„Бог е решил да възпита хората чрез глад.“
(превъзпитание на вътрешния „дявол“ със съзнателно въздържание от храна)
„Един ден дяволът сгрешил с Божественото знание и за наказание го подложили хиляда години на огън. Като го извадили от огъня, той казал: Готов съм още хиляда години да стоя в огъня, но свободата си не давам, не се отказвам от своите действия. Държали го още две хиляди години в огъня, но той все не се отказвал от свободата си, не отстъпвал от своето разбиране. Разумните същества заместили първото наказание с глад, държали го хиляда години гладен. Като минал срокът, той казал: Отказвам се от свободата си, отказвам се от своите убеждения. Готов съм да изпълня Божия закон. Подчинявам се на Неговата воля.“
(Не противи се на злото – 23 ноември 1928 г., Младежки Окултен Клас, София)
***
Има едно предание: когато този адепт [дяволът] съгрешил с Божественото знание, най-първо го наказали с огън. Горили го 1000 години, после го изкарали пред Бога и той казал: „Не си давам свободата, аз съм свободен, мога да работя както искам.“ Турили го още 1000 години в огъня и като излязъл от там, пак казал: „Не си давам свободата!“ 3000 години го държали в огъня и той, след като излизал, все казвал: „Не си давам свободата!“ Най-после, от Невидимия свят изменили начина на възпитанието: държали го 1000 години гладен и той казал: „Подчинявам се, ще изпълня всички онези разпореждания, които ми давате.“
(ОСНОВНИТЕ ИДЕИ НА ВИКТОР ЮГО И ТОЛСТОЙ
В „КЛЕТНИЦИТЕ “ И „ВОЙНА И МИР“
/продължение/ – 13 школна лекция на I-ви Окултен Специален клас , 23.XI.1928 г. петък, Изгрев, София)
***
Ако кажеш, че дяволът е влязъл в корема ти, това значи: ти, дяволът, който си объркал законите, си влязъл в корема си. Дяволът се движи много, поради което се уморява. Като разбереш, че е много уморен, ти му казваш: „Приятелю, сега ще почиваш“. Под почивка разбирам пост. Значи щом не можеш да ядеш, ще постиш. Пост, почивка, глад са синоними.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ – 3 април 1921 г., НБ,
***
Господ започнал да мисли, какво друго наказание да наложи на дявола. Като видял, че хората ядат, Той решил да лиши дявола от хляб, затова го държал известно време гладен. От глад дяволът толкова изнемощял, толкова отслабнал, че едва се държал на краката си. Като се видял на тясно, дяволът извикал: „Господи, признавам се за победен. От огън не се боя, от нож не се боя, но без хляб не мога. Само гладът е в състояние да ме победи“.
Съвременните хора и до днес още продължават да вървят по пътя на дявола и като него, от огън не се боят, от ножове, пушки, саби, топове не се боят, но от глад се боят. Те отварят войни помежду си, избиват се, раняват се, но не се страхуват. Дойде ли до хляба, рече ли някой да го отнеме, те веднага скачат на крака и казват: „Без хляб не може да се живее!“. Щом е така, Бог е решил да възпита хората чрез глад.
И огорчи се в сърцето си – 14 април 1929 г.,Неделни беседи, София
__________________________
из том 4 на СВЕЩЕНИ МЕТОДИ
„Пост Пречистване Чистота“