Учителя Беинса Дуно ЗА БОГОМИЛИТЕ:

 

1. На всички рекохъ да излизате прѣзъ мѣсецъ май на Слънце, да наблюдавате изгрѣва му, то да не ви заварва въ лег­ло, а други, които ви гледатъ, казватъ: „Е, тѣ сѫ богомили, кланятъ се на Слънцето“. Всички, които сте болни, неразположени, опитайте това състояние. Нека има съчетание между човѣка и Слънцето.

– Бог е съчетал – 13 май 1917 г., Неделна беседа, София

 

2. Като дойде Христос на Земята, убеди ли евреите в истината? Приеха ли те учението Му? Не Го приеха. Богомилите убедиха ли хората в правотата на своето учение? И те не можаха. Питат: „Кои са богомилите?”.Всички хора, които носят добри, светли идеи, са богомили. Те са носители на новата култура. Който не знае това, казва, че богомилите развращавали народа. Не, те са оправяли света и Христос е Богомил, и за богомилското Му учение Го разпнаха. Днес всички Християни, всички на­роди се крият под епитафията на този Богомил. Защо се крият под тази епитафия? Защото тя ги храни. Един стих от Евангелието казва: „С устните си ме почитате, а сърцето ви е далеч от Мене”. С устните си Го почитат, защото ги храни. Аз съм подал заявление против българите. Този път те няма да се освободят от отговорност. Аз съм прав, искрен човек, не мога повече да нося неискреността на хората. Този път ще говоря истината така, както никой не я е изнасял. Когато изнеса истината, в света няма да има вече затвори и бесилки, няма да има вече пролетариат и буржоазия – навсякъде ще има Братство.

– Отиде след Него – 11 април 1920 г., Неделна беседа, София

 

3. Ще ви приведа следното: От хиляда и петстотин години насам българите са направили сто и петдесет войни. Питам: за тия падения и нещастия на България аз ли съм виноват? Едно време, казвате: „Дошли богомилите”. Но защо да не се признае факта, че богомилите бяха едни от най-благородните, най-добрите хора? Може да е имало и лоши хора между тях, но както ги аз зная в онова време, както ги проверявам, между тях имаше добри хора. Не казвам, че и в съвременното духовенство няма добри хора. Има, но тия добри хора в ду­ховенството са малцинство.

[…] Ние искаме да дадем подтик на ония паднали [човешки] душѝ, които са в отчаяние, които страдат и са готови да умрат, искаме да им кажем: „Братко, не бой се, има един Господ в Света, ние сме готови да дойдем на помощ. Идем, дръжте крепостта, победата ще бъде ваша“. Ние искаме на страдащите да помогнем, а след това на онези, които не страдат. На тях трябваме ние. Това сме Ние. Можете да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото Братство, искаме да из­пълним Христовия Закон, който Той положи преди две хиляди години. И сега Той иде пак в света.

– Новият живот – 19 август 1922 г., Съборна беседа, В. Търново

 

4. И така, аз ви приветствам! Вие търновци, едно време гонихте богомилите и оставихте предание за тях, че са били много лоши хора. Не е вярно! Аз сега чета техните анонси* и виждам, че са били много добри хора. Казвам ви, че ако българите не възприемат това Учение, което ние проповядваме, от България нищо няма да остане, нито помен! Даже името на българите ще се зачеркне, знаете ли това? Ако възприемат това Божествено Учение, тяхното име ще се запише със златни букви! Това да го знаете всички – запишете си го!

*(Учителя говори за Небесните анонси, а не за земните исторически данни – bел.съст.)

– Новият и старият живот – 26 август 1922 г. Съборна беседа, В. Търново

 

5. Сега и българският народ иска да му върви, но кой е начинът да се помогне на българския народ? В 1000 години българският народ е направил 150 войни и толкова много убийства! Хубаво, я ми кажете, где е Велика България тогава? Преди 500 години, като дойдоха богомилите, всичките ги разпръснаха, избиха ги. Какво стана с България? Духовенството имаше много хубаво желание, да спаси народа. Спаси ли го? – Не го спаси. Човек не се спасява в своите крайни* резултати, той се спасява в самото начало. Не само с българите е това. Покажете ми европейските народи! Спасиха ли се? Спасиха ли се египтяните, вавилонците, асирийците? Испания, след избиването на маврите, спаси ли се? – Не!Кой народ се е спасил чрез война? Нито един!

*(т.е. на края – бел.съст.)

– Той ги изпита – 16 декември 1923 г., Неделна беседа, София

 

6. Ако всички служещи, ако всички управляващи биха казвали, че всичко, което вършат днес, ще бъде за Бога, знаете ли какво щеше да бъде положението на България? Тя щеше да бъде най-малко 99 пъти по-добре, отколкото е сега. А сега, какво се готви от българския народ? Те цял ден мислят, срещу кого, как да постъпят:„Тези-онези секти* да избием, да ги изчистим, че да остане само Православната Църква”. […] Та като изчезнат всички „сектанти”*, България ще хароса ли? Когато изчезнат всички сектанти*, и България ще изчезне. Това да знаят всички! Когато разгониха богомилите из България, българският народ падна под турско робство – цели 500 години! Едно време евреите разпънаха Христа, но какво ги постигна след това? Две хиляди години робуваха. И Христос, който иде днес, казва на съвременния свят: „Вложете Любовта в света и секти няма да има”. Щом вложите Любовта в света, сектанството ще изчезне. Вложете Любовта, вложете Светлината!

*(В случая Учителя има предвид инакомислещите хора по принцип, а не конкректна секта – бел.съст.)

– И Земята ще се изпълни със знание – 11 април 1926 г., Неделна беседа, София

 

7. Всичко, което се учи, е знайно; всичко, което не се учи, остава нез­найно. Всяко нещо, което се проявява, е знайно. Дето има проява на нещата, там разумността присъства. Без разумност няма проява. Прояви, в които разумността отсъства, ние ги наричаме механически или физически. Например изгонването на богомилите е неразумен процес. Той се е извършил под влияние на антипода на България, който се намира някъде на Запад. Всяка държава, всеки човек има свой антипод, който оказва две влияния върху него–отрицателно и поло­жително. По това време върху България оказвали силно влияние отрицателните сили на нейния анти­под, вследствие на което богомилите били прогонени из цяла Европа. Това отрицателно влияние върху България е било много силно. То е предизвикано от кривото разбиране, от диващината в човека. За да се изправи тази грешка, трябвало да дойде по-голяма култура между народите. Днес обаче върху България действат положителните, разумните сили на нейния антипод, и тя се стреми да изправи погрешката си.

– Знайно и незнайно – 30 януари 1929 г., Общ Окултен Клас, София

 

8. Когато някой победител влезе в някоя страна, всички хора се разбягват, както едно време турските башибозуци са влизали в някое село, всички българи се разбягвали и се обръщали към Бога, търсели го. Обаче днес те забравиха този Бог, който ги освободи, не вярват вече в Него. Ако някой българин каже, че вярва в Този Господ, Който освободи някога българите, ще му кажа, че той не говори истината. Тези българи, които се освободиха, днес вършат големи престъпления в България. Такава е моята статистика. С какво може да се похвали българският народ? Де са великите хора на бъл­гарите? Каква велика идея внесоха те в света? Ще кажете, че те прогониха богомилите. Преди всичко богомилите не бяха тяхно произведение. Те до­несоха едно ново учение за българите, но българите нямаха търпение да дочакат края на това учение. Те и досега се стремят всячески да доказват, че богомилите са развалили България. Това е една голяма лъжа! Целият европейски свят знае, че богомилите бяха отлични хора! А сега нито една българска глава не може да се убеди в това, че богомилите са добри хора. Защо трябва да се поддържа тази лъжа? Ако наистина богомилите съсипаха и развалиха България и ако това е един факт, добре, но ако това е един неправилно приписан грях по отно­шение на тях!? Питам, тогава това в тяхна чест ли е? Казвам, на сегашния българин трябва едно нещо. Той не е достатъчно искрен да си изповяда прегрешенията, които е направил. И ако ти го наведеш на неговите погрешки и му кажеш, че трябва да поправи живота си, той казва: „Ти нима си по-добър от мене?”. Той веднага ще ти постави един контраст: „Че нима аз съм най-големият грешник? Че от мене има и по-големи грешници”.

– Чуха, че иде Исус – 3 ноември 1929 г., Неделна беседа, София

 

9. Чудни са българите, които застават за Православието. Защо не застанат зад Христовото Учение? Че откога се роди православната църква? Тя се роди по-после. Защо ще застават за Православната Църква? Нека кажат: „Ние искаме това, което Христос учеше“. Защо трябва да искат това, което Светата Църква учи? Че какво учи Църквата? Това е едно ново разбиране. Българите трябва да си поправят грешките. Ако те искат да имат благоволението на Христа и да им се помогне, ако те искат да изпълнят Волята Божия, ще имат резултат, иначе няма да има ни глас, ни услишание, и репарациите ще дойдат. Изпълнят ли Волята Божия, никакви репарации няма да има. Не са причина нито сектантите, нито богомилите. Другаде са причините. Откога започнаха да пропадат българите? Има нещо, което е неправилно, което показва, че липсва нещо на българите. Ако българите приложат Христовото учение, тъй както Христос е проповядвал, и в Когото те казват, че вярват, веднага положението им ще се измени.

– Да се радват наедно – 12 януари 1930 г., Неделна беседа, София

 

10. Богомилите не са влизали в църквите, понеже мислили, че са от дявола направени. […] Идея имат в тяхното съзнание. [Още] в градежа [на] една къща, [тя] е опсувана*, тя е опетнена и [сградата на] църквата също е опсувана, тя е нечиста.

*(псувня; ругатня – бел.съст.)

– Положително знание – 30 април 1930 г., Общ Окултен Клас, София

 

11. В природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна. И аз се чудя, че при това голямо богатство тя страда.България е една културна страна и аз се чудя, че при тая голяма култура българите живеят в неве­жество. Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България, с цел да проповядват, да покажат пътя на хората, да канализират тяхната мисъл, но ги прогониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя, да се канализира човешката енергия. И всичко това ще се постигне с малко работа и усилие; не се изисква много работа, не се изискват големи усилия. Българинът е роб на труда, той е роб на своите чувства. Когато в него се фиксира една идея, той не може да се освободи от нея. Той е повече твърд, отколкото трябва. Твърдостта е чувство, то не е способност. Бълга­ринът е толкова твърд, че той по-скоро ще счупи черепа си от напрежение, отколкото да се склони да възприеме нещо, в което той не вярва. Твърдостта не е добра черта, тя трябва да се култивира. Тя е чувство, което трябва да се смени с някое морално чувство. Тя е основа на моралните чувства. Та казвам сега на сестрите и на братята, които искат да служат на Бога, които искат да служат на човечеството, те се нуждаят от ум, от знания.

– Имаше някой человек – 27 ноември 1932 г., Неделна беседа, София

 

12. В една от богомилските легенди се разказва, че Бог и дяволът били ортаци ^{(съдружници)}. Те създали Земя­та, която тогава била малка. Дяволът искал да развали ортаклъка с Господа, решил да Го хвърли във водата. Един ден, като заспал Господ, дяволът Го дигнал на ръце и тръгнал по посока към запад, там да Го хвърли във водата. Обаче той останал изненадан,колкото повече Го носел, земята ста­вала все по-голяма. Обърнал той посо­ката на изток, но и в това направление земята все повече растяла. Обърнал се към юг – същото положение. Най-после се отправил към север, но земята станала толкова голяма, че дяволът се принудил да се откаже от намерението си. За да прикрие мисълта си, той казал на Господа: „Носих Те толкова време, за да направя земята по-голяма”. Бог му отговорил: „Не, ти ме носи да Ме хвърлиш във водата, но не успя да намериш вода”.

– Икономия на енергиите – 6 януари 1933 г., Младежки Окултен Клас, София

 

13. Затова някои твърдят, че човек е разделен между Бога и дявола. Тази е причината, където човек върши и добро, и зло. До кръста човек прина­длежи на Господа, а от кръста надолу
– на дявола. Така са мислели и някои от старите богомили. Окултистите дават друго обяснение. Каквито обяс­нения да съществуват, злото си остава зло. Дяволът се заел с невъзможни за него неща. Той иска да издигне лъжата на такава висока, че да мине за Истина, а Истината да постави на мястото на лъжата. Той иска още да повдигне злото на мястото на Доброто, а да смъкне Доброто на мястото на злото. Това е абсолютно невъзможно. Значи дяволът се е заел с абсолютно невъз­можни задачи. От хиляди години той прави изчисления, опити, но не успява. Иска да превърне лъжата в Истина и злото в Добро, но опитите му остават безрезултатни.

– Истина и добро – 5 март 1933 г., Утринно слово, София

 

14. Един съвет: никога не мислете зле за добрите хора, защото лошата мисъл, когато дойде при един човек, тя е много опасна за вас вече. Ако мислите лошо за един добър човек, по-голяма опасност има за вас –защо и за какво няма какво да обяснявам. И всички нещастия в живота и в религиозните общества седят в това – в лошите мисли. България за лошите си мисли към богомилите петстотин години беше в робство. И евреите за лошите си мисли за Христа, две хиляди години, и още не могат да се освободят. Това е за техните лоши мисли. Та виждате последствията в историята. Никога не мислете лошо за добрите хора, ако искате да имате Божието благословение. Вие ще кажете: „Аз не знаех“.Щом мислиш лошо за един добър човек и почнеш да страдаш, изменѝ мисълта си.

– Добри проводници – 24 октомври 1934 г., Общ Окултен Клас, София

 

15. Казва Христос: „В Бога всичко е възможно“. Значи, всичко е възможно, когато човек работи със Закона на Любовта; когато човек работи с онзи Велик Закон на Мъдростта – всичко е възможно, когато човек работи с онзи Велик Закон на Знанието и с онзи Велик Закон на Свободата и на Исти­ната. Тази Свобода, именно, трябва да включва в себе си всички онези разумни същества, в които има един импулс, един трепет. Това са бъдещите основи, върху които може да се съгради една държава, един дом, едно училище, едно общество, една религия; па и каквото и да е в цялото чове­чество. Ако се поставят такива основи, всякога ще има резултат. Тогава всяко общество, всеки дом ще успее. Ако не се поставят тези основи, няма да има никакъв резултат. У нас например първо ще се погледне отрицателно на всяко ново движение. Ето, нашето духовенство и досега още има лошо мнение за богомилите. Казват, че богомилите станали причина за страданията на българите. Те са били виновници за нещастието на българския народ*? Те поставят богомилите виновни за всички престъпления. Така и нашите журналисти ме учудват […] Аз зная добре какви са задните цели на тия, които пишат по вестниците. […] Казвам: „В Любовта не могат да се вършат никакви престъпления”. Никой не може да се оправдае със своите слабости или със своите вярвания. Не, Любовта из­ключва всякакви престъпления. Аз не мога да върша никакви престъпления в Любовта.

*(според тогавашното, а и сегашното официално духовенство – бел. съст.)

– Всичко е възможно – 4 ноември 1934 г., Неделна беседа, София.

 

16. Богомилствотоима 500 години откак „уж” е умряло, но то е още живо!

– Голямото и малкото – 1 март 1935 г., Младежки Окултен Клас, София

 

17. Според една богомилска легенда,сегашният човек е направен от дявола.Не, но Господ направил един Човек и дяволът направил друг човек. И два вида хора има в света според легендата. Господ направил един вид Хо̀ра и дяволът, и той направил един човек, като Господа, и той се движил както Божиите хо̀ра, всичко имал, върви, само че душа нямал. Та отишъл дяволът, примолил се на Господа да даде малко Душа на неговите хо̀ра. Та има малко ортаклък.

Господ дал Душа и Казал тогава така: „Каквото спечелят тия хо̀ра, наполовина ще бъде за дявола, а поло­вината за Господа. А има едни хо̀ра, които са направо от Господа направени; дяволът там няма нищо, а има някои [други] хо̀ра, които са на­половина от Господа и наполовина от дявола.

Та, най-първо всички вие трябва
да се освободите от дяволския човек. Ортаклък има. Понеже времето вече е изтекло, ще ликвидирате с този дого­вор, няма да правите нов договор. И всичките ви мъчнотии в живота про­изтичат от ортаклъка, който имате с дявола. И да ви кажа сега къде е този ортаклък. Що се ражда от ортаклъка? Лъжата!

– Огънят на любовта / Силният огън – 16.II.1936 г., Утринно слово, София

 

18. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил [тялото на] човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури Душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казвал: „Дай ми Душа!”. Дяволът ходил тук-там и човекът бягал подир него и му казвал: „Дай ми Душа! Душа!” […]Той, като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: „Дай му Душа, че не ме оставя човекът да си почина!”. (Човекът не оставял дявола да си почине). И дяволът се помолил на Господа: „Дай му Душа, че ме измъчи”. Тогаз дяволът и Господ били „ортаци”. Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото. Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува. Някой път и вие се чувствувате така, като че нямате Душа. Дяволът е баща ви тогаз! И тръгвате подир него и почвате да „псувате”, че сте нещастен. – „Щастие искам, пари, пари, щастие!”. Нищо не дава той – има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: „Дай на онзи, а пък аз ще ти ги върна после”. Той, отдето взема, не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът! На заем да вземе е майстор. Обещава много лихви.

– Най-младият в света – 15 март 1935 г., Младежки Окултен Клас, София

 

19. Неразположението на евреите към Христа е 2000 години, те не могат да се примирят. И сега, като Му кажат името, като че ги „бодне” нещо, не могат да се примирят. Не могат да приемат, че този Човек е бил пратен от Бога. Българите 500 години не могат да ги убедят, че богомилите били пратени от Бога. Казват: „Еретиците станаха причина България да пропадне“.

– Законът на Любовта – 15 юли 1942 г., Общ Окултен Клас, София

 

 

20. Гледам, в България от толкова години обвиняват богомилите, че съсипали България. Богомилите не съсипаха България! Може да имат богомилите някаква погрешка, но за съсипването на България е причината българският народ!

– Двата принципа – 4 април 1943 г., Неделна беседа, София

 

Съставител: Калин Кирилов

Коментари

comments