не се занимаваме с въпроса кой ще дойде в България на власт; кой е най-богатият човек в света – и с това не се занимаваме; кой е най-ученият човек – и с това не се занимаваме. Защо? Защото това са въпроси, които и децата могат да разрешат. Ние разрешаваме един от най-важните въпроси – Животът, основните закони на Живота. Искате ли да живеете, искате ли да се осмисли живота ви, искате ли да се подобри животът ви, ние ще ви посочим начин – ще ви кажем: „Възприемете Любовта“!

[…] Следователно ние трябва да имаме една солидна основа в живота си. Това, че ти си българин, не е основа; това, че ти си учен човек, не е основа; това, че имаш нови схващания за живота, не е основа. Истинската основа е Любовта, а това е живот.

[…] Един богат българин, търговец заболял сериозно и се пренесъл временно в онзи свят. Като се събудил, първата му работа била да извика синовете си и да им каже: „Синко, я ми донесете двата тефтера, в които си държа сметките!“. Донасят тефтерите му, изгаря ги той, раздава каквото се пада на синовете си и им казва: „Вземете каквото е ваше, за да не ме разкарвате по съдилищата след смъртта ми. Аз ходих на онзи свят и видях кое е същественото за нас; искам да живея тъй, както Бог иска“.

[…] Днес не само българите, но всички съвременни хора са нещастни. Всички народи са нещастни. Защо? Защото най-важният въпрос не е разрешен. Този въпрос трябваше да го разрешат всички свещеници, владици, проповедници не само в България, но и по целия свят. Те не го разрешиха. И държавниците не го разрешиха. Още два фактора има, които трябваше да го разрешат – това са майките и бащите, от една страна, и учителите – от друга, но и те не го разрешиха.

Великият Закон – 11 октомври 1925 г., Неделни беседи, Русе

 

  1. 257. Един българин се напил една вечер до забрава и като се връщал към дома си, отбил се при един извор да напои магарето си. Магарето пило вода колкото трябвало и тръгнало да си върви. Господарят го тегли към извора и му казва: „Пийоще малко вода!”. Магарето не иска да пие, дърпа се назад. „Пийде, изпълни желанието ми!”. Магарето пак отказва да пие. Най-после господарят го оставил свободно и му казал: „Аз те похвалвам. Ти си по-умно от мен. Аз пих за волята на този, на онзи, а ти не искаш да изпълниш волята даже и на господаря си”. Напие ли се веднъж магарето, повече не пие. Някой казва: „Често условията на живота ме заставят да направя това, което не искам”. Щом външните условия те заставят да направиш това, което Бог не иска, ти не си човек. Така може да постъпва само животното. Казвам: това са максими, които човек трябва да държи в мисълта си. Намериш ли се пред някое изкушение, кажи си: „Трябва ли да бъда по-долу от магарето? Не мога ли да бъда поне толкова честен и устойчив, колкото и магарето?”.

Козативни сили – 18 ноември 1925 г., Общ Окултен Клас, София

 

  1. „Господи, Боже мой!“На български език няма по-свещена, по-висока дума от тази,тази е думата, която съдържа всичко. Тя е по-висока от майка, баща и брат. Българинът, като дойде до някъде, където не може да разреши въпроса, въздъхне си и каже: „Господи Боже!”. Тогава в неговата душа настава облекчение. Българинът трябва да превърне тия две думи в едно. Той казва: „Господи Боже, ох!” – туря обекта отпред. Казвам: сега ние всички сме дошли до това положение, до което е дошъл българинът. Той е практичен човек. Като се объркат работите му, той казва: „Господи Боже, веднъж да се оправят работите ми, аз ще посветя всичко на Тебе, ще Ти служа завинаги!“. Щом обаче се оправят работите му, той казва: „Е, то не беше нищо особено. Аз произнесох тези думи, обърнах се към Бога в един момент на слабост” – и се отказва. Но не се мине много, Господ втори път го стисне за гушата, но вече така, че не може да произнесе тази дума – въздъхне и падне – умира. Тъй свършват всички онези, които са рекли: „Господи Боже” и след това са се отрекли – те кажат най-после:„Ох“ и умират. Тъй ще свърши и сегашната култура.

Той знаеше – 29 ноември 1925 г., Неделни беседи, София

 

  1. 259. Можете ли вие да живеете, ако майка ви храни постоянно с шоколадена кашица или със сладки бонбончета? Мислите ли, че това дете, което се храни постоянно с шоколад или със сладки бонбончета, може да стане някой виден професор? Онова дете, което се храни с българска пита, печена в жаравата, има сто пъти по-голяма възможност да стане от него някой виден професор, отколкото това дете, което се храни с шоколад и сладки бонбончета. Казвам: шоколадената кашица е едно модерно изобретение. Ако се храниш с такава шоколадена кашица, никакъв професор не може да стане от тебе. Ако се храниш с българска пита –и професор, и художник, и музикант можеш да станеш. Храниш ли се с такава шоколадена каша, само на каша ще станеш. Това са само форми. Няма какво да ви доказвам тия факти, те са толкова налице, но казвам, че този хляб, тази българска пита, трябва да бъде хубаво опечена. Какво седи зад този хляб? Всеки хлебар не може да прави хляб. Зад хляба седи едно велико изкуство, което хлебарят е вложил в този хляб. Аз казвам: тези, които правят хляб, за в бъдеще трябва да са завършили четири факултета, трябва да имат докторат. Те трябва да са завършили правните науки, да са завършили философия, да познават естествените науки и математиката. Само такъв човек може да бъде кандидат за хлебар,само той може да прави хляб. При това той трябва да бъде здрав, да не боледува никога. Той трябва да бъде човек със светли идеи, които да вложи в хляба, та като ядеш от този хляб, тия негови докторски идеи да влязат вътре в теб и да просветят ума ти.

Откъде ида  13 декември 1925 г., Неделни беседи, София

 

  1. 260. Често вие може да си въздействате чрез писание. Някои недъзи, които има във вас, може да ги поправите чрез писането. Писането е един начин за самовъзпитание. Като метод хубаво е по някой път човек да седи и пише, да се учи на търпение. Онези, които нямат търпение и бързат, може да развиват търпение и чувство на красота. Има известни черти, които съответстват. На българския характер ли се дължи, че на всички българи писмото е много различно, а на другите нации – почти еднакво? И в тях има много голямо разнообразие. Онези, които изучават графологията, обръщат внимание, в тях някои слагатна тчертата (t) по-горе или по-долу. В български е важно кога пишат о. Когато о-то отгоре е отворено, тези хора са искрени.

[…] Сега, като знаете, че почеркът е във връзка с човешкия характер, вие можете да се упражнявате в това направление, да се самовъзпитавате. Чрез постоянни упражнения в писане вие можете да се освободите от някои свои недъзи и да развиете в себе си известни добродетели. Който е нетърпелив, той трябва всеки ден да пише поне по половин час. Ще вземе писалката и ще пише красиво, спокойно, без бързане. По този начин той ще развие своето търпение и чувство към красивото. Като изучавате почерка на хора от различни нации, ще видите, че те коренно се различават в характера си. В българите е забележително това, че те нямат нищо общо в почерка си: нито във формата на буквите, нито в посоката на писането. Всеки българин пише съвършено своеобразно и се различава по почерка си от другите българи. Когато буквите а и о са отворени отгоре, това показва голяма откровеност.

Десетте думи  3 януари 1926 г., Младежки oкултен kлас, София

 

  1. 261. Всички ние трябва да живеем разумно, да живеем от сега нататък за Бога, а не за своя народ.

Давам власт – 10 януари 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. 262. Днес в българския език няма дума, която да означава проявлението на Бога, онова абсолютно проявление на онази пълна Любов, която да включва всичко в себе си. В това състояние на благост в Бога няма нито най-малкото желание да стори някому най-малкото зло. Той,като мине покрай най-малката, най-нищожната мушица, все ще ѝ се позасмее, ще ѝ даде условия да живее. И където има смърт, разрушение, нещастие, Бог се притичва на помощ на всички.

[…] Казвате: „Aми защо Бог е допуснал тая работа?”. Бог абсолютно не се занимава с лошите работи на хората. Този, който се занимава с лошите работи на хората, е друг. Българите наричат Бога Всевишний, аз Го наричам Скришний – Той е Бог на Любовта. И всички работи, които се вършат на скришно, са работи, които успяват. И съвременната окултна наука говори тъй: “Искаш ли да направиш една работа, трябва да я направиш на скришно”, т.е. с Бога, а ние сме изопачили нещата, вършим работите си сами. Не, с Бога реши работите си! Хората мислят, че като направят една работа сами, без Бога, ще се качат на Небето – не. Под думата скришно се подразбира с Бога.

Благ 17 януари 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. 263. Защо са се явили българите на Земята–да станат велик народ ли? Не. Българите са слуги на Бога и трябва да слугуват на Бога на Любовта – нищо повече!

Познат от Него 7 февруари 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. Ето например българите сега ходят да хлопат в странство за пари. Те нямат пари и казват: „Между търговците е настанала голяма криза”.Искат да направят един заем отвън, но хората не им вярват, не им дават. Това са финансови тънкости, които се спазват. Има нещо, поради което не им дават заем.,българите от ред години хлопат за пари. Добре, щом ние искаме да живеем, нека направим един заем от Природата. Като говоря за Природата, аз подразбирам едно общество. Под думата Природа в моя ум всякога възниква една особена идея. Природата представлява една съвкупност от всички Разумни Същества.

[…] Честността в човека, не тази обикновена честност, а онази по-висша Честност, се изразява на челото му. Честният човек ти не можеш да накараш да си вземе думата назад, каквото обещание даде, ще го изпълни. Българинът, и той, „горкият”, обича да бъде точен, но неговият часовник е другояче направен. Той, като обещае да отиде някъде, поне половин час ще закъснее, и като пристигне, ще започне да се извинява и ще каже: „Моля да ме извините, че закъснях, гости имах”. Това, че имал гости, не е извинение. Той трябва да им каже: „Добре дошли” – да им се извини и да си излезе, но да остане точен на думата си. И българинът уж по часовник се води, но всякога закъснява, а после се извинява. Разумните Същества, Живата природа изобщо, е много точна в своите действия. Разумните Същества абсолютно не се извиняват. Те казват: „Всеки трябва да бъде точно навреме” – нищо повече, нито по-късно, нито по-рано. Природата казва: „Ние не приемаме хора, които не чакат при вратата; ние не приемаме хора, които закъсняват”.

[…] Ние, съвременните хора, сме от тези, които постоянно отлагат. И англичаните отлагат. Казвам: „Българите правят една погрешка външно, а англичаните – вътрешно”. Ще ви кажа къде я правят. Да допуснем, че аз съм дал обещание да направя някому едно добро, но не го направя навреме. Невидимият свят вече счита, че не съм устоял на думата си!

[…] Казвам: ние трябва да бъдем доблестни, да изповядваме погрешките си един на друг, да ги признаваме. Ще ви приведа един пример за дядо Тричко и за слугата му Марин. Ще ме извините, ако има някой между вас на име Тричко или Марин. Цели 20 години прекарал Марин при дядо Тричко, но дядото бил много скържав, стиснат, та постоянно използвал Марин, най-после Марин започва да краде. Дядо Тричко бил земеделец и затова Марин взема една крина жито от него, утре друга и по този начин незабелязано си пооткрадвал по нещо. И дядо Тричко обирал Марин, като го използвал, но и Марин го обирал. Обаче един ден Марин си купил едно Евангелие и започнал да чете. Тъй, както четял, казва си най-после: „Лошо направих аз, тъй не се живее”. Един ден отива при дядо Тричко и му казва: „Слушай, дядо Тричко, много зле постъпих аз по отношение на теб. От известно време взех да те обирам. Днес си пооткрадна жито от хамбара ти, утре друго нещо, но така не се живее. Това не е живот. Аз тръгнах вече в нов път и не искам да живея постарому!”. Дядо Тричко му казва: „Е, синко, ти не направи добре, но и аз знаеш ли колко ти изядох? Я вземи да прочетеш колко време си служил, колко ти се пада и колко си получил!”. Изважда кесията си и му заплаща всичко, като му казва: „За в бъдеще ще ми станеш син, ще бъдеш мой храненик”. Такъв дядо Тричко и такъв Марин трябват на света – това са идеали. Аз бих желал за в бъдеще в България да има такива дядотричковци и мариновци.

Бъдете съвършени 21 февруари 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. 265. Ако дойдат изкушения, да ви нападнат отвън или отвътре, дайте им работа–да разрешават задачата на конусите. Щом ги турите на работа, те постепенно ще утихнат, докато съвсем изчезнат. „Накарайте мързеливия на работа, да ви даде ум“ – така казва българската поговорка. Казвам: дайте работа на дявола, за да не ви изкушава, да не ви безпокои. Причината, поради която дяволите мъчат хората, е, че нямат работа, няма с какво да се занимават. Хората имат крива представа за дявола. Той не е добър, но не е толкова лош, колкото си го представят. Понеже няма работа, дяволът измисля хиляди неща, с които изкушава човека и го кара да греши. Сега, за да се освободите от изкушенията, от лошите влияния в живота, покрай обикновените си задачи вие трябва да си създадете особени задачи, да се стремите към някакъв Висок Идеал.

[…] Аз бих желал у вас да се образуват новите типове [човеци], в България да се образува един нов тип. Един окултен ученик трябва да се отличава – „Лице има в него”. Всеки да усеща, че вашият мозък е мощен, подвижен, вашите идеи се предават. И с лицето си да говорите. Човек на своето лице трябва да гледа както един стопанин на къщата си.

Изразително лице / Красивото лице – 21 февруари 1926 г., Младежки окултен клас, София

 

  1. Вие започнахте да изучавате наготово българския език и станахте българи. Или започвате да изучавате английски език и ставате англичани;или започвате да изучавате френски език и ставате французи и т.н. Всичко това механически ли е? Под думата българин се разбира една определена мярка. В невидимия свят има една определена мярка за българина, на която той трябва да отговаря. Например, като се каже българин, трябва да се знае колко сантиметра трябва да бъде висок, колко дълги трябва да бъдат пръстите му, какъв трябва да бъде носът му, колко косми трябва да има на главата, на мустаците си, на веждите си, колко дебели трябва да бъдат устните му. Как трябва да бъдат устроени стомахът, дробовете, черепът му, мозъкът му; всичко това, като на тип, е подробно определено. Като се каже англичанин или американец –и за тях всичко това е точно определено. Не само това, но известна е културата на всеки един като тип отпреди хиляди години.

В това отношение народите на Земята представляват скачени съдове. Вие сте изучавали скачените съдове и знаете, че според законите на скачените съдове, като налеете течност в някои от тях, тя се пренася и в другите съдове и се намира във всичките на еднаква височина. Следователно, когато една идея проникне в един народ, тя се пренася във всички други народи по закона на скачените съдове. Когато злото проникне в един народ, по същия закон прониква в другите народи. Когато злото проникне в бащата, прониква и в сина, когато злото проникне в майката, прониква и в дъщерята. И онези велики Добродетели, които минават през главата на някой добър човек, по същия закон минават през главата на всички останали хора. И когато някой ме запита що е грехът, що е престъплението, казвам: грехът и престъплението, са неизползвани добродетели. Що е омразата – неосъществена Любов, що е лъжата – неизявена Истина.

[…] Вие не можете да бъдете добър управляващ или какъвто и да е друг, ако не знаете как да организирате мисълта си. Никоя държава не може да се повдигне, ако не организира своята мисъл.

Ако взема да ви доказвам как е създаден човекът, трябва да имам ред картини, но това не е схоластична беседа. Във връзка с това аз казвам, че когато правя своите изчисления, за мене числата от 1 до 20 имат свой вътрешен смисъл. Например, когато кажа 166 см, аз имам вече един нормално развит на височина българин. Когато кажа 45 см, разбирам широчината на гърдите му; когато кажа 2,5 или 3,5 см, имам предвид широчината на неговия нос; когато кажа 35 см, имам предвид неговото теме; когато кажа 55 – 60 см, имам предвид окръжността на неговата глава; когато кажа 14 – 15 – 16 см, имам предвид широчината на напречния разрез на главата му; когато кажа 16 – 22 см, имам предвид диаметъра на главата му. Това са ред числа, които, като съпоставим в известни съотношения, от тях изпъква целият строеж на човека, силите, които са работили върху него, и т.н. На основание на същия закон по-дългобойното оръдие прави по-дълги линии, а по-късото прави по-къси. Следователно колкото едни линии са по-дълги, били те прави или кръгообразни, толкова и енергиите, които са работили върху тях, са по-интензивни, по-интелигентни и по-разумни. Оттук колкото един организъм е по-сложен и по-добре устроен, това е признак за по-голяма разумност. Същото нещо ще забележите и по кожата на тялото, по квадратчетата по нея, по космите, по тяхната дължина и т.н. Всичко това определя разумността на човека. Защото, колкото един човек е по-разумен, толкова и материята, с която работи, е по-префинена и по-деликатна; и колкото един човек е по-слаб по своята интелигентност, толкова и материята, с която работи, е по-груба.

Хора с велика идея никога не се страхуват от това, че ще осиромашеят, хора с велика идея, никога не се страхуват от това, че могат да оглупеят. Българите казват: „Направи добро, да намериш зло”. Аз не зная откъде е произлязла тази поговорка. Когато някой ми каже: „Направи добро, за да намериш зло”, аз подразбирам, че този човек е един лихвар, който дава пари с големи лихви. Тази философия съществува днес навсякъде. За това всички казват: „Направи добро, да намериш зло”. Не е въпросът да не правиш добро, но като направиш добро, тъй го направи, че да не ти плащат за него нищо. В доброто, което си направил, не внасяй никакъв елемент на користолюбие. Учител си – служи на този народ без пари! Свещеник си – служи на този народ без пари! Казваш: „Ама как ще живея тогава?”. Щом искаш да ти се плати, значи ти не си българин – тъй разбираме ние. Ако един народ е създаден идейно, ако всички хора, които го съставляваха, бяха хора на една Велика Идея, между тях щеше да има това вътрешно единство. Те щяха да изкарат всичко на място и щяха да имат всичкото Божие съдействие. Какво вижда Господ в българите? Нищо друго, освен едно раздробление. Едната партия ще катурне другата. После двама ще се сборят и ще се върнат в дома си с наранени глави. Единият от тях ще каже: „Аз надвих!” и другият ще каже същото. Турят си една идея и уж за нея се борят. Борят се тия двама пехливани – ту единият горе, ту другият горе и най-после единият казва: „Аз надвих!”. Пехливанджилък проявяват, но после и двамата умират. Аз казвам: това са пехливани, които умират. – „Ама те са реформатори!”. „Умряха тези реформатори.” Те се схоластици и спорят кое верую е по-правилно. В света има само едно правилно верую. Ако ти не можеш да живееш в живота на Любовта, ако ти не можеш да ходиш в светлината на Мъдростта, ако ти не можеш да възприемеш свободата на Истината и да я приложиш в живота си, каква идея може да имаш?

[…] Питате: „Как може да се намести умът на човека?”. Казвам: „Не внасяй непотребни идеи в ума си!”. Как може да се намести сърцето на човека – не внасяй непотребни желания в сърцето си! Как може да се намести волята на човека – не предприемай работи, които са неосъществими. Някому дойде наум да спаси българския народ – не се заемай с тази идея. Едно време и апостол Павел се беше заел да спасява евреите, но най-после каза: „Боя се да не изгубя и своето спасение”. Христос му каза: „Не предприемай работа, която не е за тебе!”. Спасението на един народ или на един човек, не става от човека, спасението не е един механичен процес, то не става с перо, то е работа само на Бога. Аз ви казвам една велика Истина: ако има някой, който може да спасява, това е само Бог – Този, Който прониква навсякъде в Света. Само Бог има този атрибут – да спасява, а всички други, които идват в света, те са носители, те са органи на този Велик Божествен организъм.

Приех от Отца Си – 28 февруари 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. Господ е дал право на всички същества да живеят, но[да предположим, че] аз взимам кокошка и казвам: „Господ ми дава право да я коля”.Не! Това не е в съгласие с Божията Воля. Ще дойде ден, обаче, когато хората няма да ядат кокошки – защо – защото кокошки няма да има; ще дойде ден, когато хората няма да ядат агнета – защо – защото агнета няма да има; ще дойде ден, когато хората няма да се избиват – защо – защото вълци няма да има. Е, кой ще остане в света? Само разумните хора, които ще се разбират помежду си, те ще разбират и ще прилагат правилно Божиите Закони. Кога ще настане това време? Когато храната и водата бъдат в тях и няма да имат нужда от тия елементи отвън. Храната ще бъде вътре в хората и тогава те ще се хранят отвътре тъй, както Господ се храни.

[…] Аз не съм срещал досега нито един човек в България, на когото, като кажа някоя по-строга дума или като му направя една бележка, да не ми се разгневи. Даже и на най-близките си, като кажа нещо, сърдят ми се. Казвам някому: приятелю, ти не можеш да свириш с мене, ако нямаш ухо. – „Ама кажи ми някои велики работи!” Какви велики работи, аз не мога да се спра с тебе, да обмислям великите работи, ако ви кажа някоя велика мисъл, нищо няма да разберете от нея и ще кажете, че това са празни работи.

[…] Разумна Любов трябва на всички ви! Ние не трябва да чакаме тази Любов нито от Индия, нито от Америка, нито от Европа. Тази Любов е в нас! Всички трябва да кажем: „Да бъде благословено Името Божие! Да се слави Името Божие!”. И Господ, Който ни даде това лозе, нека изпрати Сина Си, да Го приемем, да Го угостим и да Му кажем: „Каквото ни даде, ето го!”. И след това да Го изпратим като Добре дошъл или да Го задържим пак като Добре дошъл. Сега какво мислят в България? Ще дадат ли каквото трябва, или ще изпъдят слугите Божи? Можете да опитате и едното, и другото. Ако дадат своята дан на Бога, ще бъдат велик народ, пък ако играят на боб – като евреите – и това ще опитат. И вие сте българи, нали? Българин значи човек на Духа!

Домовит човек – 7 март 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. ВБългария има такива врачки, които служат на хората без пари. Тези врачки са истинските хора, които могат да ви кажат нещо. На тях, ако искате,може да дадете нещо, а можете и да не им дадете нищо, те не работят за пари.

[…] Аз не искам да ме разбирате буквално и да мислите, че това е само говорене, но казвам ви: няма да минат и 10 години, и хората ще заговорят върху тия неща, понеже човешкото съзнание вече се е пробудило. Има хора и в Америка, и в Англия, и в Китай, и в Япония, и в Индия, които говорят тъй, както аз говоря, мислят тъй, както и аз мисля. Не мислете, че само аз съм, който говоря по тези въпроси в България, и да кажете: „Дошъл тук един човек, говори по някои особени въпроси”. Ако е за авторитети, аз мога да ви приведа много имена на видни индийски адепти, на видни йоги. Дошли са много такива хора, които искат да помогнат на човечеството, да донесат Великата наука. Съвременният обществен строй трябва да се разреши по един много разумен начин. Сега хората не са турени на своето място. Има много хора, които са свещеници, но не са родени за свещеници. Има много хора, които са учители, но не са родени за учители. Тези, които са родени за свещеници, нека излязат да заемат своето място! За в бъдеще всеки трябва да заеме своето място, всеки да се определи, за каквото е роден. Когато аз говоря за това, разбирам, че в съзнателния живот всеки трябва да заеме това място, за което е роден, всеки да заеме своята длъжност, за която е предназначен, защото само така ще може да допринесе много нещо. Като работиш така, всички хора ще знаят за твоята работа.

Саваат Амон Ра – 14 март 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. Мнозина от вас минават за скръбни, за страдалчески души,обаче малко хора съм срещал, даже и в цяла България, които да страдат за нещо Велико, за нещо благородно. Да страдаш за Великото, за красивото в света– това е тъй нареченото морално страдание. Срещам някой човек, който страда. Защо страда той? Защото са засегнати личните му чувства; той се озлобил, ожесточил, прилича на казан, който се намира под голямо напрежение и иска да се пръсне. Този човек се оплаква, че страдал много. Казвам: „Ти приличаш на яйце, което ако не се сложи под квачката, само ще се пукне”.

Редът на числата – 17 март 1926 г., Общ oкултен kлас, София

 

  1. В българския език думата истина започва с буквата и, във френския – с буквата v, в английския – с [буквата]t. Значи, когато се стреми към Истината, българинът започва с безконечното; англичанинът започва с големи противоречия, с върхове и долини в живота.Българинът започва една работа и не я свършва; англичанинът обаче, щом започне една работа, непременно ще я свърши докрай. Буквата v, с която започва думата истина във френския език, показва, че французинът приема Истината по свой начин, с вътрешно противодействие. Буквата v представлява рога като на козел. Този знак е взет от старите езици. Латинската раса си служи и до днес с този знак, който показва стремеж към Земята. Славяните са взели този знак, но са го обърнали с върха нагоре – така той показва стремеж към Слънцето, към Първата Причина. Оттук виждаме, че буквите, с които си служат народите, представляват символи на нещата. Всеки народ си служи с такива букви и думи, които отговарят донякъде на неговото умствено и духовно развитие. По азбуката на всеки народ се съди още и за неговата култура. В немски език първата буква на думата истина е w, което показва, че за немеца Истината е свързана с гъстата материя. Буквата и, с която българите пишат Истината, представлява празна чаша. С това българинът казва: „Ако ми сипете нещо в чашата, от своя страна и аз ще ви дам нещо. Ако нищо не ми налеете в чашата, и аз нищо няма да ви дам“. Едно нещо трябва да имате предвид: всяка дума трябва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисълта ви. За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума, или във всяка дума трябва да има поне по една положителна сричка. Това трябва да знае всеки окултен ученик. Само така той ще може да се домогне до живата реч, до Живото Слово, което повдига и съживява. За обикновения човек е достатъчна официалната реч – речта на етикециите: „Високоуважаеми, високоблагородни” и т.н.

[…] В китайски, в санскритски – всички тези езици според своето развитие – буквите са все символи, които съответстват донякъде на вътрешното умствено развитие на народа. Това е случайност, съответствие. Азбуката показва каква е културата на един народ.

Живата реч – 21 март 1926 г., Младежки oкултен kлас, София

 

  1. Всички реки в България са с ронливи брегове. Защо е това? Това не казвам аз, Дунав го казва. Дунав пита: „Какво ще ми даде за в бъдеще България?”.В българинае силно развито качеството да руши. Той трябва да превърне тази разрушителна сила в творческа, трябва да смекчи тази разрушителна сила и да я превърне в съграждаща и ако успее да я смекчи, от него ще стане велик човек. Защото киселините, които има българинът, могат да се използват само при благоприятни условия. Казвам: това обаче е само едната страна. Българинът е поставен при известни условия и той трябва да ги разбира. Трябва да разбира тия динамични сили, които минават през него. Той трябва да разбира всички течения, които минават през България. Българите още не знаят, че под тях живеят множество същества. […] И сега аз бих желал, всички вие да сте такива българи, че да направите бреговете на Дунав неронливи. Кога ще стане това? Аз ви казвам: „Когато българският народ, когато всички учени хора в България изменят своя живот, и бреговете на Дунава ще се изменят”.

[…] Това, което ви давам, е за самите вас. Аз нямам никакъв интерес от това нещо. То е за доброто на българския народ. Вие сте българи, вие искате да повдигнете вашия народ, вашите жени, братя и сестри. Ето, аз ви казвам: желая вашето щастие и ще ви дам един метод, само го приложете! Опитайте дали е верен и тогава говорете. Защо ще говорите предварително това или онова за мен? Казвам: ако искате да пишете нещо лошо за мен, аз сам ще ви кажа как да пишете, защото и за това се изисква наука. Аз бих желал да имам един неприятел, но поне да е разумен! Казва Писанието: „Един разумен неприятел струва повече, отколкото 10 глупави приятели”, а 100 глупави неприятели не струват и колкото един глупав приятел. Следователно най-глупавият приятел струва повече, отколкото 100 глупави неприятели.

Закон на съпоставянето – 21 март 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. Българинът има една лоша черта: той започва работите си с жар, с увлечение, но никога не ги довършва. Като знаете това, пазете се да не правите и вие същата погрешка. Дойде ли въпрос за работа, бъдете като англичаните. Англичанинът започва добре и свършва добре. Даде ли някакво обещание, той непременно ще го изпълни. Той е точен, изпълнителен и в най-малките си задължения.

[…] У българина има нещо английско, но не е разработено. У шопа – неговата упоритост. Шопът например не е твърде възприемчив. И англичанинът не е възприемчив. Най-първо електрическото осветление се въведе в Америка, а в Лондон още си служеха с газово осветление. Англичаните не бързат, те пращат своите хора да проучат и после всички го приемат, но като възприемат нещо, най-хубаво го направят. Шопът не възприема нищо. [В това] нещо – по-горе и от англичанина седи.

Добро и свобода – 28 март 1926 г., Младежки oкултен kлас, София

 

  1. Всички народи са като тесто в ръката на Господ;Тойможе да направи от всеки народ, каквото „гърне” иска. Българите мислят, че всички народи имат велики стремежи и могат да направят каквото искат. Извадете тази идея от главата си и знайте, че всеки човек на Земята, колкото и да е красноречив, какъвто и философ да е, сам не може да направи нищо. В света само Бог е всесилен да направи онова, което ние искаме.

[…] Нима България не се нуждае от жители, на които да възложи живота си? Нима тя не се нуждае от добри патриоти? Аз наричам патриоти тия хора, които служат на народа си без пари. Тия, които служат с пари, не са патриоти. Турчинът казва: „С пари и в джендема влизам” – това е безморалие.

Питам: колко от обикновените граждани ще излязат от Царството Божие? На колко хора в България душите са девствени? Девствен човек аз наричам този, за душата на, когото няма никаква съблазън. Когато минаваш край отворените каси, нищо да не те привлича; когато минаваш край жените – твоите сестри, нищо да не те привлича.

Петте разумни 28 март 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. Днес съзнанието в човешките раси не е еднакво развито. В това отношение мисионерите, които проповядват християнството между всички раси, срещат големи мъчнотии. Дълго време се изисква, за да се просвети съзнанието на хората. У българите се прекръстосват много типове,българинът не е чист тип. В някои типове има остатъци от атлантската раса, а в някои преобладава влиянието на черната раса. В последните типове черният дроб има влияние,когато черният дроб в някой човек е ненормален, той се лекува мъчно, този човек пожълтява. Черният дроб в човека е свързан с малкия мозък.

[…] В бялата раса е силно развит творческият, висшият ум, бялата раса е създала поезията. Ако разгледате поезията у семитите, ще видите, че тя има силно користолюбив характер. Например псалмите на Давид представляват повече оплаквания. Единственият поет у семитите, който няма този користолюбив характер, е Исая. Йеремия, Йезекиил пък се отличават с песимистичен възглед за живота.

Сега иде Нова Вълна̀ в Света – Вълна̀та на Шестата раса, за която всеки трябва да бъде готов, тя носи благоприятни условия за развитието на човечеството; обаче такива вълни идват рядко в Света. С идването си Шестата раса ще повдигне всички растения и животни на едно стъпало по-високо от сегашното(в духовен и физически план – бел. съст.).[…] И тъй, всички онези, които се приготвят за работници в Шестата раса, те трябва да знаят, че едно от качествата на хората от тази раса е братолюбието.

[…] Едно нещо трябва да знаете: повдигането на българския народ зависи изключително от вас. Ако вие работите, и той ще се повдига; ако вие не работите, други ще свършат вашата работа, но затова вие колективно ще бъдете отговорни пред невидимия свят за неизпълнение на вашата длъжност. Изпълните ли задачата си както трябва, Невидимият свят ще ви съдейства във всяко добро начинание, не я ли изпълните вие, други ще дойдат.

[…] Често вие искате да накарате хората да вярват като вас. Вие в какво вярвате? Някога вярата ви е силна, но някога не издържате. Защо? Защото търпение ви липсва. Гледам – някой ученик мълчи, всичко понася, но щом изгуби търпение, започва да се оплаква, да роптае и става недоволен от живота. Когато някой човек плаче, страда, причината за това е, че някоя заминала душа страда и изразява скръбта си именно чрез него. Щом знаете това, вие трябва да се пазите.

В България особено има много изостанали души, които се привличат от вашата светлина, както и от светлината на всички духовни хора изобщо. Вие трябва да възпитавате тези души, а да не се оставяте те да ви въздействат. Когато спите, някой път те ще влязат в тялото ви и сутрин, когато станете, не ще можете да се освободите от тях. Те са живи същества, които все се налагат, и вие, без да искате, преживявате тяхното състояние и разположение. Трябва да знаете законите, чрез които да се освобождавате от тях, тъй щото никой в света не е свободен. Човек се намира под влиянието не само на видимите същества, но под влиянието и на невидимите, на извънземните същества, които дебнат човека и му казват: „Ще ми помогнеш! Аз имам нужда от помощ“.

Кръг и елипса 31 март 1926 г., Общ oкултен kлас, София

 

  1. Не е въпросът и в това чрез коя Църква,чрез кой народ ще дойде спасението на света. Всеки народ, който мисли, че е изпратен с мисия да спаси света, в дадения случай е една чешма, обаче това, което спасява света, не са народите. Спасението иде от Божественото начало. Бог спасява хората, Божественият Дух спасява хората. Любовта ги повдига, Мъдростта ги съгражда, а Истината ги освобождава, тъй разбирам аз въпроса.

[…] Всички съвременни хора сега се бият само за свобода, цялото общество днес иска свобода. Нали всички сте българи? Едно време българите се оплакваха от турците, които ги управляваха, че ги направиха роби. Добре, българите сега сами се управляват и са няколко сантиметра по-горе, но все още не са доволни. Ако отидете в Англия, ще видите, че англичаните не са доволни от английското управление, ако отидете в Америка, ще видите, че американците не са доволни от американското управление. Може да кажете, че англичаните са виновни. Не, донякъде само са виновни, защото и те не разбират напълно Божествените Закони, по които трябва да се управлява един народ.

[…] Ние трябва да изучаваме Бога в Неговото проявление, да се съгласяваме с Неговата Воля, с Неговото Съзнание и с Неговата Мъдрост. Ние трябва да изучаваме Бога чрез един свят живот, чрез едно Царство, чрез един народ. Но освен едно обикновено общество или един обикновен народ, или едно обикновено царство, има и едно Божествено общество, един Божествен народ, в които се събират всички общества, всички народи и всички царства – така седи въпросът. Следователно, за да може дадено царство на Земята да благоденства, трябва да има законите на Божественото Царство в себе си. Същото се отнася за всеки народ, както и за всяка религия. И в Божествения свят има религия, и там се служи на Бога.

[…] Онзи човек, който живее Божествен живот като мине през някоя гора, ще знае какво да прави. Той ще полее най-малко 40 – 50 дървета, ще изчисти най-малко 10 запушени извора. На някои реки пък ще направи бродове – това е разумният човек. Знаете ли какво нещо представляват тия извори? Това са изворите на всеки човек в света. Ако ти изчистиш един запушен, прашасал извор, откъде знаеш – може би този извор съответства на живота на някой държавник в обществото. Този човек, като не знае начин да си помогне, чувства живота си запушен, затруднен. Ако ти изчистиш извора на този човек, ще помогнеш да се просвети умът му. Нему не дохожда на ум да отиде горе на планината да изчисти своя извор. Къде е този извор? Може да е на Витоша, може да е на Мусала някъде, а може и да е на друга планина. Аз бих желал българите да чистят тия извори. Ако всяка година българите биха ходили да очистват Горното езеро на Мусала, знаете ли какво щеше да стане с тях? Няма да кажа какво биха придобили те. Вие ще кажете: „Малко ли работи има да чистим, че ще трябва да се занимаваме и с тия неща?”. Доколкото виждам, работите на българите се оправят само наполвина; доколкото е изчистено онова езеро на Мусала, дотолкова са очистени и техните работи. Това може да е някакво съвпадение, но доколкото съм наблюдавал, така седи работата. Колкото ледовете се стопяват на това езеро, толкова ще се оправят и работите на българския народ. Казвам: „Обръщайте внимание на малките работи в живота!”.

[…] Сега и в България изсичат горите безразборно, това, което вършат, не е добро. Те искат да превърнат всички места в ниви. Оставете някои полета за пасбища, това е разумното в света. Лакомията е един недъг за обществения, за разумния живот. Да ядем толкова, колкото трябва, да градим толкова, колкото трябва. Ядем ли повече, отколкото трябва, градим ли повече, отколкото трябва, това е нещастие за съвременния свят. […] Питам: коя е причината днес за тази голяма неврастения в Америка? Няма друга страна в света, където неврастенията да е толкова разпространена. Причината за това е именно това изсичане на боровите гори. Аз казвам на американците: в някои отношения сте умен народ, но в някои отношения не сте умни.

Дава плод – 4 април 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. Ако Бог живее във вас, във вашия дом, вие ще имате Любов,няма ли Бога във вашия дом, Любов няма да имате. Ако Бог живее в един народ, мир ще има в него; ако Бог не живее в този народ, мир няма да има. И ако сега в България стават размирици, какво показва това– че Бог не живее в този народ. Българският народ трябва да стане мек. Този народ, с тази си грубост, не може да се повдигне. Под думата мек не разбирам мекушав, но народ с едно благородно и отзивчиво сърце. Ако Бог поеме българския народ, това малко клонче, и го присади на една дивачка, той народ ще стане, но ако Бог не го присади, от него нищо няма да стане.

А сега, че трябвало да се решават социални въпроси, че трябвало пари – това са второстепенни въпроси. Вие можете да вземете пари, откъдето искате, но парата не повдига народа. Размножението не повдига народа. Един народ може да се размножава или намалява, но ако не дойде разширение в съзнанието на хората, ако не дойде тази висша култура в него, от този народ нищо няма да стане. Ако обаче дойде това разширение в съзнанието, тази висша култура, както в един народ, така и в един индивид, това е една мощна сила, която твори, която внася елементи на съзнателен, на разумен живот.

Питам сега: откъде ще дойде спасението на България? Всички казват: „Ако се свали това правителство, България ще тръгне по-добре”. Казвам: 50 години, откакто България се е освободила, и през тези години са се сменявали толкова правителства, обаче България спаси ли се досега?. Положението ѝ от ден на ден се влошава. И във Франция, и навсякъде стават смени на управляващите. Сменянето означава снемане на превръзката на един болен, но не означава още онова лекуване, което иде отвътре. Превръзката е само едно условие. Новите управляващи, които идват, трябва да имат пробудено съзнание и такава широта, че каквото предприемат за народа си, да е продиктувано от следния девиз: „Днес ще извършвам тази работа за Бога!”. Ако всички служещи, ако всички управляващи биха казвали, че всичко, което вършат днес, ще бъде за Бога, знаете ли какво щеше да бъде положението на България? Тя щеше да бъде най-малко 99 пъти по-добре, отколкото е сега, а сега какво се готви от българския народ? Те цял ден мислят срещу кого как да постъпят. „Тези-онези секти да избием, да ги изчистим, че да остане само Православната църква”. Та, като изчезнат всички сектанти* (*т.е. духовно инакомислещи – бел.съст.), България ще хароса ли, когато изчезнат всички сектанти и България ще изчезне! Това да знаят всички! Когато разгониха богомилите от България, българският народ падна под турско робство – цели 500 години! Едно време евреите разпънаха Христа, но какво ги постигна след това – Две хиляди години робуваха! И Христос, Който иде днес, казва на съвременния свят: „Вложете Любовта в света и секти няма да има”. Щом вложите Любовта в света, сектанството ще изчезне!

Откъде се ражда развратът? Чудни са съвременните хора, ще избият 50 милиона човека и после ще кажат, че имало разврат – как да няма разврат. Толкова мъже се избиват, а остават толкова хиляди жени, на които енергиите остават неизползвани. След всичко това разбира се, че ще има разврат, и то полов разврат. Не само в Америка, но това зло е във всички страни. И после социалистите ще казват: „Сектантите внесоха това зло в света” – не приятели, така не се разсъждава. Вие искате да подобрите този народ? Трябва да знаете как да турите ножа в корените, там е злото. Ама сектантите имали грехове. Може те да имат грехове, това не е чудно, но другаде лежи злото. Кое е хубавото сега в света? Един народ, който има Любов, той ще може да се развива правилно, той ще се увеличава. Народ, който няма Любов, той ще се смалява, такъв е Законът. Онези, които създадоха египетската култура, унищожиха Сахара. Кармически Божественият Закон работи: с каквато мярка мериш, такава ще ти се отмери. Ние знаем, че величието, на който и да е народ, величието, на която и да е култура може да се запази само тогава, когато този народ или тази култура се съобразява със законите на Живата Природа, когато вървят в унисон с Божиите заповеди и повеления. Само тогава религията ще бъде Религия; само тогава науката ще бъде Наука; само тогава ще има истински обществен строй. Справедливост трябва да има навсякъде! Ние искаме да се проучат методите за превъзпитание на всеки човек поотделно и по този начин да се подобри положението и на народа. Аз гледам, че в мнозина има много дарби, но те се ограничават в старото. Е, тъй ще си умрат от скука и от недоволство.

И Земята ще се изпълни със знание – 11 април 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. Казват: „От толкова години вече живеем за народа си, какво сме придобили?”.Не, в живота ви има една степен по-висока, а именно: вие трябва да живеете за цялото човечество,вие трябва да живеете за Вселената. Значи има по-висок идеал в живота ви от този, с който сега живеете.

Зазоряване 18 април 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. Сега някои,като ме слушат,може да кажат: „Ето едно учение, което руши съвременния обществен строй!”. Съвременният обществен строй е задръстен отвътре. Казвам: „В тези тръби има пясък и корени, затова направете нова канализация!”. Нека старата вода изтече и да дойде в изобилие чиста прясна вода, да могат всички хора да пият. Следователно при сегашните условия всички хора трябва да желаят да дойдат умни управници. Умни хора трябва да управляват. Някои ще каже: „Аз да дойда на власт!”. Не, оставете да дойде на власт най-умният човек, който знае как да трансформира обществените енергии. Има хора родени за това, те знаят как да трансформират разните енергии. Например има учени хора, които знаят как да трансформират научните енергии. Дали ще бъдеш майка или баща, лекар или какъвто е да е друг, това са работи, разпределени от самата Природа, тя е турила всекиго на своето място. Но когато турите държавниците за учители, а учителите – за държавници, вие разваляте общия ред на нещата. То е все едно да поставите ръката на мястото на крака и кракът на мястото на ръката, да ги разместите.

[…] Някой казва: „Ние трябва да бъдем обществени хора”. В това отношение можем да бъдем такива хора и нека бъдем, но казвам, че един държавник най-първо трябва да служи на Бога! Владиката трябва да служи на Бога, свещеникът трябва да служи на Бога! Ще ви представя една фигуративна картина, да видите как дяволът и тъмните сили изобщо изопачават умовете на хората. Дяволът е интелигентен, „човек” с маниери и похвати. Той дойде при някой българин, който е завършил четири факултета, и започва да му разправя: „България има нужда от хора като теб, тя очаква на теб, ти си този, който ще я спасиш. Пък и толкова хора още все на тебе очакват. Знаеш ли това? Само ти можеш да свършиш тази работа”. После отива при другите хора и им казва: „Знаете ли, онзи нехранимайко се готви за пръв министър на България. Иска да създаде много строги закони, каквито не сте сънували, затова пазете се от него”. Настрои тези хора против него и отново се връща да му говори: „Онези там те чакат, те са ти напълно предани, с най-голяма готовност ти се предават, ти ще им бъдеш спасител”. И най-после, като го убеди да стане министър, се оттегля. Този човек става министър, но скоро започва да се проваля, докато му изнесат всичките кирливи ризи навън – че майка му била такава, че баща му бил такъв и т.н. Като изнесат всичките му кирливи дрипи, най-после го турят в затвора и след като излезе оттам, вижда, че нищо не е направил и не е спасил България. Ние виждаме, че все такива „държавници” спасяват България, но още не са я спасили. Защо? Защото не дойдоха по Божествен начин да я спасят, а гледаха повече за себе си. Не е въпросът да осъждаме, но аз изнасям фактите тъй, както са. Сега някои хора ще кажат, че българският цар е виновен. Не е българският цар виновен. Ами при другите народи все царете ли са виновни? Хубаво, а ти, който живееш в своя дом без цар, защо няма мир между децата ти и тебе? Въпросът не седи така. Ние трябва да знаем да обръщаме злото в Добро. Ние трябва да имаме Вяра, без никакво съмнение и колебание.

Сам изтъпках жлеба22 – 25 април 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. Когато един народ стане безидеен, това показва, че му са дадени добри условия за развиване на корените на неговия живот, т.е. на симпатичната нервна система. Този народ става материалистичени в него се развива съответна култура.

[…] Минусите се пишат с чертички, които в българския език се наричат тирета. Има писатели, които много си служат с тирета. Тези тирета не са нищо друго, освен минуси в техния живот. Минусите в живота на човека говорят за един неразумно прекаран живот. Някои писатели и учени си служат с многоточие. Многоточието означава недоизказани мисли. Някой започва да пише: „Аз… мога…“ – какво може този човек? Ако е умен, той от всичко се учи, който не е умен, чрез многоточието той изказва известно съмнение. Всъщност какво означават недоизказаните работи, какво означава многоточието? Който си служи с многоточие, той е многоцентров човек, какво можете да очаквате от човек, който има много центрове?

[…] Сега, когато говоря за Доброто, нека напишем тази дума на няколко езика: добро (на български) good (на английски) gut (на немски) bien (на френски) bona (на италиански). Каква е разликата в доброто на различните народи? Когато българинът пише думата добро, той иска да каже, че всяко нещо в живота трябва да има корени – д, но трябва да има и клони – б. Когато узрее, плодът трябва да се хване с ръка – р, и да се изяде. Буквата р е силна. Тя показва, че българинът иска да придобие Доброто чрез насилие. Тази буква препятства на българина в Доброто. В думата радост буквата а смекчава силата на буквата р. В думата good се вижда разумността, интелигентността на англичанина. Той казва: „Всяко растене трябва да започва от корените. Когато плодът узрее, аз ще имам грижа да го поставя в хамбара“. Българинът казва, че растенето трябва да започне от клоните. В това седи психологическото различие между българина и англичанина. Българинът вярва в щастието, а англичанинът в работата, той казва: „Човек трябва да работи. Времето е пари. Като работи, човек може да печели”.

[…] Сега на всички ви препоръчвам следното: всеки от вас да си избере някакво изкуство или занаят, но да го усвои в съвършенство. При всички случаи в живота си той трябва да разчита на това изкуство. Започнете да изучавате различни занаяти: обущарство, шивачество, плетачество, градинарство и т.н. Други пък нека изучават лечебните свойства на билките. Също така изучавайте признаците, по които да познавате промяната на времето – кога ще бъде топло или студено, дали ще вали дъжд, или не. Изобщо вие трябва да имате такъв занаят или такова изкуство, с което да си пробивате път навсякъде.

Място на добродетелите – 9 май 1926 г., Младежки oкултен kлас, София

 

  1. Казвам: най-мощното лекарство в светае горещата вода. И ако ние знаем къде се намират най-хубавите извори, трябва да я донасяме оттам, даже и ако те са на разстояние 5– 10 км. В селата трябва да има най-хубава вода. Съвременните хора не знаят каква сила се съдържа във водата. Има известни земни пластове, които са отровни, затова и водата, която минава през тях, е отровна. Хората трябва да знаят, че водата е първият елемент на живота и винаги трябва да пият чиста вода! […] Няма по-хубаво лекарство в света от топлата вода, но трябва да знаеш как да я възваряваш, как да я топлиш. […] Аз не говоря за студената вода от някой извор. Не, ще вземете чиста изворна вода, ще я турите не върху някой пушлив огън, не в обикновен гюм или тенджера, както вие правите, но върху силен огън и в съд от най-чисто злато. Следователно вие ще сварите тази вода в златен съд и при това не при залез-слънце, защото тогава тази вода няма да ви ползва, но когато Слънцето изгрява, когато е на зенита. Ще кажете: „Това е суеверие!”. Да, суеверие, но според вас. Това е наука, която старите, вещите хора са знаели, но днес, след като са я изгубили, след като са я забравили, считат за суеверие.

Ще бъде жив – 9 май 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. Кажете поне едно специфично качество на жената, което я определя в най-идеален смисъл като жена. Каква дума може да се употреби вместо думата жена? В българския език думата жена е изопачена. Някой ще каже, че тази дума може да се замести с подобната на нея – майка.Казвам: всяка жена не може да бъде майка и всяка майка не може да бъде жена в пълния смисъл на тази дума. Ако под понятието жена разбираме противоположния полюс на човека, тогава как трябва да наречем жената? В този смисъл понятието жена можем да заместим с думата дева, девица. От тази дума българинът е изкарал думата див, обаче думата Дева в първоначалния език е означавала Божествена. Ако думите жена, майка, дева се наредят във възходящ ред по степен, първо място от тях заема девицата, после майката и най-после жената. И тъй,думата дева означава истинското понятие жена. Питам сега: „Кое качество на девицата я определя като такава?”. (Отговарят: „Чистота, целомъдрие“.) Целомъдрието е качество, което определя девицата, когато девицата изгуби своето целомъдрие, в ума и сърцето ѝ настава голяма каша.

[…] Сегашните хора са хора на критиката. И в Англия, и в България, и във Франция, и в Германия всички хора критикуват, но английската критика в сравнение с българската, е по-фина. Българската критика е по-груба от тази на европейските народи. Французинът например, когато критикува, подхваща отдалеч, деликатно, човек едва се досеща, че го критикуват. Човек мъчно може да избегне критиката, тя се налага сама по себе си. По естество умът на човека е склонен към критика. Без да иска, лошите работи на хората изпъкват в ума му. Влезе ли човек в Окултната школа, понеже светлината е голяма, той започва да вижда повече от това, което хората вън от Школата виждат. […] За да не се спъва в своето развитие, на ученика е особено необходимо Целомъдрие и Великодушие.

[…] Днес никой не може да живее за себе си. Всеки трябва да бъде във връзка с Невидимия свят, за да има неговата помощ. Иначе, изоставен сам на себе си, човек ще се намери под влиянието на души, изостанали в своето развитие, и вместо да успява, всеки ден ще пропада. България, както и целият свят, е пълна с такива изостанали души – лемурийци, които пречат на всички добри начинания на хората, на всичко положително. Казано е в Писанието: “Нашата борба не е против плът и кръв, а против лъжливите духове от поднебесния, които спъват хората в тяхното развитие”. Тези духове трябва да се уловят и затворят. Те хвалят, ласкаят, лъжат, обещават, но нищо не изпълняват. Пазете се от лемурийците! Където влязат, те създават каша. Дали ще влязат в някое общество, дали в някоя Църква или в някой дом, навсякъде създават каши. Видите ли, че двама души спорят помежду си и не се разбират, знайте, че между тях са влезли лемурийци. Попитайте някой ясновидец какво може да ви каже за лемурийците и той ще ги опише както трябва. Само тогава само ще разберете какво представляват те и каква опасност носят за човека.

Целомъдрие и великодушие 12 май 1926 г., Общ oкултен kлас, София

 

  1. Някога между хората се говори за патриотизъм. Да любиш своето отечество–разбирам, да любиш своята родина – разбирам, но да се вържеш за своето отечество – това не разбирам. […] Да пазиш свещените закони на държавата – разбирам, но кои закони? Онези, които включват физическия живот, духовния живот и Божествения живот. Държавата трябва да зачита задълженията на всеки човек. Казвате: знаете ли какви са задълженията към държавата? Да, зная ги, но държавата знае ли какви са задълженията ѝ към мен? Това е общонародно право. Следователно колкото право има държавата, толкова право имам и аз. Същите отношения ще съществуват и между две държави. Аз ще зачитам законите на държавата не тъй, както тя ги коментира, но тъй, както аз ги разбирам, защото законите на държавата са изобретени от хората. Ако нейните закони са Божествени, аз ги зачитам, но ако не са Божествени, още утре може да ме подкупи някой да извърша някое престъпление. Според законите на Бога аз мога да служа безкористно на своя народ, без да мисля, че утре отечеството трябва да ми направи един паметник за моите услуги. Дали ще ми направи паметник, или няма да ми направи – това за мен не важи. За мен като човек е важно да туря в ума си идеята да бъда чист пред Бога и пред себе си.

[…] Нека всяка разумна постъпка, на който и да е народ послужи за един добър пример! Нека вземем хубавото от англичанина, от американеца, от италианеца, от китаеца, от руснака, от животните, от растенията – във всички има по нещо хубаво.

[…] Сега ще ви приведа един пример, може да е анекдот, не зная доколко е верен, но това се е случило някъде из България. Един български селски чорбаджия изпраща сина си да следва учението си в близкия град. Синът се влюбва в една ученичка от VІІІ клас, гимназистка. И той бил осмокласник. Той казва веднъж на своята любима: „Баща ми е богат човек, изпраща ми доста пари, затова аз искам да ти направя един хубав подарък – ще дам да ти ушият хубава рокля и ще ти купя една много хубава шапка”. Ученичката, неговата любима, му отговорила: „Слушай, от парите на баща ти аз не искам нищо, от тебе, от твои пари и труд, мога да приема нещо. Затова иди в някоя градина да работиш, копай и поливай цветята там, спечели и тогава ми направи какъвто подарък искаш. Такива са моите вътрешни убеждения!”. Той постъпва като работник на едно здание, цял ден носи керемиди, пренася вар и цимент, иска да спечели пари за своята любима. Някои съселяни го виждат и казват на баща му: „Слушай, приятелю, ти си изпратил сина си да учи в града, а той ходи да работи по сградите, виждаме го прашен и кирлив”. Вика го баща му в селото и го пита: „Синко, нали те пратих да учиш?”. Синът не казва на баща си, че се влюбил, но му казва: „Татко, исках да направя един опит, да видя ще мога ли да си изкарвам прехраната сам, ако един ден остана без всякакви средства”.

– „Добре е, щом искаш да направиш такъв опит.” По едно време го извиква директорът на гимназията да го пита защо работи това нещо. Преди 25 години е било срамно в България ученик да се заеме с такава груба работа. Директорът го пита: „Не те ли е срам да пренасяш тухли и керемиди по зданията? Баща ти няма ли средства да те поддържа?”. Той казал същото нещо и на директора си. И наистина, този ученик работил цялото лято и спечелил пари, с които направил подаръка на своята възлюбена. След това [тя] го пита: „Искаш ли и аз да ти направя един подарък?”. Той й казва: „Ако е от баща ти, и аз не искам, но ако е от теб, ще го приема”. И тя била богаташка дъщеря, но отива при едно семейство да работи като слугиня. Баща ѝ я запитва: „Затова ли те изпращам на училище – да ходиш да слугуваш?”. – „Не, татко, аз искам да направя опит един ден, когато вие с мама не сте между живите, ще мога ли сама да си изкарвам прехраната.” И тя работила цяла година и направила подаръка на своя любим. Така се обличат и двамата. Това е разбиране на живота според един нов идеал. Ето една благородна черта, проявена от тия двама млади!

Аз бих желал всички българи да следват примера [им]. Това трябва да бъде Свещен идеал за всички!

Ще ми изявиш – 16 май 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. Щастието на индивида, щастието на дома, щастието на обществото, щастието на народа, щастието на цялото човечество, и щастието на всички ангели се крепи на разумния живот.[…] Не трябва да дойдем до онези еротични понятия, че човек е дошъл на Земята да се наслаждава, да живее, да яде и да пие. Ако живее разумно, той ще има хиляди пъти повече блага, отколкото тия, които търси сам.

Скритото имане – 23 май 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. Питам: знаете ли, защо Окултната школа се намира сега в България?Знаете ли кой е председателят, кой е секретарят на Школата, на коя улица и номер живеят те? Вие не знаете кой е председател и кой е секретар на Школата, а искате да знаете коиса членовете ѝ. Често говорите за Всемирното Бяло Братство, но и тази идея не ви е ясна. Някои казват: “Дали наистина съществува някакво Бяло Братство, или е нещо фиктивно?”. Един наш познат в Америка от няколко години насам иска да намери някой от членовете на Бялото Братство, но не можe да ги намери. Защо не може да намери нито един от тях? Защото те не се откриват. Ако срещнете един член от Белите Братя, той никога няма да каже, че принадлежи към Бялото Братство, той нищо не говори за себе си, но дори минава за прост, за обикновен човек. С това той изпитва вашата прозорливост, вашето знание, той носи знака на Бялото Братство, но вие сте сляп, няма да го видите. Ако имате вътрешна подготовка да схващате и разбирате, ще прогледате и ще видите знака, който Белите Братя носят, по този знак ще ги познавате.

Пътят на желанията – 26 май 1926 г., Общ oкултен kлас, София

 

  1. Човекът е частица от Цялото и вследствие на това съзнанието на всички хора на Земята, от първия човек още до всички сега съществуващи,е съединено в едно цяло. Съзнанието на всички тия хора съставлява Космическия човек. Всички заедно съставляват едно общество и един народ. Всички народи, които са съществували в миналото, които съществуват сега и които ще съществуват в бъдещето,съставляват органи само на един народ, който някога ще се прояви. Когато великият Космически човек се събуди и приведе в действие своите органи, тогава на сцената ще се яви само един народ.

[…] Значи всеки народ представлява сбор от разумни Същества, които може да са 100 милиона или 200 милиона, а може и повече.

Което дава живот – 30 май 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. Сега между съвременните учени има добри астролози, които могат да направят точен хороскоп на всяка държава, на всяко общество или на всяка отделна личност, като ѝпредскажат всичко, което предстои да ѝсе случи. Същевременно те със своята силна мисъл могат да помогнат да се предотвратят нещастията, които има да станат. Не искат ли да помогнат, те ще кажат: “Така е било писано! Нека всеки носи товара си!”. Така може да се предскаже бъдещето на България, на Франция, на Англия, на Германия – на всички държави изобщо. И когато астрологът каже някому, че той сам трябва да носи товара си, това подразбира, че на човека първо идейно трябва да му се даде помощ, а после материално.

С чия воля – 2 юни 1926 г., Общ oкултен kлас, София

 

  1. Питам: „Коя е причината, за която ние страдаме?”.Причината, за която страдаме днес,е колективна, всинца сме виновни. Защо? Понеже не вървим в съгласие с Великата Воля на Бога, не вървим в съгласие със законите на Живата Природа. Аз разглеждам Бога не тъй, както хората го разбират. Идеята, която съвременните хора имат за Бога, е една изопачена, квадратна лъжа. И всички съвременни владици, попове, хахамини, брамини, всички „служители” на Бога, един ден ще бъдат поставени на колене пред Него. Бог ще уволни всички тия Свои служители и най-малко 2000 години те ще изкупват греховете си за тази лъжа. Те могат да правят днес каквото искат, но иде съд и за тях, ще видят, че има Правда в света! На всеки човек ще се отдаде това, което той заслужава.

И сега, когато съвременните хора говорят за великите принципи на живота, в техните умове изпъква идеята за национална религия, за национализъм. Да, наистина има център на национализма в главата на човека, той още е тъй наречения център Любов към дома, към земята, в която си се родил. Ще видите, че майките и бащите и вълците, и мечките, и лисиците, и птиците – всички обичат дома си, всички обичат своето гнездо. Идете при някой орел да вземете птичките му, да видите, как той ще се брани с клюна си. Значи природата е вложила във всяко същество чувството да се брани. Как трябва да се браним ние?

В света има само Eдно Oтечество. Нашето истинско Oтечество е място на блаженство, място на онези благородни, Велики души, които са го следвали. Те, като са дошли на Земята, са свалили и своето отечество тук. Тъй щото ние тук сме само колонисти. Питам тогава: какво отечество ще образуваме на Земята? Земята е една колония на истинското отечество. Ние знаем къде е това отечество. Като ви говоря за него, вие веднага ще искате да ви се докаже къде е то.

[…] Сега, като ме слушате да говоря така, някой от вас ще каже: „Чакай да видим какво ще говори този човек против държавата”, измежду вас се срещат детективи, дошли да следят какво ще се говори. Казвам: знайте, че и аз съм един детектив, слязъл от Невидимия свят в София. Като ви гледам как живеете, ще кажа на Господа: „Тия клоуни тук не вършат Волята Божия, не вършат Волята на своето Отечество”, ако се върши Волята Божия, законите трябва да бъдат еднакви за всички. Законът трябва да бъде еднакъв и за царе, и за прости. И когато дойдем до Свещения Закон на Правдата, всички трябва да имаме благоговение пред нея. Всяка погрешка е погрешка, от когото и да е направена тя. И простият, като направи погрешка, и царят, като направи погрешка, пред Закона на Правдата тя е все погрешка. Достойнството на човека седи в това, да поправи тази своя погрешка. В света и светията прави погрешки, и ангелите правят погрешки. Погрешките са възможни за всички, само едно същество не прави погрешки – това същество е Бог.

[…] Сега например навсякъде се втурнали детективи да следят – да видят откъде получавам пари. Казват за мен: „Онзи човек навярно получава някакви средства от Америка или от Русия, затова проповядва”, досега обаче в нищо не са ме хванали. Питам: „Откъде минават тия пари, та никой не ги улавя?”. Казвам: „Едно нещо трябва да знаете – аз съм най-богатият човек в света, няма защо да чакам на Русия или на Америка. Какво ще търся в Русия?”. Аз зная къде има заровени пари в България, няма защо да ходя другаде да ги търся. Като ми потрябват, ще отида да си разкопая от земята няколко наполеона и работата се свършва. Като лекувам хората, като проповядвам и ми потрябват пари, аз отида някъде, където зная, че има заровени пари и запитвам Съществата, които ги пазят: „Ще ми позволите ли да си извадя няколко наполеона?”. Като ми позволят, взимам си колкото ми трябват. Казвате: „Това е само за замазване на очите”. Ние говорим една Велика, една идейна Истина, за да се събудят хората, и когато аз проповядвам идейни неща на хората, те започват да се прозяват, да заспиват и казват: „Кажи ни нещо съществено”. Кое е същественото нещо за вас? Дали България ще вземе Македония – за българите това нещо е съществено. Русите казват: „Какво ще стане с Далечния изток?” – Това е същественото за тях. Не е лошото там. Всеки народ може да има един стремеж, но тази борба, която се води между народите, трябва да бъде честна. Нека има една експанзивност у народите, но те трябва да се стремят правилно. Не е лошо, че българите искат Макдония, но главата им трябва да изтънее. Гърците казват, че черепът на българина бил дебел. Аз съм изследвал черепа на българина и съм намерил, че е много дебел. В религиозно отношение българинът е много слаб, затова страда толкова много, в него няма нищо свещено. Той е честен и справедлив, но дойде ли до почитание и уважение, там го няма. Аз ще ви докажа това. Вземете вестниците и вижте какво пишат всеки ден. Те пишат празни работи, какви ли не лоши работи пишат за този, за онзи, и много естествено е, че ще пишат такива неща – човек не може да мисли различно от това, което живее той сам. В света царува още свещения егоизъм. Всички хора търсят щастието там, където го няма. Че трябва да търсим щастието – съгласен съм; че трябва да бъдем силни – съгласен съм; че трябва да бъдем умни – съгласен съм; че един народ трябва да се развива национално – съгласен съм, но методите, начините и средствата, с които трябва да си служи, не са правилни. Човек не трябва да си служи с йезуитското правило, че целта оправдава средствата – не, не е така. Насилието всякога ражда насилие, Любовта всякога ражда Любов, Светлината всякога ражда Светлина. Тя не излиза от тъмнината, но само се проявява в тъмнината. Тъмнината е само един фон за Светлината. И разумността не излиза от глупостта; глупостта е един фон, на който изпъква разумността. Разумните хора, в сравнение с другите, са на една по-висока степен на развитие, отколкото обикновените.

[…] Трябва да се проповядва, че славата на един народ или на една държава зависи от добрите, от благородните хора в нея. Не е достатъчно само да се построи един паметник на добрите хора. Казвате: „Какви велики неща са писали Ботев, Левски!”. Какво са писали те? Какво е искал да каже Ботев в едно свое стихотворение с думите: „Не ти, Боже, Който Си на Небесата, но Ти, Боже, Който Си в сърцата”. Той искал да каже следното: „Господи, Ти, Който Си тъй високо на Небето, не Те познавам, но Ти, Който живееш в мен, научи ме да позная Онзи Господ, Който е Горе на Небето”. Тъй трябва да кажат и свещениците.

[…] Сега ще кажете: „Тези работи не са точно така”. Прави сте. Който вижда нещата, мисли по един начин, който не ги вижда, мисли по друг начин. Който чува нещата, мисли по един начин, който не ги чува, мисли по друг начин. Който вкусва нещата, мисли по един начин, който не ги вкусва, мисли по друг начин. Който е опитал живота, мисли по един начин, който не го е опитал, мисли по друг начин. Някой казва: „Аз опитах живота”. Какво от това? – „Видях, че в живота нищо не е реално.” Казвам му: ако си разбрал това, нищо не си опитал.

[…] Когато се приближаваш при една душа, трябва да се приближаваш със свещен трепет, да чувстваш, че тя е излязла от Бога, да не я изкушаваш. И като я погледнеш, в погледа ти да няма никаква лъжа. Като срещнеш, когото и да е, ще се изправиш пред себе си и ще кажеш: „Господи, помогни ми да се проявя тъй, както Ти Се проявяваш!”. (формула от Учителя – бел.съст.) И ако всички културни хора, които днес са на власт, ако всички учители и професори приемеха и въздигнеха в себе си това знание, знаете ли какъв културен народ щяхме да бъдем? Ако всички майки и бащи, ако всички свещеници приемеха това Учение, какво поколение щяхме да имаме? А не като сега – всички се смеят и мислят какви средства да намерят срещу сектантите. Не, за Бога няма сектанти в света. Че какво е Христовото учение тогава? Ако те са истински християни, нека ни покажат най-добрия си пример. Няма да презираме Името Божие! Ние срещаме един българин евангелист, друг – православен. По какво се различават те? Само по името, но не е името, което прави човека, а човекът прави своето име. Ако онези, които са в Православната църква, живеят един възвишен и благороден живот, те ще въздигнат Православната църква и ще я направят свята. И тогава ще се отворят стените на тази Църква и няма да има вече кръстове, няма да има вече каменни църкви. Всеки човек ще е един Кръст, който ще свети. Аз бих желал всички църкви да светнат така, че като има две църкви в един град, да няма нужда от електрическо осветление.

Ние сме светлина, ние сме кръстове – значи ние имаме страдания. Всички онези народи, които са подложени на най-големи страдания, това са кръстовете на храма. Цяла Русия днес е само кръстове. Всички тия кръстове дойдоха върху живите хора. Не кръстове, но разумност и търпение трябва сега в света. Гледам един наш писател, Михайловски, излязъл да напада теософите и окултистите, че били безотечественици. Те били безотечественици, а той имал отечество – защо трябва да се занимава с такива работи? Всеки човек, който не живее чист и свят живот, е безотечественик, той трябва да люби народа си. Сега хората чрез насилие жертват всичко – как няма да жертват? Закон има! Който не изпълни своя дълг към отечеството си, затвор има за него. Така е и в Русия, така е и в Англия, и в Америка – навсякъде. Питам: в този патриотизъм има ли Любов? Не, насилие има в него, ние сме добри по необходимост.

Ще се наситят – 6 юни 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. Казва Йоан: „И Словото стана плът”.Благодарение на това Слово ние срещаме добри хора навсякъде в живота. Тези добри хора имат свой отпечатък,те се срещат навсякъде по света, има ги и в България, само че не се проявяват. Засега в света са дошли онези хора, които аз уподобявам на малки деца. И наистина, днес малките деца управляват и България. От Горе казват: „Нека се упражняват тия деца”, но наближава времето, когато праведните хора ще дойдат на Земята. Те ще вземат властта в ръцете си и ще поставят една разумна програма и в училищата, и в църквите и в обществения строй – навсякъде. Тогава всички въпроси ще се решават по един магически начин. Ние ще се намерим пред една Епоха, в която затвори няма да има, болници няма да има, а от всички сегашни институти ще останат само образци, в които ще се представлява на новото поколение как са съдили едновремешните съдии, как са проповядвали едновремешните проповедници, как са учили едновремешните учители, как са възпитавали едновремешните майки своите деца, как са търгували едновремешните търговци и т.н. Всичко това ще представлява едно голямо разнообразие от миналата култура т.е. останки от културата на 20 век. Сега обаче аз ви говоря за онова, което предстои да стане след 10 000 години.

Стана плът – 13 юни 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. Tъй, както съвременните хора живеят днес, те ще се сплуят и от тях няма да остане нищо. Всички съвременни хора–попове, владици, професори, царе, каквито и да са, всички ще се сплуят. И след всичко това искат нов ред на нещата. Какъв нов ред? Да убиват хората, да изгарят къщите им или да отправят този-онзи на оня свят, като казват, че този бил националист, онзи бил демократ или комунист и т.н. И всички тия хора толкова обичат България, че ѝ турили два милиарда лева дълг на гърба, освен репарациите. И след като забатачили работите си, казват: „Явил се някакъв човек между нас, който с проповедите си разваля народа ни”. Не! Моите думи са Свещени и всички вие можете да ги опитате. Ако българският народ един ден се намери в затруднено положение, само моите думи ще го спасят, вие можете да преустроите живота си само върху моите думи. Това е Наука! Аз не говоря за хатъра, на когото и да е, това, което ви говоря е нещо Божествено, нещо Велико. Питам ви: какво трябва да ви проповядвам сега? Че трябва да обичате народа си ли? Ако вие досега не сте се научили да обичате народа си, вашата работа е свършена. Или пък, ако отсега нататък ви проповядвам, че трябва да се обичате един друг, вашата работа е също тъй свършена; или пък ще ви кажа, че трябва да учите, ако досега не сте учили, вашата работа е свършена. Да обичате народа си, да се обичате един други – тия неща вие сте учили навремето, няма какво сега да ви проповядвам. Верният в малкото и в многото е верен. Какво е малкото? Това е свещеният идеал на човека, това е Истината.

[…] Нека аеропланите (т.е. самолетите – бел.съст.), които науката е изнамерила, служат за пренос на хората, а не и за хвърляне на бомби. Нека всички изобретения на науката бъдат използвани и от държавата, но правилно, нека умовете на учените хора работят, но да не продават своите изобретения за пари! Сега държавата иска да използва всичко и то дотам, че да използва даже и свещените идеи, които Бог е изпратил на Земята.

[…] Всички искат все хубави неща. И Народното събрание заседава, все хубави закони туря. Всички хора трябва да се заемат да изучават Божиите закони. Ако всички депутати от Народното събрание кажат: „Най-първо ние ще служим на Бога, ще пожертваме всичко заради Него, а после за българския народ”, знаете ли, какво велико Народно събрание щяхме да имаме? Знаете ли колко велик щеше да бъде българският народ? Аз говоря за България, за вас, не говоря за себе си, понеже не мисля да живея в България. Аз не мисля да живея даже и на Земята. Един ден ще се върна в своето отечество и от друго място ще ви гледам И тогава няма да правя добро, както сега – да ви проповядвам. Ще видя, че някой плаче – ще го утеша, без да ме види, ще бъда невидим. Ако вярвате в моите думи, добре ще бъде за вас, тъй ще стане; пък ако не вярвате, сухи дървета ще станете – нищо повече. Вие ще опитате всичко това. Това богатство, което ви давам, са закони, които трябва да приложите. Бог е говорил през всичките векове: „Трябва да дадете абсолютна свобода на вашия ум!”. Обикнете ли Бога, главният въпрос в света е разрешен. Вие ще влезете вече в областта на безсмъртието.

В малкото – 20 юни 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. Аз вярвам само в една Църква, която носи безсмъртието на своите членове, в никоя друга „църква”не вярвам. Българските свещеници трябва да престанат да погребват мъртвите. Христос казва: „Оставете мъртвите да погребват своите ближни”.Ако задачата на свещениците е да погребват мъртвите, аз ги съжалявам. Като им се каже истината, те казват, че говоря против Църквата – против коя Църква? Вие сте си направили едно здание и го наричате църква – това не е Църква. Църквата е нещо много красиво, тя представлява един от възвишените Ангели, Църквата – това е човешкият Дух. Бог живее в нея. И тогава всички свещеници, проповедници, владици от тази Църква ще служат на Великото, на Възвишеното. Тъй трябва да разбирате тия велики идеи, не ги ли разбирате така, ще живеете само в заблуждения.

В своите си – 27 юни 1926 г., Неделни беседи, София

 

  1. Ако отидеш в Англия, кому си потребен? Ако отидеш в Лондон например, кой ще те посрещне, кой ще ти каже: „Добредошъл“? Ако отидеш там със своя български костюм(т.е. национална носия – бел. съст.) и със своя калпак, англичаните ще се спрат да те погледат малко, после ще си заминат и ще кажат: „Българи!“. Колко англичани ще те поканят в къщата си? Ще спиш на улицата, а някой път може да намериш и участъците. Кому си потребен? Но щом сме дошли в света, ние сме потребни на Бога. Бог от нас всякога се интересува, понеже Той ни е дал специфична работа. Господ всяка сутрин поглежда към всеки един и казва: „Еди-кой си в България има да извърши такава и такава работа, чакай да видя дали я върши!“. Казвате: „Ами как знае Господ всичко това?” – оставете тази философия. Господ всичко знае!

[…] Ще ви дадат работа, за която трябва да сте готови. Допуснете, че някъде в България има някой отчаян човек, който не иска да живее, иска да се хвърли в някоя река или да се хвърли от някоя скала, или да се отрови, да се самоубие и т.н. Господ ще ви повика и ще ви каже: „Една твоя сестра, или един твой брат иска да се удави, отиди при нея като таен работник и започни да внушаваш, че не е хубаво да се самоубива, че трябва да живее и т.н.“.

Особеното място – 8 юли 1926 г., Младежки събори, София

 

  1. Някой път напримеру вассе заражда едно изопачено желание и вие започвате да вярвате в постигането на това желание, за което по-напред нито сте си помисляли, нито сте вярвали. Тези вярвания аз уподобявам на следното. В българите има един обичай – след като са работили дълго време и са се изморили, като се върнат вечерно време вкъщи, пийнат си една чашка гроздова ракия и мислят, че ще получат от нея нови сили. Тази вяра в ракийката не е тяхна, тя е останала от дядо им, от баба им, от ред поколения, които са мислили, че гроздовата придава сили. В ракията обаче няма никаква сила! Аз нямам нищо против гроздовата, но трябва да знаете, че в нея не се крие никаква сила. Щом вие мислите, че силата идва от гроздовата, какво ще правите, ако пътувате през някоя пустиня, там ще разберете къде се крие силата.

[…] Вътрешна връзка с Бога трябва да се създаде. В българина тази връзка е много слаба. Една от задачите на учениците от Всемирното Бяло Братство е да повдигнат в българите религиозното чувство, не само по форма, но коренно. Нас не ни интересува външната форма, но трябва да се произведе един вътрешен преврат – най-напред в нас, а после и вън от нас. И тогава това духовно течение ще потече в целия български народ и ще стане едно общо повдигане на народа. Първото нещо е да направим едно скачване, една вътрешна връзка между Божествения свят и човешката душа. Тази връзка още не е заякнала у всички ви. Вземете например колко лесно се разколебава вярата ви! Някой път казвате: „Дали има Господ, или няма Господ?” – съмнявате се. Това показва доколко връзката ви е слаба. Най-красивото обаче е да живеем в Бога, Той ще ни даде един вътрешен импулс за всичко. Като живее човек в Бога, всичко може да върши, всичко се одухотворява.

Светлият път на знанието 22 август 1926 г., Съборни беседи, София

 

  1. Всяко същество, което ви обича, е ваш близък роднина,то е от вашите близки, то ви е брат, сестра, приятел– такъв е законът. Не може ли да ви обича, не му се сърдете. Та казвам: вашите деца не ви слушат, защото проявяват стремеж към свобода, това става и с вас. Някой път вие променяте вашите възгледи по причина на тези вътрешни промени, които стават във вас. Вие не можете да гледате при всички случаи еднакво на живота, затова именно трябва да се пазите да не променяте своя идеал. Няма нищо по-страшно и по-разрушително от това човек да мине своя идеал.

Раждането на свободата – 23 август 1926 г., Съборни беседи, София

 

  1. Ние трябва да разрешаваме въпросите по закона на Любовта,всеки от вас може да ги разреши за себе си. Когато пък не може да ги разреши единично, ще ги разреши колективно, с помощта на други. Как? Ако един цял народ се обърне към Бога, ще може ли да разреши своите трудни въпроси– ще може. Нека целият български народ каже: „Господи, ние можем да жертваме за Тебе всичко, каквото кажеш, ще направим!“. А днес българите казват, че имало репарации, това, онова. Защо има репарации – защото Господ Го няма; защо има глупости – защото Господ Го няма; защо има коравосърдечие между хората – защото Господ Го няма. Всичко, което тегне на хората, е, защото Господ не е между тях. Ние искаме да разрешим един от великите проблеми в света без Бога. По някой път Той ни гледа, наблюдава ни какво вършим, поусмихне Се и Си отминава. Ние вдигаме, слагаме, но работите не вървят.

[…] Когато Бог говори някому, той поет ще стане, когато Бог говори някому, той музикант ще стане, когато Бог говори някому, той държавник ще стане – не такъв, каквито са българските държавници, нещо особено ще бъде. Когато Бог говори на някой човек, той избавител ще стане, ще освободи един народ като Моисей, ще напише нова конституция. Когато Бог проговори за пръв път на Моисей, той избяга, но след това Го послуша и големи чудеса направи в Негово Име. Той изведе израилския народ, но кога? Само след като му проговори Господ.

[…] Казвам: Господ може да ни проговори още днес, ако вие можете да се освободите от всички свои недъзи, ще разберете, че сте цял народ, една Велика Душа, заобиколена с хиляди други души. Вие сега имате повърхностни вярвания.

Свещеният огън – 27 август 1926 г., Съборни беседи, София

 

  1. Онзи човек, който живее за народа си или за обществото, или за дома си, или за жена си, или за децата си, или за себе си, както и онзи, който живее за човечеството, той не е разбрал смисъла на живота. Ние не сме пратени на Земята да живеем за себе си; ние не сме пратени на Земята да живеем за дома си; ние не сме пратени на Земята да живеем за народа си; ние не сме пратени на Земята да живеем за човечеството – ние сме пратени на Земята да изявим Божествения Живот,този живот включва в себе си всичко. Можем ли да изявим Божествения Дух, всичко друго се включва в Него. Не можем ли да изявим този Живот, всичко друго е пропаднало. Съвременните хора са забравили тази Велика Истина. Кажете ми, кой народ от миналото е придобил нещо с тази философия?За старите римляни ли ще ми кажете? За египтяните ли, за асирийците ли, за вавилонците ли, или за някои от съвременните народи ще ми кажете, че са придобили нещо ценно и не са го изгубили и до днес? Дали англичаните, дали германците, дали българите, дали сърбите, дали гърците, или които и да са други са спечелили нещо с тази ограничена философия?

Само онзи човек може да прояви правосъдието, на когото душата е заквасена с Истината. По какво се отличава човекът на правосъдието? Човекът на правосъдието с нищо не можеш да подкупиш.

[…] Ние говорим за идеалния живот в света.

Човек е преплетен с ред заблуждения, които му създават големи страдания и сътресения в живота, вземете примера с българите и гърците. Откакто са станали съседи, те така кръвно се мразят, че е достатъчно да произнесеш пред българина думата грък, за да му трепне сърцето, и достатъчно е да произнесеш пред гърка думата българин, за да трепне и нему сърцето. Гъркът, като срещне някой българин, казва: „Дебела глава е той!”. Какво означава това? Той иска да каже, че българинът е „дебело дърво”, че в него няма нищо, че е дивак, човек без всякаква интелигентност – най-грубият човек в света. Това разбира гъркът под думата дебела глава. Право ли съдят гърците? Питам ги аз: те как постъпиха със Сократ, как постъпиха с Питагор и неговото училище? Нали те се хвалят със своята култура, добре ли постъпиха? Следователно не са гърците, които могат да съдят българите, има само Един, Който може да съди българите – Бог е Той, само Той може да ги съди, но Той съди и гърците.

[…] За да блаженства един народ, трябва да зачита Божественото Право. Същото се отнася и за всеки човек индивидуално. Всеки българин, който иска заслужено да носи името българин, непременно трябва да има този свещен закон в себе си – да зачита Божественото Право. Всеки българин да се замисли дълбоко в себе си и в ума му да изпъкне мисълта: Защото Аз Господ обичам правосъдието, мразя грабителство и неправда”(Исая 61:8)

Правосъдие – 28 август 1926 г., Съборни беседи, София

 

  1. Аз гледам вие днес мислите за работи, които трябва да оставите за след 10 години. Разсъждавате какво е положението на София, какво ще бъде положението на българския народ след 10 години, по кой начин ще се оправи светъти т.н. Хубави са тези философии,но аз не ги наричам нищо друго, освен едни хубави упражнения. Когато няма какво да правите, те са хубави гимнастически упражнения за ума. […] Вземете да напишете едно писмо на някой ваш брат от провинцията, да го окуражите, та като окуражите него, ще окуражите и себе си.

Добро и съвършенство – 29 август 1926 г., Съборни беседи, София

 

  1. Животът на Земята за ядене ли е даден–не е за ядене; животът на Земята за политически партии ли е създаден – не; животът на Земята за народите ли е даден – не! Я ми кажете къде в Библията се споменава името англичанин, французин, германец, българин, сърбин и др., на кои места ги споменава Господ? А къде останаха всички онези видни стари народи: египтяни, асирийци, вавилонци, на които имената се споменават в Библията? Всички тези народи днес са изчезнали и други са ги заместили. Сега ще кажете, че те не са били толкова видни народи. Добре, англичаните, американците нали са виден народ, защо нищо не е писано за тях в Библията? Питам ви сега: кого трябва да слушаме ние? По пътя на кои от тези народи трябва да се движим? В какво се състои преимуществото на един народ, или в какво се състои преимуществото на един индивид. Има философи, които твърдят, че един човек струва повече, отколкото един народ. Да, така е, но и обратното е вярно: един народ струва повече, отколкото един човек. Но кое е мощното в света? Вие трябва да знаете, че от едно семе са произлезли всички ябълки, и когато завърши тяхната еволюция, те пак ще се съберат в същото семе. Един цял народ представлява един човек, развит в своята целокупна форма на Земята. И цялото човечество, можем да кажем, също така представлява един велик човек, развит в своята целокупна форма. И ако ние вземем ангелите, те представляват човек в своята най-висша форма. Най-после, ако вземем Бога, всичко излиза от Него. Цялата Вселена не е нищо друго, освен Бог, Който Се проявява, тя представлява развитието на Бога, защото и Бог, Сам по Себе Си, Се развива.

[…] Някой казва: „Ти православен ли си?”. Казвам: в Библията нищо не пише за православието. – „Ти евангелист ли си?”. И за евангелизма нищо не пише. Когато Господ направи света, православни нямаше, евангелисти нямаше, пък и евреи нямаше, и българи нямаше. После, като прати Господ хората в света, тръгнаха различни армии, с разни имена: българи, германци и др.

[…] Аз не искам да ви натрапвам моята мисъл, защото от мое гледище, няма нищо по-опасно в света от това човек да се пресити. Например, ако се говори често върху това да бъдем религиозни, да се молим на Бога, най-после хората ще кажат: „Дотегна ни да слушаме тези разговори, не ни се слушат вече“. Един стар български свещеник ми споделяше своя опит – казваше ми: „Дотегна ми тамянът! Аз не вярвам в прераждането, но ако за в бъдеще Бог ме изпрати пак на Земята, свещеник не искам да ставам. Това вечно кадене с тамян, това повторение на едни и същи молитви, това често ходене в Църква, всичко това ми е дошло до гуша!”. Що е тамянът? Казват: „Да кадим!“. Що е каденето – това е нашата мисъл, що е огънят – това са нашите чувства. Ние трябва да запазим сърцето си, то е една емблема. Този свещен огън трябва да се сложи в сърцето и от него да излезе този Божествен нектар, този свещен мирис, това благоухание, та да почувства Господ, че ние действително носим тази кадилница на живота. Кое е кадилницата, кой кади? Духът.

[…] В Африка имало един добър гадател, който гледал на ръце. При него идвали и американци, и французи, и хора от всякакви народности, на които той по ръцете описвал техните добродетели и умствената им култура. Като отишъл някой си българин при него, той го погледнал и му казал: „Ти си от едно малко племе, но най-своенравно, най-упорито” – и описал страната му; той искал да каже, че в това малко пространство, в тази малка държава, в която живее българинът, има скрити сили, но той още не е научил закона как да отправя своя ум и своето сърце в права посока. И следователно всички негови сили засега се развиват динамично разрушително. Българинът е преобилен с енергия, но му трябва мекота, където и да се съберат двама българи, все ще спорят. Във Франция спорят, в Германия спорят, в България също спорят – навсякъде между тях има спор. Не е хубава тази черта. Питам: ако ние постоянно спорим, какво ще спечелим? Сега спорят и религиозните хора кой ще се спаси и кой – не. Откъде знаете това? […] Ако има Авторитет, Който да знае кой ще бъде спасен, това е Господ.

Ще се изкоренят – 29 август 1926 г., Съборни беседи, София

 

  1. Христос можешеда унищожи не само римската войска, но и цялата Римска империя, обаче Той прие страданията, които Му бяха определени да мине. Христос носи до едно място дървения кръст, но после го хвърли на земята и каза: „Данося страданията на хората – разбирам, но да нося дървен кръст – не разбирам. Оттук нататък вие го носете”. Христос не искаше да носи дървения кръст и го свали на земята, а хората в Негово име и днес още носят кръстове на врата си. Геройството на човека не се заключава в носене кръст на врата. Когато дойде страданието, турете го на гърба си и го носете, без да ви знаят хората. Това е живият Кръст, това е геройство! А така – турите едно малко кръстче на врата си, всички да го виждат. Дойде ли страданието, превърнете го в Добродетел. Христос издържа на поруганията на цял народ, на множество войници. Той понесе всички страдания с Любов, но дървения кръст хвърли на земята. Днес християните целуват само дървени кръстове. И защо не вървят работите им напред – защото те туриха на вратовете, на главите си именно този дървен кръст, презрян от самия Христос. Време е вече хората да се стремят към съвършенство, към истинско знание, към Любов, Мъдрост, Истина. Време е да се откажат от дървените и металните кръстове. Когато Христос дойде на Земята, Той ще целуне всички кръстове. От тези кръстове няма да остане никаква следа – те ще се превърнат на прах и пепел. Това именно подразбира стихът: „Ще обърша сълзите им, ще хвърля престъпленията им настрана и никога повече няма да ги помена”.

Стремеж към съвършенство – 29 септември 1926 г., Общ oкултен kлас, София

 

  1. Питам: ако не влезете в[Духовната] Школа и останете в света, там по-добре ли ще ви бъде?Положението на хората в света е много по-лошо от това на учениците от някоя окултна школа. Има ред статистики, които показват какво се върши в света. Там хиляди хора умират от различни болести; там мъже убиват жените си и жени убиват мъжете си; родители убиват децата си и деца убиват родителите си. Страшен и тежък е животът в света! Ако разгледате съвременната култура с окото на ясновидеца или на окултиста, ще видите, че там е място само на престъпления, тази култура ще загине по причина на тия престъпления. И ако много добри хора даже се гневят, сърдят, искат да отмъстят на този, на онзи, искат да убият някого или да се самоубият, това се дължи именно на лошото влияние на тази култура, в която те са потопени, и без да желаят, взимат участие в нейния живот. Но има много хора, които по мисли, чувства и живот коренно се различават от обикновените хора на съвременната култура. Кои са те? Това са ония, които са доволни от най-малкото благо, което им е дадено, те са доволни, защото знаят, че това благо постоянно расте.

[…] Който не е доволен от малкото благо, той няма да се погрижи да го посади в земята, вследствие на което ще го лиши от условия за растене и живот.

[…] Казвам: като ученици на Окултната школа, вие трябва да бъдете толерантни едни към други. Какво означава думата толерантен? На български тя означава търпелив, снизходителен човек. Ученикът трябва да се стреми към зазоряване на своята душа. Няма по-красив момент в живота на човека от зазоряването. И при изгрева на Слънцето няма по-красив момент от зазоряването. Псалмопевецът казва: „Господи, на ранина Те повиках!”. Действително, човек най-добре размишлява сутрин преди изгрев-слънце. Щом Слънцето изгрее, вниманието му се отвлича на разни страни. От изгрева на Слънцето до залеза – това време е определено за развитие на дарби, способности, чувства и за проява на разни действия. Тъй щото за всяка работа има точно определен час от деня. Който иска да развие Божественото в себе си, да стане гениален, той всяка сутрин трябва да излиза вън, да наблюдава зазоряването, да посреща изгрева на Слънцето. Той трябва да се свързва с тия мощни сили в природата, да остави те да работят върху него. Казвам: стани рано, излез вън преди изгрева на Слънцето и постарай се да видиш поне част от мантията или от гърба на Бога в светлината на хоризонта. Красиви неща се крият в изгряващото Слънце! Ако човек излиза редовно сутрин да наблюдава зазоряването и изгрева на Слънцето, все ще му се открие нещо, най-малко той ще се вдъхнови. Светията се вдъхновява и чрез молитва. Той дълго време се моли, докато се вдъхнови, докато направи връзка с Бога, с Разумния принцип в света. Това подразбира стихът: „Ще изпратя Духа си и Той ще ви научи на всичко”. Когато се молите или когато наблюдавате изгрева, вие не трябва да бъдете педанти, всички да постъпвате по един начин. Молитвата изисква вътрешна свобода, тя трябва да става по Дух, по разположение.

[…] Господ казва: „Записах ги на дланта Си”. Това значи – онези, които Бог обича, те са написани на дланта Му и Той никога няма да ги забрави! Христос казва: „Благ е само Бог”. В Божията Любов няма никаква измяна, нито промяна.

Двата полюса 6 октомври 1926 г., Общ oкултен kлас, София